Станимир

Само да допълня: За животните няма значение дали ще си играят с друго по-слабо животно или неодушевен предмет - например топка или плюшена играчка. Много често плюшената играчка също бива разкъсана, т.е. не може да се говори за насилие или пазене на територия. В много случаи убиват именно защото чрез движенията си другото животното им разваля играта; в други случаи просто от невнимание. А колкото до различните породи кучета и котки, разбира се че възпитанието е важно, но чрез кръстоска могат да се развият такива характеристики в животните, че те да представляват опасност дори и за стопанина си. Според някои източници леопардите, гепардите, тигрите и някои други котки са създадени именно целенасочено по времето на Атлантида с военни цели.

Животните убиват не само за храна - това е факт. Но те убиват по-скоро от любопитство, да видят какво ще се случи, как са устроени другите животни, да разберат какво е живота. Това го има и при децата. Няма никакво желание за насилие, но за съжаление липсва и разум. Разбира се изключвам някои породи кучета които са били създадени специално за да убиват.

Има теми Що е живот? и Живи ли са неодушевените предмети? в подфорум Езотерика, а сигурно и други подобни из Форума. Относно настоящата тема мога да предложа следния линк: Man in Evolution - G. de Purucker

За щастие, това което Аделаида изброи по-горе на шега, е всичко, което жената не е. Или поне което не би трябвало да бъде. Разгледани от тази гл. точка, въпросните мисли могат да бъдат много полезни.

Мисъл на деня - 31 Март 2008 г. "За да може човек да издържи на изпитанията и страданията, Природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на Природата. Наблюдавайте и ще видите как действа Природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията." Из Стана невидим, 22-ра НБ, 2.V.1937 г.

Ще изложа няколко твърдения без да задължавам никого да ги споделя: 1. Всичко е живо, от най-малкия атом, до Планетите, Слънцата и Съзвездията. 2. В основата на всяко същество стои Божествана искра, Дух или Монада, която е част от Бог, негово подобие и съдържа в себе си безкраен потенциал за развитие. 3. Всяко живо същество притежава съзнание, което развива в хода на своята еволюция. Еволюцията е процес на разкриване, разгръщане, изявяване на потенциала който съществува в Божествената искра. Разликата между хората, животните, ангелите, растенията е в това до каква степен са разкрили своята Божествена същност в живота си. Това е и единствения критерий по който един човек, раса, цивилизация или вид въобще може да се определи като напреднал. Това, че си по-напреднал също така не означава, че си повече от другите, а най-вече че имаш по-голяма отговорност по отношение на тях. Също така е хубаво да се спомене, че интелектуалното развитие не може да продължава прекалено дълго време, ако не е съпътствано и с духовно. 4. Анунаките свързвам с един клас същества, които са ускорили значително развитието на мисълта в човека и то съвсем добронамерено. Това са Агнишвати праотците; Слънчевите Питриси; също така Прометей; падналия ангел също е бил от тях преди падението си, а в древността Луцифер е било сборно понятие, включващо всички тези същества; те са и змията в библейската история за Адам и Ева. За това, че човечеството не използва умът си в помощ на духовното си развитие, отговорността е на хората. Като говоря за Анунаки се придържам единствено към начина по който са представени в шумерския епос. Съществуват множество конспиративни теории, както и описания дадени чрез ченълинг, повечето от които са твърде далече от истината. Но това кой какъв е не е толкова важно. Единствено от значение е човек да разкрие духовната си природа, а това си зависи единствено от него и от никой друг.

Обяснението с пришълците не отговаря на въпроса, как са се зародили самите те. А в теорията на Дарвин разбира се има доста верни неща. Еволюция е съществувала винаги и навсякъде. Само че за разлика от Дарвин, теософите говорят за еволюция на духа, на материята и на съзнанието.

Според мене във всичко, което правим да търсим благото на братята си.

Не знам защо материалния свят се поставя на първо място, като причина. Магнитното поле не е следствие от физическите условия, а по-скоро причина за тях. Човешкото магнитно поле не може да съществува извън това на земята. Земното магнитно поле е част от магнитното поле на Слънцето. А и не виждам как е възможно магнитното поле на земята да "спре" временно, освен ако планетата не загине окончателно (т.е. обуславящата я планетарна същност не излезе от проявление). Както човек притежава душа, която е причината за всичките му проявления на физически план, вкл. и аурата, същото е и с планетата земя.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва В началото бе Словото (песен) "Господи на Любовта, Ти Си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти Си радост за всички от сега за през всички векове." (формула), Беседа: Четирите основни елемента - Неделна Беседа, 06.04.1914 г. Молитвен наряд за край: „Милостивий, Святий и Благий Господи, изяви ми светлината на Твоето Лице да сторя Твоята Воля.“ (формула), Аум (песен), Молитва на Духа* *При даването на тази молитва Учителят е казал: „Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, да дойде умът ви на мястото си; вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва“. Прочита се „Молитва на Духа“ като се коленичи с десния крак на земята и дясната ръка вдигната нагоре. „Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни“. Прочита се още веднъж молитвата пак коленичили с десния крак, но с вдигната нагоре лява ръка. Ако имате дадена задача, лично за ваша работа, вземете си Молитвата на Духа и 91 Псалом, да я казватe, да бъде в джоба ви, за да си изпълните задачата, за която отивате, като ученик. Четирите основни елемента

Мисъл на деня - 30 Март 2008 г. "Човешкото у мъжа трябва да се подчини на Божественото у жената и човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа. Туй е сега процес. Тъй разбрано, вече има смисъл." Из Елате да разсъждаваме, 25-а НБ, 30.V.1937 г.

Мисъл на деня - 29 Март 2008 г. "Днес навсякъде виждаме, че мъжът и жената спорят помежду си кой от двамата има по-голямо право. Казвам: и двамата имате право, но имате право да учите, имате право да слугувате – никакво друго право нямате. Тъй щото, дойде ли въпрос до правото на човека, казвам: човек има само едно право – да учи и да слугува." Из Да сторя, 9-а НБ, 31.I.1937 г.

Няколко думи за цигарите, а и не само за тях. За един тийнейджър е важно преди всичко как изглежда с цигара в уста. Въпросът за вредата от пушенето за него е второстепенен. Това, че другите пушат, т.е. имитирането на приятелите или желанието да се върши нещо непозволено, лесно могат да бъдат преодолени ако детето бъде убедено, че цигарата не подхожда на външния му вид, а оттам и на имиджа му пред останалите. Това всъщност важи за всичко и може да бъде използвана с обратна посока. Екзюпери е казал: Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.

Това че нещо е трудно, не означава, че е приятно или неприятно. Означава единствено, че за постигането му е необходимо да се положат известни усилия. Трудът е полагане на усилие за постигане на нещо. В тази връзка творчеството е поставянето на целта и плана за постигането и. Нека да не забравяме и за прекрасното значение на понятието "сътрудничество". То изключва всякаква външна принуда. И все пак изисква наличието на някои таланти, като прилежност, чуство за чистота, а защо не и усет към красивото. Няколко думи и за мързела. Мързела е по-лош дори и от грешките и никак не е лесно да се преодолее. От грешките човек може да се учи, но от мързела не може. По отношение на труда, мързела показва нежелание да се свърши дадената работа, несъгласие с последната, липса на съпричастност към целта, която трябва да бъде постигната. Мързелът е липса на воля. Когато става въпрос за труда, от особено значение е и дисциплината. При дисциплината имаме подчинение, имаме и организация. Безсмислено е да казвам, че доброволното съзнателно подчинение е стократно за предпочитане пред насилственото или това постигнато чрез измама и манипулация. Също така подчинението винаги трябва да е на нисшето по отношение на висшето. Организацията освен всичко друго включва всеки да бъде поставен на подходящото за него място, според способностите и уменията му. Това място не трябва да ограничава възможностите на последните за развитие. Дисциплината води до увеличаване на производителността и качеството на труда. Висшите творения не могат да бъдат проявени по друг начин, освен чрез съзнателно сътрудничество и висока организираност. Самият Космос е пример за това. Висшите същества участват в проявяването на Божия План съзнателно и отговорността им както и свободата са много по-големи, докато нисшите (например елементалите) се подчиняват несъзнателно и практически са лишени от избор (но не от възможност за развитие). Човекът вече е минал границата след която може да се включи в целия този процес съзнателно, а не просто като инструмент.

Най-малкото получаваме по-реална и по-пълна представа за тях, а и за самите себе си. Разликите не са важни. Например можем да сравним две числа - три и пет - разликата е две. Ако сравним 20 и 22, разликата пак е две. Т.е. сравнявайки ние виждаме разликата, но не и действителната стойност. Ако ще сравняваме нека поне да е с някоя величина по-голяма от нас, което да ни позволи да се развиваме. С други думи казано да имаме един висок идеал към който да се стремим, а не толкова да се сравняваме с него. Така и истинското смирение не идва от сравняването, а от желанието да се доближиш, от възхищението пред висшето, от стремежа да го достигнеш, не да друго, а защото това ти дава пълнота. Това създава магнитна, сърдечна връзка между човека и висшето, и човека естествено бива привлечен, възвисен. В природата има много примери за това.

Не мисля че е необходимо да се прави разграничение между работа и труд. Иначе "работа" идва от "раб", показва подчинение - най-вече доброволно. На мене лично ми е по-лесно да свържа труда с творчеството, отколкото работата. . Безспорно второто. Вярно е че този талант който имаме с раждането си не е случаен, той е плод на наши отминали усилия, но това с нищо не променя нещата. От значение е не къде се намираш, а дали и в каква посока се движиш.

Из Елате да разсъждаваме, 25-а НБ, 30.V.1937 г. Значи да служиш на другите не означава да изпълняваш всичките им прищевки и капризи. Да служиш на другите означава да създадеш условия да се развие доброто, Божественото в тях. Това последното няма как да стане ако не сме открили Бог в себе си и не сме започнали да го проявяваме в живота си. Ако не сме намерили Бог в себе си с каква мярка ще отсъждаме дали служим на нисшата или на Божествената природа у хората? Ние трябва да сме развили Божесвеното в себе си, защото ако не сме, служейки на другите, в действителност ще служим единтсвено на техния егоизъм и властолюбие. Също така е добре да се направи разграничението между служенето и подчинението. Подчинението не е лошо, когато нисшето, материалното е подчинено на духовното. Значи правилното отношение е човек да се подчини на по-знаещите, по-можещите, по-напредналите в развитието си от него. При служенето по-напредналите се жертват, отдават от себе си за да може да издигнат и останалите до собственото си равнище. Може да звучи парадоксално, но всъщност управляващите служат на управляваните или по-скоро на цялото от което и управляващите и управляваните са част.

Да си загрижен за другите не означава да поемаш чуждата отговорност. Обратното е вярно: отговорността предполага загриженост за другите. Да си загрижен за другите означава на първо време да не им навреждаш с действията си, да не ограничаваш възможностите им и чак след това идва възможността разумно да ги насочваш и да им помагаш. Човек може да поеме част от товара на някой друг, но той носи отговорност единствено за собствените си действия, а не за бездействието на другия. Предопределящи за тежестта на кармата са намеренията.

Здравейте, Всички ние ежедневно упражняваме някаква трудова дейност, но разбираме ли напълно значението на труда? И още: умееме ли да се трудим съзнателно? Предполагам, на всички е ясно, че творчеството и трудът не могат да съществуват едно без друго. Самият творчески процес е труд, защото чрез мисълта си ние придаваме на идеите форма. Но това което обикновено се разбира под "труд" е осъществяването на тези идеи и на физически план. Думите "труд" и "трудност" имат един и същ корен. Това показва, че от идеята, от замисъла до постигането им, човек трябва да извърви известен път, да положи усилия, евентуално и да преодолее определени препятствия. Всъщност от особено значение при труда е връзкато на трудещия се с източника на идеята, с твореца. Доколкото трудещия се споделя тази идея и разбира смисъла на това което прави, той с право може да се нарече в известна степен сътворец. Увеличената съзнателност в извършването на дадена работа, води и до по-голяма свобода, до повече възможности, наред с по-голямата отговорност. Това е универсален закон. Трудът е процес на изграждане. От друга гл. т. трудът е процес на прилагане на наученото, прилагане на уменията, на тяхното утвърждаване и развитие. Човек трябва да разглежда труда като възможност за самоизява, в смисъл не да изпъкне пред другите, а да се разгърне. В труда човек винаги изразява себе си, дори и ако в работата не участва само той, но и други хора. Тогава според степента в която човек се отъждествява с цялото, той изразява и него. Цялото творение е един трудов процес и е грешка да се мисли, че този процес е завършил. В този процес човек може да бъде едновремено и сътворец и сътрудник. В каква степен зависи единствено от него.

Умеем ли сами себе си да обичаме? Надявам се - да. Но любовта преди всичко означава да отдаваме от себе си, а не да получаваме. А когато обект на любовта ни е Божественото в нас, нашето Висше "Аз", то това означава, че ние трябва да му отредим водеща роля в живота си; да подчиним всичките си дребни личностни стремежи на неговото ръководство. Само когато поставим нашата действителна същност в основата на целия си живот ние можем да кажем, че обичаме себе си. Казано е: познай себе си. За мене това включва и любовта.

Аз лично отговорността свързвам със загрижеността за резултатите, следствията от нашите действия или по-скоро как те ще се отразят на останалите. Всеки неизменно отговаря за действията си, но въпросът е това да бъде обмислено предварително. После нещата обикновено стават по-трудни. Да получиш заслуженото за постъпките си не е отговорност. Отговорността е акт на волята, поемане на задължение и изпълняването му.

Когато човек влезе в храма, той знае как трябва да се държи там. Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие. И тъй, за да учите, вие трябва да бъдете свободни от ненужните страдания и мъчнотии. Ако ученикът отива на училище с болка в главата, в гърдите или стомаха, той не може да учи; ако не е ял няколко дни, не може да учи; ако не е облечен, пак не може да учи. Той трябва да има всичко, което му е необходимо. Ако и вие дохождате в школата със своите грижи, нищо няма да научите. Днес всички хора се нуждаят от положителното в живота. Какво е било в далечното минало, какво ще бъде в далечното бъдеще – това не ни интересува – за нас е важен настоящият живот. Светът борави с положителни величини. Сегашният свят се нуждае от герои и героини за дадения момент; той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената, а също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. ... Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи, или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? И тя е изгубила благоволението на героя. Сега на вас ви предстои съзнателна работа. Приложете постоянство, а не бързане. ... Не търсете и не очаквайте похвали. На земята е опасно да хвалиш човека. Но колкото опасно е да хвалиш, толкова опасно е и да кориш. И едното, и другото имат користолюбива основа. Способните ученици, на които са разчитали, често пъти в живота не оправдават надеждите. Те се развалят от похвалите. Ученикът трябва да знае способностите си и да не се подава на хвалби. Задача на ученика е да развива дарбите и способностите, вложени в него. Условия за това са дадени на всички преизобилно. Обаче всеки не може да използва еднакво условията, не може да постигне еднакви резултати. ... Ако в този живот не можете много да постигнете, в бъдещия живот условията ще се подобрят. Това не трябва да ви обезсърчава, но не трябва и да отлагате нещата. Ученикът трябва да използва настоящия живот заради далечните цели на бъдещия. Ученикът не трябва да се занимава с погрешките на хората, нито с техните отрицателни качества. Видиш ли една погрешка, изправи я; ако не можеш да я изправиш, мини напред и продължи пътя си. Дойде ли някой да се оплаква, че го обрали, извади от джоба си сумата, която му е открадната, и кажи: Аз плащам за този човек. Задачата на ученика е, като изправи своите погрешки, да не критикува ближните си за техните погрешки и недостатъци. Това значи плащане за погрешките им. Абсолютно никога не мислете за погрешките на хората. Този е начинът, по който можете да се облагородите. В абсолютното право има само едно задължение: Всеки момент човек да внася в себе си нещо ново. Ново е само доброто. Човек не може изведнъж да стане съвършен, но постепенно. Работете с постоянство и с любов, никога не отлагайте решаването на задачите си. Колкото и да е малка задачата ви, решете я, не отлагайте за другия ден. Важни правила Ученикът всякога трябва да знае положението си в школата, той не трябва да си прави илюзии. Първото правило в една окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение – в тази Велика идея, че Вечното, безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нещо за сега! Онези, които влизат в школата, трябва да знаят, че те са ученици, а ученикът трябва да бъде без предубеждение. Той трябва да бъде чист, като опрана дреха. Само старите хора, които са живели дълго време в света, казват: „Човек не трябва да бъде глупав“. А от окултно гледище ние предпочитаме да бъдем глупави в известно отношение. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. Но, няма да очаквате изведнъж резултати. Някой, като влезе в школата, мисли, че ще се изтегли завесата и изведнъж всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завесата изведнъж, аз го предупреждавам да не си губи времето. Първото задължение на учениците

Ама те животните нямат понятие за бъдещето. А колкото и да е хубаво да живееш по този начин, аз лично не бих го нарекъл пълноценно щастие. Най-малкото такова щастие е неплодотворно. Човек не е доволен само заради това което усеща, възприема или е. При него има очаквания, желания, страхове, вяра, надежда, мечти, стремежи. Т.е. за да бъде доволен е нужно да постигне хармония и по отношение на посочените признаци.

Разбира се, зависи какво се разбира под "постижение". Животът е движение. Ако целта е неегоистична и постигането и ще е от полза за всички.

Чрез мечтите се учим. И когато мечтата е насочена към нещо по-добро, това е правилния начин на учене. Някой може да каже, че се учим от опитностите си и ще бъде прав, но мечтата създава условията които ще доведат до тези опитности. Мечтата, ако е достатъчно силна, ни дава също и силата, импулса, вярната насоченост да преминем опитността с по-малко излишни усилия от обичайното. Например човек може да се научи да чете по задължение, отива в първи клас и там ще не ще трябва да се научи. Това е труния път. Но ако детето е възпитано на любов към книгата, ако интересът му е насочен към нея, ако неговото собствено желание е да научи какво пише вътре, то тогава уроците по четене няма да бъде наказание, а сбъдване на една мечта. Животът ни дава възможност да постигнем всичко за което мечтаем. Нужните условия не могат да бъдат създадени веднага, особено що се отнася до физическия план, но рано или късно те ще бъдат създадени. Мечтаенето е творчески процес. В основата на възпитанието, обучението, личностното развитие трябва да е поставена мечтата, да бъде пробуден вътрешния устрем, желанието за постигане.