Станимир

Кой както го може

Не е усложняване, а по-скоро посредствено излагане на нещо неразбираемо (засега). По-простото може да се окаже не дотам просто и пак ще бъде посредствено (което не означава невярно). Тленно е това, което е съставено от части. Тленно е това, което се изменя. Нетленното е в основата на всичко - Духът и Материята в най-чистия им вид. Взаимодействието им поражда съзнанието и формата - те вече са тленни. Съзнанието и формата с нейните чувства и възприятия пораждат самосъзнанието. После самосъзнанието престава да се отъждествява с формата и се завръща в съзнанието, предавайки му своите качества.

Неумишлените мисли също предизвикват възействия, положителни или отрицателни според характера си. Става привличане възоснова на подобието. Когато мисълта е съпътствана и от силен емоционален заряд, нейната жизнеспособност се увеличава. Когато мисленето е ясно и незамъглено, и ако е придружено с визуализация, мисъл-формата е по-ясно изразена и устойчива. Когато една и съща мисъл се повтаря периодически, нейната енергия се акумулира и увеличава. За тези неща не е нужен умисъл. Когато има умисъл, придружен с ясно разбиране и стремеж за постигане на възможните последствия, имаме съответно бяла или черна магия. Когато последствията не се осъзнават, те пак съществуват, но влиянието на неосъзнаващия резултатите от действията (мислите) си е много по-малко, съответно и отговорността.

Ще си позволя един малко дългичък цитат, който е подходящ и за една тема от раздела "Бременност и деца", но няма да го поствам два пъти.

Когато става дума за оценка на действителността е нужна обективност. Но отчитайки едно явление като отрицателно, това още не означава, че мисленето ни е приело отрицателна посока. Отрицателното мислене подхранва негативната страна на това явление, а положителната мисъл създава поток насочен към преодоляване на това негативно влияние.

Егото е отражение на Монадата. Когато Монадата асимилира цялата опитност, която Егото (Душата) е в състояние да и предостави...(ами не ме питайте какво следва, защото не знам . Вероятно някаква нирвана и после ... пак не знам). Ако под Его се има предвид себеосъзнаването, то при Монадата вероятно съществува някакъв по-висш аналог на себеосъзнаване, но Егото, такова каквото го познаваме се губи (или по-точно става "подсъзнателна" част от Монадата). Това са неща за които засега можем да съдим само по аналогия и нищо повече от това. Дано сте ме разбрали, защото и аз трудно се разбирам .

Дали е нужно да се дава определение на лошите мисли? Може да се каже, че това са мисли, които създават отрицателни последствия в пространството. Т.е. пречат на развитието на съществата, които влизат във взаимодействие с тях. Но кой от нас може да прецени точно последствията, които дадена мисъл предизвиква? Мисля, че всеки трябва да си намери отправната точка сам. Добрите мисли са тези, които изразяват нашата собствена представа за духовност, които не са свързани с причиняването на вреда на друго същество, които изразяват и подсилват нашите духовни стремежи, качества и чувства. Оценката пак е индивидуална. Не е важна отправната точка, а посоката. Каквато и отправна точка да вземем ако посоката е нагоре, ако мислите ни са насочени към някакво подобрение, това са добри мисли. Ако мислите ни водят до деградация, те не са добри мисли.

Наблюдавай ги - как се появяват; как те завладяват, въпреки съпротивата ти; как те напускат след като са постигнали своето. После съжаляваш и си казваш, че никога повече няма да им позволиш да те доближат, но те се връщат и използват всеки миг невнимание, всяка твоя слабост за да подчинят съзнанието ти и отново ставаш жертва в техния капан. Това е нормално. Това е механизма на действие на нисшата природа, но повечето хора не го забелязват. Да го забележиш и изучиш е първата голяма крачка. Утвърждавай висшите чувства постоянно, във всеки един миг от деня, поддържай връзката с душата си непрекъснато, постоянно бъди със съзнание насочено към висшето...докато не ти стане навик. Ще има моменти когато вниманието ти за миг ще бъде притъпено и старите мисли и чувства пак ще започнат да те заобграждат и ще те завладеят, но това ще става все по-рядко и по-рядко. Важното е да не се отказваш. Новите чувства постепенно ще изместят старите; слабостите вече ще са се трансформирали в твои силни страни; съпричастността към другите ще измести егоизма; волята ти ще се кали в достатъчна степен, в резултат от усилията за трансформация, които си положил. Процесът е бавен и тежък, защото в подсъзнанието ни има заровени купища вредни навици и модели на поведение, подтиснати страхове и чувства, които сме складирали там в течение на редица прераждания. Някои неща е по-лесно да бъдат изкарани навън и да бъдат трансформирани, с други е далеч по-трудно и низшата ни природа е крайно изобретателна в стремежа си да ги наложи над съзнанието ни. Но всяко усилие за трансформирането на едно нисше чувство във висше е от значение и ще даде резултат. А всъщност не става въпрос толкова за усилие, колкото за стремеж и желание да се промениш. А загубените битки в началото са неминуеми, но както казах те ще стават все по-малко и по-малко. Отчаянието е пагубно. Това е пътят. Друг път не познавам. Още не съм го извървял до края, но чувствам промяната в реакциите, желанията, чувствата и мислите си и като че ли бавно се приближавам към това, което искам да бъда.

Казвате: Човек трябва да бъде морален. Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взима участие в изграждането на морала, е човешкият ум. След това идват чувствата: моралните чувства - най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу - низшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. ... Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктът, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Учът също е жива сила. Аз не съм срещал човек, който е постигнал всичките си желания. Не са лоши умствените стремежи на човека; не са лоши неговите морални, обществени, лични стремежи. Не са лоши и стремежите на неговите инстинкти. Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма де да пласираш това, което си взел. Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал. Сега ние живеем в свят, създаден от самите нас. Като знаете това, пазете се от последствията на вашите мисли. За всяка мисъл, за всяка дума носите отговорност. Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специфични качества. Това трябва да се знае. Който не е умен, става фанатик, горделив, груб. Той е недоволен от себе си. Ако искате да знаете, кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството - благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. ... Стремете се да развивате моралните чувства в себе си. Те представят Хималаите в човека. Петте области в човека - МОК 16.09.1932 г.

Няма хора без чувства - има хора с подтиснати чувства. Последното не е желателно дори и при отрицателните чувства, а при положителните си е пълна глупост. Признавам си, че подтискането на чувствата се среща предимно при мъжете, но не е рядкост и при жените. Все пак общото и при мъжете и при жените е, че не полагат достатъчно усилия (а нямат и желание) за да трансформират отрицателните си чувства в положителни. А положителното чувство е пряк и много красив израз на Любовта на емоционален план. Мисълта дава формите а чувството определя жизнеспособността на тези форми.

Гневът, отчаянието, омразата - това са все вторични състояния. Първо е било едно положително чувство, което не е оползотворено правилно, не е задоволено или се е сблъскало с очакванията ни. В резултат се е получило едно грубо, нехармонично съединение, което разбира се внася дисбаланс в самите нас. Ние трябва да разложим това съединение, да открием причините за това отрицателно чувство, което ни тревожи, елементите които го съставят и да им дадем една положителна насоченост. Също така трябва да осъзнаем, че ние самите сме причината за отрицателните чувства, които ни застигат. Ние сами си ги построяваме. Някой може да ни обиди, но това е само провокация. Тя не създава това чувство, а само го пробужда и го изкарва на повърхността. То вече е съществувало дълбоко в нас и е търсело възможност да се прояви. Империлът е физически израз на едно такова тежко съединение, резултат от честото повтаряне на отрицателните емоции. Естествено е да се предположи, че неговото разлагане може да стане единствено когато отрицателните емоции, които са го създали бъдат заменени от положителни и то с дейното участие и на мисълта.

Фън Шуй дава някои прекрасни съвети, но там като че ли правилата са станали твърде много и се достига една крайност. А иначе най-мощното средство за привличане на положителна енергия си е самият човек . Човешкото настроение привлича съответстващите му енергии от заобикалящия го свят. Дори и в една стая изпълнена с тамасична енергия, човек може да се чувства радостен и след известно пребиваване в нея, стаята да се изпълни с енергия с неговите характеристики. Разбира се ако човек се поддаде на тамасичната енергия, последната само ще се усили. Различните предмети и талисмани използвани от Фън Шуй въобще не са необходими, освен за усилване на вярата на човека, което и действителната причина за промяна, ако такава настъпи. Ако човекът не ги харесва и не повярва в тях и ефекта няма да съществува. С растенията и кристалите е малко по-различно. По-добре да се наблегне на естетиката отколкото на правилата. Това, което възприемаме като красиво най-често съвпада естествено с хармонията и равновесието на енергийните потоци във и извън нас. Ако се чувстваме приятно и уютно в дадена обстановка, значи това е средата която ни носи вътрешно удовлетворение. В обратния случай можем да направим някаква промяна и най-добрия вариант е да оставим нашето вътрешно чувство да ни води и да разнообразим атмосферата с някой предмет, който на нас ни харесва вместо с фигурки на китайски божества.

Малко разсъждения. Да вземем тона "до". Тонът "до" чист ли е? А тонът "ре"? - Всички тонове са чисти. Ако сами по себе си тоновете са чисти, откъде идва нечистотата? Всяко нещо във Вселената представлява определен тон. Човекът също е един тон. Всяка негова мисъл е един тон, всяко негово желание - всичко. Откъде идва нечистотата? - От неправилния избор на мисли и чувства, т.е. тонове с които човекът се обгражда и влиза във взаимодействие. Човек във всеки един момент твори. Творчеството е образуване на нови съчетания от вече съществуващите в природата. Откъде идва нечистотата? - От нехармоничните съчетания. Не че даден тон не е чист, но той не е на подходящото място.

Волята е свързана със самосъзнанието. Дали човек може да прояви свободната си воля във надземните светове, зависи от това дали е самоосъзнат на тези нива.

Страхът идва от незнанието. Когато се сблъскаме със страха си, когато преживеем дадена ситуация в която той се проявява, той вече не изглежда толкова страшен. В един по-възвишен смисъл, смелостта не е просто липса на страхове, а освен това и самоотверженост и жертвоготовност. Това означава липса на егоизъм, съпричастност и любов към другите. Тези, заедно със светлината на познанието, са качества на човешката Душа. Те са в нас, в нашата дълбока същност и всичко което се изисква от нас е да ги разкрием. "Познай себе си". Всичко е в нас - в нашата Душа, и от нас се иска единствено да имаме волята и положим усилията, Тя да се прояви. Тя - това сме ние самите. Разделеността между човека и Душата е илюзия и човекът трябва да положи всички усилия, тя да бъде преодоляна. Тогава ще дойдат и смелостта, и любовта, и познанието, и разбирането, и всички духовни качества у човека. Наистина, нужна е вяра. Душата е нашия истински водач по пътя на духовното развитие. Тя е единствената вярна посока. Духът се проявява чрез нея, Бог се проявява чрез нея. Тя е истинския образ и подобие Божие. Нужно е да вярваме, че във всеки от нас е заключена Божествеността. А ключът е на дъното на езерото, пълно с всевъзможни наноси и боклуци и размътено от егоистичните ни желания и стремежи. Спокойствието ще ни даде възможност да виждаме, мътилката ще се уталожи и тогава ще можем да изчистим и подредим съзнанието и подсъзнанието си. Когато това стане, най-отдолу ще намерим ключа. "In order to become the Knower of Allself, thou hast first of self to be the Knower" - велики думи.

Без "подчинение на закон" ми звучи малко хаотично. Непроявеното не се подчинява на закони. Обаче за съзнание при непроявеното и дума не може да става. Също и при неограниченото. Затова, че не може да говорим и за воля. Т.е. смисълът който влагаш в "свободна воля" е абсурден. Ако правилно съм те разбрал, под свободна воля разбираш единствено абсолютната, безусловна свобода, както по отношение на причините, така и на следствията, които те причиняват. Такова нещо разбира се няма. Едно нещо е вярно - между свободната воля и кармата съществува противоборство - така е било, така и ще бъде. Все пак за да вземеш едно решение е достатъчно да имаш две алтернативи, а не безброй много. А човек, който не цени малката свобода, няма как да достигне до голямата.

Имам чувството, че волята се приравнява с желанието, а това са две различни неща. Волята или е свободна или я няма, намира се в латентно състояние. Волята не означава да пожелаеш нещо, а да създадеш причини, които евентуално ще доведат до определено следствие. Могат и да не доведат, но щом причините зависещи от изразителя на волята са задействани, волята вече е изразена, а желанието за постигане на евентуалния резултат може да бъде удовлетворено, а може и да не бъде. Основен проблем е, че в българския език думата "воля" наистина има значение и на "желание", но в английстия език например, тя няма такова значение, нито пък в източните учения. Там тя изразява по-скоро намерение.

Човек е свободен по отношение на причините, които създава, но не и по отношение на следствията. Последните се постигат с борба (надявам се да приемете думата в положителния и аспект) и са резултат от сложното взаимодействие на множеството свободни воли, които са замесени, както и на съществуващите в Космоса закони и принципи. Законите са вечни и неизменни и да се говори, че нещо ги е създало е абсурдно. Те осигуряват реда и движението в посока към развитие на всичко съществуващо. Тези закони наистина могат да ограничат свободата на човека (което не е свободната му воля), но на първо място те я гарантират. Единиците в една система в която липсват правила и ред, не могат да бъдат свободни и нещо повече - те не могат да бъдат съзнателни, доколкото съзнанието е свързано с разбирането на връзките и взаимоотношенията съществуващи в тази система. Без закони не може да има съзнание - това трябва да наведе и на мисълта, че законите не могат да бъдат съзнателно създадени и променяни, а просто отразяват същността на битието. Създават закони тези, които не познават законите на битието, но тъй или иначе пак са подчинени на последните. За съжаление не мога да изразя идеята по-ясно. Свобода от следствията не може да съществува, защото това отрича основите на Космоса (реда и закоността) и ни води към хаоса. Хармонията се изразява в съгласуваното действие на множество свободни воли, така че следствията, които предизвикват да съвпадат с първоначалните им намерения.

Говориш за първо и второ, но забравяш, че вечното не може да има начало, т.е. няма първо, Любовта винаги е съществувала.

Защото не слагаш интервали след запетаите и точките и компютъра приема всички думи като една, а тя става прекалено дълга.

Всяка проява на Любовта води към развитие. Затова и страданието води към развитие, само когато Любовта се проявява чрез него.

Не мисля, че безразличието може да бъде добро. То напълно изключва съчувствието, състраданието, сърадостта. То е едно откъсване, незаинтересованост. Ще попитате ако нещо не ни касае, не е ли по-добре да сме безразлични? Но човек трябва да проявява любовта си навсякъде. Да цени и уважава всичко красиво, да се отнася с разбиране към всичко отрицателно и да вярва, че то ще прерастне в нещо добро. Това изключва всякакво безразличие.

В момента гледам "Островът на изкушението". Просто е като учебник по темата. Могат да се забележат всички възможни механизми на безотговорност, оправдаване и хвърляне на вината върху другия. Жалко и поучително...

Спазвайки целомъдрие не можеш да напреднеш в обучението си, ако творческата енергия продължава да бъде свързана с низшите желания и страсти вместо с любовта и след това отдадена за благото на човечеството. Това последното въобще не означава прекратяване на сексуалните отношения, а извършването им в едни разумни граници и на основата на любовта и чистотата във взаимоотношенията, а не на животинските страсти. Развитието предполага трансформиране - на мислите, на желанията, на всичко. Изчистваме и преобразуваме желанията си, мислите, мотивите. Същото е и с отношението ни към секса. Не се отказваме от нищо, а го използваме и работим върху него за да достигнем до следващото ниво. Тогава то вече може да се нарече ненужно, но не и преди това.