Станимир

Нека все пак спомена, че ако любовта ни е истинска поражда огромно вътрешно налягане в нас. Думите изразяващи нашата любов водят до понижаване на това налягане. За това, че ако напрежението в нас стане прекалено силно е за предпочитане тези думи да бъдат произнесени.

Тука е хубаво да се поясни, какво се разбира под "насилие". Според мене, думата е употребена, за да изрази принципа, че всяко действие, което човек предприема, води до съответстващо съпротивление. Това се отнася както за добрите действия, така и за тези които бихме могли да определим като лоши. За да се развива човек на първо време той трябва да преодолее своята статичност, резултат от инертността на съставящата го материя. Това е и една от причините за цикличността в Природата (сънят и смъртта в частност) - освобождаване от тази статичност чрез смяна на състоянията. За да се развива, човек трябва да полага усилия - не еднократни, а постоянни, както в големите, така и в малките неща. Това предполага човек да се справи със съпротивлението на средата. То е резултат от инертността на материята и всички воли на различни индивидуалностти, които са насочени (пряко или непряко) срещу действието на човека (или промяната която иска да предизвика). Разбира се ако нашата воля е в синхрон с Божествената, това предполага, че човека ще срещне съпротивлението на волите само на тези същности, които са по-назад в своето развитие от него (може би има редки изключения, но те едва ли ни засягат). Ако волята му е в разрез с Божествената, тогава съпротевлението ще е свързано със Закона за Кармата и човекът рано или късно ще бъде принуден да отстъпи. Та като цяло мисля, че под "насилие" Учителят разбира съпротивлението с което сме длъжни да се справим, в стремежа си да следваме Божията Воля. В природата действат и инволюционни сили, такива които водят към втвърдяване и застой. Те също имат своето място във Вселената, но за да се развива човек духовно, тези сили е нужно да бъдат преодолявани.

Мисъл на деня - 29 Януари 2008 г. За да еволюира човек, трябва да се употреби голямо насилие. Насилието е творчески акт в Природата. Природата твори по този начин. Земята едно време не е била в такова състояние, в каквото е днес. Из В начало бе Словото, 11та НБ, 14.II.1937 г.

Мисъл на деня - 28 Януари 2008 г. Един верующ, когато го е страх от Бога, верую ли е това? Казва, Любовта изпъжда всеки страх. Ако в нас съществува страх от Господа, туй е неразбрана идея. Из Елате да разсъждаваме, 25та НБ, 30.V.1937 г.

Е, добре е да призная, че смятам (почти) всички хора за глупаци - това най-често ме забавлява и съвсем рядко ме измъчва. Сам себе си не мисля за умен, но пък винаги се държа, като че съм много умен - това пък само ме забавлява. ... че винаги съм неприлично, неудобно прав - selsal Интересно, как може да не се мислиш за умен и в същото време да претендираш за правота? Или това е относително само по-отношение на останалите хора? Все пак не забравяй, че истината е една, но тя има много лица, често външно противоречащи си. Това "почти", дето си го сложил в скобички, ми говори, че все още не си срещнал ("на живо" и в двубой) изключенията, които може би мечтаеш да срещнеш. За тази среща ти разбира се имаш своя собствена представа - нещо като сблъсък на аргументи и факти и при всякакво друго развитие на ситуацията, ти просто ще причислиш човека отсреща като един от глупаците. Всъщност забавлението за което говориш е вид самодоволство, но в същото време в липсата на разумни "съперници" виждаш невъзможност за собственото си развитие. "Правотата" ти освен, че те забавлява те и тревожи. Може би си изчерпал потенциала за развитие, който ти предоставя избрания от тебе метод, но въпреки всичко, ти продължаваш да се придържаш единствено към него. Така знанието, което е отвъд моментните ти представи ще остане заключено, докато не промениш представите си за хората и не започнеш да цениш "малкото" което са постигнали, и докато не разбереш, че важно е не самото знание, а качествата които развиваш благодарение на него, т.е. начина по който това знание се отразява на теб самия.

Ако постоянно говорим на някого за своята любов към него, означава, че очакваме нещо в замяна. Истинската любов не изисква нищо от другия. Така ние също не трябва да изискваме отговор на нашата любов. Все пак ако получим такъв отговор, той ще е също толкова истински, колкото е и нашата любов към другия. Чувствата се долавят със сърцето, а не с ушите. Ако любовта ни е истинска, а не плод на егоизъм и самозаблуда, другия ще я долови, точно в същата степен, в която може да и отвърне. В същото време нашите думи първо ще бъдат подложени на анализ, в който най-вероятно ще се включат и очакванията, илюзиите, съмненията и представите на другия за нас и за себе си. В такива условия любовта е трудно да се прояви и ако съществува между въпросните двама души, вероятно ще бъде усетена едва когато думите и вълните, които са предизвикали, затихнат.

Подценявайки врага си, подценяваме себе си. Великите индивидуалности винаги са съпътствани от съответстващи им по сила врагове. Враговете също имат положителни качества, както и ние своите слабости. Ако не признаем добродетелите във врага си, това означава, че воювайки с него, ние воюваме и с неговите добродетели. Това ни поставя от погрешната страна. Всъщност трябва да се отнасяме еднакво, както с чуждите слабости, така и с нашите собствени и да ги трансформираме; доброто трябва да ценим навсякъде, дори и най-малките му прояви. Грешките на учителя. Истинският учител никога не очаква сляпо следване. Ако не разбираме нещо, най-добре е да попитаме. Ако мислим, че учителят е сгрешил някъде, това може да бъде обсъдено с него на четири очи, разбира се разумно, без да отправяме обвинения. При всички случаи ние трябва да имаме алтернатива на неговата истина с която да се обосновем. Съмнението лесно може да доведе до предателство. Последното е най-тежкото престъпление. Въпреки че най-вероятно ще се окаже погрешно, откритото противопоставяне е далеч по-добро отколкото външно "съгласие" и последващо предателство. Ако учителят не успее да ни убеди в правотата си, може би най-добре е да приложим своята истина в живота си и евентуално по последствията да решим дали учителят е сгрешил или не. Последното изречение е в сила и когато нямаме пряка връзка с учителя.

Мисъл на деня - 26 Януари 2008 г. Един човек, който живее един грешен живот, като влезе в онзи свят, то започват да го изправят и като му отворят целия живот, каквото е правил, поставят го като на филм. Във виждането на филма човек ще види всичките тайни работи. Това е филм с всичките подробности и като започне да вижда филма на своя живот, започва да плаче. И като започва да плаче, тогава се явяват хубавите неща. И между 20-30 злини се явят светли точки – хубаво направени неща, и стане му много приятно. Така и вие ще се намерите в това положение. Из Възлюбете Господа, 29та НБ, 27.VI.1937 г.

Учение на Храма - Ф. ла Дю

По-напредналите йерархии винаги помагат на по-малко напредналите. Помага се не само на хората, но и на животинското и растителното царство. По отношение на последните две, хората също имат своите задължения. Но за да ги изпълнят, първо трябва да се свържат съзнателно с надчовешките йерархиите и да предадат духовния импулс надолу.

Преди всичко е нужно да проявим това Слово в живота си. Нужно е да се свържем с неговия източник. Ако поставим къс метал до магнит, металът ще приеме от свойствата на магнита и сам ще се превърне в център на привличане. Словото е магнетизма, а не неговия носител. Що се отнася до чисто информационното разпространение на различните учения, то в момента е лесно осъществимо. Дори бих казал, че твърде лесния достъп до информацията създава едно безотговорно отношение към нея. Създаваме си илюзията, че едва ли не човечеството е толкова напред в развитието си, че знанията с които разполагаме са плод на нашата духовност и пропускаме факта, че сме приложили в живота си едва нищожна част от това което знаем.

Изпитанията ни помагат да затвърдим положителните си качества. Когато се опитваме да проявим едно положително качество за пръв път, това е един вид нарушаване на съществуващото равновесие в нас. Природата незабавно се стреми да компенсира това, като проявява и отрицателния аспект на споменатото качество в живота ни. За разлика от трудностите произтичащи от кармата, които се привличат в живота ни по закона на съответствието, тука привличането става на принципа на противоположностите. Целта е разбира се установяване на баланс в точка по-висока от предходната. Когато такъв баланс бъде установен, когато въпросното положително качество бъде усвоено до степен, че да стане част от нас, тогава и влиянието на противодействащите сили намалява. Противодействащите сили пак си съществуват, но в нас няма нищо чрез което те могат да се свържат с нас. Изпитания идват като опит (понякога отчаян) на отрицателните качества да се задържат още известно време в нашето съзнание. За разлика от случаите на потискане, когато отрицателните качества се закопават дълбоко в подсъзнанието ни (което е добре дошло за тях), тука имаме утвърждаване на противоположността на въпросните качества, с която те влизат директно в конфликт и евентуално след дълга борба и усилия, биват изместени. Човекът в тази ситуация често се чувства като разпънат на кръст, но това е по-добре от варианта да си мислим, че сме преодоляли някаква отрицателна черта от характера си и да сме слепи за проявите и.

Природата се стреми към равновесие. Това означава, че щом човек получи, той трябва и да отдаде. Благодарността (признателността) е именно отдаване. В това отношение човек не може да излъже Природата. С фалшива благодарност можем да заблудим другите хора, но не и Природата. Ако получим нещо без да сме благодарни, една голяма част от него ще остане далеч от нас - това което сме получили ще ни бъде отнето, а това което е можело да получим ще бъде насочено в друга посока. Благодарността е изключително мощна сила, привличаща природните енергии и блага на наша страна. Друга такава сила е волевото утвърждаване (чрез положителна нагласа и системно насочване на мисленето върху желания резултат), но то е нож с две остриета, защото балансът изисква отключването и на негативните съответствия на желаните енергии, и човек може да не е готов да се справи с тях. Благодарността е винаги от полза. Това което се изисква от човека е да осъзнае връзките си с обкръжаващия свят и причините които пораждат неговата благодарност. Какво е прошката? Благодарността е част от закона за търсенето и предлагането в Природата, съответстваща на предлагането. За да имаме прошка, трябва да имаме нарушаване на споменатия закон. Т.е. ние прощаваме, когато нещо ни е било отнето. Ако не изпитваме чувство за загуба, че нещо ни е отнето, ние не можем да простим. Ако другият е настоятелен, можем да му кажем, че му прощаваме за негово успокоение, но не и защото действително се чувстваме засегнати. Ако някой ни обиди, ние смятаме, че сме получили не това, което заслужаваме, но истината е, че другия взима от нас. Прошката означава, всеки да върне на другия толкова, колкото е взел - може и под друга форма, без значение материална или емоционална.

Може и постоянно да сме щастливи, но това не означава, че цялото ни внимание непрекъснато е обхванато от щастието. То присъства, въпреки че понякога е във "фонов режим" и пак оцветява различните ни мисли, чувства и действия.

Магнит за щастие. Със сърце и вяра, всеки може да си го направи.

Страданието е следствие. Като такова, то винаги е необходимо, защото следствията точно отговарят на причините, които са ги породили. В момента в който сме станали причина за проявяване на страданието, то вече става необходимо. Преди това не е било необходимо. Не самото страдание е важно, а начина по който реагираме на него. Самото страданието не може нито да ни помогне, нито да ни навреди. Ние сме тези, които си помагаме или навреждаме. Отношението ни към страданието трябва да бъде като към следствие. Ние трябва да бъдеме причини само за радостни следствия. Страданията показват, че някъде сме сгрешили.

Гордият човек си го представям като стъпил на върха на една планина. Човек като изкачи една планина, винаги има повод за гордост. От върха, гледката надолу е прекрасна. Тя е обширна, цялостна, но и липсват детайлите. Виждаш фигурките на движещите се хора в подножието, но не виждаш лицата им. Този унес може да трае дълго. Хубавото е, че ако погледнеш нагоре, ще видиш звездите, по-ярки и малко по-близки отколкото, когато ги гледаш от долината. Гледайки звездите, човек се смирява и разбира, че върхът, който е изкачил, всъщност не е чак толкова висок. Тогава той разбира, че отново трябва да слезе в подножието, нещо повече - желае го. Разликата е, че той никога няма да забрави това, което се е случило горе. Той винаги ще носи една мъничка частица гордост в сърцето си - частица, която е заслужил, защото тя е резултат от положени усилия. Но наред с тази частица гордост, той ще донесе и частица смирение и частица устрем към надземното. Смирението е устрем и устремът е смирение. Гордостта е вяра в себе си или в групата към която принадлежим, но вяра затвърдена в живота. Другата гордост е заблуда, илюзия или блян. Всяка частица истинска гордост, смирение или устрем присъстваща в човешкото сърце е безценно съкровище. В крайна сметка, как можем да претендираме, че изпълняваме Божията Воля, че служим на Бога или на човечеството, ако не вярва в себе си и в своите сили? Може ли човек, нямаш чувство за чест и достойнство, реално да пожертва нещо от себе си? Истинската гордост е нашето достойнство и вярата ни в себе си.

Честността е харесвано качество от Учителя. Просто по-отношение на справедливостта, то е на малко по-ниско равнище. Аз лично виждам честността като необходимо условие, за да можем да бъдем справедливи. Честността е отношение към себе си, към собствените си действия, мисли и въобще живот. Ако сме съвършени, честността няма да ни е необходима. Но ние не сме. Честността, донякъде е един вид самокритичност. Не че човек се самообвинява, но вижда несъвършенствата си и възможностите да ги изглади. Затова се казва, че честността не е качество на Бог. Справедливостта е отношение към средата в която живеем, към другите, към техния изяви, към животът на цялото човечество - политика, икономика, социални отношения, култура. Новият Живот

"У всеки човек има Божествено, само че едни се подчиняват на Божественото в себе си, други не се подчиняват. По това се различава един човек от друг. Някой път човек се усеща раздразнен, отслабнал и търси причината отвън. То е, защото не се подчинява на Божественото в себе си. Противоречието, което усещаш в себе си показва, че Божественият принцип, Божественият Дух ти казва Истината, а ти не се подчиняваш. Той ти казва: "Този е пътят" - и се отегля нависоко. Оттам гледа, наблюдава какво правиш. Щом се извърши един акт по човешка воля, човек се ограничава. Туй е характерът на човешката воля. Човешката воля се отличава по това, че докато човек започне нещо, той е свободен, но щом започне се ограничава. Всяко едно човешко действие ограничава човешката воля и при всяко едно такова действие Божествената воля ще те спре, ще срещнеш един възел. Понеже Бог не допуща никаква дисхармония, Той веднага ще разгледа твоята постъпка, веднага ще ти въздаде подобающето и после пак ще те пусне на свобода. Ще започнеш друго нещо по своя воля - втори възел ще те спре. Бог пак ще разгледа твоите постъпки, пак ще ти въздаде за твоето действие и пак ще те пусне на свобода. Тъй щото в това отношение Божествената воля действа абсолютно независимо." Свобода, знания и мир - ООК 5.12.1923 г.

Светият Дух е женския, пасивен принцип. Той представя Майката, двойката и Любовта.

Силовите линии в природата - ООК 21.11.1923 г.

Благодатта е свързана с природните и космически цикли. Тя е нещо върху които хората най-често нямат влияние. Това не означава, че хората не разполагат с условия за развитие при отсъствието на благодат. Точно обратното - ще трябва да се научат да се задоволяват с по-малко, да се научат да ценят благата, които им се дават и когато дойде новата "приливна вълна" да я използват разумно. Времето на отлив е време за подготовка. От приливната вълна могат да се ползват само подготвените. Ако решиме да я дочакаме и тогава да започнем да си шиеме мрежите, ще я изпуснем.

Много пъти възвишени същества слизат на земята да работят с нас заедно, с хората заедно. Когато дойдат, животът се изправя. При сегашните условия се изисква добри работници. Значи се изискват няколко неща. Любовта не може да се прояви, ако ти не си чист. Да се изяви трябва честност. Отлични форми са честността и справедливостта. Те са две фази. Честност и справедливост на една страна, чистота и безкористие те са други две фази. Без тях любовта не може да се прояви. Нищо не можеш да направиш, ако не си честен и не си справедлив, ако не си чист и безкористен, любовта не може да се прояви. Проявената любов ние вече наричаме висшето, разумното, то е великото, щастието в света, висшият идеал, с който означаваме нещата. Проявената любов е честност и справедливост. Проявената любов е чистота и безкористие, това е онзи идеален живот, за който нашата душа копнее. Само честността и справедливостта, чистотата и безкористието може да внесат хармония между хората. Ако влязат тия неща, ако ги направите основа, вие ще се споразумеете. Всички тогава може да работите, всичките противоречия може да се изгладят. Най-първо ще мислите. Ще имате една идея. Любовта е, която създава всичките благоприятни условия в живота за какъвто и да е успех. Туй го турете като основа – Честност и справедливост, чистота и безкористие, това са Божествени възможности, при които работите стават. Любовта е, която внася честност и справедливост, любовта е, която внася чистота и безкористие. Това е новата култура. Обич и Любов Човек не обича, който не е честен. Човек не може да обича, който не е чист. Човек не може да обича, който не е безкористен. Следователно, любовта изисква честност. Честността подразбира справедливостта. Справедлив трябва да бъдеш, честен трябва да бъдеш и безкористен трябва да бъдеш. Няма ли ги тия, ни глас, ни слушане. То е живот на безлюбие. Аз търся един изходен път от погрешките. Обикнете Бога, нищо повече! Турете честността, то е външната страна на живота, да бъдете честни в целия си живот. Божественият глас Казвате – този човек е много честен. Честността е човешко достойнство. То не е Божествено достойнство. Честният човек при известни условия е честен. При други той си гледа интересите си. Като даде дума я държи. Каквото обещае ще свърши. Честният е устойчив на думата си. Честността ни най-малко не показва устойчиви чувства. Човек трябва да бъде справедлив. Справедливостта е Божествено чувство. Тя е мярка, с която се мерят нещата. Честността има две мерки: като дадеш дума да набиеш някого ще го набиеш, като дадеш дума, че няма да го набиеш, няма да го набиеш. Думата си е дума. Каквото кажеш правиш. Служители на земята

Блаженства, това са формите чраз които се проявява нашата духовност. По същият начин тялото ни е израз на нашето съзнание. Когато съзнанието ни се насочи към духовното, към Бог, тогава и тялото ни получава една вътрешна стабилност и здравина. Чрез воденето на чист, добродетелен и самоотвержен живот ние изграждаме тяло, чрез което Любовта и Светлината лесно се изявяват. Когато нашето тяло е инструмент на възвишени чувства и мисли, чисти мотиви, отдаденост в служба на Бог и на братята ни, в това тяло присъстват блаженствата. Такова тяло е здраво, то не боледува.