Станимир

Интересна задачка. Всеки човек разбира се ще даде различни отговори и за него те ще бъдат ценни в настоящия момент, тъй като ще отговарят най-точно на неговите разбирания. С прилагането им те най-вероятно ще се променят и развият, така както се развива и човешкото съзнание. Мъчението е ограничение. Човек е поставен в тежки условия поради неправилните си действия. Надеждата е един стремеж да се излезе от тежките условия. Това е да видиш пътя по който можеш да излезеш от ситуацията. Това става когато човек промени себе си, когато се смири (в истинския смисъл на тази дума), когато се свърже с Бога в сърцето си и започне да живее според духовните закони. Тогава идва и спасението, излизането от ограниченията, въздигането на човека до Бога. Това което затвърждава постигнатото според мене е благодарността. Това означава също и да осъзнаеш замисъла на всичко, което ти се е случило; че то е било един урок, а не плод на случайност. Трудът свързвам с постигането на определена цел. Той изразява стремеж към нещо. Вярата е в успеха, в правилността на начинанието. Чрез вярата човек черпи сили. Вярата означава и да не губиш целта от вътрешния си поглед. Въздигането е и разширение. То дава на човека нов, по-добър поглед върху света- Дава му знание и разбиране. Така човек започва да разбира Любовта, която е и Мъдрост, да я проявява в себе си, да чувства единството на всичко съществуващо и мястото си в Цялото. След това идва сътрудничеството. Човек вижда своята цел, като част от една по-голяма цел, от един по-голям замисъл и започва да сътрудничи за постигането му. Резултатът и може би целта на всичко това е приближаването към Истината. Така че за мене първата формула е: мъчение, надежда, спасение, благодарност; а втората: труд, вяра, въздигане, Любов, сътрудничество, Истина. И да не забравяме, че тези формули трябва да бъдат опитани: "Като вмъквате тези думи, ще ги опитвате и само тогава ще ги оставите към формулите, когато бъдете доволни от тях."

Вярвал е да. В беседите си Б. Дуно многократно се е позовавал на френологията и е описвал различни френологически закономерности. Може би някой ги е систематизирал, или поне част от тях. Но дори и в тези лекции които съм чел, които са малка част от всички лекции дадени от Учителя съм срещал много неща по темата. Можеш да потърсиш по ключови думи в тъсрачката на triangle.bg . Ето една много интересна беседа на която попаднах: Крадецът и пастирът

Мисъл на деня - 3 Май 2008 г. „Ще ви дам две формули. Първа формула: мъчение, надежда, спасение. Втора формула: труд, вяра, въздигане. В първата формула ще вмъкнете още една дума, а във втората – три думи, но точно определени. Като вмъквате тези думи, ще ги опитвате и само тогава ще ги оставите към формулите, когато бъдете доволни от тях. Няма никакво недоволство нито в ума, нито в сърцето ви. Тези две формули ще покажат доколко сте разбрали това, което ви говоря. И тъй, всичко десет важни думи ще имате за размишление.” Из Труд и мъчение, Беседа, 4.III.1920 г.

Селсал, не си падам по заплетените философски разсъждения, но все пак благодаря за отделеното внимание. Аз лично в определен момент предпочитам да се доверя на интуицията си, въпреки огромния риск от самозаблуда. Сега искам да обърна внимание на връзката между волята и кармата. За мене кармата е преди всичко закон. Тя е част от Божествените закони. От друга страна имаме волята, причината, творческото начало. Тя поражда действието, а законът за кармата предопределя неговото следствие. Двете неща не могат да бъдат разделени едно от друго. Имаме воля и карма - прояви ли се едното, проявява се и другото. Да излезеш извън закона за кармата, означава да излезеш извън Божествените/Природните закони, да "съществуваш" в състояние на хаос. Може да се направи и разграничението между Божествена и човешка воля и да се разгледа кармата и в тази връзка.

Непокорството е съпротива на нашата воля спрямо чужда воля от която сме зависими. Значи пак проявяваме воля, но тя не е насочена към определена наша цел, а срещу волята на някой друг. При търпението акцентът е върху целта, която преследваме. Търпението е един вид жертва, която правим в името на постигането на тази цел. При "търпението на роба" нашата воля пак се съпротивлява на чуждата воля от която е зависимо, но това не е външно проявено. На вътрешен план непокорството и "търпението на роба" са едно и също. И при двете липсва реална конструктивна цел. Стремежа е да се наруши съществуващото статукво, да се премахне дадено ограничение. Когато това бъде постигнато (или ако просто се случи при "търпението на роба") и двете се оказват недостатъчни за следващата крачка.

Ние винаги трябва да сме готови да предложим помощта си. Това което не бива да правим е да се стремим да наложим своята помощ по точно определен начин, който считаме за единствен. А помощта може и да е невидима за получаващият я. Можем да помогнем дори и само с вътрешната си съзнателна подкрепа, със своята любов или положителните си мисли. С всяка добра мисъл помагаме и с всяка отрицателна вредим. Нашата добра мисъл ще бъде привлечена от съзнанието на човек настроен на нейната честота и в резултат ще даде допълнителни сили на доброто в него. Извършвайки едно добро дело, ние трябва да имаме предвид, че то не може да бъде прието от всички като такова. Това не трябва да ни огорчава. Доброто дело никога не остава извършено напразно. Ако някой не го приема, това си е негово право. Ние не трябва да налагаме добротата си. Можем да потърсим друг по-подходящ начин за въздействие, а ако не можем да намерим такъв, винаги можем да се помолим за брата си и да го подкрепим мислено. Всъщност може да се каже, че последното е основното и най-важно нещо при всяка една помощ. Това разбира се не означава, че ако можем да предприемем и конкретни действия за да помогнем на някого, трябва да не ги предприемем, защото духовната помощ е по-висша от физическата. Вършейки добри дела не трябва да се стремим към показност. Това освен че говори за егоизъм, до голяма степен разсейва енергията която влагаме в добрите си постъпки. Как ще ни отвърнат другите не е от значение. Ние трябва да гледаме собствената си мотивация и да не търсим отплата и признание. Последните ще дойдат от това ниво на което е било съзнанието ни когато сме планирали и извършили съответните действия.

Тези думи говорят достатъчно за автора на статията. Фактите отнасящи се до Хор не са съвсем точни. Освен това наистина има връзка между Хритос и по-древни култове към Слънцето, свързани с Митра, ведическия Сурия и орфическите мистерии. Но в езотерическите текстове символиката обхваща значения на няколко нива. Т.е. за едно и също твърдение има няколко тълкувания, отнасящи се до често съвсем различни неща. За съжаление много автори често правят грешката, разкрили частично едно от значенията, до отхвърлят изцяло всички останали. Разбира се че между Християнството и по-старите религии има приемственост. В крайна сметка във вяка религия има нещо вярно, което не може да се отрече, но Християнството има много неща които са нови или повтарят старото на по-високо ниво. Друго което трябва да се има предвид е че в историята съществува цикличност. Аватарите също се въплъщават периодически и между тези въплъщения винаги има някакво сходство. Това не значи, че става въпрос за едни и същи инкарнации.

Мисъл на деня - 2 Май 2008 г. „Желанието на човека да подигне света трябва да бъде лично желание – всеки сам трябва да пожелае да се подигне. Ако в една жена няма желанието да се подигне сама, никой друг няма да я повдигне и ако един мъж сам няма желание да се повдигне, никой друг не е в състояние да го повдигне.” Из Синаповото зърно, 20-а НБ, 18.IV.1937 г.

Моля те обясни понятието "кармичен сценарий". За каква "сюжетна линия" или "произволен сюжет" на кармичния сценарий говориш? И използвай език, който да е по-разбираем. Щом държиш да наложиш мнението си, първо се постарай "аргументацията" ти да е разбераема за всички, а не само за тебе самия. Другия вариант е да продължиш да си пишеш в характерния за тебе стил, но без да се опитваш да налагаш мнението си.

Не знам за какво изтриване на кармата става въпрос. Аз нещата ги разбирам така: Всяко движение е безкрайно. Може да му бъде променена посоката, да бъде трансформирано, но не може да изчезне. Дори и в случаите когато се говори за действия извършвани без привързаност към резултатите, въпросната верига от следствия продължава да се случва. Дори и да не сме привързани към резултатите, мотивите си остават. Кармата се създава от мотивите, те са истинските действия. Това, което обикновено наричаме действие, е проявяването им в материалния свят (което им дава пълнота, завършеност, но в никакъв случай не е същността).

Хубаво е да се направи отново разграничението между личност и индивидуалност. Първата, наричана още низш аз е сбор от конкетния ум, емоциите и етерното/физическото тяло и тя наистина не се преражда, различна е за всеки човешки живот и е до голяма степен следствие от предхождащата я личност. Индивидуалнотта, Визшият "Аз", Душата е сбор от висшия ум, будхи и атма. Когато се казва, че човек се преражда, трябва да се има предвид именно душата. Всъщност въплъщава е по-точен израз, въпреки че и той е неточен. Карма може да се отнесе както за личността, така и за душата, но кармата на последната обхваща много по-продължителни периоди от време (цикли).

Из Труд и мъчение, Беседа, 4.III.1920 г.

Мисъл на деня - 1 Май 2008 г. „Първата стъпка е мъчението – слизането към Божествения живот, към Бога, както се проявява в материалния свят, и да виждаме във всички действия Божията разумност. Втората стъпка е трудът. Като се трудим, трябва да знаем, че и тук е проявлението на Божествения живот. Като приемем тези две идеи в нас, ние ще се поляризираме и ще знаем да работим правилно. При мъчението ще се развива тялото ни, мускулите ни, ще бъдем здрави. Всички хора, които се трудят, имат организирани мозъци и добри мисли. Не може да има добра мисъл без движение нагоре. Човек, който мисли постоянно за земята, е осъден на израждане. Човек с живота си трябва да слиза в материята, а с ума си да върви нагоре.” Из Труд и мъчение, Беседа, 4.III.1920 г.

Ами щом не му допада и ако не става въпрос за нещо без което наистина не може... Но компромиси трябва да се правят и от двете страни. Щом ти си влязла в положението му и си го отървала от "неприятности" и той трябва да отвърне по някакъв начин. Дори и да е нещо дребно. И с това трябва да е наясно предварително, в случая преди да си говорила с учителката.

Аз също обичам слънцета, дори до някъде го издигам в култ. Само че при силна слънчева светлина не мога да издържам. Дори и да не гледам директно към слънцето в много слънчеви дни, понякога ми е изключително трудно да държа очите си отворени. А самата светлина си я обичам, но всичко трябва да е в разумни граници. Различните хора имат различна чувствителност. Аз и на силен шум трудно издържам, особено ако и съпътстващата го емоционалност е по-нехармонична. Но това не означава, че трябва да слушам музика на макс. Мисля си даже точно обратното. А и слънчевата светлина се състои от различни вълни със различни свойства и въздействие върху хората. Ако някой човек е чувствителен към по-широк диапазон от тези вълни си мисля че той може да извлече от малкото слънчева светлина повече отколкото човек, чувствителен към по-малък диапазон от по-интензивна светлина. Важно е слънчевите лъчи да се приемат съзнателно, но това въобще не означава да се гледа слънцето (изключвам когато е близо до хоризонта).

Аз си имам идеали, които следвам. Дали са правилни или не, има кой да отсъди. Не се стремя да налагам нищо насила. Дали ми харесва света? Харесват ми всички прояви на Божественото; не ми харесва неговото изопачаване. Въпросът е доколко можем да проявим Божественото в живота си. Мисля че в това отношение има много какво да се желае и да се променя.

Да изменим в смисъл, всички заедно. Разбира се, че това включва и започва от нас самите. Какво ми харесва и какво не в света не е от значение. По-важното е да знам какъв може да бъде.

Аз възприемам този свят като нещо което трябва да изменим, да изградим по подобие на Божествения, а не да (се)спасяваме от него. Затова дойде Христос, а и много други. Христос дойде като посредник, за да може космическия принцип на Любовта да достигне до грубия материален план; за да могат хората да развият любовта у себе си по подобие на Божията Любов. Христос не дойде на земята за да възкръсне (какъвто и смисъл да се влага в това понятие).

"Да се приближиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближаване по разстояние. " - Тази идея особено много ме впечатли. Останалото в цитата е следствие от тази идея. Как да обичаме всички хора? - Може би като осъзнаем, че всички дълбоко в себе си сме устремени към една и съща цел. Но затънали в собствения си егоизъм, ние виждаме единствено егоизма и в останалите хора и сме слепи за тяхната Божествена същност, така както сме слепи и за нашата собствена. Да обичаш себе си, да обичаш братята си и да обичаш Бог в действителност са едно и също нещо. Но първо трябва да се научим да различаваме външното от същността.

Освобождението е много относително нещо. Има различни видове карма. Приключването с кармата на личността далеч не означава, че индивидуалността не е подвластна на закона за кармата на едно по-високо равнище. Освобождение се постига когато човекът достигне максимума, който е определен за съответния еволюционен цикъл. Такова ограничение съществува. Достигайки го човек не може да продължи развитието си, защото той е част от цялото човечество и не може да "избяга" твърде много от това цяло. Такива хора прекарват в нирвана остатъка от космически цикъл или остават на земята да помагат на братята си. Но с началото на новия цикъл те отново продължават своето развитие и са подвластни на кармичния закон, но на едно по-високо равнище. Равнище според което много от нашите най-висши представи за добро, ще се окажат не чак толкова добри и за което едва ли можем да имаме някакво понятие.

Мисъл на деня - 28 Април 2008 г. "Христос не донесе някаква философия отвлечена, но за живота; и Той казва на учениците Си: „Ако вярвате в Бога, и вие ще правите чудеса, по-големи от тези, които Аз правя.” Това е бъдещето. Вие имате добри условия." Из Лотовата жена, 16-а НБ, 21.III.1937 г.

Да, наистина не можем да разберем Любовта напълно, но като говорим за нея, като разсъждаваме за същността и или се опитваме да я почувстваме, ние се свързваме с нея, с доброто, с Бог доколкото можем. Любовта е необходимост, не можем да избягаме от нея, това че не я разбираме не я прави по-малко необходима. Всъщност ние разбираме Любовта, но не изцяло. Но и това малкото което знаем за нея ще ни помогне да се научим по-пълно да я проявяваме, стига да го поставим за основа на живота си.

Някой хора обичат да ги хвалят, други точно обратното (но те също имат нужда да се чувстват разбрани). Хубаво е да знаем детето от кои е. В зависимост от това можем да изберем подходящ начин по който да му кажем например, че е постъпило добре и в какво мислим, че се състои тази добра постъпка. Въобще като оценяваме действията на някого трябва да започнем от положителното в тях (дори и такива да са единствено намеренията). Това е необходимо ако действително искаме да го разберем, а не само да го оценим. Най-важно е детето да има правилна мотивация. Едва след това идва въпросът за реализирането на намеренията. Но обикновено ние хората оценяваме първо действията, а на мотивацията не обръщаме внимание. А когато става въпрос за деца често забравяме, че при тях водещи са желанията и емоциите, а умът все още не е ярко проявен.

Цялостното впечатление с което останах от беседата е, че не е важно колко таланта има човек, а как ще ги използва. Трябва така да използваме това което имаме, че то да се умножи - това означава да се развиваме. В противен случаи и това което имаме ще загубим, ще се върнем пак в положението в което имаме само един талант. Човек не трябва да завижда на тези които имат повече таланти от него, защото дори и да има колкото тях, ако не знае как да ги използва ще ги загуби. Талантите

Во Истина Возкресе!