Станимир

Мисъл на деня - 28 Май 2008 г. „Ако сте недоволни от сегашния си живот, вие нищо не можете да постигнете. Бъдете доволни от живота си и използвайте богатствата, които имате в себе си!” Из Великoтo малко и великото голямо, 28-а НБ, 20.VI.1937 г.

Предишният аромат ще се превърне в зловоние. Предишната песен - в шум от колела. Предишният щит - в похлупак на печка. Така израства духът, изправен прад Вселената. Агни Йога - Зов В математиката има съвършенство. В нея се отразяват закономерностите проявени във Вселената. На базата на тези закономерности се изграждат проявените форми, които човек възприема като красиви. Красотата не е в математиката, а в начина по който се комбинират съществуващите във Вселената елементи, за да се създаде нещо ново. Това става чрез въображението. Математиката е закона. Красотата е в прилагането му.

За да получиш, трябва и да дадеш. Да пожертваш нещо, означава да дадеш нещо от себе си - време, усилия, да се откажеш от удобства и привилегии и др.. В друг смисъл за да реализираме една цел/мечта, трябва да се откажем от някоя друга такава; също за да придобием нещо висше, духовно, трябва да се откажем от нисшето, материалното (това може да се отнесе към нашите мисли, чувства, стремежи, идеи, навици). Хората искат единствено да вземат, без да дадат нищо в замяна. По подобен начин успехът не може да бъде постигнат. А и когато даваме, трябва да знаем дали това което даваме е от нас самите, дали наистина ни принадлежи или даваме нещо чуждо.

Агни Йога - Озарение ч.2.VІІ.

Да не изливаме Любовта, означава ли да не обичаме. Според мене не. Любовта като енергия, наистина е ценна и не е неизчерпаема, поне що се отнася до отделния човек. Всъщност тя е неизчерпаема, но е нужно време запасите и в човека да се възстановят. Затова и трябва да внимаваме как ги използваме.

Човек се чувства успял според това доколко е постигнал целите си (също мечтите или желанията си). Неуспехът идва от отклоняването от набелязаната цел. Чувството за успех/неуспех е субективно, тъй като самите цели всеки си определя индивидуално. Дори и общите цели (ако мога да използвам такъв израз) се приемат от всеки член на групата като индивидуални цели.

Аз като казах, че повечето хора са минали през агресията имах предвид в предходните си животи, а не настоящия. Ако говорим само за настоящия живот, има един период в детството (5-10 г.), особенно при момчетата, когато войнствеността (това не е агресия, но може да бъда предпоставка за такава) е силно изразена. Според някои автори, тука става въпрос за астрологично влияние от планета която е невидима на физическо ниво. Като се има предвид че съществува сходство (повторяемост) между отделния човешки живот и еволюцията на човека като цяло, може да се направи извода, че за човека в началото на своето развитие, агресията е нещо нормално. Въпросът е, че повечето хора вече не са на този етап, но продължават да се поддават на агресивни настроения и импулси.

Вселената е изградена на принципа на йерархичността. Също така, йерархичността е задължително условие за съществуването на Бог. Въпросът е, че в Природата действат съвършени, вечни и неотменими закони, които поставят всеки на точно съответстващото на развитието му място. Освен това в първоначалния си замисъл управлението не е свързано с привилегии, а с отговорности и задължения. Разбира се това което казах е далеч от социалната действителност. Всъщност индивидуалното развитие на който и да е човек, не е чак толкова обвързано с политическата система в страната в която живее. А груповото развитие е зависимо от индивидуалното развитие на членовете на съответната група. В общи линии мисля, че няма да сгреша ако приема политическата система на едно общество като следствие от развитието на неговите членове, а не като причина. Малко ще се отклоня към сферата на икономиката, но пазарната икономика мисля че вече е изчерпана. Рекламите, ниските цени и всичко друго подтикващо потребителите да купуват повече и повече, създаде твърде вредни навици и зависимости у хората. Освен това съществуващото свръхпроизводство може да доведе единствено до унищожаване на природните ресурси на планетата. Това разбира се не след дълго ще доведе до тяхното поскъпване, до намаляване на количеството произвеждана продукция и до увеличаване на нейните цени. После потребителите ще бъдат принудени да се откажат от вредните си навици на свръхпотребление и зависимост от материалните притежания - просто ще бъдат принудени от сполетялата ги бедност.

Да де, но ако няма желание да се разберете и да говорите на един и същ език... То и сега се случва хора, говорещи на един и същ език въобще да не могат да вникнат в смисъла, който другия влага в думите си. Разбирането е много повече отколкото думите могат да предадат.

Заниманията със спорт или с изкуства също са средство за трансформация, както и трудът, когато не ни е наложен насила.

Аз думичката "агресия" буквално си я превеждам като движение срещу нещо (изхождам от думичките "прогресия" и "регресия", обаче може и да бъркам). В преносен смисъл, желание да отречеш нещо (обекта на агресията), да го обезличиш.

Ами според мене трябва да се мине през агресивността, но също така мисля, че за повечето хора агресивността е връщане назад. Т.е. повечето хора вече са минали през нея, минали са етапа, когато тя е била необходимост, а в момента просто не могат да се откъснат от това влияние от миналото. Когато се говори за миролюбие, аз разбирам мир в отношенията между хората, който предполага хората участващи в тези отношения да са с едно високо ниво на развитие на съзнанието. Мирът идва когато вече нищо не може да бъде постигнато, когато е достигнат еволюционния максимум (това важи разбира се само в рамките на определен еволюционен цикъл). От тази гледна точка, миротворецът е човек, който работи не просто за примиряването на действащите в света сили, но стремежът е то да стана на възможно най-високо равнище.

Мисля че едно от основните неща когато искаме някое наше желание да се сбъдне е да не определяме начина по който желанието ни ще се осъществи. Много често начина който ние предполагаме, че желанието ни трябва да се реализира, не възможен или не е и най-удачния. Вчера имах такъв случай, когато събития от преди един месец, които повечето хора щяха да изтълкуват като неуспех, всъщност спомогнаха условията така да се подредят, че крайния резултат да бъде положителен и то превишаващ очакванията ми. Всъщност примери в които желанията ми се изпълняват в неочаквана форма за мене форма съм имал много. Обръща се внимание на мисълта, но в действителност от най-голямо значение е вярата. Вярата е един вид магнит, който "привлича" необходимите условия за осъществяване на желанието. Препоръчително е да държим в ума си нагласата "ако стане", да не насилваме нещата, да не акцентираме върху възможностите за успех или за неуспех. Прекаленото желание или нежелание създават преграда около нас, която пречи на реализирането на нашите желания.

Зад агресията виждам скрито желание да подчиниш нещо на волята си, да го владееш и контролираш. В случая с хора и животни става въпрос за желание до подчиниш нечия чужда воля на твоята собствена. В агресията любовта и мисълта са сведени до минимум. В повечето случаи агресията е съпътствана с желанието да причиниш болка, страдание и вреда на обекта на агресията. То е "нужно" като контраст на удоволствието което агресора се стреми да изпита. Ако и агресора и обекта на агресия са доволни, то агресорът губи усещането си за доминиране. Агресията може да е полезна дотолкова, доколкото чрез нея човек може да се освободи от натрупалото се в него напрежение. Но чрез нея напрежението се освобождава под твърде груба форма. Това е частично решение - избиране на по-малкото зло пред сравнително по-голямото (подтискане на натрупалото се напрежение). Решението което следва да се търси е напрежението да се трансформира и да се освободи на по-високо ниво.

Мисъл на деня - 24 Май 2008 г. „Действително някои народи са по-културни, но в този смисъл културните народи тепърва трябва да дойдат в света. Един език да имат. Не да говорят английски – на един език да говорят, с който да се разбират. Такъв език вече съществува в Природата – той е езикът на Любовта.” Из Възлюбете Господа!, 29-а НБ, 27.VI.1937 г.

А може ли човек едновременно да е агресивен и да мисли разумно?

Аз си се разбирам, обаче по-ясно ми е трудно да се изразя. Просто самото понятие "човек" може да има твърде различно съдържание, оттам и тълкуването на понятията "аз" и "себе си". В действителност в основата на самосъзнанието на човека е неговата душа, обаче колко са тези които отъждествяват себе си с душата си? По-голямата част от хората дори не вярват в съществуването и.

Те ако свършат трудностите, значи сме извън пътя, спрели сме движението си. Самият духовен път може да се определи като преодоляване на трудности. Това не бива да се смесва с обичайните представи за радост и страдание. Колкото по-голяма промяна се осъществява, толкова и съпротивлението което чувстваме ще е по-голямо. Всичко истински стойностно и красиво се постига много трудно, изисква сериозни усилия от наша страна, дори и това не винаги да е видимо от пръв поглед. Опасностите свързвам с възможности за отклонение, да се заблудиш и да тръгнеш в погрешна посока. И това става най-често като се пуснеш по течението, по линията на най-малкото съпротивление, на обичайността, на навика. Трудностите са тяхна противоположност - те обикновено показват движение в правилната посока или пък служат за предупреждение (в случая на страданията), подсказват ни да спрем движението в определена посока.

Най важните мудри са: 1. дхяни-мудра (жест на медитация), 2. витарка-мудра (жест на излагане на учението), 3. дхармачакра-мудра (жест на задвижване колелото на учението), 4. бхумиспарша-мудра (жест на докосване до земята), 5. абхая-мудра (жест на безстрашие и даване на закрила), 6. варада-мудра (жест на удовлетворение на желанието), 7. утарабодхи-мудра (жест на Висшето просветление), 8. мудра на Висшата мъдрост, 9. анджали-мудра (жест на поздрав и почит), 10. ваджрапрадама-мудра (жест на непоколебимото доверие). 1. Дхяни-мудра: При тази мудра опаката страна на дясната ръка лежи върху дланта на другата така, че върховете на двата палеца леко се докосват. Ръцете почиват върху скута. Лежащата отгоре дясна ръка символизира състоянието на просветление, а лежащата отдолу - света на явленията. Този жест изразява както преодоляването на света на явленията чрез просветлението, така и състоянието на просветленото съзнание, за което самсара и нирвана са едно. 2. Витарка-мудра: Дясната ръка сочи нагоре, лявата - надолу, двете длани са обърнати напред. Палците и показалците винаги образуват кръг. Дясната се намира на височината на раменете, а лявата - на височината на хълбоците. В един вариант на този жест на даване на учението лявата ръка лежи на скута с дланта нагоре, а дясната ръка е вдигната на височината на раменете, като палецът и показалецът и са сключени в кръг. В друг вариант на тази мудра показалците и кутретата на двете ръце са съвсем опънати, а средните и безименните пръсти малко извити. При това лявата длан сочи нагоре, а дясната - надолу. 3. Дхармачакра-мудра: Лявата длан е обърната към тялото, а дясната - в обратната посока, събраните в кръгове палци и показалци на свете ръце се докосват. 4. Бхумиспарша-мудра: Лявата ръка лежи върху скута с длан нагоре, а спуснатата надолу дясна ръка, обърната с опакото напред, сочи към земята. Понякога лявата ръка държи купа за милостиня. Това е жестът, с който Буда Шакямуни призовава земята за свидетелка на осъществяването на Буда-състоянието. Той се смята и за символ на непоколебимостта, затова най-често в този жест се изобразява Акшобхя (Непоклатимия). 5. Абхая-мудра: Тук дясната ръка е вдигната на височината на раменете, с опънати пръсти и обърната напред длан. Това е жестът на Буда Шакямуни непосредствено след достигането на просветлението. 6. Варада-мудра: Дясната ръка с обърната напред длан е насочена надолу. Ако с тази мудра се изобразява Шакямуни, тя символизира, че той призовава небето за свидетел на своето Буда-състояние. Често абхая- и варада-мудра се комбинират: дясната ръка изпълнява жеста на безстрашието, а лявата - този на удовлетворение на желанието. 7. Утарабодхи-мудра: Двете ръце са вдигнати на височината на гърдите, двата опънати показалеца се докосват (и образуват връх на ваджра), а останалите пръти са сплетени, върховете на палците се докосват или също са сплетени. 8. Мудра на Висшата мъдрост: Петте пръсто на лявата ръка обхващат десния показалец. Тази мудра, характерна за Вайрочана, се интерпретира по различен начин в езотеричния будизъм, най-често като символизираща отношението между емпиричния свят на многообразието и лежащото в основата му, въплътено в Буда единство на световния принцип, на познанието на единството в разнообразието. 9. Анджали-мудра: Двете длани се опират една друга пред гърдите. Този жест е обичайният поздрав в Индия. Използван като мудра, той изразява Татхата, "таковостта". 10. Ваджрапрадама-мудра: Върховете на прътсите на двете ръце са преплетени. От "Енцикопедичен речник на източната мъдрост", изд. "Гуторанов" 1996 г.

Отражението може да бъде точно копие на отразявания обект, и то въпреки това си остава отражение. Но това може да бъде разбрано само от човек който вместо с отражението си се е отъждествил с истинската си същност. Аз не съм го направил, а това подсказва че това, което казвам е информация от втора ръка и не бива да бъде приемано само на доверие.

Не, не отричам любовта към определен човек, но просто считам че другата е по-пълна, по-истинска (ако мога да използвам подобни подвеждащи думи). На любовта може да се гледа и като на сходство между двама души - физическо, емоционално, умствено, душевно; т.е. хармоничност на вибрациите между различните им тела, между техните характери или стремежи. И в колкото повече от изброените показатели има сходство, толкова и чувството за свързаност с другия ще е по-силно и любовта по-пълна. Колкото сходството обхваща по-финни тела в двамата партньори, толкова и любовта им ще е по-одухотворена, а няма да е само груба, физическа, както когато имаме съответствие между двама, единствено на физическо и нисше астрално равнище.

Ако говорим за истински Учители, т.е. за хора които са се отъждествили със своя атмичен прирцип, то техните учения обхващат една нищожна част от това, което въпросните Учители знаят. Между различните учения има често противоречиви неща, но те са такива главно поради различният ъгъл от който се гледа на дадена истина, поради различия в терминологията и въобще неспособността на думите да изразят дори и приблизително идеите, които Учителите имат в предвид. От ученика не се изисква да приема нищо на сляпо доверие. Ако той не е в състояние да разбере нещо, просто не трябва да бърза да го отхвърля и да изчака времето когато възможностите му за възприемане и житейският му опит ще му помогнат да се ориентира по-добре в думите на Учителя. По-важно е да се концентрираме върху това, което разбираме и да го приложим, а за другото може би все още не е дошло времето. Тъй или иначе, ако считаме нещо за невярно, едва ли си заслужава да задържаме нашето внимание прекалено дълго върху него.

Аз си мисля че не е толкова невъзможно да обичаш еднакво всички, ако не през цялото време, то поне за кратко. И с времето тези моменти ще стават все по-чести, по-продължителни и това състояние на съзнанието по-лесно достижимо. Важното е да се научим да забелязваме тези моменти и да не ги отхвърляме в последствие, след като се завърнем към обичайното си мислене. В крайна сметка да обичаш божественото в човека, означава да се свържеш с това божествено, да подкрепиш всичко добро, чисто и красиво в другия, да повярваш, че то ще добие сила, ще израстне и ще се развие. Тогава тъмнината, заблудите и илюзиите в този човек, колкото и да изглеждат силни, ще отстъпят и на тяхно място ще се прояви истинската му човешка същност.

"Ако имате вяра колкото синопено семе..." Семенцето трябва да бъде посадено в земята, да попадне при подходящи условия, за да може да се развие и да даде плод. Вярата е активна сила, която е много подобна на волята. За да вярва човек трябва да има знание, да познава условията при които семенцето ще може да поникне. Да вярваш в Бог примерно не означава да отговориш утвърдително на въпроса "Съществува ли Бог?" Да вярваш в Бог означава да знаеш че успехът ти във всяко едно отношение е свързан с познаването и животът според Божествените/Природните закони. Т.е. трябва да познаваш тези закони, за да може и вярата ти да се прояви и да даде резултат. Вярата винаги е насочена към бъдещето, към постигането на нещо. При вярата човек си сътрудничи с разумните сили в природата, той не е сам в постигането на целта си.

Да, хората често харесват някои неща защото са модерни, защото другите ги харесват. Аз не бих нарекъл това чувство за красота, а страх от неодобрение от страна на околните. Аз лично ако не се впечатля от нещо, което другите превъзнасят, просто ще си замълча. Няма да задавам въпроси от типа: "Какво толкова виждате в това нещо?" Щом това нещо не ме е докоснало вътрешно, едва ли хорските обяснения ще ми помогнат в това отношение. Чувството към красивото е индивидуално. То изразява нашите собсвени характерни особености, нашата същност. Другото е мода, подражаване, в определени случаи и навик. Доколко чувството към красивото може да бъде възпитано, и как може да стане това, без индивидуалността да бъде претопена в общоприетите критерии и модните тенденции?