Станимир

Да, желанието да бъдеш добър не е достатъчно, но то е основата, същността. Без това желание всичко останало е илюзия, празна черупка. Колкото до вродените качества в човека - те не са се появили случайно.

Откога еврейският закон = космическия закон. Нали не си анархист? Знам че не си. Тука правиш предположение. А тука имам чувството, че вече си приел това предположение за самата истина. Възможно е да си прав, но може и да не си. Ще оставя отговора на умствените ти спекулации.

Дори и най-чистия дух е зависим от космическите закони. Ние хората разбира се все още опознаваме тези закони, не ги познаваме добре и затова ги заместваме с такива, които смятаме за подходящи според нивото на развитие на нашето съзнание. На мен ми е пределно ясно, че човешките закони (в частност такива са и правилата в този форум) не са съвършени, но ако ги нямаше би настъпил хаос. А колкото до въпроса с критиката, нека критикуващите се замислят случвало ли им се е скоро да са се съгласявали с критика насочена срещу тях самите? Защото съм останал с впечатлението, че именно хората обичащи да критикуват, най-често са неспособни да възприемат критиката насочена към тях. Дори са се обградили с илюзията, че обичат да бъдат критикувани, но в действителност обичат да отхвърлят чуждата критика и винаги "успяват", доказвайки пред себе си своята "правота" (а в крайните случаи и "непогрешимост"). Ако можеше просто да кажеш на един човек всичките му слабости и той да ги забележи (да не говорим за поправянето им), Учителите на човечеството отдавна щяха да са го направили. Само че хората виждат това, което искат да видят. А когато се опивташ да определяш за всеки какво трябва да иска...

Съществуват най-различни видове илюзии. Този сайт разбира се, не е изключение. Тъжно е, че често борейки се с илюзиите, забравяме за тяхната предпазна функция. А за това, дали трябва да критикуваме и кога, аз съм винаги за критиката, стига да се спазва правилото за непричиняване на вреда. Но колко ли от обичащите да критикуват си правят труда дори само да се замислят, спазват ли това правило?

Същественото = Духовното, Божественото. В какъв смисъл децата не отричат същественото? - Децата не разбират същественото като нещо невъзможно далечно и непостижимо за тях. Те го приемат като нещо съвсем естествено, каквото си е. Те може да не го определят като духовно, но реално го проявяват. После детската несъзнателност отминава, а заедно с нея и връзката със същественото. Тази връзка трябва да бъде възстановена отново от хората, но вече съвсем целенасочено и съзнателно, а също и по тяхно собствено желание.

Тази непрекъсната будност на (само)съзнанието ми се струва доста висока летва за обикновения ученик. По-скоро го приемам като достояние на самите Учители. Периодите на "несъзнателност" по време на сън и между отделните въплъщения са нужни на ученика, така както и на всеки друг човек. По това време, особено след смъртта става асимилиране на опитностите от изминалия живот от страна на духовната душа (атма + будхи), т.е. това е неизменна част от процеса на учене/развитие.

Добродетелите са качества, атрибути на самия Бог, негови характеристики. Това са принципи, които са залегнали в Природните Закони, управляващи Вселената и като такива в своята същност те са вечни и неизменни. В своята същност всеки човек е едно с Бог, така че добродетелите присъстват във всеки от нас. От хората зависи как ще проявят тези добродетели в своя живот, до каква степен, доколко вярно или ще ги изопачат.

Щастието така или иначе е субективно състояние. Истинско щастие, лишено от тъга, болка, огорчения, недоволство, лошо стечение на обстоятелствата и др. под. може да има само в субективните светове (състояния), т.е. световете на следствията - девачан, нирвана и паранирвана. В тези състояние човек остава докато "угасне" положителната карма която е натрупал в течение на живота си на земята. На земята щастието и нещастието вървят ръка за ръка и обикновено се редуват едно след друго. И все пак доколко ще се отразят на човека, доколко примерно външното нещастие ще го засегне и отвътре, зависи от него. Но подобна вътрешна закалка се постига трудно. Грубо казано, ако човек иска да е щастлив, трябва да престане да поражда отрицателни следствия. Лошите му постъпки водят след себе си отрицателна карма и нещастия. От своя страна всяка, дори и най-малка проява на добрина и любов, му осигуряват съответстващо и по продължителност и интензивност щастие за в бъдеще (пак повтарям главно в девачан, а не на земята). Земята е място където се учим. За да се учи човек трябва да премине през всякакви условия, докато се научи да преминава през тях лесно и правилно, т.е. без да причинява вреда на другите и спазвайки Природните/Космическите/Божествените Закони. Всички пътища са трудни, но при някои от тях страданията са ненужно удължени - ние сами си ги удължаваме. Да желаеш да постъпваш добре, да бъдеш от полза за другите, вместо да ги нараняваш не е трудно. В началото може и да ни се струва, че това е само желание, което не сме в състояние реално да осъществим, че нещата не се получават така, както искаме. Но един ден ще разберем, че това е необходим етап през който е трябвало да преминем. Важното е преди всичко да пожелаем да станем проводници на любовта и добротата, които присъстват дълбоко в нас, а щастието неизменно ще последва.

Мисъл на деня - 3 Юни 2008 г. „От толкова хиляди години насам животът не е нищо друго, освен отричане на същественото. Вследствие на това вие сте си създали повече страдания, отколкото трябва. – „Какво трябва да се направи?” – Ще станеш малко дете. И когато Христос казва, че ако не се родите изново, няма да влезете в Царството Божие, Той има предвид именно това – да станете като малките деца.” Из Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.

Мисъл на деня - 2 Юни 2008 г. „В новото учение децата момченца трябва да имат за другарки момиченца и обратно. Почнете ли отрано да им внушавате, че има разлика между тях и да ги отделяте, вие ще създадете в тях нежелани неща, които възрастните хора имат. Извеждайте децата напролет, когато цъфтят дърветата, да наблюдавате как завързват, растат и зреят плодовете. Нека отрано се запознаят с тия неща.” Из За възпитанието на децата, 26.IX.1920 г.

Да бъдеш добър винаги си заслужава - абсолютно винаги. За компромисите - у нас винаги трябва да съществува една склонност към правене на компромиси, но само в определени разумни граници. Човек трябва да бъде настроен към доброто в живота. Тази нагласа на съзнанието лесно може да се задържи за известно време в съзнанието на човека, но е трудно да се запази за постоянно. Именно поради тази трудност много хора смятат добротата за нещо несъвместимо с реалния живот и твърде далечно за обикновения човек. А колко лесно би било ако можеха да съзрат ценността и на най-малката и проява и да и дадат възможност да израстне, вместо да я отричат.

Сдобих се с желанието да те попитам, дали смяташ себе си за духовно извисен? Отговорът на подобен въпрос не може да бъде даден с "да" или пък с "не". Предпочитам да се сравнявам с тези, които са "по-извисени" от мене. Така не губя от погледа си целта, която се стремя да постигна. Някой сигурно ще изтълкува думите ми в смисъл, че се опитвам да избягам от това, което съм - че отричам себе си. Такова тълкувание няма да отговаря на истината.

Това от собствен опит ли го казваш или влагаш в егоизма някакъв твой смисъл, който няма нищо общо с действителността. Много тантрици се отдават със същата цел на най-низшите си страсти и желания, но не знам някой от тях да се е издигнал духовно. Обикновено участта им е друга. Пределът на егоизма е там където се прекъсва връзката между въплътената личност и човешката духовна същност. Егоизмът е незачитане на абсолютно нищо друго освен собствените си интереси. Стигнеш ли до предела на егоизма, няма връщане назад. Това е и единствената известна ми възможност при който спомена за живота на човек бива безвъзвратно заличен. п.п. Само не ми е ясно защо се отваря тема за търпението, а в действителност се има предвид нещо нямащо нищо общо с него.

Аз под "сетива" разбирам всичко чрез което възприемаме обкръжаващата ни среда, на всички равнища. Знае се сетивата са седем за всеки план - физически, етерен, астрален и т.н. Диапазона от енергии, които се възприемат чрез всяко едно сетиво е ограничен. Дори и да се приемат енергиите в този диапазон без изкривявания, това не би могло да се нарече съвършенство. Също така е съмнително дали човек ще регистрира на съзнателно равнище това което "вижда" чрез сетивата си. Знаем например, че понякога човек може да е дотолкова вглъбен в себе си, че да не забелязва случващото се около него. Значи е необходимо човешкото внимание също да бъде насочено към получаваното от сетивата усещане. А това внимание може да бъде с различна интензивност, което представлява и будността на съзнанието. После има изкривяване както от страна на ума, така и от страна на емоциите...

Според мене тези твърде модни напоследък конспиративни теории, пречат изключително много на развитието на хората. Създават се мощни мисъл-форми, които един ден ще трябва да бъдат преодолени. Същевременно въпросните мисъл-форми поглъщат (по-скоро хората насочват към тях) твърде много енергия, вместо последната да бъде използвана за духовният напредък на човечеството.

Това не мога да го разбера. Как търпението и мъжеството да се изразиш и да понесеш отговорностите от действията си да са в противовес. Търпението не е пречка за себепостигането, а част от него. Без да си развил търпение не можеш да постигнеш себе си, да се опознаеш, а също и да се изразиш. Чрез импулсивността в повечето случаи даваме израз на илюзиите си и обикновенно в най-неподходящото време и на най-неподходящото място. Иначе сме искрени в заблудата си. Търпението до голяма степен е антипод на импулсивността, но то не означава човек да не изрази себе си, а да го направи в най-благоприятните за това условия.

Когато човек се роди на земята, всички следствия от действията му от изминалите животи го чакат. Той се освобождава от тях преди да навлезе във висшите светове, но при завръщането си на земята, те отново биват привлечени към него. Склонността към агресия е едно от тези следствия. Тя е вродена, само ако се разглежда отделния живот на въпросния човек. За голяма част от хората, при които връзката с душата (Висшето "Аз") е слаба, тази склонност ще е по-силно изразена, отколкото склонността към хармония и мир. Разбира се възпитанието може да помогне много в тези случаи, особено през ранните години, когато детето се учи предимно чрез подражание.

Мисъл на деня - 31 Май 2008 г. „Питам ви: ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха. Защо хората не искат да разберат Христа? – Защото търсят по-лесния път.” Из Който има мир, 24.X.1920 г.

Като се замисля, молитвата започва с обръщение. Значи ние трябва да знаем с кого искаме да се свържем. И тука не става въпрос само за име, но и това което се крие зад името, неговото съдържание и характеристики. Свързването става чрез сходството, което съществува между нас и "този" към когото се обръщаме, до който искаме да достигнем. Значи "произнасяйки първата дума" в молтвата ни, ние с това повишаваме вибрацията си, хармонизираме се с този към когото е отправена молитвата ни, настройваме се на честотата на идеята която е залегнала в нашата молитвата.

За нов ред трябват нови хора. Физическия свят е само нещо като следствие от менталния - това изглежда е трудно да бъде осъзнато. Каквото мислят хората, това се проявява на физическо ниво.

Идеалният вариант е да не се хвалиш дори и пред себе си, и е цел на доста от източните учения. Там се говори за това, че човек следва да се отрече от плодовете от постъпките си, да не търси награда за своите действия. Такива хора със сигурност има, но разбира се малко. Добрите действия би трябвало да са нормалното състояние на човека, така че те не бива да се превръщат в повод за гордост (в началото, поне не прекалена гордост). Повечето хора разбира се, по ред причини имат нужда да бъдат оценени положително, да бъдат поощрени, да им бъде вдъхната увереност. И така ще е докато това действие не стане нещо нормално за тях, нещо за чието изпълнение няма да се страхуват или притесняват. Тогава и чувството им за някакъв невероятен успех ще отсъства. Тогава пък може да се появи разграничението "аз, за който това нещо е толкова лесно" и "другите, които са толкова далеч зад мене, че се мъчат над нещо толкова лесно", което е доста крайна форма на гордост.

Да, така е. Но точно тука може би е най-сериозния капан - след като реагираме спокойно и учтиво, очакваме и другия да постъпи по същия начин. А това често не става. Така към дотогава съществуващото недоволство от постъпките на другия, добавяме като контраст собствената си добронамерена реакция и това, че другия не я е забелязал. И в крайна сметка се получава доста усилена провокация към нашето търпение, спокойствие и здрав разум. Казваме си: "Аз се държа толкова възпитано и учтиво, как може той да реагира така..." често съпътствано и с разни оценки и епитети към другия. С всичко което пиша съм далеч от мисълта, че трябва да реагираме по някакъв начин различен от посочения. Ние винаги трябва да сме възпитани, учтиви и добронамерени в общуването си с другите. Въпросът е по-скоро до очакванията - ние трябва да се отнесем с разбиране към другия и да допуснем и възможността той да не реагира според очакванията ни. Така можем по-лесно да запазим нашата собствена положителна нагласа, а не да се разстройваме.

Мисъл на деня - 29 Май 2008 г. „Днес всички говорят за бъдещото възпитание на децата. Ако бях учител, щях да карам учениците си по три пъти на ден да пеят. Като пеят, те ще бъдат здрави. Като вляза в един дом, няма да проповядвам никакъв морал, но щях да накарам и мъжа, и жената, и децата да пеят по три пъти на ден. Ако вляза в едно съдилище, ще накарам и съдиите, и адвокатите да пеят по три пъти на ден.” Из Той ми е и брат, и сестра, и майка, 33-та НБ, 5.IX.1937 г.

За мене мъдростта без сърцето е немислима. Затова че намирам текста за малко сбъркан. Дали проблемът е в значението което се влага в понятието "мъдрост" или в превода - мога само да гадая. В мъдростта не може да има досада. Досада има там, където липсва съдържание. Знанието е безсмислено без разбиране. Знанието, особено в комбинация със състраданието могат да предизвикат и усещане за печал, но това не е тъгата на отчаянието и неверието.

из "Нова книга за здравето", с мисли от Учителя, ISBN 954-8753-461-3