Станимир

Човекът не е телата си, но телата са отражение на човека. Издигайки съзнанието си, човек не отрича телата си, а ги възприема такива, каквито са в действителност - средства за неговото проявление. Да се каже, че човек не е телата си е вярно от определена гледна точка, но е също така невярно от друга. Всъщност човек не може да се "дистанцира" истински от телата си (физическо, емоционално и умствено), преди да е готов да се идентифицира със своята душа. Човек става осъзнат, когато започне да вижда и разбира същността на нещата. В цитирания откъс от Руис, човек става осъзнат, когато започне да вижда себе си, зад или в основата на външните си проявления. Да знаеш какво не искаш, не може да се нарече положително, градивно, утвърждаващо мислене. Обикновенно ти помага да се разграничиш от нещо, но не и да го разбереш или да го овладееш. Положително твърдение е например: "Аз съм учител по музика". Отрицателно твърдение е: "Аз не съм лекар". Кое носи повече информация? Можем ли на базата на второто твърдение, да разберем, че става въпрос за учител? Примерът е доста краен, но същото е и с желанията.

Аз като искам нещо обикновено знам какво е. Това да знам какво не е, не ми е от особена полза в постигането му. Това по-скоро би било показател, че всъщност не зная какво искам.

Може ли да бъде "лекуван" фанатикът? - Да, чрез личния пример, много любов, много разбиране и много търпение. Всичко, което бива налагано насила, ще срещне яростна съпротива. Всичко, което се извърши видимо, шумно, показно ще бъде отклонено. Но тихият пример, дори и взет отделно като събитие да е твърде слаб за да му обърне фанатикът внимание, ще се запази в подсъзнанието, ще се натрупва, докато бъде създаден достатъчно мощен силов център, който да си пробие път до повърхността. Съдбата също може да помогне, като осигури нужното външно сътресение на фанатика, и тогава от дълбочините на съзнанието му ще изплуват всичко онова, към което дотогава се е отнасял с яростно неприемане.

Знанията и развитият, пластичен, гъвкав ум не са тъждествени. В един от цитатите, които бях приложил, Учителя споменава, че френологически точката на твърдостта при фанатиците е силно развита. От друга страна тази съответстваща на ума, не е. Човек може да е запомнил голямо количество информация, но ако не борави с тази информация правилно, ако прави погрешни заключения, за какво развитие на ума можем да говорим? При фанатиците мисълта, какъвто и потенциал да притежава е подчинена и ограничена от догмата. Тя е здраво приклещена в нейните тесни рамки. От гледна точка на фанатикът, неговия идеал е всичко, което той притежава; идеалът е всичко, което счита за стойностно.

Еволюцията изисква съзнателно и целенасочено прилагане на воля (сила). Материята е инертна и статична, и за да може съзнанието да се предвижи от едно еволюционно равнище на друго, винаги среща сериозно съпротивление, което трябва да бъде преодоляно. И в по-ограничен смисъл имаме съпротивление на низшата човешка природа, която се стреми да запази контрола си над човека и да попречи на висшата му природа да се прояви. Еволюцията се извършва със сила. В много Учения от друга страна се говори за непротивене, за пътят на най-малкото съпротивление, който всъщност е пътят на Любовта (към Бога, към Бога в Учителя, към Бога в другите хора, към Бога в себе си и въобще към Бога във всичко съществуващо, и във всяко едно нещо поотделно). Бхакти Йога е пример за такова Учение. Противоречието всъщност е само привидно. Мисълта, Волята и Любовта са еднакво важни за еволюцията.

Ама фанатиците не осъзнават, че са фанатици. Ще трябва да си потърсиш друга "диагноза".

Подобни знания могат да бъдат полезни, но в никакъв случай не бива да се превръщат в цел. Това, което описваш в голяма степен се покрива с описанието на много хора за някои равнища на менталния свят. Тези равнища не са много по-духовни, отколкото е плътния физически свят. Всъщност нивото на съзнание е същото, но поради пластичността на материята и възможността тя да бъде контролирана от ума и от желанията се явяват някои разлики.

Има и състрадание, което означава, че докато има страдащи, човекът изпитващ състрадание също ще страда. Трябва ли да отречем и състраданието, което е сред най-висшите прояви на Любовта? А докато изпитваме състрадание, можем ли да кажем, че сме прекъснали връзките си с "този" свят?

"465. Ектоплазмата е хранилище на психичната енергия. Нейното вещество е средината между земното и финото същество. Присъща на всички светове, психичната енергия се съчетава преди всичко с веществото, близко до Тънкия Свят. От това следва изводът, че ектоплазмата трябва да се пази чиста, също както психичната енергия. Като дава ектоплазмата си на случайни посетители, медиумът се подлага на голяма опасност. Не предоставяйте ценното вещество на неканени гости. Обратно, Висшите Събеседвания не изтощават, а укрепват нашите сили. Психичните изследвания трябва да се провеждат целесъобразно. Не бива да се изпива ничия същност." Агни Йога - Аум "430. Урусвати знае, че зрима е не само човешката аура, но и ектоплазмата, която също принадлежи към фината природа. Добре известно е, че по време на спиритични сеанси съществата от Тънкия Свят използват ектоплазмата на медиумите, за да изтъкат от нея своите видими одежди. Сега обаче напомням за постоянното използване на това фино вещество. Всеки притежава ектоплазма и съществата, виещи се наоколо му, употребяват частици от нея. В резултат на това околната атмосфера се изпълва с парцаливи откъслеци вещество. Мнозина забелязват понякога тези мъгляви петна, плуващи в пространството и приемащи различни очертания. Според лекарите това е знак за несъвършенство в зрението, но всъщност е точно обратното - става въпрос за съвършено зрение." Агни Йога - Надземното

Доколкото знам, подобни упражнения наистина имат странични ефекти върху зранието, ако се прекали с тях. Препоръчително е да им се отделят максимум 15 минути дневно, да не се извършват в състояние на умора и да се прекратяват, ако такава настъпи.

Ще посоча два доста различни метода за намеса. Единия е, чрез силата на волята лечителят да повиши вибрацията на засегнатия орган или част от тялото, посредством магнетичния флуид - своя и на лекувания. По този начин той отблъсква елементалните сили причинители на болеста (които обикновено са с деструктивен характер) и в резултат на усилената вибрация привлича положителни, градивни елементали към засегнатите места. Тука има два проблема. Единият е, че лечителят трябва да се освободи по подходящ начин от елементалите причинители на болестта, защото ако не знае как и къде да ги постави, те ще се завърнат отново с умножена сила. Ето какво пише в Евангелието от Лука: 27. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29. Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Мисля, че е излишно да казвам, че бесовете в случая представляват именно елементални сили и това, че Христос им "позволява" да се преселят в стадото свине не е случайно. Има лечители, които буквално приемат болеста върху себе си, но това не е от полза за никого. Вторият, по-сериозният проблем, разбира се е кармичния. Лечителят трябва да е съвсем наясно с кармичните причини в резултат на които се е появила болестта. Този метод, вероятно сте разбрали, че безопасно и без да доведат до непредвидени последствия могат да използват само много напреднали духовно хора. За обикновения човек и за ученика, когато става въпрос за духовно лечение остава възможността само да бъде посредник за протичането на духовните сили, но без да ги направлява. Чрез молитва, полагане на ръце или друг начин, той може да "изравни" себе си с духовните сили и съществата, които ги направляват и чрез него те да осъществят своето въздействие. В този случай ученикът трябва тотално да подчини своята воля на Божествената, да не се стреми да определя типа енергия, накъде ще бъде насочена и въобще изхода, резултата от лечението. Това ще ограничи и отговорността му. Когато става въпрос за лечение при което се използват по-материални средства за въздействие, нещата са различни. Едно е да използваш духовни енергии за постигане на материални резултати, друго е да използваш физически средства за постигане на физически резултати.

Зависи в какво точно се състои намесата на лечителя. Дори и да няма разрешение от пацианта да излекува дадена болест, лечителят може просто енергийно да го хармонизира, да повиши временно енергийния му тонус и да го предразположи сам да се справи с болестта. Възможно е от друга страна, дори и при наличието на разрешение от болния да бъде лекуван, кармата му да не позволява пълно излекуване и тогава лечителя дори и да е в състояние да излекува пациента, е длъжен да се съобрази с това. Разбира се в последния случаи говоря за лечител на много високо ниво.

Доколкото знам наистина много хора ги виждат, но не им обръщат внимание, тъй като ги смятат за прах или други частици във въздуха или за резултат от силната слънчева светлина (при силна слънчева светлина и на светъл, едноцветен фон, тези частици са по-лесно видими).

В случая използвах думата "любов" в един по-широк смисъл, защото не можах да намеря по-подходяща. Проявата на любов при фанатиците е доста изкривена, изопачена, деформирана. Дали това може да се нарече любов е въпрос, отговорът на който е относителен и зависи от гледната точка от която се разглежда. Още малко за фанатизма: 254. Мнозина желаят да унищожат полезните начинания. Трудно е да се каже кой вреди повече - тъмните или фанатиците. Често пъти сърцето на вторите е по-недостъпно. Присвоили чуждо наследство, те обсипват човечеството с безпощадни заплахи и обсебват най-светлите символи, за да ги обезобразят. Ненапразно фанатиците са били наричани обезобразители. Една от характерните им черти е липсата на чувство за красота. Именно затова, а не от злоба, те са способни да очернят и най-прекрасния образ. Разбира се, подобно падение се изравнява с проявите на мрака. Много са фанатиците и те затрудняват пътя на знанието. Агни Йога - Огнен Свят ІІ

Фанатиците имат силна любов, но те ограничават тази любов изключително много, не и дават свобода. Обект може да е техния учител (гуру) или религия, може да е също някой политик или пък философ, или идеите на някой учен, медийна звезда. Тези неща биват поставяни пред всичко останало, фанатикът не вижда нищо и не иска да види нищо извън тях. Той смята, че те са му достатъчни, и по-лошото е, че ги смята достатъчни и по-отношение на всички останали хора.

Васко, Честит Рожден Ден! Желая ти много здраве, щастие и всичките ти мечти да станат реалност!

Става въпрос за ектоплазма. Това вещество е познато най-вече на занимаващите се с медиумизъм. В нета вероятно може да се намери много информация, но се съмнявам сериозно по отношение на това, доколко тази информация е действително полезна за някого.

Знаем ли какво искаме? ... Това, което доста рядко знаем, са последствията (особено ако прибавим и по-строго изискване за точност). А ако знаехме последствията, вероятно в много случаи не бихме продължили с някои от своите искания. "Да бъде Божията Воля" е лесно да се каже. Ние не можем да разберем Божията Воля в нейната пълнота, а само частично. Но ние можем да изпълним Божията Воля, само дотолкова, доколкото я разбираме. Всичко в Света в основата си е разумно. С разум и разбиране следва да се изпълнява и Божията Воля. Само така човек може да запази едновременно с това и свободата си.

аз, аз, аз и пак аз, отново аз, и все аз... - аз съм (гр.); аз съм Ники. его = аз Диана, ти Диана ли си? Дали е сигурно всичко това? Съмнително е. Ако мен ме няма, кой тогава ще върши насилие, кой ще бъде фанатик? Отговор: Никой. Фанатизмът би изчезнал. Разбира се това е невъзможно, докато той е необходим. Бъдете здрави! Мисля си, че при фанатикът точно "аз съм" липсва. За него съществува само идеала, но лишен от живот, от възможност за развитие, статичен, мъртъв. Фанатикът се отдава безрезервно на идеала си. Загуби ли идеала си фанатикът губи всичко, не му остава нищо на което да се отдаде. Фанатикът не вижда нищо друго освен идеала си, не иска да види нищо друго освен идеала си. Фанатикът се отъждествява с идеала си, но по-скоро го отразява, отколкото да го открива в себе си.

Бхакти Йога - Вивекананда

Фанатикът няма собствено мнение. За него не е важно съдържанието, а това кой го е казал. И ако източникът е извън примерно неговата религия, той се чувства застрашен. Дори и това, което му кажеш да е същото с това, което неговата религия казва, за него е без значение, защото фанатикът не се интересува от съдържанието.

Да го игнорираме, не е съвсем точно, но да осъзнаем, че възможностите ни да му повлияем са твърде ограничени. Освен това като говорим за промяна, трябва да имаме в предвид доста дългосрочен план. Основна причина за фанатизма, според много автори е прекалената духовна отдаденост, съчетана с недостатъчно добре развит и гъвкав ум. От тази гледна точка изходът от фанатизма е да се "накара" човека да започне да мисли. Това няма как да стане насилствено, а и не би имало полза, затова съдбата често поставя фанатиците (а и всички хора със закостеняло мислене) в най-различни шокови ситуации, чрез които да се пробудят. Да влизат в ролята на съдбата разбира се, хората по никакъв начин не бива да се опитват. Малко за фанатизма от Учителя: Правилно разпределение на енергиите. Твърдост, смелост, изпълнителност Будният ден Морални чувства

А да, щастието. Човек може да е щастлив винаги и при всякакви условия, обаче, също така, много често щастието ни е за сметка на другите. И ако на нас ни е безразлично, как другия приема нашата любов, това не говори ли за липса на съчувствие и егоизъм. Аз го обичам, аз съм искрен/а, това съм аз самия/самата. Ако Слънцето се приближи съвсем до Земята, така че да заеме цялото небе, какво ще се получи?

"Да разберемъ нѣщата подразбирамъ да ги владѣемъ, за да станатъ тѣ часть отъ насъ." Кое можем да направим наистина част от нас? Мисля си, само тези неща, които са непреходни, вечни. Например омразата е временно състояние. Докато човек се намира в омразата, той не може да я разбере. Омразата няма собствена същност, а в действителност представлява едно активно отрицание на любовта. Любовта от своя страна, винаги съдържа нещо непреходно в основата си. Човек може да се каже, че разбира любовта, когато разбере тази вътрешна същност. Тази основа той трябва да открие в себе си, т.е. да я притежава. Всъщност, едва тогава този човек ще разбере и омразата. Човек съдържа всичко Божествено като зародиш, като потенциал в себе си. Да притежаваш нещо означава да го откриеш в себе си. Ако не го притежаваш вътре в себе си, не го притежаваш и външно, ти не можеш да го задържиш задълго, колкото и да се стараеш. Ще си позволя малко разсъждения, тъй като темата ми е много интересна. Не искам да ангажирам никого с думите си, защото те изразяват единствено моите лични мисли и усещания във връзка със саможертвата, а и житейския ми опит в това отношение е ограничен. В Природата нищо, никога не се губи, но се трансформира. Жертвата също е трансформация - човек нищо не губи. Всъщност, ако човекът е бил привързан към старата си външна форма, може да почувства загуба, но при всички случаи това, което ще получи ще се окаже много по-истинско и ценно. Сега сигурно някои ще си зададат въпроса: Ако жертваш нещо, за да получиш друго, още по-ценно, това жертва ли е? При жертвата имаме отказ от нещо в полза на другите. Когато се жертва човек не разбира какво точно ще получи - то е нещо ново и непознато. Всъщност човек няма да го получи, докато наистина не е готов за това. Никой не може да пожертва нещо от което е зависим. Например в духовните учения постоянно се говори как човек трябва да се откаже от себе си (т.е. от егото си) за да познае истинската си същност, за да стане едно с Бог и др. под. Да го кажеш е едно, също така да го искаш, а съвсем друго е да го осъществиш. За да стане водата на пара е нужна много топлина, т.е. любов. Бог ни дава безгранични възможности, но без наличието на подходящите условия нищо не е постижимо. Жертвата също има нужда от условия - вътрешни и външни. Човек се жертва, тогава когато отказът е на всички нива - воля, ум, действия, желания. Човек прекъсва всякаква привързаност към това, което отдава. Ако не може да прекъсне тази връза, зависимост, той всъщност нищо не е отдал, от нищо не се е отказал. Това, особено подчертаното е много красиво и съдържателно (поне за мене) и мисля, че за всеки ще е от полза да му отдели малко повече внимание.

791. Урусвати знае, че фанатизмът е опасно психично състояние. Фанатикът се лишава от напредък, усъвършенстване и успех. Същински жив мъртвец, той заразява слабите, защото те се страхуват от всяко постъпателно движение, а тъмният им бит почива върху мъртвата буква. За съжаление, около всяко учение се заражда фанатизъм, който не позволява да се задълбочават основите. Няма да изброяваме Великите Учения, пострадали от проявите на див фанатизъм - историята изобилства с мрачни примери. Как да се борим с фанатиците? Тези невежи смятат, че именно те пазят чистотата на учението. Всеки спор само засилва тяхното упорство. Фанатикът отвръща разпалено на всеки въпрос. Той упорито твърди, че учението не можело да се развива, с други думи, не признава жизнеността на познанието. Ала във Вечността не може да има застой; всичко се движи и в този устрем се усъвършенства. Запомнете добре: невъзможно е да се спори с труп. Нека тлението се преобрази в ново съществуване. Казано накратко, не спорете с фанатиците, заобиколете гниенето и бързайте към победоносното познание. Множенето на фанатиците може да бъде прекратено чрез разтърсващо космично явление, което да им нанесе сериозен удар. Няма значение дали това разтърсване ще се осъществи в замния свят или в Надземния. Във всеки случай, за Надземния Свят фанатизмът е непригоден. Мислителя казвал: "Фанатико, как ще преминеш надземната граница?" Агни Йога - Надземното. Вчера докато четях една книжка на Вивекананда, попаднах в началото на някои размишления свързани с фанатизма и се сетих, че май нямаме открита подобна тема. Обикновено хората свързват фанатизма с религията, но това всъщност изобщо не е задължително. Честно казано си мисля, че разбирането на повечето хора за фанатизма е доста общо и повърхностно, липсва всякакво разбиране за хората попаднали в мрежите му, липсва всякакво желание да се вникне по-надълбоко в тяхното мислене, светоглед, пък ако щете и заблуди. От друга страна вероятно много хора съчувстват на фанатиците и имат най-искрено желание да им помогнат. Но докъде реално се простират възможностите в това отношение? Всъщност, както при много други неща в живота, така и фанатизмът може да се подраздели на степени. При някои хора той може да е едва забележим и в зародиш, а други да е обезобразил до неузнаваемост... Засега ще спра дотук. Ще се радвам всеки да сподели мислите си по темата. Не желая да ви ограничавам с въпроси, затова и откривайки темата, няма да задам такива. Силно се надявам, че в темата няма да се обсъждат конкретни личности (или поне не с истинските им имена и по начин който позволява те да бъдат разкрити), няма да бъдат обсъждани религии или всякакви обособени групи и да им се приписва фанатизъм. Целта на темата е осветляването на проблема, а не обвинения и нападки насочени към някого или нещо.