Станимир

Днес всички се запитват на какво се дължат страданията в света. Страданията имат два произхода: или от чрезмерна Любов, или от безлюбие. Човек може да страда по единствената причина, че не го обичат, може да страда и от това, че много го обичат. Майката толкова обича детето си, че не го пуща никъде. Дето мръдне, тя все го следи. А някога никой не те обича, никой не се грижи за тебе – тогава пак страдаш. Така седи въпросът за страданията в моя ум. Две причини има за страданията: или че много те обичат, или никак не те обичат. Следователно, има две положения в света, от които трябва да изхождаме. Във всеки даден случай аз мога да обичам, а мога и да възприемам Любовта. В това отношение на първия закон, по отношение на Божествения закон, първо аз мога да възприемам Божията Любов. И след като съм приел тази Любов, аз мога да бъда проводник на тази Любов, да я предавам на другите. Следователно, и в двата случая, като възприемам и като предавам, аз участвувам в онзи живот, който е в Бога. По-нататък не се интересувам дали хората ме обичат или не. Когато се намирате в трудно положение, вие можете да регулирате вашето състояние с помощта на първия закон. За всеки даден случай всеки човек е една форма за вас. Срещате един човек, когото обичате. Той за вас е един малък проблясък от Божията Любов. Той не представя всичката Любов на Бога, но една малка част от нея. На утрешния ден

На демокрацията трябва да се гледа като на нещо преходно. Това не означава, че скоро ще отмине, но ще отмине. За момента демокрацията е необходимост. Ако демокрацията беше в основата на Вселената, Бог щеше да се избира с гласуване (ако искате го приемете като шега. Тази идея оставям на вас да дообмислите). В духовния свят управлението е саможертва; там всеки заема полагащото му се място според своите качества и според Закона за Кармата. Правомощия се делегират от горе-надолу, а не обратно. Само човек койта е бил в дадена позиция, може да прецени дали някой друг притежава необходимите качества за да я заеме. Съвременната "демократичност" се изявява предимно в агитиране и манипулиране на избирателите. На избирателите се предоставя "власт" с която в никакъв случай нямат необходимите качества да се справят (визирам избирането на достойни управляващи). Количството никога не може да бъде показател за качество. Все пак следва да се отчете, че това е стъпка напред в сравнение с монархията, където управляващия нито е заемал позицията си според присъщите си качества, ните е бил избиран, нито е бил заинтересован поне отчасти да зачита правата на населението (в позицията им на избиратели, а хората са единствено работна ръка или източник на данъчни приходи).

Пътят към любовта... Откъде можем да започнем? Може би от допускането. Да допуснем другия до нас; да допуснем възгледите му до съзнанието си, да се опитаме да разберем какво вижда в тях; да допуснем грешките му, като нещо временно; да допуснем различията, като нещо нормално. Допускане, разбиране, приемане, трансформация, единение (сътрудничество). Любовта свързва. Любовта примирява различията, без да уеднаквява. При еднаквост не може да съществува хармония - еднаквите тонове не могат да зазвучат в акорд. Любовта е хармония. Единението трябва да се разбира като хармонично сътрудничество, а не като еднаквост.

Основната характеристика на живота според мене е движението. Животът е движение, промяна. В действителност всичко се движи, дори това да не е видимо за човешкото око. Животът е единен и неделим. "Моят живот" означава просто способността ни да пропуснем през себе си този единен Живот, да Го осъзнаем.

Да бъдеш благороден означава да се отнасяш с почит към хората, към всеки човек. Да виждаш и да вярваш в доброто, Божественото, което съществува във всеки; да вярваш, че всеки има силите да изяви това добро, когато бъдат създадени подходящите за това условия. Освен това означава да бъдеш и справедлив във всички случаи. Честта означава да изхождаш от гледна точка на Божествената си същност, от чувството на съпричастност и единство с всичко съществуващо. Честта не трябва да се бърка със себеизтъкването, самооправдаването и самоограничаването на егоиста. Казвайки "чест", трябва да разбираме Божествената чест; човешката чест е илюзия, преходност - истинския човек е едно с всичко останало и с Бога.

Какво представя щастието? От научна гледна точка щастието не е нищо друго, освен повдигане на съзнанието на по-високо стъпало, при което човек излиза от старите традиции и разбирания на живота. ... Човек може да бъде щастлив, когато във всички случаи на живота си е бил добър проводник. Яви ли се един случай в живота му, когато той не е добър проводник, щастието му изчезва. За да запази щастието си, преди всичко човек трябва да знае как да възпитава тялото си, а също така мислите и чувствата си. Това е задачата на новото възпитание. Какви нови методи предлагат психологията и етиката за възпитанието на човека? Един от методите на новата етика за възпитанието е приложение на чистотата в широк смисъл: чистота на тялото, на ума и на сърцето. Идеалният човек Всеки търси щастие, но щастието върви по известни закони. Щастието не се намира нито в окръжаващата среда, нито в парите, нито в знанието, нито в красотата. Щастието е нещо вътрешно. Щастието се обуславя на вътрешни закони. Човек може да бъде красив само когато е щастлив. Човек може да стане музикален, когато е щастлив. Човек може да стане учен, богат, когато е щастлив. Без щастие човек нищо не може да постигне. Без щастие човек е актьор на сцената. Щастието представлява първата допирна точка на човека с Бога, или на ученика със своя Учител. Когато ученикът се отрече от своя личен живот и се слее с живота на своя Учител, и двамата са щастливи. Когато придобие това щастие, съзнанието на човека се слива с висшето съзнание на разумната природа, с Духа Божий, Който витае в нея. Това значи да придобие човек единство с Природата. Това значи, изобщо, единство в Природата. Единство на съзнанието между две души означава дълбоко вътрешно разбиране, вътрешно сливане: когато единият говори, другият го разбира и му отговаря; когато вторият говори, първият го разбира и му отговаря. Следователно щастието е резултат на сливане между две души. Където има сливане, там е щастието; където няма сливане, там никакво щастие няма. Там има временно, привидно настроение, което моментално изчезва. Истинското щастие никога не изчезва. Без Учител, като висша съвършена форма, като образец в живота, никой не може правилно да се развива. Чрез висша форма се предава висша енергия. Възвишените същества представляват две форми, свързани в едно. И Христос представляваше такава душа. Той имаше два центъра: един горе и един долу. Затова, именно, Христос казва: „Както ме е Отец научил, така говоря“. Значи по плът Той живееше на земята, а по дух се ръководеше отгоре. В това се състои истинското щастие. Щастието не се придобива чрез закона на еволюцията, нито чрез раждане и прераждане. Чрез раждане и прераждане човек изкупва греховете си, а щастието принадлежи на новата епоха. Първо, човек трябва да ликвидира с кармата си, с прераждането си, да стане едно с Бога, и тогава да дойде до новата фаза на живота – до щастието. Хората на земята живеят по благодат, но не са щастливи. – Защо? – Те не могат да използват благодатта, която им е дадена. Има щастливи хора на земята, но повечето са кандидати за щастие. Човек моментално може да стане щастлив, няма защо да отлага нещата. Обаче като очаква щастието, той трябва да бъде доволен на най-малкото, което му се дава, на зазоряване на щастието. Придобиване на щастие Често вие искате да бъдете щастливи. Вие, някой път, сте щастливи, понеже някой ви обича. Но това е само едно разположение, то не е щастие. Щастието зависи от подигнатия дух на човека. Щастлив е само онзи мъдрец, който рабира нещата. Ти, за да бъдеш щастлив човек, най-първо трябва да разбираш закона, ти не трябва да бъдеш сиромах. За да бъдеш щастлив не трябва да бъдеш и богат. Не трябва да бъдеш невежа. За да бъдеш щастлив трябва да бъдеш силен, трябва да бъдеш здрав, трябва да разбираш природата. Щастливият човек няма нещастие. Нещастието е това, което ние не разбираме. И тогаз ставаме нещастни. Идете при извора! Не се заблуждавайте в другите работи. Те са второстепенни. След като намерите извора, идете при другите да им кажете къде е. Ако обичаш някого, ще го заведеш при извора, ще го заведеш при слънцето от което живота изтича. Ще го заведеш на мястото на щастието, от дето иде щастието. Ще го заведеш при живота, за да си вземе и ще му кажеш: „Вземи си колкото искаш.“ Ако обичаш някого заведи го при скъпоценните камъни и му кажи: „Вземи си колкото искаш.“ Та казвам, идете в местото на вечното богатство, дето са скъпоценните камъни. Симфония на щастието

Мисъл на деня - 14 Април 2008 г. "Когато лекарите казват, че вашата работа е свършена и трябва да се готвите за Другия свят, тогава направете този опит. Понеже ще заминете за другия свят, свържете се с най-здравите хора в света. хванете се за тях и вижте какво ще стане с вас. Който е правил този опит, е имал сполучлив резултат." Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

Мисъл на деня - 13 Април 2008 г. "„Бог не гледа на лице, а на сърце.” Как ще разберете тази метафора? Господ не гледа как е устроено твоето лице, а гледа на сърцето ти... Някои ще ми възразят: „Да, но нали лицето е израз на сърцето?" То е тъй, но не и на Земята. Лицето е израз на сърцето само в Божествения свят." Из Труд и мъчение, 4.III.1920 г.

Мисъл на деня - 12 Април 2008 г. "Ако Бог всичко знае, Той всичко е преживял. В Него стават и добрите и лошите работи – всички представления. И адът е в Него, и Раят е в Него. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията им, в които се намират." Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

Мисъл на деня - 11 Април 2008 г. "Нашият свят е онзи свят. Ние сме като Йона в утробата на кита, ние сме в Утробата на онзи свят. Онзи свят – това са всички благоприятни условия. Другият свят, в който искате да влезете, е този свят. Вие сте в него, без да го познавате. Тази радост, това веселие, което имате на Земята, се дължи на онзи свят." Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

Мисъл на деня - 10 Април 2008 г. "Този свят, разбран, е онзи свят; а онзи свят, неразбран, е този свят. Онзи свят е неразбран, докато този свят е неразбран. Щом този свят разберем, той ще стане онзи свят – онзи свят на благата, в който иде доброто. Под онзи свят ние разбираме широкия свят – светът на свободата." Из Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, 8-а НБ, 24.I.1937 г.

Мисъл на деня - 9 Април 2008 г. "Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно Небе, през което не можем да видим нищо. При просветения ум няма пороци, а само чистота. Онзи ум е ограничен, в който има пороци." Из Когато дойде Духът, 14.IX.1920 г.

Ако смелостта означава да се осмелиш да се изправиш срещу страховете си, с готовността да ги преживееш - да това е решение. Но първо трябва да приемем тези страхове, защото те са част от нас самите; да ги опознаем. Смелостта е светлина, т.е. знание и вяра. Безчуствените хора също могат да се смели, но това е друга тема.

Според мене човек не може да бъде по-щастлив или по-малко щастлив. Щастието или го има, или го няма. "Голямото щастие" и "малкото щастие" са едно и също, но докато търсим различието, докато сравняваме и класифицираме, ние пропускаме същността и не можем да сме истински щастливи. Докато търсим "голямото щастие" ние сме заслепени за това, реалното щастие, което е около нас и което би могло да ни донесе радост и вътрешно удовлетворение. Аз лично за себе си, не бих определил щастието с тези думи. Всъщност когато се почуствам повече обичан, ценен, отколкото аз мога да отвърна на другия човек, чувствам известна непълнота в себе си. А, защо трябва да си го представяш? Трябва ли да си по-щастлива, за да се чувстваш щастлива? В действителност щастието е безгранично, при него нямо ограничения; човек сам го ограничава. Да бъдем щастливи е изкуство, на което всички ние се учим. Учим се как да приемаме любовта на другите, учим се как самите ние да даряваме любов. Но за това е нужно, преди всичко да изпълним с любов самите себе си. Тогава щастието ще е в нас самите.

Мисъл на деня - 8 Април 2008 г. "Сам по себе си човек е добър. Злото е дошло в него отпосле. Злото е една присадка. Следователно с тази присадка Бог ще се разправи." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Човек може да си избира тези/това които обича, а не тези които да го обичат. Затова че е хубаво, да се концентрираш върху първото, а второто да изчакаш да си дойде естествено.

По принцип за здрав се счита човек, който от 2 или 3 години не е получавал припадък и няма отклонения в електроенцефалограмата. Страхът ти е необоснован. Ако толкова се притесняваш да не получиш припадък отново, просто спазвай нужния за това режим и избягвай всички провокиращи припадък обстоятелства - режим на спане, достатъчен сън, стрес, свръхумора (физическа, умствена и най-вече на очите), алкохол, опиати, излагане на силно слънце и светлина (особено мигаща). Сигурно има и други. То и без да си имала припадък преди, тези фактори, могат да го предизвикат, така че никой не е застрахован. Всъщност лекарите май са склонни да поставят диагноза "епилепсия" за щяло и нещяло. За борба със страха, можеш да използваш метода на сравняването. Има хора, които получават припадъци всеки ден (дори и по няколко пъти), представи си че си на тяхно място, тогава как би гледала на сегашното си положение? Припадъците често идват за да спестят нещо на човека, нещо с което в съзнание човек не би могъл да се справи. Често имаме свръхстимулиране на сетивата (физически и психически). Човек получава дразнеие което при будно съзнание би му причинила силна болка или психическа травма. Припадъкът е просто един механизъм, който спестява на човека всичко това.

Познайте Истината и Истината ще ви направи свободни Аз нещата си ги представям така: човек може и да получи всички блага които пожелае, но от него се очаква да ги използва разумно. Страданията идват, когато човек не използва разумно дадените му блага. Човек получавайки някакво благо от духовния свят, нещо добро, трябва да го използва така, че да предизвика добри резултати, да даде от своя страна това добро на другите. Това разбирам под "плащане". Щом получиш, трябва и да отдадеш. Интересното е да се отбележи, че мислите също представляват блага (както е видимо от цитата), които ни се дават. Хората не създават мислите, а само ги ползват, за да облекат в тях идеите си.

Според мене душите се прераждат на една и съща планета в продължение на изключително дълъг период от време. Сигурно има и редки изключения. Според различни източници човешките души са между 60 и 70 милярда. Тази бройка е относително постоянна. Няма такова нещо като нови души. Всяко същество преминава по строго определена последователност през всички царства на Природата. След като бъде премината еволюцията през животинското царство, всяка единица живот започва серия прераждания под формата на човек. Затова "новите" души за човешкото царство по принцип могат да дойдат от царството на животните. Еволюциите на отделните царства в природата в действителност са така прецизно организирани, че когато една група души премине от едно царство в следващото, последното също преминава едно стъпало нагоре. Иначе аз също смятам, че е възможно да бъдат "прихванати" спомените от друг или човек да си припише въплъщение на някоя личност, която особено силно го е впечатлила. Не случайно кандидатите за Наполеоновци и др. подобни са толкова много. Казано е: отношението между времето прекарано във физическа форма и това в надземните светове е едно към сто (това все пак е средно отношение, като отделните случаи могат да се различават значително)(това е смисъла и на думите, че всяко направено добро ще ни се върне стократно). Говори се и за 777 прераждания.

В тъгата няма нищо лошо, ако е породена от съчувствие или състрадание, ако е следствие от виждането на пропуснатите възможности и на заблудите, в които са затънали другите хора. Но тъгата трябва да поражда импулс за промяна, а не отчаяние. Отчаянието води до духовен застой, до смърт. Човекът на промяната от своя страна е оптимист, уверен в собствените си възможности и в успешния завършек; той осъзнава, че тъгата е само временна, че тя може да бъде преодоляна и чрез преодоляването и той и братята му ще излязат по-добри и по-силни.

Целта на Ученията не е да представят истини, които да бъдат разбрани от повече хора. Истинските Учители не търсят масова публичност или популярност. Те търсят Ученици с точно определени качества. Масовите и публични Учения, често са следствие от действията на учениците, и доста често се отклоняват от първоначалния замисъл. Разбира се Ученията могат да бъдат насочени към широка аудитория, но това е само външната им форма. А за да се разбере вътрешното съдържание, учениците трябва да осъществят изключително тежка и продължителна работа над себе си. Истинските, красивите неща не се постигат никак лесно. Лесно е само въведението. В крайна сметка, намира само този, който търси. Човек може да получи всичко, но подаръци никой не дава. Учението не е трупане на знание, а целта му е промяна в самия човек, разкриването на онези характеристики, добродетели, качество които са присъщи на човешкия дух и на Бог. п.п. Учителите, разбирано като индивидуалности с над пето посвещение, т.е. постигнали съзнателност на атмичен план, могат да се въплътят само при предварително подготвени специални условия. И това не става никак често. В повечето случаи те се появяват като аватари, т.е. използват телата и низшите принципи на свои ученици или посветени от по-ниска степен.

Сега като се замисля, нито едно от Ученията, които считам за стойностни, не е дадено в лесна за разбиране форма. В някои случаи се използват обикновени фрази, но само като символи зад които е скрито истинското знание. В други случаи, когато не се използва символизъм, изразите обикновено са доста тежки, използват се специфични термини, които, както и самите изрази могат да се тълкуват многозначно. И при двата случая обаче човек е нужно да положи сериозни умствени усилия, концентрация и освободеност (от догми и клишета) и донякъде да прояви интуиция за да схване, и то частично това за което става въпрос. В този контекст духовното познание не може да бъде предадено чрез използването едновременно на лесни за разбиране думи и използването им в тяхното основно (конкретно) значение. В най-добрия случай, по посочения начин може да се опишат нещата единствено отнасящи се до физическия свят. Истината е безгранична. Духовните истини не могат да бъдат научени просто като бъдат прочетени или чути от някой друг. А разказвачи - дал Бог.

Покаянието отразява примиряването на човек със себе си, с миналото си, приемането на низшето аз такова каквото е. Идва един момент в живота на човека, когато той получава достъп до спомените от всичките си прераждания на земята. Тогава едва ли човек може да изпита нещо друго освен ужас от всички "нечовешки" постъпки, които е извършвал в миналото и които трудно може да възприеме, че са негово дело. Според мене истинско покаяние може да има единствено след този момент. Тогава човек ако иска да постигне цялостност, да запази връзката си с Висшето си "Аз", с душата, трябва да приеме нисшата си природа, вместо да я отрича, защото само така може да я трансформира; човек трябва да приеме миналото, да приеме последствията от своите действия отговорно и в смирение, а не като незаслужено наказание. Покаянието в случая е равносилно със стремежа тези постъпки никога повече да не бъдат повторени, с желанието да бъдат поправени, дори и с цената на саможертва.

Имам три съкровища, които ценя и пазя. Първото е милостта; второто е пестеливостта; третото е да не се осмеляваш да оглавяваш другите. От милостта идва смелостта; от пестеливостта идва щедростта; от скромността идва водачествата. Днес хората бягат от милостта, но се опитват да бъдат смели; изоставят пестеливостта, но се опитват да са щедри; не вярват в скромността, но все се опитват да бъдат първи. Това е сигурна смърт. Лао Дзъ - Дао Дъ Дзин Здравейте, Хората нерядко имат склонността да приравняват пестеливостта към скъперничеството, а неразумното пилеене да наричат щедрост. Но в Космосът съществуват закони според които всяка неразумно разпиляна частичка енергия ще доведе до нашето собствено ограничаване точно толкова, колкото ще ни ограничи и съхраняването на енергията само за нас самите, когато тя е нужна и на някой друг. Според мене е по-лесно човек да бъде пестелив, отколкото щедър. Но под щедрост аз разбирам именно тази разумна щедрост, при която средствата се разпределят там където са необходими и се следи за начина на тяхното оползотворяване. Пестеливият човек, мисля, че винаги е и скромен. Под пестеливост, разбирам човек да израсходва средства и енергия според нуждите си, а не се хвърля в неоправдани разходи, когато разполага с повече от необходимото. Как мислите: Умеят ли хората да бъдат пестеливи? Умеят ли да бъдат щедри? Една голяма част от бедността (специално за България) не се ли дължи на липсата на пестеливост у хората? Може ли да бъде разрешен въпроса с бедността (в световен мащаб), ако болшинството от хората развият в себе си щедростта и пестеливостта и ги използват правилно?

Не знам защо, но като чета подзаглавието на темата, се сещам за думите, че тялото на човека е Храм Божий. Това разбира се е все още една цел, която предстои да бъде постигната, като в "тялото" се включват също така и човешките мисли и чуства. "Да изградиш Храма с човешки ръце", означава че всеки сам трябва да положи нужните усилия, а ръцете освен това са символ и на волята. В съвременната църква виждам най-вече един паметник на Христос. Липсва и живот, любов, развитие и единственото върху което се крепи са спомените за нещо наистина величествено, но отминало. Църквата не ни дава нужната увереност, че това минало може да бъде повторено, че това зависи единствено от хората, че Христос може да бъде събуден, да му бъде даден живот във всеки един от нас. Паметниците са полезни, заради примера който са запечатали в себе си, но Животът изисква тези примери да бъдат приложени, а в това църквата мисля, е безсилна.