Станимир

Борбата не е само противопоставяне, борбата може да бъде и утвърждаваща. Говорейки за борба можем да имаме завоюване на нещо, можем да имаме и защитаване на вече завоювана позиция. Всяко постигане е борба. Борбата съпътства постигането на която и да е цел. Хармонията не изключва борбата. Човек не може да избяга от съпротивлението на обкръжаващата го среда, то в много случаи е необходимо. Но човек не трябва да допуска борбата да се превърне в цел за него и да бъде завладян от антагонизъм.

Самоубийството винаги е опит за бягство. Също така често извършителят му умира със заблудата, че той "казва последната дума", т.е. до известна степен се чувства победител.

Алчност е да искаш повече от това което можеш да използваш - за себе си, доколкото това е необходимо и за благото на другите. Що се отнася до колективната алчност, такава може да съществува ако човек се отъждествява до голяма степен с някаква група. Тогава вместо да иска за себе си, започва да иска за групата, но пак повече от това, което реално е необходимо на въпросната група. И ако подобни членове в групата са повече, може да се говори за колективна алчност. Да не забравяме, че дори и когато дава воден от неегоистични мотиви, човек трябва да дава според потребностите на получаващите, поне доколкото може да ги прецени.

За кого е страшна смъртта? Страхът от смъртта винаги е свързан с ъс силната привързаност към нещо или към някой, които умирайки ще изгубим. Колкото по-силно е привързан човек към преходните неща от живота, толкова повече той се страхува от смъртта. Какво е по-страшно от смъртта? Смъртта е разрушаването на една форма, за да може животът да се пренесе и продължи развитието си в друга форма. В Природата това е закон. Истински страшни са застоят и деградацията. Дори и духовната смърт идва за да прекъсне възможността за задълбочаване на разложението и да се даде възможност на монадата да продължи своята еволюция в следващ космически цикъл.

Мисъл на деня - 13 Октомври 2008 г. „„Има ли противоречия духовният човек?” – Той има по-големи противоречия от обикновените хора, които живеят само на физическия свят. Обаче духовният човек лесно се справя с мъчнотиите си – той е досетлив, съобразителен.” Из Фарисей и Садукей, УС, 13 октомври 1935 г. Вътрешните качества на числото 12. Дванадесеттях хляба. Божественият и човешкият порядък (продължение).

Мисъл на деня - 12 Октомври 2008 г. „Любовта на физическото поле и в най-долното състояние любов, и в духовния свят – в своите чувства, и в умствения свят – в своите мисли, и в своето най-възвишено състояние – резултатите са едни и същи. На физическия свят нещата се посаждат, в духовния растат, а в Божествения свят дават плод. Ако във физическия свят не посееш, в духовния няма какво да порасте и в Божествения няма какво плод да даде.” Из Да Му служим без страх, 39-та НБ, 18 септември, 1938 г.

Мисъл на деня - 11 Октомври 2008 г. „Условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на Кабалата, до законите на висшата математика.” Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г., София.

Вярата е закон за нас. Тя не е закон за другите. Вярата е за нас. Ти не може да извадиш вярата отвън да живее. Ти с вярата живееш в себе си. Дотогава, докато имаш вяра, ти живееш. Щом нямаш вяра, ти си нещастен. Щом изгубиш вярата, твоят ум се помрачава, хиляди нещастия дойдат. Дойде вярата, дойде светлината, ти вече намериш пътя си. Някой казва: „Аз имам вяра.“ Ти вярваш в болестта, затова имаш болест. Ти си сиромах, защото вярваш в сиромашията. Богат си, вярваш в богатството. Имаш знание, вярваш в знанието. Щом изгубиш вярата, знанието си заминава, богатството си заминава, здравето, всичко си заминава. Казвам: Вие не може да имате вяра в мене. Вярване може да имате. В мене може да имате вяра, ако аз влеза да живея във вас, да бъдете едно с мене. Аз може да имам вяра във вас, ако вие влезете в мене да живеете и работите с мен. Щом сте вън от мене, ще имате вярване. Когато казваме: „Вярваме в Бога“, разбираме: Бог живее вътре в нас и живее заради нас. Каквото искате, ще ви даде, ако вярваш, че Той живее в тебе. Ако вярваш, че Той отвън ходи, няма да ти се обади. Ако вярваш, че е вътре в тебе, ще направи много работи. Казвам: Не условия, а вътрешни възможности. Вярата е един закон за възможностите. Ти имаш ум, то е една възможност. Имаш едно сърце, имаш душа, то е възможност. Имаш дух в себе си, имаш воля, имаш сила, това са възможности. Като туриш всичките тия сили в действие, ти ще разработиш нещата отвътре, ще знаеш как да се справиш с механическите процеси на условията. Анализи Вярата е закон за разширение. Разширението донася освобождение. Следователно, вярата е закон за освобождение от ограниченията. Научно, какво нещо е вярата? – Закон, с който човек се освобождава от ония неестествени ограничения. Казва: „Вярвам.“ – За да вярваш, ти трябва да знаеш как да се освободиш. Щом знаеш как да развържеш въжето, с което си свързан, ти имаш вяра. Стани ти, който спиш!

Целта на кампанията ми изглежда малко като мащабно статистическо проучване. Популярните романи ще станат още по-популярни.

С непреходните неща е така. Има и неща обаче, които са неизменна част от божествената ни същност. От тях не можем да се разграничим. Дали са наши или на Бога е въпрос на гледна точка. Човека е божествената си същност, а останалото е илюзия. Тях никой никога не може да ни ги отнеме. Ние можем да ги ограничим или да ги развием (по-скоро способността си да ги изявяваме), но те винаги ще останат с нас. Такива са всички умствени способност, сърдечни качества и др. Например свободата на волята можем да я ограничим, да стесним кръга от възможности на своя избор, или да го разширим, но винаги ще имаме на разположение едно поле в което да можем да упражним свободата си. Или пък примерно съчуствието. Някой са го развили по-пълно, в по-голяма степен, други в по-малка и в изопачен вариант - няма ограничения и в двете посоки. Съчуствието е неизменна част от човешката същност, а способността за проявяването му в различна степен според развитието на съзнанието ни, можем да определим като нещо наше, те са си индивидуало постижение на всеки отделен човек. Всеки е развил способността си да проявява своята същност в различна степен - в това отношение равенство не може да има, но потенциалът навсякъде е един и същ и безкраен. Мислите, чувствата, материята изграждаща телата ни, външните притежания не са наши. Но способностите и качествата чрез които боравим с тях са. Да дори и те в основата си са божествени, но според степента в която ги проявяваме те стават наши.

"Под думата „чистота“ ние разбираме най-хубавите условия, при които може да се проявим. Що е чистотата? Най-добрите условия, при които човек най-добре може да се развива, това е чистота. Вън от това чистотата като понятие е безпредметна. Като едно условие, за да се добие нещо, тогава чистотата е на място. Чисти трябва да бъдем при условията, които ни се дават. Трябва да пазим чистотата, понеже ако не пазим чистотата, тогава ще спънем нашето развитие. Щом не пазиш чистотата на своите мисли, на своите чувства и постъпки, веднага ти ще се спънеш." Организиран и неорганизиран свят

Истината е един безкраен потенциал, същестуващ навсякъде и във всичко. Тя е и която гарантира безкрайността в развитието ни. Никой не може да разбере и изяви цялата истина, но с духовното ни израстване нараства и способността ни да изявяваме по-голяма част от нея (и от себе си, защото Истината е в основата и на нас самите). Обективната Вселена е отражение на истината. Разбираме какво има отвъд проявеното, като го проявяваме. Еволюцията е това - вечно и непрестанно проявяване на все по-нови и нови аспекти на Истината. Какво е лъжата? Това са силите, които пречат на Истината да се прояви такава каквато е. В колкото по-голяма степен човек проявява Истината, материята която изгражда телата му е по-организирана. Лъжата е прибавяне на неорганизирана, хаотична материя към човека, която ограничава способността му за различаване. Всички ограничения в човека произлизат от хаотичната материя в телата му. Те сформират една гъста обвивка през която Истината не може да се прояви и човек я възприема по твърде ограничен и изопачен начин.

В това, което казваш виждам нещо много вярно, тъй като в същността си хората сме еднакви, а и не само хората. В основата на всяка една частичка във Вселената стои все същия безкраен потенциал, който всъщност представлява и абсолютната и неизменна Истина. Но от друга страна можем да осъзнаем само тази част от Истината, която е проявена във форма. Тука вътрешното и външното се пресичат. Затова има разлика и между теоритичното знание и приложеното в живота. Приложеното в живота е станало част от нас, то е проявено от нас самите, а не от някой друг. Всъщност то винаги си е било част от нас, но ние дотогава не сме го осъзнавали като такова, а като нещо външно. В основата си всичко съществуващо във Вселената е еднакво, и все пак няма две еднакви неща, защото всяка една частичка проявява тази вечна и безкрайна основа по различен начин.

Понеже подфорумът е за изкуство, искам да напомня, че изкуството винаги е насочено към разкриване на истината. Акцентът при изкуството е върху красотата, а не върху практическата полза от обекта, въпреки че не я изключва. Изкуството е насочено към одухотворяване и възвисяване на човека, а не към формиране на зависимости и манипулиране. Целта на изкуството е да стимулира висшата природа в човека.

Мисъл на деня - 6 Октомври 2008 г. „Нужна е вяра на човека, но вярата му трябва да се обърне в наука за разпознаване на онези основни закони, които регулират човешкия живот. Любовта трябва да се превърне в друга наука, която носи всичките елементи за човешкото щастие. Много се говори за любовта, но къде е изкуството на любовта? Изкуството на любовта се крие на две места в човека, а именно: той трябва да възпита езика си, да възпита гърлото си. След това ще вземат участие и неговите очи.” Из И не можаха на това да му отговорят,НБ, 14 ноември, 1937 г.

Целта на откриването на темата беше всеки да изясни за себе си какво точно съдържание и смисъл влага в качеството снизходителност и какво още трябва да се добави, за да имаме една добродетел истински основана на любовта и милосърдието. Не мисля, че уважението трябва да бъде разделяно от снизходителността. Ако ти не уважавш човека, ако не си загрижен за него, тогава снизходителността ще е просто една демонстрация на духовност и нищо повече. Нека не приемаме маската за същността. В беседите на Б. Дуно, в Агни Йога, а и вероятно и на други места, снизходителността винаги е представена като положително качество. Това ако не друго трябва да ни подскаже, че нашето разбиране за снизходителността трябва да претърпи развитие.

Това в повечето случаи не е вярно. Другите също рядко са обективни спрямо нас. Истински ориентир можем да намерим единствено в сърцето си и то на едно по-дълбоко ниво от това до което хората обикновено достигат. А по отношение на любовта, когато не отвръщат на любовта ти с любов, това е най-добрата възможност да провериш според реакцията си дали любовта ти е истинска.

"Първо, при сегашните условия имате най-добрите условия да се учите. Защото вие по навик на вашето минало, което изпъква, казвате: „Нямаме условия.“ Условия може да нямаш, но имаш възможности. Тогава чрез възможностите създавай условията. Може възможности да нямаш, но имаш условия. Чрез условията създай възможности. По двата начина работи. Ако нямаш условия, значи имаш възможности. С възможностите ще създадеш условията. То е право на човека. Пък може да нямаш възможности, имаш външни условия. От условията създай вътрешните възможности. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава въпросът върви по-добре. Тогава приложение ви трябва." Налягане и напрежение

Мисъл на деня - 4 Октомври 2008 г. „Който люби, никога не изпитва лоши чувства към хората. Любовта примирява човека както със самия него, така и с окръжаващите. Влезе ли лошо чувство в човешкото сърце, това показва, че дяволът се е настанил там. Страшно е да дадете място на дявола в сърцето си. Влезе ли дяволът в някоя къща, иде запустението.” Из Трите книги, УС, 8 декември, 1935 г.

Учението може и да не променя, но спомага за разкриването на вътрешния потенциал. Разбира се, че ако не си настроен на вълната на съответното учение, прочитайки го, най-вероятно ще го отхвърлиш. И все пак някои моменти от това учение, ще оставят незабелязано отпечатък в съзнанието ти, който в един бъдещ момент ще даде резултати. Учението може да потвърди определени твои разсъждения и възгледи в които не си бил сигурен. Учението може да стимулира определени твои качества или пък да насочи мисълта ти в определена посока, да ти даде идеи. Учението може да събуди някои знания и качества от минали животи, учението просто му напомня неща, които човек е знаел. Лично на мене учението на Б. Дуно ми е дало от всичко написано по-горе. До каква степен не мога да преценя, тъй като съм запознат и с редица други учения, но за това, че влиянието му е съществено съм сигурен.

Теософията е окултизъм. Разбира се и там последователите малко са пообъркали нещата. Мистицизма се характеризира с религиозната отдаденост. Набляга се изключително на свързаното със сърцето и с емоциите, на озарението идващо отгоре. В същото време мисълта, разумното, познанието почти изцяло се отричат. Ролята на самия човек е изключително недооценена. Спиритизмът разчита на осъществяването на контакт със същества от надземните светове, от които евентуално да се почерпи някаква информация. Не мисля, че си заслужава по-подробното му коментиране. Казано е "Когато ученикът е готов, Учителят ще дойде." При окултизма опасността може да дойде свръхразвитието на интелекта и волята, за сметка на любовта и чувствителността.

Решението е да определим твърдо какви искаме да бъдем, да следваме идеала, който сме си наложили, да имаме естествена замяна, а не отрицание. Потискането означава отричане. Честното самонаблюдение може да ни покаже истинските мотиви за нашите действия.

Дори и прошката да бъде приета, това не освобождава от последствията. Всъщност за жестокия човек няма никакво значение дали ще му простиш или не. Прошката по-вероятно ще бъде възприета като знак, че може да проявява и занапред жестокостта си. Осъзнаването на жестокостта не може да дойде от прошката. Жестокостта може да бъде преодоляна единствено когато човек е развил в някаква степен загриженост за другите. Липсва ли загриженост дори и осъзнаването на чуждата болка, дори и да си спомни моментите в които самия той е бил в позицията на потърпевш, няма да се окажа спирачка за жестокия човек. Жестокост може да проявят и сравнително добри хора в момент на умопомрачение, когато временно силно е нарушено психическото им равновесие. Такива хора обикновенно след това дълбоко съжаляват за стореното и за тях получаването на прошка може да се окаже необходимо, най-вече за да могат частично да се освободят от чувството си за вина. Прошката не е в състояние да им даде нищо повече. Тя няма да им помогне да преодолеят евентуален следващ психичен срив, нито пък ще ги освободи от последствията и отговорността за постъпката им.

Обичта се отличава по това, че дала клонищата. Обичта е възвишен живот. В обичта растат клонищата и цветове има. Когато говорите за любовта, разбираме, любовта винаги спуща корени. Обич и любов се различават, че любовта създава корените, обичта създава клонищата на живота. Следователно, то е поляризиране на онази енергия. Ако вие не разбирате закона на любовта и закона на обичта, вие не може да се ползувате от тях. Единият закон създава корените на сърцето, обичта повече влияе върху ума. Та казвам: Едновременно, ако вие любите един предмет и ако обичате един предмет, ще имате два различни процеса, които едновременно вървят. Ако развивате вашето сърце, знаете ли какво ще стане? Казваме: „Да се обичаме.“ Вие някой път казвате: „Да се обичаме“, пък разбирате любовта. Хубаво, ако се развиват корените, пак тези корени нямат изходен пункт да излезат, да се прояви стеблото, тогава каква полза може да допринесат корените на тия растения? Обичта седи в това, ние обичаме един човек, който ни дава възможности в неговото присъствие да се проявим, без той да ни ограничава. Като се проявим, той да даде най-добрата оценка. Аз така разбирам обичта. Може да обичаме един човек, в присъствието на когото ние може да се (проявим) или който ни дава възможност да се проявим. Та обичта значи е законът, който показва свободата, дето можем да се проявим. Такова същество е Бог. Затова ние като мислим заради Него, понеже Бог иска да ни остави свободни, да се проявим навсякъде, каквото и да вършим. Доброто и злото ние проявяваме. Той винаги се оттегля, ние да се проявим. Затова ние не Го виждаме. Като намислим да направим нещо добро, Той се скрие. Говоря по човешки. Като намислим да направим нещо зло, Той само каже: Ти тази работа обмисли ли я хубаво? Само ще ти каже така. Денят показва начина, по който да реализираме нашите копнежи. Вечерта показва скритите възможности. Че като погледнеш, то са векове, милиони години за бъдеще, то са възможности за постижения. ... Звездите показват пътя на възможностите. Една мисъл е като една звезда. Втора, трета, четвърта, то са все звезди. Като дойде слънцето, ще разберем закона на любовта. Щом дойде любовта, тогава вече идват всичките постижения. Любовта и обичта как ще ги определите, как ще ги оприличите? Кое слънцето и кое месечината? Имаме две тела на земята: Едното е вечерница, другото е слънце. Де ще турите обичта и любовта? Обичта е месечината. Всичките растения вечерно време растат. Месечината въздействува вечерно време върху растенията. Денем акумулират енергия, вечерно време израстват. Три, четири, пет сантиметра израстват. Обичта е месечината. Та при обичта трябва да растете. А пък при любовта вие трябва да събирате енергия. Растенето е вторият процес. Най-първо трябва да акумулирате енергия. Любовта е, която акумулира енергия. Като мислите за любовта, казвате: „Какво ме ползува?“ Тази събрана енергия вече ще се яви възможност да се прояви. Ти без любов не може да се проявиш. Любовта е един вътрешен процес на събиране. Вие вземате сега любовта като процес да се проявите. Най-първо любовта ще акумулира енергия, ще възприемаш при любовта, ще се напълниш. Всичко като се напълни в тебе, тогава тази любов ще се прояви. Докато ти не се напълниш, не давай любов навън. Тук имате скачени съдове. Могат ли тези съдове да дават, ако не са напълнени? Те трябва да се напълнят. Всичките хора са скачени съдове тука на земята. Нямаме право, искаме, не искаме, ще дадем. Любовта върви в света. И в неразбирането на този закон идат всичките противоречия. Ние искаме механически някои неща. Пък той човек като се напълни, ще ви обича. Без разлика е заради него. Ако идете на една чешма, какъвто съд и да носите, водата ще го напълни, няма да направи разлика. Чешмата ще направи ли разлика? Какъвто съд занесете на чешмата, все ще го напълни. Любовта каквото намери, ще го напълни. Основни положения в живота

Кое е успех и кое не, много трудно може да се прецени. А и никога не се знае дали не е съществувала някоя още по-добра възможност, която сме изтървали, а ние само да си мислим, че нещата са се развили по най-добрия начин. От човек зависи много - това трябва да бъде ясно осъзнато, защото отговорността така или иначе си е наша и ние трябва да сме наясно с размера и. Изборите си ги правим ние. Това което най-често не зависи от нас са условията в които правим избора си.