Станимир

Мисъл на деня - 27 Април 2008 г. "Ако вие вкусите онзи, първия плод на Любовта, вие ще възкръснете... Ако вие вкусите от плода на Любовта, ще имате любов към всичките хора. Ще обичате всеки един човек. Понеже вие, като хапнете от този плод, всички, които са около вас, понеже съставят един организъм, тази кръв ще мине в другите и ще започнат да чувстват като вас. Вие искате да обичате някого, но връзка няма между двама ви. Ако се образува вътрешна връзка, онази Божествена връзка, в която ние живеем и се движим, тогава онова, което аз придобивам, придобиват го и другите. Каквото другите придобиват, това и аз го придобивам." Из Елате да разсъждаваме, 25-а НБ, 30.V.1937 г.

Илюзията отразява действителността. Това, че нещо е илюзорно не означава че не съществява. Лъжата е невярно отражение на духовната реалност; истината е вярно отражение на духовната реалност. Целта е отражението да отразява вярно действителността. Б. Дуно често се изказва срещу лъжата (понякога доста остро). Осмата сфера за която почти нищо не се смпоменава е свързана с лъжата.

Преходни и изменчиви са само човешките възгледи за морала. Но в основата на човешките възгледи стоят Божествените. В същността си всички сме Богове и това прави възможно духовното ни развитие. Доколкото човек отразява Божественото в себе си, дотолкова и моралните принципи по които се води ще се по-близки до тези залегнали в Божествения план (т.е. Божията Воля). Преходните ни схващания за морала са само изопачено отражение, но единствено чрез тях можем да достигнем до същността.

Според мене, умението да боравиш правилно с истината, е част от самата истина. Казването на истината може да навреди на някого, ако той не знае как да я използва, което означава, че истината която той получава е непълна. Истината не е само информация.

Крещи ли истината или прошепва? Май крещи тихичко, дори мълчаливо. И все пак крещи. Може би и ние когато казваме истината трябва да я изкрещяваме тихичко.

Всъщност при клонирането, хората нищо не създават, освен по-специфични условия за да се проявят природните закони. Самото създаване пак става чрез природнити сили и елементалите. Животните и растенията нямат индивидуализирана душа. Не знам ако са правени експерименти с хора, какви са резултатите, т.е. дали "родените" по този начин хора могат да проявяват разум и индивидуалност.

Предполагам има такива, които смятат, че на Луната няма живот. Затова темата не е излишна. А и в езотериката много често се говори за нея като за мъртва планета и се споменава, че Луната всъщност са остатъците от тялото на Земята от предходния планетарен период. Т.е. тя е в процес на дезинтеграция, а духът който я е обитавал едно време сега е в основата на съществуването на Земята.

Ами той Б. Дуно не веднъж е споменавал, че Слънцето е живо същество, както и Земята и всички други планети и звезди. Ама ние май все го приемаме за някаква форма на символизъм. Например тук: Качествата на ученика Самото пространство е живо същество, но за да се разбере това е нужно първо да се осъзнае, че такова нещо като празно пространство няма (въпреки че съвременната наука твърди, че дори и при най-плътните тела то преобладава).

Ако духът е " координатите и формулите за начертаването" на тялото, то не следва ли, че трябва да променим своя дух, за да се промени и тялото ни. Всъщност, аз лично бих заменил думата дух с душа. Тялото е израз на душата, а при сформирането му огромно влияние оказва и кармата. Духът е един идеал. Духът е максимума който можем да потигнем за текущия космически цикъл, но това е друга тема.

Човек е това, за което се мисли - това е вариация на нещо, което май беше казал Буда. Каквито искаме такива и ще станем. Само трябва да сме сигурни какво точно искаме

Ами той животът не е само физически (формите чрез които се изявява де). Може да имаме живот в който най-грубото тяло е съставено от астрална материя, от етерна или пък ментална. А и според езотериката за живи се смятат също така минералите и елементалите (въпреки че тяхното съзнание от човешка гледна точка е почти нулево).

Мисъл на деня - 23 Април 2008 г. "В окултизма има една теория: човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат, да образуват бъдещето ви. Сами да се родите! Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда, и човек ще се преобърне, ще се роди сам." Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

С кръщението на човек се дава име. Или по-точно му се съобщава неговото истинско име, основния тон и вибрация които са свързани с неговата душа. При огненото кръщение е същото но по отношение на Монадата. Само че, май вече излязох извън Християнството.

Анализът изучава цялото чрез частите и взаимоотношенията между тях. Синтезът е нещо от което сме все още далеч, т.е. тепърва започваме да се учим на него. Анализираш защото искаш да разбереш, а не защото се съмняваш. Съмнението и желанието да разбереш често се проявяват заедно, но аз мисля, че причините които ги пораждат са различни, тъй като съмнението не винаги е съпътствано от желание за разбиране на истината.

Кръщаването не причиства от кармата. Нито пък изповедта или прошката. За най-груб пример мога да дам например когато физически нараним даден човек - нужно е време раните му да заздравеят (тази аналогия не е пълна, но представя идеята която имам предвид). Друг пример познат от изтока: Хвърляме камък в езеро. Образуват се вълни, които достигат до брега и после се връщат обратно към мястото където сме хвърлили камъка (т.е. нас самите); през цялото време вълните постепенно затихват, но отново се насочват към брега и после отново към нас. Всяко действие предизвиква безкрайна верига от следствия. Под безкрайна имам предвид продължаваща до края на Калпата (Манвантарата). Върху следствията може да се повлияе чрез извършването на нови действия, но те не могат да бъдат унищожени.

Аз в съмнението виждам по-скоро липса на вяра. Разумът е този който се съмнява. Насочва се към отричане. А търсене на истината може и да не последва, а и да последва не мисля, че е резултат от съмнението.

Ето това е нещо което мисля, че недостатъчно се осъзнава. Всичко, ама абсолютно всичко има нужда от съответстваща му храна. Мисловното тяло има нужда от чисти мисли за да бъде изградено по-красиво и хармонично, астралното тяло се нуждае от чисти емоции, човешката душа се нуждае от воденето на добър живот. Предоставяйки по-фина и чиста храна за изграждане на нашите тела, ние наред с това създаваме условия за по-пълно проявяване на Духа в живота си и ставаме по-възприемчиви за проявите му в света около нас. Обратно грубите мисли, страсти и желания водят до загрубяване на сетивността ни и правят невъзможна връзката с Божественото, правят ни слепи за проявите му. Явлението на Духа

Едва ли точно кръщаването ще ни предпази от грешките ни. Но само по себе си то е избор, особено ако човек съзнателно премине през него. Не самото кръщаване, а именно съзнателното му приемане може да даде импулс на духовното в нас. Мисля че за да си Християнин, нито е достатъчно, нито е необходимо да си кръстен.

Дай да уточним някои неща. На астрален план можем да имаме желания, но не и мисли. Мисълта е от по-висш порядък. Можем да говорим за астрални същности, но не и за астрален разум. После ти излагаш твърдения (бих казал и обвинения), без да се аргументираш. Предлагаш ни някаква теория, че хората нямат контрол върху мисленето си и поставяш себе си (незнайно защо) като изключение. В същото време се изразяваш по начин в който не намирам и капчица духовност. Или може би не ти е нужна? В такъв случай ми е интересно, какво в живота определяш като истински стойностно.

По-отношение на душите полове не съществуват (което изключва и двуполовостта). Всъщност физическото разделение на полове е само временно и е отражение на вертикалното разделение съществуващо между духа и материята; душата и личността; духът и душата. Сродните души се привличат възоснова на общото между тях, а не на различията. Т.е. различие и допълване има, но не това ги обединява.

Аз бих го нарекъл изследване, наблюдение, поглед към себе си; не съмнение.

Мисъл на деня - 21 Април 2008 г. "Хората не разбират смъртта. Може да възкръсне само умрелият, живият не може да възкръсне. И може да умре само живият, умрелият не може да умре. Умрелият може да възкръсне, а може и да оживее. Две възможности има за него. А живият може да умре и може да се разложи. Това са две възможности." Из Виделината и тъмнината, 19-а НБ, 11.IV.1937 г.

Какво в действителност е съмнението? Когато смятаме едно твърдение за невярно и имаме аргументи в тази посока, това съмнение ли е или знание? Аз лично смятам, че съмнението винаги е неаргументирано, необосновано. При съмнението ние няма как да изградим друго твърдение, което според нас да отразява истината. Т.е. съмнението се ограничава единствено с неверие и отричане. Изрази от типа "съмнявам се, защото..." в действителност не са израз на съмнение, а подсказват някакво знание, дори и то да е непълно и да не сме в състояние ясно да го формулираме.

Важно е в нас да има една гъвкавост. Но хората като че ли трудно отхвърлят или променят предположенията си, когато последните са погрешни или непълни. Всъщност едва ли могат да се срещнат напълно погрешни предположения, както и такива които да са напълно изчерпателни по отношение на действителността. От погрешните предположения можем да се учим, най-вече като не ги отричаме изцяло, а като открием частичката истина в тях. Предположенията са базирани на това което ние виждаме (знаем). Значи ние не можем да ги отричаме напълно, но не трябва да забравяме, че това което виждаме далеч не е всичко. Гъвкавото съзнание, т.е. това което не слугува на догми е условие и за гъвкавостта на предположенията ни. Наблюдателността ще ни помогне да проследим доколко предположенията ни се покриват с реалността. Догматиците виждат единствено догмите си.

И аз. Факторите вероятно са няколко. Иконите, тамянът, свещите - това са все неща които ми влияят положително. Внасят едно чувство на празничност, на тържественост в мене. А и конструкцията на самите църкви се основава на някои архитектурни правила, които правят от тях храм и ги отличават от обикновените сгради. В това отношение куполите винаги имат много силно въздействие, поне за мен.