Станимир

Празникът е бил езически. Дори и нашите думи "сурва" и "сурвакари" идват от Бога на Слънцето - Сурия. Тук някой може да реши, че Ведите са писани от българи, доколкото и самата дума "веди" на български означава знание, но проблема си е негов. А иначе раждането на Слънцето се е празнувала много преди да се роди Исус. Думата "коледа" я свързвам със славянската богиня Лада (аналог на Венера). Тук може да бъде направена една друга връзка, но ще се въздържа. Тъй или иначе дори и Исус да не е роден в този период, той е много подходящ за почитане на неговото раждане.

В "пустотата" може ли да се говори за отделно дърво? Там всичко е едно цяло. Няма и свидетели защото те също са едно с гората. Там нещата са неизменни. Това, че дървото пада (формата му), не оказва никакво влияние върху неговата същност. Ако няма външни свидетели, които да са извън "пустотата" за да засвидетелстват външната промяна (падането на дървото), значи дървото не е паднало, защото за тези които са в "пустотата" (ако може да се говори за свидетели в "пустотата"), външното е само илюзия. Лично аз не вярвам в това което току що написах, защото съществуването на "пустотата" е последното нещо, което ще призная, но все пак...

А скромността? Трябва ли да притежаваш скромност за да бъдеш смирен? Или може да си смирен и потънал в излишества, т.е. неща които не са необходими? А уважението и разбирането - можеш ли де се смириш пред нещо, което не уважаваш и не разбираш? Да бъде смирен човек "по принцип", означава ли да бъде смирен винаги и пред всичко? Според мене: не.

Отгоре се създават условията за промяната. Самата промяна осъществяваме самите ние - кой както разбира себе си. Променяме това, което не харесваме в себе си, заместваме го с нещо което смятаме за по-добро. Винаги има какво да се промени. Разбира се промяната може и да е отрицателна - било поради заслепение и илюзия или защото се оставяме на нисшата ни природа да ни води, без да полагаме нужните усилия за да и се противопоставим въпреки, че осъзнаваме, че не постъпваме правилно. Все пак, доколкото в душата ни се запазват положителните постижения, а отрицателната карма е заложена в живота на трите нисши тела и засяга само косвено душата, в по-дългосрочен план общата линия на промяна винаги е възходяща. Промяната е винаги трудна. Това което променяме в себе си често сме градили в течение на хилядолетия.

На този въпрос принципен отговор няма как да бъде даден. Липсата на условия за разкриването на нещо, означават ли неговото скриване? И кой ще поеме отговорността за отрицателните последствия от натоварването на събеседника с излишна тежест? 99% от разкриващите се ще ги стоварят на неспособността на събеседника им да ги разбере. Тук не става въпрос за това дали ще нараним другия или не, понякога е допустимо да го нараниш, но не и да го "убиеш". Как ще реагира на болката която сме му причинили - преценката е трудна и точно поради това трябва да бъдем внимателни, защото понякога нещата стават необратими. Не защото обикновено сме в различни позиции, с различно отношение към случващото се. Съобразяваме се с личността му и неговата позиция спрямо нещата. Тя е различна. Не става въпрос за превъзховство над другия, а за отчитане на конкретни негови характеристики. Понякога риска е точно в това събеседника да осъзнае случващото се.

При празниците винаги присъства някаква ритуалност и тържественост. Не е важно количеството на храната, но самото и приготвяне, подреждането на масата и пристъпването към нейното консумиране се извършват с чувство различно от обичайното. Това приповдигнато настроение трябва да присъства винаги, не само на празниците и да стане част от процеса на хранене. Затова има и молитви преди хранене, защото това което ще усвоим от храната зависи от нашето собствено настроение, от отношението ни по време на приготвянето и от съзнателното извличане на най-чистите енергии от нея.

"По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш". Справедливо ли ще е да възлагаме на другия товар, който не може да носи? Откровеността е нужна, но не трябва да губим мярката. Откровеност е когато вярваме в това, което споделяме, когато то е част от нашите вътрешни убеждения, но не трябва да удавяме събеседника си в нея. Не че пак няма да сме откровени, но просто ще означава, че не умеем да се поставяме на мястото на другия и че откровеността ни е нужна по-скоро на самите нас да се разтоварим, отколкото да бъдем полезни на човека отсреща.

Как да влезем в съприкосновение с духовното? Музикантът получаващ вдъхновение или ученият, озарен от някаква нова идея отделят цялото си внимание на предмета на своята дейност. Всички странични мисли и чувства се отхвърлят, тъй като те просто не са им интересни. Чрез мисълта и отдадеността си те създават мощен магнит в себе си, който привлича съответните идеи от духовния свят. Остава просто да бъдат осигурени условия те да бъдат чути. Прекалената концентрация и силни чувства създават пречка това да се осъществи. Затова и често тези идеи биват възприети по време на сън; когато ученият/музикантът уморени от научната/творческата дейност временно прекратяват заниманието си с нея; когато случаен предмет, дума или събитие просто се окажат със сходна вибрация с тази идея, която те са привлекли със своята устременост към себе си, но не са осигурили условията тя да бъде чута. Медитацията е метод за именно такова свързване с духовния свят. В началото умът и емоциите се успокояват и с помощта на вътрешния стремеж за връзка с душата съчетан със спокойствие, се изравняват с нея. В последствие мисълта се насочва към въпроса, който искаме да разберем, като умът се поддържа в състояние на активно очакване, т.е. не е пасивен, но дейността му се ограничава само до възприемане и запечатване на идеите идващи от духовния свят, които винаги за да достигнат до ума, първо преминават през душата. Същото може да се направи и с музиката, но там е по-сложно, тъй като са необходими и други качества (както всъщност и при разглеждането на научни проблеми са необходими знания) и самата медитация е необходимо да е по-дълбока, като емоционалното тяло също трябва да е настроено на емоцията която искаме да придадем на музиката, а мисълта отстъпи място на въображението. Има разбира се и други видове медитации, но тези вършат добра работа когато искаме да се свържем с определени идеи от духовния свят.

За да гледаш с любов на нещо, трябва да си изпълнен с любов. Проектирането отразява просто факта, че човек гледа на другите през своята аура. Т.е. оцветява образите им с цветовете на собствените си емоции и възгледи. В действителност човек нищо не проектира, а просто не може да "излезе извън себе си". Ако човек е изпълнен с любов, той ще я вижда навсякъд около себе си, защото любовта ще оцвети собствената му аура, а от аурата няма как да избягаш.

Потенциалът на личността е достигането на душата от която тя е произлязла. Потенциалът на душата е да достигне до Духът. Това което създаваме чрез ума си, не може да прескочи нивото на човешкия ум. Потенциалът за развитие в материята е безкраен, защото в другия полюс седи абсолютния дух (ако може да използвам подобен израз), но комбинациите от нея които човек създава са ограничени от нивото на което ги е създал. Всъщност това важи за всички творения, не само за човешките. В крайна сметка ако се приеме Бог, като причина за всичко съществуващо, всичко има потенциала да го достигне, дори за това да е необходим безкрайно дълъг период от време. Остава неотговорен въпроса, "за какво са нужни човешките творения?", но темата и без този въпрос е доста сложна.

"Дреха" включва всичко чрез което душата се проявява. Нашите утайки се отрицателните навици, модели на мислене, които не са част от дрехата, но са прилепнали здраво за нея. Знаем, че ако например искаме да отстраним едно отрицателно качество от себе си, това може да стане като го заменим с нещо положително. В противен случай противодействайки му директно, опитвайки се да го изкореним (измием), се получава подтискане. В тази връзка закърпването е частичното заменяне на един отрицателен модел с положителен, но това върши работа само като временно решение.

Според мене "грешник" е този, който не спазва Закона дотолкова, доколкото са възможностите му да го спазва. Т.е. всичко зависи от нивото на развитие на съзнанието. Познаваме Закона според съзнанието си - това е границата на моментните ни възможности. Не може да се изсква от вълка да бъде светец. Също така трябва да се прави разлика между единичните грешки и превръщането им в начин на живот.

Правя предположения, но се старая доколкото е възможно да не се обвързвам с тях. За да разбера някой човек или събитие ми е необходима някаква отправна точка. Например, забелязвам някакво качество на човека отсреща и приемам, че той го притежава, но в същото време не изключвам възможността той да го е проявил случайно. В последствие вероятно този човек продължава да проявява същото качество и тогава предположението ми ще се оправдае. Наистина си поставям граници, но ако те са подвижни, (а може би и илюзорни), не мисля че ме ограничават, а ми помагат да си съставя мнение. По-скоро ограничавам не себе си, а човекът отсреща в представите си, за да го разбера по-добре. Но в същото време съм наясно, че човекът не се покрива с представите ми. В крайна сметка и човекът и представата ми за него подлежат на промяна, второто в зависимост от това доколко го познавам и според способностите ми за преценка.

... А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам. Не разбрах - с непознати трябва да съм неоткрита, според теб, така ли? А ако съм открита, какво следва? Вид откритост ли? Има ли вид голота? Ще перефразирам последното мое изречение:Това до колко ще се открия зависи от начина по който ще потръгне разговора ми с непознатия. Оценката за това разбира се е субективна, а факторите които и влияят са твърде много - дори и такива като настроението в което се намирам.

Всичко в природата е живо, затова че с каквото и да се храним все ще засегнем някаква форма на живот. Все пак животните разполагат с астрално тяло и с относително развито съзнание. Растенията имат усещания, но не и чувства. Едното се отнася до етерната природа, а другото до астралната. Храненето с месо оказва най-голямо въздействие върху астралното тяло, но това засега трудно може да бъде научно изследвано и е необходимо да се приеме на доверие. Любовта няма нищо общо. Нали любовта означава именно да приемеш и разбереш човека отсреща и да уважаваш свободата му, дори и когато смяташ, че греши. А ако можеш да му окажеш съдействие да осъществи някаква положителна промяна е добре, но правото на избор си е негово.

Това е само мое мнение и то приниципно. Разбира се има и изключения и то не малко. Може би донякъде и един вид откритост се замества с друг. Говори се за неща за които по принцип е трудно да се говори, а други неща които при реално общуване човек изявява, остават в сянка. Това са впечатленията с които съм останал, но и не твърдя, че наблюденията ми обхващат кой знае колко широк кръг от хора. А лично аз съм открит с хората с които се чувствам комфортно, т.е. чувствам някакво сходство, без да е задължително да ги познавам.

Ще използвам "виртуално", така както го възприемам в контекста в който е зададена темата. Информацията, която се движи в интернет пространството си е съвсем реална. С това може както да се злоупотреби, така и да се извелече полза. Основният проблем идва, когато човек започне да си изгражда една маска, която не е самия той и в последствие се влюбва в тази си маска. Т.е. човек не се пристрастява към виртуалното, а към себе си като участник в него. Това е моето виждане за нещата. Виртуалното пространство е възможност за по-лесен тип общуване и това го прави разбира се непълно, но предоставя определени възможности за разговори по трудни за споделяне теми и премахва някои задръжки. Иначе липсва кантакта чрез сетивата (въпреки че много хора се подвеждат по сетивните си възприятия), липсва магнетизма и ауричното излъчване, липсва въздействието на гласа и разбира се откритостта. Разбира се това се компенсира в голяма степен ако реално познаваш човека с който си взаимодействаш виртуално.

Човек, който не се е разболявал, рано или късно ще се разболее. Бях споменал нещо подобно по отношение на човек, който никога не е грешал в една друга тема. Това не означава, че ще се разболее от всички болести за да изпита всяка една от тях, но ще се запознае на свой гръб с доста от тях (колкото е необходимо за...). По отношение на "доброто" и "злото", правя субективно предположение на базата на изживян опит, логика, аналогия, чувство или очакване, което разбира се не е гаранция, че предположението ми е вярно, но и аз го запазвам предимно за себе си, за да не подведа околните с мнението си, без самият аз да съм сигурен в правотата си. Животът винаги предоставя възможности за проверка и ако си сгрешил и имаш силите да признаеш грешката си, вече си в състояние да коригираш преценката си. Но никога не приемам преценката си за окончателна. Дори и в основата си да е вярна, тя не е напълно изчерпателна, т.е. разглеждаща нещата във всичките им аспекти. Едно нещо не може да бъде само добро или само зло.

Винаги трябва да сме откровени. Със откровеността може и да се злоупотреби, но без нея нашите добродетели няма да са истински. Те няма да изразяват нашата същност, а ще бъдат просто една маска.

Думата "вегетарианец" не ми харесва. Като ми предложат месо, предпочитам просто да откажа с мотива, че избягвам да го ям . Ако продължат да ме питат, защо, вегетарианец ли съм или спазвам някаква диета, отговарям, че просто не ми е вкусно, което си е самата истина. Същото е и с алкохола. Отговаряйки на въпросите, споделям как се чувствам, а не се самоопределям.

На 22.12. Слънцето е в най-ниската си точка над хоризонта. След този период започва неговото изкачване. Това е реално астрономическо събитие, независимо от календарните системи, които използват хората. Ако този период съвпада и с новолуние имаме още едно астрономическо събитие, свързано с Луната. Тогава пълнолунието ще се падне около 6.01. Тези дати са дошли в Християнството от "езическите" мистерии. 06.01 се празнува от всички клонове на Християнството, но под различна форма. Блаватска и Г. де Пурукър са писали доста по темата (не помня точно къде), като и двамата приемат за Нова Година именно това съвпадение на пълнолунието с датата 6.01. А понеже стана въпрос за зачеване, същите автори смятат за подходящ периода, когато Слънцето е в своята възходяща дъга, т.е. до 22(24).06. Пълнещата се Луна също би трябвало да благоприятства това събитие, особенно ако пълнолунието е близо. За сънищата, в периода около 22.12. влиянието на Слънцето е най-слабо, а сънищата се свързват с Луната. Т.е. нормално е лунното влияние да вземе превес над слънчевото и сънищата да са по-ярки и изразителни от обикновенно. Но все пак това зависи и от това, какви точно са фазите на Луната и от самия сънуващ.

Ако се разгледат нещата в контекста на причина-следствие, свидетели не са нужни. Дървото пада и поражда следствие, без значение дали някой е свидетел или не. Възможността падналото дърво да бъде забелязано съществува, защото падането на дървото предизвиква верига от следствия. Това е окултното тълкуване на нещата, което не е тълкуването, което се очаква от дзен ученията, които са мистични, т.е. разчитащи не на логиката, а на чувствено-интуитивното възприятие. Тогава отговорът би бил "не" и няма начин това да бъде обяснено логически, тъй като съмото условие не отговаря на обективната действителност.

Да се осъзнаеш че си грешник, означава въобще да не осъзнаваш кой си в действителност. Греши част от нас - част с която можем да се отъждествим, а можем и просто да приемем като средство за изява и да използваме разумно. Част от нас никога не греши. Това е човека, но ние все още не можем да я открием или не успяваме да се идентифицираме с тази си част.

„Чувството за личност възниква вследствие отъждествяването на познаващия с инструмента за познание… Илюзията, че Възприемащия и възприеманото е по същество едно и също, е причина за следствията, предизвикващи страдание - причина, която трябва да се премахне.” Патанджали Не съм запознат с Дзен ученията, но до някъде съм запознат със Суфизма, а там нещата са подобни. Разчита се на пряко интуитивно възприемане на истината, на същността, като стремежа е външната форма да бъде свалена. Но "илюзорния свят" също е част от Бог, той изразява неговия женски аспект - Природата и също съдържа истината в себе си. Малко се отклоних от темата, но за да бъде познат света в неговата цялостност не трябва да се разделят вътрешното и външното. Двата пътя - на мистика и окултиста трябва да се слеят.

Защо да ограничаваме съществуващото само до това, което виждаме? Щом нещо съществува, налице е и възможността да го забележим. Щом нещо се е случило, резултатът също може да бъде видян. Ако липсва резултат, значи липсва и причина, т.е. нищо не се е случило.