Станимир

Това е единственото определение за агресията, което прочетох досега и не мога да не се съглася с него. От агресията може да се получи добро, но само при определени (обикновенно доста разумно планирани) условия. В тези случаи агресията е насочена към това, което забавя развитието, което ограничава Висшето Аз в човека и му пречи да се прояви. Всъщност тези случаи се приемат за агресия, но не са такива, защото мотивът (който задължително трябва да изхожда от Висшия Аз на "агресора") не е причиняването на вреда на Висшето Аз на "жертвата", което е истинската му същност, а точно обратното. "Вреда" се нанася единствено на трите обвивки на личността, които са само инструменти за проявлението му.

Не разбрах какво имаш пред вид с това изречение? Ами това, че възприемат парите като необходимост, като условие за да могат да се занимават с това, което желаят, но в далечен план стремежите и мечтите им не са свързани с парите.

Всъщност ако се погледне мотивацията на двете групи, ще се разбере, че именно вторите желаят повече парите, защото ги поставят като крайна цел и/или като резултат, а не като средство. Освен това не се знае колко от втората групата, желае да се занимава с определена дейност, само защото това потенциално може да донесе пари. Това което е от първостепенно значение тук е че при втората група има програма как да се изпълни целта. Всъщност мотивите при първата група в много от случаите може би са по-добри от тези на втората група, но те не са уцелили начина за постигането на стремежите си. Те не подхождат правилно към целта която са си поставили. Между тази цел и себе си са поставили една друга цел - печеленето на пари.

Всяко действие среща противодействие, което трябва да бъде преодоляно. Съпротивлението и инертността са присъщи качества на материята, а без материята нищо не може да съществува. За да постигнем каквото и да било е необходимо да приложим съответното количество сила. Добри са само разумните компромиси. Всяка разумна жертва (компромисът е вид жертва) води до придобиването на нещо повече (в смисъл на по-високо равнище) от това, от което сме се отказали. Добрите намерения са важни, но те често са последвани от неудовлетвореност, раздразнение и критицизъм към реакцията на другата страна спрямо компромисът, който сме или смятаме че сме направили. Това води до израждане на доброто. Също така много често се случва движещата сила при компромиса да е страхът. Подобен вид компромиси не могат да се нарекат разумни. При тях няма равнопоставено съгласуване (дори и частично) с чуждата воля, а опит да се избяга от нея или да се намалят последствията и. При разумния компромис винаги съществува нещо общо между нашата воля и чуждата, което да послужи за основа. Основата може да е свързана с личностни желания и стремежи, но тогава и постройката няма как да надскочи съответстващата на личността сфера. Компромисът може да се сравни със строеж при която строителството се извършва съвместно и от двете страни. Ако се получи хубава и качествена постройка, тогава и компромисът е на място.

Човек може да намери здравата основа само вътре в себе си. Здравата основа са тези принципи и знания, които никога, при никакви условия не се променят. Това са тези качества при които не можем да срещнем ограничение в развитието им. Външния свят е илюзорен и преходен, но въпреки това, той ни предоставя възможност да съберем истинско знание и да се развиваме. Ако перефразирам един от Учителите, по същия начин може да се получи истинско знание и от една пиеса на Шекспир, въпреки че знаем, че това е просто пиеса. Здравата основа е всичко непреходно в живота ни, всичко което ще остане завинаги с нас, което не означава, че няма да се промени и развие. Да се научим да различаваме преходното от непреходното е умение на което трябва да се обърне сериозно внимание.

Светлината на Агни Йога - Н. Берчев (съст.) Как разбирате твърдостта и устойчивостта? Как да различим истинската твърдост от закостенялостта; непреходното от преходното? Означава ли твърдостта липса на движение и промяна? Кога е нужна твърдост и кога мекота? Как можем да приложим и двете едновременно?

Мисъл на деня - 21 Юли 2008 г. "„В начало бе Словото и Словото бе у Бога.” Питам: къде ще търсите вие Бога, кажете ми? В центъра на човешкия мозък – там е началото. Там е малката вселена, която си има едно слънце. Следователно от видимото Слънце вие ще се пренесете във вашето слънце и от вашето слънце ще се пренесете към Бога. Човек трябва да намери своето слънце, за да може в неговия екран да се отрази неговата идея. В тази идея пък ще се отрази неговата мисъл." Из В начало бе Словото, 11-а, 14.II.1937 г.

За компромис може да говорим, когато имаме сблъсък на интереси, на две воли. Компромисът е когато дадеш път на чуждата воля да се изяви. Най-важното е винаги да правиме път на Божията Воля, т.е. с потока водещ нас и другите хора към израстване и развитие. Разбира се първо трябва да се научим да разпознаваме този поток в ежедневието си. Трябва да се научим да виждаме резултатите, които съответните действия ще предизвикат в бъдеще, за да можем да преценим доколко компромисът си заслужава. Значи при компромиса става едно съгласуване на нашата воля с чуждата. При това има цели от които човек може да се откаже и такива които трябва да следва при всякакви обстоятелства.

Аз мисля, че е по-скоро второто. Но винтовете са само тези сили, които са в хармония с Волята и Замисъла на Бог. Всичко проявено е съставено от елементи, а какви елементи ще бъдат подбрани и какви комбинации ще бъдат създадени от тях, зависи от волята която ги направлява. Например човекът сам определя състава на телата си чрез качеството на мислите, чувствата, храната и др.

Човек трябва да се научи да различава преходното от непреходното, т.е. това което може да развие и запази през вечността. Другото е илюзия и с времето бива забравяно. Всъщност целта на човешкия живот са именно тези духовни натрупвания от качества и опитности. Това е начина по който човешката душа расте и се развива, докато един ден стане възможно прехвърлянето на фокуса на човешкото съзнание в нея.

Мисъл на деня - 19 Юли 2008 г. "Тогава ще цитирате стиха: „Обичай всички хора!” Това е друг закон. Кога трябва да обичаме всички? Обичта на всички не е обич на Земята. На Земята ти не можеш да обичаш всички. Даже в ангелския свят обичта може да бъде наполовина. Когато се казва, че човек трябва да обича всички, това се отнася до Божествения свят. Това е свойствено само на Божествения свят." Из Най-голям в Царството небесно, 1-ва НБ, 27.IX.1936 г.

Мисъл на деня - 18 Юли 2008 г. "За да изучите един език, вие първо трябва да обичате самия народ, в който се говори този език. Ако искате да научите френски, влюбете се в една французойка; ако искате да научите английски, влюбете се в една англичанка и т.н. Ако искаш да научиш езика на Природата, ще се влюбиш в Природата. Само така можеш да научиш нейния език." Из В начало бе Словото, 11-а НБ, 14.II.1937 г.

Да мислим за нещата в тяхната завършена форма означава да си поставим ограничение. В Природата няма завършеност, всичко се развива. Можем да гледаме на целите като на стъпала, водещи ни в определена посока според характера на целите, които сме си избрали.

Мисъл на деня - 17 Юли 2008 г. "В светлината ние трябва да видим проявлението на Бога. Всеки ден Той ни говори. Бог казва: „В светлината, която Аз ви пращам, се крие вашето щастие.” Тогава, имаш една болка – веднага прати тази Божествена светлина, една мощна светлина, на болката, моли се. Моли се, докато твоята молитва се реализира. Ако си беден, моли се!" Из Мислете за светлината!, 30-а НБ, 4.VII.1937 г.

За егоизма е говорено много, включително и в този форум. В повечето учения се говори за единството и взаимосвързаността на всичко съществуващо, за постигането на единение със всичко останало. Това от една страна е вярно, но мисля че не трябва да се стига до извода, че чувството за обособеност, индивидуалност може да бъде преодоляно (освен временно в периодите на пралая). Чувството за обособеност е пряко свързано със съзнанието; където има съзнание, има и форма, обособяване. Егоизмът е нарушаване на нормалното, естествено отношение съществуващо между човека и неговото обкръжение, излизане извън законно полагащата му се позиция. В крайна сметка егоизмът води до (само)изолиране, до прекъсване на връзката с висшето - източник на енергия и възможности (т.е. свобода). По аналогичен начин може да се разсъждава за егоизма и в национален, расов или планетарен мащаб. Според доста източници със своя егоизъм хората държат цялата планета в изолирана позиция спрямо Космоса, т.е. създава се атмосфера пречеща на определени космични енергии да достигнат до планетата. В Космоса нисшето винаги се подчинява на висшето. Това дава възможност на висшето да извиси и трансформира, да привлече нисшето към себе си. Обратното е невъзможно. Висшето няма да слезе от своя собствен план. От него то упражнява своето влияние, което нисшето трябва да приеме за да го постигне.

Думата "стеснителност" е доста показателна. Човек няма условията да се разшири, да изяви това, което е вътре в него, като качества, наклоности, желания и като потенциал. Човек може да изразява това, което е вътре в него или да отразява това, което искат околните, т.е. да действа според техните очаквания. При "откритите" деца най-често вътрешния импулс съвпада с очакванията на околните. Това им придава сила и увереност. Но е възможно наклонностите, желанието на детето да са различни от това, което масово се толерира. Тогава изявяването на вътрешния потенциал ще срещне сериозно съпротивление и слаба подкрепа, тъй като той не хармонира с обществената нагласа. С последната е трудно да се бориш и това може да доведе до затваряне в себе си, изпадане в състояние на страх от провал и неувереност. При всички случаи трябва да се открие какви са силните страни, наклонностите, желанията и чак след това да се търсят постепенно и търпеливо начини за проявяването и развитието им (което не е задължително да означава публичност).

Главоболието наистина може да е свързано с натоварване на вратните мускули. Тезата, че имаш слаб мускул не е лишена от логика. Това е възможна причина, която води до натрупване на свръхнапрежение и излишна енергия в областта. В следствие на това изтръпването и главоболието. Възможно е като следствие да се е създал и психологически навик за извършване на въпросното действие, но това действие само по себе си е средство за разреждане на натрупалата се енергия. Можеш да си правиш самомасаж в областта на врата от време на време - с една ръка, като захванеш с палеца от едната страна и показалеца и средния пръст от другата и натискаш с върховете на пръстите едновременно областите отзад от двете страни на гръбначния стълб. Може и с две ръце, пак с върховете на пръстите. За усилване на мускулите мога да ти препоръчам едно упражнение от у-шу. Заставаш прав с ръце изпънати плътно до тялото и длани обърнати навън. Започваш бавно да движиш главата си вляво, колкото се може повече, без да я напрягаш, като едновременно с това се повдигаш на пръсти. После се връщаш отново бавно в изходна позиция и повтаряш упражнението в обратна посока. И така 7-8 пъти. Най добре е да извършваш упражнението веднъж дневно - сутрин. Пак повтарям упражнението не трябва да се изпълнява рязко, а бавно и без прекалено напрежение. Целта е главата да се извие колкото се може повече, но без да се стига до крайности. Упражнението усилва всички мускули в областта на врата и раменете и отпуска съответстващите им сухожилия.

Мисъл на деня - 13 Юли 2008 г. "Църквата е най-разумното, най-идеалното общество, в което, като влезеш, трябва да излезеш необикновен. Тя не е здание, направено от камъни. Да се разберем в това нещо! Често ме питат: „Ти ходиш ли в църква?” – Не ходя. –„Значи не си християнин!” – Не съм, аз не съм от онези християни на камъните, не вярвам в никакви камъни. Ще кажат: „Ето един извеян човек!”... Павел казва: „Безумното в Бога стои по-високо от разумното в човеците.” Аз бих предпочел да се свържа с безумното в Бога, отколкото с философията на човеците." Из Приятел и раб, 25IV.1920 г., София

Нехармоничната среда предоставя възможност да се постигне равновесие на едно по-високо равнище. Всяко действие в Природата среща съответстващо му противодействие. Преодоляването на противодействието утвърждава съответното действие. Противодействията в резултат от нарушаване на Космическите Закони не може да бъде преодоляно. Освен това истинската хармония е динамична, не статична. При хармонията имаме движение, силите не са уравновесени. Обикновено свързваме хармонията с мирът, със спокойствието, но главният аспект на хармонията е движението следващо посоката на Еволюцията, на Природните Закони или Божествената Воля.

Ани, благодаря за линковете. Аз ще дам още един, който намерих към "Чаша на Изтока" (тук или тук) Книгата е просто задължителна. Тя е съставена от избрани писма от кореспонденция между Синет и Махатма К. Х. в края на 19 в (отделни писма може да са и от Махатма М.).

Общоприетата представа за вяра е доста изкривена, но и смисълът на вярата много трудно може да бъде обяснен лесно-разбираемо с думи. Вярата е качество на волята, тя е несъвместима със случайността. Да вярваш означава да познаваш това, което е и така да съдействаш за това, което ще бъде. Да вярваш в Бог, означава да познаваш Божествените закони и Воля, да се уповаваш на тяхната неизменност и благотворност, което гарантира успеха на всяко разумно подготвено начинание. Вярата е посяване на едно семе. Какво ще поникне ако нищо не посадим. Също това, което ще поникне не може да се различава същностно от посаденото семенце. Но от друга страна посаждането е само една от стъпките. Човек трябва да познава необходимите условия, средата. Под "синапово семе" не се разбира количество, а потенциал.

Чаша на Изтока - Е. Рьорих (книгата представлява избрани откъси от Писма на Махатмите до Синет) Само да отбележа, че да "пиеш от първоизточника" няма връзка с разделението на Ученията на древни и съвременни. Изворът никога не е пресъхвал, т.е. много Учения от последните 150 години по нищо не отстъпват на тези от древността. Нещо повече - те са по-добре съобразени със състоянието на съзнанието на съвременното човечество. Някой може да каже, че те само повтарят същите истини, които са казани в древността, но това не е съвсем вярно. Освен това хората още не са усвоили и приложили това което им е дадено. Това налага многократно повторение на вече казани в по-стари Учения неща. Например Ани спомена за Агни Йога. Наистина там акцентът е различен, но нима хората са усвоили даденото чрез Блаватска, Ла Дю, Синет и мн. други, за да се даде по-задълбочено знание? (Освен това лично мое мнение е, че даденото в Безпределност ІІ не е застъпвано в екзотеричен източник никъде преди това).

Мисъл на деня - 8 Юли 2008 г. "Ако се спрем върху живота на сегашните хора, ще видим, че между всички, били те учени, религиозни или светски хора, все има едно неразбиране. Всички религиозни все спорят за нещо, не се разбират. Това показва, че в религията има робство, там никой не може да мисли свободно." Из Рабство и приятелство, 24-та НБ, 16.V.1937 г.

Като спомена елементариите, под "лош дух" могат да се разбират и тези астрални форми. Учителят често използва понятия като "дух" и "духовен" по отношение на астралния свят. Елементариите са остатъци от астралното и от менталното тяло на починали хора. В тях е останало това, което не може да бъде привлечено и асимилирано от душата, т.е. в елементариите липсва каквато и да е духовност. Тези форми подлежат на разлагане с продължителност пропорционална на силата на страстите и желанията, които е имал човекът от който са били част. Да контролираш лошите духове, да им заповядваш означава преди всичко да не им позволяваш да те засегнат и контролират. Носители на груби желания те биват привлечени от всяко сходство и ако в човек присъстват същите желания, те биват разпалвани допълнително. В известен смисъл под "лоши духове" могат да се разбират самите груби желания и страсти присъстващи в човека и то не без основание.

За мене отчаянието е състояние на безсилие, на безпомощност. Човек се е обвил в толкова гъста и тежка мъгла, която го обездвижва, затруднява действията, ограничава погледа му и много трудно може да пробие сам. Мисля, подходящо сравнение е паяжината - всяко хаотично и непреценено действие оплита и обездвижва човека все повече и повече. Според мене за човека в това състояние е най-важно поставянето на цел, но тя трябва да е конкретна, а не от типа: всичко друго, но не и това. Освен това човек трябва да е наясно, че за да бъде постигнато каквото и да е, е необходимо да са налице подходящите условия. Хората най-често се отчайват в следствие на ситуации над които съдбата не им предоставя почти никакъв контрол. И понеже не могат да проследят кармичните причини назад в миналото, те считат че са жертва на несправедливост и се чувстват безсилни (каквито що се отнася до дадената ситуация наистина може и да са. Но тази ситуация е следствие). За съжаление това най-често води до повтаряне на старите грешки. Семето на вярата се нуждае от подходящи условия и търпението, то да поникне и да даде плодове. Другото е уповаване на случайността. Всичко се променя. Никоя форма или състояние не е вечно и е въпрос на настъпване на подходящото време и условия за да отмине и да бъде заменено. Това е добре да бъде рабрано от човека изпаднал в състояние на отчаяние.