Станимир

Да, има. Но тя е много трудно да бъде разграничена практически. То и чисто теоретически нещата са си достатъчно трудни. Все пак видимият за нас свят е само върхът на айсберга. Ние виждаме само един отрязък от цялото явление, като голяма част от миналото довело до това явление, както и причините породени в астралния и умствения свят остават извън полезрението ни.

Може и да обожествявам учителите. И съм убеден, че те са по-чисти, от най-възвишената човешка представа за Бог. Просто самата ни представа за Бог е твърде несъвършена. В същото време съм наясно, че има далеч по-развити същества от тях. Стъпалата в космическата йерархия според мен са безброй и всеки е важен на стъпалото на което се намира. Смисълът на героизма е в отричането от себе си в полза на духа - божествената същност в човека. За чий дух или чии духове става това - няма значение. Героизмът е отхвърляне на земните ограничения на личността, а това става само в духа, който е безграничен. Няма перверзия, няма амбиции и желания - или надскачаш малката си земна личност за да заживееш живота на духа, или не успяваш. Толкова тук по отношение на героизма. Това, че всеки човек си има свой Бог не го разбирам. Може би искаш да кажеш, че група духове са свързани с точно определен Бог (Логос), който ги създава, и към който те в един момент следва да се завърнат, но вече духовно осъзнати.

Като нямаш късмет, просто недей разчита на късмета си. Не играй еврофутбол, от 20 теми следващия път научи 20, вместо 18. Когато кандидатстваш за работа най-важното е да излъчваш увереност, а не страх. Това става единствено ако вярваш в своите възможности и ако не приемаш неуспехите твърде навътре. При някои хора определени неща се получават наистина с по-малко усилия. Ако тръгнеш да правиш сравнения между себе си и тях, ти вече си загубил голяма част от собствените си сили напразно. Научи се да насочваш мислите и енергията си правилно, вместо да я пилееш в раздразнение, очакване не късмета да те сполети, фиксиране върху проблемите и желание да избегнеш трудностите. Просто приеми, че нещата ще се случват по-трудния начин, докато се опитваш да ги правиш по-лесния. Ще дойде време, когато трудното днес ще ти се получава лесно и без усилие. Ще ти дам пример. Ако се опиташ да караш колело по пясъка, движението ще ти е трудно. За да бъде лесно движението, първо трябва да изградиш път по който да се движиш. Това става с мисълта и действията, и с много усилия. Едва когато пътят е изграден, ти ще можеш да се движиш леко и без много усилия, но докато не го направиш ще имаш трудности. Така и действията ти в началото ще стават трудно и с усилия, докато не изградиш чрез повтарянето им утъпкана пътека, по която да се движиш. Но неправилно насочената мисъл, вместо да изгражда пътеката, само я разравя. Раздразнението и разпиляната напразно енергия само правят нещата още по-трудни, действайки разрушително върху това, което вече си изградил. Това, че не си направил лошо на някого, нито лъжеш или крадеш и т.н. е добре, но ние живеем за да добием сила в духа си и в своите добродетели. Това е много повече от това да се ограничаваме в извършването на неморални действия и съответно изисква усилия от наша страна в съответната посока. И животът ще ни изпраща трудности и там където сме слаби, а не само в направленията в които сме силни. Или си мислиш, че тези хора, които например им се отдава ученето или пък са спечелили от хазарт, еврофутбол, лотария или тото не изпитват трудности в други аспекти на своя живот? Изпитват, но ти си се фиксирал точно в тези направления в които на тях им е лесно, а на тебе трудно и не забелязваш (или подценяваш) техните проблеми и задачи за разрешаване.

Не всеки от който научаваме нещо е учител. По-рано казах, че може да се направи аналогия с учителите в училищата. Една от връзките, които можем да направим е, че учителите имат план за обучението ни включващ целия период на обучение. Духовен учител може да бъде само този, който може да изведе човека до края на човешката еволюция и началото на ангелската. Човек не може да бъде духовен учител, а в най-добрия случай негов помощник. Също може да се направи аналогия и по отношение на индивидуалността. Тя е важна, но по-важен е класът. Така и за духовния учител ученикът е дух, който може в по-голяма степен да му съдейства в обучението и ръководенето на човечеството към целта определена от учителя. Това идва да покаже, че ученикът, който не споделя тази цел на учителя не може да бъде приет за съзнателен негов сътрудник. Не учителя следва да убие ученикът, а личностните си амбиции, т.е. земното си аз (не духовното).

Мисля, че в последните мнения има едно отклонение от смисъла, който Александър влага в думите си. Вярата започва да се гради несъзнателно, т.е. човек не си поставя съзнателно като цел "ето сега аз ще започна да изграждам светогледа и системата си от вярвания". Това става в процеса на живота и едва ли можем да разграничим началото. Самата вяра разбира се е съзнателна, защото вярата, мисълта, чувствата и т.н. са все атрибути на съзнанието.

Баба ми лее куршум. Това май не го бях писал още в темата.

Ама той го каза вече - че няма да ни каже бъдещето. Това също е част от бъдещето. И ни го каза, следователно ни излъга, че знае бъдещето и че няма да ни го каже, следователно ...

Мен лично не ме затруднява. Но темата е открита от участник с конкретна цел, отнасяща се до неговите собствени търсения на талант. Аз няма да демонстрирам излишна скромност и ще посоча, че имам известен талант свързан с музиката. Понеже в темата като талант се споменаха някои качества, които според мен не са точно талант, а именно качества, като добра памет, интелигентност, проницателност, съобразителност, то мога да се похваля и с тях. За да не стане твърде нескромно мнението ми ще се огранича с вече написаното. Така, вече имаш един отговор на въпроса си. Много вероятно е той да се окаже единствения. Освен това не беше пълен, но самият въпрос не предполага съвсем открит и изчерпателен отговор.

Да, въпросът ти е по темата, но изискваш отговор, който самата ти не си готова да дадеш. Хайде отговори ти на въпроса: "Къде е дарбата ви?"

Не си особено добронамерена. Явно идиотите много те дразнят. Винаги ще има идиоти - ето един факт, който ако не приемеш, всъщност вечно ще си под влиянието на идиотите.

За причината и следствията примерно. Или пък за действието и противодействието. Не може някой да иска да скочи във водата и да остане сух или да се оплаква, че вятърът му пречи, ако се движи срещу него. Това са неща, които трябва да приемеш и ако ги познаваш дори можеш да използваш, но няма как да ги отхвърлиш. Ако не се примири със същността им, човек само ще усили тяхното влияние върху себе си.

Трябва да сме наясно с последствията от действията ни, както и с последствията от действията на другите хора. Бъдещето е пластично, но в някои отношения можем да го познаваме. Проницателността е за предпочитане пред липсата й. А познаването на бъдещето е пряко свързано и със способността ни да го моделираме.

Направи го ти. Кой ти пречи? Иначе така претенциите ти са доста неоснователни.

Спокойно можем да направим аналогия с детските учители в училищата. Какво би се получило, ако оставим децата сами да се грижат за образованието и възпитанието си? Учителят е част от една йерархично верига, от която без значение дали го осъзнаваме, и ние сме част. Учителят е следващото звено, което единствено може да осигури изкачването ни (по-точно ние можем да си го осигурим придържайки се към него - изборът винаги е наш).

Със същия успех може да кажеш на алкохолика да спре да пие или на наркомана - да взема наркотици. Просто е на думи. Но в действителност за много хора е доста трудно, а за някои - почти невъзможно.

Смисълът е нещо, което може да се отнесе до действията ни, до нашите цели и решения. Моят живот е нещо, което е пряко свързано със съзнанието ми, волята ми, и всички качества, които притежавам или бих могъл да притежавам. Смисълът се определя от ума, а той е само инструмент на духа. Извършвайки някакво действие, аз му придавам смисъл. Животът не е нечия прищявка или следствие от нечие решение и воля. Какво искам аз от живота няма да ти отговоря, но това, което искам е определящо за смисъла на моите действия и решения в живота. То определя посоката ми на движение и това какъв ще бъда в бъдеще. Друг някой може да придаде различен смисъл на моите действия и решения, да ги оцени по различен начин, но това няма отношение към моето движение в живота, а към неговото собствено.

Кой и как ще приеме логиката ми не е мой проблем. Някои ще я приемат и това осмисля написаното от мен.

Това, ако го беше написал някой друг нямаше да мислиш така.

Ненаучените уроци се повтарят, потретват и т.н. Научените отминават завинаги и на тяхно място идват други. Смирението е смирение пред закона и неговата неизбежност. Смирението е на място, когато се приема неизбежното. Бягството в тези случаи е отлагане. Неприемането само усилва силата с която съдбата ще ни застигне. От това уроците няма да станат по-леки. Смирението е спокойствие, познание за същността на случващото се, приемането му (доколкото е неизбежно). Много неща отхвърляме основно защото не ги разбираме и не виждаме тяхната роля за развитието ни.

Ако няма логика в живота, няма как да ти дам логичен отговор на въпроса "Тогава какво?" Всъщност, по-важно в живота е човек да знае какво иска.

Може да медитираш и върху думите на Христос: Аз съм Пътя и Истината, и Живота. Хората са твърде много затънали в илюзиите на трите свята на съществуването си за да могат да разчитат само на себе си.

"Доверието предшества вярата, а вярата - знанието." Т.е. вярата има смисъл единствено ако ни отведе до знанието. Силната вяра ще привлече към нас необходимите условия за да достигнем до истината. И може би няма друг път да се достигнат до определени истини освен чрез вярата - първо трябва да повярваш, а после да достигнеш до знанието. Но целта винаги е знанието, а не вярата. Вярата е само етап към знанието и е добре да не забравяме това.

Тези практики се отричат основно в Стария Завет. А реално се отрича и съвременната наука и медицина, чиито методи по онова време също са попадали в тази група. Или може би когато отидем на лекар той се позовава на вярата в Бог при лечението вместо на методологията, която познава? Това, че в огромната част от лекарите и учените липсва вяра в Бог, дава ли ни основание да обявяваме науката и медицината за сатанински? Критерият в крайна сметка е един: По плодовете ще ги познаете. Колкото до леенето на куршум, то според мен е практика, чието начало са дали мюсюлманите и корените и не би следвало да се търсят преди началото на Исляма. При нас практиката е донесена най-вероятно от турците. Разбира се в нашите земи арабските молитви съпътстващи ритуала са заменени с християнски. Някъде може би дори не се произнасят молитви, а други текстове и заклинания. Самите ритуали са почти едни и същи с някои вариации тук и в арабския свят.

Опитът, според мен, става във все по-голяма степен безличен с развитието и разширяването на съзнанието. За бебетата е нормално да се учат след като се опарят, но не и за възрастните. Не че не го правят, но те имат възможността да го избегнат. Освен това поставянето на човек в дадена ситуация често води вместо до решаването й, до все по-голямо затъване в нея. Всички отрицателни навици и модели на поведение, всички нежелани автоматични реакции на случващото ни се са все резултат от опита ни. Това са реакции, които сме изградили в миналото и които продължаваме да повтаряме в бъдеще при аналогични ситуации. Те не винаги са правилни. Всъщност в изключително много случаи са погрешни в някаква степен. Съзнанието осмисля опита, изгражда някакви структури на негова база, но тези структури могат както да го разширят, така и да се превърнат в негови окови. Опитът е само храна за размисъл на съзнанието. Не винаги е нужно да те ударят по главата с чук за да схванеш дадена идея.

Честита Нова Година!