Станимир

А от доверие или от съмнение, банкерите търсят гаранции, преди да отпуснат даден кредит? Степента на доверие определя степента на приятелство. И доверието, и приятелството си имат своите степени. Понеже се правят сравнения с вярата: "Вярвам в Бог", аз поне считам за правилно, да се разбира като "Уповавам се на Бог и Неговите закони, които познавам" (поне в определена степен). Така вярата е взаимосвързана с познаването на Божествените закони, т.е. със знанието. Вярата е активна, творческа сила, която насочена към определен резултат го постига. В разговорния език обаче, смисълът на понятието "вяра" е сериозно принизен. Оттам се принизява и понятието "доверие".

Мисъл на деня - 9 декември 2008 г. ”Човек трябва да измени своя начин на живеене, ако иска да създаде в себе си характер.” Из Силните течения, ООК, 9 март 1927 г.

Доверието е нещо взаимно, като приятелството. Confidence: con + fidelity - вярност, преданост. Доверие без преданост не е доверие. Освен това доверието е нещо, което винаги трябва да се заслужи; в това отношение то се различава от любовта - доверието се явява само в отделни случаи, а любовта обхваща всичко и всички. Доверието е нещо, което може да бъде прекъснато, т. е. нужни са усилия за запазването и поддържането му. Ние можем да обичаме, ние можем да вярваме и това зависи само и единствено от нас самите. Доверието изисква участието и на двете страни, взаимност, хармония, сътрудничество между тях. Всъщност, за мене доверие и приятелство са синоними.

Аз пък вярвам, че докато има възможности за промяна, никой и нищо не е прецакано. А възможности винаги има, но не винаги са лесно различими и леки за постигане.

На далечните планини виждаме само силуетите. С висшите идеи е същото. Но трябва ли да ограничаваме погледа си само с близките и лесно различими неща или пък да ги пренебрегваме, знаейки, че не се намираме в планината, а сме далеч от нея. С приближаването към силуетите ще започнем да различаваме и цветовете, и детайлите, и другите им особености.

Аз поне като искам помощ насън, никога не я получавам. Сънищата често показват определен проблем, който е в нас самите. Споменаваш, че в съня, ти се страхуваш да не паднеш от високо, сестра ти се страхува от същото, после споменаваш, че като си казала на приятелката ти какво се е случило, и тя се е притеснила. Всъщност, притесняваш се и се страхуваш единствено ти самата. В съня ти твоята сестра пада от скалата, но това е проекция на твоя собствен страх от високото. Дали сънят ти е пророчески? Не мисля. Първият може и да е бил. Този дето сънуваш, че приятелят ти пада от терасата, но следващите според мене се отнасят до тебе самата, до твоите страхове, а не до бъдещето.

Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая. Може би е по-точно всяка позната ни светлина е СЯНКА на Изначалната, Истинската светлина, която "свети в мрака, но мракът я не позна" /Иоан, 1/ Не, моята идея не е такава. Донякъде мога да приема ако сянка се смени с отражение, но и то не е съвсем точно.

Всъщност познатите ни светлини са разновидности на тази светлина. Думата "разновидност" е много подходяща в случая.

"... в присъствието на по-силната светлина по-слабите постепенно избледняват, докато не се изгубят напълно." Бхакти Йога - Вивекананда. Не е ли същото и с желанията? Човек, подхранвайки светлината на своято душа, усилвайки я, прави така, че егоистичните желания вече да не могат да привлекат неговото внимание.

Наистина, както беше казано, желанията, които мислим, че са наши, невинаги са наши. Но човек сам си носи отговорността и в крайна сметка се учи да различава техния източник и да избира, с кои да се свърже и кои просто да игнорира или замени. Вярно е също, че на думи е много по-лесно отколкото на практика, но трудностите са част от пътя. Чрез трудностите добиваме сила на волята. Както също беше казано, човек може да осъзнава, че желанията му са погрешни, да вижда правилния път, но да няма нужната сила на волята да тръгне по него и да го измине. Това не е защото волята му не е свободна, а защото все още е слаба, любовта е слаба, мисълта е слаба. Трите не бива да бъдат разделяни едно от друго. Волята трябва да се прилага със знание и разбиране, разумно и с любов. Виждам, че е трудно да се отличат желанията от волята. Но кама и атма се различават съществено. Едното представя самата същност на човека, неговия дух, докато кама включва външните за него, астрални желания, които той в повечето случаи неправилно приема за свои и става техен роб. Човек е свободен във всеки един момент. Човек прави избор във всеки един момент. Дали го съзнава или не е без значение. Не можем да очакваме, че ще ни бъдат дадени всички възможности за избор наведнъж. Та ние дори не притежаваме нужното съзнание за да си ги представим. Но възможността да развиваме съзнанието си, да усилваме волята си, да трупаме знания, мъдрост, да се учим да проявяваме любовта си са налице, а именно те ни правят свободни и откриват нови възможности пред нас. Често като се говори за свобода на волята се игнорира факторът време. Искаме нещата да станат тук и сега, да прескочим всички необходими стъпки за постигането им. Това е неправилно разбиране за свободата.

Неделните беседи за месец Декември: 07.12.2008 г. - 36. Солта, 25 март 1917 г. - Моника 13 14.12.2008 г. - 37. Виделината, 1 април 1917 г. - Станимир 21.12.2008 г. - 38. Яков и Исав, 8 април 1917 г. - Донка 28.12.2008 г. - 39. Радвайте се, 15 април 1917 г. - Моника13 Молим, желаещите да подготвят някоя от беседите да пишат на модераторите на форума.

Позволи ми да не се съглася съвсем с теб. Защото ако приемем, че си прав, то трябва да признаем и факта, че човекът е просто една марионетка в ръцете на Съдбата. А нали именно в това е чара човешки - да може сам да решава . Божествените/Природните закони не ти казват примерно "Не прави това!", но определят последствията от твоите действия. Човек може да си избира дали да извърши нещо или не, като по този начин определя и последствията, ако познава Божествените закони. Законите на физиката, например, могат да ти дадат представа за това. Е, да, но нали човек би могъл и сам да създаде необходимата база за реализацията на някое чудо? Нима трябва да си стоим на място и да се молим подходящите условия да ни бъдат сведени свише? Кой е казал, че трябва да стоим и да чакаме? Човек сам си рашава дали сам да си създаде условията за нещо или не.

Проблем щеше да е, ако мислиш, че вярваш достатъчно. Човек не се учи да вярва. Вярата исва с разбирането и любовта.

И все пак ... това същинска свободна воля ли е? След като все пак има някакви ограничения ... Ако е така, то аз искам границите да се разширяват по-бързо Няма воля без ограничения. Законите управляващи вселената са вечни и неизменни, т.е. нищо не може да ги пристъпи. Може да искаме абсолютно всичко, но ако не са налице подходящите условия, нищо не може да се реализира. В този смисъл чудеса не съществуват - ако няма условия, няма и реализация.

Прекаленият ентусиазъм пречи също толкова, колкото и прекаления скептицизъм. Разбира се, че нещата не са едно към едно в предаването и местата, където се провеждат научните експерименти, но подходящи условия така или иначе липсват и на двете места. Проблемът е, че подходящите условия няма как да бъдат дефинирани, за да бъдат създадени. Наблюдаващия например оказва сериозно влияние върху експеримента, моментното му състояние, моментното състояние на човека под наблюдение, коя част от деня е, климатичните условия - факторите могат да са най-разнообразни и неочаквани. Обръща се внимание на доказването, а не на проявата на феномена. Учените имат нужда от доказателство, зрителите имат нужда от нещо очевидно. Всъщност за провеждането на експерименти засягащи свръхестественото се изисква много повече наблюдения и търпение, отколкото учените могат да си представят. Всъщност, огромната част от феномените възникват несъзнателно и неочаквано, поради което често се обявяват за случайност и/или не им се обръща достатъчно внимание. Всеки е имал в живота си някакви необясними прояви.

Хубави думи от Майстер Екхарт. Но те, както и думите: "Не моята воля да бъде, а Твоята" е нужно да бъдат разбрани правилно. Доколко познаваме Божията воля? И как можем да я опознаем в по-голяма степен? Човешката свободна воля е дадена за да можем да сътрудничим съзнателно и доброволно на Божествената Йерархия, т.е. на Бялото Братство. Йерархията е необходима за да може Божията воля да достигне до нас, и не само да достигне, но това да стане във форма, в която можем да я разберем и приложим. Ключът за правилното разбиране на отношението между човека и Бога, също на отношението на човека към Божествените закони, на човека към Йерархията, към Учителите, към Ангелите и въобще към всички живи същества, е в думата "сътрудничество". Сътрудничеството не означава, да се приравняваме с Бог или с Духовните Учители, но да участваме в Божествения план според силите, възможностите си и разбиранията си. Нека да се разбере, че приемайки Божията воля, човек не се отказва от своята. Божията воля определя крайната цел, но начина по който тя ще бъде постигната се определя от изпълнителите. Всеки си има отговорности и свобода в определена сфера, отговаряща на неговото развитие. Като излезеш от сферата си, т.е. като решиш да си дадеш по-голяма свобода, отговорността за последствията също се увеличава. Давайки си свобода която не отговаря на развитието му, която не може да прецени и контролира, човек засяга сферите на свобода на тези около него. Човешката воля трябва да е в хармония с Божествената, т.е. Божествената воля очертава едни граници в които човек е свободен да упражнява своята воля. Тези граници стават толкова по-широки, колкото повече човек напредва в своето духовно развитие, т.е. от определена гл. точка, колкото в по-голяма степен сътрудничи на Божия замисъл. В същото време човек започва да разбира този замисъл във все по-голяма степен.

Следващите цитати са от темата Предаването "Ясновидци". Ами, тъжно е! На мен ми се струва неприемливо да изтъпанят пред екрана 5 или 10 художника и да ги накарат точно сега и за определено време, и при заврени, както казва Кристиян, камери и микрофони да сътворят примерно пейзаж. Какъв ли пейзаж ще се получи, дори и да са много добри художници?! А после и да се определи кой е "по" и кой е "най" Е, още по-неприемливо е, ако дисциплината е "ясновидство". Освен това ми се струва, че такъв род предавания допринасят у хората да остане впечатление, че ясновидството е някакъв циркаджилък, фокус-бокус-препаратус ... А няма как да не се създаде такова впечатление, ако съдя по някои предавания с близка тематика в разни кабелни телевизии - да се смееш ли, да плачеш ли ... или да смениш канала. А и ако мераклиите за участници са същите или подобни "медийни звезди" ... В същност очаквам точно такива да са кандидатите им. Слагам тези цитати, защото начинът по който е организирано предаването, не е много по-различен от начина на провеждане на научните експерименти или поне на част от тях. Това което не само науката, но и самият ясновидец, както и свидетелите на даден феномен, ако има такива, не могат да оценят е тяхната значимост. Определянето на това, кое постижение е съществено и значимо, и кое не е, до каква степен е значимо, е извън способностите на човека да разбере. Това може да се оцени само от много напреднали духовно същности. Най-често истински стойностните проявления биват определяни като незначителни от хората и обратно.

3 Декември: Международен ден на хората с увреждания Провъзгласен от Общото събрание на ООН през 1992 г. по предложение на Русия. Празник на град Луковит Снимки на Тракийското съкровище, намерено в покрайнините на Луковит Отбелязва се в деня на подписването през 1898 г. от цар Фердинанд на Указ 263 за обявяване на Луковит за град. През 1866 г. Петко Славейков създава в. "Македония" в Цариград. През 1880 г. е утвърден закона за народното опълчение - спомагателна въоръжена сила, която съществува в България от 1880 г. до 1891 г. Осигурява военната подготовка на населението, което не може да постъпи във войската, с оглед защитата на бъдещото съединение на Източна Румелия с Княжество България. Ръководството му се осъществява от Военното министерство, което поема и грижата за обучението на опълченците. Всяка провинцията има свои окръжни комитети и чети. Окръжните опълченски комитети са разпуснати през 1882 г., година по-късно народното опълчение е разтурено. Анулиран е и закона за неговото създаване. През април 1885 г. той е възстановен с княжески указ във връзка с подготовката на Съединението, а четите вземат активно участие в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1891 г. Народното събрание приема Закон за устройството на въоръжените сили на Княжество България, които се делят на действаща армия и народно опълчение. През 1912 г. Балканската война приключва с подписването на примирие между Османската империя, от една страна, и България, Гърция, Черна гора и Сърбия (Балканският съюз). Тази война трае 2 месеца. През 1950 г. Дирекцията на изповеданията е отделена от Министерството на външните работи и е обособена в Дирекция на изповеданията при Министерския съвет. През 1960 г. Министерският съвет създава външно-търговското предприятие Тексим за търговия със специални стоки, в т.ч. с оръжие. Родени: През 1820 г. - Сава Доброплодни - български възрожденски учител, книжовник и театрален деец. Роден в Сливен. Учи в Котел и завършва гръцкото училище в Куручешме, Цариград. По време на Кримската война (1853-1856 г.) за кратко е учител по гръцки език в Австрия, в гимназията на Сремски Карловци. Инициира създаването на читалище в Шумен, а побългарената му комедия "Михал" (1853 г.), поставена от него в Шумен на 15.VIII.1856 г., е едно от първите театрални представления в България. Учителства във Варна (1862-1864 г.), Тулча (1864-1869 г.), Силистра (1870-1872 г.), Кюстенджа (1872-1875 г.). От 14.IX.1878 до 1.II. 1881 г. е член-секретар и председател на Варненския окръжен съвет. След това отново е учител и окръжен училищен инспектор във Варна и Разград. Основава в Шумен първото класно девическо училище в България (1856 г.), съставя и издава учебни помагала: "Водител на взаимните училища", "Кратко здравословие", "Нова лесна метода да се изучи българский език, а практически руский и гръцкий" и др. Редактира вестник "Нова българска пчела". Автор на пиесите "Тримата ефрейтори", "Прошенописецът" и др. Почетен член на БКД (1884 г.). Умира на 19.IV.1894 г. През 1823 г. – Станислав Доспевски - български възрожденски живописец. Къща музей „Станислав Доспевски” Зафир Димитров Доспевски е роден в Самоков се ражда. Синът на Димитър Зограф учи в родния си град и в Пловдив, а живопистта изучава при баща си и в Художественото училище за живопис, скулптура и архитектура в Москва. Завършва и Императорската художествена академия (1856 г.). Завръща се в България и живее в Пазарджик, като рисува над 30 портрета и голям брой икони в Преображенския и Лопушанския манастир. Арестуван от турските власти по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.. Умира на 6.I.1878 г. в Цариград като руски поданик. Фамилията идва от дядо му Христо Димитров (баща на Димитър и Захарий Зограф), роден в село Доспей, Самоковско, който прави първите икони от т.нар. Самоковска художествена школа за митрополитската черква "Св. Богородица" в Самоков (1793 г.). През 1881 г. – Елисавета Консулова-Вазова - известна българска художничка, майсторка на женския и детския портрет и един от пионерите на пленерната живопис в България. Елена Вазова е родена в Пловдив и е съпруга на Борис Вазов, по-малкия брат на Иван Вазов. Учи в рисувалното училище, където лично се явява пред директора проф. Иван Мърквичка, за да се пребори на нежния пол да бъде разрешено да рисува по натура. Под ръководството на Ярослав става първата наша художничка, която рисува голо тяло от натура. Въпреки че през 1906-а се жени и вече има две деца, три години по-късно заминава с тях да продължи образованието си в Мюнхен при проф. Книр. През Балканската война е като самарянка в Ямбол и Лозенград и доброволка в холерната зона на Чаталджа. През 1916 г. излага в Прага, където по-късно живее няколко години (от 1927 до 1932 г. съпругът й, който влиза в политиката - депутат от Народната партия, е пълномощен министър в Чехия). Урежда изложби, запознава обществеността с културата и бита на българската жена, изнася на Международен конгрес в Прага доклад за българския национален костюм (1929 г.), събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари, пише статии по вестници и списания и става известна като добра преводачка на художествена литература от френски, немски, руски, английски и чешки. Издава сп. "Дом и свят", организира и редактира сп. "Беседа" (1934-1940 г.), заедно със съпруга си започва да издава творчеството на Вазов. Подема и различни инициативи за културното развитие на българските жени и деца - една от създателките на първия куклен театър у нас, организира женски спортни и туристически дружества. Авторка на "Автопортрет", "Портрет в бяло", "Иван Вазов на почивка", "Портрет на писателя Стоян Михайловски", "Добри Христов", "Портрет на д-р Борис Вазов ("Човекът с лулата")" и др. Умира на 29 август 1965 г. През 1889 г. Стоян Загорчинов - български белетрист и драматург. Роден в Пловдив. Автор на един от първите социално-исторически епични романи в българската литература - "Ден последен - ден господен" (3 дяла). Следва история в Софийския университет и история и филология в Женева, като през 1915 г. завършва история и френски в СУ. Преподавател по френски във Военноморското училище във Варна (1920-1925 г.), а по-късно работи във Военното училище в София до 1948 г. Автор на пиеси ("Ръка Илиева" и др.), очерци, портрети, статии и спомени. През 1945 г. - Божидар Димитров - български историк. Починали: През 1949 г. – Елин Пелин - български писател. Големият български писател Димитър Иванов Стоянов е роден на 8.VII.1877 г. в село Байлово. Въпреки че не завършва гимназия, самостоятелно опознава българската и руската литература. Започва да пише още като ученик. През 1885 г. в сп. "Войнишка сбирка" е публикуван разказа му "Мило е отечеството", в ученическото сп. "Извор" разказа "На майчин гроб" и стихотворенията "Зима" и "Привет". Подписва се за първи път с псевдонима Елин Пелин под стихотворението "Тихи тъги" (1897 г.), отпечатано в сп. "Български преглед". Учителства в Байлово (1895-1896 г.), след което се установява в София, където е библиотекар в Университетската библиотека (1903- 1907 г.). Следва командировка в Нанси, Франция, работа като пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910-1916 г.), уредник в къщата-музей "Иван Вазов" (1924-1944 г.). Сътрудничи на много списания, редактира и списва сп. "Селска разговорка", участва в редактирането на в. "Българан", в. "Развигор", детските списания "Веселушка", "Чавче", "Светулка", член на редколегията на в. "Септемврийче". През 1940 г. е избран за председател на Съюза на българските писатели. Остава завинаги в родната литература с "Гераците", "Андрешко", "Напаст божия", "Под манастирската лоза", "Ветрената мелница", "На оня свят", "Гост", "Пижо и Пендо", "Братя", "Изкушение", "Земя", "Аз, ти, той", "Ян Бибиян" и "Ян Бибиян на Луната", "Приказки и басни" и др. Произведенията му са преведени на над 40 езика.

Мисъл на деня - 3 декември 2008 г. ”Като е дошъл на Земята, човек трябва да работи върху своя характер, да изглади всички грапавини. Не постигне ли това, той не може да влезе като гражданин в Царството Божие. И да влезе там, няма да се ползва от благата, на които другите се радват. Той ще бъде чужденец в Царството Божие. Там не приемат хора с отрицателни черти в характера си.” Из Героите, УС, 3 ноември 1935 г.

Каква е ползата от ясновидството. Едно събитие преди да се реализира на земен план, се реализира в надземните. На земята то може да се прояви по по-различен начин, да претърпи някои изменения, спрямо проявлението му в надземните светове. Може би е възможно и изобщо да не се прояви. Може да се разглеждат нещата и от гледна точка на кармата. Могат да се разглеждат и от гледна точка на Божествения план. Като се посее едно семенце, то при наличие на подходящите условия и в съответните срокове ще поникне. Този който посажда семенцето може да е Бог, съвкупност от хора, отделен човек или др. Посаждането може да стане съзнателно, целенасочено или несъзнателно. Ако семенцето още не е посято, ясновидецът не може да види нищо. Ползата от ясновидството е, че ясновидеца разбира, че има посято семенце, което при съблюдаването на необходимите условия и срокове ще даде определени плодове.

Едно е да лекуваш физическо, емоционално или умствено заболяване с физически, емоционални или умствени средства, друго е да ги лекуваш с духовни средства, т.е да използваш духовната енергия за постигане на материални резултати. Също, когато само си проводник на духовна енергия, без да я насочваш и да определяш начина по който тя ще действа е едно, когато я направляваш чрез волята си - друго. В единия случай не се намесваш в действието на закона на кармата, или поне не до степен която реално да е от значение; в другия случай се намесваш и то сериозно.

Предполагам, че под първа чакра разбираш тази в основата на гръбнака, а под седма - тази на върха на главата. Поради ограниченията на езика, често понятия като "воля", "искане", "желание" се смесват. Но е необходимо да се направи едно разграничение: От едната страна са желанията произхождащи от низшата ни астрална природа, които всъщност са външни, не са на самия човек (душа), а резултат от влиянието на външната среда (аз бих ги поставил в трета чакра). Имаме също така висши чувства, които са вътрешна потребност, те са част от самия човек и не са егоистични (четвърта - сърдечната чакра). От другата страна е волята, целеполагането, планирането, намерението (пета и седма чакра, като в пета, гърлената чакра е Вакх - речта, творчеството, реализацията). Седма чакра е по-скоро човешката воля в съгласие, в сътрудничество с Божесвената, т.е. двете са едно. Не знам дали аналогията на тази чакра с Кетер от кабалата и "Аз съм" (Ехие), като Божие име е много точна. Нека също така да не забравяме, че чакрите са само съответствия, отражения в етерното тяло на сили от по-високите планове. Т.е. ако искаме например да работиме над желанията си, тази работа е необходимо да се извърши чрез менталното и астралното тела, а не с работа на етерен план върху чакрите. Когато промяната се извърши на по-високото ниво, тя ще се отрази съвсем естествено и върху съответните чакри.

Мисъл на деня - 2 декември 2008 г. ”Колкото по-упорит и по-своенравен става човек, толкова на по-големи изпитания го поставят.” Из Материална, реална и идеална любов. Категории на любовта, 11-та НБ, 12 декември 1937 г.

И да, и не. Човек е дотолкова Бог, доколкото е проявил Божествената си същност в живота. Иначе е вярно, че потенциалът при всички е безкраен и от тази гледна точка разлики няма.

Ясновидството не е нещо много по-различно от физическото виждане, само че на друг план. Това, че виждаш нещо пък, съвсем не означава, че го разбираш. Впрочем и с физическото зрение е същото. При ясновидството човек не вижда бъдещето, вижда в най-добрия случай възможности, в по-голяма или по-малка степен вероятни. Тук може би се разкрива една слабост на ясновидството. Ясновидецът вижда само една възможност, може би най-вероятната към момента, но в никакъв случай не единствената. От друга страна един човек притежаващ мъдрост и разбиране за живота (не знам дали това са най-подходящите думи) може не само да различи и другите възможности, но и начините по които евентуално да бъдат реализирани.