Станимир

Аз под "грижа за хората" разбирам преди всички да имаме положително отношение към тях. Да се опитаме да разберем ситуацията в която се намират, да изпитаме нещата от тяхната гледна точка, да изпратим една положителна мисъл / молитва с която да добият повече спокойствие и увереност. Всичко това реално помага, без да се намесваме в свободната воля на другия и може да се приложи към абсолютно всеки. Когато се дават съвети или извършваме физически действия в полза на някого, трябва да имаме предвид неговата свободна воля, дори и да е погрешно насочена (но тука влияние оказват множество фактори и не може да се даде универсално решение).

Материализирана енергия е производството. Количеството на парите в обръщение многократно надвишава това на материалните блага. Ама това е за друга тема...

Да заживееш като душа означава да бъдеш съзнателен на причинно равнище. Това означава напълно да си овладял мислите и емоциите си . �”уховния егоизъм е егоизъм само от гл. точка на Духа на човека и няма много общо с нашите представи за егоизъм. Разбира се ако под "себе си" се разбира личността с нейните заблуди и модели на поведение, това си е чиста проба егоизъм. Но човек трябва да различи истинската си същност (душата) от тази която си е наложил (сам и с помощта на обкръжението), съставена от навици, зависимости и наклонности и да се разграничи съзнателно от нея. Любовта към себе си (разбирайте възвишеното в себе си идващо от душата) е израз на любовта към Бог, защото само когато обикнем душата си, можем да проявявим нейните качества в живота си и да станем проводници на Любовта. Нека не забравяме, че Бог е във всеки от нас и ако не можеш да го обикнеш в себе си, не можеш да го обикнеш и никъде другаде.

Бот няма как да бъде отговорен за страданията ни. Законите управляващи вселената са еднакви за всички. Човек може да се учи и без страдания, може да се учи и със страдания - изборът си е негов. От страна на Бог условията за развитие на човечеството са факт. След появата на самосъзнанието и свободната воля, човек сам определя бъдещето си и носи отговорност за действията си. Да следваш Божията Воля означава да спазваш Законите на Творението. Страданието е следствие от неспазването не тези закони.

Световете (физически, астрален, ментален, ефирен и т.н.) заемат едно и също пространство Разликата е в съставящата ги материя. Ние и сега щом имаме желания и мислим, действаме в астралния и менталния светове. Физическите действия се явяват само следствия, породени от волята чрез етерното тяло.

Оправдаваме се когато не искаме да поемем отговорност за действията си. Наред с това съществува и един стремеж да изглеждаме добре в очите на другия - той да остане с впечатлението, че постъпваме правилно (в основата си това е вид страх от провал). При самооправданието е същото, само че "другият" е собствената ни съвест. Оправданието е опит да се справим с чувството си за вина, без да поемаме отговорност. В това отношение човек е способен да прояви учудваща гениалност, особенно що се отнася до оправдаване на собствените си навици, слабост, желания и модели на поведение. Често срещано е и прехвърлянето на "вината" върху другите или върху стечението на обстоятелствата. Решението - самонаблюдение на желанията, мислите, поривите и мотивите ни, като се опитаме да различим механизма чрез който прикриваме собствените си слабости и да препрограмираме този механизъм без да изключваме собствената си отговорност.

Човек не може да обича другите, ако първо не е обикнал себе си. Да обичаш себе си не е егоизъм, а означава, да си преизпълнен с любов. Само така любовта може да прелее и да обхвване и тези около тебе. Ако нямаш любов в себе си, как ще обикнеш другите? Егоизмът произтича от користта и желанията и няма нищо общо с любовта. До обикнеш Бог означава да си във връзка с него. Това може да стане само чрез душата, Висшето Его. Човек трябва да се отъждестви с Висшето си Аз. Това означава да даде път на всички висши импулси и стремежи в себе си. Да се отъждествиш с нисшето си его, с личността, означава да дадеш път на тези стремежи и импулси, които обикновено наричаме егоистични. Съществува и духовен егоизъм, но той е проблем на посветените и въобще не ни е работа да се занимаваме с него и да го коментираме. Когато започнем да живеем живота си като души - тогава.

Законът за кармата се отличава с гъвкавост и адаптивност. Т.е нещата може да не са били твърдо планирани точно по този начин, когато Любомир приема въплъщение. Но в следствие на колективното влияние на свободните човешки воли на всички "замесени", условията се променят, а Закона за кармата отчита новите условия и създава събития, които да отговарят като следствие на породените в близкото и далечно минало причини. Светът е жесток, защото хората са жестоки. А Бог е най-вече справедлив, защото Любов без Справедливост не може да има.

Шестото сетиво е свързано с душата и нейното всезнание. Това по принцип е интуицията, но не точно в смисъла в който обикновенно се разбира. Има и седмо сетиво. А в какво точно се състои развиването на сетивата? Например, чувал съм, че обонянието в астралния свят е свързано с усещане на същността, характера на обекта; вкусът е свързан с разбиране за състава и свойствата. Също съм чувал, че усещането за топло и студено в астралния свят не съществува. По отношение на зрението, обектите могат да се възприемат в тяхната цялостна форма (вкл. и строежа им), а не само като проекция. Също така, че осветеността на средата зависи до голяма степен от бистротата на съзнанието на наблюдаващия (т.е. неговата вътрешна светлина, а не само от външната).

Когато целта е поставена неправилно, няма значение дали пътят по който вървиш е опасен или не - той е неправилен. Издигането на кундалини не може да бъде цел за духовно търсещия, а единствено следствие. Пак повтарям: опасно или не - няма значение. Успехът може да се окаже много по-лош от неуспеха.

Като ученици, вие трябва да бъдете справедливи. Направите ли нещо, трябва да се запитате: какво допринася моята постъпка за ума, за сърцето и за тялото ми? Ако постъпката ви едновременно донася нещо добро и за ума, и за сърцето, и за волята ви, тя е справедлива и разумна. Ако за ума е добра, а за сърцето и за тялото не е добра, тя не е разумна и справедлива. Щом е така, учете се от постъпките си и втори път не правете погрешки. Не само това, но вие трябва да се запитате: Постъпката, която правя, добра и разумна ли е едновременно и за моите ближни? Това, което е добро за едного, трябва да бъде добро за всички. Ученикът трябва да бъде последователен в своите мисли, чувства и постъпки. Това е новото, което трябва да се вложи, както в живота на отделния човек, така и в семействата, обществата и народите. Форма и съдържание Сега, ако вземете съвременните хора, имат особени понятия за правото. Вие искате силният да служи на слабия. Но то не е в животинското царство. Силният да служи на слабия не е и в човешкото царство. То е в ангелския свят. Ангелите правят това. Слизат да служат на хората, които ще наследят царството Божие. Силният съизволява, като дойде, умен е, може да направи всичко, да ти услужи, от него ще искаш туй, което в дадения случай ти е необходимо. Не може да искаш от него много знания. Тебе ти трябват малко. Най-първо ти трябва да бъдеш справедлив. Но справедливостта е едно Божествено чувство в човека. Да имаш човешко достойнство, то е човешко. Достойнството е на човек да бъде честен, тепърва има да учат справедливостта Всичко в света зависи от 3 неща: от ума на човека, от добрината на човека и от справедливостта на човека. Добрината на човека включва тялото. Ако ти не си добър, здрав човек не може да бъдеш. Една максима. Добрината е свързана със здравето, с физическия живот. Справедливостта е свързана с духовния, със сърцето. Човек щом е справедлив, той има добро сърце. От него може всичко да очакваш. Щом е умен, може всичко да направи. Тогава, ако той е добър, линиите на тялото са отлични. Имате отлично тяло. Добра мисъл, добро чувство и здраве Да ви се развие съзнанието. Да бъдете справедливи. Сега казвам на всинца ви: За да се възпита човек, по никой начин не може, ако не сте справедливи. Крайно справедливи към себе си и към другите. На всинца ви трябва справедливост. Ако нямате справедливост, не може да имате възпитание, не може да има разбиране на Божията Воля. Любовта трябва да бъде започната с една вътрешна справедливост. И на всеки трябва да се даде подобаващото, онова, което Бог е определил. И на нас да се даде подобаващото, онова, за което сме дошли на света. Дави се един човек. Аз съм се облякъл хубаво, отивам на визита, влюбил съм се в някого, виждам, дави се един. Изведнъж – хайде във водата; излизам, но не съм вече на мода. Казвам: „Какъв глупак, откъде се намери сега да се давиш!“ Не може да чака да се съблека, че тогава да вляза във водата, но с дрехите влизам. Не че е лошо това, но казвам: „Откъде се намери на това време да се давиш? Чакай, като се върна от визитата си, тогава да се давиш, тогава да те извадя.“ Това е само за разсъждение, само за изяснение на едно явление. Казвам си: „Сега ли намери да се давиш, когато отивам на визита?“ Кое беше по-хубаво: той да се удави и аз да изляза облечен, ненамокрен? По-добре да се намокря. Казвам: Бъдете свободни от всички ония чувства, които Бог не е вложил. Чувствата да бъдат свободни, мисълта да бъде свободна. Не с оглед какво ще мислят хората, но да бъдем справедливи. В дадения случай аз казвам: Справедлив – да си наквася дрехата и да го извадя. Дали се дави навреме или не навреме, то е друг въпрос. Несправедливо е от моя страна да му не помогна. По който начин и да е помощта, каквато и жертва да се даде, стига да е Волята Божия, на място е жертвата. Никога не съжалявайте за онова, което правите. Абсолютна справедливост Та казвам сега: Силният човек и справедливият човек по какво се отличават? Имате отношение. Ако имате един справедлив човек без сила, какъв ще бъде? В дадения случай на какво може да уподобим това? Уподоблението иде. Справедливостта е семка, а силата е вече почва, в която справедливостта може да расте. Следователно, ако една справедливост се посее в силата, силата е, която може да тури справедливостта в действие. Щом един човек е справедлив и силен, той ще тури справедливостта в изпълнение. Обаче, ако той няма сила, справедливостта ще остане в бездействие, потенциална. Някой казва: „Каква е разликата между справедливостта и силата?“ Справедливият човек трябва да бъде силен, не само това, но той трябва да бъде и умен; не само да бъде умен, но той трябва да бъде и любещ. Свързани са всички тия качества, които постоянно създават човешкият характер. Трябва да имате сила. Без сила нещата не може да се приложат. Не механическата страна на този въпрос. Какъв беше въпроса, който разглеждаме? – Честност и справедливост. Честността е качество на човека, тя произтича от самия човек. Честността е за човека. То е единично отношение към човека. А пък справедливостта засяга не нас, но и другите. Справедливостта е спрямо другите. Честността е спрямо себе си. Справедливо човек постъпва спрямо другите, човек постъпва честно спрямо себе си. Тогава разликата между справедливия и честния човек как ще определим? Честния човек казва: „Мен това като човек, не ми подобава да бъда безчестен“. Справедливият не казва, че не му подобава, но той търси същността, казва: „Това е несправедливо“. Не казва, че не му подобава, но казва, това не е право. Една постъпка оценява сама по себе си, казва: „Тази постъпка не е справедлива“.Човек може да бъде честен по закона, по външната форма на закона може да бъде честен, а в същото време може да бъде несправедлив. Може да е спазил всичките форми на закона честно, обаче същността я няма вътре. Честността е нещо външно. Справедливостта е нещо вътрешно. Честността е мазилката отвънка, справедливостта е съдържанието отвътре. Честността лесно се измива. Трябва човек често да маже, да измазва. Справедливостта, то е градеж вътре, съградено е едно здание, съдържание има. Тогава кой е за предпочитане, честния или справедливия? Честния човек е черна събрана вода, справедливият човек е извора. То е само за уподобление, за да имате ясна представа, идейно. Честността има и друго изяснение, по качество се отличават. Справедливостта е изгрев, честността е залез. Изобщо старите хора говорят за честност. Като остарее човек, той става много честен. А младите говорят повече за справедливост. Младите в началото са справедливи, в края са честни. Човек като се отдели от Бога най-първо е справедлив, като дошъл до себе си, обеднял, станал честен, да не би да изгуби и малкото, което има в себе си. Защото честността е най-малката връзка, която го държи свързан с Бога. Защото и нея като изгуби, той е изгубен. Честността е последната връзка, която те държи с Божественото. Последната връзка е тя. Нея като изгубиш, всичко отива. Справедливостта показва, какво е бъдещето на човека. А пък като дойдеш до честността ще знаеш, че нито крачка повече напред не може, отдето си дошъл, ще се повърнеш назад.Тогава имаме две движения. Честността е движение напред, справедливостта назад. Справедливият човек гледа назад, честният трябва да гледа напред. Справедливият трябва да гледа назад, понеже опасността е отзад, напред е всичко уредено. Той се връща отзад, за да уреди работите, а пък честният трябва да върви напред. Разбира се честността и справедливостта вече функционират. Съчетанието на способностите, чувствата и действията на човека са по особен начин съединени на справедливия. Особен начин има на съединение и при честния. В справедливостта ти имаш предвид да уредиш работите на другите, не своите си работи, но повече работите на другите. В справедливостта ти уреждаш първо работите на другите, после своите работи уреждаш. Щом уреждаш своите работи и после уреждаш работите на другите, ти си честен. Сега, ако зададете въпроса: „Защо е така?“ Защото честността урежда своите работи, защото работите им са неуредени. Защо справедливостта урежда най-първо работите на другите? – Защото работите на другите не са уредени. В справедливия човек всичките работи са уредени, а работите на другите не са уредени, той ги урежда. На честния, работите не са уредени, а на хората са уредени, той урежда своите работи. Всеки, на който работите не са уредени е честен. Затуй той ги урежда. Всеки, на който работите са уредени е справедлив. В справедливостта работите на другите хора не са уредени. В честността моите работи не са уредени. Честността е на място, когато нашите работи не са уредени. Честни трябва да бъдем, да приложим честността в себе си. Когато работите на окръжаващите не са уредени, трябва да бъдем справедливи. Справедливостта е, която иде на помощ да помага на общото. Справедливостта помага на общото, честността – на частното. Това са разсъждения, може да ги опитате в живота. Аз ви говоря за една теория, която може да опитате доколко е вярна. Защото може да я вземете като хипотеза, може да опитате, да направите своите наблюдения. Вие не сте имали тази дефиниция и никъде няма да я срещнете. Тя е ново положение на човешкото съзнание. Хората го съзнават тъй. Сега, понякой път, туряме /честността/ да уреди обществените работи. Тя не може да ги уреди. Честността ще уреди малките работи. Един малък извор е тя. Справедливостта е голям извор. Тя може да урежда и големите работи. За Бога никога не се казва, че той е честен, но справедлив е Той. За Бога не можем да кажем, че той е честен. Като кажем, че Той е честен, значи работите му не са уредени. Той е справедлив, в него всичко е уредено и слиза да урежда нашите работи. Справедлив е Бог. То е Божествено качество. Затова по-добре е да бъдем справедливи. Хубаво е да бъдем и честни. Потребна е и тя. Справедливостта е свързана с човешката мисъл. Честността е свързана с човешките чувства. Френологически те са два противоположни полюса. Ако си справедлив може да станеш и честен. Справедливостта е от един по-висш свят. Честност и справедливост Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от справедливост. Човек трябва да бъде справедлив! Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващите или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на справедливостта. Несправедливият човек прилича на някой беден, но озлобен човек. Каквото и да му дадат, той го хвърля настрана; мисли, че хората са виновни за положението му. Обаче като погладува няколко дни, гладът го възпитава и той приема с благодарност всичко, каквото му дават. Той благодари и за сухия хляб; взима парчето хляб, накисва го във вода и казва: „Добре, че се намери и това парче хляб. Без него бях осъден на големи страдания“. Като ученици, вие трябва да дадете възможност на справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следните правила: Никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. – „Защо не ме уважават хората?“ – Защото и ти не ги уважаваш. – „Защо не ме обичат?“ – Защото и ти не ги обичаш. – „Защо не мислят добре за мене и не ми помагат?“ – Защото и ти не мислиш добре за тях и не им помагаш. – „Защо хората не ме оставят спокоен, а се занимават с мене?“ – Защото и ти постъпваш така с тях. Преди всичко, човек е несправедлив към себе си, към своите удове. Цял ден той ходи без работа из града, умори се и като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болят. На другия ден пък отива на нивата, с часове вдига и слага мотиката, докато ръцете му се покрият с пришки. Бъдете справедливи към себе си, към своите удове, за да бъдете справедливи и към окръжаващите. – „Ама не мога да обичам всички хора.“ – Това е друг въпрос. Любовта изисква съвършени хора. Важно е, че човек може да бъде справедлив. Дали някой човек е добър или лош, това е негова работа. Обаче ти трябва да бъдеш справедлив към него. Следователно, който иска да приложи Любовта, трябва да бъде справедлив. Любовта не търпи несправедливи работи. Не можеш да обичаш, преди да си бил справедлив. Не казвай, че за нищо не те бива, че от тебе нищо не може да излезе, че не си умен. Казваш ли така за себе си, ти си несправедлив. Природата е вложила в тебе дарби и способности, да се развиваш, човек да станеш, а ти не работиш, мързелив си. Щом не работиш, не можеш да постигнеш желанията си, но ще знаеш, че причината е в тебе. Ще кажеш, че си сиромах, или болен човек. – Ти не говориш истината, не си справедлив. Мнозина се запитват какво е отношението на справедливостта към техния живот. Справедливостта подобрява живота на човека. Тя усилва дарбите и способностите му. Справедливият има вътрешен мир и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успех. Някой се оплаква, че паметта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметта си, нека приложи справедливостта в отношенията си към всички същества, от най-малките до най-големите. Справедливостта има отношение към всички светове – видими и невидими. Тя има отношение и към вечността. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Проявите на природата са, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, от нейно гледище, мисълта, чувствата и постъпките на човека трябва да бъдат прави. Щом са прави, те непременно ще бъдат и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостта върху гърба си. Мислете върху закона на справедливостта и го прилагайте. Срещнете ли беден човек, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедният и богатият човек взаимно се допълват. Бедният е обширно, необработено поле, което очаква капитала на богатия. Когато богатият донесе своите машини, рала, както и житото си, бедният ще ги приложи на полето си и в скоро време необработеното поле ще се превърне в богата и плодородна нива, от която и двамата ще се ползват. Когато съчетава нещата, човек вижда непреривната връзка, която съществува между тях. При това разбиране той не може да не бъде справедлив. Който не разбира тия неща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вместо да критикува, човек трябва да се учи от всичко, което става около него. Упражнение: Приложете закона на справедливостта за 10 дни, като се наблюдавате колко пъти сте го приложили и колко пъти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човек вижда доколко е справедлив. Направете упражнението съзнателно, не само по отношение на постъпките си, но и по отношение на своите мисли и чувства. Колкото по-искрен е човек към себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостта изисква еднакво отношение и към хората, и към животните. В това се заключава благородството на човека. Един колар кара въглища, но пътят е малко стръмен, а конят – слаб, не може да поеме височината. Трима ученика от последния клас на гимназията настигат колата и като виждат напразните усилия на коня, веднага му се притичват на помощ: оставят книгите си на колата и дават гърба си, да бутат отзад. Конят направи още едно усилие и поема нагоре. Доволни, че са могли да помогнат на коня, учениците продължават пътя си весели и засмени. Това значи благородна и справедлива постъпка. Справедливост Или искате да бъдете справедлив. Вие трябва да имате една мярка. Какво нещо е справедливостта? Тъй както сега ви гледам, да приложите справедливостта ви трябват хиляди години. Може да учите, не може да намерите една мярка. Справедливи може да бъдете само тогава, когато цените онова, което Бог ви е дал. Справедливи може да бъдете само тогава, само когато на всеки един човек му отдавате, което Бог му дал, съдействувате да му се даде това, което му е определено от Бога, от природата да му го дадете. То е справедливост. Туй, което ви се пада да го вземете. И туй, което се пада на другите, да помогнете да им се даде. Да помогнете да се даде благото, което Бог е определил на всеки едного, то е справедливост. На всеки човек да се даде онова благо, което е определено от Бога. Никога да не вземаш чуждото благо. Никой да не взема твоето благо – то е справедливост. Начини на мислене Дясната ръка е справедлива, лявата е любяща. Следователно любовта помага на справедливостта и справедливостта помага на любовта. Дясната ръка е справедливост в човека, лявата е любяща ръка. Ако нямаш лява ръка любовта не може да се прояви, ако дясната ръка я няма, не работи, тогава справедливостта я няма. Казвате: „Ние сега пишем, работим с дясната ръка, понеже тя сега се развива, развиваме да бъдем справедливи.“ Аз говоря за конкретни работи. Трябва да бъдеме справедливи, понеже ако не сме справедливи ние не можем да прогресираме. Вие мислите, че справедливостта се отнася спрямо нас. Ако в себе си не може да отсъдиш право една постъпка, едно свое чувство, една своя мисъл, ако не може да отсъдиш правото, някой път може да осъждаш, някой път може да се хвалиш. Трябва да бъдеш справедлив. Като се хвалим, трябва да бъдем справедливи. Може да се похвалиш, но трябва да бъдеш справедлив. Може да се кориш, но пак трябва да бъдеш справедлив. И като се кориш и като се хвалиш трябва да бъдеш справедлив. Криви и прави линии Страшно е положението на съществата, за които няма закон и справедливост. Единственото същество, което днес се ползва от закона на правото и справедливостта, е човекът. Като се натъква на низшето и висшето начало в себе си, той започва да се бори, докато едното от тези естества вземе надмощие. Божественото в него му казва: „На вълка е позволено да дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено. На паяка е позволено да оплете муха в мрежата си, но на тебе, като човек, не е позволено това. Нямаш право да оплетеш подобния си в своята мрежа!“ Знайният Бог Правдата е един велик закон в света. Навсякъде и в духовния, и в политическия живот, и в домовете, навсякъде, тази Правда трябва да съществува и тя ще даде своя плод, туй, което е необходимо. Ако синът е справедлив, ако бащата е справедлив, ако дъщерята е справедлива, майката справедлива, ще дадат своя плод, ще има мир. Те ще знаят да изпълнят своите задължения. Ако бащата е несправедлив, и синът ще бъде несправедлив; ако майката е несправедлива, и дъщерята ще бъде несправедлива. Ако майката люби, и дъщерята ще люби; ако бащата люби, и синът ще люби. Законът в природата е такъв: Подобното от подобното се ражда. А съвременните хора искат да докажат, че от любов омраза се ражда. Това е невъзможно. Любовта омраза не може да роди, и Правдата неправда не може да роди. Ако тия неща се раждат, те се дължат на съвсем други причини. Много плод Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит. Акаш и прана Сегашният свят, както съществува, ако всички хора решат да бъдат справедливи, не трябва повече. Всички да бъдат справедливи. Няма какво да се създават нови закони. Повече закони има, отколкото ни трябват. Ако всичките хора решат да се оправят, светът ще се оправи. Ако ние решим в себе си да бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир. Да имат живот Следвайте Духа, който е във вас: искате свобода, дайте я на другите; искате любов и справедливост, дайте ги на другите. Подобното подобно привлича – туй е закон. Свобода на Духа Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават. Навсякъде ние се сближаваме по този начин. Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват доброто, а пък мъжете – справедливостта. Тогава ще имаме цялото човечество обединено и като дойдат децата, новото поколение, тези майки и бащи, които са направили връзка с Божествената мъдрост и с Божествената любов, които са направили връзка с въплотената доброта в света и справедливост, те ще имат ново поколение, нови деца, които ще носят знанието на свободата. Тогава ще имаме един свят близо до Царството Божие на Земята. Доброта и справедливост

"Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават. Навсякъде ние се сближаваме по този начин. Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват доброто, а пък мъжете – справедливостта. Тогава ще имаме цялото човечество обединено и като дойдат децата, новото поколение, тези майки и бащи, които са направили връзка с Божествената мъдрост и с Божествената любов, които са направили връзка с въплотената доброта в света и справедливост, те ще имат ново поколение, нови деца, които ще носят знанието на свободата. Тогава ще имаме един свят близо до Царството Божие на Земята." Доброта и справедливост

Видим и невидим свят, вечност, това са понятия, които стават толкова по-разбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човек с пробудено съзнание и видимият, и невидимият свят са на едно и също място. Той живее едновременно и в двата свята. Вечността е величина, която има отношение към времето. В математиката, под понятието „време“ разбираме интервал между две събития. Съществува ли времето извън съзнанието? – Не съществува. Ето защо, когато говорим за интервал между събитията, ние имаме предвид интервал и между тоновете. Между два тона съществува по-голям или по-малък интервал. Обаче всички понятия, с които човек си служи, съществуват в неговото съзнание, но не и в природата. За пример, той казва, че една постъпка е справедлива, а друга – несправедлива. Това е човешка преценка. В природата не се говори за справедливост и несправедливост. Справедливост

По-долните светове са създадени от по-висшите. Любовта е създала много светове, но долните светове не могат да създадат горните. Долните светове могат само да проявяват любовта. Любовта създава световете, а долните светове само проявяват любовта. Бог е създал света, създал хората, за да се прояви. Бог чрез нас се проявява. Честност и справедливост Знанието не може да се употреби без любов. Любовта е онази сила, която употребява знанието. Любовта е, която туря знанието на работа. В живота, от туй трябва да започнете. То е основата. Ако вие не турите любовта като основа, от знанието не може да се ползувате. Има много работи, които изисква любовта, но тя изисква три неща – честност и справедливост, изисква чистота, изисква и безкористие. Те са форми, в които любовта може да се прояви. Без честност, без чистота, без безкористие, любовта ще остане неразбрана. Щом любовта е неразбрана и животът, и той ще остане неразбран. Програмата в живота

Темата е за егото, но аз искам да поговорим малко за индивидуалността. Според мене двете често се бъркат. Много се говори за отказ от себе си, за изместване на фокуса на съзнанието от себе си, но това като че ли води до друга крайност - принизяване на човека, ролята и функциите му. Ще използвам един цитат от Агни Йога: Тук не става въпрос за разделение и самоограничаване, а за различаване. Законите във вселената са единни и неизменни, но самото творение е безкрайно в разнообразието и възможностите си. Принципите са еднакви навсякъде, но те пораждат уникални единици съзнание. Нещата са подобни, но не са еднакви. Това не отрича и единството на всичко съществуващо, а му дава пълнота. С еднакви тонове музика не може да се получи. Единството е хармония. Хората са равни, но това не означава, че трябва да бъдат приравнявани. Имено уникалните характеристики, които всяка индивидуалност притежава и дават възможност да постигне хармонично единство с цялото.

Целта на тези цитати е да са обърне внимание, че сам по себе си енергийният обмен е нещо нормално и стремежът не трябва да е насочен към прекратяването му, а към повишаването на неговото качество.

Доколкото помня съм срещал нещо подобно. В Агни Йога със сигурност има. Ще се опитам да го намеря.

Човек богат не може да бъде, ако няма музика. За да бъдеш богат, ти трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш справедлив. То е основата на богатството. Богатството е един резултат. Не книжно богатство, но злато да имаш, скъпоценни камъни да имаш. Богатството ти да има някаква цена в себе си. Възпитание на чувствата - МОК 17.12.1937 г.

Всяко нещо трябва да се направи според законите, които съществуват в природата. Вън от тия закони нищо не е постижимо. Ако върви по пътищата на тия закони, то е разумно. Мислете, че всичко в света е разумно. Възпитание на чувствата - МОК 17.12.1937 г.

Такива неща вероятно се случват на много хора. Трябва да се приемат като факт и нищо повече. Изпитали сме няколко мига на неприятно усещане. И единствено това, че нямаме обяснение за случилото се мултиплицира до такава степен случката, че едва ли не се е случило нещо фатално. А предполагам, че всеки е имал далеч по неприятни моменти в живота си. Обяснение може да намерим, но може и да не намерим. Важното е да не допускаме такива ситуации да ни повлияят. Колкото и да са неприятни, те отминават и доколкото видях от поста - бързо. Оттам-насетне всичко са страхове и предположения, но причината за тези страхове вече е в миналото. Уместно е да си зададем въпроса: Реално каква вреда ми е нанесло това усетено присъствие? - Няколко неприятни мига, които ние самите превръщаме в кошмар. Какво се изисква от нас в такива моменти? - Нищо повече от това да опитаме да запазим спокойствие и да изчакаме, да наблюдаваме, да видим какво ще се случи и да поддържаме един висок вътрешен тонус, положителна нагласа и връзка с душата си или Бог. Това става просто като помислим и пожелаем тези неща, без да разсъждаваме за това дали наистина сме спокойни, дали не се самозаблуждаваме и др. под. В тази връзка самовнушението може да се окаже полезно. Да се настроим предварително, че ще запазим самообладание и няма да допуснем понижение на вибрациите си (както става при страх и съмнение), че всичко ще бъде наред и че това което става по никакъв начин не може да ни навреди. Еси спомена за руни. Същите "настройки" спокойно могат да програмираш върху руната, като просто я държиш в ръка и съзнателно мислено "записваш" върху руната това, което искаш. Това трябва да става всеки ден по едно и също време за период от около 3-5 минути. Става и с други предмети, но такива, които сама си направила от глина, вар (в това отношение моделина ми се струва подходящ, особенно ако не е използван преди това) са най-подходящи понеже нямат стари наслоявания.

Като не им подражаваме. Казваме: "Ще се променят, ще осъзнаят истинските цености", а им подражаваме. "Отнемете им магията и разкоша в който живеят и от тях няма да остане нищо" - това са думи на един Учител, които цитирам по памет. Тези които се имат за всевластни, не обичат да губят. Те понякога губят, но когато тази загуба не е планирана от тях, това не обичат. Под магия разбирайте манипулирането и властта над съзнанията на хората. Ако видят че не могат да постигнат контрол над някого (човек, група или организация), който е привлякъл вниманието им, в яростта си те несъзнателно започват да го имитират. Просто е необходимо съзнателното поддържане на един силов център, който не е под техен контрол, а е в служба на духовното развитие на човечеството. Разбира се те ще опитат всякакви начини да го подчинят или унищожат, но това в действителност не зависи от тях, а от числеността и волята на тази група хора, които изграждат този център.

Имаме едно препятствие. То е реално, не е илюзия. Илюзия е връзката която създаваме между това препятствие и нас самите. Това, че го класифицираме като трудно, нерешимо, незначителено, несправидливо и др. под. Често правим от мухата слон или обратното - опитваме се да не го забелязваме. Друг вариант - нямаме препятствие, но поради неправилно възприемане на действителността, създаваме в себе си отношение, като че ли препятствие съществува. Това отношение разбира се е илюзорно, но то вече създава едно препятствие. Например поради едни или други обстоятелства, оставам с впечатлението, че някой не ме харесва. Това не е вярно, но аз съм останал с такова впечатление. Представата, която имам за ситуацията е едно препятствие, защото аз съм зависим от него. Илюзия е че си мисля, че другия не ме харесва, но може ли да се каже, че препятствието изразяващо се в мнението ми за другия не съществува? Кое е проблемът - препятствието или отношението ни към него?

Както беше казано по-рано, решаването на един проблем започва с поемането на отговорност. В човекът има един скрит стремеж да прехвърля отговорността си на другите и на всичкото отгоре да ги обвинява за това. Така проблемът "вече не е наш и не е нужно да му обръщаме внимание". Разбира се това е механизъм за бягство от отговорност при който проблема се подтиска и в никакъв случай не се решава. За да решим един проблем е нужно първо да поемем отговорност за съществуването му и в последствие да положим усилия за неговото разрешаване. Разбира се нямам в предвид да поемаме отговорност за неща които въобще не зависят от нас.

В някои от мислите, които цитира, беше казано доста точно: "смърт за душата". Безразличието е липса на любов, а тя е всичко. Безразличието е липса на вяра, липса на воля и на цел. Безразличието винаги изразява вътрешно състояние на депресия и отчаяние, на несъпротивление. Безразличието не може да се нарече безпомощност, защото чувството за безпомощност предполага желание за промяна. Аз лично не мога да си представя нещо по-лошо от безразличието, а излизането от това състояние, обикновенно е свързано с много изгубено време и болка.

От гледна точка на развитие на съзнанието, предишните раси не са били по-развити от сегашната. Те са били почти изцяло емоционално ориентирани, като проблемът е дошъл основно от повсеместната злоупотреба с магията. Сега по отношение на магията възможностите на човечеството са доста ограничени, но си имаме по-развит ум и съответно нови начини за злоупотреби. А пък умът прави и отговорността пред хората по-голяма.