Станимир

Аз лично предпочитам да мисля за Божията Любов не толкова (не само) като за нещо, което възприемам, а аз самия излъчвам от себе си, от своята същност. Смъртта всъщност е неразделна с раждането. Всяка смърт е и раждане. Умираш в един свят, раждаш се в друг и обратно. Всяка вечер от известна гледна точка човек умира. Казано е: "Сънят е подобен на смъртта". Телата умират и се раждат, напуснати или оживотворени от Живота. Раждането и смъртта са следствия от действията на Живота, на оживотворяващия принцип. Когато една форма не предоставя възможност на Живота вътре в нея да се проявява, тази форма бива унищожавана. Ако една форма предоставя възможности на Живота в нея да се проявява, но бъде унищожена, тогава тази смърт не е на място. Страшно е неразбирането. Всичко, което ограничава Живота може да се нарече страшно, но всъщност то просто трябва да бъде преодоляно. Ограничения на Живота не трябва да се поставят. Такива ограничения можем да си поставим и в едно живо тяло, можем да ги поставим и като унищожим едно тяло чрез което Животът се е проявявал.

Мисъл на деня - 25 Октомври 2008 г. „В пътя на възпитанието и самовъзпитанието на човека различаваме два метода – метод за съвършените и метод за несъвършените. Според първия метод нито ще хвалиш човека, нито ще го укоряваш. Защо ще хвалиш съвършения? Обаче, приложиш ли втория метод, и ще хвалиш, и ще укоряваш. Несъвършеният човек има нужда от похвала, да повдигнеш духа му. Когато се възгордее, трябва да го укориш, да се смири.” Из Източник на знанието, УС, 27.X.1935 г.

Хубаво е всяка вечер като седне човек, да си ликвидира сметките, да ликвидира всяка вечер с живота през деня. Всяка вечер да смята, че това е бил последния ден и да си дава отчет, какво е спечелил и какво е загубил през деня. И после, на другия ден, като че животът му започва отново. Вечерта е приготовление за другия ден. Ще благодарим на Бога и ще почнем на другия ден друг живот... Из "Разговори на Ел Шадай"

Да, страхът има и защитна функция, т.е. положителна страна и често ни предпазва от вършенето на безразсъдни глупости. Все пак в един момент разумността трябва изцяло да замени страха в това отношение.

Според мене самоконтролът започва от самонаблюдението. Човешкото съзнание има склонност да се самоприспива, както и лесно да губи концентрация. В много голяма част от времето мислите ни са автоматични, шаблонни. Изградили сме си механични модели на емоционално реакция, които почти винаги повтаряме при сходни обстоятелства. За да промени човек това, което не харесва в себе си, първо трябва да го изкара на повърхността. Това означава да си признае, че съществува и след това да изучи скритите причините и механизма на проявяването му. Важно е причините да се търсят в нас самите, в определени наши настройки, предразположения, навици, страхове, желания и др. Външните причини примерно могат да провокират една наша емоционална или друга реакция, но нищо повече. Примерно раздразнението. Някой ни каже нещо което не ни е приятно и ние реагираме остро. Думите на този другия са само спусък. Истинската причина за реакцията е някъде в нас. Поради някакви скрити причини (страх, желание, предразположение) ние не харесваме това, което ни казва (или пък самия човек, който ни го казва) и допускаме то да се отрази на психиката ни и да наруши емоционалния ни баланс. Значи за да имаме самоконтрол е нужно да можем да запазим будността на съзнанието си, да не допускаме да бъдем приспани. Реакциите ни да са съзнателни и разумни, а не автоматични. След определен момент често дори и да забележим, че извършваме някое нежелано действие, вече е късно да го спрем. Не, че е невъзможно, но в повечето случаи става много трудно. Значи контролът трябва да е превантивен. Когато искаме да не допускаме определена реакция например ние можем да положим усилия да утвърдим в съзнанието си нейната противоположност. Може да се използва и самовнушение. Изпитваме омраза към някого. Ние трябва първо да развием любовта си към хората по принцип, независимо от несъвършенствата им. После честно и непредубедено да се опитаме да открием положителните страни на този човек и не толкова да ги открием, колкото да им обърнем внимание, да спрем да ги отричаме. Когато мразим някого ние го асоциираме с отрицателните (в смисъл които не ни харесват) му страни или пък с някакви отрицателни действия, които е извършил по отношение на нас. Такава асоциация разбира се е най-малкото непълна, а често и съвсем погрешна. Ако пристъпим към взаимоотношенията си с този човек с една положителна нагласа, без обичайното предразположение да го мразим, като в същото време запазим една разумна дистанция от него, това което прави или казва не би трябвало да се отразят върху нашето психическо равновесие.

"Цялото пространство е живо. Като се движи в него, Земята получава необходимата енергия за живот. В различните зони на пространството енергиите са различни. За да се развие определена култура на Земята, тя трябва да премине през определена зона на пространството. Същото е и със Слънчевата система. От хиляди години Слънчевата система минава през една област в пространството, която е изпълнена с отрови. Сега тя излиза от тази област и навлиза в друга, по-духовна, в която живеят по-напреднали същества, отколкото в онези пространства, през които е преминавала досега. Навлизането на Слънчевата система в тази област се отразява и върху Земята. Тя влиза в зона с други енергии, нейното движение става възходящо. Ако до сега е "слизала", сега тя се "качва". Затова всеки на Земята, в своето движение трябва да бъде в хармония с възходящото движение на планетата и на самото Слънце. И всеки, който не се подчинява на този закон, ще изгуби благоприятните условия. Казва Бог в Писанието: "Търсете ме, докато съм близо". Тъмната епоха Кали-Юга, черният век, който е траял хиляди години, изтича. Земята излиза от тринайсетата сфера, от гъстата материя, където е стояла милиони години и се качва нагоре. Когато излезе в новата сфера, ще даде банкет и ще каже: " Деца, избавихме се вече!" Тези, които не могат да се издигнат нагоре, ще останат долу. Всички учени същества от Всемирното Бяло Братство са мобилизирани и приготовляват новата култура. Бялото Братство ще превърне всичко в добро! В беседата "Новото човечество" се говори за изключения в Слънчевата система. Сега иде това изключение, но във възходяща посока, в благоприятен смисъл. Това изменение сега, това изключение няма да стане катастрофално, Земята ще се преобрази. Цялата Слънчева система влиза във връзка с нещо по-висше. Изменят се умовете на хората. Новият живот - това пробуждане на съзнанието. Влизането в тази по-висша, по-духовна сфера ще разшири кръгозора на човечеството за познаване на Природата и ще го направи по-възприемчиво към новите идеи, които сега слизат на Земята. От няколко години ние сме навлезли във Водолей. Това е една мистична епоха. Всички снегове и ледове са започнали да се топят. Главното качество на Водолей е чистотата. Който е попаднал в тази област, той непременно ще бъде пречистен. Епохата на Водолей всичко ще примири. тя е като пролет. Старото ще се разглежда като нещо архаично. Тази епоха ще изтече за 2100 години и след това Земята ще влезе в нова зодия. При един щастлив живот 2100 години са кратък период. За това време всички хора няа да дойдат до новото съзнание. Но тогава ще има голяма промяна в живота на човечеството. След 2100 години ще има много по-малко хора, които ще вървят в крива посока. Няма да гладуват, да се изкушават. Сегашният ред на нещата ще се измени. Ние искаме той да се измени в наше време и той в неше време ще се измени. Христос като дойде, започна да говори за новите времена. И вие говорете за новите времена. Поражда се ново съзнание у хората. Ония, които са готови се радват, а тези, които не са готови треперят от страх. Вие питате какво ще стане. От старото нищо няма да остане. Гъсеницата, като стане пеперуда, не иска да яде листа. Ние всички ще станем пеперуди. Няма какво да се плашим. Иде светла епоха! Иде доброто. Тези събития, които стават, са начало. Това поколение така ще си отиде. Иде космичното съзнание у човека. Тогава той ще обича всички същества, ще бъде пълен с радост, блъженство и дух на служене. Ние сме хората на новия живот. Със стария живат краката ни бяха вързани, очите ни бяха завързани, ушите и носът ни бяха затворени, а сега са отворени." Из "Разговори на Ел Шадай"

Всъщност въпросът въобще не ме интересува. Не мисля, че познавам Бог достатъчно добре, нито пък дявола за да мога да ти отговоря. Освен това представите на различните хора за Бог, за дявола, за доброто и злото се различават драстично. Аз мога да ти отговоря от гледна точка на собствената си представа за добро и зло, Бог и дявол. Отговорът ми е "не", но ако ме питаш "защо?", няма да мога да ти отговоря. Затова сметнах за по-удачно да изложа отчасти моите възгледи за доброто и злото. Разбиранията си за Бог въобще нямам намерение да излагам. Целта ми не е да отговоря на въпроса зададен в заглавието на темата. Какво ще стане, ако изворът пресъхне? Това е истинското зло. Отнесено към Бог за щастие това е невъзможно. Липсва дори и теоретическа възможност за това. Добро и зло се определят от мотивите на извършителя. Някой предприема действия които имат добри резултати върху някой друг, но мотивите му са били да му навреди. За този другия това изглежда като добро, но в действителност самото действие е зло и ще донесе отрицателна последствия за извършителя му.

В материалния свят няма нищо сигурно. Човек търси всякакви начини да си изгради едно фалшиво чувство за сигурност на материално равнище, но това е невъзможно. С това не искам да кажа, че външната, физическата част на нещата не е важна, но сигурност там не може да се намери.

Знаеш ли, с течение на времето стигнах до извода, че точно това са хората, които носят истинската любов, онази, коят опишем с главна буква. Изглеждат студени, защото не си позволяват да бъдат затрупани от негативните енергии на другите, но не отказват помощ. Помагат, но стоят на дистанция. Не искат нищо в отплата. Срещат те, помагат ти и те отминават без никаква емоция. Може да нямат чувство за хумор, от тях не може да се очаква топлота, няма да изслушат мъките ти съпричастно, не искат дори да знаят за тях. Но ще ти посочат проблема и ще ти помогнат да го разрешиш. А после ще продължат по пътя си. Аз също са запознах с такъв човек в много тежък за мен период. Много ми помогна - именно с това, че ме накара да осъзная колко съм затънала и да разбера, че силата е в мен Да, но също така има хора (или пък просто такъв е момента в който се намират), които се нуждаят от топлота и от близост. Имат нужда да ги видят в човека отсреща, да ги почувстват и тогава духовно развития човек ще им ги осигури по подходящ начин. Духовно развития човек, според мене, може и да не покаже чувствата си, ако сметне това за необходимо, но това не означава, че те не съществуват. Разбира се, имам предвид чувства в които липсва всякакъв егоизъм и корист. Но дори и да не покажеш чувствата си външно, те винаги могат да бъдат усетени на едно по-дълбоко ниво. Ще обърна и специално внимание на чувството за хумор, защото то е част от духовното развитие. Хуморът повишава човешките вибрации, повдига настроението, човек се освобождава от негативните емоции и мисли. Разбира се при духовно развитите хора липсва този необуздан смях и еуфория, който се наблюдава при тези които реагират на чисто емоционално равнище. Състраданието винаги предполага да поемеш част от чуждата болка и тежест. Това е като да му дадеш възможност да си поеме глътка въздух, която да му даде сили и възможност да се справи с положението в което се намира. Състраданието дава възможност на човек да почине и да възстанови силите си. Как ще използва тази почивка, естествено всеки сам си решава. Съчувствието не е като състраданието. Чрез него ние оставаме по дистанцирани от човека насреща.

Разбира се, че е наясно. Който иска да пие чиста вода, ще отиде колкото може по-близо до извора. Кой откъде, как и колко ще пие, всеки си рашава сам. Изворът предоставя еднакви възможности за всички.

Един брат попита: - Има ли нещо по-съвършено от мисълта? Учителя отговори: - По-съвършено нещо от Любовта няма. Но за да я разбереш на Земята, трябва да имаш мисъл. Мисълта е среда, през която се предава любовта. Ако не мисли, човек не може да обича. Вън от мисълта Любовта е непонятна. Ние се стремим към съвършената Любов! Това търсим! Любовта трябва да бъде в подсъзнанието, в съзнанието, в самосъзнанието и в свръхсъзнанието. Човек трябва да проявява онази Любов, която никога не пресъхва. Двама души, които се обичат, трябва да знаят каква дистанция да поставят помежду си. Тя не трябва да бъде нито много голяма, нито много малка. Разумността ще ви каже каква да бъде дистанцията. Любовта е огън. Трябва да те стопля, но не да те изгори. Ако се доближиш много близко до огъня, ще изгориш. - Казахте в лекцията, че човек трябва да има връзка само с едно същество, само с Бога, с никой друг да не се свързва. Какво значи това? - Да обичаш без връзка, значи да не влагаш корист в любовта. Да нямаш никакъв страх, че някой друг може да обсеби това, което обичаш. Не очаквай никакви лични облаги от любовта. Да имаш Божествена любов, това значи да се стремиш към Центъра, към Бога. Ако двама отивате към Бога, вие сте приятели. Ако се отдалечавате от Бога, вие сте неприятели. Любовта има съвсем особено качество. Когато влезе в човека, тя му дава подтик да чете, да учи, да работи за Господа. Човек се възхищава от всичко красиво, във всичко вижда възвишеното. Това, което хората проявяват като любов, не е Любов, то е едно обикновено чувство. Като намериш Божественото в човека, ти си намерил същинския човек. А човешкото е сянка. При Божествената Любов ти виждаш и обичаш Бога в човека. А това, което наричат в света любов - човешката любов - това не е никаква любов. Това е както, когато турят парче примамка в капана. Разликата мужду влюбването и Божествената Любов е в следното: Ако любовта ти към някого не хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тази любов е Божествена. Но ако твоята любов към някого хвърля сянка върху любовта ти към Бога, тогава тази любов не е Божествена, има нещо нечисто в ная, има примес. Да желаеш да те обича онзи, когото обичаш, това са човешки работи. Из "Разговори на Ел Шадай"

Доброто и злото могат да се разгледат и от още една гледна точка: Имаме един извор. При извора водата е най-чиста. Но после тя може дотолкова да бъде замърсена, че въобще да не става за пиене. И все пак водата, която извира в началото е чиста. Замърсяването не идва от извора.

Всъщност Бог контролира развитието на хората, но в доста по-дългосрочен план, отколкото обикновено сме свикнали да разсъждаваме. Вършейки зло, човек винаги се самоограничава, това е неизменен закон в Космоса. Никой не може да избегне последствията от своите действия (мисли, мотиви). Бог не прави изключение.

"Бог е създал човека" е твърде заблуждаващо. Човекът никога не е бил създаван. Това, което е вечно, не може да има начало. Човекът е част от Бога и винаги е бил част от Бога. Бог дава известна свобода на човека (според развитието му), за да може човек да се учи чрез опитностите си. Бог не е причината за това човека да прави зло, а по-скоро се явява жертва. Когато частите на един организъм действат за себе си във вреда на целия организъм, той търпи последствията от действията им.

При повечето хора, моментът на смъртта е кармично определен, но не при всички. Освен това закона за кармата е динамичен. Когато човек се опита да заобиколи закона за кармата, разбира се ще си понесе последствията, но случаите за които говоря не са такива.

В Космоса, съществува един порядък, действа един разумен план - това е Доброто, създадено от Бог. После идва човекът и нарушава този порядък - така се поражда злото. Доколкото човек пази Божествения порядък, доколкото се стреми да сътрудничи в поддържането му, човек върши добро. Когато човек е в нарушение на този порядък, имаме зло. Злото е допуснато, за да може човек да остане свободен, да не бъде нарушено правото му на избор, но злото не е създадено от Бог, а от човека. При Бог имаме една висока организираност, една хармоничност. Не Бог нарушава тази хармоничност, а човека. Под човек разбирам всяко разумно същество, без значение на степента му на развитие. Злото може да се превърне в добро и в крайна сметка доброто винаги ще надделее, защото Светът е основан на порядъка, а не на хаоса. И доброто може да се преобразува в зло, но само частично - има механизми, които ще спрат този процес и ще обърнат посоката му.

Ние говорим за Любовта - нищо повече! - каза Учителя. - Други се занимават с доброто, със злото, с жертвата. Който иска да изучи доброто, злото, жертвата, женитбата, политиката, нека иде да се учи в света. А който иска да учи Любовта, да дойде при нас! Един скъпоценен камък струва повече, отколкото всички други камъни, взети заедно. Никой няма да постави тези другите за украшение. Една душа, в която е пробудено съзнанието, Любовта, е скъпоценен камък! Щом имате Любов, вие сте скъпоценен камък и някой ангел ще ви тури на ръката си. Любовта свети. Тя излъчва светлина. Когато човек не свети, той е обикновен камък. Любовта е извън времето и пространството. Тя не е във времето. Можеш да я почувстваш в един момент, ти във време и пространство я констатираш, но най-главното в Любовта е онова, което е извън времето и пространството. Ти имаш тогава съзерцание за цялото Битие и виждаш Бога във всичката Негова пълнота. Любовта осмисля нещата. Тя ще осмисли живота по всички посоки и ще даде на човека това, което той желае. Ще даде възможност на душата да се изяви и тя ще се задоволи. Щастието ще бъде само външен израз на Любовта. Щастието ще реализира не цялата програма на Любовта, защото всичко не може да се реализира още, но само част от програмата. В Любовта абсолютно никой не може да те измами. Това е велик закон! Ако кажете, че някой ви е измамил в Любовта, това не е вярно! Казваш: "Колко съм нещастен!" - ти си нещастен в чувствата си, а не в Любовта. Тогава ще кажеш: "Нещастен съм в своите чувства, но щастлив съм в своята любов!" Защо? Защото Любовта, която имам, никой не може да ми я вземе! Из "Разговори на Ел Шадай"

Из „Опуленс – закон за възможностите в живота”, статия от Боян Боев Из "Разговори на Ел Шадай"

19 Октомври - Българска православна църква отбелязва Деня на Свети Иван Рилски. 19 Октомври - Ден на българския лекар Навършват се 107 години от създаването на най-старата съсловна организация в България - Български лекарски съюз. Създаден през 1901 г., той е първият на Балканите и втори в Европа след британския, който слага началото на съсловната дейност на лекарите. 19 Октомври - Национален ден на благотворителността 19 Октомври – Ден на град Перник Културно - исторически комплекс Кракра Дворец на културата; Минна дирекция; Църквата Св. Иван Рилски; Кракра Пернишки; Международен фестивалът на маскарадните игри - Сурва През 1903 г. се произвеждат избори за 13 Обикновено Народно Събрание, спечелени от управляващата Народнолиберална партия. На изборите гласуват 41% от избирателите. През 1925 г. започва гръцко-българския пограничен конфликт останал в историята с името Петрички инцидент. Междудържавният военен конфликт между България и Гърция започва след престрелка на граничната полоса при прохода Демир капия в Беласица планина, в която е убит един гръцки граничар на българска територия. Използвайки този инцидент за повод на 22 октомври 1925 година, гръцките войски нахлуват в победената и демилитаризирана в Първата световна война България. Те форсират българската граница на фронт от 40 км и превземат десет български крайгранични села: Кулата, Чучулигово, Марино поле, Марикостиново, Долно Спанчево, Ново Ходжово, Пиперица, и Лехово, източно от река Струма и Тополница и Картечно, западно от нея. Гърците атакуват и град Петрич, но са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от ВМРО, които наброяват около 4000 бойци. На 23 октомври в Петрич е формиран организационен кризисен щаб, начело с войводата Георги Въндев и помощник Борис Бунев, боеви инструктор. Щабът поема координацията на местната отбрана. Около 15 000 бежанци са евакуирани във вътрешността на страната. Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на конфликта, но изрично се разпорежда да не се оказва сериозна съпротива. За усилване на границата и спиране на гръцкото нашествие щабът на българската армия разчита не само на местното население, но и на временните доброволци от Петрички окръг. В защита на южната граница се отправят членове на ВМРО от Горноджумайско, Разложко и Неврокопско. Мобилизирани са и бивши фронтоваци от Кюстендилско, Радомирско, Самоковско и Ихтиманско. След героична съпротива на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата. След себе си те оставят опожарени и ограбени села, отвлечен добитък, убити невинни хора, разпиляна селскостопанска реколта. Обществото на народите назначава международна анкетна комисия, която на място разследва причините за конфликта. Гърция е заклеймена като агресор и наказана да заплати на България обезщетение на стойност 30 милиона лева, за нанесените морални и материални щети. Родени: През 1897 г. - Владо Черноземски - български революционер. Величко Димитров Керин, известен като Владо Георгиев Черноземски или Владо Димитров Черноземски или Владо Шофьора. Роден в семейството на Димитър Керин и Риса Балтаджиева от чепинското село Каменица, днес квартал на Велинград. Завърша третокласно образование в родната си Каменица. Като млад има склонност към алкохола, но по-късно става пълен въздържател. Владо Черноземски става член на ВМРО през 1922 в Кюстендил и участва в четата на войводата Иван Бърльо. Влиза с чети в Македония и участва в над 15 престрелки с полиция и жандармерия. Изявявал е желание да влезе в заседателната зала на Обществото на народите и да се самовзриви, за да обърне внимание на Световната организация върху съдбата на македонските българи. Бил познат като един от най-добрите стрелци в организацията и като доста хладнокръвен и дисциплиниран човек. Като един от най-подготвените ръководстото на ВМРО начело с Иван Михайлов му възлага голям брой задачи, между които и убийството на народния представител от БКП Димо Хаджидимов. На 9 октомври 1934 в Марсилия застрелва краля на Югославия, Александър I Караджорджевич, както и шофьора на автомобила, в който Александър I се вози. В суматохата френски полицай прострелва смъртоносно френския външен министър Луи Барту. До 1974 г. обаче се смята, че Владо Чернозевски е убил и Луи Барту. Ранен от полицията и ритан от тълпата, Владо Черноземски умира 20 часа след атентата. Погребан е на неизвестно място, като на погребението присъствали само двама детективи и гробари. След края на Втората световна война се разбира, че атентатът е организиран от Абвера (германското военно разузнаване) като операция “Тевтонски меч”. Главен координатор на операцията е помощникът на германския военен аташе в Париж - капитанът от Генералния щаб Ханс Шпайдел (след Втората световна война - генерал, главнокомандващ Сухопътните сили на НАТО в Европа). През 1947 г. - Николай Добрев - български политик. Роден в Неврокоп, днес Гоце Делчев. Завършва геофизика във Висшия минно-геоложки институт в София, след което е инженер в Лабораторията по подземна и ядрена геофизика и геохимия. От 1973 година работи в номенклатурата на Димитровския комунистически младежки съюз, като достига до постовете първи секретар на Окръжния комитет в Благоевград и секретар на Централния комитет. От 1988 до 1990 година е кмет на община Надежда в София. През 1991 година Добрев става народен представител и член на Висшия съвет на БСП. От 1994 година е член на Изпълнителното му бюро и председател на парламентарната Комисия по национална сигурност. Той става министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов, след като предшественикът му Любомир Начев подава оставка в резултат на медиен скандал. Николай Добрев играе важна роля по време на политическата криза в началото на 1997 година. На 8 януари парламентарната група на БСП му възлага да състави ново правителство и на 28 януари той официално получава мандат за това от президента Петър Стоянов, но след споразумение с опозицията на 4 февруари се отказва от него. С това той дава възможност за провеждане на предсрочни парламентарни избори и слага край на продължителните масови протести срещу управлението на социалистите. Някои консервативни политици от БСП критикуват Добрев, че предава доброволно властта в ръцете на Съюза на демократичните сили и не позволява на партията да довърши мандата си. Николай Добрев умира от рак на 17 април 1999 година в София и е погребан в Гоце Делчев. На негово име е учредена награда за млад политик от БСП. През 1950 г. - Петко Христов - български католически духовник. Негово Преосвещенство епископ Петко Христов OFMConv. монах францисканец - конвентуалец (OFMConv.) и Никополски епископ e роден 9 октомври 1950 г. в с. Велчево, Великотърновско. Учил е в Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия "Ангел Попов" във Велико Търново, специалност "Строителство и Архитектура". В периода 1977-1985 получава в България необходимия минимум знания за свещеник. На 15 декември 1985 г. е ръкоположен за свещеник от Негово Преосвещенство епископ Самуил Джундрин A.A. През 1990 г. дава първите си обети в Ордена на Францисканците - Конвентуалци, а вечните - на 15 декември 1993 г. Служил е в енориите в Белене и в Трънчовица. На 18 октомври 1994 г. е преконизиран от папа Йоан Павел II за Никополски епархиен епископ. На 6 януари 1995 г. е ръкоположен в патриаршеската базилика "Св. Петър" във Ватикана от Негово Светейшество папа Йоан Павел II, в съслужие с кардиналите Джовани Батиста Ре и Хорхе Мария Мея. Монсеньор Петко Христов е президент на католическата благотворителна организация Каритас България. Член е на на Междуритуалната Епископска Конференция в България. Починали: През 1912 г. - Христо Топракчиев - български авиатор. Rоден на 16 декември 1887 г. в Сливен. Завършва Военното училище. Участва в конкурса за авиатори и през пролетта на 1912 г. е изпратен във Франция в училището на Луи Блерио в Етамп. След завръщането си е назначен за командир на Аеропланното отделение до завръщането на Радул Милков. Христо Топракчиев заедно със Симеон Петров първи в света разработват специална методика за кацане със спрял двигател. Тя влиза в програмата на Луи Блерио за обучение на пилоти. Във Франция е издадена пощенска картичка с образа на Топракчиев. В началото на Балканската война, на 17 октомври 1912 г., Топракчиев извършва разузнавателен полет над Одрин. Той лети ниско, всявайки ужас у турците. Поручик Христо Топракчиев е първата жертва на българската военна авиация. Той загива при злополука на 19 октомври 1912 г. На този ден няма записани бойни излитания според дневника на Аеропланното отделение. Там е отбелязано следното: "Изпитване на аеропланите над аеродрума. Смъртно падане на поручик Топракчиев." Той загива при облитане на своя самолет "Блерио", руско производство, след като предишния ден лично е заменил част от стабилизатора му. Самолетът му се разбива близо до летището. През 2005 г. в софийския район Искър е кръстена улица на летеца Христо Топракчиев. През 1931 г. - Стефан Панаретов - български учен и дипломат. Стефан Панаретов Хаджиилиев е действителен член на Българска академия на науките, работил през голяма част от живота си за изграждането на добри отношения между България и Съединените щати. Възпитаник и дългогодишен преподавател по български език в Робърт колеж, американско училище в Константинопол, и женен за американка, той става първият български посланик в Съединените щати и остава на поста почти 11 години. Rоден е на 4 октомври 1853 г. в Сливен. През 1871 г. завършва Робърт колеж в Цариград, след което остава да преподава в него български език (1871-1914 г.). След потушаването на Априлското въстание (1876 г.) е изпратен от екзарх Антим I и ректора на колежа Уошбърн в Англия, за да запознае европейската общественост с жестокостите, извършени от турците. Участва активно в съпротивата срещу решенията на Берлинския договор (1878 г.), като изнася сказки в редица американски университети и организации за българския национален въпрос. На 10 декември 1914 г. Стефан Панаретов е първият български пълномощен министър в Съединените щати (1914–1925 г., с кратко прекъсване), като българската легация във Вашингтон е открита на 16 януари 1915 г. Включен е в състава на българската делегация на Парижката мирна конференция, по време на която се подготвя Ньойския мирен договор (1919 г.). През 1921 г. е български делегат в Обществото на народите. Умира във Вашингтон. Заедно със съпругата си Лидия Гейл, той завещава значителни суми на Българската академия на науките и Американския колеж в София. През 1967 г. - Асен Йорданов - български български и американски изобретател, инженер и авиатор със световна известност. Йорданов е смятан за основател на авиоинженерството в България и има съществени приноси в развитието на американската авиация. Асен Йорданов е роден в София през 1896 г., син на Христо Йорданов - инженер и химик. От малък любимото му занимание е да прави хвърчила. През лятото на 1912 г., придружен от баща си, любознателният младеж посещава технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. После баща му го изпраща да учи в Гренобъл, но той постъпва в училището за пилоти на известния френски летец-конструктор Луи Блерио в парижкото предградие "Етан". По време на Балканската война, едва 16-годишен, Асен заминава за фронта доброволец и постъпва като механик в аеропланното отделение край Свиленград с 26 нови аероплана, доставени от Франция, Русия Германия и Италия. Оттук на 16 октомври 1912 г. излита "Албатрос", пилотиран от поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които хвърлят ръчни гранати над Одринската крепост - първото в света бомбардиране от самолет. В аеропланното отделение Асен продължава да работи върху конструиранаето на първия български самолет "Експрес", който завършва през лятото на 1915 г. След неговото изпитание специална комисия от Министерството на войната заключава: "Апаратът е сигурен. Няма допуснати грешки. Признава се за изобретение, а Асен Йорданов - за изобретател. Датата 10 август 1915 г. да се счита за начало на българското самолетостроене." В ежедневния вестник "София" от 21 август 1915 г. четем: "От няколко дни в манежа на цар Фердинанд е изложен за гледане от публиката в естествената му величина, готов за летение, един аероплан, комбиниран и изобретен от седмокласния гимназист Йорданов, син на Христо Йорданов, бивш управител на Централната земеделска банка. Този български аероплан е една сполучлива комбинация от съществуващите видове аероплани от типа "Би-план". Непълнолетния българин, който в гимназията е отличен математик, внесъл едно ново и важно подобрение, което липсваше при съществуващите аероплани, а именно устройство, предпазващо апарата от падане... в самолетостроенето е внесено едно изобретение от българин - нещо, което не може да не погъделичка националното ни чувство и народна гордост." През Първата световна война Асен завършва гимназиалното си образование във II мъжка гимназия и е приет в Школата за запасни офицери. Три месеца по-късно постъпва в Авиационното училище в Божурище, което завършва в кратък срок и с чин поручик заминава на фронта. Във въздушното отделение в с.Удово му се поверява боен самолет, с който взема участие в десетки въздушни боеве с неприятелски самолети. За проявена изключителна храброст е награден с орден за храброст. След войната Ньойският договор забранява България да има авиация, самолетите ѝ са унищожени, личният състав е уволнен. Това е силно обезкуражаващо на летеца и конструктора Асен Йорданов. През 1921 г. Американският аероклуб обявява конкурс за обиколка на Земята със самолет. За победителите е обявена награда от един милион долара. Кандидати са и българските летци Асен Йорданов и Гаврил Стоянов. В писмо до министър-председателя Ал. Стамболийски за отпускане на 6000 долара Йорданов пише: "Значението на този конкурс е безпорно, защото във въздуха ще се срещнат на рицарски двубой за първенството всички цивилизовани народи... Светът ще види, понеже този конкурс е едно велико дело на човешката култура, че българския народ чрез своя мощен дух с достойнство ще се бори в тази област... Ще разнесем българското име и ще станем причина веднъж завинаги да изчезне нашата непопулярност и обидно за нас питане: "Нали столицата на България е Букурещ?" Молбата е удовлетворена и двамата българи пристигат в САЩ, но конкурсът не се провежда... защото от другите страни не се престрашават да участват. С разрешение на правителстовто Асен Йорданов остава в САЩ. Първоначално върши каквато и да е работа и старателно изучава английски. След време постъпва чертожник в конструкторското бюро на заводите Къртис, сетне става летец-изпитател. Продължава да учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. Със своята деловитост, с широките си технически знания и опит постепенно става централна фигура в концерна Къртис и е назначен за главен конструктор на заводите. Едновременно е член на конструкторските екипи Къртис-Райт, Локхийд, Дъглас, Пайпър, Боинг и МакДоналд.Като инженер участва в разработката и съставянето на документацията и инструкции за поддържане и пилотиране на известни самолети, като например летящата крепост Боинг Б-17, изтребителите Локхийд P-38 Лайтнинг и Къртис Хоук 81, бомбардировачите Б-24 и Б-29, както и за транспортния самолет Дъглас DC-3. През 1941 г. Асен Йорданов основава дружество "Джорданов Авиейшън Къмпани", преименувано по-късно в "Джорданоф Корпорейшън", придружено от "Джорданоф Електроникс". Ателиетата му заемат четирите етажа на сградата на "Медисън авеню" в Ню Йорк. Дейността им е в тясна връзка с военната отбрана на САЩ и се намира в строга секретност. Неговата популярност нараства, когато открива авиационно училище. За кратко време то се превръща в най-авторитетната школа, която подготвя пилоти за гражданската авиация на САЩ. Асен Йорданов е автор на многобройни трудове с огромна научна и практическа стойност.Йорданов е автор на много книги за пилотиране, теоретична подготовка на пилотите, включително за дневно и нощно пилотиране, наземна поддръжка, радиоекипировка, метеорологични станции, които стават настолни книги за летците и хората от самолетната промишленост. В САЩ са продадени 750 000 екземпляри от книгите му. Те са преведени в много страни, включително и СССР. Текстът в тях е сбит, точен и е придружен от илюстрации. Това може да се определи като визуално преподаване. В текста си Йорданов използва обикновено разговорен стил, сякаш се обръща към читателите като към свои ученици и приятели. Той често добавя към своите технически илюстрации някои комикси, които превръщат сухата материя в приятна и лека за четене. "Деветдесет на сто от познанията си по авиация щатските летци дължат на г-н Джорданоф - пише видният американски авиоспециалист Д.Х. Ърл. Почти всички от стоте хиляди наши летци в Америка притежават неговите книги и те се четат като Библията. Досега е ненадминат. Той е пръв в това отношение. Тренингът по неговите думи ни донесе значителни успехи по време на Втората световна война... Хората от ВВС се кълнат в книгите на Джорданоф. Те се издават в милионен тираж, а са антикварна ценност. Невъзможно е да си представим съвременната авиация, без тя да е използвала като най-привлекателно и същевременно най-ефикасно методично средство книжнината на българина" - изтъква г-н Ърл. Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, пише за Асен Йорданов: "От него както аз, така и всички американски пилоти сме се учили на авиация." Асен Йорданов се превръща в легенда, една пословична и оригинална личност, наричана от американците с името Джери. Най-голямото американско списание на страниците "известни личности" на 16 януари 1939 г. пише: "Официалните власти, които започват да тренират всяка година по 20 000 пилоти от колежите и университетите в Съединените щати, избраха "горещите книги" на Асен Джорданоф като най-достъпни за начално четиво и инструктажно пилотиране." След войната започва упадъка в кариерата на Йорданов. Той престава да работи в сферата на авиацията и се насочва съм нови области. През 1950-е години Йорданов работи върху сигурността при автомобилите и е един от създателите на въздушната възглавница, а също и върху апарата Джордафон - предтеча на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност няколко души едновременно да разговарят помежду си. На 19 октомври 1967 г. световните информационни агенции съобщават: "Асен Йорданов - пионер на авиацията, летец-изстребител, авиоконструктор на Боинг и Дъглас, почина на 71-годишна възраст. Прахът от урната е разпръснат със самолет в небето над Америка." Още приживе неговите заслуги са признати. Името му е вписано в "Книгата за почетни граждани на Ню Йорк", портретът му е изложен в "Залата на славните" в Нюйорското летище "Ла Гуардия". В "Ер Спейс музеум" са изложени негови вещи и лични архиви.

Мисъл на деня - 19 Октомври 2008 г. „Днес на хората се говори от гледището на съвършените, а не от гледището на несъвършените. Що се отнася до живота на несъвършените, всички го познават. Важен е животът на съвършените, който се отличава с мълчание. То не се изразява в неговорене – то не е външен, но вътрешен процес. Съвършеният сам решава задачите си.” Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Човек може да мисли за смъртта като нещо красиво и да я очаква, едва когато е изчерпал всички възможности за развитие в настоящия си живот. Проблемът е, че подобна преценка малцина биха могли да направят вярно. Напредналите духовно над определено ниво могат да предизвикат смъртта си съвсем умишлено със силата на волята си, когато преценят, че продължаването на живота им не е необходимо, но повечето хора в това отношение трябва да се съобразяват с предначертанията на кармата. За съжаление, за много хора животът след смъртта няма да е по-красив от този, който водят на земята. Хората с ниско развитие на съзнанието ще обитават в същия мрак и там. Желанията, навиците, зависимостите ще бъдат многократно усилени. Хората със слаборазвито и клиширано мислене ще бъдат затруднени неимоверно, тъй като в надземните светове всичко се управлява директно чрез мисълта. Да не говорим, че без преобладаване на любовта и всякакви надличностни чувства в човека, най-висшите сфери са съвсем недосегаеми.

Тук не е Негова грешка, а на учениците. Трудно обяснение, ще го спестя. "El(o)i! El(o)i! lama shabahhthanei!": shabahh - давам мир; прославям. "Eli Eli Lamahh 'azabtani" - Господи, защо ме изостави. Среща се в Псалмите. Всъщност превода е съвсем умишлено сгрешен от Марк и Матей, но това е друга тема.

Самоубиецът просто е човек затънал в дълбоката заблуда, че чрез самоубийството може да разреши нещо.

Мисъл на деня - 14 Октомври 2008 г. „Болестите не са дошли изведнъж и не се лекуват изведнъж. Хиляди години, през хиляди форми е минал един човек, докато развие в себе си една болест в най-висшата й форма. За да се излекува една болест, тези форми трябва да започнат да се преповтарят – да мине болестта по обратен път през всички състояния, през които се е развивала. Тя постепенно ще отслабва, докато дойде най-после до онова първоначално проявление. И по този начин ще изчезне. Така лекува невидимият свят. Той връща човека по онзи път, отдето е дошла болестта.” Из Който приеме свидетелството Негово, 14 НБ, 2 януари, 1938 г.

Зависи от гледната точка. Духовната смърт е най-лошото нещо което може да се случи, но в един момент тя се явява необходимост и единствена възможност духовната същност на човека да се освободи временно от грубата материя. Но тъй като необходимата еволюция не е осъществена, монадата ще трябва да започне наново изграждане на необходимите тела и да осъществи заплануваната еволюция.