Станимир

Това ми прозвуча като: "Мога ли да удавя някого в чувствата си?" Всъщност, дори си мисля, че си убедена в това, че можеш. Лао Дзъ беше казал: "По-добре да не напълниш, отколкото да препълниш" - казвам го по памет, защото точно сега не ми се търси. Да усетиш момента в който чувствата ти идват в повече на другия си е изкуство. Можем да развиваме това качество, като се поставяме на мястото на другия, когато се стремим да погледнем с неговите очи, психика и ум (и не само това разбира се). А съществува и възможността другата страна да не ти даде никакъв знак за това, че чувствата ти му идват в повече. Ако той не може да отговори на чувствата ти по-същия начин и със същата интензивност, възможно е да се опита да го скрие, страхувайки се да не те нарани. Това е само една възможност, която в момента ми дойде наум и съвсем не е единствената. В много случаи е трудно е да се уцели този начин на изразяване на чувствата, позволяваш едновременно и да не ги потискаме, и дргия да се чувства комфортно (да не са му в тежест, да не го задължават), когато ги споделяме.

В "трябва" има добре премерена доза високомерие. Как може да достигне до някой с наранено сърце какво трябва да прави и какво не трябва да очаква? Всеки върви по пътя си със собствено темпо, според мен "трябва" само го отдалечава от разбирането и осъзнаването. Вероятно е така, но в мнението ми няма нищо прикрито. Твоето мнение обаче е много по-агресивно, отколкото моето съдържащо няколко "трябва" в себе си.

Всъщност, другия може да отхвърли чувствата ти, да не им отговори така, както ти искаш, но тези чувства не могат да бъдат потъпкани от друг, а единствено от тебе самата. "Другия ги предизвиква", провокира ги, но всъщност това са си твоите чувства. Като основна идея в мисълта от Учителя виждам това, че ние не трябва да искаме от другите да ни обичат. Ние да обичаме, но да оставим другите свободни да ни обичат или не, според волята си. Ако кажеш на някого, че го обичаш, това почти винаги означава, че очакваш същото и от него. Другия не трябва да се чувства задължен от твоята любов.

Да, безспорно това е възможен вариант. Друга възможност е някои хора да прикриват зад думата "търпение" страха от промяна, инертността и закостенялостта си.

Ако си по-умен, Слънцето ще те грее по-добре. Ако обичаш Бога, Слънцето ще те грее по-добре, ако не Го обичаш, Слънцето няма да те грее добре... Какво значи изразът: "Слънцето ще те грее по-добре?" Това значи, че ще бъдеш по-възприемчив към известни слънчеви енергии. Безлюбието представлява едно препятствие в това отношение. За да приемем от Слънцето това, което трябва, необходимо е да имаме отношение към него не само като към физически тяло, но и към съществата, които са там, на Слънцето, да се свържем с тяхното съзнание. Ако човек в продължение на една година непрекъснато, всеки ден, посреща зазоряването и слънчевия изгрев както трябва, независимо от това, какво е времето - ясно, облачно, дъждовно, с виелица и пр. - може да стане гениален. Слънчевите лъчи са живи мисли на напреднали същества. Те поддържат нашия живот. За лекуване трябва да се печеш на слънце преди обяд. Обаче във време на слънчеви бани съзнанието ти трябва да е будно. Като се печеш на слънце, трябва да се концентрираш и да мислиш, че тези лъчи са живи мисли - тогава ще се ползваш от тях. Тогава всичко отрицателно се изпъжда от теб. Когато човек се пече на слънце, не трябва да заспива, защото иначе ще поглъща отрицателните енергии. Има области между Земята и Слънцето, които трансформират светлината. Някой казва: "Опече ме слънцето" и бяга от него. - Че здравето ти зависи от Слънцето. Ти излизаш на обед на слънце, а трябва да използваш сутринта. Като има облаци, слънчевите лъчи идат през облаците, а вие мислите, че няма слънце. Вие ще чувствате ултравиолетовите лъчи. Чрез съзнанието си ще привличате лъчите. Какво значение има печенето на гръбнака на слънце? В гръбначните канали има мазнини, които се натрупват и запушват каналите, през които минават нервите. При това те притискат нервите и по тях не може да минава енергията. Това се отразява върху всички органи. Като се пече гръбнака на слънце, мазнините се стопяват, каналите се отпушват и по нервите може да тече енергията. И много болести се дължат именно на това запушване на каналите. В София има дисхармонични мисли, те образуват една аура над града. От Слънцето идат правилни, ритмични, хармонични енергии, но като дойдат тук, ние им противодействаме със своите мисли. Дисхармоничните мисли имат неправилен ритъм. Слънчевите енергии, които минават през тази среда, изгубват своята ритмичност, правилните си трептения. И затова колкото на по-високо място човек приема слънчевите енергии, толкова ще ги приема по-чисти. Долу в полето не е така, защото хорските мисли нарушават ритмичността на слънчевите енергии. Последните изгубват своя първоначален ритъм. Ето защо има голяма разлика дали ще възприемеш слънчевите лъчи долу, в полето, или на високо място. Из "Разговори на Ел Шадай"

Мисъл на деня - 22 Ноември 2008 г. „Положението на женените се различава от това на неженените. Женените, които имат синове и дъщери, наполовина разрешават задачите си. Чувате ги да казват: „Ние не можахме да постигнем желанията си, но синовете и дъщерите ни ще продължат нашата работа.” Значи има кой да ги замести. Какво остава за неженените? – Сами да носят своя кръст. Ако го изнесат достойно, ще постигнат желанията си; в противен случай нищо няма да постигнат. Всичко зависи от тях самите.” Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Духът и Материята са аспекти на едно и също нещо и са неделими. Духът и Материята често се представят като два полюса, като Материята свързваме с грубия физически свят, а това не е съвсем коректно. Материята е навсякъде, също както и Духът е навсякъде. Духът одухотворява Материята, която всъщност представлява съвкупност от елементални монади и монади от още по-предходни еволюционни стадии. При инволюцията духът си изгражда тела за проявление в нисшите светове. В тези светове той е добил способността да действа самосъзнателно в резултат на еволюцията осъществена в предходните периоди. Духът не е самосъзнателен на своя собствен план, той не може да познае себе си на този план, най-вече защото няма развито тяло и сетива на този план. Съзнанието е резултат от взаимодействието на Духа и Материята. Съзнание без Материя не може да съществува. Човек се превъплъщава тук на Земята, защото съзнанието му функционира на това ниво, той е неспособен да прояви волята си, т.е. да бъде себе си в по-висшите светове, телата чрез които може да се прояви съзнателно в тези по-висши светове са още в зародиш, сетивата чрез които може да си изгради представа и да влезе във взаимодействие с тях все още не са развити. Както при съня човек прекъсва връзката си с физическия свят за да обнови силите си, но после отново се връща, защото това е нивото на което може да функционира съзнателно, същото е и при всяко ново превъплъщение и при по-големите цикли. При инволюцията човек си изгражда нужните тела за да може да продължи оттам където е достигнал през предходния период. Няма повторения или поне при тези повторения човек не е съзнателен. По същия начин и бебето в утробата на майката също извършва повторение, но това всички приемат като нещо в реда на нещата. При инволюцията нещата са подобни.

Ето на какво попаднах случайно за кръста и кръстенето: Ще влезе Духът

Ще разделя това твърдение на три части. Първата част заслужава най-голямо внимание и много точно изразява един от аспектите на еволюцията. Втората част от твърдението не е съвсем точна, защото духът си остава през цялото време на своя собствен план, а на по-ниските планове се проявява чрез обвивките които си създава. Последните могат да достигнат такава грубост и материалност, че да създадат черупка около духа, която да го ограничи в изключителна степен и човешкото съзнание да затъне в тях, но не и духа. Третата част от твърдението е доста погрешна или най-малкото изключително подвеждаща.

- Планинските места са пълни с енергии. Те са благословение. Благодарете, че днешният ден е хубав. Не мислете за бъдещето. Витоша е много динамична. Тя е акумулатор на грамадни електромагнитни сили. Ако нямаше Черни връх, София би изгубила половината от своята красота. Сухите хора ако са болни, могат да се лекуват по-добре в планинските места, а пълните - в ниските места. В планинските места има повече електричество, а в ниските има повече магнетизъм. В планините изобщо са събрани електномагнитни енергии в запас. Египтяните понеже са нямали планини, са създали своите пrрамиди. За мисълта са необходими планински места. Пирамидите играят роля на планини. От колко далеч са носили камъни за изграждането им! Водя ви на планината, за да ви уча как да живеете. Сега е месец април. По това време в планината има много прана. Да си вземете! Сега праната е по-изобилна, отколкото през другите сезони. През пролетта има прилив на прана и понеже растителността не е още събудена, тя приема по-малко и оставя свободна прана. Корените се събуждат по-рано от другите части на растението. Те поглъщат малко от праната, която минава покрай тях и излиза на повръхността. После вече, като се събуди растителността, тя поглъща по-голямо количество от праната. Затова са много полезни екскурзиите през февруари, март и началото на април, докато не се е развила растителността. - Какво влияние има планината за духовния растеж на човека? - Планините представляват акумулатори. Човек представлява трансформатор. Като идеш на планината, трябва да знаеш да транформираш енергията, която тя ти дава. Ако не я трансформираш, нищо не печелиш. В трансформирането стои всичкото. Когато трансформираш една енергия, тогава получаваш живот. А няма ли трансформиране, енергията остава в латентно състояние. Из "Разговори на Ел Шадай"

В смяната на политическите системи съществува същата цикличност както и във всичко останало. Новото всъщност ще се окаже добре забравеното старо, но на едно малко по-високо ниво. Хората са тези които определят успеха или неуспеха на една политическа система. На идейно ниво всички системи са били или са подходящи за съществуващите условия, но изпълнението е друго нещо, защото зависи от всички, а не само от единици. Не може вътрешно на индивидуално ниво в голямата част от хората да цари хаос, егоизъм и тъмнина (разбирайте липса на достатъчно култура и знания) и да очакваме нещо по-различно като проявление отвън. Всеки избира на какво да се подчини и този избор е неизбежен за всеки без изключения.

Мисъл на деня - 21 Ноември 2008 г. „Добро нещо е женитбата, но ако има в нея нещо ново. Ако донесе новото в света, женитбата има смисъл. Остане ли в старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията в живота. И човек почва да съжалява за жертвата, която е направил. Той жертвал ценното за безценното. Време е вече да излезете от старите си разбирания.” Из Коприненият конец, УС, 15 декември 1935 г.

В темата май понятията "търпение" и "търпимост" малко се смесиха. Търпението е свързано с понятията време, срокове и др. (които не е тук мястото да обсъждаме). Когато говорим за човешки взаимоотношения правилното понятие е "търпимост". Именно липсата на компромиси поражда нетърпимостта. Човек жертва едно нещо, за да получи друго - равносметката всеки сам си я прави.

Тук има една: Молитва при гръмотевици и земетръси

Текуща седмица Следваща седмица

Почивката е изключително важна, но за съжаление хората и обръщат все по-малко от необходимото внимание. Докато леката умора е по-скоро полезна, свръхумората на организма и психиката е изключително вредна и дори опасна, и не бива да се допуска, освен в много крайни и наложителни случаи. Границата на умора варира при различните хора и в зависимост от типа на тяхната дейност. Последното го споменавам, защото въпреки че е очевидно, постоянно се пренебрегва. Целта на почивката е възстановяване и обновяване на силите в човека. Всеки човек си има определен запас (резервоар) от сили, чрез които обезпечава абсолютно всички дейности на телата си (дори и животоподържащите). Прекаленият разход на енергия за една дейност (физическа, умствена или емоционална) се отразява в крайна сметка на другите, а оттам и на здравето и нормалното функциониране на организма. Освен това качеството на извършваната работа в състояние на умора задължително пада. Наистина, източника от който става попълването на запаса от енергии е неизчерпаем, но това попълване изисква време (продължителността на което също е индивидуална). Като изключим съня, почивката не трябва да се разбира като бездействие. То и сънят не е бездействие, но той е просто от друга категория. Почивката може да се изрази в смяна на ритъма, в намаляне на интензивността на извършваната работа, насочване към друг тип дейност неизискваща голям разход на енергия и натоварваща други част от човешкия организъм (разбирайте организъм не само от физическа гледна точка). Примерно една силна отрицателна емоция, също в определен момент ще доведе до свръхразход на енергия и умора, и ако човек си позволи да я задържи продължително време, това ще става за сметка на енергиите заделени за поддържането на други дейности на човешкия организъм, ще се появи вътрешен дисбаланс и болест. Силната физическа или ментална умора могат да имат същите последствия. В Природата цикличността е нещо нормално. Приливите и отливите се сменят навсякъде и във всичко. Човекът не прави изключение и не може да не се съобразява с този закон.

Аз лично смятам подобни методи на разпространение за насилствени, дори и когато посланието е положително. Случаите с негативно послание, съпътствано от заплаха за евентуалните последствия, които ще настъпят ако писмото не бъде препратено пък са си чиста проба престъпления (поне от духовна гледна точка). Що се отнася до отделния човек, от значение е доколко ще повярва на тези писма. Нямам предвид съдържанието, което често е с положителна насоченост, смислено и красиво, а последствията които се обещават. При всички случаи когато препращането на писмото е провокирано от заплахите или обещанията в него, това е признак за проява на егоизъм от страна на препращащия го. В случая с писмо съдържащо заплаха за този който не изпълни условието в писмото в по-голяма степен, защото в желанието си да се отърве от нежеланите последствия, човек е склонен да ги прехвърли на друг, препращайки му писмото. В случая с положителни обещания, егоизмът също е налице, тъй като писмото се препраща не заради съдържанието му, а в търсене на лична изгода. В писмата с положителна насоченост съществува варианта и човек да го препрати на друг, за да може и този другия също да го препрати и примерно да го сполети огромен късмет. Този случай като че ли е най-добрия от всички, но пак се дават обещания, които са нереални и ако се изпълнят, причината няма да е в резултат от прочитането на писмото. Самото писмо е просто една провокация.

Ръководният пост сам по себе си не пречи на духовното развитие. Даже благодарение на него човек може да развие и най-вече да изпита някои свои качества част от това развитие. Друг е въпросът, че именно в това изпитание доста хора се справят незадоволително. Освен това наистина има значение за какъв точно ръководен пост става дума. В някои случаи ръководството е колективно, а в други ръководителят е просто фасада, зад която са скрити други лица. Един политик примерно влиза в една система, където властта му е твърде илюзорна. Да, той има известна власт в повече от тази на обикновените хора, но дори и да има желанието да промени нещо в положителна посока и да желае да се постави изцяло в служба на хората и на нацията, системата няма да му позволи това. Системата, която човек ръководи, може да му предостави чудесни възможности да разгърне и утвърди духовността си, но в други случаи може да се окаже изцяло спирачка за духовното му развитие. Въпросът е до съответствието между управляващия, управляваните и системата като цяло.

Мисъл на деня - 14 Ноември 2008 г. „Женят мъжете и жените – то е човешко. Между мъжа и жената трябва да има една вътрешна обмяна. Ако вие бихте били ясновидец, щяхте да видите, че не е физическото, което храни човека. Но от всеки човек излиза нещо отвътре. От всеки човек излиза една Божествена сила. Тази сила е, която привлича хората. Когато се обичате, мислите, че се обичате, от вас излиза Божествената Любов, която хората обичат. Ти обичаш едного заради Божественото, което излиза от него. Той те обича заради Божественото, което излиза от тебе. Щом Божественото не изтича – престава Любовта. Той се чуди как се влюбил.” Из Да Му служим без страх, 39-та НБ, 18 септември 1938 г.

Истинските центрове са живи, разумни същества и организирани групи от разумни същества. Всъщност в една система основана на разумността, каквато е Космосът, това е логично да се предположи. Равностранния триъгълник изразява най-простия вариант при който се образува затворена верига (движение в кръг), всички върхове са равнопоставени, всеки връх е във връзка с всеки от останалите върхове и липсва това изолиране между двете двойки противоположни върхове, което се наблюдава при квадрата. При петоъгълника отново може да се образува движение в кръг и да се спази условието всеки връх да е във връзка с всеки от останалите.

Чел съм, че за предпочитане е зачеването да се извърши в периода между новолуние и пълнолуние, както и между 22.12 и 22.06, но не знам дали Учителя е имал предвид това в споменатото по-горе. А и това са по-скоро неща, които имат отношение към самата бременост и раждане, а не към душата, която ще се въплъти. Цикли в Природата съществуват много и това, че хората не ги познават, не е случайно, защото такава власт не са способни да контролират. Може би е добре раждането също да стане през период на нарастваща луна, но в това отношение желанието на родителите едва ли е определящо, а за останалите астрономични аспекти още повече. Желанието на родителите, детето им да да е духовно развито, т.е. в миналите си животи да е успяло да развие и прояви определени качества и добродетели в себе си, не винаги е най-доброто. Важно е родителите да осигурят условия на детето да се развива, независимо от неговата духовност, както и детето дава същата възможност на родителите си. В един свят на относителност от значение е движението в правилната посока, а не нивото, което е постигнато. Иначе желанието на родителите наистина може да привлече душа с по-развита духовност в семейството, но това зависи изключително много и от кармата. Освен това е нужно не само желание от страна на родителите, а също и те самите да живеят един възвишен и духовен живот в мислите, чувствата и делата си, за да говорим наистина за подобие.

Според мене, подходът към хората трябва да бъде индивидуален. Да се правят съпоставки между различни групи на расова, национална, етническа, религиозна или друга основа е неприемливо най-вече затова, че е необходимо първо самите ние да сме се издигнали над религията, нацията и расата от които сме част. В противен случай за истинско разбиране и вникване в проблемите на другите групи, мисля, че не може да се говори. Спомена се, че ромите били една от най-старите раси на Земята. Дори и да е вярно, да достигнем до правилните заключения от едно подобно твърдение, никак не е лесно, а публичното им обсъждане, мисля, по-скоро ще навреди. Всъщност старите раси най-често предполагат въплъщаване на сравнително млади души в тях. Може да се направи аналогия между българите и ромите с възрастния човек и детето. Аналогията е вярна в много отношения и дава доста насоки за размисъл.

Мечтая за много неща - твърде много за да ги изброявам... и повечето, твърде малко зависещи от мене. Не, не се отчайвам. Всъщност, уверен съм, че тези неща ще се реализират, но някак си ми се иска това да стане тук и сега ... със сигурност ми липсва търпение. За мечтите: няма нищо по-важно от красивите мечти. Именно те определят посоката в която се движим. Наистина, да знаеш посоката само по себе си не е достатъчно, но е добро начало - най-доброто. п.п. Вярвам в добрите намерения повече отколкото в техните следствия. Все пак това над което имаме някаква власт и никой не може да ни отнеме са именно намеренията.

Ако идете да работите като евангелисти, ще имате резултати като евангелисти. Ако идете да работите като православни, ще имате резултати като православни. Ако идете да работите като социалисти, ще имате резултати като социалисти. Ако работите като евангелисти или православни, ще имате хора кандидати за евангелската или православната църква, но не и за Царството Божие. Ако работите като социалисти, ще имате кандидати за социализма, на не и за Царството Божие. Трябва да дойде после някой наново да ги обръща. Из "Разговори на Ел Шадай"

Блажените