Станимир

"Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да спестите страданията. Който избягва страданията и не иска да страда, той е скържав човек. Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания. Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може да бъде щедър. Скръбта, страданието създават най-хубавата храна за подигане и създаване на най-хубави мисли и чувства в човека. Като четете живота на великите, на гениалните хора, ще видите, че те са минали през такива големи изпитания и страдания, които вие тепърва ще изучавате. Това се отнася до всички области. Вземете, същото беше и с Христа. Христос мина през такива големи скърби и изпитания, които Му дадоха такива знания и познания, каквито Той по-рано нямаше. Той знаеше тия неща теоретически, но като мина през голямата скръб, Той доби такива знания и опитности, каквито на небето не можеше да придобие. И Павел казва за Христа: „Ако и да беше Син Божий, трябваше да мине през големи изпитания, за да научи това, което другояче не може да придобие.“ Ако при страданията не придобиваме нищо, те са безпредметни. Защо трябва човек да се мъчи и да страда, ако в страданията и мъчнотиите не придобива нищо? И ако в несгодите човек нищо не придобива, те нямат смисъл. Придобие ли нещо, те се осмислят. За да може човек да издържи изпитанията и страданията, природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на природата. Наблюдавайте и ще видите как действува природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията. Това е метод на природата. Природата предварително дава на човека една такава голяма радост, че да може той да издържи страданието, което ще дойде. Казвате: „Взеха ми радостта.“ – Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радостта не е изчезнала." Стана невидим

Някои смесват вярата с надеждата, или надеждата с любовта. Те са различни сили. ... Надеждата действа във физическия свят, от сутринта до вечерта. Днес се обличаш с нова дреха и разчиташ на нея до вечерта. Вярваш, че следващата година ще имаш нова дреха. Тук действа вярата. Вярваш, че ще станеш добър, гениален. Значи надеждата борави с малки величини, за ден–два. Вярата борави с големи величини. Който има надежда, не се обезсърчава. Надеждата идва в подкрепа на вярата. У когото вярата и надеждата са силно развити, той не се обезверява. И тъй, да произнесеш правилно думата „надежда“, това значи да се радваш на онова, което Бог ти е дал за деня; да се радваш на малките благословения. Да произнесеш правилно думата „вяра“ значи да се радваш на големите благословения, дадени от Бога. Да произнесеш правилно думата „любов“ значи да се радваш на живота, който Бог ти е дал за вечни времена. Надеждата свързва човека с физическия свят, със здравето. Вярата го свързва със силите на ума, който трябва да се развива. Любовта го свързва с великия, с безграничния живот. Слизане и качване Без любов животът няма смисъл, без вяра животът сила няма и без надежда форма няма животът. Ти трябва да имаш надежда, трябва да имаш една форма, субстанция трябва да имаш, трябва да имаш и едно тяло. Тялото, това е твоята надежда. Вярата, това е твоята сила и смисълът в живота, това е разумното вътре в тебе. Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. Сега до същността. Във всинца ви за надеждата трябва да има ясна представа. Надеждата е закон да пазите тялото си. Надеждата е онзи велик закон, който дава ценност на всички материални неща, статически. Вярата е закон, който оценява сърцето. Силата е там. Значи трябва да развивате вярата. Вие на можете да бъдете силни, ако не развивате вашата вяра. Следователно силата, съдържанието на вашия живот произтича от вашата вяра. Защо трябва да се увеличава вярата? За да се увеличи силата. Ако не се увеличи вашата вяра, вие и силни не може да бъдете. Вие в живота си няма да може да се проявите както искате. Животът, за да се прояви, трябва да има сила. Пък тази сила разумно за да се използва, вие трябва да имате любов. Защо е любовта? За да се осмисли животът. Любовта осмисля, вярата усилва, надеждата стабилизира нещата. Тия работи вие ги знаете, нали? Че седите тук, то е надежда; че се мърдате, това е вяра; че искате да си идете, то е любов. Щом човек започне да се мърда, вяра има, движение. Щом седи на едно място, само на стола, надежда има. Щом седи хубаво и не се мърда, надежда има отлична. Щом започне да се мърда, то е сила. Щом започне да мисли, ходи навън, то е вече любовта му. Нещата се съграждат с надеждата, мобилират се с вяра, осмислят се с любов. Красивите неща са тези, в които надеждата се проявява. Надеждата дава красота, надеждата създава красотата, вярата я развива, а любовта я осмисля. Надежда, вяра и любов

За мене безпристрастието не означава да не изпитваш чувства, а да ги причистиш до такава степен, че те да не се ограничават единствено с определен обект. Когато обичаме, обичаме еднакво всички, просто защото чувстваме присъствието на любовта навсякъде; когато страдаме, страдаме не поради болката, която в конкретна ситуация някой ни е причинил, а защото осъзнаваме грешката му и всички последствия от нея и се чувстваме съпричастни (чувстваме също и грешките на всички хора като цяло, неразумността на действията им и възможностите, които пропускат); когато се радваме, радостта ни е резултат от вярата в крайната победа на доброто, в това, че разумното рано или късно ще надделее. Основна предпоставка за безпристрастието, според мене е способността да почувстваш в определена степен единството на всичко съществуващо, взаимозависимостта между неговите части и да се преодолее илюзията за тяхната независимост (не бъркайте това със свобода) и самодостатъчност.

Честит 8 март на всички жени и от мен! Бъдете винаги весели и усмихнати и нека всичките ви желания да се сбъднат!

Мисъл на деня - 8 Март 2008 г. "Казвам на жените: всяка майка, която зачене един син, трябва да му заповяда да обича жените и да им отдаде тяхното право. Майката трябва да напише този закон в сърцето на своя син." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Да, борбата с дявола в нас е на първо място лична. В езотериката има една алегория за борбата между обитателя на прага и ангела на присъствието. И двете са част от самите нас и само откривайки втория можем да преодолеем първия. Обитателят на прага представлява (в едно от значенията си) нашата нисша природа, нашите скрити и често несъзнавани стремежи и желания, които изкарани на светло често изглеждат дотолкова плашещи, че не можем да приемем, че ние сме ги създали. В "Занони" имаше следната реплика по отношение на това (цитирам по памет): "По-скоро трябва да се страхуваш от него когато не го виждаш, отколкото когато е пред тебе". Дяволът действа с посредници. Това важи както за нисшата ни природа, така и за черното братство. В първия случай тази роля заемат нашите мисли и чувства, нашата способност да намираме какви ли не оправдания, но да продължим да действаме по-стария вече утвърден начин, пропускайки да забележим че той е погрешен. Единствено непрекъснатата бдителност, непрекъснатото самонаблюдение над мислите и чувствата, които минават през съзнанието ни и поддържането на последното насочено (и във връзка) с висшата ни природа, могат да предотвратят контрола от страна на нисшата ни природа над нас самите. Обитателят на прага е невидим, тогава когато е постигнал контрол над нас. Щом го виждаме, той е безпомощен. Малко ще се отклоня и пак ще кажа няколко думи за тъмното братство. Преди всичко е необходимо да се разбере, че силата и способностите, които имат т.нар. паднали ангели е в резултат на усилията и напредъка който са осъществили преди тяхното падение. Те са си заслужили тези сили, но след това са злоупотребили с тях. Това което са постигнали не може да им бъде отнето, то си е тяхно по право. Чрез следването на злото човек не може да придобие нищо съществено - то е движение назад. Много се заблуждават като си мислят, че могат да придобият нещо (най-вече сила и власт) чрез следването на тъмните братя. Такива хора не са нищо повече от марионетки, неосъзнаващи че тези които следват не са придобили силите си чрез служба на злото, а са попаднали в оковите на последното поради злоупотреба със същите тези сили. Ако се поразсъждава над това може да се разбере и несъстоятелността в преставянето на дявола като антипод на Бога. Злото е крайно за разлика от доброто.

Защо плачеш и кого търсиш?

Може би за да осъзнаем значението на мълчанието и тишината е необходимо и да вникнем в значението на звука. Днеска по-рано четох нещо свързано с темата. Ще се опитам да го преведа доколкото мога: Учение на Храма - Франча ла Дю

Щом нещо съществува, то може да бъде наблюдавано - пряко или косвено. Законите които управляват надземните светове не са по-различни от тези които управляват земния. Доброто навсякъде е добро, справедливостта навсякъде е справедливост, любовта навсякъде е любов. Ние не сме извън висшите светове. Наистина ние не ги виждаме и в действителност всякакви представи, които си създаваме за тях правим на базата на аналогии с нещо познато. При вярата в Бог е същото. Ние вярваме, че Бог съществува, защото с разума и сърцето си чувстваме, че в основата на всичко съществуващо стоят доброто, любовта и справедливостта. Ние чувстваме необходимостта от него, защото така ни сочи нашия опит във видимия свят. Това чувство идва в резултат на нашето собствено духовно развитие, то не е плод на случайност, а на многогодишни наблюдения и работа над себе си. Наистина човек може да повярва сляпо в съществуването на Бог и може би в повечето случаи вярата в Бог започва именно така, но резултатът почти винаги е, че богът в който вярваме по този начин е доста далеч от истинския. Масовото възприемане на Бог в различните религии е доказателство за това. Дори и авторитетът на който основаваме нашата вяра да има правилна представа за Бог ние няма да сме в състояние да го разберем. Богът в който ние ще повярваме няма да е същия в който вярва въпросния авторитет. Само човек изпълнил себе си с любов може да разбере, че Бог е Любов; само човек проявяваш винаги доброто може да разбере, че Бог е Добро; само човек основаващ действията си на справедливостта може да разбере Справедливостта стояща зад Божесвените Закони. Човек вярва в Бог защото чувства Неговата любов в себе си и в света. Същото е и с всичко останало. Всички добродетели в които вярваме, трябва поне до известна степен да сме ги развили в себе си и единствено като носители (поне отчасти) на тези добродетели ние можем да повярваме в Бог, като носител на същите добродетели в цялото Битие. Злият човек може искренно да вярва, че лошите му дела ще бъдат опростени, но това е пример за самозаблуда. Той може да вярва в Бог, но тази му вяра е безсмислена, доколкото той си е изградил погрешна представа за Бог и за живота по принцип. Разбира се в бъдеще ще му бъде предоставена възможност да поправи тази си представа и вярата му от ирационална постепенно ще прераства в рационална, наред с неговото собствено вътрешно развитие и преживения опит. Тук трябва да отбележа, че положението на атеиста не е много по-различно от това на вярващия сляпо в Бог. Дори и ако не вярва в Бог, но вярва в добродетелите, които Той представя, човек е много по-близо до Него, отколкото вярващия в Неговото съществуване, но потискащ всичко духовно в себе си.

Ерих Фром - Изкуството да обичаш, "Захари Стоянов" 1998 г. ISBN 954-9559-49-1 (има я и в Спиралата)

Мисъл на деня - 6 Март 2008 г. "Две неща има, които обединяват хората: тяхната доброта и тяхната справедливост. Или, нашето сърце и нашият ум са, които ни сближават... Важна роля на всичките жени е да съединят човечеството по сърце. Всичките жени трябва да работят, да обединят човечеството по сърце. Това е жената. Задачата на мъжете е да обединят човечеството по ум. Тогава жените ще подхранват Доброто, а пък мъжете – Справедливостта." Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Човек винаги трябва да се стреми към красивото. Но когато говорим за красота, тя не трябва да е за сметка на другите. Когато красотата се превърне в лукс и разкош границата вече е премината. Най-малкото се забравя, че едно нещо е красиво без значение дали го притежаваме или не. Купувайки един предмет трябва да си зададем въпроса: защо ни е нужен той? Можем да си купим определено произведение на изкуството или негова репродукция - в това няма нищо лошо - но трябва да знаем защо. Какви чувства и мисли провокира у нас, как влияе върху нас самите? Освен вътре в себе си е необходимо да поддържаме хармония и в средата в която живеем. Това включва и облеклото което носим, и обзавеждането на дома ни, но ние в никакъв случай не трябва да ставаме зависими от своите притежания. Ние ги купуваме с определена цел, за да ни помогнат да живеем по определен начин и чрез това да се развием така, както бихме искали. Например, едва ли може да се очаква, че човек живеещ сам в четири- или пет-стаен апартамент ще бъде предразположен да развие скромността в себе си. Външната хармония е полезна единствено при положение, че ни помага да поддържаме вътрешната такава. Външната красота е безсмислена, ако не предизвиква у нас красиви чувства и мисли, ако не ни прави малко по-добри.

Тук е важно да се разбере, че става въпрос за нисшите чувства и желания. Общо взето човечеството се дели на две групи хора. При едните съзнанието е центрирано в тяхната чувствена природа, а при другите в умствената, но и в двата случая чувствата оказват съществено влияние върху човека и са в конфликт с неговото мислене. За да има баланс между мислите и чувствата е задължително и двете да са добре развити и освен това да бъдат подчинени на любовта, душата или Будхическия/Христовия принцип в човека. За да имаме добра памет, умът трябва да е добре трениран. Разбира се това в общия случай води до заравяне на чувствата дълбоко в подсъзнанието, до тяхното подтискане, но те (чувствата) въпреки това продължават да оказват своето влияние върху живота на човека и да го управляват, въпреки че последния не признава съществуването им. При този случай наистина човек може да има добра памет, но в същото време той все още е подвластен на нисшата си природа. Това е необходим етап, но той трябва да бъде преодолян. Истината е че не чувствата пречат на човешкия ум и на паметта в частност, а тяхното качество. Чувства в които липсва любов в действителност представляват сянка на истинските чувства - въпреки подобието си с тях, те са лишени от светлина. За да бъде осъществен действителен контрол над човешките чувства, те трябва да бъдат изкарани "на светло" и преработени от разума и любовта. Това означава не да ограничим тези чувства, но да изявявим истинската им природа. Висшите чувства не хвърлят сянка върху ума и човешкото съзнание, нито пък се опитват да го подчинят, а допълнително го осветяват. Така човешката личност добива цялостност и всеки неин аспект има възможност да се прояви без това да е за сметка на друг аспект.

Мисъл на деня - 4 Март 2008 г. "Слабата памет се дължи на човешките чувства. Когато става сблъскване между мислите и чувствата на човека, паметта му отслабва. Когато по-гъстата материя се намеси в по-рядка, паметта на човека отслабва. Следователно, за да усилите паметта си, трябва да намалите интензивността на своите чувства." Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

Ако само успеем да направим разграничението между егоизма и любовта към себе си, ще можем да разберем и разликата между национализма, така както се разбира масово от човечеството и национализма като проявление на Любовта към една по-голяма цялост (нацията). Важно е да се осъзнае, че както любовта към Бог, към ближния и към себе си са неотделими една от друга, така и егоизмът е пълна противоположност на всеки един от тези аспекти на Любовта; национализма в по-висш смисъл трябва да се разглежда като проява на Любов към духовното, към Божественото проявяващо се във всяка една нация. Когато говорим за Любов, не можем да обичаме някого, без едновременно с това да обичаме и всички останали хора. Не можем да обичаме една нация, без да обичаме и всички останали нации. Ако обичаме Бог, обичаме проявите му навсякъде, във всеки един човек, включително и в себе си. По същият начин за да обичаме една нация, ние трябва да обичаме и всички останали нации. Това е Любовта, другото е при-вързаност и ограничаване на Божественото. Затова Учителя на много места споменава, че първо е любовта към Бога. Откривайки Бог в собственото си сърце, ние откриваме Бог и в сърцата на всички останали хора. Бог се проявява във всичко, във всеки един от нас, във всяка една нация и в човечеството като цяло. "Онова, което Бог е турил, то е национално". Това изречение можем да приложим и по отношение на себе си: Това, което Бог е турил това сме самите ние. Това означава да обичаме себе си и е напълно несъвместимо с егоизма. Любовта към собствената нация, означава да се даде възможност на Божественото да се прояви чрез тази нация и чрез нас, като част от нея. Любовта към собствената нация не може да съществува отделно от любовта към Бог и към всяка една друга нация. Да обичаш означава да изявиш Божественото, ако не можеш да го проявиш, не можеш и да обичаш, но това не означава, че то не съществува. Ако другите все още не са в състояние да дадат израз на по-висшата, духовната част от себе си, това не означава, че не трябва да ги обичаме. Грешките и несъвършенствата на някой не са оправдание за липсата на Любов от наша страна към него. Не може да се поставят условия пред любовта. Ако не обичаме някого, това означава, че не обичаме нито себе си, нито Бог. При нациите е същото. Ако си мислим, че обичаме само нашата си нация, това означава единствено, че въобще не можем да обичаме - това не е национализма за който говори Учителя. Той говори за национализма като проявление на Любовта, а Любовта включва всичко и всички нации в частност.

Мисъл на деня - 2 Март 2008 г. "Казват патриотизъм или патер – то е любов към бащата. Питам: кой е първият баща на човечеството? – Бог е първият баща. Следователно всички трябва да Го обичаме. Ние трябва да се стремим да очистим тази Земя от всички нечистотии, да я очистим от всички неправди, които съществуват. Това е бащиния и тази бащиния трябва да имаме предвид – не само подобрението на един народ." Из Доброта и справедливост, 34-та НБ, 12.IX.1937 г.

Мисъл на деня - 26 Февруари 2008 г. "Тъй, както е сложен нашият живот, ние виждаме навсякъде едно противоречие. Противоречието произтича от факта, понеже ние търсим своето лично благо в света. Светът не е създаден заради нас." Из Възлюбете Господа!, 29а НБ, 27.VI.1937 г.

Аз веднага си правя аналогия с тялото и душата. Тялото е външен израз на душата, инструмент за нейното проявление.

Ние всички сме деца на Бога. Според мене нашата любов към Бога трябва да произтича от тази вяра. А това, че сме деца на Бога е истина не само в преносен смисъл. Синовната обич води след себе си и почитта, и уважението, и признателността, и посажда у нас един идеал, който да следваме. А какъв по-добър идеал от Бога. Като Негови деца, ние сме част от него и съдържаме в себе си всичко което Той е. От нас зависи дали ще потърсим потенциала, който е заложен във всеки от нас и разкриването на който е наше рожденно право. Проявявайки този потенциал ние проявяваме истинската си същност и едновременно с това и Бог - нашия Отец. С нашето раждане, Бог е завещал на всеки от нас частица от себе си, частица съдържаща най-ценното което Той притежава, което Е - едно мъничко семенце за което всеки от нас трябва да положи грижи, да отгледа и с това да заслужи. Бог се проявява чрез нас и ние Го проявяваме в разумния си, изпълнен с Любов и Добрина живот. Основната задача на човека е да развие в себе си това Божествено семенце, завещано ни от Отца - в това виждам смисъла на съществуването си на Земята и така разбирам любовта към Бога. Ето още нещо за разсъждение (от същата лекция):

"Сега да разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма. Идете в една фабрика, която прави хартия, да видите как се произвежда. Там ще видите цели купове от борови парчета нарязани, от които се образува една каша. От тази каша, като се прекара през особени валяци, се образува най-после хартията. От тази хартия впоследствие се печатат най-хубави книги. Ще кажете: защо са страданията на дърветата? Тези дървета трябва да им се даде друга форма. За да придобият друг вид, те трябва малко да пострадат. Като пострадат, ще се превърнат в книги. Съвременните хора не искат да страдат. Има страдания в света, които са разумни. Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни. Ако страдате като дърветата, за да стане от вас хартия, върху която да се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото си, имат смисъл. Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл. Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото си. Мислите ли, че Бог не страда? Единственото същество, което страда най-много, това е Бог." Но Аз ще погледна

В началото бе Словото

"Почнете ли да страдате, това показва, че вие не зачитате Божиите закони. Страданието е признак на незачитане на Божиите закони в себе си. А това незачитане спъва човека в неговото развитие. Някой казва, че се обезверил. Няма защо да се обезверява. Обезверяването показва, че ти нямаш ясна представа за величието в природата. Ти никога не си срещал същество по-деликатно, по-внимателно, по-разумно от природата. Ако човек разбираше природата, той лесно би се справил със своите страдания. И тогава, когато не я разбират, щом види, че страданията на човека станат непоносими, тя веднага се намесва. Човек тогава изгубва съзнанието си, не чувствува вече своите страдания. Природата го изважда от физическата област на страданията и го поставя в област, дето нищо не чувствува. Като минат страданията, тя пак го поставя при същите условия. Като лекува хората, природата ги приспива. Приспиването на човека, изгубването на съзнанието е метод, чрез който природата поставя човека при условие да си почине от страданията. Та, когато страдате, не съжалявайте, макар че в страданието има една негативна любов. Не е за препоръчване страданието. Радостта е позитивната любов, а страданието – негативната. Страданието е майката, а радостта – бащата. Като се съединят, ще видите, че ще се роди нещо. При страданието вие виждате, че майка ви страда заради вас. Майката носи вашите грехове. Когато я питате защо страда, тя не казва, че носи греховете ви, че страда заради вас, но си мълчи. Само по себе си страданието не е страдание. Живите хора създават страданията на другите, но те създават и радостите им. Те създават и едното, и другото. Човек, който се обезверява в Божественото, за него ще дойде дървото, той ще мине през големи страдания и изпитания. „Всичко изпитвайте и доброто дръжте“, казано е в Писанието. Големите страдания ги накараха да си направят пера и да станат птици. Птиците пък, от големите преследвания и страдания и гонения във въздуха, принудиха се да станат коне, да бягат и така да се спасяват от неприятелите си. И конете, като се ритаха, като страдаха, станаха най-после хора." В началото бе Словото

Привеждал съм ви друг път примера, който и сега ще ви приведа. Един млад българин свършил науките си в Америка и като се върнал в България, отишъл при княз Батенберг да иска служба. Князът бил готов да го назначи на висока служба, министър в България, но го попитал: „С какво мога да Ви услужа?“ – „Искам служба.“ – „Каква служба искате?“ – „Да ме назначите директор в една от софийските гимназии.“ – „Щом искате да бъдете директор, идете при министъра на просветата. Той се занимава с тези служби.“ Така е – ако искате високи служби, трябва да отидете при царя. Повечето хора днес искат да бъдат директори на гимназии. Аз привеждам този пример, за да покажа, че хората искат от Бога неща, които не са на мястото си. Те искат да заставят Бога да направи неща, които не се отнасят до Него. Който иска да стане директор, той трябва да отиде при министъра на просветата, той да го назначи. Царят може да подпише заповедта, но той назначава хората на по-високи служби. Всичко става по надлежен ред. В началото бе Словото

Когато Христос казва на своите ученици: „Мир вам!“, ако бих ви изтълкувал тази фраза в нейния широк смисъл, то значи същото, както когато капелмайсторът вземе някоя симфонична ария, махне с пръчката и всички изведнъж слушат и започнат да свирят. Когато и Христос казва: „Мир вам!“, всеки трябва да се приготви със своята цигулка, със своя лък и да слуша този Божествен такт, който от единия край на света до другия постоянно се движи. Сега ще кажете: „Каква връзка има това с Христовото възкресение?“ Съвременният християнин разисква въпроса за възкресението и казва: „Когато отида на Небето, тогава ще се науча на всичко“. Това е за онзи свят. Ами за този свят какво трябва да правим? Там е нелогичността в разсъжденията на хората. За този свят сме много умни, но за онзи – не. Когато един момък иска да учи в един университет, може ли да хвръкне и да влезе направо от къщи в него? Трябва първо да премине през забавачничата, после през отделенията, класовете на гимназията, да се подготви да разбира висша наука, че тогава да влезе в университета. Сега, защо ни е пратил Господ на земята и какво е тя? Това е забавачница, отделения на едно училище, които трябва да преминем. Ако не ги свършим, как ще влезем в класовете? Като отидем на онзи свят, мислите ли, че ще ни приемат в класовете? Не, по никой начин. Думата „възкресение“ заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово. Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония. Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Тази е мисълта, която искам да ви оставя. Знаете ли кой е основният тон на вашата душа? Знаете ли да нагласявате вашата цигулка? Научете се да я нагласявате. Всяка сутрин, като станете, нагласете вашата нервна система. Малко сте се разсърдени, тревожни – това показва, че цигулката ви не е нагласена. Спрете се, нагласете я. И така, като я нагласявате постепенно, вашите тревоги ще изчезнат. Как ще нагласите вашата нервна система? Ще отидете да се помолите – молитвата, това е нагласяване. Някои питат: „Защо трябва да се молим?“ Да нагласите цигулката си. Щом така нагласите цигулката си, ще кажете на Бога: „Моята цигулка е нагласена“, и Господ ще ви каже: „Започнете работата на деня“. И мирът ще влезе посред вас, и работата ви ще спорѝ. Мир вам

Вальо, честито и от мен!!! И мнооого Любов за всички празнуващи!