Станимир

Мисъл на деня - 20 Април 2008 г. "За да отиде човек на Северния полюс или на Хималаите, той трябва да бъде герой. Казва се, че човек може да отиде на Месечината. Той може да отиде, но за това се изисква гениалност – той трябва да бъде гений, човек, който е разрешил въпроса за смъртта и е дошъл в безсмъртието." Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г.

Мобилните телефони - вредят ли на здравето

На сляпо, без гаранции. Няма външна светлина която може да разсее вътрешния мрак. Ученикът сам трябва да се свърже с Висшето си "Аз". Когато в аурата на ученика се появят определени излъчвания, като резултат от тази връзка, Учителят разбира, че ученикът е готов. Някъде бях чел, че това става чрез терафими.

Може би съпоставката между предположението и допускането ще се окаже от полза. При двете като че ли посоката е срещуположна, но имат и някои общи черти.

Можем ли без предположения? Лично аз си мисля че "не". Обратното би означавало, че всичко ни е известно. Остава ни само да се научим да изграждаме нашите предположения правилно и разбира се да не се обвързваме на 100 % с тях, докато не ги подложим на обстойна проверка. Всъщност проблема не са предположенията, а това че много често ги приемаме за верни. Правим предположение и действаме така сякаш това, което сме допуснали не е предположение, а самата истина. За едно добро предположение, на човек са му нужни познания за законите и принципите действащи в света. Опитът и интуицията от своя страна помагат да се приложи теорията във всяка една специфична ситуация. Според мене хората които правят точни предположения винаги са наблюдателни.

Най-важно според мен е доверието. Ако ученикът се съмнява в Учителя си, не мисля, че може да става дума за ученичество. Ако ученикът не може да разбере нещо, от това Учителя едва ли ще направи проблем и последното нещо което очаква е сляпо подчинение. Те повечето неща в езотериката са трудни за разбиране и Учителят обикновено посява само идеята, която ученикът съм трябва да отгледа. Значи ученикът може да задава въпроси, което всъщност е препоръчително, но ако се съмнява, това трябва да е по отношение на себе си, а не на Учителя. Дори и срещу себе си да няма истински учител, причината за това пак е в него. Всеки си носи отговорността за това на кой се доверява.

Виж на картофче и аз бих се зарадвал, щото заешкото не мога да го гледам, пък какво остава да го ям. Аз тъй или иначе дълбоко се съмнявам Буда да е консумирал месо , каквото и да пише в различните източници. Нали не си мислиш, че по цял ден се молим (не знам кои сме тези "ние", но все пак) и медитираме. Не пуша и не пия със сигурност. И докато вредата от цигарите и употребата на месо е горе долу еднаква и не е фатална за духовното развитие (поне в началото), алкохолът е абсолютно недопустим. Все пак алкохолът ни прави всичко друго, но не и по-съзнателни. Вярно е, че ни освобождава от задръжките, но именно това е свойството на алкохола с което хората най-много злоупотребяват.

"Най-високата идея (концепция), която всяко едно човешко съзнание има, е схващане за един или повече аспекти на Бога." Дори и атеистите вярват в Бог, доколкото техните идеали включват в себе си отделни аспекти и характеристики на Бог. Бог е нашия най-висок идеал и няма значение как ще го изобразим в представите си - дали като всичко съществуващо, като човек, като животно, като Слънцето или като нещо друго. Ние при всички случаи приписваме на този образ реални качества, според собствените си разбирания и възможностите на нашето съзнание. Човек може да разбере Бог и то не само външната му форма, а и неговата същност, наистина само частично, не в Неговата пълнота. Но нашата представа за Бог постоянно се развива, потенциала в това отношение е безкраен. И тук може би е мястото да се каже, че расъжденията за Бог, опитите да бъде описан и разбран, са всичко друго, но не и безсмислени. Зад ограничените ни представи стои нещо реално и колкото повече се стремим да проявим в себе си най-възвишените качества според нашите идеали, толкова повече разбираме и опознаваме Бог, като същевременно си създаваме нови идеали които по-точно и вярно отразяват същността му. При това пак повтарям: не е задължително да свързваме съзнателно нашите идеали с Бог (както например правят атеистите). Човек без идеали е вън от Бога, без значение как се определя.

Не знам защо се отива в крайности, като се допуска, че вегетарианството само по себе си може да осигури духовното развитие на хората. Водеща е мисълта, а във връзка с духовното ни развитие, тази мисъл водена от любовта. Иначе прадедите ни със сигурност са оцелели (то няма как да е иначе - животът е вечен и неугасим), но честно казано оцеляването не ме задоволява, дори и да става въпрос за живот в изключително тежки условия.

Основната причина поради която не се препоръчва употребата на месо е изключително тежките астрални наслоявания, които се получават в резултат от страха и ужаса изпитван от животните при умъртвяването им. Каквито и "хуманни" методи за последното да бъдат изобретени, този ужас не може да бъде избегнат, тъй като инстинктът за съмосъхранение винаги се задейства. А това дори и да стане закратко, пак ще е достатъчно за да се отделят вредните астрални еманации. Тези наслоявания при определени условия (обезкървяване и изсушаване на слънчева светлина) могат да бъдат намалени, но не могат да бъдат премахнати напълно. При всички случаи се създават условия за привличането на астрални същности от изключително нисш порядък, които оказват своето отрицателно влияние върху здравето, мисленето и чувствата на човека. Така човек е нужно да положи сериозни усилия за да неутрализира поне частично това влияние.

По-рядкото въплъщаване е породено от по-дългия престой във висшите светове (Девачан), който престой е необходим на душата за асимилиране на положителните опитности натрупани през изчиналия живот. Но когато този период изтече, напредналите хора тъй или иначе са принудени да се въплътят дори и при не най-подходящи за това условия. Май малко се отклоних от темата.

Тъгата е изходен материал. Тя е средство, което можем използваме. Иначе не мисля, че трябва много много да я превъзнасяме. В крайна сметка не тъгата е целта. Неудовлетвореността не може да замести устрема. Човек не бива да е сляп за заобикалящите го условия, но много по-важно е да вижда накъде отива.

Координацията я свързвам с чувството за ориентация, за разбирането на позицията в която се намира човек; после с равновесието, с разбиране на отношенията и връзките които съществуват между човека и другите (и заобикалящия го свят въобще), с взаимодействието му с обкръжението. На практика всеки свят е материален в по-голяма или по-малка степен. Това е условие за неговото проявление, за съществуването на форми и съответно индивидуално съзнание. Физически свят наричаме най-материалния от световете на които протича човешката еволюция, но координацията може да се отнесе до всички светове, както и вертикално за отношенията между самите светове.

Мисловният процес сам по себе си може да се приеме за монолог. Дълбочината разбира се е най-различна. Монолог имаме когато човек сам си задава въпросите на които търси отговор и сам подлага на изпитание (тества) получените отговори. Всъщност, доколкото човек не създава сам идеите, които възприема като мисли, то отговорите наистина са получени, въпреки че и неговото собствено съзнание има сериозна заслуга за формирането и възприемането им. Монологът е търсене, като целта е човек да намери отговорите на въпросите си, което от известна гледна точка означава да ги привлече към себе си и ако е развил необходимия апарат за умствено-интуитивно възприятие да ги види, разбере, осъзнае. Всъщност при монолога човек никога не е сам, просто не може да различи другите участници.А те могат да бъдат от най-различно естество и развитие, но при всички случаи това зависи от състоянието на самия човек, от неговото настроение, неговите качества и добродетели. Изкуство ли е монологът? - Да. Монологът е творчески процес, чрез който човекът изгражда себе си, своя светоглед и ценностна система. От старото човек изгражда нещо ново по-добро, и това е което придава на монолога смисъл.

Може би не е точно избор, а привличане. По принцип душите не изгарят от желание да се въплътят във физическия свят. Каква душа ще се появи в едно семейство зависи от кармата която имат да отработват членовете му, от тяхното вътрешно състояние и развитие, от качествата които трябва да проявят и развият. От особено значение е състоянието в което се намират двамата родители в момента на зачеването, защото от този момент се определя окончателно душата която ще привлекат в семейството си. При забременяването чрез донор, не виждам как може да се създадат по-възвишени условия, които да привлекат съответно по-напреднала душа във въплъщение. Но също така при такова забременяване отсъстват и низшите страсти. Общо взето при този вид забременяване повечето неща зависят от емоционалното и духовно състояние на майката. Разбира се не трябва да се забравя Закона на Кармата.

Вчера попаднах на нещо интересно, което още се опитвам да осмисля и разбера. Учение на Храма, 176. Движение и вибрация - Франча ла Дю При първо четене малко ме обърка свързването на интуицията с въображението (като под въображение не трябва да се разбира мечтаене, а създаването на прототипи на обектите в причинния свят, които задължително ще се проявят и във физическия). Също ми направи впечатление и присъствието на волята. Може би се има предвид разбиране (отчасти) на Волята на Бог, на Божествения Замисъл, както и получаването на знания за целите и намеренията на тези около нас. В състраданието (съчувствието), координацията и умственото възприятие виждам същото, което и в интуицията, с разликата, че вместо за причинния свят те се отнасят за чувствата, физическия свят и умът.

Мисъл на деня - 17 Април 2008 г. "Доколкото зная, за мене няма тайни на Земята. Какво може да крие един човек? Ще крие, че обича парите, или че има знания, че обича жените, или че вечер се моли. Какво лошо има в това, че някой обича жените? Да криете нещата, това са човешки работи. Този човек е художник, затова обича жените. Господ е направил жената, за да я обичат. Че този човек обича ближния си, какво лошо има в това?" Из Да идем във Витлеем, 21-ва НБ, 25.IV.1937 г.

В основата на забавлението виждам разнообразието. Нищо не може да бъде чак толкова хубаво, че да си щастлив придържайки се единствено към него. Всяка дейност, с която човек се занимава извън определени граници води до пренасищане и отегчаване (и по-лошия вариант до навик и зависимост). Щастието стои в разумния подбор и смяна на дейността. В духовен план - в търсене и овладяване на новото. Ако човек е привързан към старите си занимания, едва ли може да се каже, че се забавлява; това по-скоро е една илюзия.

Агни Йога - Аум

Технологията и духовността не би трябвало да си противоречат. Но има нещо в отношението към технологията, което ми се струва погрешно. Това е виждането, че технологията трябва да прави живота по-лесен за хората. Високите технологии следва да изискват развит ум, който да работи с тях, а не да се стремят към отмяната му. Последното води до деградация и до зависимост. В крайна сметка най-важното е човек да се развива. Смяната на епохите откри пред човечеството възможностите на електро-магнетизма, но има и още по-широки възможности. Технология може да бъде основана и на използването на психичната енергия, но овладяването на последната не може да стане без сериозно развитие на човешкото съзнание. Технологията следва да напряга до краен предел концентрацията на хората, да изисква интензивно внимание и будност на човешкото съзнание при боравенето с нея, а не да ги приспива. Технологиите следва да спестяват само тези усилия на хората, при които последните са постигнали що годе някакво съвършенство (най-вече физически).

Мисъл на деня - 16 Април 2008 г. "Първото нещо е да се възпита умът. Умът е развратил сърцето. На ума трябва да се създаде постоянна работа. Впрегни Ума на работа, за да те освободи той от мъчнотии." Из 400 000 форми, 3.X.1920 г.

Един от недостатъците на предаването е това, че се търсят определени резултати и успеха на участниците са оценява според това доколко са достигнали именно до тези резултати. Не се оценява, ако ясновидецът получи възприятие за нещо различно от поставеното като задача. А всяко възприятие дори и да не е свързано пряко с поставената цел е важно и показва, че е осъществена някаква по-близка връзка с надземните светове (предимно астралния).

Ами хората си имат способности - кои по-силно развити, кои по-слабо. Но за да се изявят тези способности е необходимо да бъдат създадени определени условия, а това не се прави. А и самите способности са твърде разнообразни и специфични, и не бива да се поставят под общ знаменател. Един ясновидец може да е силен в едно изпитание (или не знам как ги наричат в предаването) друг в друго. Всеки си е специализирал някакъв метод на работа, при конкретни условия и може да прояви таланта си най-вече при тях. Това създава илюзията за неуспех в изпитанията и липса на дарба. Но просто липсват условия.

Ами да, самият Живот ще си остане една вечна мистерия, но в същото време и ние ще започнем да го разбираме/чувстваме във все по-голяма степен. Може и да сме неспособни да го схванем в неговата цялостност, но проявленията му са навсякъде и отделни аспекти и характеристики на Живота могат да бъдат частично разбрани и изживяни (не знам как по-точно да се изразя) от хората.

Мисъл на деня - 15 Април 2008 г. "Щом човешките желания станат едно ръководно правило в света, тогава идат най-големите нещастия. Човешките желания трябва да бъдат едно спомагателно средство на онзи велик Божествен закон, които оперира в света." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.