Станимир

Човек ако е консумирал месо в досегашния си живот (животи) в него се е оформил един навик, една предразположеност. Това не е естествено състояние. Това което Фройд разглежда като вродено, за мене е придобито (доколкото знам Фройд не е вярвал в прераждането). Не са малко хората които изпитват от малки отвращение към месото. За какво естествено желание може да се говори при тях? Те най-вероятно са решили проблема в някой от предходните си животи. Подтискането на една мисъл или желание означава тяхното отричане без да имаме с какво да ги заменим. Ние заменяме желанието/мисълта с тяхното отричане. Истинското освобождаване от желанието/мисълта предполага тяхното приемане и съзнателно пренасяне на фокуса на съзнанието в посока, която естествено ги измества. Борба има и в двата случая, но в първия борбата е безсмислена и обречена на неуспех.

Да. Освен това трябва да се разбере и завистта. Тя е вид заслепение. Човек при това състояние не разсъждава, а се води от една своя ниска емоция, която е завладяла съзнанието му. На такъв човек е нужно по-скоро емоционално хармонизиране и възвисяване, отколкото представянето на някакви разумни доводи.

Може би това е опит да се покаже, че животът не струва нищо. Дълбоко в себе си тези хора са убедени в това и този е най-добрия начин да го изразят.

Какво значи да си напълно удовлетворен? Да нямаш цели? Да си постигнал всичко? Щастието е нещо коренно различно. Смисълът на живота е в движението, в разширяването, в обновяването. Самото щастие включва споменатите три понятия. Това което казах не трябва да се възприема като нещо абстрактно.

А в старобългарския как е било?

Мисъл на деня - 1 Октомври 2008 г. „Музиката, това е един метод за помиряване на всичките големи противоречия, които съществуват на Земята.” Из Явих ви го!, 19-та НБ, 6 февруари, 1938 г.

За търпимостта може да отворим нова тема. Подобно на снизхождението тя е дума в която отделните хора влагат твърде различен смисъл. А състраданието наистина е нещо доста над снизхождението. Състраданието означава готовност да поемеш чуждата болка. При снизхождението имаме разбиране, желание да се помогне, но не и тази самоотверженост и себеотдаване, каквито имаме при състраданието.

Снизходителността често се възприема от хората като проява на надменност, като да гледаш отвисоко на другите. Но от друга страна в самата дума е заложена противоположната идея - идеята за слизане, за отъждествяване с човека до нас. Как разбирате снизходителността - като прошка единствено по милост или като проява на мъдрост и разбиране към хората и слабостите им? От къде точно слиза проявяващия снизходителност и слиза ли той изобщо? Доколко снизходителността е проявява на съчуствие и смирение? А на състрадание?

Мисъл за деня - 30 Септември 2008 г. „Какво трябва да направите, за да издържите на изпитанията? Ще се свържете с разумния свят, за да ви помагат възвишените Същества. Както болният търси лекари да го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят. Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш да разрешиш, ще знаеш, че си духовно болен. За да се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят, да ти помогнат. Затова казва Христос: „Бдете и молете се! Плътта е немощна, а духът – силен. Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията!”” Из Вътрешният закон, УС, 17.ХІ.1935 г.

На 30 Септември: През1884 г. подписана е митническа спогодба между Княжество България и Източна Румелия. През 1879 г. се провеждат първите парламентарни избори в България. През 1923 г. е потушено Септемврийското въстание. През 1944 г. 62-рото правителство на България единодушно приема Наредба-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея; на 3 октомври регентите я одобряват и на 6 октомври 1944 тя е обнародвана. През 1998 г. в София започва Православен събор с участие на главите на седем патриарси, с който се прекратява разкола в Българската православна църква. Родени: През 1931 г. - Милко Бобоцов - български шахматист. международен майстор по шах от 1960 г. и гросмайстор от 1961 г. През 1958 г. става шампион на България по шах. На отборната олимпиадата по шах в Лугано през 1968 г. Бобоцов става бронзов медалист. На турнира в Сараево през 1971 г. Бобоцов става първи, заедно с Давид Бронщайн и Милан Матулович. Женен е за Антония Иванова - международен майстор за жени. Милко Бобоцов почива на 3 април 2000 г. в „Пирогов“, София. През 1932 г. - Златозара Гочева - български археолог и историк траколог. Родена в София. Следва класическа филология и археология в Софийския университет. Работи в Археологическия музей в София, по-късно е преподавател в Нов български университет като ръководител на департамент „Общество и култура на Средиземноморието“. Автор е на десетки научни публикации и четири монографии. През 1935 г. - Никола Инджов - български писател. Роден в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), юношеството му — в Хасково. Завършва икономически техникум, следва икономика във Варна, учи испански език в Хаванския университет. За първи път публикува стихове в сп. „Септември“ през 1952 г. Никола Инджов е носител на множество литературни награди, сред които: 1961 — Награда от Празника на поезията, 1961 — Награда от Световния младежки фестивал в Хелзинки, 1967 — Награда от Съюза на съветските писатели, 1996 — Голямата литературна награда на Бургас, 1999 — Награда от Съюза на преводачите, 2001 — Националната Ботевска награда, 2001 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добър роман („Възречени от Манастър“), 2005 — Награда на Съюза на българските писатели за най-добра публицистична книга („Приписки към времето“), 2006 — Орден “Кирил и Методий” — огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура, 2008 - Национална награда "Георги Джагаров. Починали: През 1875 г. - Емануил Васкидович - български просветен деец. Роден през 1795 г. като Манолаки Васкиди в Мелник. Учи в известното за времето си гръцко училище в родния си град и в гръцката гимназия на остров Хиос. Завършва Бейската академия в Букурещ. През 1815 г. в Свищов основава първото елино-българско училище в българските земи, а по-късно организира и първата училищна библиотека в България, на която оставя своите 800 тома литература. В училището през 1832 г. въвежда взаимоучителния метод за обучение и в него се изучават граматика, аритметика и география. Васкидович е главен учител в Свищов от 1815 до 1845 г., когато е уволнен под натиск на гъркоманската партия в града, и по-късно отново от 1854 до 1863 г. Между 1845 до 1854 г. учителства в Плевен. Васкидович подпомага Неофит Бозвели да състави и издаде „Славеноболгарское детеводство“ в 1835 година. Автор е на 15 учебници и книги и на една граматика на старогръцкия език. Развива и богата обществена дейност. През 1913 г. - Леонид Соболев - руски генерал и седми министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 5 юли 1882 г. до 19 септември 1883 г. През 1868 г. завършва Николаевската академия на Генералния щаб в Петербург, Русия. Заема всички щатни офицерски длъжности в руската армия. В хода на Руско-турската война (1877-1878) е щабен офицер в действащата руска армия в България. По-късно е началник на канцеларията на княз Черкаски, управляващ новоосвободените български земи. По молба на княз Батенберг в периода 1882-1883 г. е министър-председател на България, министър на вътрешните работи и министър на финансите. Подава оставка в знак на несъгласие с с политиката, провеждана от княза, и се завръща в Русия. Трудове: „Към най-новата история на България“ (1886 г.) 1923 - Поп Андрей - български свещеник, легендарен артилерист от селските бунтове 1923 г. Червеният поп (Андрей Игнатов Иванов) е роден на 28 ноември 1879 г. в село Медковец. Поп Андрей (със светско име Андрей Игнатов Иванов) е български свещеник и революционер. Завършва свещенически курсове в Русе през 1906 и става свещеник в село Сливовик в родния си край. Заради непокорство пред църковните власти е изпратен за 6 месеца в Преображенския манастир. Член на БКП (т.с.) от 1919, участва в първия и конгрес. След Деветоюнския преврат през 1923 работи като партиен куриер между Медковец и Лом. Взема участие в Септемврийското въстание, проявява се като командир на оръдие в боевете за Лом. След разгрома на въстанието е заловен от властите и обесен на телеграфен стълб край родното си село. Поп Андрей е възпят от Гео Милев в поемата "Септември". Образът му се отличава с драматизъм и героика. През 1968 г. - Александър Божинов - български художник, публицист и писател. Eдин от авторитетите в областта на карикатурата и илюстрацията. Завършва живопис в град София, а след това учи в Мюнхен, Германия. Известно време редактира хумористичния български вестник „Българан“. След 1929 г. е избран за дописен член на БАН, а след 1939 г. и за редовен член. Александър Божинов е смятан за основател на карикатурата като изкуство в България. Неговите карикатури се отличават с разнообразните си теми и остроумния текст. Едни от най-популярните му произведения в карикатурата са срещу личния режим на Фердинант. Редовни герои в карикатурите на Александър Божинов са Пижо и Пендо, които по това време са се превърнали в постоянни герои на народното творчество. След 9 септември 1944 г. в темата на неговите произведения настъпва съществена промяна. Основна тема за Александър Божинов става защитата на мира. Пресъздава и типични трудови герои. През своята кариера той рисува и множество живописни картини. Александър Божинов пише стихове и фейлетони, а в края на кариерата си и художествена критика. През 1969 г. - Никола Атанасов - български композитор. Никола Атанасов е автор на първата българска симфония. Роден през 1886 г. в Кюстендил, той завършва Консерваторията в Загреб през 1912 г. Симфонията е дипломната му работа, но звучи като произведение на зрял творец – една увлекателна и вълнуваща творба, издържана в стила на късния романтизъм. След завръщането си, Никола Атанасов преподава в различни български градове, а по-късно става професор по теоретични дисциплини и един от първите ректори на Музикалната академия в София. Този композитор написва още две симфонии, три увертюри и редица камерни творби.

Най-първо, да имате едно благодарно сърце. И като пострадате, да се радвате, че сте се удостоили, че природата обърнала внимание. Като пострадаш, ще считаш голяма привилегия. Не е ли привилегия онзи скулптор, майстор, да дойде със своя чук и да чука, да удря, да извае една хубава статуя, която да се тури за пример. Колко е хубаво да те очукат и да бъдеш красив, отколкото един камък безформен, никаква форма да нямаш и да бъдеш в своята примитивна форма. Страданията в света, това са чукът, който чука да извае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, гледам, че се оформяват главите ви. Като погледна, виждам чукът как играе. Природата е един отличен скулптор, художник, във всеки живот очуква. Някъде веждите поправя, някъде носа поправя, очите, скулите поправя, ръцете, пръстите, гърдите, всичко поправя. Младост и старост Често и ние сме от ония същества в света, когато не искаме да извършим волята на природата, Божията воля. Хванал си една работа и мислиш. Казваш: „Всичко зависи от тази работа.“ Дали зависи от тази работа или не, то е въпрос. Казват ти: „Пусни тази работа“, ти не искаш да я пуснеш. Казвам: Всяка една мисъл, която минава през вашия ум, вижте дали тази мисъл може да остави едно качество във вас. Всяко едно страдание е дотук , щом мине отгоре , страдание няма, тогава се образува движение. Там, дето има движение в природата, страданията изчезват. Дето се спъва движението, има страдание. Всякога човек се дразни, когато се спъва движението му. Трите закона

Мислите ли, че всеки човек, който носи глава, е човек? Или мислите ли, че всеки човек, който мяза на човек, е човек? Под думата „човек“ ние разбираме разумно същество, което не обича да греши. То е човек. Човек е този, който иска да живее по закона на любовта. Един човек, който няма желание да използува никого. ... Казвате: „Да обичаме хората.“ Под думата „обичай“ разбираме всичко онова, което е разумно в света. И в себе си е същият закон. И в себе си обичай всичко онова, което е разумно. Казвате: „Човек трябва да обича себе си.“ Обичай в себе си всичко онова, което е хубаво, красиво, добро, изящно. Но като намериш нещо, което не е хубаво, изпъди го навън. Трите закона Недостатъците на хората хвърлят сянка върху съзнанията им и ги помрачават. Недостатъци в Природата не съществуват. Те са в мисълта на човека. Ако успее да ги изхвърли от мисълта си, човек става чист и светъл. Следователно, искате ли да се доближите до образа на идеалния човек, не дръжте в ума и в съзнанието си недостатъците на хората. Колкото по-малко се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-близо сте до образа на идеалния човек; колкото повече се спирате върху недостатъците на хората, толкова по-далеч сте от образа на идеалния човек. Колкото повече товарите съзнанието си, толкова повече се отклонявате от пътя на идеалния човек. Добър човек е онзи, който е добър проводник на енергиите от висшите светове. Добрият човек е бял и светещ. Лошият човек е лош проводник на енергиите от висшите светове. Той е повече тъмен и несветещ. Следователно, каже ли някой, че е лош, това значи, че не е добър проводник на енергиите, които идат от пространството. Идеалният човек

Новата култура, която иде, мяза на един извор, който извира. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: „Човек трябва да се надява.“ После трябва да има вяра и най-после трябва да има любов, в края. Не, в бъдещата култура ще започнем от любовта. Ще имаме любов, че после ще имаме вяра и най-после ще имаме надежда. С любовта трябва да се започне, за да се разрешат всички въпроси правилно. Всяка една дума, която произнесеш без любов, тя е от старата култура. Всяка една дума, която произнесеш, трябва да я произнесеш с любов. Светлината, любовта е нещо, което никой не може да ти го вземе, нито да го отбие. Трябва да започнем с любовта, за да имаме една стабилна основа вътре в живота. Всеки за любовта трябва да мисли, че е нещо, което слиза отнякъде. Няма място в света, дето любовта да не е. Там, дето действува любовта, в никого не се явява желание да ти направи една пакост. Хората на любовта всички са богати. Всеки иска да даде нещо от себе си. Там никой не мисли да прави зло, никой не мисли да вземе. Всеки иска да даде, понеже има преизобилно. В надеждата и вярата се таки има един недоимък, в любовта всичко има. Та казвам: Първата идея, която трябва да влезе в ума ви е, че любовта е онзи Божествен извор, който никога не пресъхва, не оскудява, който никой не може да обере, никой не може да вземе. Затуй дръжте любовта като основа в живота си. Върху тази любов да съградите живота или вашият живот да се проявява. Търпение

Новата култура, която иде, мяза на един извор, който извира. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: „Човек трябва да се надява.“ После трябва да има вяра и най-после трябва да има любов, в края. Не, в бъдещата култура ще започнем от любовта. Ще имаме любов, че после ще имаме вяра и най-после ще имаме надежда. С любовта трябва да се започне, за да се разрешат всички въпроси правилно. Всяка една дума, която произнесеш без любов, тя е от старата култура. Всяка една дума, която произнесеш, трябва да я произнесеш с любов. ... Казвам: Турете любовта за основа, за подтик на човешкия ум, за основа и за подтик на човешката воля. Любовта трябва да бъде един велик стимул вътре. Търпение

"Слава" се нарича птицата вестоносец на Перун от славянската митология. Логично е да се предположи, че това име не е произлязло от латински. Думите слава, славен, славей, имената Слав, Славка и съдържащите "слав", както и самото име Славяни могат лесно да се свържат с този митологически персонаж. Както всъщност и думите слово, словени, словаки.

Мисъл за деня - 29 Септември 2008 г. „Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала Вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите, безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата Земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои Земята.” Из Подобно е на невод, 3-та НБ, 10.Х.1937 г.

Важна е мотивацията. Тя самата дума "духовен" е доста неопределена, но когато човек в действията се основава на едни чисти и възвишени принципи, то тези действия могат да се определят като духовни. Разбира се варианта само да си мислим, че принципите ни са такива също е възможен.

Духовност е когато всяко действие на човека се превърне в духовно занимание. Това, че вземаш пари за извършваната от тебе работа, не я прави по-малко духовна. Нима трябва да оставим тежестта по издържането ни на другите? Важното е парите да не са цел, а средство, което човек все пак трябва да си набави. Да делиш духовните занимания от недуховните означава, че в едни моменти си духовен, а в други не си - каква духовност е това?

Става най-добре, ако водата се остави за 1-2 часа на слънце. Може водата да се постави вечерта и до възглавницата на човек докато спи, но последния трябва да не допуска лоши мисли през това време - човекът трябва да е с чисти мисли. Може и с пасове с ръце да се зарежда водата с положителна енергия, но резултатът е по-малък.

В работата има удоволствие. Майсторът се отличава значително от чирака (калфата) защото в резултат от практиката и опита си е успял значително да усъвършенства своите умения. В усъвършенстването граници няма. Исус също е бил занаятчия и причината не е била само да си изкарва прехраната. Много учения съветват човек да се занимава със някакъв занаят или изкуство.

Какво има предвид Учителя, казвайки това? Когато двама души се обичат, то те се стремят към близост. Насищането и отблъскванетото може да се появи в даден момент, но при истинската любов то е само тест. Ако се издържи – любовта продължава, до края. Защо на Земята да не може да се изпита чисто духовната Любов? Ако си представим две точки, можем да си представим земната любов като движение на тези точки една към друга. Но когато близостта между точките стане прекалено голяма, те ще се срещнат и няма да имат накъде да продължат движението си, ще дойдат до едно ограничение и ще изпитат необходимост да се отдалечат една от друга. Духовната любов разбирам като успоредното движение на същите две точки в посока към Бог.

От 8 хиляди години мъже и жени се отдалечават от Природата. И са се толкова отдалечили сега, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж. И ако вие днес сравните мъжете с първоначалния оригинал, а също и жените, знаете ли каква смешна карикатура щяхте да видите? Не само жената да има женска форма, и мъжът – мъжка форма. Не. Какво трябва да се крие в една женска форма? Трябва да се крият всичките велики добродетели, трябва да се крият всичките най-благородни мисли и чувства. Жената е носителка на най-възвишеното в света – на онази нежност, която се съхранява в нея. Жената може да гради, а мъжът може да създава, но само онова, което е разумно. Ако разгледате работите на мъжете и жените, вие ще видите, доколко жените са жени на Любовта, и доколко мъжете са мъже на Мъдростта. Каквото вържете на земята

Всъщност всичко което човек прави, прави заради бъдещето. Щастието е сега, в настоящия момент, но то също е заради бъдещето. Всеки път се пътува заради целта му, всеки път води до някъде. Можеш да се наслаждаваш на пътуването, на красивите неща покрай които преминаваш, но истинската радост ти дава целта към която пътуваш. Разбира се края на всеки път е началото на нов.

Често в различни учения се говори за здравата основа. Това са определени вечни и неизменни принципи върху които всеки човек може да изгради светогледа си по начин позволяващ неговото развитие и предпазващ го от съществени грешки. Тези принципи и свързаните с тях качества служат за мярка и цел, а възможностите за развитието им (тяхното и на разбирането ни за тях) са неограничени. Принципи като този на хармонията, единството, ненараняването, подобието или пък добродетели като съчувствие, търпимост, благост, справедливост, смирение едва ли някой ще отрече. Всеки в себе си знае, че без тях духовното развитие е невъзможно и към всяка информация влизаща в противоречие с някой от тези принципи и качества следва да се отнасяме доста внимателно.

Сещам се за нещо, което прочетох наскоро: Добро и зло Това разбира се е в индивидуален план, но същото може да се приложи и в колективен. Важното е да има обновяване на старото и развитие.