Станимир

Малко разсъждения (наясно съм че са доста разбъркани, непоследователни и недовършени, но умишлено ще ги оставя така). Кое е по-страшно от смъртта? Всъщност, за чия смърт точно става въпрос - нашата или на някой друг? Като се замисля, най-добрия метод, човек да се справи със страховете си е да си представи нещо още по-страшно и да си припомни, колко много хора вече са преминавали през същите или по-големи трудности. Всяка мъчнотия, дори и най-ужасяващата, рано или късно отминава. Прави ми впечатлиние, че смъртта се разглежда като състояние и то имам предвид продължително състояние, а не кратък преход, какъвто е обикновено. Също така, често свързваме смъртта с това, което ние самите изпитваме, когато някой почине и предполагаме, че това ще е състоянието ни и при нашата собствена смърт. Другото просто не сме в състояние да си го представим. Почти винаги смъртта се възприема като загуба. Останалите живи винаги се чувстват губещи, когато някой човек с който са имали известна връзка почине и в представите си пренасят това състояние и върху умрелия. Загубата е близка с неизвестността, а ролята на последната в отношението ни към смъртта е решаваща. Човек не може да замени това, което е изгубил, не знае и как да го намери отново - оттам и чувството за празнота.

Според мене за самота може да се говори само когато човек има желание да общува, да е във връзка с останалите, но поради някаква причина не може да осъществи това свое желание или го осъществява, но само частично. Самотата може да се разглежда като следствие на едно несъответствие, нехармоничност. На определен етап от развитието си човек задължително минава през самотата, като едно преходно, междинно положение. Хората общуват помежду си на различни нива и от тази гледна точка, самота можем да имаме, когато нашето желание е да общуваме с другите на ниво по-високо от това, което те могат да ни предложат. Или пък обратния случай - обкръжаващите ни да подържат общуване на такова ниво, което затруднява нас самите. В първия случай особено, въпреки че ние можем да общуваме с другите и на тяхното ниво, ние все пак чувстваме една неудовлетвореност. Можем да имаме несъответствие и в интересите. Това, което нашето обкръжение ни предлага, просто може да не съвпада с начина ни на мислене и това, което привлича нас самите. И при този случай, ние можем външно да изглеждаме комуникативни, общуването с околните да е налице, но това да не е общуването, което ние търсим и отново да се чувстваме самотни. Пак ще повторя, че самотата е нещо през което всеки в определен момент от Живота си преминава. Това особено важи за тези, които са се насочили към духовното, но все още не са придобили тази увереност и сила чрез която да привлекат (или да бъдат привлечени, защото това привличане не е едностранно, а взаимно) и други хора с подобни стремежи към себе си.

Да, при механичното повтаряне на формулата, тя губи целия си смисъл и се превръща най-често в ограничение. Значението на формулите е многопластово и използвайки дадена формула, човек трябва да се стреми да навилза все по-надълбоко в нейния смисъл. Тогава ще имаме разширяване, по-пълно и от повече гледни точки разбиране за смисъла на формулата и това, което можеме да постигнем чрез нея. Повтарянето на една формула, а също и молтва, не трябва да се превръща в навик. Всеки път ние можем да подхождаме така, сякаш ни е за първи път - да сме с отворено съзнание за новото, което може да достигне до нас, вниквайки в същността на използваната формула.

Мисъл на деня - 5 Ноември 2008 г. „Казвате: „Не е дошло още времето за Новото учение.” – Не, времето за Новото учение е дошло. Ако искате да знаете, вие сте закъснели даже. Няма време за отлагане. Като казвам, че няма време за отлагане, това подразбира, че идва нова епоха, която изисква готови хора. Бъдете готови да ви изтръгнат като главни от огъня, които, веднъж запалени, продължават да горят и светят. Достатъчно е веднъж да стъпи кракът ви в новата епоха, за да се ползвате от благата, които тя носи.” Из Забравената дума, ООК, 27 април 1927 г.

Сега, това дето споменаваш от общоприетата гледна точка наистина се определя като любов, само ще те помоля да не даваш оценки за участниците във форума. Аз лично не бих нарекъл тези иначе прекрасни неща дето изброи любов. Наистина имаме стремеж и усет към красивото, но произведенията на изкуството примерно са само средства чрез които авторът им изразява себе си или определена своя идея. Художникът не рисува картина заради самата картина, а за хората които гледайки картината му ще се докоснат до него самия. Картината е изразно средство. Любовта пак може да присъства, но тя не е към картината. Наистина, казва се "обичам да рисувам", но това не е точно любов. Всичко, което е създадено от Бога, притежава душа. Човека може да сътвори какво ли не от материята на заобикалящия го свят, но душа не може да създаде. Това, което притежава душа е това, което може да се нарече живо, което се развива, което има съзнание и което обича според развитието на своето съзнание. Божественото се проявява чрез посредничеството на душата и друг начин за проява на Любовта, която също е Божествена, освен чрез посредничеството на душата не съществува. Разбира се, написаното изразява единствено моето лично мнение.

Любов съществува между една душа и друга душа. Другото е само подобие на любов.

Казваш, че обичаш някого. Кого обичаш? - Този, когото обичаш не е в тялото. Когато обичаш някого, в него е Бог. Когато нашето съзнание е будно, там е Бог. Когато не е будно съзнанието ни, там не е Бог. И когато ни обичат и ние съзнаваме, че ни обичат, тогава Бог е в нас. Когато ни обича някой, обича Бог в нас. Ето защо не трябва да протестираме, когато ни обичат. Когато дойде царят в някоя къща, всички гледат къщата, но не отиват за нея, а за царя. Бог като се проявява в един човек, обичат го хората - заради Бога, Който се проявява. Тази идея трябва да имате! Когато ви обичат, всякога се ползвате. И когато вие обичате - също. Когато някой ви обича, и вие, и той печелите. Дали сте обичани или обичате - в Любовта всякога печелите! Един човек, който не уважава другите, не обича Бога в себе си. Тогава не могат да го обичат, понеже няма кого да обичат в него. Истинската Любов е, когато той вижда Бога в мен и аз виждам Бога в него. Когато обичаш - даваш. Казва се в Писанието: "Даром сте взели, даром давайте!" Това се отнася за любовта. Когато обичаш някого, значи Бог в него ти е проговорил, назависимо дали той Го познава или не. Радвай се, че си видял Бога в него, радвай се, че Бог ти е проговорил чрез този човек. Как ще познаеш, че Бог те обича? - Като обичаш другите хора, това показва, че Бог те обича. Нали Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих". Когато човек обича Бога, когато запали свещения огън в себе си, този огън привлича като магнит хората и всички го обичат. Когато проявявам любов към хората, аз имам одобрението на Бога, че извършвам Неговата Воля. Любовта е изпълнение на Волята Божия, на Божия Закон. Без Любов не може да изпълни човек Божията Воля! - Какво значи да любиш? Да съединиш трите свята в едно, т.е. да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги в миналото. Един брат попита: - Когато се каже, че Любовта възкресява, нали това възкресение се разбира и духовно, и физически? - Два вида възкресение няма. Има само едно възкресение - то е пробуждане на съзнанието, протичане на Любовта в човека. То е свързване с Бога, познание на Бога. Няма по-красив момент от този, който наричат възкресение. Това е моментът, когато човек съзнае Любовта. Като съзнаеш Любовта, ти си възкръснал. Любовта прави безсмъртен онзи, когото обичаш. Из "Разговори на Ел Шадай"

Всъщност, дали в примера можем да говорим за любов? Имаме един идеал за жена пред който въпросния човек се прекланя, чувства привързаност и най-вероятно донякъде е станал зависим от него. Имаме взаимодействие между човек и мисъл-форма, в която Таичи Такашита намира най-точно съответствие със своя идеал. Подобно взаимодействие едва ли може да се нарече любов. По същия начин човек се привързва и към всеки материален, несъзнателен и неодушевен предмет. Връзката е едностранна. В действителност жената от комикса не може да даде абсолютно нищо на Таичи, нито пък да получи каквото и да е от него. Любовта в случая е изцяло въображаема, т.е. става въпрос за мечтаене, което някой ден би могло да се реализира и в действителност в подходяща форма, ако силното желание на Таичи привлече към него друга душа, съответстваща на идеала му (разбира се ако говорим за любов, това привличане трябва да е двустранно).

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва - молитва В зорите на живота - песен Сърцето ми е топло - формула Беседа: Все що е писано Молитвен наряд за край: Псалом 19 - молитва "Всички хора, които сега сѫществуватъ на земята, сѫществуватъ по една необходимость на своето развитие. Тѣ сѫ опредѣлени да завладѣятъ земята, животнитѣ, птицитѣ, рибитѣ, такова е тѣхното прѣдназначение. Да завладѣешъ значи да туришъ редъ и порядъкъ, да обработвашъ земята. Този стихъ има широко и двояко значение: по отношение човѣчеството; личния животъ на човѣка и по отношение вашето тѣло. Тѣлото на човѣка, това е неговата земя и всички животни сѫ вѫтрѣ въ него: и риби, и млѣкопитающи, и птици. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но понеже тѣ принадлежатъ на другъ господарь, той ще бѫде отговоренъ за тѣхъ. Христосъ казва на едно мѣсто въ Писанието: „Тѣзи овци Твои бѣха, Ти на мене ги даде, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ.“ Слѣдователно когато Господь дава на човѣка власть, тази власть е придружена съ извѣстна отговорность." "Сега Синъ Человѣчески иде отъ небето за добритѣ хора. Той не иде да сѫди праведнитѣ, а да ги освободи. Тази разумна сила, която иде въ свѣта, ще унищожи всички лоши хора. Прѣди хиляди години е имало много повече месоядни животни, отколкото сега и тѣ сѫ били много по-голѣми, по-едри отъ сегашнитѣ, но постепенно тѣ изчезватъ и се замѣнятъ съ по-малки. Мѣсто за злото въ свѣта нѣма, то е нѣщо прѣходно или казано въ научна смисъль: всички онѣзи земни идеали, човѣшки идеали, ще изчезнатъ. Всѣка мисъль, всѣко желание, което не е направено по образъ, какъвто Богъ първоначално му е далъ, ще се унищожи." "Когато дойде Божествената свѣтлина, вашитѣ мисли ще станатъ ясни, обективни и ще видите какво сте направили не само въ този си животъ, но и въ всички други скрити за васъ животи. И пакъ всѣки день си прѣдставлявате, че искате да вървите съ Бога. Долу тѣзи маски! Спрете се прѣдъ Господа, като блудния синъ, и кажете: „Боже, това и това направихме, ние ще ти станемъ слуги, за да изпълнимъ Твоята воля, бѫди милостивъ къмъ насъ.“ Молете се, да ви впише въ книгата на живота. Азъ уважамъ такъвъ човѣкъ, той е честенъ, той лъже само единъ пѫть, а който крие своитѣ грѣхове, той лъже десеть пѫти."

"Българският език е най-точният език, на който могат да се предават окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на земята" П. Дънов Българите имат една черта постоянно да гледат чуждото и да си мислят, че то задължително е по-добро от това, което те имат. Също така при много търсещи езотерични знания се наблюдава една насоченост към санскрит, староеврейски, старогръцки и др. езици на които са писани в оригинал множество древни текстове. Мисля, че думите на Б. Думи са свързани именно с тези две тенденции. Те не идват да покажат някакво превъзходство, а това, че българският език предоставя отлични възможности за предаване на езотерични знания и причината е в съдържателността, изразителността и дълбочината на използваните думи. За изразяване на езотеричното знание се използват предимно символи и метафори, друга възможност просто няма и от тази гледна точка българският език е по-подходящ от много други езици. Мисля, че Учителя преди всичко иска да ни каже, че съвсем не е задължително да търсим в чуждите езици. Не е задължително и познаването на древните езици за хората търсещи знание. За тези, които са наясно с доктрината за прераждането, последното изречение, че българите са най-древния народ на земята, също би трябвало да носи малко по-различен смисъл.

Реките се сливат, вливат се една в друга. Преливането на душите е един процес не външен, а вътрешен. Реките се сливат, бреговете преливат. Когато реките не се сливат, бреговете не се преливат. И двата процеса вървят едновременно. Това съществува в природата между съществата. Това сливане и преливане става между човека и Бога и между човек и човек. Дето няма сливане и преливане, няма никакъв растеж. При сливането душите се сливат, а след това става преливане от едната душа в другата. Преливане на може да става без сливане. Това сливане и преливане може да става само между две души, между които има любов. Същото е и за нашите отношения кам Бога. За да има сливане и преливане межву нас и Бога, трябва да имаме любов към Бога. Иначе, колкото и да се молим, без любов към Бога няма да има резултат, понеше няма да има сливане и преливане между нас и Бога. Във време на молитва да чувствате любов към Бога, да се постигне сливане и преливане. А без сливане и преливане между теб и Бога не може да има никакъв растеж, на можеш да получиш чного нещо от Бога. Любовта премахва всички препятствия, всички мъчнотии. Тя дава всички възможности. А за онзи, който не е в любовта, трябва да има препятствия, те са необходими за него. ... Новото - Любовта - е започнало 400 - 500 години преди Христа. Пророците първи са видели това най-ранно зазоряване и са го изразили. Защо Любовта носи на човека тези дарове? Защото при Любовта той е в хармония с Цялото. Когато живееш в Любовта, енергиите на целия космос се вливат в теб. Те внасят подем и обнова. Когато човек те обича, ти си като градина, а той пуща вадата към теб - водата идва и всичко в теб разцъфтява. Когато не те обича, той запушва вадата. Това е вадата на живота, която тече към въс. Затова Любовта трябва да се тури като основа на живота, защото щом се отбият вадите на живота, идват всички нещаствия на хората. Който ви обича е извор, отдето вие черпите. Бъдете внимателни към този извор, да не го огорчите с нищо. Из "Разговори на Ел Шадай"

Честно да си призная във въвеждащия цитат на тази темата открих доста важни моменти и насоки за размисъл, но също така и неща с които не мога да се съглася, а като цяло текста ми се стори ограничаващ. Говори се за "човек, освободил се от своите слаби места", а това е доста относително и предполага една завършеност, каквато в действителност не може да съществува. Описва се един идеал, дават се правила за следване, които не са абсолютни, т.е. колкото и да са подходящи за някои хора, те савсем не са подходящи за всички. Разглежда се по-скоро един щастлив от живота си човек, успял (поне от негова собствена гледна точка) и адаптирал се в обеществото и условията в него, но духовното развитие е оставено някак си на заден план, въпреки че също е застъпено. Т.е. цялото описание е с преобладаващо материалистична насоченост, личностно ориентирано и с немалко примеси на егоизъм. "Хармонията е дисциплина". Това твърдение на пръв поглед може да предизвика силна реакция на отричане, но ако човек помисли в дълбочина, може би ще открие смисъла му. Дисциплината обаче не трябва да се разбира като нещо насилствено и наложено отвън, а като вътрешна организираност. Има правила, които ограничават човека и такива, които не го ограничават, а тъкмо напротив - човек се ограничава, когато не ги спазва. Дисциплината не винаги означава ограничаване на човешката свобода. Тя може да изразява стремежа на човека да живее в един организиран свят, да води един организиран, разумен живот. А хармонията в крайна сметка, не се ли състои именно в това?

Мисля, че предприемачеството и духовността могат да бъдат съвместени, но при това не могат да бъдат равнопоставени. Едното винаги ще доминира, а другото ще е подчинено. Всъщност, по-точно е да се каже, че предприемачеството може да бъде подчинено на духовността, но духовността всъщност не може да се подчини на предприемачеството, а при доминиране на последното, остава на заден план, като човекът си създава една илюзия, неправилна представа за духовност. Зад предприемачеството стоят някои хубави качества като гъвкавостта, решителността, целеустремеността и др., а те се част от духовното развитие на човека, стига да им бъде дадена правилна насоченост.

Страданието е следствие от неправилната проява на любовта. Не, че любовта липсва, но тя не се проявява правилно, не е напълно чиста, съдържа някои примеси. Разбира се и тук чистотата на любовта се изразява в различни степени и абсолютно всеки има към какво повече да се стреми. Важно е всеки да прецени позицията си, какво още му липсва за да може по-пълно и истински да изявява любовта си и да насочи усилията си в тази посока. Самата представа за любовта е нещо, което с течение на времето търпи развитие.

На 30 и 31 октомври за шести пореден път ще се проведе Европейският ден на предприемача. Родени: През 1910 г. - Петър Динеков - български литературен историк и фолклорист. Роден в с. Смолско, Софийско. През 1933 г. завършва славянска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира във Варшава през периода 1934-1935 г. и в Ягелонския университет в Краков през 1935 г. От 1936 до 1938 г. е преподавател във Френския колеж в Пловдив. Емоционалната му връзка е толкова силно, че в края на живота си той дарява личната си библиотека на Народната библиотека в Пловдив. От 1938 до 1979 г. е преподавател в Софийски университет, през 1941 г. е избран за доцент, а през 1945 г. за професор. Чете лекции по следните основни курсове: История на старата българска литература (1941-1979); История на българската литература през Възраждането (1944-1979); Български фолклор (1945-1979); История на руската и полската литература (1944-1945). Петър Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Динеков е ръководител е на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г. Починали: През 1923 г. - Никола Генадиев - български политик. Никола Генадиев е роден на 1 декември (19 ноември стар стил) 1868 г. в Битоля. Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин и брат на журналиста Харитон Генадиев. Дядото на Никола Генадиев е велешкият митрополит Генадий. През 1876 г. семейството му се премества в Пловдив, където взима участие в Съединението, а след него е доброволец по време на Сръбско-българската война. През 1891 г. завършва право в Брюксел, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив. След завръщането си в България Генадиев е сред активните участници в Народнолибералната партия. Той е министър на правосъдието (1903-1904 г.) и министър на търговията и земеделието (1904-1908 г.) в нейните кабинети. Включва се в Балканската война като доброволец. Заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев, Никола Генадиев е сред инициаторите на съставянето на коалиционния кабинет на Радославов през 1913 г., в който той е става външен министър. Няколко месеца по-късно Генадиев е отстранен от поста и е обвинен във финансови злоупотреби при предишното си участие в правителството. Оправдан от съда, той променя напълно външнополитическите си позиции и се обявява против политиката на правителството за присъединяване на България към Централните сили в Първата световна война. През 1916 г. Генадиев е осъден за участието си в аферата със зърнени храни на Фернан дьо Клозиер. В затвора се сбижава с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски. След като е освободен през 1918 г. той оглавява Националлибералната партия, създадена през 1920 г. след обединението на трите партии, образували правителството по време на Първата световна война. През 1923 г. напуска партията, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. В края на годината е убит от хора на Вътрешната македонска революционна организация.

Мисъл на деня - 30 Октомври 2008 г. „Ако кажете на някой религиозен човек, че вие сами сте начертали плана на своя живот, той ще каже, че не трябва да говорите така. Защо? Защото, според него, само Бог чертае пътищата на хората. Така е – Бог чертае, а хората, при будно съзнание, подписват, дават своето съгласие. Значи, задачата на всички хора на Земята е да изпълнят този план.” Из Начертаният план, ООК, 6 април 1927 г.

Да мислиш само за нея (него) не е много желателно. Да спреш да забелязваш любовта, да не и обръщаш внимание - още повече. Последното означава любовта да угасне, да се превърне в нещо най-обикновено и обичайно. Когато обича, човек се раздава... Но дали зад това себераздаване често не стои страхът да не изгубим любовта, т.е. дали не даваме само за да задържим любовта до себе си? В любовта човек трябва да е свободен. За да освободиш себе си от привързаността, от непрестанните мисли за нея/него, трябва да и/му дадеш свобода - първо в мислите си, в отношението си, а не само външно. Хората са свободни да обичат, но когато се опитват да определят, това как и колко другите ще обичат тях самите, начина по който ще отвърнат на любовта им, тогава се откланят от истинската любов. Ние не трябва да се страхуваме за любовта си, че тя може да остане без отговор. Също не трябва да изискваме цялото внимание на този, който обичаме за себе. Най-често когато мислим непрестано (до степен на натрапчивост) за някого, дълбоко в себе си не сме сигурни в любовта му и искаме непрекъснато този някой да ни дава доказателства за любовта си. Може би в такива случаи е добре да му имаме малко повече доверие.

В разговора Учителя между другото каза: - Любовта - това е велика проява на Разумния Живот. Дето има любов, това е Разумният Живот. От любовта може да се съди доколко човек е разумен. Винаги помнете, че Любовта е най-великото, най-разумното нещо. Не разделяйте Любовта от разумността. Ще считаш, че онзи, когото обичаш е разумен. Не можеш да обичаш онова, което е неразумно. Обикнеш ли човека, ще станеш сляп за неговите недостатъци, но и онзи, когото обичаш, трябва да има стремеж да се повдигне. Няма ли ги тези два процеса, любовта не може да се прояви. Любовта извършва голяма работа. Тя превързва раните на човека и си заминава. Дойде ли до отрицателните неща, там я няма, тя казва: "Можете да живеете и без мен". Тогава почват мъчнотиите и страданията. Щом се оттегли любовта, всички страдания идват. Ето какъв е законът: Най-първо започни с Бога и тогава добре ще свършиш с хората. Ако човек обича Бога, ще обича и хората. Ще им даде даже повече, отколкото те могат да носят. Любовта е Божествена, ако едно същество минава през центъра на друго същество и обратно (фиг. 1). Значи, когато едно същество минава през Божественото, свързва се с Великата Реалност, която живее в другото същество, тогава Любовта е Божествена. Когато едно същество минава не през центъра на друго същество, а през по-външните му части, в този случай любовта е по-слаба (фиг. 2). А когато едно същество покрива друго, това е обсебване (фиг. 3). Това е Любов, когато работиш за този, когото обичаш и растеш. Любовта ти към някого да ти дава подтик за твоето издигане, да растеш като душа и едновременно да работиш за неговото повдигане, да му помагаш. Ако любовта ти дава подтик за работа в живота, тя е истинската любов. Из "Разговори на Ел Шадай"

В частен разговор с един брат Учителя изказа следните мисли върху Любовта: - Като дойде истинската майка - Любовта, идат всички постижения. Като дойде тя, всичко става. За да има постижения, изисква се Любов - тя е силата. Не можеш да постигнеш нещо, ако нямаш Любов, и да постигнеш, ще го изгубиш. ... Вън от Любовта има само терзание и мъчение. Всички други учения, с които се храни човек, приличат на мухлясал хляб. Любовта е светлина, която излиза от Бога. Тя не е нещо, което може да се складира. Като слиза, като минава през тебе, в същия момент трябва да я изявиш. Любовта е път, тя води към всички постижения, за които човешката душа копнее. За Любовта няма мъчни работи. Но всяко нещо, направено без Любов, е осъдено на смърт и разрушение. В Любовта е Бог. А там, дето е Бог, всичко може да стане. Светът доброволно ще се подчини на закона на Любовта. Който не се подчини на този закон, не може да напредва. Любовта - това е новата музика. Аз не искам да ви туря на механична дисциплина. Проявете онова, което е вложено във вас. Нищо натрапено не правете. Без Любовта човек е празен орех, нищо не остава от него - посаждай го, колкото искаш. Онзи, когото обичаш с Божествената Любов, става красив. Когото не обичаш с Божествената Любов, потъмнява. Като заровиш плода, нали най-напред няма никакъв вид, но после постепенно пониква красивото растение. Любовта е като водата, която дава условия на всичко да расте. ... Когато обичаш, се ползуваш, и когато те обичат, пак се ползуваш, та в Любовта всякога печелиш. Ако благодарение на твоята любов порастват цветята, тогава твоята любов е Любов. Чрез своята Любов ти добиваш представа за Бога. Из "Разговори на Ел Шадай"

Когато двеме души се обичат, те се движат успоредно в една посока, споделят една обща цел, която ги обединява. Истинското приятелство и любовта се основават на общата цел. Дистанцията между въпросните двама души е необходима за да се запази свободата им, да не се наруши личното им пространство. Ако това стане имаме обсебване, доминиране на волята на единия над другия. За да бъде любовта между двама души пълна и двамата трябва да се движат към Бог, т.е. любовта да води до разкриването на Божественото във всеки от тях. Посокато се определя от волята. Началната точка сме ние самите. Раждането и смъртта определят средата, условията в които евентуално ще осъществяваме развитието си, но това как ще го осъществим и дали въобще ще го осъществим зависи от нашата воля. Животът е отвъд раждането и смъртта, човек също.

Страхът обединява и Любовта обединява, но посоките са противоположни. При любовта имаме успоредно движение към една точка (при Любовта движението е към Бог), при страха имаме отдалечаване от дадена точка. Не може едновременно да се приближаваш и да се отдалечаваш. Животът е самото движение. Раждането и смъртта засягат единствено телата, които се движат, но сами по себе си не определят посоката.

Детството, особено първите седем години са един вид повторение, преговор. Тогава в детето (особено до три години) могат да бъдат пробудени много както положителни, така и отрицателни качества от минали животи, както и разбира се да се посеят нови семена, които да израстнат за в бъдеше. Има много зависимости, страхове, комплекси, които могат да бъдат събудени или породени в тази възраст, но зависимостта към алкохола, наркотиците и цигарите не е от тях. Нещо към което човек е предразположен по рождение, не може да бъде събудено от самосебе си. В ранното детство родителите могат да тушират много от отрицателните предразположения на детето, главно чрез възпитаване на техните противоположностти и помагане на детето да осъзнае съответните последствия от тях. За цигарите, наркотиците и алкохола от значение е отношението на родителите към тези неща, защото то има голямо значение за първоначалното отношение и на детето. Трябва да се внимава все пак тези неща, дори и изложени в отрицателна светлина, да не заемат прекалено голяма част от вниманието на детето. По-късно в детството (след 7-та година) идва и отношението на съучениците и приятелите, но това влияние може да бъде преодоляно, ако детето от малко е наясно за вредата и безполезността на тези неща и е изградило негативно отношение (отношение на отхвърляне) към тях. Проблем ще се окаже, ако кръгът от приятели се ползва с по-голямо доверие от детето, отколкото неговите родители и за това може да допринесе както липсата на внимание от страна на родителите към детето, така и свръхвниманието или пък прекалената строгост и наставничество. Всъщност нещата са твърде сложни за да могат да се опишат с думи. До седем годишна възраст влиянието на родителите (също баби и дядовци) е решаващо. След това детето е подложено и на други влияние от училище, приятели, но влиянието на родителите също си остава голямо, особено ако в първите седем години се е изградила една здрава връзка на любов, взаиморазбиране и доверие. По-късно в детството в детето се проявява едно желание да се изяви и това трябва да бъде отчетено от родителите. Това желание за проява съществува и в така наречените срамежливи деца, но при тях страхът от това как ще ги приемат другите надделява. До седем години желанието на детето е главно да получава. Това, което получава детето определя и това, което ще прояви по-късно (или неговата противоположност, ако се стигне до пренасищане, но тогава се получават и други трудно-предвидими следствия). Животът на човек може да се раздели на периоди до 3, до 7, до 12, до 18, до 25 и до 33 г. и още няколко, които са свързани с духовното развитие и които нямат отношение към всички хора. Всеки от тях има специфично отношение към развитието му. Периодите могат да се свържат и с влиянието на планетите. В първия период решаващо е подражанието и личния пример е изключително важен за възпитанието на детето. Ако някой от родителите е пушач, то разбира се не е препоръчително да пуши пред детето, но детето тъй или иначе все още не е в състояние да осъзнае какво точно прави въпросния родител. Същото е и с употребата на алкохол. Нещата са по-лесни, ако член от семейството не пуши и не пие. Също така за предпочитане е тези които употребяват алкохол и цигари да споделят позицията, че детето не е желателно да пие и да пуши дори и когато порастне, а не да се казват неща от типа: "И ти като порастнеш ще можеш да пиеш алкохол" или "Още си малък за да пиеш алкохол" и др. под.

Мисъл на деня - 26 Октомври 2008 г. „Новото учение е учение за Любовта – Божествената Любов, която иде не от корема на човека, но от главата, от центъра. Туй, новото, иде от съзнанието на възвишените същества, които изпращат тия течения не в нашия стомах, но в нашата глава. Срещнеш един, нищо не ти дал човек – ще го обичаш, защото Бог е една Божествена Любов. Любовта трябва да произтича от главата. Че като те заболи и сърцето, то къде е? Там, дето е главата, там е и сърцето.” Из Да Му служим без страх, 39-та НБ, 18 септември 1938 г.

Вече споменах, че страшно е неразбирането. Животът е страшен само докато е неразбран.

- Учителю, в една от последните лекции вие казахте, че Любовта носи всички постижения, че отваря път за всички възможности. - Човек трябва да стане проводник на Божията Любов. Тя да мине през неговата душа. Щом се говори за Божията Любов, не мислете, че човек трябва да стане калугер. Калугерство, женитба - всичко това трябва да си го минал, че тогава да дойдеш до Божията Любов. Божията Любов не е в тези работи. Като станеш проводниш на Божията Любов, хората ще ти станат мили. Като ги видиш, ще ги познаваш, а сега ги подозираш. Мечката ще тръгне след теб, ще ти лиже краката. Който те види, ще се чуди, че подир теб са тръгнали четири-пет мечки: значи, има нещо, на което те се подчиняват. - Бог е, на Когото всички се подчиняват. Понеже ние не се подчиняваме на Божия Закон, затова и животните не се подчиняват на нас. Като обичаме един човек, ние събуждаме неговия Господ. Казва се: "Не угасяй Духа!" Този човек е угасил Духа - ти ще запалиш неговата свещ. Трудна наука е това. Вие сте по-готови за нея. Има един закон в Любовта: когато обичате някого и той почерпва от вас енергия, тя скоро се компенсира. Ако вие обичате така, както прави Слънцето - без да очаквате да ви обичат, ще научите сто пъти повече от сега! Нашето съществуване на Земята показва, че има някой, който ни обича. Колкото съзнанието ни е по-бистро, по-ярко, толкова повече това показва, че някой ни обича. Аз живея защото има Някой, който ме обича - Бог. И тогава в мен се заражда желание да Го търся. Аз казвам: Зная, че има Един, Който ме обича! Целта на Любовта е освобождение на човешката душа. А щом не става освобождение при любовта, това не е Любов. Когато Любовта не се прилага за освобождение, тя има обратни резултати. Из "Разговори на Ел Шадай"