Станимир

Смисълът на брака в изначалната му форма е в даването на клетва. Наистина когато съществува любов, клетва не е необходима, но тя е символ на поемането на отговорност и на доверието. Същото е и с клетвата давана от военните, полицаите или лекарите, както и с тази давана при посвещение. Нужни ли са последните? Всъщност същността на брачната клетва не е в даването на обещание на младоженците един към друг. Същността е в поемането на обща отговорност пред обществото, срещу което се получава доверието на последното. Разбира се това е първоначалната идея, която е доста изопачена от хората.

Добре, но какво е мракът? Не в относителен смисъл, а сам по себе си. Противоположност и полярност едно и също нещо ли са?

Сам човек най-лесно постига равновесие. Когато са двама, всеки трябва да уравновеси първо себе си, а после да влезе в синхрон и с другия. Когато са трима - сещате се. Само когато е постигнато спокойствие на ума, емоциите и тялото, висшата ни природа може да се прояви, а цялата ни енергия и добро настроения идват от нея. Все пак не трябва да се забравя, че целта на човечеството не е всеки да постигне равновесие сам за себе си, а да се постигна хармония между всички хора. Спокойствието и равновесието също не трябва да се тълкуват като бездействие, защото то може да съшествува и докато извършваме ежедневните си действия. Така, че самотата е нужна, когато човек се пренатовари от отношенията си с другите. Преди важна работа е също добре човек да остане за известно време сам и да събере себе си, а с това нужните сили и увереност, но без да мисли (с конкретния си ум и емоциите си) върху това, което предстои, за да не се появят страх и съмнение, че няма да се справи (например преди изпит, интервю за работа и др.). Единствено в самота може да се постигне нужната дълбочина на мисълта, която да ни помогне да вникнем под повърхността на нещата. Всъщност самотата може да бъде употребена по много начини, най-вече за работа над себе си и това не трябва да се тълкува като бездействие. Все пак най-добрия вариант е различните състояния и видове активност да се сменят, и още по-добре е това да става с някакъв ритъм.

Възпитанието и средата. А за разликата между любознателността и любопитството, мисля че не е голяма, но като че ли първото е свързано по-скоро със същността на нещата, т.е. има по-голяма дълбочина.

По-добре не дръжте животни в спалнята си - особено докато спите.

Дух............Душа...........Личност 1.Ади........3.Атма.........7.Ф. Тяло........................Воля 2.Монада...4.Будхи......6.Тяло на желанията.....Любов 3.Атма.......5.Манас.......5.Манас................Познание Ако трябва да съм по-точен, душата е фокусирана върху втория подплан на менталното тяло (Манас), т.е. заема аналогично на мястото на Монадата от общата схема.

Само аз ли не успявам да отворя този линк... Have Animals Souls? Същото на английски.

Може би ти е нужно малко време за да се адаптираш (имам предвид сетивата ти). Светлината трябва да дойде от самата тебе, но за това е нужно спокойствие. Винаги можеш да се върнеш в тялото си ако пожелаеш. Вероятно ако те обземе паника, също автоматически ще се завърнеш. Опитай се да си внушиш мислено как ще постъпиш следващия път. Предполагам, че ще е най-добре просто да се огледаш и да разучиш как стоят нещата. Опитай се да събереш колкото се може повече впечатления.

Ученията които се дават на хората са аналогични на ходенето на децата на училище. Това, което се изучава в училище дава една основа която помага на децата по-късно в определена степен да се справят в живота. Могат ли децата да навлязат в живота без тази база от необходими знания? Колко удари ще получи такъв човек от съдбата? По-същия начин ученията (поне в първоначалната си форма) дават необходимата морална и научна основа, и се стремят да развият определени качества, които последователите да приложат в живота си. Без тази основа развитието е възможно, но то става изключително трудно.

Сънищата са израз именно на тези наши желания и мисли, които сме подтиснали в подсъзнанието си, но все още реално не сме преодолели. Това което сънуваме може да не се прояви чрез действия, но със сигурност един ден ще изплува на преден план в съзнанието ни. Човек е добре да положи всички усилия, ако това, което сънува не му хареса, да го разгледа и поразсъждава над него и да подсили в съзнанието си неговата противоположност (това което човек иска да бъде в действителност).

Тук има проблем във формулировката на метода. Фактът на нашите реакции е действие. Когато то е неосъзнато, проблемът е наистина най голям. След това идва фазата когато реакцията е повече или по-малко осъзната. Владеенето й обаче - още е проблем. Последният етап е осъзнаването на възможностите за реакция и избирането на вариант който е в съгласие с волята божия и води до освобождение на душите. Когато човек осъществи в някаква, макар и в малка степен връзка с душата си, неосъзнатите реакции и действия започват да се забелязват, поради простата причина, че те контрастират с импулсите и желанията произтичащи от душата. Човек насочвайки вниманието си към следване на по-висшите и неегоистични модели на поведение, не подтиска желанията на низшето его, а по-скоро ги лишава от внимание/храна, защото последното е обърнато по посока на душата. Старите модели на поведение постоянно търсят начини отново да се проявят и тука от значение е тези начини да бъдат различавани и опознати. Защото именно чрез тях фокуса на вниманието ни отново бива променян и низшата ни същност поема контрола над съзнанието ни. Така се получава, че се редуват моменти когато съзнанието ни е фокусирано в душата и моменти когато е фокусирано в низшето его. Според степента в която човек е в състояние да поддържа концентрацията на вниманието си към своята душа и според силата на своята воля, постепенно моментите на заслепение, когато връзката с душата е нарушена ще стават все по-лесно различими и бързо преодолявани, чрез простото съзнателно възстановяване/отпушване на посочената връзка (с други думи чрез насочване на вниманието ни към душата). Това е един бавен процес в който всяко нисше желание бива заменено от по-висше. В по-следващия етап същото става и с мисловните ни модели на поведение. Когато тези неща бъдат направени може да се каже, че човек е станал едно с душата си.

Зависимостта е от илюзиите, не от знанието. Илюзиите сами по себе си са липса на разбиране/различаване. Те не са знание, тъй като не отразяват действителността.

Как го тълкувате? Хармония се постига по-лесно между малък брой души. Когато хората са повече на преден план изпъкват тези качества, които са общи за всички, а те рядко са най-възвишените. Другите - възвишените качества в такава ситуация е много трудно да се проявят. Здравината на една верига = здравината на най-слабото и звено. Дължината на веригата няма значение, а качеството на съставящите я елементи. Дори и един елемент от сто да е некачествен, веригата ще се скъса. Значи дължината на веригата зависи от броя на качествените елементи. Ако решим да я удължим повече - тя няма да бъде здрава.

Третият метод е труден само доколкото е необходимо да поддържаш вниманието си будно във всеки един момент, за да могат да се различат всички хитрости до които егото прибягва. Наблюдението обаче само по себе си е безсмислено, ако не е съчетано и с превъзпитаване. Втория метод няма да го коментирам, а първият в действителност представлява именно това превъзпитание за което споменах по-горе, като "подтискането" означава просто налагането на по-духовни стремежи и модели на мислене съответстващи на съзнанието на душата (с други думи се получава по-скоро сублимиране).

Просто защитен механизъм. Когато не можеш да обвиниш някой друг за нещастията си, обвиняваш съдбата или Бог. Поемането на отговорност разбира се е последното, което ти идва на ум. В тази връзка, много по-трудно е да спреш да обвиняваш другите, отколкото Бог. Да спреш да търсиш оправдание за грешките си и да поемеш отговорност за тях е наистина много голямо постижение.

След смъртта душата отива в девачан. Под душа разбирам атма, будхи и висшия манас. Това което става с астралното и нисшето ментално тяло не е от съществено значение. Девачан е изцяло субективно състояние или свят на следствията. По принцип в субективните светове душата прекарва сто пъти повече време отколкото в обективните. Настоящия период е изключение просто заради смяната на епохите, когато условията за погасяване на кармата са най-добри и тези души които са с тежка карма са принудени да се въплътят. Известно е, че душите са между 60 и 70 милиарда.

Безкрайно голямото и безкрайно малкото се противоположни. Между тях съществува връзка и подобие. Едното изразява духа, а другото материята. Едно върху безкрайност дава безкрайно малка величина. Едно върху безкрайно малка величина дава безкрайност. Но безкрайно малката величина не е нула. Едно не се дели на нула. Проста математика. Безкрайно малкото умножено по безкрайно голямото дава единица. При умножение с нула се получава нула. Отрицателните числа са само относително отрицателни, спрямо една точка, която условно е приета за нула. В абсолютен смисъл няма отрицателни числа. Нито пък нула. Обратното би противоречало на всички закони на природата. Всичко същестуващо е в диапазона между безкрайно голямото и безкрайно малкото. Да се говори за нещо отвъд безкрайността е абсурдно.

За съжаление нулата наистина е по-близка до човешката психика отколкото безкрайността.

Защо? Аз поне през последните 10 години не помня да съм упреквал Господ в каквото и да е. Преди това е възможно да ми се е случвало, но също нямам такъв спомен. Ако човек упреква идеала към който се стреми, то за какъв идеал става дума?

Всъщност истината е, че точно песимистите са причината, както за негативизма в медиите, така и за самите новини. Разбира се те може да се самозалъгват с думи като "какво значение има моя песимизъм", но когато няколко милиярда мислят по този начин, ефекта е налице. И най-важното е, че държат целия свят да научи за песимизма им. Ако са отговорни, когато са в гадно настроение, поне ще се опитат да предпазят другите от него.

В детската възраст се създават нашите модели на поведение и навици - тези, които са най-дълбоко залегнали в подсъзнанието ни. Децата се учат от всичко. Да бъдеш като дете, но със отговорността на възрастен човек означава сам да започнеш да градиш тези модели, но с участието на висшата си природа. С други думи да станеш господар на съдбата си.

Не знаем скоростта на светлината. Знаем скоростта на физическата светлина и то само при определени условия. Тъмнината е липсата на светлина. Тя сама по себе си няма форма и проявление, а следователно и скорост. Много окултни учения говорейки за тъмнина имат предвид това, което е неизвестно и което сетивата ни все още не могат да възприемат. Това е много подвеждащо защото по тази логика за най-висшите понятия, които са извън възможностите на човешките разбирания са използват безсмислени словосъчетания като "тъмнина, която е абсолютна светлина" и др. подобни. Светлината е. Разбрана или неразбрана същността и е една и съща. Когато тази същност липсва, не може да се обръзува каквато и да е форма. Затова е казано, че Бог е във всичко.

Умът, който дотогава е бил подчинен на низшето аз (или личността), започва да откликва на по-висшите въздействия на душата. Това хармонизиране никак не е лесно, защото цялото съзнание/подсъзнание с всички модели на поведение, навици и илюзии трябва да бъдат пренастроени, така че отношенията ни с външната среда да бъдат продиктувани от душата, а не от егоизма. Например ако някой ни удари, трябва дори и най-първата ни реакция (която е подсъзнателна) да не предизвика омраза към другия. Ако проявяваме и най-малко количество гняв по-отношение на другия означава, че хармония между ума и сърцето не е постигната.

А какво мислите за това?

Според веданта абсолютно безсмъртен е единствено парабрахман. Но той е несъзнателен. Съзнание може да съществува единствено при взаимодействие между духа и материята. Въпросът е може ли да се приеме съзнанието за вечно при положение, че се проявява само през периодите на проявление и е латентно по време на пралая. Същият отговор ще може да се отнесе и към душата.