Станимир

То второто беше отправено към всички.

Там, където небето и земята са едно...

Парадоксът е че съмнителното управлява вечното Май, малко се поотплеснахме от темата.

Важното е от време на време да си примпомняма, че тя е там - дори и да не я виждаме.

Но човекът е душата, а не тялото, или мисълта, или желанията. Душата си съществува независимо дали е в или извън тялото. Човекът е тази душа и Бог е в нея.

В този контекст в който си задала темата, "идеалът" изразява това, което искаме да получим, а не това което искаме да постигнем. Т.е. "идеалът" се явява просто един продукт на желанията ни, едно искане, което няма нищо общо с промяна в самите нас. Идеала е за да се следва, да се постигне. Ако идеала не се следва, той е една илюзия, самозаблуда. Т.е. опитваме се да го принизим до собственото си ниво. Това разбира се можем да наречем "идеал", само защото така ни е изгодно. Желанието също се следва и се постига, но идеала изразява вътрешен стремеж. Идеала изисква усилия за да го постигнеш, а желанията изискват усилия за да ги преодолееш. Постигането на идеала задължително означава да се променим, докато желанията обикновено ни държат в плен на едно място. Стремежът винаги предполага някакви усилия. Неговия източник не е в астралното тяло, а в атмичното, т.е. той произтича от волята. Разбира се будхичното, астралното и менталното тела също вземат участие.

Невидимият свят, за който се говори е организиран. Последното в ни най-малка степен не отнема свободата на човека (или поне на човека, който е превърнал себе си в център за проява на Любовта и Светлината). Ние "тук" трябва да постигнем същата организираност, която съществува във висшите светове. Това става чрез обединяване на човешките стремежи в една посока. Хора, които следват единна цел са обединени в стремежите си. Организацията означава спазване на известни закони, в случая - Божетвените. В неорганизирана среда човек не може да бъде свободен, поради съпротивлението на самата среда. В организирания свят човек е свободен в рамките очертани от законите, които дефинират тази организираност. Когато тези закони са Божествените, тогава говорим за Божествен порядък в живота.

Да, ама в един момент ще се събудят (говоря за бесовете) и тогава компромисите ще се окажат невъзможни. Или по точно компромис би означавало да си останем под тяхно влияние. Докато "спящите" бесове оказват контрол върху съзнанието ни, разбира се те ще продължават да си "кротуват", а ние ще си мислим, че те не съществуват или, че тяхното съществуване е напълно в реда на нещата. Но когато духовността (говоря за истинската духовност) навлезе в определена степен в живота ни, съвсем нормално е да се очаква стремеж от страна на бесовете да задържат властта с всички възможни средства (най-вече чрез самозаблуда, самооправдаване и бягство от отговорност които допускаме под тяхно въздействие).

Измерения - МОК 10.12.1937 г. И нещо от Агни Йога:

Аз също смятам, че източникът на импулсите може да бъде различен. Според мене, човек не трябва да позволява на импулсите му да го владеят. Същото се отнася и за мислите. Импулсът изразява линията на най-малкото съпротивление в нас. Ако сме изградили положителни качества и нагласи, импулса който те предизвикват, също ще е положителен. Но обратното също е вярно. Затова че, преди да се доверяваме на импулсите си е нужно доста добре да ги опознаем и да поработим над себе си. Ако сме установили известна връзка с душата ни, разбира се ще получаваме импулси и от този източник (което е идеалния вариант). По отношение на мисленето: то също е стереотипно. За съжаление в човешкото мислене липсва пластичност. Мисълта не трябва да се превръща в инструмент на личността, служещ за самооправдание и бягство от отговорност.

Тук определено не съм съгласен. Не вярвам в подобни закони и ако бях лекар/лечител с радост бих ги пренебрегнал. Наистина мечтая за по-добър свят, а щом го мечтая значи е възможно.

Ей, не отделяйте на подобни опити повече от 10 - 15 минути дневно (или максимум два пъти за деня). И след това си осигурете време за релаксация на очите.

Щом казваш, че ти се е случило, значи е възможно. По принцип не би трябвало да има някакво значение по какъв начин се осъществява първоначалното взаимодействие. И погледът и гласът могат да бъдат носители на сериозен заряд от психична енергия. На мене ми е по-интересно ако ти или някой друг сподели усещанията, които е изпитал наред с любовта в този момент - както физическите, така и емоционалните. Също така настроението в което си била преди "срещата" и след нея - радостна, спокойна, превъзбудена, поуплашена или нещо друго.

Да, извинявай. Просто съм попадал на някои от споменатите идеи в книгите му и предположих, че текста е негов.

Тъй като съм човек, а също и с висше, ще го приема лично, колкото и да ме убеждаваш да не го правя. Дали съм глупав или не - не зная, но в твоят пост най-меко казано липсва елементарно уважение. А написаното вероятно е от Ошо. Има доста хубави идеи, но някои неща изтълкувани неправилно могат да се окажат опасни.

1. Космическата еволюция си тече с определен ритъм. Нещо като разписанието на една гара. Ако не стигнем навреме до гарата и изтървем влака, ще трябва да чакаме следващия. Учителите не могат да направят нищо повече от това да ни дадат карта, показваща различните пътища по-които да стигнем до гарата и условията, които съпътстват всеки един от тях и други съвети свързани с пътуването. Обаче в никакъв случай няма да ни носят на ръце. Извън темата: Ключовият момент за човека ще бъде в петия планетарен глобус на пети кръг. 2. Не. Проблемът не е в техническия прогрес, а в състоянието на човешкото съзнание. Разликата в съзнанията на отделните хора е твърде голяма. В такава разнородна среда е трудно да се правят каквито и да е прогнози. Преди всичко от значение е да се формира едно достатъчно голямо ядро от хора устремени към духовното си развитие, чийто импулс в последствие да бъде предаден и на останалите. 3. Техническия прогрес е в следствие на овладяването на по-финните енергии. Това разбира се е опасно без наличието на определена морална основа в човека. Затова вероятно по-нататъшния технически прогрес ще бъде забавен, докато любовта и мисълта на постигнат определен баланс в човека. Техническия прогрес е дошъл за да измести сляпата религиозност и неспособност за мислене в болшинството у хората. Но и в двата случая (религиозната отдаденост и науката) липсва любовта в отношенията между хората, като мисълта също, в общия случай, все още е твърде слабо развита.

В началото бе словото - НБ 14.02.1937 г.

Може би с овладяването на електричеството. А бъдещето вероятно е в овладяването на по-висшите енергии (например светлината, гравитацията, звука, психичната енергия). Говоря разбира се от гледна точка на науката. А по отношение на съзнанието, междуличностните отношения и културата на мислене, не мисля, че напредъка на човечеството е достатъчно голям (въпреки че съществува).

Вечно-съществуващото не може да бъде създадено. Бог няма начало. Човекът в своята най-дълбока същност - също.

Ако човек знае следствията, а не познава причините, какво знае тогава? Какво е интуицията? Познаване на следствията или познаване на причините? Или и двете?

Според мене във връзка с Бог може да бъде само човек който желае тази връзка и съзнателно се стреми към нея. Тук смирението е много важно. Гордостта и тщестлавието ограждат човека със стените на собствените му илюзии и го отделят от Бога. А виждате ли (и къде) разлика между живота в хармония с Природата и живота във връзка с Бог?

Доколкото знам фините светове (астрален, ментален и т.н.) заемат същото триизмерно пространство, както и физическия свят. Те са тук и сега, като просто материята е с по-фино качество. Наистина някъде се споменава за четириизмерност на астралния свят, петизмерност на менталния и т.н., но това не мисля, че се отнася до пространствените измерения, нито пък до времето. Ние можем да видим материята с честота на трептенията в определен диапазон и с определен интензитет - това е четвъртото измерение (разбира се не искам да ангажирам никого с това твърдение). За да видим астралния свят просто трябва да разширим възприемчивостта си към трептения с по-голяма честота, както и да увеличим чувствителността си. Това обаче може да се окаже пагубно за някой от функциите на физическото тяло. А времето е просто последователност от събития.

Един тест за мозъчните полукълба които използваме. Не е съвсем по темата, а и не знам до колко е точен, но пък ми беше интересно докато го правех. Тестът е на английски.

Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г. Човекът е дошъл на земята не за да променя условията, а за да промени себе си. Условията са само следствие на тази промяна. С начина си на живот създаваме условията на бъдещото си съществуване. Т.е. ако условията ни на живот са лоши причините са най-вече в нас, и пак от нас зависи да ги подобрим (като подобрим себе си). Все пак е хубаво доколкото можем да се опитаме да проследим причините които са създали условията на сегашното ни съществуване. Какви грешки сме допуснали в миналото и какво трябва да променим сега за да се коригираме и да не ги повтаряме. Разбира се това никак не е лесно и до голяма степен трябва да разчитаме на интуицията си. Условията в които живеем са едно послание, което трябва да разчетем. Дали текстът ще ни хареса или не, той носи своето послание, и ако успеем да го разберем, следващия път посланието ще е друго, защото старото вече няма да е нужно.

Нещо за Христос от Агни Йога. Искаше ми се да е по-кратко, но пък не исках и да изпусна нещо, sorry 147. Урусвати помни поразителните черти на Великия Пътник: очите, челото и слетлите руси коси. Тези черти бяха толкова наобичайни сред местното население, че пораждаха нелепи измислици. Нека не забравяме, че хората се опитват да превърнат в нелепост всичко впечатляващо. Историята знае малко за Майката на Великия Пътник, не по-малко велика от своя син. Майката бе от велик род, събрала в себе си голяма изтънченост и духовна възвишеност. Тя пое по първия възможен път, за да спаси детето си. Тя заложи в сина си първите високи мисли и бе опора за неговия подвиг. Пееше му приспивна песен, в която предсказваше чудното му бъдеще. Знаеше няколко езика и с това облекчаваше пътя му. Не само, че не пречеше на далечните му странствания, но събираше всичко необходимо за тях. Тя обръщаше внимание на народа и знаеше, че той може да съхрани съкровището на Учението. Разбираше величието на завършека и ободряваше дори мъжете, изпаднали в малодушие и неверие. Тя беше готова да преживее същия подвиг, затова нейният син и изповяда своето решение, подкрепено от заветите на Учителите. Именно Майката знаеше тайната на неговите странствания. Не е нужно да се познават местнитните обичаи, за да се разбере основата за този живот на Великата Майка. Не обичаите, а утвърждаването на бъдещето ръководеше нейната воля. За нея наистина не е известно много, но говорейки за Великия Пътник, преди всичко следва да се каже за Тази, която незримо Го водеше по високите пътища. 149. Урусвати помни Великия Пътник. Той беше в самота сред арабската пустиня, но в шатрата на Шейха намери приятели и помощници. Той често оставаше сам. Не бива да се мисли, че Неговите странствания са протичали сред богати кервани. Всеки, облечен в земна обвивка, се потапя в условията на плътния свят. Това обстоятелство обикновено бива пропускано и се предполага, че Нашите братя, отиващи в света, живеят в някаква необичайна среда. Естеството е състояние ограничено от закона. Всеки от Нас знае това и съзнателно избира пътя. Вървейки по своя път, не е невъзможно Пътника да срещне и тъмните. Не си мислете, че казаното за срещата на Великия Пътник с княза на мрака е измислица или символ. ... Великият Пътник нерядко е виждал ужасни образи, но не се е плашел. Мнозина ще недоумяват защо такъв Велик Дух трябва да вижда несъвършените тъмни същности. Силата на магнита привлича и тъмните. Те мечтаят поне с нещо да навредят и да внесат смут. Дори най-малкото съмнение не позволява ходенето по вода и по огън или издигането във въздуха. Припомням това, защото Великия Пътник се справяше успешно и с едното, и с другото. Главното условие за тези постижения бе, че у Него липсваше каквото и да било съмнение. Той вървеше твърдо, защото бе взел решението за подвига в сърцето си. Подвигът бе предсказан, но той трябваше да бъде приет с цялото сърце, без съмнение и бе съжаление. Никой от околните не поддържаше това неотклонно движение, освен Майката. В замяна на всички трудности и страдания Пътника имаше Нейното водачество. Нека хората запомнят тези черти от живота на Великия Пътник, за да се проникнат с величието на Неговия подвиг. 150. Урусвати знае, че Великия Пътник е насочвал човешкото съзнание към Висшето. Той разбираше, че хората все още не могат да мислят по начина, характерен за средния път. Ето защо, ако някой се опитваше да произнесе Непроизносимото, Великия не го спираше, защото е по-добре да се обръщаш към Всевишния, вместо да принизиш мисленето си. Забележете, че Великия учеше народа да се моли в сърцето си, в планината, с разпаленото от нея вдъхновение. Невъзможно е да се обхване цялата дълбочина на проповедта на Великия. С най-прости думи Той даряваше наставления за дълбоката същност на живота. Ценността на Неговия подвиг бе именно в простотата. Тази простота не бе измислена заради народа. Нейната красота се съдържаше в това, че висши понятия бяха изразени с най-прости думи. Необходимо е постоянно да обръщаме сложното в просто. Само простотата дава верен израз на доброто - така действаше Великия Пътник. Неговото влияние е огромно и в Тънкия Свят. Той обичаше да се спуска в незшите слоеве, за да може праната на Неговата аура да пречисти тъмните сфери. Не си мислете, че за Него това е лесно. Тези спускания не са леки дори за такъв висок Дух - факт, който подсилва възвишения пример за Неговите целителни докосвания до язвите на страданията. При Нас е прието да се посещават низшите сфери на Тънкия Свят. Проявите на сърцето могат да спасят множество хора. 151. Урусвати знае, че лечителството и изкуството са близки на всеки Велик Учител. Великия Пътник особено изпъкваше с тези качества, ала само в някои апокрифи могат да се намерят откъслечни Негови съвети във връзка с лечителството. Не бива да се мисли, че няколкото изброени чудеса изчерпват всички изцеления, които Той извърши. Освен че лекуваше хора, дошли специално за това, Великия сам докосваше онзи, у когото виждаше зачатък на болест. Нерядко човекът не знаеше защо го е докоснал Минувача. Това действие бе проява на истинската щедрост на Великия Дух, който, също като неуморим сеяч, раздаваше зърната на доброто. В апокрифите рядко могат да се намерят и думите на Учителя за красотата, но все пак те бяха произнасяни. Учителя насочваше вниманието към прекрасните цветя и сиянието на слънцето. Той поощряваше хоровото пеене, което е силно средство за постигане на хармонични вибрации, но с това не търсеше само приложната страна на музиката и пеенето, а призоваваше към радост и вдъхновение. Мъката и житейските несгоди често посещаваха учениците и последователите Му. Най-напред Учителя им помагаше, като повдигаше техния дух. Едва след възвръщане на равновесието Той започваше да обсъжда положението. При това никога не осъждаше миналото, а устремяваше към бъдещето. Учителя ясно виждаше бъдещето, но го даваше според мярата на съзнанието. Учителя намираше и сурови слова, когато съзнанието бе мъртво - така Лекаря и Твореца извървяваше Своя Път. 152. ... Той не отказваше да посещава празничните събирания и беседваше за всекидневните нужди. Малцина обаче забелязваха колко мъдри съвети даваше, придружени с ободряваща усмивка. А усмивката Му бе прекрасна. Тази Негова задушевност невинаги бе оценявана, дори и от учениците Му. Случваше се да Го осъждат, когато, по тяхно мнение, Учителя отделяше прекалено много внимание на незначителен човек. А всъщност под тази негова усмивка се отваряха прекрасни сърца. Осъждаха Го за беседите Му с жени, но Учението бе съхранено именно от жени. Осъждаха и присъствието на така наречените езичници, забравяйки, че Учителя е дошъл при хората, а не при една секта. Напомням за тези осъждания, защото те направиха облика на Великия Пътник още по-човешки. Ако Той не се беше докоснал до живота и не беше страдал, то и подвигът Му би загубил своето величие. Никой не е мислил какви страдания са Му причинявали съприкосновенията с различни безпорядъчни излъчвания. Мисълта за подвига не напускаше Великия Пътник. Осъдителните слова, които чуваше по Свой адрес, също бяха част от подвига. Така изминаваше своя стремителен път Великия Учител. Ние обичаме да припомняме такива примери. 153. ... И до днес Ние пазим в Нашите скривалища много предмети, свързани с живота на Великия Пътник. Забележително е, че след толкова векове излъчванията Му са съхранили своята сила. Това е най-верният показател за количеството на всеначалната енергия - не когато ръката или дъхът преднамерено насочват сила, а когато с всяко неволно докосване бива наслоявана неизгладима енергия. Помнете за необикновената мощ на Великия Пътник. 154. Урусвати знае, че Великите Учители могат да говорят с животните. И в това отношение примерът на Великия Пътник бе поразителен. Общуването с животинския свят трабва да се схваща по разумен начин. Не е необходимо човек да използва звуците на животните, за да ги разбира. Неговата психична енергия може да влезе в непосревствен контакт със същата енергия у животното и така да се установи взаимно разбиране. Главното условие е и у двете страни да липсва страх или гняв. Необходимо е също така напълно искрено доброжелателство. ... Ако обаче можехте да видите как Великия Учител общуваше с животните и птиците, щяхте да се убедите в съществуването на живата връзка между световете. Той можеше да повика птицата да кацне на ръката Му и да я изпрати в определена посока. Беше способен да успокои всяко животно не с викове, а внушавайки му спокойствие. В старите предания се разказва за това, как болните животни сами отивали при Учителя за изцеление. Много са токива примери, а Учителя с право наричаше животните по-малки братя. В това Негово свободно общуване липсваше всякаква условна преднамереност; то имаше за цел не робство, а сътрудничество. 155. Урусвати знае колко дълго помнят животните излъчванията на своя стопанин. Щом наслояването на обикновените човешки еманации е забележимо дори в ежедневието, представете си колко по-мощни ще бъдат въздействията от наслоените излъчвания на един Велик Учител! Ето защо,от една страна, Учителите залагат магнити, но от друга, умишлено унищожават своите вещи с цел да не оставят свои излъчвания в невежи ръце. Историята показва как са се разпилявали предметите, принадлежащи на Учителите. ... Същата съдба имаха и предметите около Великия Пътник. Говоря за предметите около Него, защото Той не ги смяташе за свои. Подобен отказ от собственост беше естествено следствие от Неговия стремителен вървеж. ... 156. Урусвати знае, че Великия Пътник с един поглед е обръщал околните към Висшето. Той казвал: "Братя, вие намирате време абсолютно за всички, но за Висшето отделята само кратки мигове. Ако отдавахте на Висшето толкова време, колкото губите за трапези, вече щяхте да бъдете учители." ... 160.Урусвати знае, че Великия Учител е имал обичай да чертае различни знаци върху пясъка и след това да ги заличава. Учениците Го питали защо не пише тези знаци някъде, където да останат за постоянно. Тогава Учителя начертавал знаците във въздуха и казвал: "Ето най-постоянните записки. Тях нищо не може да изтрие". Така Учителя разяснявал силата на мисълта. ... Учителя казвал още: "Пазете се от лоши мисли. Те ще се обърнат срещу вас и ще легнат върху плещите ви като проказа. Добрите мисли обаче ще се понесат нагоре и ще възнесат и вас. Трябва добре да се знае, че човекът носи в себе си и целебната светлина, и смъртоносния мрак". ... 162. Урусвати знае, че Великия Пътник е общувал не само с бедните, но и с богатите. Може да се види, че не към всички богати Той е отправял съвета да раздават имуществото си и в това няма никакво противоречие. Учителя съветваше отказ от богатството тогава, когато забелязваше неправилно отношение към земните съкровища. Виждайки, че богатството е воденичен камък около шията на слабия дух, Той говореше на човека за необходимостта да се освободи от него. По този начин трябва да се разбира отношението на Учителя към земните съкровища. Той не ги отричаше, защото нещо, което го има на Земята, не може да се смята за несъществуващо. Спрямо всичко обаче трябва да се намери разумно отношение. Желанието на Учителя съвсем не бе да види всички в еднаква нищета. Напротив, Той учеше хората да се радват с чиста радост и на малкото, което имат, без да завиждат на съседа. Учителя можеше да бъде и с бедните, и с богатите, но навсякъде Той бе еднакво добър и изпълнен с желание да помогне - та нали понякога богатите имат по-голяма нужда от помощ. Учителя се стремеше да помочне и когато виждаше извършваща се несправедливост. Той знаеше как да превърне преследваните в герои. Учителя разбираше, че всяко Негово благодеяние ще бъде осъдено. Без да търси хорската признателност, Той не пропускаше да отбележи в своите проповеди огромната сила на признателността. Нека си припомним чудесния живот, подхранил с устрем множество сърца. 163. Урусвати знае, че най-добрите поучения на Великия Пътник и извършените от Него най-поразителни изцеления са останали неотбелязани. Освен че се обръщаше към народа и учениците Си, Той провеждаше и редица събеседвания на четири очи. ... Учителя обичаше да говори за спорните предмети насаме, използвайки възможността да даде всекиму според съзнанието. Такива беседи на четири очи имаше много. Понякога в тях се даваха основите, но имаше и събеседвания с доста образовани философи. Едни идваха боязливо в часовете на нощта, други се осмеляваха да се приближат и денем. Към всички Той проявяваше огромно търпение. Можете да си представите колко запълнено бе времето Му в течение на краткия подвиг. Учениците често са се чудили кога Му остава време за сън. Учителя извърши впечатляващи изцеления, но много от тях останаха незабелязани. Хората обръщаха внимание на изцеленията от бяс, паралич, слепота и глухота, защото те поразяваха със своята очевидност. Тълпата биваше наистина потресена, когато немите проговаряха и прокажените се очистваха. От научна гледна точка обаче другите чудеса бяха още по-забележителни. Със силата на Своята воля Учителя спираше вътрешни разрушителни процеси. Нито тълпата, нито дори близките можеха да оценят това мощно въздействие. То не само караше вкочанени мускули да се раздвижват, но можеше да възстановява увредени тъкани. Проявяваше се такава сила на мисълта, за която човек би могъл само да мечтае. Въздействие от подобен мащаб не може да се обяви за внушение. То би трябвало да бъде наречено победа над плътта. Сега, когато силата на мисълта започва да се изучава, хората трябва да си спомнят за нейните минали забележителни победи. Нека в основата залегне съизмеримостта - тогава енергията ще се устреми по прекия път. 169. ... Великия Пътник преподаваше необходимостта от равновесие. Някой ще попита дали Той е говорел за космогонията. Той просто учеше, че съществуват множество светове и насочваше мисълта към Висшето. Народът имаше нужда от утвърждаването на тази идея, защото и доста по-късно хората смятаха малката Земя за единствената обител на човечеството. Дори сега мнозина се опитват да ограничат мисленето в рамките на Земята. Учителя обаче зовеше към осъзнаване величието на Мирозданието. 172. Урусвати знае колко дълбоко се запечатват думите в детското сърце. У децата, особено на възраст до седем години, могат да се извикат спомени за Тънкия Свят, тъй като те все още пазят усещанията от този особен живот. Полезно е да се питат децата не помнят ли нещо особено. Тези докосвания се наричат отваряне на паметта. Нищо, че с годините паметта за миналото отново ще замре - искрата от спомена за прекрасното съществуване все пак ще остане. Великия Пътник обичаше да отваря паметта. Той приближаваше към Себе си децата и не само ги питаше, но и ги докосваше с ръка, за да усили яркостта на спомена. Учителя не само обичаше децата, но виждаше в тях бъдещето на човечеството. Той с право се отнасяше с тях като с възрастни, защото когато човек си спимня за далечното минало или за Тънкия Свят, умът му става зрял. Децата никога не забравят онзи, който пристъпи към тях като към равни. Те пазят този спомен за цял живот. Може би именно децата запомниха Учителя повече, отколкото излекуваните от Него. Трябва да се помни, че младите са продължителите на живота и всеки е длъжен да им предаде своя опит. Още по-мъдро ще бъде, ако у тях бъде пробуден споменът за Тънкия Свят. Засиялата мисъл за съществуването на невидимия свят облекчава общуването с него и съдейства за развитието на изключително дълбок духовен живот. Явяването на Учителя във фино тяло укрепиха върата на учениците в реалността на невидимия свят. Не всички успяха да възприемат същността на този свят, но все пак прозорезът се открехна. 173. ...Великия Пътник учеше, че очакването трябва да бъде освободено от мисли, така че да изпълни цялото същество. Такова очакване не може да бъде ограничено от мисълта. Човекът много добре знае какво иска, към какво се стреми и с какво се е сраснало неговото съзнание. От този извор Великия Пътник черпеше своята несломимост. Той знаеше не с ума, а със сърцето си колко е трудно да се даде на хората ново съзнание.... Тежка е задачата на Учителя, а това, че повечето хора тълкуват Йерархията съвсем превратно, я прави още по-тежка. Великия Пътник знаеше всичко това и бързаше към своя подвиг. Един подвиг се е извършвал в течение на век, друг - само за няколко години. На какви везни да положим Служенето? Даването на Истината не се измерва със земни мерки, но радостта, че е имало такива давания, е огромна. През всички векове те са насочвали човечеството към обновяване на съзнанието. Агни Йога - Надземното