Станимир

Наистина в съвременния град няма условия за медитация, дори и в по-малките градове. Изкуствените шумове, особено тези на автомобилите внасят сериозна дисхармония в пространството. На мен лично ми влияят, но съвсем слабо. Също по-сериозен дразнител са разговорите на по-висок тон, когато са заредени с негативни емоции. Но и от това може човек да се абстрахира. Виж, когато някой ми влезе в стаята докато медитирам, просто медитацията ми приключва.

Мисъл на деня - 11 Юни 2008 г. „Вие, като умрете, трябва да идете при праведните хора, и те са на Земята, и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, ще идат при ангелите и т.н. Всичките са тук, на Земята. Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите земи имате някой път такива прозрения вътрешни... Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение!” Из Бяга в Тарсис, 26-а НБ, 6.VI.1937 г.

Мисъл на деня - 10 Юни 2008 г. „Знанията се опитват на Земята, а не се придобиват.” Из Три закона, 28.X.1920 г.

Едно е да се интересуваш и да се запознаеш с няколко учения, съвсем друго е да ги следваш всичките. Последното е доста рисковано. Дори и ученията да са верни, методите им най-често се различават. Наистина, човек трябва да се стреми да възприеме нещата от максимално много гледни точки, да знае, че "неговото" учение не е единственото което учи на истината и да се отнася с уважение към всички останали учения които са носители на светлина. Но при запознаването с няколко учения, човек може да се натъкне на доста противоречия, някои от които ще му се сторят доста сериозни. И тука се крие риск, защото в много подобни случаи и двете противоречащи си твърдения са верни или по-точно са само загатване за една по-голяма и обхватна истина, която ги съдържа и обединява. Друга опасност идва от различната терминология, която могат да имат две учения. Да не говорим и за възможността под един и същ термин да се разбират коренно различни неща. Думите "дух", "его", "монада", "акаша", "етер" и мн. др. са прекрасна илюстрация за това.

Една религия е религия, когато има последователи, които да спазват предписаните от нея норми, да зачитат празниците с които тя е свързана и да изпълняват нейните ритуали. С течение на времето обикновено (да не кажа винаги) религиите се израждат до култове. После създателите им прекъсват връзката си с тях понеже религиите/ученията повече не изпълняват предназначението си и остава само външната форма. Основателят на религията се явява неин център, нейно сърце и душа. Той непрестанно захранва тази религия с жизнена сила, с идеи, създава точка на привличане, магнит който привлича последователи с определено равнище на вибрация. Но пък всеки знае, че няма вечни форми. Когато една форма започне да създава пречки за проявата на живота през нея, тя бива унищожена, а животът се проявява посредством нова форма. И в крайна сметка отговорът на въпроса: е защото не е нужно да се държи изкуствено жива една мъртва форма, несъответстваща на развитието на човечеството.

Принципно е така. Но има нещо, което е преди дарбата, а именно желанието да се научиш. Така човек може и да не стане например много добър психолог, но ще знае, че обича, това което прави, че то му доставя удоволствие, а не го прави по задължение.

Мисъл на деня - 8 Юни 2008 г. „Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за да имате общение с Бога. Ние трябва да простим и на себе си, и на всички, за да бъдем подобни на Бога. Понеже Той прощава, и ние ще простим.” Из Но Аз ще погледна, 32-ра НБ, 29.VIII.1937 г.

С това, че лишаването от сън води до усилване на мисълта, не мога да се съглася. Тук имам предвид както конкретната, така и абстрактната мисъл. Медитацията заглушава конкретното мислене и човек може да приеме и схване идеи, с които не би могъл да се свърже в нормално състояние. Тук вярата е от съществено значение, когато човек медитирайки желае да получи "отговор" на даден въпрос. Съмнението би създала непроницаема преграда около медитиращия. До същия резултат води и прекалено силното желание да получи отговор. Концентрацията е необходима, когато медитацията9молитвата-мисълта ни е със съзидателна насоченост. Тогава от значение е способността ни да се съсредоточаваме и визуализираме. Вярата разбира се отново е задължителна. Тука огромно значение има и ритъмът. Всичко свързано с конкретното мислене се тренира с упражняване. За абстрактното мислене е необходимо човек да се научи да разглежда нещата безпристрастно, от максимално много гледни точки и най-вече да се научи да ги разбира и примирява. Синтезът предполага именно това, а не тяхното противопоставяне.

В основата на всичко са любовта, умът и волята. Трите следва да бъдат развивани в хармония. В противен случай нито една добродетел не може да бъде правилно проявена. Умът ни показва начина по който да стане това, волята ни дава силата да го направим, а любовта ни показва дали това, което правим е правилно.

Това което преди сме приемали за добро, в настоящето може и да не приемаме за такова. Дори и пак да го приемаме за добро, то няма да е със същата пълнота, то ще ни се струва несъвършено. Човек трябва да полага усилия за развитието си. В процеса на това развитие, човек във все по-голяма степен става способен да разбира доброто, такова каквото е в своята най-съкровена, изначална същност. Доброто е по-силно от злото по принцип, защото злото в действителност е изкривяване на доброто, недостатъчното или неправилното му разбиране. Човек е нужно постоянно да развива представата си за доброто. Това означава, че трябва да се пребори с предишните си представи и да понесе следствията от действията които е предприел благодарение на тях.

Видях, че говориш за неудовлетворение в себе си. Ами без него развитието ни би спряло. Но от друга страна човек трябва да се приеме такъв какъвто е. В човека има низш "аз" и Висш "Аз". Първият представлява сбор от всички навици, модели на поведение, на мислене, инстинкти и др. под., които сме развивали в миналото. Той е свързан преди всичко с нашето подсъзнание. Висшия "Аз" е един прототип, съдържащ в латентно състояние това, което трябва да бъдем. То съдържа качествата които трябва да се научим да проявяваме съзнателно в живота си. Висшето "Аз" може да се свърже със свръхсъзнанието. Въпросът е с кой от двата "аза" ще се идентифицира човек, на кое ще даде съзнателно приоритет в живота си. Низшето "аз" съществува, то не бива да бъде отричано, то е породено от самите нас. Висшето "Аз" от своя страна е реалността, то е което ни свързва с Бог и с всичко останало. Човек трябва да избере Висшето си "Аз", да устреми съзнанието си към него, да се самонаблюдава, да следи от къде произтичат мислите, чувствата и желанията му, да не се бори с отрицателното директно, а да подсили и утвърди неговата противоположност. Човек трябва живеейки, мисълта му да е отправена към бъдещето.

Защо отрицателните страни в човека да са по-силни от положителните? Аз виждам причината в това, че ние сме утвърждавали тези отрицателни страни в течение на множество животи, проявявали сме ги в ежедневието си и по този начин те са натрупали сила. В същността си човек притежава в зародиш всички положителни качества, с които може да измени отрицателните качества възпитани в миналото, но човек трябва да се научи да проявява тези положителни качества в живота си, за да могат по този начин те да порастнат и да натрупат сила. Доброто тепърва трябва да го възпитаваме.

Мисъл на деня - 7 Юни 2008 г. „Всякога отрицателните страни, било на животните, било на хората, са по-силни от положителните. Лошите навици, които човек има, са по-силни от добрите. В това отношение може да направите един опит. Винаги силата да теглиш към себе си е по-голяма, отколкото когато тласкаш някого.” Из Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, 6-а НБ, 10.I.1937 г.

Защото съдят по себе си и не могат да повярват, че някой друг е в състояние да не изпитва омраза. Това състояние на другия им се струва фалшиво, престорено и неестествено, защото самите те не могат да го почувстват отвътре в душата си. Като казвам "не могат", разбирайте, че още не са се научили, а не че въобще не могат.

Като се замисля, смирението автоматично ще ни освободи от всякаква омраза, защото то е форма на проява на любовта. Всъщност не виждам как можем да се освободим от омразата без да се смирим.

Да виждаш (или да чувстваш) Любовта в най-малките нещо, всъщност означава да я виждаш във всичко. Последното би дало на това наше чувство една непрекъснатост, би превърнало Любовта в наше естествено състояние. А това може да стане като се научим да си спомняме за Любовта възможно най-често, независимо в какви условия сме поставени.

Мисъл на деня - 6 Юни 2008 г. „В Разумния свят всички хора са щастливи по единствената причина, че мислят един за друг. Като се говори за Небето, някои мислят, че е подобно на Земята. Не, съществата от Небето мисля едни за други, затова са щастливи. На Земята не е така.” Из Разумният човек, 10-а НБ, 7.II.1937 г.

Думата "духовно" е доста подвеждаща. Духът и материята са немислими едно без друго и в същността си са едно. И монахът и работникът могат да достигнат до просветление. Пътят на единия не отрича този на другия. Не може да се каже кой е по-труден и кой по-лесен. А в крайна сметка кой може да каже, че само работи или само се моли (или медитира). Поне такива, които само се молят не вярвам да има. Но при всички случаи мисълта трябва да се насочи съзнателно към духовното (това което се отличава с чистота, непреходност). Това би осмислило както молитвата, така и труда.

Тук (и в следващите мнения) сме направили някакъв опит да разтълкуваме тези графики.

Или да забелязваш несъвършенствата на света, и да проумееш, че светът си е напълно съвършен.

Ти пак обръщаш повече внимание на критикувания (в случая на мене). Остави моите заблуди - те са си мои. Аз виждам много от тях и полагам необходимите усилия да ги преодолея. Концентрирай се върху своите собствени. Аз ги виждам и обичайното бягство е да кажеш, че проектирам себе си. Можеш да ми ги припишеш - нямам нищо напротив, - но от това ти нямаш полза. Аз не държа да те убеждавам в правотата си. Повече от това, което вече казах би било ненужно. Пак се замисли върху думите ми, че обичаш да отхвърляш критиката насочена към тебе. От кулата изгледа е пракрасен, а това може да превърне кулата в затвор.

Да приемем, че това е така. Но какво говори за критикуващия (който освен всичко друго, не иска да налага мнението си)?

Ако една и съща критика се повтори 20 пъти, какво става?

"Повторението е майка на знанието". Тази поговорка предполагам, че всеки я знае. Но, винаги ли е така? Знаем ли какво да повтаряме и от какво следва да се освободим? Ако повторим сто пъти една лъжа, мислейки я за истина, тогава за какво знание може да говорим? Ако кажем сто пъти "истината" на човек, който не е в състояние да я приеме, тогава той ще научи ли нещо? И какъв е смисълът тогава на нашето повтаряне?

Душата е причината за тялото. Тя може да се уподоби на един прожектор, осветяващ екран. Ако прожекторът угасне и образът на стената изчезва. Същото става и с тялото, ако се прекъсне връзката между него и душата. А аз като казвам, че животните завършвайки собствената си еволюция стават хора, нямам предвид веднага, а с настъпването на следващия космически период. Дотогава те остават в състояние на сън (последната дума не я разбирайте буквално).