Станимир

„И тъй, като е дошъл на земята, човек трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи, да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на силите, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението й, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действа в мислите, в чувствата и в постъпките на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието му.“ „Като говорим за любовта, ние имаме предвид всички нейни прояви: към личността на човека, към семейството, към обществото, към народа и към цялото човечество. Велико нещо е любовта! Няма човек в света, който да не се поддава на любовта. Обикнете ли някого, колкото да е индиферентен към вас, в края на краищата, все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тяло на 20,000° топлина и да не го стопите? – Невъзможно е. Каквато и твърдост да притежава, в края на краищата, това тяло не само че ще се стопи, но и на пара ще се превърне. Какво ще стане с човека, ако го поставят не на 20,000° топлина, но на 35 милиона градуса? Той ще се запали от всички страни и ще тръгне по света да търси лицето, което го е обикнало. – Не е ли детинско това нещо? – Не е детинско. Детинска любов не съществува. Любовта е любов, но проявите й са много. Каквито да са проявите й, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да повдига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забравен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава, именно, човек ще чуе тихия глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртъв, той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, човек става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т.н.“ Из „Имам власт“ – НБ, 22 декември 1929 г. „Ако не работи, ако съзнателно не възприема светлината в себе си, човек остава с ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всеки ден разширява понятията си за нея. Самата светлина и отношенията й към съществата не се изменят. Същото може да се каже и за любовта. Каквато е била любовта преди хиляди години, такава е и днес. Когато говорим за различни видове любов, това се дължи на хората. Те не възприемат и не прилагат любовта еднакво, вследствие на което и проявите й са различни. Ако през една леща съберете слънчевите лъчи и ги насочите към някой предмет, вие можете да го запалите. Същата пакост можете да направите и с любовта. Като знаете това, оставете светлината и любовта да се проявяват в естествения си вид, без никакво външно насилие от ваша страна.“ Из „От сърцето“ – НБ, 5 януари 1930 г.

А каква е разликата между радио-апарата или телевизора и програмите, които се приемат?

Аз си представям ума като плънински връх. Обикновените човешките мисли и желания са като гъсти облаци, които са обгърнали върха и са го направили невидими, както и небето над него. Повечето хора ограничават погледа си със собствените си мисли и желания. Освен това не могат да различат ума от мислите си; виждат облаците, а не могат да видят върха зад тях. В най-добрия случай виждат само смътни контури или по-ниските му части. За да може да разчита на ума си, човек първо трябва да разчисти облаците около него. В тази връзка интуицията може да се оприличи на светлината, която идва от слънцето и осветява върха.

Всеки учител е и ученик и обратно. Във вселената съществува йерархичност. И не сме ли всички ученици на Бог? Единствената истинска духовна школа е Божествената йерархия; всичко друго са временни подразделения, кои повече, кои по-малко свързани с нея. Да отречеш учителството, означава да отречеш Божествената йерархия – те са едно и също. В крайна сметка хората получават всичко по линията на тази йерархия, тя е връзката им с Бог. Това, което е душата за отделния човек, това е и йерархията за хората като цяло. Когато човек установи вътрешно връзката със своята душа, той може да установи и връзка с йерархията. Йерархията има отношение към развитието на човечеството като цяло. Човек става ученик, когато е готов да служи с пълна себеотдаденост за развитието на човечеството – това е целта на ученичеството. Когато човек е готов именно за този вид служба, учителят ще дойде. Знаете, че както човек може да се раздели на отделни органи, изпълняващи различни функции, така и съществата осъществяващи своята еволюция на Земята, могат да се разделят по същия начин. Учителят е центърът около който се формира съответния орган, който управлява неговото действие и следи за правилното му функциониране и синхрона му с цялото тяло. Всеки човек е подобен на една клетка в този орган. Изводите, мисля, че са ясни.

Обществения строй не предопределя съзнанието на хората, а точно обратното, защото от хората зависи как ще приложат написаното на хартия. По отношение на отделния човек: светията при всякакви условия е светия, престъпникът – престъпник. Дори и по времето на социализма лошите черти в човека да са нямали условия да се проявяват, ето че когато тези условия са налице, лошите черти, които са били прикривани се проявяват. Това разбира се е твърде широко обобщение, особено ако се има в предвид, че душите които се въплъщават в отделните периоди не са съвсем същите.

Какъв продукт се предлага при хазарта и подобните му дейности (игри с sms-и например)? Това не е обичайната покупко-продажба при която даваш парите си и знаеш какво получаваш. Стремежът при хазарта винаги е да спечелиш повече отколкото си дал. Основния стимул е желанието за лесна печалба, независимо от това, че е базирана основно на късмета. В хазарта има един елемент на измама, на подвеждане, на манипулация. Освен това при хазарта разочарованието е силно застъпено. И при обикновената покупко-продажба можеш да останеш разочарован, но при хазарта не получаваш нищо. За разлика от обикновената покупко продажба, когато може да се стигне до зависимост ако си доволен от съответния продукт, то при хазарта до зависимост може да се стигне и ако не си доволен (т.е. и ако губиш).

Кога точно е станал просветлен? При всички случаи е било преди последния му земен живот за който знаем. И дали настина не е имал учител? Без учител вероятно може, само че развитието на човека би се проточило неимоверно дълго.

При хазарта винаги човек печели за сметка на някой друг (най-често на много други, които са ги загубили), затова че парите от хазарта няма как да са чисти. По принцип е глупаво участието в подобни игри, които просто пълнят джобовете на организаторите им и в по-малка степен на някои „щастливци“. Дали бих се възползвал ако зная сигурна система, която гарантира печалба в някоя игра, честно казано не зная. Дори и да израсходя всички пари за благотворителност или с някакви духовни цели, начина по който са взети от хората е определено недуховен, манипулативен и несправедлив. Тъй или иначе в игрите, които са ми известни, такава система няма как да съществува. Все пак създателите им са били наясно с теорията на вероятностите и са се подсигурили отвсякъде.

Трябва добре да се разграничи, кое е дело на Бога и кое – на човека. Ако оприличим Бог на един извор, водата при извора е чиста, добра за пиене, но по течението и хората могат да я замърсят по най-различен начин. По подобен начин хората създават злото, от Божественото добро. Това е в общочовешки план. На индивидуален план, във всеки човек съществува един Божествен център, един извор, който е чист, но хората със своите егоистични желания и мисли замърсяват. По въпроса за справедливостта, за това, че хората се раждат като че ли обречени. Тука ако човек не е приел съществуването на прераждането и кармата, едва ли може да намери разумно обяснение. Условията са наистина много тежки, но причината за това са самите хора. Не че нямаше да има трудности, но хората са ги увеличили неимоверно. Освен това човечеството е един общ неделим организъм. Щом организмът е болен, това се отразява на всяка негова част; това е колективната карма. Значи ако водата в реката е замърсена, единствената възможност е човек да отиде да пие от извора, т.е. да разграничи Божественото от човешкото както външно по отношение на соц. среда в която живее, така и вътрешно по отношение на себе си, мислите, желанията и постъпките си.

Съветите, които се дават в различните учения, в огромната си част са верни, но приложението им наистина е трудно и нерядко води до значителни трудности и изпитания за човека. Няма лек път. Не означава ли такова спокойствие и хармония застой? Да те се постигнали хармония при известни условия, но какво става, когато тези условия се променят. Истинска хармония може да се постигне само в духа, в неизменната Божествена същност на човека. Такава хармония се запазва независимо от външните условия и трудности. Постигането и естествено никак не е лесно и често предполага външната хармония и илюзия за сигурност или пък за щастие да бъдат нарушени. Колкото до ума, висшия ум е неразделна част от душата, от индивидуалността, от висшето аз в човека, така както нисшия, конкретен ум е част от нисшето аз, от въплътената човешка личност. Заблудите в човека не идват от ума, а от това което наричаме нисш аз и оттам в определен смисъл от човешкия егоизъм.

Падението на хората, изгубването на Божествеността им е една алегория. Човек докато спи, няма как да прави зло, няма нечисти помисли, не вреди никому, но всичко това не го прави добър и по-духовен. „Падението“ на хората е всъщност събуждане. Когато човек се събуди, вече трябва да взема решения, и като не знае как, е съвсем нормално в началото да прави грешки. Проблемът идва ако човек не се учи от грешките си и ги допуска системно не само в началото, но и след това.

На 19 януари През 1878 г. Освободен е град Хасково. В османотурски регистри Хасково присъства от 1488 г. като Хас кьой и Узунджаова. Градът е занаятчийски и търговски център през Възраждането. През 1899 г. Съставен е коалиционен кабинет от народнолиберали и либерали начело с Димитър Греков. През 1919 г. По инициатива на Енрико Дамяни и Константин Вакаро е основано Италиано-българско дружество в София с председател Тодор Балабанов (от 1922 г. - проф. Венелин Ганев). Целта на дружеството е да разпространява италианския език и култура в България. През 1920 г. Създадена е Земеделска кооперативна банка към БЗНС, преустроена на конференция в София (5-6 септември) в Синдикална централа. През 1920 г. Първият ешелон с руски бежанци пристига в София. Броят им нараства до 40 000 души. На 25 декември 1919 г. във Варна с парахода "Витяз" пристига първата група руски емигранти. През 1946 г. Започва Първият разширен пленум на ЦК на Общия работнически професионален съюз (ОРПС). Той трае два дни. През 1950 г. Утвърден е съставът на новото правителство на Васил Коларов. В съставеното правителство от 26 министри 22 са от БКП, 3-ма - от БЗНС и 1 е безпартиен. За подпредседатели на Министерския съвет са избрани Вълко Червенков, Владимир Поптомов, Райко Дамянов и Георги Трайков. През 1972 г. В София се открива 7-ма обща изложба на приложните изкуства. През 1989 г. В посолството на Република Франция в София френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска 12 представители на българската интелигенция: Желю Желев, Блага Димитрова, Анжел Вагенщайн, Радой Ралин, Николай Василев, Светлин Русев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Стефан Продев, Копринка Червенкова, Алексей Шелудко, Барух Шамлиев. Така Ф. Митеран "легитимира" българското дисидентство. Пет години по-късно, на 19 януари 1994 г. Франсоа Митеран отново е в България и отново кани 12 интелектуалци на закуска. Този път те са дълбоко разделени. През 1992 г. В дните между 12 и 19 януари са проведени първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидат-президентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП - Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България. През 1993 г. Парламентът гласува снемането на депутатския имунитет на Александър Лилов, след като на 8 януари главният прокурор Иван Татарчев иска това заради започналото следствие за предоставянето от страна на БКП на безвъзмездни помощи за страните от Третия свят. През 2002 г. Новият президент Георги Първанов полага клетва на тържествено заседание на парламента. В речта си Първанов обявява, че е дошъл краят на идеологическото противопоставяне. Родени: През 1862 г. д-р Иван Георгов – философ, действителен член на БКД от 1902 г., професор, доктор, член-кореспондент на чуждестранни институти. Завършва педагогическо училище във Виена, философия в Йена и Женева, полага докторски изпит в Йена по философия, математика и санскритски език. Негови трудове са "Принос към граматическия развой на детския говор" (1906 г.), "Словният имот на детския говор", ч. I и II (1910-1911 г.), "История на философията" т. I (1926 г.). През 1873 г. Харалампи Илиев - художник. Завършва живопис в Художествената академия в Прага при Юлиус Маржак. Работи като учител по рисуване в Кюстендил и София, преподавател е във Военното училище в София. Рисува предимно пейзажи: "Будин дол", "Черно море", "Демир капия", "Край Варна", "Соколец" (1920 г.), "Бели Искър" (1921 г.), "Изглед от София" (1927 г.), "Момина скала" (1933 г.), "Овча купел" (1949 г.), "Витоша" (1952 г.), "Макове" (1953 г.), "Брези" (1954 г.) и др. През 1875 г. Иван Вълков - и офицер, генерал от пехотата (1934 г.). Завършва Военното училище в София (1896 г.), артилерийска академия и генералщабна академия (геодезически отдел) в Санкт Петербург (1909 г.). Доктор е на математическите науки от Пулковската обсерватория. Преподавател е във Военното училище през 1911 г. По време на Балканска война е началник-щаб на Източния сектор на обсадата на Одринската крепост (1912-1913 г.). По време на Първата световна война (1914-1915 г.) е начело на оперативното отделение при щаба на II армия, командир на 44 пехотен полк, началник-щаб на Х пехотна дивизия (1918 г.). След войната е директор на Географския институт (1919-1923). Вълков е един от организаторите и ръководителите на Военния съюз. Генерал-майор (12.09.1923 г.), генерал-лейтенант (1928 г.). От 1923 г. до 1929 г. е на поста военен министър. Пълномощен министър е в Рим (1929-1934 г.). Осъден е на смърт от състав на т. нар. Народен съд през 1954 г. По-късно смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. През 1879 г. Симеон Радев - писател и общественик. Завършва право в Женева през 1902 г. Член е на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Участва в Балканската и в Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ (1913-1916 г.), Берн (1916-1917 г.), Хага (1920-1921 г.), Цариград (1923-1925 г.), Вашингтон (1925-1933 г.), Лондон (1935-1938 г.) и Брюксел (1938-1940 г.). Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Като студент сътрудничи на швейцарския печат със статии за положението на населението в Македония. В Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - "L’Effort" (1900 г.), а в Париж - "Le Mouvement Macedonien" (1902 г.). Кореспондент е на софийския всекидневник "Вечерна поща", негов съредактор е от 1903 г. и главен редактор (1905-1909 г.). Съредактор е от 1906 г. и главен редактор от 1909 г. на сп. "Художник". Основател и директор е на в. "Воля" (1911-1912 г.). От 1902 г. до 1912 г. развива активна публицистична дейност (около 1400 публикации) - коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България и в чужбина и др. Основната му творба е документалната историческа хроника "Строителите на съвременна България" - крупно произведение на българската историография и литература. През 1882 г. Александър Миленков (А. М. Фурнаджиев) - художник декоратор. Завършва театрална декорация в Мюнхен (ученик на Ханс Фрама). Негови творби са “Нощен покой”, “Улица в Охрид”, “Рилски манастир”, “Самуилова старина”, “Вътрешността на църквата “Св. Климент” и др. Миленков е първият сценичен декоратор на НАТ “Иван Вазов”. През 1882 г. Йордан Йосифов Сейков - драматичен артист. Завършва драматични курсове в Петербург (1907-1910 г.), след което постъпва в Народен театър - София. По-късно специализира в Париж. Изпълнява ролите на граф Манчини (“Тоз, който получава плесници”), Фон Раймерс (“Добре скроеният фрак”), Македонски (“Хъшове”), Масларски (“Милионерът”). През 1892 г. Кръстьо Миятев- археолог и изкуствовед, академик от 1945 г. Завършва славянска филология и история на балканските народи във Виена, специализира история на изкуството в Берлин. Професор е в Софийския университет (1927-1956 г.). В периода 1946-1963 г. е директор на Археологическия институт. От 1949 г. е ръководител на археологическите разкопки на “Царевец” във В. Търново. Публикува около 200 труда върху средновековната архитектура и живопис. През 1922 г. Христо Веселинов Данов - юрист, внук на Христо Г. Данов. Завършва право в Софийския университет. Адвокат е от 1947 г., предимно по граждански дела. Министър е на вътрешните работи в правителството на Д. Попов (1990-1991 г.). От 2000 г. е председател на Конституционния съд. Автор е на монографиите: "Правна система на жилищните строителни кооперации", "Проблеми на отчуждаването и обезщетяването на недвижими имоти", "Недостатъци на жилищното строителство". През 1923 г. Ивайло Петров (псевдоним на Продан Петров Кючуков) - белетрист. Участва в Отечествената война. Следва право в Софийския университет (1947-1949 г.). Работи като редактор в издателство "Български писател" (1953-1966 г., 1967-1968 г.), в сп. "Пламък" (1966-1967 г.), във в-к "Литературен фронт" (1968-1971 г.), съветник в Съвета за духовни ценности към Държавния съвет от 1973 г.. През 2002 г. получава Голямата награда за литература на Софийския университет. Печата за пръв път през 1946 г. Първият му сборник с разкази е "Кръщение" (1954 г.). Негови книги са: "Нонкината любов" (1956 г.), "Мъртво вълнение" (1961 г.), "На чужда земя" (1962 г.), "Малки илюзии" (1963 г.), "Авария" (1965 г.), "Зелената шапка" (1965 г.), "Объркани записки" (1971 г.), "Преди да се родя и след това" (1968 г.), "Лъжливи хора" (1973 г.), "Любов по пладне" (1976 г.), "Есенни разкази" (1978 г.), "Хайка за вълци", "Цветът на мечтите" (разкази, 1989 г.), "Присъда смъртна" (1991 г.), "Преди да се родя и след смъртта ми" (1993 г.), "Мъдрият няма идеали" (1994 г.). През 1936 г. Йорданка Юрукова - специалист по нумизматика и археология, д-р на историческите науки, професор. Тя е директор на Института по археология при БАН. Преподава в университетите в София и В. Търново. По-важни нейни съчинения са: “Античните монети в България” (1976 г.), “Корпус на монетите от Бизие” (на немски език, 1976 г.), “Монетосеченето на градовете в Долна Мизия и Тракия (II-III в.) в Адрианопол” (1987 г.), “Монетите на тракийските племена и владетели” (1994 г.) и др. През 1947 г. Йорданка Благоева - лекоатлетка, състезателка на скок височина. През 1972 г. става Световна рекордьорка със 194 см . През 1972 г. печели сребърен, а през 1976 г. бронзов олимпийски медал. Тя е балканска шампионка (1969 г., 1972 г. ) и многократна република шампионка на скок височина. През 1972 г. става заслужил майстор на спорта . През 1972 г. Калина - дъщеря на Симеон Сакскобургготски. Завършва френски лицей и английски колеж в Мадрид. Следва в Лондонската академия по изкуствата и филология в Германия. За първи път посещава България през декември 1999 г. с годеника си Китин Муньос. През 2002 г. сключват брак в България. Починали: През 1931 г. Димитър Бръзицов - и книжовник, преводач и публицист. Завършва богословска католическа гимназия в Одрин. Редактира 25 години екзархийския вестник в Цариград "Вести". Работи като преводач от гръцки, френски, полски, италиански, руски, сръбски., турски и др. Езици. През 1931 г. Петър Пешев - общественик и книжовник. Роден е на 27 юли 1858 г. в Севлиево. От 1884 г. е действителен член на БКД. Завършва право в Москва. Министър е на правосъдието (1894 г., 1899-1900 г.) и на народното просвещение (1913-1918 г.). Автор е на: "Исторически събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес". Работи в областта. на наказателното право. През 1997 г. Тодор Андрейков - критик, киновед; професор. Един от организаторите на студийните кина в България. Диригент е на Българската национална филмотека. Режисьор е на 12 документални и 1 игрален филм - "Неделни мачове" (1974). Автор е на студиите: "Ерих фон Щрохайм - сто години след рождението му", сп. "Киноизкуство", (1986, книжка 7-8) "Богът на танца в киното", сп. "Киноизкуство" , (1987, книжка 10) на брошурата "12-те най-хубави филма от всички времена" (1964), както и на книгите "Комичното на екрана" (1984), "История на киното" (1996, том I).

Мисъл на деня – 19 януари 2009 г. "Няма нищо страшно в бодежите, които се явяват в кръста, в ръцете, в коленете или в ставите. Бодежите не са нищо друго освен предсказания за времето или за събитията, които ще стават. По бодежите в краката или в ръцете човек познава какво ще бъде времето – топло или студено, дъждовно или сухо. Също така той може да познае как ще се развие известно събитие. Който не разбира тези неща, плаши се и вика лекари да му помогнат." Из Източник на знанието, УС, 27 октомври 1935 г.

Всъщност кое трябва да ни ръководи правилно? Не е ли под влияние същия този ум и от висшите чувства... Ума откога е нещо извън, сам казваш, че зад ума сме ние. Въпросът е ние да ръководим ума. По принцип ръководи волята, умът е само инструмент. Но добре известно е, че често нисшите желания и чувства вземат контрол над човешкото съзнание и започват да предопределят мислите ни. Например при силна омраза, гняв, ревност, страх, а понякога и при радост и др., контролът над ума вече не е наш. За разлика от нисшите чувства, висшите чувства не изключват ума, а всякога работят в хармония с него, те са винаги разумни, не заслепяват човека и винаги му оставят свобода за избор. Значи, нисшите и егоистични чувтва се стремят да подчинят ума на себе си, да го заглушат, докато висшите чувства оставят ума сам да се смири пред тях (по-точно човека да укроти вълните на ума си и да го подчини на висшите чувства).

Сещам се за това, как едно време се е сеело житото... ... и за едно стихотворение: „Ще мога да летя на изгрева с лъчите над Земята, когато всички още спят, но вече и не спят... И в този миг свещен на границата на съня ще мога в хорските сърца да роня зърна от Светлина, които с изгрева ще могат да покълнат в безброй души със огнените багри на духа.“ Из „Властелинът на нощта“ Как сеем? – С пълни шепи, като хвърляме нашироко и надалеч. Кое семенце ще поникне, никой не може да знае. Ако почвата е подходяща и реколтата ще е богата.

Из „От сърцето“ – НБ, 5 януари 1930 г.

„И тъй, силата на човека седи в приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи истината, човек всякога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил истината, той разбира, защо страда. Страданията на човека могат да бъдат лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Понеже е уд на Божествения организъм, човек взима участие в страданията на целокупния живот. Това е неизбежен закон. Всеки човек трябва да вземе участие в общите страдания, като свой дял. Мнозина мислят, че човек страда само за греховете си. Ние оставяме греха настрана. Гръхът е анормално явление в живота. Той произтича от неестествените желания на човека. Има страдания, които също произтичат от неестествените човешки желания. Често най-красивите неща в живота произвеждат страдания. Например, любовта, със своето голямо изобилие, произвежда ред страдания. Като види това голямо изобилие, човек започва да граби, за да се осигури. Той вижда, че не може да запази любовта за дълго време, затова гледа да се възползва от присъствието й.“ Из „Имам власт“ – 17-та НБ, 22 декември 1929 г.

„В търсене на своя идеал, поетът мяза на онзи царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма туристка. Цял живот тя пътувала от една планина на друга, и трябвало той постоянно да върви подир нея, докато един ден я настигне. Обаче, всичките му усилия оставали напразно: тъкмо се качи на върха, от който я вижда, тя поема вече втори връх. Върви той след нея цял живот, качва се по върхове, слиза в долини, но царската дъщеря не може да постигне. И след това поетът описва своите мъчения и несгоди, своите страдания и лутания, докато в заключение казва: Не можах да постигна това, което цял живот търсих. – Защо не могъл да го постигне? – Защото е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види. Не е нужно да я стигне и да я натовари със своя багаж. Който прави това, той е лош човек. Бъди доволен, че си стъпил на върха, на който и тя е била. Целуни мястото, дето тя е стъпила, и слез в долината. В този живот повече не ти е дадено. Никой не може да хване истината, но в стъпките й всеки може да върви. Мнозина не разбират, какво представя истината, какво представя реалността на живота, но казват, че са дошли до реалността. Да, те са дошли до стъпките на реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на реалността. Казва Псалмопевецът: „Когато отдалеч видя лицето Ти, душата ми се възрадва.“ Да видиш лицето на Бога, това значи, да придобиеш вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе.“ Из „Да ви даде“ – 16-та НБ, 15 декември 1929 г.

Умът е инструмент, можем да го възпитаваме, да се учим да използваме отговорно. В същото време е нужно да възпитаваме, изчистим и възвисим и чувствата си. Значи, ние можем и трябва да разчитаме над ума си, но не трябва да забравяме, че той е само инструмент, средство. Зад умът сме ние, които го ръководим, а не сме управлявани и зависими от него. Когато допуснем умът да ни ръководи, последният обикновенно е под влиянието на нисши и егоистични чувства, желания, състояния и емоции. Затова е важно те също да бъдат пречистини и одухотворени. Наред с това е нужна и силна воля - решителност, твърдост, настойчивост, търпение. Хората трябва да се развиват и в трите направления. Дали проблемът е наистина в ума или умът е просто удобната изкупителна жертва? Не стоят ли всъщност зад ума някои емоционални и волеви състояния като страх, неувереност, шаблонност?

Това един лекар, особенно невролог може да ти го обясни най-точно. Десет часа се смята за оптималния час за лягане и от лекарите, а и от доста духовни учения. Човек е една енергийна система, която е в непрекъсната връзка и отношение с планетата земя, с нейните магнитни потоци. Активността на мозъка и на останалата нервна система е съгласувана с промените в магнитните потоци на земята през денонощието, т.е. тази активност е различна според това, кое време от денонощието е. Иначе часовете от 4 до 6 сутринта се смятат за най-наситени с прана и ако човек е легнал в 22 часа, след 6 до 8 часа, ще се събуди точно по това време. Това според мене е оптималния режим (не че го спазвам).

Изкуството е форма на изразяване. Ако един човек започне да говори цинични, обидни и вулгарни думи пред всички останали хора, на никого няма да направи добро впечатление. Много творби, които наричаме „изкуство“ правят точно това. Оправдания от типа, че такива творби изразяват истината, действителността са често срещани. Всъщност те изразяват само повърхността на нещата и неспособността на авторите им да вникнат и съответно да изразят проблемите в дълбочина. Омразата, агресията, съдничеството и много др. са чувства, които лесно могат да бъдят събудени у хората от всеки посредствен творец. При възвишените чувства нещата стоят по друг начин. При тях от една страна творецът трябва да ги е достигнал, за да може да ги изрази; от друга страна, те трябва да са представени по такъв начин, че да събудят същите чувства (поне в известна степен) и в обикновените хора. Лесно е да насаждаш агресия и омраза, и много творци го правят, но причината е основно в неспособността им да направят нещо друго. Може да наричаме това „изкуство“, но то всъщност изразява посредствеността на авторите му. Такива автори и да искат, не могат да изразят примерно любовта, скръбта, съжалението, състраданието – те не ги познават в техния чист, одухотворен, възвишен вид. Казваме: Това е искал да изрази авторът. Всъщност, авторът просто само това може.

Да. Ако е неумишлено, разбира се, тежестта е много по-малка, но известна карма се натрупва. Целта на еволюцията все пак е хората да се научат да действат отговорно, разумно и съзнателно.

„Три неща са нужни на човека: права мисъл, прави чувства и правилен говор. Щом придобие тези неща, той става щастлив. Ето защо, който иска да бъде щастлив, първо, трябва да се научи да говори добре, после – да мисли и да чувства право. Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето. Същото се постига с правите чувства и правилен говор. Никой не може да бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави. Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа. Векове и хилядолетия ще я изучават и пак ще остане нещо ненаучено.“ „Мнозина пишат и говорят за щастието, като първа крачка в човешкия живот. Те не говорят толкова за любовта, колкото за щастието. Кой човек е щастлив? Щастието е свързано с безличния живот. Който е излязъл от своята личност, само той може да бъде щастлив. За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички. И погрешките на хората са негови погрeшки. Щастливият не се обижда, не мисли за себе си, не се поддава на отрицателните прояви в живота. Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете да бъдете щастливи. Личността е временна.“ Из „Права мисъл, чувство и говор“ – УС, 26 април 1936 г.

„Човек остарява без да иска, без да забележи това и се чуди, как стават промени с него. Сърцето му е младо, а като се види в огледалото, намира, че много се е променил. После забелязва, че и вътрешно се е изменил. Като млад, любовта често го посещавала; като стар, любовта го напуща, и той става кисел, недоволен от живота. Причината за това е неразбирането на нещата. И като млад, и като стар, човек всякога трябва да обича. Така той ще избегне света на недоволството и няма да се вкисва. Дето любовта присъства, старост не съществува.“ „Ще кажете, че искате и вие да виждате нещата. Не е въпрос до външното виждане. Човек може да вижда нещато външно, без да ги разбира. Виждаш някого външно, но не го разбираш. Виждаш ли го вътрешно, ти усещаш едно топло, меко чувство в себе си, което те сближава с душата му и започваш да го обичаш. Да обичаш ближния като себе си, това значи, да живееш в реалността. Щом ти изгубиш любовта си, ти влизаш в сянката на реалността, дето мирът и спокойствието изчезват.“ „И тъй, който иска да подобри живота си, трябва да спазва правилата на любовта. Тогава всеки ден ще има по една малка придобивка. Ако нищо не придобива, той е далеч от любовта. А вън от любовта, животът е в застой. – Каква любов имах едно време! – Каква беше любовта ти? Ката тази на животните. Тя е отживяла времето си. Днес ще приложиш човешката любов и, колкото по-горе се качваш, толкова повече ще се разширяваш. Така ще минаваш през любовта на по-възвишени същества от човека, докато един ден тя се разкрие в пълнотата си и я разбереш. Каже ли някой, че иска да обича хората, трябва да ги държи в ума си, като същества равни на себе си. Ако искаш да се свържеш с ангелите и да ги обикнеш, трябва да ги държиш в ума си като ангели. И най-после, ако искаш да се свържеш с Бога, трябва да мислиш постоянно за Него.“ Из „Вътрешна връзка“ – УС, 13 септември 1936 г. „Мнозина търсят любовта, но малцина я намират. Къде се намира тя? Който иска да намери любовта, да отиде при някой малък, чист извор; при някоя малка мушичка, която има полет нагоре; при някое цвете или дръвче, което прави големи усилия да израстне нагоре, да цъфне и даде сладък плод, от който да се ползват и други същества. Не търсете любовта при големите извори, при големите дървета, при силните животни и хора. Дето любовта присъства, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиите неща и в началото, и в края са еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. С една клечка кибрит можете да запалите толкова огньове, колкото и с цялата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъж огъня. Щом го запалите, можете да го пренасяте дето искате. Силата на любовта е в малката кибритена клечка, а не във всичките клечки. Задръж една клечка за себе си, а останалите раздай на своите ближни. Задръж само един лъч от любовта за себе си, а от останалите нека се ползват твоите ближни. Радвай се, когато всички хора възприемат любовта и се ползват от нея. Любовта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Бог е навсякъде.“ Из „Четирите качества“ – УС, 3 май 1936 г.

Вътрешна връзка – УС, 13 септември 1936 г. Значи, аз си представям справедливостта като следствие на мъдростта (ако мога да се изразя така: поставям ги в една група), а добродетелта – на любовта. Нещата в действителност са взаимообвързани и не можем да говорим за Любов без Мъдрост, Справедливост, Добродетелност и Истина или за Мъдрост без останалите четири и т.н. От цитата по-горе е ясно едно: в определен момент двата пътя се сливат. В действителност те никога не са били нещо отделно, а просто човекът е изявявал преобладаващо предпочитанията си към едното или другото (Мъдростта или Любовта; мисълта или чувствата; изучаването на Бог чрез външното Му проявление, Природата и нейните закони или чрез осъзнаването, че Бог е най-съкровената същност на всеки човек, на всичко съществуващо, и че в действителност всичко е едно).