Станимир

Да, демокрацията се гради от демократични хора - това е много важно да се осъзнае. Не веднъж Б. Дуно е споменавал в беседите си да не се опитваме да оправяме света, а да променим преди всичко себе си. Всъщност формата на управление не е толкова важна. В смяната на формите на управление се наблюдава една цикличност. Най-общо казано, едноличното управление, трябва да бъде заменено от демократично, преди да се възвърне отново, само че на по-висока извивка от спиралата, след което отново да се премине към нова по-добра форма на демокрация и т.н. Но това са закони които действат в по-дългосрочен план. От тази гледна точка комунизмът беше неизбежен етап през който нямаше как да не се премине. Демокрацията не може да се развива до безкрайност и когато възможностите за развитие бъдат изчерпани, отново ще се възроди едноличното управление (но това управление следва да се разбира по-скоро като саможертва и засега сме твърде далеч от него).

И тъй, да се повърнем към живота. Животът е условие за проявяване на разумното. Ето защо ние трябва да се стремим към живота, за да добием разумното, а само разумното може да ни научи как да използваме условията, в които сме поставени. ... Питам ви: на какво ще се базира тогава вашият живот? Докато свършите науките си, вие казвате: веднъж да свършим университета, че да станем учители. Добре, свършите университета, ставате учители, учителствате 20–30 години и после ви пенсионират. Питам ви: какво придобихте от всичко това? Задайте си следния философски въпрос: какво е придобила онази воденица, която е смляла 15 000 тона жито? – Нищо не е придобила. Колко камъни са се изтъркали, докато се смели това жито! По същия начин, ако и нашият живот минава през нас, както водата минава през воденичните колела, какво ни ползва? Това не е живот, това е едно механическо действие. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва. И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Вие говорите за морал, за любов, но дойде ли да проявите вашия морал, вашата любов, не знаете как да ги проявите. Докато не разберете какво нещо е самият живот, не можете да разберете и Любовта, понеже вървите по еволюционен път – отдолу нагоре. Животът е резултат па Любовта. Следователно първо вие трябва да разберете резултата, за да можете после да разберете и онзи велик принцип – Любовта, от която животът произтича. 3а да разбереш живота на другите хора, трябва да влезеш в себе си, да знаеш как да отваряш ключа на светлината и да осветяваш всичкото пространство наоколо. Само така ще разбереш причината на страданията и радостите в хората. Светлина трябва на всички ви! Човек разбира другите хора дотолкова, доколкото може да хвърли светлина в полето, в което те живеят. Може ли да хвърли светлина, той ще ги разбере; не може ли да хвърли светлина, техният живот остава непонятен за него. И тогава ние казваме: животът се разбира само при онази абсолютна вяра, която човек трябва да има към Бога, Който е цел и смисъл на разумния живот. Всички същества се стремят към Него, защото Той осмисля живота им. Отпаднете ли някой път духом, ни най-малко не се обезсърчавайте! Ако животът ви се обезсмисли, ако вие се обезсърчите, още този момент отправете погледа си, ума си към разумното в света и помощта, която ви е необходима, ще дойде. Постъпите ли така, в каквото положение и да сте, животът ви ще се осмисли. И тъй, нека остане у вас съществената мисъл: животът е едно велико условие за проявяване на разумното. Разумното пък осмисля целта, към която се стремим. Имате ли това разумно или Божествено начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: „Това е живот вечен, да познаят Тебе Единаго Истиннаго Бога.“ То подразбира: придобием ли разумното, това е живот вечен, понеже Бог е велика Мъдрост, велика Разумност. Разумният живот

Мисъл на деня - 5 Април 2008 г. "Измененията стават в злото, а промените – в доброто. Следователно, когато човек греши, той се е изменил; а когато прави добро, той се е променил. Промяната е възходяща, а измененията са низходящи. Затова именно се казва, че Бог всичко изменя в света. Той изменя грешника, значи – понижава го надолу; а променя доброто, добрия човек – въздига го нагоре. Следователно ония, които грешат, се изменят, за да грешат по-малко. Той ги намалява. Ще дойде ден, когато грешникът няма да греши." Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

Героите Жалко е, че в нашето съвремие понятия като геройство, саможертва и себеотрицание са принизени до степен, че да бъдат осмивани и обявявани за утопия. В наши дни, в смелите действия първо търсим измамата и користта, и единствено ако имаме лична изгода от тях ги признаваме. А това неуважение към себеотрицанието е израз единствено на упадъка на тези които проявяват това неуважение. В наши дни героите ни се струват толкова далечни и напостижими. А геройството всъщност означава преди всичко победа над себе си, над нисшата си природа. Трудно е, но нима усилията не си заслужават? Нима в крайна сметка това не е целта на духовния ни път? Но хората правят какво ли не за да продължат обичайното си безотговорно съществуване, та дори и това да означава да отрекат Героят в себе си - своята Божествена същност, а оттам и Бог. Търсете Царството Божие

Това за мен си е бягство от отговорност. Не е необходимо, човек да взема решения за неща, които са под нивото на съзнанието му, нито за такива, които съзнанието му не може все още да възприеме. Свободата на човешката воля е пряко свързана с развитието на човешкото съзнание. Колкото по-развито е съзнанието на един човек, толкова и свободата му ще е по-голяма. Значи за да имаме абсолютна свобода, трябва да притежаваме и безгранично съзнание. Това, че всяко човешко действие среща известно съпротивление от околната среда в която се извършва, че среща известни ограничения, не означава, че това действие не е резултат от човешкия свободен избор. Ако двама души вземат противоположни решения, те взаимно ще се ограничат. Но това не означава, че им липсва свобода на избора, защото съществува възможност и да не вземат противоположни решения. Същото е и в отношенията на човека с Бог. Само че Бог не може да бъде ограничен, т.е. имаме една несъизмеримост и човекът трябва да отстъпи. Това не е защото му липсва свобода, но от физиката/математиката знаем, че когато се срещнат две сили с противоположни посоки, тази чийто вектор е по-голям печели. Човек може да насочва своите сили в каквато посока пожелае, но когато се сблъска с някоя друга проявена сила, резултатът вече не зависи от човека. Изборът не означава да си избираш последствията. Изборът означава да създадеш причините, които евентуално ще предизвикат тези последствия. Това е и едно от значенията на твърдението, че човек е създаден да бъде творец. Веднъж след като човекът направи своя избор, идва ред на Природните Закони, а веригата от последствия, която всяко наше дейтвие създава, продължава изключително дълго (до настъпването на пралая).

И тъй, вие не питайте защо идват страданията. Щом дойдат страданията, кажете: ние трябва да бъдем разумни! Вие, обаче, казвате: Защо Господ ми дава тия страдания? Защо природата ми дава тия страдания? – С тия страдания природата иска да ви направи разумни. Тя казва: „Ти не разбираш живота, слушай мене, аз ще те науча!“ Страданието, това е езикът на природата. Вие, учениците на Окултната школа, така трябва да схващате този въпрос. Другото положение, което трябва да имате предвид, е, че животът, който сега ви е даден, не е произволен. Има хиляди разумни същества, които се грижат за вашия живот. Всички мисли, чувства, желания, всички подтици, импулси, вдъхновения, които имате за доброто, са все резултати на тия разумни сили в живота, които работят върху вашия живот, за да го оползотворите в права посока. Те никога не ви изнасилват, оставят ви да действате свободно, понеже работят разумно. Но когато искат да ви покажат, че сте прегрешили, създават ви едно малко страдание. Когато пък искат да ви покажат, че сте придобили нещо в това, което са ви учили, създават ви една малка радост. Ако разберете живота по този начин, съвременната наука ще ви ползва във всяко отношение. Следователно страданията показват, че нашият живот е неразумен – нищо повече. Защо страдаме? Защото сме неразумни. Защо се радваме? Защото поумняваме. Туй е един прост факт. Когато някой човек свърши по музика и може да свири добре, или когато свърши по рисуване и може да рисува добре, не се ли радва? Радва се, защото има нещо разумно, с което може да се прояви. Идиотът не може да се радва. Разумният живот

Аналогията с кръга е добре известна. Но аз пак ще я повторя, защото в нея са изразени закони и взаимоотношения, чиято дълбочина е безгранична. Ако човешкото знание се изрази чрез кръг, то с нарастването на това знание, на кръга, допирните ни точки с непознатото (окръжността) ще стават все повече. Т.е. с увеличаването на знанието ни, постоянно ще възникват нови и нови въпроси. Знанието и съзнанието са в процес на постоянно разширяване (поне що се отнася до по-дългосрочен план). Това знание, което е в кръга, което човек съзнава пак е истинско, то обяснява света доколкото това позволява развитието на съзнанието на въпросния човек, но това знание е непълно. По отношение на достоверността, нещата са малко по-сложни. По своята същност, това знание е достоверно, но що се отнася до въплътената личност, това знание може да бъде сериозно изопачено от илюзиите, егоизма и самозаблудите, които са присъщи на низшето "аз" и които това "аз" възприема като истина. Човек може да познае това за което има сетива. В случая интуицията също трябва да се разглежда като сетиво и трябва да се има предвид, че всяко сетиво си има аналог на всеки план на съществуване (астрален, ментален, будхичен, атмичен, монадичен, Божествен). За разбирането на това, което човек възприема, той трябва да притежава добре развит ум (който също така е и светлина) и Любов (която пък му осигурава връзката с това, което вижда; или Любовта е предпоставка за истинско разбиране).

"Животът се проявява напълно в любовта. Това, което сега хората наричат любов, не е любов. Това, което хората сега наричат живот, не е живот. Те се стремят към земно имание и затова животът им губи смисъл. Животът е движение. Всичко, което се движи, крие в себе си начало на живот. Началото на движението е първата стъпка на живота. Когато този живот начене да се съзнава, имаме втората стъпка. После настъпва усещание на живота, това е третата стъпка. След чувствуванието идва радост. Радостта е четвърта стъпка. А петата стъпка е използуването на радостта за растеж. В четири посоки се проявява животът: ум, сърце, воля и душа, а центърът им е Духът. Живата природа – това е Божието тяло. Бог е най-великият автор." Първоначален език „Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н." източник: "Служене, почит и обич", МОК 9 "Самият живот е, който изисква и дишането, яденето, почивката. Животът е, който изисква доброто! Животът е, който изисква любовта, човешката мисъл. Само животът. Животът е нещо, което не може да се наруши! Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма да умре. То е неговият живот. Онова, което той съзнава. Всеки един от вас съзнава, че има нещо у него, което ще остане. Както и да се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може да се разреши. Никакви закони, никакви външни закони, каквито и да са те, не могат да подобрят човешкия живот. Подобряването е външно. И единственото нещо, което може да осмисли живота, то е любовта. Любовта към Бога. Човек да живее в Бога и да чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха. Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва да бъде отношението, да чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота си, в добрите условия и в лошите условия, да усещаш Неговото присъствие. Да чувствуваш едно вътрешно успокояване. Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва да се приготви, за да се върне при Баща си така, както трябва. Все трябва да се върнете. Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено да останете. Може тук изключителни условия да се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено да остане. След 120 години трябва да се върнете. И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със себе си? Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци? Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите си, той ще донесе подаръци. И като се върне човек в другия свят, все трябва да занесе нещо подарък от Земята. Какво ще занесете сега? Аз оставям на вас да си изберете какви подаръци ще занесете. Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за да извадят един голям скъпоценен камък, да го продадат." Което става "Следователно добро е онова, което дава нещо на живота; зло е онова, което отнема нещо от живота Човек може да бъде проводник на живота, но в никой случай не може да го използва, т.е. да го употреби за нещо. – Защо? – Защото животът е неделим. Само частите могат да се използват, а Цялото не може. Докато понятията на човека за живота са частични, той всякога ще мисли, че може да го използва. Всичко се крие в мисълта на човека. Умът е проводник на живота. Колкото по-съзнателно и право мислите, толкова повече се ползвате от живота. Не е въпрос до трупане на богатства и сили, но до организиране на тия сили. Здравият човек се отличава по това, че е организирал силите на своето тяло. Ако мисълта на човека не е организирана, и тялото му не е организирано. И тъй, задачата на човек е да бъде проводник на великия живот. За да постигне това, той трябва да дава достъп на добри чувства в сърцето си и на добри мисли в ума си. Добрите мисли и чувства съставят разумността в човека, чрез която животът иде. За да придобие тази разумност, човек трябва да се свърже със съзнателната Природа и да се подчинява на нейните закони. Ние не говорим за мъртвата природа, която иска да владее човека. Що се отнася до тази природа, човек ще я организира в себе си. Какво нещо е доброто? Добро е това, което отваря път към живота. Добро е това, което носи светлина и топлина за човека. Злото пък отнема светлината и топлината. Без светлина и топлина животът не се проявява. На физическия свят светлината е едно нещо, а в духовния – друго. Колкото по-високо се качвате, понятието ви за светлината се разширява. Който е живял в света на доброто, последното ще го посрещне, ще го облече, нахрани и ще му отвори път към Великия живот. Който е живял в света на злото, ще бъде посрещнат от злото. – Какво иска злото от човека? – Да отнеме живота му. Да правиш добро, това значи да даваш нещо от себе си. – Който дава, и на него дават; щом спре да дава, човек престава да получава. Като знаете това, правете добро, за да имате живот в себе си. Една от причините да не прави човек добро се крие в неговия егоизъм. Любовта в човека пък не е нищо друго, освен извор на неговия живот. Ако не даде възможност на Любовта в себе си да се прояви, човек не би могъл да придобие живота. Любовта е свързана с живота. Без Любов животът не може да се прояви. Любов и живот са неразривно свързани. Животът е проява на Любовта. Значи първо се проявява Любовта, а после – животът. След всичко това ще се намерят хора да казват, че Любовта е празна работа, че човек не трябва да люби и т.н. Това, което хората наричат любов, е чувствания, подобни на тия, които пияницата изпитва. Любовта подразбира жертва, даване. Може да се жертва и да дава само богатият човек. Засега животът на човека носи радости и страдания. Един ден страданията ще изчезнат и животът ще носи само радости. – Кога ще бъде това? – Когато Любовта вземе надмощие в живота, а разумността стане условие за нейните прояви. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Където влезе животът, страхът отстъпва. Когато противоречията изчезнат, страхът отстъпва мястото си на Любовта. Щом си отиде Любовта, страхът заема мястото ѝ. Страхът показва, че в човешкия живот има някаква дисхармония. Страхът показва още отклоняването на човека от правия път. Колкото по-голям е страхът, толкова по-голямо е отклоняването на човека. Престъпниците са крайно страхливи, но се показват смели. Всъщност те имат голям вътрешен страх." Органична и неорганична материя

Има един проблем в разбирането за Бога. Няма такова нещо като абсолютно начало. Бог винаги е съществувал, Космосът винаги е съществувал, материята винаги е съществувала и божествената същност в човека - човешкия дух винаги е съществувал, животът също е съществувал винаги. Това което хората наричат "нищо" не съществува и никога не е съществувало. Хаосът е нещо различно, той е неорганизираност, като противоположност на реда, закоността, на Космоса. Всички начала са относителни, те са следствие от проявите на живота от предишни периоди. Какво става с живота в периодите на покой или ако използвам източния термин пралая, засега е извън човешките възможности да разберат. Но то не е свързано с това което се нарича "нищо", а просто с временното възвръщане на единството между духа и материята.

Първоначален език

Доколкото съм чувал жената в древността е имала способността да предопределя пола на детето, а за в бъдеще тази способност ще бъде върната, но ще бъде разделена между двамата родители. Полът се определя в момента на зачеването. Т.е. тогава се определя и коя точно душа ще се въплъти в бъдещото дете, доколко развита ще е тази душа, според състоянието в което се намират двамата родители в този момент и начина по който са се подготвили за него. В това отношение воденето на чист живот преди зачеването и устремяването на двойката с цялото им сърце и мисъл към привличането на духовно напреднала индивидуалност може да се окаже от изключително значение за това какво ще бъде бъдещото дете.

Човек ако реши сериозно да се вгледа в себе си, във всичко което прави или мисли, просто ще се ужаси от това доколко несъзнателно и автоматично извършва по-голямата част от ежедневните си действия. Доколко в съзнанието му се повтарят едни и същи мисли и се интересува от едни и същи неща. Решението е на първо време да се научим да бъдем честнни и искрени към себе си, не само да наблюдаваме и следим себе си, нашите чувства и мисли, но и да се приемем такива, каквито сме. Като отречем съществуването на нещо, ние единствено го потискаме, но то продължава да ни въздейства. Не, ние трябва да знаем какво искаме и да подържаме съзнанието си постоянно будно за това нещо. Това на практика означава да имаме един висок идеал, който да следваме и постоянно да бдим дали не се отклоняваме от него. Т.е. този идеал да се превърне в ориентир в живота ни. Тук някой може да попита, дали следването на този идеал няма да създаде нов модел на поведение, само че на по-високо равнище. Но там където има съзнателност, където има будност на съзнанието, концентрация, за модели на поведение и навици не може да се говори.

Из Аз ви избрах, 12.IX.1920 г.

Лошото е когато подкупите се превърнат в необходимост, когато единствения шанс да реализираш дадено свое намерение е чрез подкуп. Не защото искаш да спечелиш някакво нечестно предимство пред останалите, а защото другите задължително ще го получат. Иначе подкупите свързвам винаги с нарушаване на закона. Ако платиш на някой за нещо, което не е в нарушение на закона, туй не е подкуп. Строго погледнато, подкупът си е престъпление - както за даващия, така и за получаващия. Както вече казах, донякъде мога да оправдая само някои случаи, когато човек може да е притиснат от обстоятелствата (но и в този случай само ако не причинява пряка вреда с подкупа си на други лица). А иначе съм съгласен с Кристиян, че повечето хора (поне в България) са склонни да дават и да получават подкупи, но не в еднаква степен и не всички. Вярно е също, че не е задължително подкупът да е свързан с пари. В действителност, в повечето случаи става въпрос просто за връзки, за "услуги" между познати или роднини. Както се казва, да ти спестят чакането на една опашка, когато другите са задължени да чакат, също влиза в тази категория. За съжаление тези случаи са станали толкова чести, че дори не ги забелязваме, а и ни се струват някак си незначителни. Предпочитаме да гледаме към фрапиращите случаи, а не осъзнаваме, че те се развиват от малките при подходящите за това условия.

Дали харчим повече отколкото изкарваме - не знам, защото статистическите данни които се представят на обществото са силно манипулирани, а банките не предоставят достоверна информация за обема на отпуснатите заеми. Отпуснатите заеми дават нужната възможност на хората наистина да харчат повече, отколкото изкарват, поне временно. Това не е само в България, но и в целия свят - хората постоянно са в задължение кам някоя финансова институция. Но при българите го има момента, че израсходват парите си абсолютно нецелесъобразно и необосновано. Тук сметкаджийството ни нещо не сработва или май по-скоро проблема е в него. То ни нашепва да не изпускаме примамливите оферти, които ни заливат отвсякъде, защо изглеждат изгодни, а въобще не си задаваме въпроса дали въобще са ни чак толкова необходими. Не става въпрос да живеем в лишения, но да плащаш 30, 50, 100 лева телефонна сметка, защото си получил 500 безплатни минути към даден номер при сегашното равнище на доходите е наистина абсурдно, особено ако се има предвид, че телефони имат всички членове на едно семейство още от 10 годишна възраст. И всичко това се нарича удобство - удобство е, но до един момент, после става зависимост. А иначе да се върна на темата, българинът се съмнява прекалено много и това го прави лесна плячка за чуждите лъжи. Самият той ако му се отдаде възможност също не пропуска да излъже. Това го разбирайте в широк смисъл, например да се възползва от общественото си положение или това на свои близки и други подобни. У българина липсва признателност към успехите на другите и което е още по-лошо - стремеж да се принизи всичко добро и да се раздуе злото (в което има и един скрит елемент на харесване, заради ползата която злото на пръв поглед носи).

Аз лично под творчество разбирам идейната страна на нещата, а трудът отнасям до осъществяването, до конкретизирането на тези идеи. За мене по-важно е как една добра идея, може да стане реалност, а не толкова усилията, които ще са необходими за това. За мене е по-важно едно нещо да бъде направено съзнателно, доброволно, добронамерено и с желание. Страданията според мене не са толкова важни, нито силите които ще бъдат вложени, стига разбира се целта да си заслужава. Когато човек знае за какво страда, той не чувства това страдание толкова силно, но изпитва една вътрешна пълнота и радост от реализирането на идеите или целите, които има или споделя.

Има ли разлика между вярата в себе си и самоувереността? Аз лично за себе си долавям известно различие между двете. Добре известно е, че човек съдържа в себе си безграничен потенциал за развитие. Известно е също, че сме събудили едва една малка част от този потенциал. Под вяра в себе си аз разбирам, да вярваш в съществуването на този потенциал, на Бог в себе си; но това далеч не означава, че този потенциал е развит. Именно тук аз виждам разликата със самоувереността. Самоувереността изразява качествата които вече сме развили в живота си, тази част от нашата безгранична същност, която сме в състояние при нужда да проявим. Значи при вярата в себе си, условията за постигане на нещо още не са създадени, докато при самоувереността имаме условия. Разбира се самоувереността може да бъде приложена и по отношение на личността, на нисшото "аз" в човека, и тогава тя представлява най-вече една самозаблуда, склонност да си приписваме качества и възможности които не притежаваме (по-точно не сме развили) или които притежаваме, но в изопачен вид в сравнение с духовния им прототип.

Човешко нещо може да бъде моето чувство или мисъл, моята постъпка или отношение. Тях мога да коригирам. Мога да постъпвам както намеря за добре, но и си нося отговорността и последствията от постъпките, мислите, чувствата си. Божествените работи са последствията , мисля си. Посея негативна мисъл и отношение - после искам да ми се върне позитивна и се сърдя като ме ограничават - обвинявам Бог за последствията от моите човешки дела. Все едно да се сърдя на гравитацията, че ще полетя надолу и ще се ударя, ако скоча отвисоко (а искам да полетя). Според мене може да се каже, че Божествените работи са последствията, но аз по-скоро ги определям като самите Божествени Закони или Принципи които регулират всичко съществуващо (вкл. и последствията). Божественото няма как да го промениш, то е целта към която се стремим. По отношение на Абсолюта нищо не може да бъде подобрено, ние можем само да доближаваме нашите представи за Любов, Добро, Справедливост, Мъдрост и др. до абсолютните. Замислям се над мотивите си и се опитам да предвидя последствията от своите действия (мисли, чувства) доколкото мога. После сравнявам доколко те са в съгласие с идеала към който се стремя по отношение на себе си; идеала ми за това какво е духовно; дали проявявам качествата, които свързвам с Бог в живота си. И ако моите мотиви, мисли и чувства не отговарят на този идеал, мога да предположа, че те идват от нисшата ми природа и трябва да работя над тях, да ги развия до въпросния идеал (разбира се с утвърждаване на идеала, а не с отричане на това което не харесвам у себе си).

"Като енергия, доброто слиза от Слънцето, ..." - Слънцето е център на Слънчевата система, така както сърцето е център на физическия човек, а духът е център на човека в неговата цялостност. Съществува и друго Слънце на духовен план, което е източник на живота за цялата система, аналогично на човешкия дух. Духовната същност на човека е част от това Слънце, затова твърдението, че доброто идва от Слънцето и твърдението, че доброто е неизменна часто от същността на човека не са в противоречие. Бог е в нас и ние сме в Бога. "... а злото излиза от земята." - това е символично. Не ми се навлиза в много подробности. Злото е неправилно използване на Доброто, т.е. същите сили и енергии, но използвани по неподходящ начин. Земята е живота в материята, живота във форма. Последната пречи на човека да възприеме правилно енергиите идващи от духовния свят, прави го сляп за истинската му същност, така тези енергии биват изкривявани и изопачавани. Това поражда егоизма, нисшите желания, инертността и всичко друго което наричаме "зло". Материята е един воал, тялото е затвор и това продължава дотогава, докато човек не положи усилия да го причисти, да го подчини на духовната си същност, да повиши организираността и качеството на съставящата го материя. Под тяло трябва да се разбира не само физическото такова, но също така тялото на чувствата и на мисълта. Организирането на тези тела означава природосъобразен живот за физическото тяло, възпитаване на възвишени мисли и чувства (най-общо казано) за останалите две. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. - Умира, не в смисъл прекъсване на съществуването си, а в смисъл, че в езотериката под "смърт" се разбира състоянието в което човек не се развива. В друг смисъл, доброто е Бог и Висшето "Аз" в човека.

"Познай себе си" - колкото и клиширано да звучи, това е самия духовен път. Познавайки себе си (Божествената си същност), ние познаваме Бога, братята си и всичко останало. Пътят в действителност е завръщане и все пак този път ни е непознат, нашата Божествена същност ни е непозната. Според някои сме я забравили, но аз не мисля така - ние никога не сме имали нужните сетива, разбиране и нагласа за да я възприемем. Еволюцията е развиване на сетивност към духовните реалности. Това предполага както пречистване и повишаване на качеството на материята, която изгражда нашите тела (т.е. нейното одухотворяване), повишаването на нейната организираност, така и разширяване на съзнанието ни и насочването му към развитие на всички качества и характеристики (добродетели), които са присъщи на духовната ни същност (на Бога в нас). Разширяването на съзнанието означава да преодолеем егоизма си, да осъзнаем единството и взаимозависимостта си с всичко съществуващо; да бъдем загрижени не само за нашето собствено благополучие, но и за това на нашите братя и да ги подкрепяме винаги когато е възможно. Важно е да се осъзнае, че нашия духовен път е взаимообвързан с развитието на всичко останало и това не противоречи на твърдението, че всеки сам трябва да положи усилия и носи отговорност за собственото си развитие. Ние сме едновременно цяло и част от друго по-голямо цяло. Нито едно от двете не може да прогресира за сметка на другото, а единствено в сътрудничество.

Илюзията е част от реалността. Иначе написаното мисля че е вярно - истинското ни аз е отвъд илюзията на биологичното ни съществуване. Проблемът е че дори и да искаме е много трудно за да се отъждествим с истинското си аз. За целта трябава да го изявим максимално точно в живота си сред илюзията; да развием всички качества, които смятаме за духовни, т.е. нисшото ни аз да заприлича на висшето. Гогава и илюзията няма да е чак такава илюзия, защото отражението ще е точно копие на истинската ни същност и последната ще се познае в него. Съжалявам, че трябва да използвам символи в обяснението си но по-ясно не мога да се изразя.

Аз лично, не възприемам днешния ден като по-различен от останалите. Харесвам шегата и хумора и смятам, че не е нужно да има специален ден за да им отдаваме почит. Струва ми се малко изкуствено. Сега няколко думички за истината. Хубаво е да не лъжеш, но казването на истината също е умение, върху което трябва да се работи. Например добре е да споделяш своето виждане за истината, като се стремиш да използваш само положителни форми на изразяване; целта трябва да е, това което казваш да бъде изцяло в услуга на другото лице, а не на това да докажеш, че си прав (разликата ще оставя на всеки сам да открие). Ако само отричаме възгледите на другите без да им предоставим заместител (и то такъв, който да е съобразен с техния светоглед), нашата истина само ще ги обърка или ще предизвика съпротива от тяхна страна; в случая дали сме прави няма никакво значение - с подобни действия ние проявяваме неразбиране към събеседника. Не трябва да забравяме, че много често хората имат пред вид едно и също, но използват различни думи и изрази; да вникнеш в смисъла, който събеседника ти влага в дадени думи е изкуство; за съжаление в разговорите си с другите повечето хора изхождат от смисъла който самите те влагат в определени думи и забравят, че събеседникът им може да влага в същите думи друг смисъл. Друго нещо на което искам да обърна внимание, това е тенденцията умът да прави предположения за неща, с които не е запознат. Казано е: Малкото знание е опасно. Природата не търпи вакуум. Това, което не знаем, умът се стреми да запълни с предположения и спекулации. Това в много случаи води до ситуации в които човек е убеден, че казва истината и в действителност това което казва е до известна степен вярно, но само до известна степен.

В текста който си привела понятията съзнание и самосъзнание са малко примесени.

Това кой как живее и в какво вярва са само предположения. Тук сме събрани всякакви хора, с най-различни възгледи за света и живота. Формулата разбира се не е механично повтаряне на думи и всеки има правото да я чувства по свой уникален начин. Човек трябва да е убеден в силата и верността на една формула преди да я използва. Човек не живее по определен начин, защото така изисква формулата, а защото това е неговото вътрешно убеждение. Самата формула е само помощно средство. Тя пробужда в нас определени идеи, мисли и чувства. Разбира се ако тези идеи са твърде далеч от нашия светоглед ние няма да им обърнем внимание и те няма да имат особено въздействие. Освен това формулата може да извика някакви духовни мисли и чувства у нас, но много скоро след това, унесени в обичайното си ежедневие да ги забравим. Затова е важно формулата да се повтаря през определен период от време, т.е. да се спазва някакъв ритъм. При това произнасянето на формулата не трябва да се превръща в навик. Никой няма полза от несъзнателно повтаряне на определени думи, колкото и мощни да са те. Словесният израз може да е така подбран, че да отключи, да даде импулс на определени сили в човека - идеи, впечатления, дабрадетели. Иначе е вярно, че определящи са мислите и чувствата и то най-вече тези изпълнени с любов. Аз лично използвами и двата варианта - както с мои думи (понякога и без), така и с готови формули. Волята на Бог означава преди всичко спазване на определени универсални и неотменни закони. Това означава човек да развие в себе си определени качества, добродетели и да живее според тях. Такива са Любов, Справедливост, Лоялност, Самоотверженост, Честност, Мъдрост и друти, които няма да изброявам. Не става въпрос за ограничаване на правото на човека на избор - изборът никой не може да ни го отнеме. Но между човешката и Божията воля трябва да има съгласуваност. Човек не може да бъде егоист, да живее за сметка на братята си и да се има за много добър и духовно напреднал. Има тема за Божията воля и за Свободната воля където има повече по въпроса.

Формулите са нещо свещено. Нещо по-свещено дори и от молитвите, защото тяхната цел е да направят дадена истина част от живота ни. Повтарянето на формули може да се нарече от някои и самовнушение, но то в никакъв случай не е самоизмама, защото човек в своята съкровена същност притежава всичко това, което утвърждава чрез формулата. Последната е един вид напомняне, за присъствието на Бог в самите нас, един зод за пробуждане на истинската ни природа. Ето една формула от Беинса Дуно, която особено силно ми въздейства: Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето Божествено растене. В Божествения план е аз да раста в Добродетелта. В Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда. В Божествения план е аз да живея в Божията Истина. В Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост, да изгрея в Божията Любов. Туй право никой не може да ми го отнеме. Дето е Господ, там съм и аз.