Станимир

Значи ли това че смирението и примирението са неща с които би следвало да боравим изключително внимателно? Вместо "примирение", християните използват термина "търпение". То , впрочем, е същото , що се отнася до контекста, в който Станимир го е използвал...( Истинското "примирение"е вътрешно и касае само връзката ни с Бога; получаването на Божия мир, който никой ум не може да схване... "Примирете се с Бога, за да ви възвиси своевременно!")... Смирението и търпението са двете най-важни християнски категории, в практичен аспект и са най-трудни за постигане в делничния ни живот... Ако се отвори такава тема, може и повече да се каже... Всъщност използвах "примирение" в отрицателен смисъл, като съобразяване с нещо външно за нас, нечия чужда воля, която не е в съгласие с нашата собствена (това разбира се не означава, че решението продиктувано от нашата воля е по-доброто за нас, но според нашето разбиране е така). При смирението имаме хармонизиране на волите, еднопосочност, сътрудничество, единение, разбиране на/за другия (човек, Учител или Бог).

Сърцето просто трябва да се постави в центъра, където му е мястото. Думата "промяна" е малко подвеждаща. Всъщност става натрупване около духа. Необходимо е изграждане на висшите тела за да може човек да функционира съзнателно чрез тях. Оттук и силното акцентиране върху Любовта в духовните учения, т. като Тя е в основата на Будхичния план - сферата на висшите чувства. Но наред с това е необходимо и развитие и издигане на мисълта до висшите три подплана на менталното тяло, както и усилване на волята, силата и устойчивостта на човека. За промяна може да се приеме процес при който нисшите елементи в състава на човешките тела се заменят с по-висши.

Скоростта на действие на мисълта може да се приеме за безкрайна. Също така в езотеричните източници се споменава, че светлината която виждаме е само външната форма, носителят на истинската светлина. Там също така се споменава, че пространството не е празно, а плътно, и всички проявени обекти са неотделима част от него. В това отношение езотеричното виждане е точно противоположно на приетото от науката. А колкото до "пътуването" в бъдещето, не виждам как грубата физическа материя може да достигне скоростта на светлината и да запази целостта си. Всъщност знам, че е невъзможно. Колкото по-развито е едно съзнание, толкова "по-бавно" тече времето за него. На Изток се говори за дни и нощи на Брама, които се равняват на 432 000 000 години. По същия начин за съзнанието на атомите които съставят човешкото тяло, периода, който възприемаме като един ден, ще изглежда като цяла вечност.

Върху външния свят отделния човек разбира се има ограничен контрол - така и трябва да бъде. Това което не бива да се допуска е външно влияние върху вътрешния ни свят без нашето съгласие и е напълно във възможностите на човека. Смирението и примирението са именно това съгласие, като едното се отнася до висшето а другото до външните условия.

Всъщност науката винаги изучава външното, проявеното. Психологията не прави изключение. Мислите и чувствата са вътрешни само от гледна точка на физическия свят. Моделите на поведение и мислене, навиците, зависимостите, предразположеностите са все форми, които са външни за човека.

Болката и страданието не означават отчаяние. А отчаяние може да има и в не чак толкова сурови условия. Освен това е хубаво разсъжденията от типа "аз и Бог (в мен)" да преминат в "аз и личността чрез която се проявявам", като в същото време се разграничава във всеки момент от къде идва импулса за нашите действия. Дали от външното обкръжение или отвътре; дали от астралното, менталното тяло или от Божествената ни същност (т.е. ние самите). Докато разделяме себе си от последната, ще си останем в сферата на личността. Разбира се не е достатъчно да знаеш, че в същността си човек е едно с Бог, но това знание трябва и да се приложи, т.е. да го проявиш в живота си. Прилагането винаги е много по-трудно от осъзнаването.

Ами доколкото биологията изучава живота и формите му на проявление... Май трябва да включим в биологията всичко останало. Всъщност самото разделение на различни видове наука е направено само за улеснение на човека, но в действителност не съществува.

Имаме причина и следствие. Следствието не може да се прояви преди причината. Реални са причините, а това което възприемаме като време се отнася до следствията, до последователността на тяхното възприемане от съзнанието. Времето е последователност от събития. Самата последователност не може да се промени. Може да се промени само скоростта, интензивността и пълнотата с която се възприемат събитията. Тази скорост зависи от развитието и състоянието на съзнанието.

Мисъл на деня - 28 Юли 2008 г. "Водата носи живота в себе си. Тя е така наречената жива вода. И сега хората търсят онзи еликсир, който обновява живота. Това е водата. На сегашната вода ù липсва нещо. Още един елемент има, който трябва да влезе във водата. Това е вечният живот. Щом вечният живот влезе във водата, вие ще имате това, което наричат еликсир – за обновяване на живота." Из Алилуя, 3-та НБ, 11.X.1936 г.

За всяка противоположност съществува решение, ако се излезе от плоскостта където тази противоположност се проявява, т.е. ако се отиде на по-високо равнище. Тогава обаче между по-високото равнище и плоскостта на която се проявяват двойките противоположности също се образува двуполюсност. Например имаме астралните чувства за любов и омраза. Те са егоистични, свързани с личността. По-високото равнище е Любовта на Висшето Аз, на Индивидуалността, която е надличностна (забележете, че няма надличностна омраза). Така между надличностната Любов и отражението и на астрален план (едното от които силно изопачено, а другото по-малко) също се създава двуполюсност. От гледна точка на надличностната Любов, астралната може да се разглежда като зло, но по отношение на омразата, дори и най-егоистичната любов е добро. Всичко зависи от гледната точка. За "добро" се приема това, което е свързано с правилната посока на движение и развитие. В абсолютен смисъл правилно е това, което е в съгласие с Космическите/Природните Закони, които са неизменни. За съжаление не мога да намеря подходящите думи да се изразя по-ясно.

Какво означава, че каквото става вътре, то се реализира и вън? Човешките мисли са много по-реални от физическото ни обкръжение. Нищо не може да се реализира без водещото участие на мисълта. Всичко проявено преди това е било в съзнанието на някого. Мисълта твори и създава. Каквито елементи съдържа човек в себе си, в аурата си, с такива елементи ще взаимодейства и от околния свят. Един песимист сам привлича нещастието към себе си. Един радостен човек си създава и съответните условия във всекидневието, ако няма кармични причини за нещо друго. Но и дори и тогава той може да запази своята радост, защото основата и е в самия него, а не във външните условия. Затова човек трябва да мисли за Господа, за Божественото и да го проявява в действията си. За да се постигнат промени в условията на живот на Земята - социални, политически и икономически, - е необходимо първо да се извърши вътрешна промяна в съзнанието на хората. Как разбирате, че напредналите братя решават задачи заедно с нас? Как с техните задачи помагат да решим нашите? Различните еволюции са взаимообвързани. В индивидуален план задачата на човек е да пренесе съзнанието си в своята висша триада (атма, будхи и висшия ум). Това на практика означава непрекъснатост на самосъзнанието, тъй като тази триада не се унищожава подобно на физическото, астралното и умственото тела на личността със всяко едно въплъщение. За да стане това пренасяне на съзнанието, към Висшата триада е необходимо към нея да се прибавят определени елементи, висшите тела да бъде доизградени. Това става в ежедневния ни живот на Земята. За задачите и целите стоящи пред висшите същества едва ли можем да си имаме дори и приблизително точна представа. Но пак ще повторя между еволюциите съществуват нерушими връзки и зависимости, както между отделните единици съставящи всяко едно царство, така и между отделните царства. Какво означава "да се запали сърцето"? Да изпитваме силни емоции? Само радост и щастие или влизат и негативните? Любовта с главно Л безусловната любов ли е? Огънят условията, които носим в себе си ли изгаря? Огънят е живот. Защо да "изпитваме силни емоции"? Важна е основата им - дали ще е астралното тяло (личността) или Висшето Аз на човека, духовната му същност. Ангелът няма да разпали нисшите, астрални желания в човека, те са несъвместими с Неговата природа. Трябва да разпалим надличностните чувства в себе си, да им дадем живот. Астралните емоции са двуполюсни, като двата полюса се редуват в проявлението си. Движението трябва да бъде не към положителния полюс на астрален план (защото това неминуемо ще доведе до проявата на отрицателния), а към духовните, неегоистични чувства. Основата на последните е в Будхи, Христовия принцип в човека. Това тяло само по себе си е нашето Сърце, ако разглеждаме човека в неговата цялостност, а не само като физическо тяло.

На 27 Юли: През 1878 г. - в хода на Руско-турска война (1877-1878) Руските войски навлизат във Варна и освобождават града от османска власт. Родени: През 1854 г. - Васил Радославов - български политик. През 1930 г. - Наум Шопов - български актьор. "Моето око винаги и обърнато към онова, което ми предстои, към онова, което трябва да направя; винаги искам да е ново, винаги искам да е непознато" През 1933 г. - Дончо Цончев - български писател. Интервю с писателя - тук Починали: През 916 г. - Св. Климент Охридски, един от учениците на Кирил и Методий, първият български епископ. Икона на Свети Климент Охридски През 1959 г. - Александър Цанков - български учен, политик и държавник. През 1960 г. - Георги Кьосеиванов - български дипломат иполитик. През 2002 г. - Христо Фотев - български поет.

Мисъл на деня - 27 Юли 2008 г. "Аз говоря за Слънцето от гледище на висшата наука. От това гледище Слънцето не е само груба материя. От това гледище Земята има душа, която живее и на която материалната Земя представя тялото. И в Слънцето живее един велик дух. Външната страна на Слънцето е това, което ние виждаме. Духът пък, това е разумното начало в Слънцето. Той е, който изпраща всичко на Земята." Из В начало Бог създаде небето и земята, 14-а НБ, 7.III.1937 г.

Тази тъмнина мога да я сравня с тишината на мълчанието преди предприемане на важно действие, не и с отчаянието. При отчаянието липсва яснота. Слънцето може да изгрее и пак да не го видим.

На 26 Юли: През 1909 г. е открита железопътната линия Радомир - Кюстендил (87 км). През 1924 г. е обявена обща амнистия за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 г. През 1940 г. в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България. През 1947 г. България отправя официална молба към ООН за членство в организацията. Родени: През 1862 г. - Васил Кънчов - български историк, географ и политик. През 1942 г. Людмила Живкова - български политик. Починали: През 1904 г. - Тодор Пеев - български общественик и политик. През 1981 г. - Методи Кецкаров - български скулптор и художник. През 1987 г. - Мистер Сенко - български илюзионист.

Достатъчно пари са тези, които могат да обезпечат финансово всяка възникнала необходимост, желание, намерение или стремеж. Въпросът е в правилния подбор на последните три. Оттук става ясно, че и необходимото количество пари, дори и когато целите които си е поставил човек не са егоистични, а надличностни, могат да варират в много широки граници.

Мисъл на деня - 26 Юли 2008 г. "Най-благоприятните часове за молитва са сутрешните – преди изгрева на слънцето, и после – като имаш скръб, когато си подложен на изпитания." Из Няма любов като Божията Любов, 29.XII.1920 г.

Грани Агни Йога (1.278) ГАЙ (2.184)

Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. Може да ви кажа, че от всичките народи в света, няма по-твърд човек от българина. С девет чифта биволи, не може да го мръднеш от пътя му. Те го наричат инат, не, твърд е. Господ е турил българина като дирек. Ако не бяха твърди, щяха да загазят, благодарение, че са твърди. То е единственото нещо, което ги спасява. Българите не са милосърдни. Българинът с милосърдие не може да се хвали, но с твърдост. Който дойде до твърдостта, българин е там. Когато искат да препоръчат за твърдостта, някой път, казват: Българин ли си? За милосердието не търсят българина. За твърдост казват: Българин ли си? Дръжте го, на него може да градите всичко! Казвам и на вас: Като българи градете вашия живот върху твърдостта, която имате. То е единственото качество, което човек добил в далечното минало. Милосердието отскоро време взело да се развива. Изтокът на човешкия живот е милосердието. Българинът тепърва има да учи милосердие. Не, че не е милосърд, в някое отношение е милосърд. Някой път е много мукалитин; казва: Нека да пострада, оставете го да се научи. Аз докато стана твърд, колко ми е страдала главата. И той, за да стане твърд, нека пострада. Иде в света

Отчаянието е чувство. Мисля също, че отчаянието винаги е съпътствано с усещане за самота, за изолираност. Но това не е това чувство за самота, което се появява често при духовно търсещите. Отчаянието може да се преодолее чрез (само)внушение, като се отклони вниманието на човека от обгърналата го астрално-ментална мъгла и се стимулира да проявява волята си без значение на резултата. Дори и възможността за влияние върху физическия свят да е ограничена и човек не винаги да е в състояние да повлияе на съществуващите в него условия, изграждането на астралната и особено менталната среда в която живее са напълно във човешките възможности.

По някаква причина, когато се говори за агресия, се пропуска един от нейните елементи - желанието да навредиш. Агресорът няма положително отношение към обекта на агресия; липсва загриженост за влиянието, което ще упражни и се интересува само от себе си. Когато се упражни насилие върху нещо външно, което би имало положително влияние върху вътрешното, не може да се говори за агресия, а и правилното планирането на подобни въздействия е над възможностите на хората. За целта последните първо трябва да се научат да различават външното, преходното от вътрешното, същността.

Доброто, което е твърдо, то не се изменя. ... Доброто е твърдото, то е основата в нас. Човек, който не е добър, няма основа. Основата е доброто, понеже е твърдо. Сегашните хора като градят, търсят твърда основа, каменна. За туй казва Христос: „Туй, което е съградено на пясък, събаря се“. Или казано другояче: Всеки човек, който не е съграден на доброто, той се разсипва, корените му се разсипват. Човек твърд трябва да бъде всякога. Твърдият човек не трябва да изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в любовта си. Твърдият човек е постоянен в доброто. Твърдият човек е постоянен в справедливостта. Защото справедливостта, която е жидка, има основата, върху която да почива. Върху твърдите неща текат жидките. Такова определение давам, като не намирам по-хубаво определение, да обясня. Твърдото е, на което може да разчитате. Като погледнеш на тия твърдите скали, да знаеш, че има нещо в света, на което да разчиташ. Да имаме една основа. В Писанието често говорят за вечната канара, от която съм отсечен. Богатството не е твърдост. Няма по-изменчиво нещо от парите. Те се търкалят. Само на добрия човек, на твърдия човек, този, който носи доброто, само на него може да я разчиташ. Твърдостта е нещо съзнателно. Казва: Той е твърд. Той съзнава, че се опира на известен принцип в света. Твърдостта подразбира Бога. Бог е неизменяем. Твърдостта е неизменяема в себе си. Единственото нещо, което остава неизменяемо, то е твърдостта. Иде в света

Отчаянието е като мъгла, която обвива съзнанието на човека. Човек е фокусиран в това чувство и цялото му внимание е насочено към него. Подобно е състоянието на човека и при гняв, страх, ревност и др., но отчаянието като че ли е по-дълготрайно, тъй като енергията необходима за поддържането му е по-малко. Човек се обгръща в собствената си представа за безсилие, слабост, липса на шанс и др., а тази представа на астрално-ментален план си е съвсем реална и затъмнява съзнанието на човека, пречи на достъпа на светлина до него.

Мисъл на деня - 24 Юли 2008 г. "Ние при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които ти е създала, лежи онази основна, велика мисъл – да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свържете с тях и да не мислите, че теса мъртви, а да ги считате винаги като живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг. Наблюдавайте тези живи образи вътре в пространството и размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други към юг." Из Великата майка, 26.02.1920 г.

Примерът с диаманта е доста добър. При диаманта твърдостта е резултат не само от състава, а най-вече от организацията и хармонията на неговите елементи. Същата организираност съществува и в Божествения свят. Твърдостта и устойчивостта водят до нерушимост, което не означава отсъствие на възможност за промяна и развитие. Нерушимо е само това, което се основава върху Божествените Закони, Добродетели и Истина. Твърдостта обикновенно свързваме с физическата плътност, но за астралното тяло например, тя не е ограничение. Т.е. имаме твърдост само от гледна точка на физичния план, но от гледна точка на по-висшите планове тя не съществува. Истинкската твърдост е в Божествения свят.