Станимир

На мен ми се струва, че заглавието е малко подвеждащо. За морално може да се приеме всичко, което се прави с безкорстни намерения. Но това не означава, че въпросното действие е разумно.

Мисля си че силата едва ли скоро ще можем да я разберем напълно. Между силата и стабилността съществува неразривна връзка. Силата без опорна точка, без здрава основа ще се изгуби. Силата е воля. Предполагам че всеки знае какво става когато човек се опита да наложи волята си над другия - рано или късно бива поставян в подчинена позиция. Затова че ако се стремим към сила за тази цел... Истинска сила може да се постигне когато нашата воля е в съгласие е божествената (това не означава идентична, а просто да не и противоречи, човек да живее според космическите закони). Но затова първо трябва да разберем тази Воля, да разберем механизма на действие на законите чрез които се проявява и ни въздейства. Пак стигнахме до разбирането. А за да се постигне то е необходимо да се постигне сходство между нас самите и обекта който се опитваме да разберем. За да разберем Бог, трябва да разкрием в себе си неговите качества. Ние можем да разберем нещо дотолкова, доколкото то съществува развито в нас самите. Разбирането всъщност е Любов. "Познай себе си" - това означава да разкриеш характеристиките на своята Божествена същност. Към това се стремя. Това е и смисълът на мантрата: Ом мани падме хум.

Какво е добро? Доброто е това, което се намира извън дуалистичното противопоставяне на добро и зло, което често се прави. Доброто е неизчерпаемо, безкрайно и вечно. Това не е доброто, което обикновенно ние хората противопоставяме на злото. Това последното добро е само негово отражение. Злото също е неговото отражение, но изопачено. Значи едното го отразява донякъде вярно, а другото погрешно. И двете отражения са илюзия (в този смисъл те са зло). Така се получава едно хоризонтално противопоставяне на добро и зло в материалния свят и едно вертикално противопоставяне между материалния свят (отражението) и нематериалния (истинското Добро). Можем да си го представим и като триъгълник, чийто горен връх е Доброто, разглеждано като принцип, а в основата на триъгълника, в материалния свят са доброто и злото в проявление, отражения на истинското Добро. Същото е и с Истината, истината и лъжата; както и с Любовта, любовта и омразата. Над всяка дуалност стои един Божествен прототип, едно качество, като положителния полюс на всяка дуалност е само негово отражение/проявление, а отрицателния полюс е неговото изопачаване. За да се разбере това качество, което стои над всяка дуалност е необходимо да се постигне вярното отражение, а не изопаченото. Едва след това можеш да отхвърлиш илюзията като такава, не преди това.

Кой е критерият ни за правилност и погрешност? Според мене това са нашите идеали. Те не са абсолютни, развиват се с нашето съзнание, но идеалите ни изразяват най-висшата ни представа за Бог (без значение дали ще го наречем така), която можем да имаме към настоящия момент. И ако вглеждайки се в себе си, в своите чувства, мисли, мотиви и постъпки, ние открием, че не вървим към идеалите си, а се отклоняваме от тях, можем да приемем това за грешка. В този смисъл, поправяме грешките си като се стремим да живеем според своите идеали.

Ще се отклоня малко от темата, но това е само привидно. Всичко което може да бъде развивано във времето, без да се стигне до някаква непреодолима граница за по-нататъшното му развитие е намясто. Аз съм на мнение, че трябва да се опитваме да развием всичко, в случая хомосексуалистите - хомосексуалните, а останалите - хетеросексуалните връзки; да се опитаме да ги издигнем на по-високо ниво. Тогава ако тези връзки са в съгласие с Божествения замисъл, възможността за развитие винаги ще стои пред нас; ако не са рано или късно ще срещнем ограничение. Дали ще срещнем ограничение при хомосексуалните връзки, нека всеки си отговори според неговия собствен опит, но нека да се опита да ги развие.

Вече казах нещо по въпроса, преди два или три мои поста. Явно си изградила погрешна представа от нащо, което някъде съм казал. Търся доброто във всичко. Т.е. дори и сред злото се опитвам да намеря стоящото зад него добро. Но зло в случая е много силна дума. Виждам много неща. Приемам ги всичките. Поне така си мисля. Но и да не е така, и това ще приема. А предположенията могат да бъдат верни, но могат и да не бъдат.

Това е индивидуално. Аз също сутринта мисля по-ясно. Особено в ранните часове след четири и половина пет. То може да се приеме, че още е нощ, но въпросът е че се случва след съня, след като физически, емоционално и ментално си се освободил от натрупванията на отминалия ден. В тези часове като че ли връзката с по-финните светове е някак си жива. Всъщност препоръчително е преди да заспиш само да насочиш мисълта си в определена посока, към определен въпрос, без да се задържаш и да разсъждаваш върху него. Тогава е и много вероятно да се събудиш с отговор.

Да извършиш нещо като за първи път, означава преди всичко да го направиш без предубеждения, без товара който се е натрупал от правенето на това нещо в миналото. Целта е да видиш нещата каквито са в същността си, не външно и да се концентрираш върху целта която си поставил пред себе си. Общо взето това е трудно постижимо, но мисля че всичко стойностно е такова.

Да четеш себе си и да се изучаваш. Това според мене означава да надникнеш в подсъзнанието си, в скритите си мотиви, модели на поведение и навици; да се замислиш над силите които те движат и да ги поемеш в свои ръце. Да видиш и приемеш всичките си емоции, мисли и чувства, дори и тези които си заровил дълбоко в себе си и след това да ги трансформираш, така че те да се превърнат в украшение на твоя живот. Затворената книга е безполезна, да в нея има потенциал, съдържание, смисъл, но той не може да се разкрие докато книгата не бъде прочетена.

Това го казах за да се вгледеш в себе си. Боли ме от начина по който се отнасяш към хората, не се чувствам лично наранен. В играта ти със съдбата виждам маскарад.

Не, глупците не могат да направят разликата между тях.

Мисъл на деня - 5 Май 2008 г. „Сегашните хора се намират при благоприятни условия да учат. Те трябва да се изучават, както изучават Земята... Човек е книга, която първо той трябва да чете и изучава. Малцина четат книгата на своя живот. Тази е причината, поради която хората не се познават. Като не се познават, те ходят при врачки, при учени хора, да им говорят за миналото и бъдещето. Миналото, настоящето и бъдещето е в ръката на самия човек. Той трябва да отвори книгата си и да чете – нищо повече.” Из Общи и специфични идеи, Лекция, 17.IX. 1930 г.

Защо ли? Стремя се да виждам доброто във всичко - разликата е огромна. Така се получава като не се спазват правилата. Аз се опитвам да ги спазвам доколкото мога. Това ми прозвуча като обида.

Това пък в кой го видя? Може би си мислиш че демонстрираш игра със съдбата. Да търсиш забавление за чужда сметка - да, играта със съдбата е точно това. И точно тази игра никой не може да спечели.

Днес попаднах на нещо което знаех, но все пак прочитането му ми въздейства много силно. Карма Йога - Свами Вивекананда

Сексуалната енергия е една от формите на творческата/психическата енергия. Целта на тази енергия никога не е била доставянето на удоволствие. Последното може да се разглежда по-скоро като следствие. Човек може да изпита състояния на екстаз на много по-висши нива от физическото/сексуалното, но за това трябва да има сливане между мъжкия и женския принцип на съответното ниво. Например между душите на двама души, съпътствано от сливане на менталните, емоционалните и физическите им тела и после издигане на обединената енергия отново към душите. Или при отделния човек може да имаме аналогичен пренос на енергия от положителната му душа към отрицателната личност и обратно. . Втория вариант при разглеждането на хомосексуалните контакти не ни влияе, но в първия вариант няма как да бъде постигната пълнота и то заради физическите тела. На останалите нива може да се получи нужното взаимодействие и това наистина ще е за предпочитане пред голяма част от хетеросексуалните връзки, но е ограничение, което не може да бъде преодоляно в една хомосексуална връзка, докато при хетеросексуалната съществува такава възможност. Тези неща ги казвам не за да отхвърля хомосексуалността, а за да покажа, че на нея не може да се гледа по същия начин, както на една хетеросексуална връзка. И пак повтарям имам предвид разграничаване на съответните отношения (хомосексуелни и хетеросексуални), а не на хората участващи в тях. А колкото до разделението на половете, то наистина е временно. И не знам докога хората ще продължаваме да се учим от животните. Не трябваше ли да е обратното?

Аз в изразите "да си играеш със съдбата" от една страна и "да ковеш съдбата си" и " да държиш съдбата в ръцете си" от друга, виждам противоположен смисъл. Но това се разбира когато играещият си със съдбата се превърне в играчка. На смъртта като се замисля, не обръщам достатъчно внимание. За мене изкуството на живота се състои в това човек да прави нещата като за първи път, а не като за последен. Или пък пореден, както при всичко което правим механически. Това наричам свобода. Знаците на съдбата са просто знаци. Това което трябва да се случи, ще се случи с или без тях. Самите знаци могат да повлияят както положително така и отрицателно на човека известявайки го за определено възможно събитие.

Хората (и аз включително) са си в правото да отхвърлят всичко това което искаш. Едва ли можеш да премахнеш самозаблудите пред някой друг. Това той сам трябва да поиска и после да направи. Самозаблудите си имат и добра страна, най-вече за неподготвените да прозрат отвъд тях. Аз по принцип предпочитам вместо да показвам грешките на хората, да ги насоча към тази част от истината която смятам че им убягва и са в състояние да приемат. Казвайки "истина" имам предвид така както аз я виждам. Това на практика означава, че се опитвам да приближа тяхната позиция до моята (но само частично, никога изцяло). Защо да разбивам чуждата позиция? Ами ако се окаже че тя е била вярна (а тя винаги е частично вярна)? Ако се окаже че грешката е в мене? Не е ли това многократно по-лошо и от най-голямата лъжа? Предпочитам да споделя истината и да оставя другия свободен да я приеме. Освен това има разлика между позицията която има един човек и начина по който я изразява. Аз например не очаквам да бъда напълно разбран, просто защото това което мога да изразя с думи е само една част от моята позиция. Ако тръгна да я обличам с точни думи в множеството думи ще загубя същността. Затова предпочитем да използвам символи, отчитайки че тези символи ще бъдат разтълкувани в различна степен от различните хора. Според мене думите никога не могат да предадат задоволително идеите и мотивите стоящи зад тях. Те наистина улесняват конкретното логическо мислене, но придържането към точното им значение се превръща в ограничение, когато искаме да се докоснем до синтезиращото мислене и будхи (може би думата чувствознание изразява идеята най-точно).

Ха-ха, селсал, ти сигурно вместо хонорар ще поискаш от пациентите/клиентите ти да аргументират позицията си Все пак да не забравяме, че в тази тема отношенията са малко по-различни. Поне аз до сега не съм видял желание от някой да навлезе истински в позицията на другия. Дали това ще стане с хонорар или без хонорар (вероятно можем да използваме и думите доброволно или по задължение)... Ами хонорара не трябва да се превръща в цел и трябва да е разумен. Ама в случая с вас тримата става въпрос за спор (пък бил той и воден културно, без намесване на лични чувства), а не за професионални отношения, така че не знам какво общо има хонорара. Липсва основното - едната страна да е заинтересована (с или без хонорар) да помогне на другата.

По въпроса за морала може да се поразсъждава и от гледна точка на това какви енергии, чувства и емоции се проявяват. Това важи не само за хомосексуалните но и за всички останали отношения. Всичко, което се извършва единствено на физическо и на низше астрално равнище може да се разглежда като неморално. Когато в едно отношение бъдат събудени чисти и духовни чувства, то може да се разглежда като морално. Дали става въпрос за хомосексуалисти или не, няма значение, ако това бъде постигнато. Отделен е въпроса до каква степен това е възможно да бъде постигнато при хомосексуалистите. Разглеждайки нещата от тази гледна точка изравняваме критериите за моралност при хомосексуалистите и тези които не са такива. А ако говорим за истински морал, май трябва да се откажем от секса (изключвайки разбира се възпроизводствената му функция). Ама недейте да бързате, защото който бърза...

Втори шанс не означава да избегнеш непременно някакво възможно събитие, а да усвоиш уроците, на които животът се опитва да те научи. Смъртта на двете деца може да бъде урок за хиляди хора. Възможностите са твърде много за да се коментират. Но наистина ако не вярваш в прераждането (или дори в живота след смъртта), едно такова събитие винаги ще ти се струва несправедливо.

Благодатта означава изцяло да се отречеш от себе си. Това е да преодолееш егоизма си. Тогава човек не се интересува от наградата за своите действия. Но се пропуска едно междунно звено. Човек първо трябва да се научи да прави добро, да опита резултатите от доброто и едва след това да се отрече от тях, да ги пожертва. Тогава човек вижда навсякъде доброто, на не от позицията на егото си, а от позицията на цялото (на Божественото) с което се е отъждествил. Ето един цитат от Карма Йога на Вивекананда:

Съдбата винаги предоставя втора възможност.

Аз в "игра със съдбата" разбирам, че човек извършва действия мислейки си, че може да заобиколи последствията. Тази илюзия се създава от времето необходимо за да се прояви едно следствие на физически план, тъй като за всяко проявление е необходимо да са налице определени условия. Иначе съдбата е милостива. Ние никога не можем да спечелим играта с нея, но не можем и да я загубим. Все пак между равенство 1:1 и равенство 5:5 има разлика. Второто е за предпочитане, защото показва, че сме научили, придобили повече.

Тези изкривявания и отклонения, които изброи Орлин наистина съществуват. Но трябва да внимаваме, когато ги отнасяме към различни хора и дори към себе си, защото правейки това ние сме подвластни на същите тези изкривявания и отклонения, и заключенията ни по отношение на другия в повечето случаи излизат неверни или непълни. Не знам дали се изразих ясно, но това го забелязвам твърде често. Това най-често става когато се правят прибързани изводи, без да се разполага с нужната информация. Преди всичко ни липсва истинско вникване в чуждата позиция, ниво на съзнание и мотивация. Значи за да използваме тези дефиниции пълноценно, трябва да сме преодолели в значителна степен съответните изкривявания и отклонения в себе си.