Станимир

„Обикновено, старият човек е песимист. Старият човек казва: Свърши се моята работа, повече няма какво да правя. – Отново ще се подмладиш, и сам ще избереш формата – мъж, или жена, в която ще дойдеш. Следователно, още сега можете да определите бъдещето си. Това зависи от вашите мисли, чувства и желания. Каквото мислите, това ще стане; каквото чувствате, това ще стане; каквито желания имате, това ще реализирате. Като се раждате и прераждате, ще постигнете всичко, което желаете. Не се страхувайте от прераждането, но работете, за да използвате всички благоприятни условия, които ви се дават. Можеш да се прераждаш физически, духовно и умствено или Божествено. Правилно прераждане е това, за което Христос говори: „Ако не се родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Не се отказвайте от сегашния си живот и да разчитате на бъдещия. Каквото сегашният живот ви предлага, използвайте го разумно и съзнателно.“ Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г.

„Какво се иска от вас? – Да мислите и разсъждавате правилно. Виждаш, че брат и сестра дружат. Не ги критикувай, но пожелай им да се обичат. Ако не се обичат, те не са никакви брат и сестра. Срещаш мъж и жена – пожелай им да се обичат помежду си, да ги обичат и децата им. Ако любовта не ги свързва, те не са нито мъж и жена, нито баща и майка. Щом мислиш така, мисълта ти иде от Бога. Всяка светла и възвишена мисъл иде от Бога. Тя е минала през много чисти съзнания, които още повече са я повдигнали. И лошата мисъл иде от Бога, но като минавала през изопачените съзнания на хората, и тя се изопачила. Тогава всички я наричат лоша. Приеми тази мисъл с любов, очисти я, повдигни я, за да видиш, че и в нея се крие нещо Божествено. Бог ще се зарадва и ще те възнагради.“ „Вчера слънцето показа всичката си любов към нас. Чрез лъчите си то ни изпращаше своите целувки. В целувките му се крие знание и сила. Така то изявява своята мисъл. Значи, слънцето е носител на разумната и права мисъл. Като приемеш една негова мисъл, ти трябва да му отговориш. Слънцето те пита: Какво правиш на земята? Какво ще му кажеш?“ Из „Прави разсъждения“ – ООК, 3 май 1933 г. „Повечето хора са осакатили мисълта си. Не знаят коя мисъл е права. Всяка Божествена мисъл е права. – Коя мисъл е Божествена? – Всяка мисъл, която дава светлина, е Божествена. Всяко чувство, което дава топлина, е Божествено. Всяка постъпка, придружена с хармонични движения, е права. Правата постъпка внася подтик, импулс в човека. Дай път на най-малкия импулс в себе си. Посей и най-малката красива мисъл в своя ум. Дават ти една ябълчна семка. Посей я в почвата на твоята градина. След една година тя ще израсте, а най-много след четири-пет години, ти ще се убедиш, че ябълката е хубава. Трябва ли сега да се съмняваш в нея? Като опиташ нещата, ще се освободиш от подозрението си. И тъй, когато в ума ти се ражда лоша, престъпна мисъл, знай, че вината е в тебе. Ти си се отклонил от правата и чиста мисъл. Помни: Твоята мисъл трябва да бъде права; твоето чувство трябва да бъде право, и твоята постъпка трябва да бъде права. В дадения случай, ти си баща и майка на своите мисли и чувства. Ако се поколебаеш и отклониш, вината е в тебе. Кажи си: Ако искам, мога да направя престъпление; ако не искам, няма да направя – от мене зависи. ... Знай, че ти си фактор на твоя живот, тебе държат отговорен. Като направиш връзка със зъл човек, зло ще правиш; като направиш връзка с добър човек, добро ще вършиш. Трябва ли да се оправдаваш за злото със слабата си воля?“ „За да определите посоката на вашата мисъл, служете си с отвеса, т.е. с перпендикуляра. Този отвес аз наричам живот. Той показва пътя, по който разумните същества се изявяват. Ако не знаете този път, никакво добро не можете да направите.“ „Помни, че имаш ум, който мисли право, сърце, пълно с добродетели, и воля, която преодолява всички мъчнотии. Носи тези мисли в себе си, докато оживеят. Това изисква Божественото в човека.“ Из „Живите линии“ – ООК, 10 май 1933 г.

Енергията е с различно качество, с различна честота на вибрация. Това качество е взаимообвързано с нашето настроение или емоционално състояние. Дори и да имаме много енергия „в наличност“, енергийния вампир не може да се ползва от нея, ако тя е с високо качество, затова той трябва да понижи нашия тонус, да повлияе на настроението ни. Изпитването на определена емоция е отдаване на енергия. Разликата между различните емоции е, че при положителните човек отдава енергия без да се съпротивлява и отдадената енергия бързо се възстановява. Това е така за всяко доброволното даване, въпреки че в същото време отдаващия енергията (изпитващия по-възвишени емоции) може и да не го осъзнава, т.е. думата „доброволно“ в случая не е съвсем точна. При отрицателните емоции имаме съпротивление от страна на изпитващия ги, той не желае настроението в което е изпаднал. Решението е човек да не се поддава на отрицателни емоции или да не влиза в контакт, доколкото е възможно с хора в присъствието на които чувства, че емоционалния му баланс силно се нарушава. Като се замисля ми идва наум следното: От гледна точка на „вампира“, той може да предизвиква състоянието в жертвата си съзнателно или несъзнателно. Когато имаме съзнателно предизвикване на отрицателни чувства в жертвата, в тези случаи „вампирът“ изпитва положителни (за самия него емоции), примерно задоволство, гордост, чувство за власт и контрол. При несъзнателния „вампиризъм“ и двамата изпитват отрицателни емоции. В този случай „вампирът“, самият той изпитвайки примерно тъга, отчаяние или песимизъм, предава емоционалното си състояние на жертвата и в резултат на обединяването на двете емоционалното чувството се усилва. Това е често срещано. Значи при съзнателния „вампиризъм“, извършителят е в по-високо емоционално състояние от това на жертвата. Той всъщност не използва енергията на жертвата, както в случая с несъзнателния „вампиризъм“, енергиите им не съответстват. Насищането идва от чувствата за власт, за превъзходство, а не точно от енергията на жертвата.

„Много даровити музиканти съм срещал, но малцина от тях са успели, защото не работят с любов. Аз обичам музиката, работя с любов, и тя ми се разкрива. Не е бил случай в живота ми, да чуя, че някой пее – дете, мома или момък, гениален или обикновен музикант, да не се спра да слушам. Каквато работа и да имам, поне една минута ще отделя да слушам пеене. Птичка ли пее, или гениален певец, аз еднакво съм готов да слушам. Дали крава мучи, или куче лае, щом има нещо музикално в тях, пак се спирам да слушам. Музиката е ценна във всички свои прояви. Слушайте навсякъде музика и пеене, да развивате ухото си. Ще кажете, че това е губене на време. Давайте ухо на доброто. Отправяйте погледа си към доброто. Така ще привикнете да възприемате музиката на разцъфтяването. И в зреенето на плода също има музика. Слънцето изгрява – музика е това. Небето е чисто, светло – музика е това.“ Из „Малките величини“ – ООК, 1 декември 1943 г. „Като говоря за пеенето, имам предвид, всеки да пее първо за себе си. Казваш: Ако пея, какво ще мислят хората за мене? – Две неща ще мислят: че пееш или хубаво, или лошо. В първия случай, ще те похвалят, във втория – ще те корят. За похвала ли искаш да пееш? Хвали се сам или укорявай се сам. Кажи си: Днес пях хубаво. На другия ден кажи: Днес не пях хубаво. Да те хвали онзи, който разбира от пеене, има смисъл. Обаче, смешно е да те хвали онзи, който нищо не разбира от пеене. Пеенето не е развлечение, то е средство за тониране на енергиите. Не може да трансформираш енергията си и да я туриш на работа, ако не знаеш да пееш. Трябва да пееш, за да придобиеш известни енергии. Ако болният не пее, ще умре преждевременно. Той трябва да пее, за да набави изгубената енергия на организма си. – Аз не мога да пея. – Ще се научиш. – Защо трябва да пея? – За да живееш, да трансформираш енергиите на своя организъм. Първо,твоето пеене ще прилича на мърморене, но постепенно то ще се превърне в музика. Неразбраните работи произвеждат шум; те не са музикални.“ Из „Трите посоки“ – ООК, 26 април 1933 г. „Да се молиш, това е музика. Между мислите и чувствата трябва да има хармония. Пеенето, свиренето, това е музикален говор. И говорът е музика, която има две страни: външна страна, самите думи, и вътрешна – музиката. Кажеш ли, че не искаш да пееш, това значи, че не искаш да говориш. Ако не говориш музикално, ти попадаш в областта на грешните хора. Две или три думи ще кажеш, но кажи ги музикално.“ Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.

„И тъй, вярвайте в невъзможните неща, т.е. в необикновените. В тях се крие благото на човека. Живееш във вселената, в необятния живот, макар, че не разбираш, че е непостижим и необикновен. Всички се ползваме от топлината и светлината на слънцето, което е далеч от нас и непостижимо. Ползваме се от луната и звездите, също непостижими за нас. Ако ви говоря за слънцето и звездите, за космоса, вие ще се уплашите. Не сте готови още да слушате такива неща. – Защо не сме готови? – Нямате любов. Страхът е вътре във вас, а любовта – отвън. Човек се страхува от необикновените неща.“ Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г. „Мнозина запитват, какво е реалност и какво – сянка на живота. Реалността дава сенки, а сенките не могат да представят реалността. Сянката на предмета не е самият предмет. Значи, сянката не е реалност, но реалността хвърля сенки. На същото основание казвам: Любовта ражда безлюбието, но безлюбието не ражда любовта. – Защо е така? - Това не е ваша работа. Това е философия, върху която не трябва да мислите.“ Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г. „От Божествено гледище, и малките, и големите идеи имат еднаква сила. Малките идеи изглеждат малки, защото са далеч от вас. Те са перспективно представени. Големите неща са близо до човека, затова изглеждат големи.“ Из „Малките величини“ – ООК, 1 декември 1943 г.

„Често се говори за красота, за хармония. Изучавайте природата, там ще намерите красиви, хармонични линии. И животът се изявява по определени хармонични линии. Щом се отдалечим от тези линии, идат вече мъчнотиите, страданията. Различни имена се дават на последствията от това отдалечаване. – Какво трябва да се прави? – Да заместите нехармоничните линии с хармонични. Тръгнете в Божествения път, т.е. в пътя на красивите линии, които Бог и ангелите са поставили на пътя ви, когато вселената се създавала. Светлината върви по пътя на красивите линии. Топлината също върви по пътя на тези линии. Изобщо, добрите мисли, светлите чувства, правите постъпки също вървят по пътя на хармоничните линии. Хармоничното движение е движение на красотата. Когато вървиш по красивите линии на живота, ти изпитваш радост и веселие. Млад си, радваш се на живота – вървиш по пътя на красивите линии. Щом изгубиш тези линии, веднага идат изпитанията. Чудиш се, какво ти стана и казваш: Урочасаха ме. Условията на живота ми не са добри. Баща ми и майка ми са лоши, не ми помагат. Търсиш причината вън от себе си. Не, спри се пред стрелочника и кажи: Посочи ми правата, красивата линия, която води към Царството Божие.“ „Сега, нека остане у вас мисълта за красивите и хубави неща в живота. Приятно е да четеш хубави книги. Приятно е да работиш и да се трудиш. Приятно е да срещнеш красив човек. Оценявайте тези неща, за да придобивате всеки ден по нещо ново. В какво се заключава красотата? – В красивите и хармонични линии. Като ставате от сън, оглеждайте се да намерите онези красиви линии на лицето си, които никога не се менят. Ако те натежат, и красотата изчезва. Лицето трябва да бъде израз на слънчевата светлина. Погледът никога да не се раздвоява. Ако вечер, след дневните преживявания, стане изкривяване на лицето, сутрин то трябва да стане по-красиво. Като спи, човек трябва да обработва материала, който през деня е придобил.“ Из „Красивите линии в природата“ – ООК, 12 юли 1933 г.

На това не съм сигурен, че мога да отговоря еднозначно. Винаги съм разчитал предимно на ума си, но има и много случаи, когато интуицията ми е помагала и то за важни неща.

Умът ни разкрива смисъла на нещата. Интуицията може да ни каже: „Това е правилно, направи го“, да ни помогне при избора, да ни ориентира в нещо за което нямаме знание, но разбирането на смисъла, на същността на нещата идва от мисълта. Интуицията може да ти помогне да вземеш правилно решение, но тя няма да ти каже защо това решение е правилно; може да ти посочи истината, но няма да ти помогне да я разбереш. В този смисъл без участието на мисълта човешките чувства, знание и постъпки са непълни.

„Знае се, че колкото по-близо е предметът до очите, толкова по-ясно се вижда. Ако сте военен и обстрелвате предмети, които са на разстояние един километър, ще си послужите с един мерник. Ако обстрелвате предмети на разстояние десет километра от вас, ще си послужите с друг мерник. Вие не можете да си послужите с една и съща мярка. Същият закон се отнася и до мисълта. Ако решаваш един въпрос, който стои на един километър от тебе, ще си послужиш с една мисъл; ако въпросът е на десет километра от тебе, ще си послужиш с друга мисъл. Невъзможно е една мисъл да решава всички въпроси. Ще кажеш, че мисълта ти е права. – Колкото по-далечен е въпросът, който решавате, толкова по-високо ще стои мерникът, т. е. толкова по-висока трябва да бъде мисълта. Високата мисъл има отношение към високия идеал, а той – към високия мерник. Великите работи се постигат по велик начин.“ Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г. „Вие имате голям страх, страхувате се за нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страха, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра. Страх те е да не те прицелят отдалеч и да те убият. Ако те прицелват отдалеч и отвисоко, вероятността да те убият е малка. Ако един аероплан се движи с бързина 300 км в час, вероятността да падне бомба върху тебе е малка. За да падне бомбата върху тебе, ти трябва да я привлечеш с мисълта си. Човек привлича добрите, или лошите неща към себе си с мисълта и с желанията си. Забелязано е, че това, от което кай-много те е страх, то ще дойде до главата ти; и това, от което не те е страх, и то ще дойде до главата ти. Значи, страхът не може да те предпази.“ Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г. „Мнозина се оплакват от противоречията на живота. От кои противоречия се оплакват? Ако се оплакват от човешките противоречия, трябва да знаят, че те сами са ги създали. Човешките противоречия не са противоречия и на птиците. Човек минава през кални пътища и се цапа. Птицата, като дойде до калта, ще хвръкне и няма да се окаля. Тя показва начина, по който и човек може да не се каля. С крилата на мисълта ти можеш да се освободиш от земната кал.“ Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г. „Стреми се да се освободиш от закачките на живота, да работиш свободно на Божествената нива. – Как да работя? – Ще се молиш и ще работиш. Молитвата е работа, от която приемаш нещо и за себе си, и за окръжаващите. Всички хора трябва да се молят, да придобият някакво благо и да го предадат на близките си. Молитвата е общ процес, както и мисълта. Като мислиш право, ти се свързваш с всички ония, на които съзнанието е будно. Те възприемат твоята мисъл, и ти приемаш тяхната. Само така хората взаимно си помагат.“ Из „Родени от Бога“ – ООК, 5 януари 1944 г. „Дръжте се за старите правила, без да пренебрегвате новите. Старо правило е: Цени росните капки. Цени всяка добра мисъл, колкото и да е малка. Тя е свещена мисъл. Ценете най-малкото чувство и най-малката постъпка и отдавайте им нужното почитание.“ Из „Малките величини“ – ООК, 1 декември 1943 г. „Правата мисъл е вродена в човека. Той е в положението на добрия цигулар – взима цигулката си и свири. Той не мисли, как се нареждат пръстите, как се тегли лъка. Той свири, хората го слушат с разположение, и парите вървят след него. Дали ще му плащат, или не, той не мисли за това. Добрият цигулар не мисли за пари, а те дрънкат след него, сами го търсят. Лошият цигулар търси парите, а те го избягват. И на вас казвам: Вървете вие напред, а парите след вас. Така можете да направите всичко, каквото желаете. Ако парите вървят пред вас, а вие след тях, нищо няма да постигнете. Докато хората вървят след вас, всичко ще постигнете; ако вие вървите подир хората, нищо няма да постигнете. С други думи казано: Докато вие следвате Бога, всичко може да направите. Очаквате ли Бог да върви след вас, нищо няма да постигнете.“ „Всяка мисъл, всяко чувство трябва да се подложат на изпит, да се провери тяхната издържливост.“ „Помнете: Всяка добра мисъл иде от Бога. Тя е в състояние да изправи десет лоши мисли.“ „В какво се крие силата на добрата мисъл? Добрата мисъл подкрепя всички добри мисли, всички добри желания и всички добри постъпки. Тя е Божествена мисъл. Следователно, вложи Божественото в себе си и не се страхувай. То ще подкрепи всичко добро, към което се стремиш. Възлюби Бога, и всичките ти работи постепенно ще се наредят. Любовта разрешава всички въпроси. Тя е като добрата и разумната слугиня. Остави тая слугиня вкъщи, тя ще нареди всички работи. Важно е да влезе тая слугиня в дома ти. Влезе ли глупавата слугиня, вместо порядък, тя ще внесе пълен безпорядък. Погрешката на човека се крие в това, че глупавата слугиня разпорежда в неговия дом. Внесете ли една крива мисъл в ума си, тя ще разбърка работите. Каквито съвети да й се дават, тя не може да се оправи. Пусни разумната слугиня в къщата си и я остави свободна. Тя сама ще оправи всичко. Единствената, на която не трябва да се дават никакви съвети, е любовта. Щом дойде при вас, поздравете я, дайте й свобода, да свърши работата си, както тя знае. – Искам да я напътя, по-лесно да свърши всичко. – Остави твоето желание настрана.“ Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г. „Човек трябва да носи три запалени свещи, за да се справя с мъчнотиите в живота си. Първата запалена свещ е свещта на Божествената мисъл. Тая свещ трябва всякога да гори и свети. Втората свещ е на Божествената топлина. Третата свещ е на Божествената сила. И трите свещи трябва постоянно да горят. Първата свещ е свързана с извора на мъдростта; втората свещ е свързана с извора на любовта; третата свещ е свързана с извора на истината. Когато и трите свещи в човека горят, той има правилно разбиране. Той е добър, гениален и светия. За него е безразлично, какво положение заема на земята. Какво ще придобиеш, ако живееш в царски палат? Умният човек и в палат, и в колиба да е, все умен си остава. Глупавият и в палат, и в колиба да е, все глупав си остава. Ако си глупав, но имаш сила и добро сърце, какво ще направиш с тях?“ Из „Трите срещи“ – ООК,6 октомври, 1943 г. „Казвам: Най-важното за човека е светлата мисъл; най-важното за човека е благородното чувство; най-важното за човека е възвишената постъпка. Когато цигуларят постъпва добре това е неговото чувство; когато цигуларят внася съдържание в свиренето си, това е неговото чувство; когато цигуларят внася красота в свиренето, това е неговият умствен живот. В свиренето цигуларят участва със своя ум, със своето сърце и със своята душа. На същото основание казвам: Умът и сърцето трябва да взимат участие във всяка постъпка на човека.“ Из „Послушание“ – ООК, 20 октомври 1943 г. „Да мисли човек, това е Божие благословение. Да изнасилваш ума си, да мислиш повече, отколкото трябва или да не мислиш достатъчно, това причинява пакости. Когато умът работи, колкото трябва, човек изпитва радост, мир. Това го прави търпелив. Той спокойно очаква плода на онова, което е посял. Като вкуси от тоя плод, той се радва и раздава на ближните си. Това значи, да си помагат хората взаимно, както една система на друга, както лявата ръка на дясната и дясната на лявата.“ Из „Малкото добро“ – ООК, 29 декември 1943 г.

„От всички хора се иска търпение, да дочакат времето, което е определено за всеки едного. Например, аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. При това положение, аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и преподават добре. Аз имах търпение да дочакам някой учител. Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отивах при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичкото време ми свиреше. Аз бях негова публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря. Като дохождаха други ученици, той ги изпитваше, дразнеше се и гледаше по-скоро да ги изпрати. Ако ученикът свиреше фалшиво, той махаше с ръце, запушваше ушите си и излизаше вън. Той беше Венерин тип. Не обичаше да вика, да кряска, но като му мине, отново влизаше при ученика и му показваше как трябва да свири. Като изпратеше всичките си ученици, влизах аз и той веднага започваше да свири. Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене. И тъй, когато разумният свят ви свири, не искайте вие да свирите. Седнете и слушайте внимателно как ви свирят. Разумният свят предава уроци и изпитва недаровитите ученици. На даровитите само свирят. – Какво свирят? – Симфонията на любовта. Вие слушате тая симфония и се учите.“ Из „Малкото добро“ – ООК, 29 декември 1943 г.

„Един американец, богат човек, отишъл със сина си, десетгодишно момче, на едно от съживителните, религиозни събрания. Детето наблюдавало, как всички присъстващи се молели и пеели, а баща му стоял настрана и не взимал участие в песните. Като се върнали вкъщи, то запитало баща си: Татко, ти защо не взе участие в песните? – Синко, ония, които пеят, са нови, те сега се учат; аз вече съм установен. Един ден детето отишло с баща си на разходка, с техния кабриолет. По едно време конят спрял, не искал да върви. Бащата го удрял, но той не мръдвал. Детето казало: Татко, конят е установен, затова не иска да върви. Казвам: Всеки установен живот не може да прогресира. Живот, който върви от слава в слава и от сила в сила, е Божествен, прогресивен живот. Радвайте се на всичко, което прогресира, в какъвто мащаб и да е. Някой има да ви дължи хиляда лева, но но може наведнъж да ви ги даде. Ако всяка година внася но една малка сума, радвайте се; ако постепенно увеличава сумата, повече се радвайте. Някой се радва, че забогатял. Друг обеднял и скърби. И двамата живеят в света на сенките. Когато сянката се увеличава – сутрин е, когато се намалява – обед е. Каква реалност има в увеличаването и намаляването на сенките? Разликата между реалния живот и сенките се заключава в това, че животът образува сенки, а сенките не образуват живота. Значи, реалността създава сенки, а сенките не създават реалността. Любовта допуща омразата, но омразата не допуща любовта. Като знаете това, не правете усилия да превръщате сенките в реалност.“ Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г. „Сегашните хора страдат от празни обещания. Много обещават, малко изпълняват. Религиозните, за да обърнат близките си към Бога, обещават им, че ще влязат в рая, ще отидат при Бога и всичките им работи ще се наредят добре. Всъщност, животът е един. Той не се дели на религиозен и на светски. Важно е, че животът трябва да се постави на здрава основа. Тая основа, на която днес е поставен, не може да издържа на голямото знание, към което човечеството се стреми. Благодарение на това, хората са несправедливи към себе си, към ближните си и към Бога.“ Из „Малкото добро“ – ООК, 29 декември 1943 г.

„Сега, някои седят и мислят, как да възлюбят Господа. Други мислят, че това е лесна работа. Да любиш Господа, нито е мъчно, нито е лесно – от сърцето зависи. Ако сърцето е много твърдо, както коравата захар, трябва по някакъв начин да се смекчи. Като туриш захарта във вода, веднага се смекчава в топлата вода по-лесно, отколкото в студената. Ако нямаш вода, захарта си остава твърда. Тя казва: Без вода не отстъпвам от своето право. Захарта се смекчава с вода. С какво се смекчават мисълта, чувството и постъпката? Мисълта се смекчава от светлината, чувството – от топлината, а постъпката – от силата. Ето защо, обвий мисълта в светлина, чувството в топлина и постъпката в сила, за да се използват правилно. Светлината, топлината и силата са Божествени условия, чрез които нещата се постигат лесно.“ Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г.

„„Потърсете ме с всичкото си сърце и ще ме намерите.“ Въпреки това, човек търси Бога във време на нужда. Това не е любов, това е необходимост, неволя. Когато е здрав, човек не търси лекар. Новият ред на нещата изисква точно обратното: да търсиш лекар, когато са здрав. Какво ще допринесе лекарят на здравия? Той все ще му предаде нещо. Под „лекар“ в тоя смисъл, разбирам човек, който те обича. Който обича, той всякога дава нещо от себе си. Той е пръв проводник на Господа.“ „– Кое е най-доброто състояние за човека? – Да дава, да се радва, че дава, и никой да не знае това. Също така, да няма от никого да взима. Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Прави добро, без да знае някой. Обичай, без да се изказваш. Това са плодовете на любовта. Истинска любов е тая, която дава плод. Ако не можеш да опиташ любовта по нейния плод, нищо не си разбрал. Бог казва: „Опитайте ме и вижте, че съм благ.“ Същото се отнася и до човека. Не можеш да познаеш човека, ако не го опиташ.“ „Кога една работа върви? – Когато хората се обичат. Да обичаш, това е цяла наука. Да обичаш, това подразбира прави отношения към Бога. Да обичаш, това е най-благородната, най-великата, най-свещената работа в живота. Който не разбира любовта, той се срамува от нея и съжалява, че обичал някого. Това е непознаване на законите на любовта. Съжаляването, обаче, не разрешава въпросите. Ще кажете, че като отидете на оня свят, там ще разрешите всичко. Не можеш да отидеш в оня свят, ако няма кой да те обича. Както не можеш да бъдеш гражданин на една държава, ако не знаеш нейния език, така не можеш да отидеш на оня свят, ако не обичаш и ако не те обичат. ... Ако отидеш на оня свят, трябва да знаеш езика на любовта. Оня свят е свят на любовта.“ „Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя или оня не го обича. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората.“ Из „Най-мъчната работа“ – ООК, 15 декември 1943 г.

На 29 Януари: През 1765 г. Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на Паисиевата история. "Сию историю - пише Софроний, принеси я Паисиа йеромонах от Света гора Атонска и приписахми я у село Котил; настоятел епитроп църковний Христо поклон[ник] и постави я у храм святаго апостола Петра и Павла; кои чите да ричет: бог да прости кои писал и кои настоял." През 1781 г. преписва за втори път Паисиевата история. Софроний Врачански (поп Стойко Владиславов) е деец на Българското възраждане, книжовник, учител, църковен деец. Роден е в Котел през 1739 г. Софроний Врачански е пръв ученик и последовател на Паисий Хилендарски. Той разпространява българското книжно учение, произнася църковни проповеди на български език. Той преписва на простонароден български език два часослова и дамаскин, съставя два сборника, прави преводи. Животът си описва в своята оригинална творба "Житие и страдания грешнаго Софрония" (написана около 1805 г. в Букурещ, днес се намира в Санкт Петербург), дълго време останала в ръкопис. Отпечатана е във в. "Дунавски лебед" през 1861 г. (бр. 55-61, посмъртно). През 1866 г. в Браила е организирано представление по пиесата на Добри Войников "Стоян войвода". Добри Попов Войников е възрожденски учител, писател драматург, журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър и един от учредителите на Българското книжовно дружество (днес БАН). Роден е в Шумен. През 1858 г. завършва френски колеж в Цариград и става учител в родния си град. Заради активното си участие в църковно-националната борба през 1864 г. емигрира в Румъния. Отначало се установява в Браила, а от 1873 г. се премества в Гюргево. През 1866 г. известно време участва в Тайния централен български комитет. Автор е на брошури, писани на френски език. Брошурите изобличават беззаконията на османските власти в българските земи и представят пред Европа целите и задачите на българското четническо движение. В началото на 70-те години се сближава с дейците на Добродетелната дружина. С тяхна помощ получава руско поданство. След преминаването на руските войски в България става управител на едно сиропиталище във Велико Търново. Умира от тифус на 27 март 1878 г. Негови творби: "Криворазбраната цивилизация" (1871 г.), "Райна княгиня" (1866 г.), "Покръщение на Преславский двор" (1868 г.) През 1878 г. в хода на Руско–турската освободителна война Двадесет и шеста дивизия, начело с генерал Делингсхаузен, влиза в Бургас. През този ден отрядът на ген. Струков овладява Чорлу (днешна Турция), части на Западния отряд освобождават Пашмакли (Смолян), а Източния отряд Ески Джумая (Търговище). Освободен е още Кюстендил, като в боевете се включва четата на Ильо Марков. Междувременно в Одрин е проведен парад на гвардейските части. През 1889 г. се избира първият ректор на Висшето педагогическо училище в София, днешният Софийски университет. За позицията кандидати са Любомир Милетич, Иван Георгов, Никола Михайловски, Йосиф Ковачев, Станимир Станмиров и Иван Данев. При второто гласуване, в присъствието на пратеника на Министерство на просветата Иван Шишманов, е избран Александър Теодоров – Балан. Александър Теодоров-Балан е езиковед, литературен историк и библиограф, академик. Той е роден в с. Ку-Бей, Бесарабия. Завършва славянска филология с докторат в Прага. През 1884 г. се установява в София и четири години работи в Министерството на народното просвещение. След това става преподавател по славянска етнография, диалектология и история на българския език във Висшето педагогическо училище (днешния СУ "Св. Климент Охридски"). От 1893 г. е професор и ръководител на катедрата по българска и славянска литература и катедрата по българска литература. Няколко пъти е ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1889 г., 1896–1897 г., 1902–1903 г.) и декан на Историко-филологическия факултет (1899–1900 г., 1904–1905 г.). В края на ХIХ и началото на ХХ в. Балан е главен деловодител и деловодител на Българското книжовно дружество (днес БАН). От 1907 г. до 1910 г. е главен секретар на Българската екзархия. Александър Теодоров-Балан е един от създателите на българското туристическо движение, дългогодишен председател на Българското туристическо дружество и редактор на сп. "Български турист". Основно място в научните му занимания заемат изследванията, посветени на граматическия строеж на българския език, особеностите на българската звукова система, борбата с чуждиците, обогатяването на езика с народни думи и др. На тази проблематика са посветени трудовете му: "Българска граматика", "Нова българска граматика за всякого", "Борба за съвременен правопис (1921–1923 г.)" и др. Публикува изследвания и в областта на литературната история – "Паисий Хилендарски. История славянобългарская 1762", "Софроний Врачански", "Кирил и Методий" и др. През 1916 г. Двадесет и трети Шипченски полк овладява Елбасан и излиза на Адриатическо море. Двадесет и трети пехотен Шипченски полк е създаден с указ № Н/19.01.1889 г. на княз Фердинанд I. Той е образуван от 3-та и 4-та дружина на 12-ти пехотен Балкански полк. Знамената на тези дружини стават полковите знамена на новосъздадения 23-ти пехотен полк. През Балканските войни от 1912 - 1913 г. 23-ти пехотен Шипченски полк участва в обсадата и превземането на Одринската крепост на 12-13 март 1913 г. През 1945 г. за първи път в българската армия са формирани роти автоматчици. В разпореждането на началник щаба на Първа българска армия се заповядва формирането и организацията на рота автоматчици във всеки полк. През 1946 г. в София е основано Общество на свободните писатели извън Съюза на българските писатели. То съществува до 1950 г. През 1960 г. Общественото осигуряване по законодателен път е прехвърлено в прерогативите на Българските професионални съюзи. През 1990 г. Тодор Живков е арестуван. След 1990 г. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела. През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. До 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура. През 1990 г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест. На 25 февруари 1991 г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 години лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му. На 8 юни 1993 г. е образувано делото за т. нар. “Лагери на смъртта”. Привлечен като обвиняем и по делото за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет. Обвинен и по т. нар. дело “Фонд Москва” за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат. Тодор Живков умира на 5 август 1998 г. През 1998 г. Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ) внася вот на недоверие срещу кабинета на Иван Костов. Причината е неодобрение на здравната политика на управляващите. Вотът е отхвърлен. Родени: През 1893 г. - Милка Иванова Ламбрева - българска драматична актриса. Учи сценично изкуство в Париж при Силвен и Муне-Сюли. Постъпва в Народния театър през 1911 г. Играе Офелия в "Хамлет" от Шекспир, Кора Петри в "Перлите" от Б. Франк, Наталия Димитриевна в "От ума си тегли" от А. Грибоедов, Кейт Трент в "Да бъдеш баща не е лесно" от Карпентиер и др. Умира на 30 януари 1943 г. в София. През 1939 г. - Георги Любенов Минчев - български композитор. През 1963 г. завършва Музикалната академия, специалност “Композиция” при проф. М. Големинов. От 1968 г. до 1970 г. специализира при Р. Шчедрин в Москва. През 1972 г. получава стипендията за музика на ЮНЕСКО и учи в САЩ, Англия и Франция. От 1963 г. работи в БНР. В периода 1987-1988 г. е Генерален директор на “Балкантон”; заместник-председател и главен секретар на СБК. Главен художествен ръководител е в БНР. Носител е на редица международни награди. През 1979 г. неговият “Концерт за пиано” е селекциониран за международната награда на критиката в САЩ, а през 1981 г. заема I място сред произведенията, препоръчани от Международната трибуна на композитора. През 1989 г. Георги Минчев е удостоен със званието “Почетен сенатор на Академията”, присъдена му от Международната академия “Медичи”, Флоренция, носител е на наградата “Лоренцо Великолепния”. Негови творби са изпълнявани във Франция, Русия, Холандия, Полша, Австралия, Гърция, Куба, Австрия. Творби: оратория “Старобългарски хроники”, “Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър”, “Концертна музика за оркестър”, “Концерт за пиано и оркестър”, “Фаренхайт 451”, балет по Р. Бредбъри, “SentiMetal”, концерт за виолончело и оркестър, “Интермецо и акварели” за две флейти, чембало и струнни, “Фрески”, вокален цикъл за сопран, пиано и камбани, концерт Breve I за десет духови инструмента, концерт Breve II “ContempoRetro” за духов квинтет и др. Починали: През 1896 г. - Георги Кънчев Людсканов - български офицер, ротмистър (6 септември 1885 г.). Роден е на 12 декември 1857 г. в Търново. Учи в Габровската Априловска гимназия и в Робърт колеж в Цариград (1875 г.). Завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.) и Офицерската кавалерийска школа в Санкт Петербург (1885 г.). Участва в Руско-турската война (1877-1878 г.) като доброволец в Българското опълчение. Служи като адютант на 2. конен полк в Шумен (1882 г.). За една година е командирован в 36. драгунски полк в Русия (1883 г.). След Съединението е назначен за командир на 2. конен полк (1885 г.). През Сръбско-българската война (1885 г.) заедно с полка си участва в боевете при Сливница, за овладяването на Цариброд, Ниш и Пирот. След преврата срещу княз Александър II и контрапреврата (1886 г.) напуска армията по собствено желание. Заминава за Виена, а след това за Русия и известно време служи като офицер в руската армия. Завръща се в България и отново постъпва в армията (1888 г.), служи като командир на рота във 2. пехотен Искърски полк (1893 г.). По здравословни причини се уволнява. През 1898 г. - Христо Иванов (Големия, Книговезеца, Х. Ловчанлията) - деец на българското национално-освободително движение, книговезец. Занимава се с кожарство. През 1861 г. отива в Белград, за да учи книговезки занаят. Участва в Първата българска легия (1862 г.), където се сближава с В. Левски. След разпускането на легията работи при Хр. Г. Данов в Пловдив. През 1866 г. пътува до Сицилия, Генуа, Марсилия, Кайро, Александрия. През 1867 г. се записва във Втората българска легия в Белград. Помага на В. Левски за изграждането на Вътрешната революционна организация. През 1870 г. се установява в Търново, където работи като книговезец и се занимава с организирането на тайната поща и полиция. След неуспешен опит за въстание в Търновско (1875 г.) преминава във Влашко. По указание на Гюргевския революционен комитет идва в България в началото на 1876 г. и организира въстанието в Троянско, а след избухването му предвожда чета, с която се сражава при с. Зла река (днес гр. Априлци) и на връх Марагидик. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) подпомага с четата си руски войски и стига до Бяло море. След Освобождението работи в Търново. С чета от доброволци се сражава в Сръбско-българската война (1885 г.). През 1922 г. - Атила Спасов Зафиров - български военачалник, генерал-майор (1917 г.). Роден е на 16 август 1858 г. Завършва Пловдивското класно училище през 1877 г., след което участва в Освободителната война (1878 г.) като подофицер. След Освобождението завършва Военното училище с втория випуск (1880 г.) и стрелкова школа в Русия. Участва в преврата на 9 август 1886 г., след което емигрира в Русия, служи в руската армия. През 1898 г. се завръща в България и служи в 22 пехотен Тракийски полк и 9 пехотен Пловдивски полк. През 1912-1913 г. командва 26 пехотен Пернишки полк. През Първата световна война командва III бригада и I пехотна Софийска дивизия. През 1946 г. - Д-р Васил Андреев Манов - български педагог. Роден е на 15 март 1875 г. в Тулча. Завършва Ломското педагогическо училище и Йенския университет. Учител, училищен инспектор, началник на отделение в Министерството на народно просвещение. Редактор е на сп. “Педагогически преглед”, “Здраве и сила”, “Българско училище”. Автор е на: “Изразителното четене в основното училище”, “Ръководство по граматика в основното училище”, “Методика на вероучението в прогимназията”, “Методика на първоначалното училище”, “Училището и новата държава” и др. През 1946 г. - Стоян Николов Коледаров - български преводач. Роден е на 15 август 1878 г. във Велико Търново. Завършва гимназия в родния си град и семинария в Одеса. Редактира първия български театрален в.“Търновски театър” (1902 г.), който на следващата година премества в София и го издава под заглавие “Театър”. Сътрудничи на почти всички български списания и вестници, в които публикува над 250 преводни разказа. Отделни издания: “Разкази на един стар студент” от И. Потапенко, “Ака Семпрония”, повест от Е. Екщайн, “Разкази” от Дж. К. Джером и др. Най-много преводи прави на театрални творби, между които: “Перо и мотика” от В. Кулин, “Лудетина” от В. Крилов, “Цар Фьодор Иванович” от А. К. Толстой, “Тея” от Х. Зудерман, “Монна Ванна” от М. Метерлинк, “Голата жена” от А. Ботай, “Живият труп” от Л. Н. Толстой и др. Автор е на драмата “На кръстопът”. През 1982 г. - Цветан Константинов Ангелов - български писател. Роден е на 28 януари 1922 г. във Враца. Следва славянска филология в Софийския университет. Работи като редактор в Радио София, във в. "Септемврийче", в издателство "Народна младеж", от 1960 г. е главен редактор на сп. "Дружинка". Член е на Съюза на българските писатели. Пише предимно за деца. Издава под псевдонимите Кактус, Камен Ралев, Скорпион, Танчо Тантилов, Алексей Туманов. През 1989 г. - Симеон Стефанов Султанов - български литературен критик и литературен историк. Роден е на 1 юни 1927 г. в Сливен. Завършва философия в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като завеждащ “Художествена самодейност” в главния щаб на младежката строителна бригада “Георги Димитров” и редактор-уредник на сп. “Бригадирска естрада” (1947 г.), член на редакционната колегия на сп. “Младеж” (1948-1949 г.), в културния отдел на в. “Народна младеж” (1950 г.), в издателство “Народна младеж” (1952-1956 г.). Директор е на издателство “Български писател” (1968-1989 г.). Член е на редакционната колегия на поредицата “Български критици”. За пръв път печата през 1944 г. във в. “Заря”. Литературните му интереси са насочени предимно към творчеството на Й. Йовков, Св. Минков, А. Каралийчев, Г. Райчев и др. Съчинения: “Ангел Каралийчев” (литературно-исторически очерк, 1958 г.), “Четирима белетристи (Г. П. Стаматов, Г. Райчев, А. Каралийчев, И. Волен)” (1960 г.), “Литературни очерци” (1964 г.), “Йовков и неговият свят” (1971 г.), “Насаме със Светослав Минков” (1972 г.), “Незавършени разговори” (1976 г.), съставител и редактор е на “Есета, статии, студии, рецензии” от Ив. Мешеков и др.

Мисъл на деня – 29 януари 2009 г. "Често хората се сърдят на Христа, недоволни са от Него, че не им проговорил, не им обърнал внимание. Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога. Който вижда вътрешния смисъл на нещата знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога и не се смущава. Велико е Божието съзнание! То обхваща всички живи същества не само на Земята, но във всичките светове, и им помага. Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират." Из Трите родословия, УС, 22 септември 1935 г.

Свободата си има степени. С мисълта си се ограничаваме, това е безспорно, но що се отнася до светът като цяло, влияние оказва не само нашата мисъл, но и тази на всички останали. Ние сме част от едно по-голямо цяло. В тази връзка свободата ни не зависи изцяло от нас. Ние живеем в общество върху което индивидуално имаме съвсем малко влияние. Що се отнася до емоционалния и мисловния свят на човека, то свободата на всеки зависи преди всичко от него.

Понеже се засегна темата за хомосексуализма и ученичеството (духовното), нека да не забравяме, че половете и секса, от тази гледна точка имат значение единствено за създаване на физически носители (тела) на въплащаващите се души. Затова, че за един ученик не стои, не само въпросът за хомосексуализма, но и за секса. Сексуалната енергия е форма на творческата енергия и като такава от духовна гледна точка пилеенето и за лично удоволствие е недопустимо. Предлагам, когато се разглежда темата да не се засяга ученичеството, а темата да се разглежда в чисто житейски аспект.

Основният проблем при помощта е, че хората много държат помощта им да бъде забелязана. Ако хората се научат да помагат така, че помощта им да не бъде задължително „очевидна за всички“, много неща ще си дойдат на мястото.

„Под „вода“ разбирам справедливостта. Подвижна, енергична е водата. Тя разтваря твърдите вещества и разваля боите. Водата не обича модерните неща. Тя цени само реалните неща, които не се изменят. Всяко нещо, което се разваля, попада под действието на водата. Някой боядисва дрехата си, но, вместо да я подобри, той я разваля. – Защо я развалил? — Защото боята не е устойчива. Водата разваля дрехите, боядисани с неустойчива боя. Не е лесно да угодиш на водата.“ Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„Добрият прави добро през деня, за да не се измъчва. Ако прави добро вечер, няма да го види и ще се мъчи, че нищо не е направил. Доброто оставя красиви образи, които се запечатват в паметта на човека. Дави се някой, и ти го извадиш от водата – радваш се, че си направил добро. Нарисуваш една хубава картина и я подариш на някого – пак се радваш. Светлината отпечатва красивите образи на доброто. – Де се крият тия образи? – В миналото. Срещаш един човек, приятен ти е, искаш да му направиш едно добро. – Защо искаш да му направиш добро? – Защото в миналото той ти е помогнал нещо, и ти искаш да му благодариш. Минаваш край него и казваш: Тоя човек не заслужава внимание. Всеки, който ти е направил добро, заслужава внимание. Не се отказвай да услужиш на оня, който ти е направил някакво добро. Всякога да благодарим за доброто, което ни е направено, и да сме готови да отговаряме по същия начин.“ „В какво се заключава истинският живот? – Да се ограничаваме в правене на зло и да се изявяваме в правене на добро. Свободата се изявява в два акта: във въздържане от злото и престъплението и в правене на добро. Ако можеш да се въздържиш от най-малкото престъпление, и ако правиш най-малкото добро, ти си свободен човек. Най-малкото и най-голямото добро ще дойдат сами по себе си. Ако изпуснеш случая да ги направиш, нищо не може да те извини. Виждаш на пътя си червей. Ти можеш да го стъпчеш, никой няма да те съди – няма закон в защита на червея. Обаче, човекът на любовта ще се отбие настрана, да не го стъпче.“ Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„Кое пази човека от нещастията? – Молитвата. – Коя молитва? – Която е проникната с любов. Молитва без любов, без светлина и без свобода, не е истинска. Молитва, в която не взимат участие умът, сърцето и душата, не е истинска. Понякога чувам, как се молите. Четете дълги молитви, Господ да ви чуе. Дългите молитви не омилостивяват Господа. И Господ не говори дълго. Като хапнеш хлебец, Господ ти проговаря. Като наблюдаваш изгряващото слънце, Господ ти проговаря. Като духа вятър, Господ ти проговаря. Като вали дъжд, Господ ти проговаря. Какво повече искаш? Бог иде всеки ден при нас, а ние Го търсим по особен начин.“ Из „Благата в живота“ – ООК, 8 декември 1943 г.

„Кога живее човек в рая? – Когато обича, когато е разположен. Щом изгуби разположението си, той губи любовта си и напуща рая. Докато е в рая, човек трябва да има еднакви отношения към всички хора. Когато чета, аз имам нужда от всички букви, не мога да кажа, че едни букви ми са потребни, а други непотребни. Ако едни букви ми са приятни, а други неприятни, аз не разбирам закона на четенето. В това отношение, всички хора са букви от дадена азбука. Да обичаш само един човек, или да казваш, че едното обичаш повече, а другиго по-малко, това са човешки работи. Казваш: Не обичам тоя човек. – Защо не го обичаш? Защото виждаш само недостатъците му. Като се срещате, вие виждате само погрешките и недъзите си и казвате: Тоя човек има крив нос, дебели устни, малки уши, или изкривен гръбнак. Така не се гледа на хората.“ „Често питате: Трябва ли да обичам даден човек? – Такъв въпрос не се задава. – Как да го обичам? – И това не се пита. Какво значи да обичаш? Казвате, че обичта подразбира да прегърнеш човека, да го нахраниш и облечеш. Това са само фази на любовта. Да обичаш човека, това значи да му дадеш всичко каквото ти имаш: да му дадеш всички права, без да го ограничаваш; да го оставиш да живее свободно, дето и ти живееш. Ако ти се ползваш от свобода, а него ограничаваш, вършиш престъпление; или ако себе си ограничаваш, а на него даваш свобода, пак вършиш престъпление. Бог ни обича, затова ни е създал по свой образ и подобие. Той ни е дал свобода да мислим и действаме като Него. Когато грешим, Той ни обръща внимание да се изправим, но пак ни остава свободни.“ „Какво носи любовта? – Пълен живот, истинско знание и абсолютна свобода. Като направиш едно добро, бъди доволен от това, което си направил. Никога не съжалявай, че си обичал някого и си му услужил. Ако ти не съжаляваш, и той няма да съжалява. Съжалява ли един от двамата, има нещо неестествено в тяхната любов. Двама души казват, че се обичат, а не искат да се срещат, не искат да си говорят. Това е толкова неестествено, колкото да пиете вода от нечиста река. При такива отношения няма движение. Това е все едно единият да се движи по тангентата на кръга, а другият по окръжността.“ „Любовта се усилва, когато движението на двама души става в една посока. Срещате човек с известен стремеж към нещо добро. Ако го спрете, ще знаете, че вие се движите в посока, обратна на неговото движение. Вие не сте в хармония с него. За да се хармонизирате, трябва да измените посоката на своето движение, да се съвпадне с неговото. Това значи, да обичате ближния си.“ „Има нещо естествено – и за растенията, и за животните, и за хората, което всички могат да направят. Това е да обичаме, да любим. Любовта е обща за всички същества. Знанието е общо за всички същества. Свободата е обща за всички същества. Всяко живо същество има стремеж към любовта, към знанието и към свободата. Какво се иска от вас? Да поощрявате тоя стремеж. Изведнъж няма да станете свободни, но поощрявайте в себе си стремежа към свобода. Поощрявайте в себе си стремежа към знанието. Поощрявайте в себе си стремежа към любовта.“ Из „Еднакви отношения“ – ООК, 3 ноември 1943 г.

Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Вчера, като отивахме на Витоша, към село Симеоново ни настигнаха три деца, които тръгнаха с нас. Ние вървим – аз и още един брат, бързо се изкачваме, но и децата вървят с нас. Братът ги запита, отде са, в кое отделение са, и те отговаряха. Ние се качваме нагоре, и те след нас. Разбрахме, че те имат намерение да ни следват докрай. Накарахме ги да съберат малко клечици за огън. Те събраха доста клечици и, когато стигнахме на определеното място, помогнаха на брата да накладе огън. Братът отиде за вода, и те го придружиха. Седнахме да обядваме. Те се отдалечиха малко настрана. Те казаха, че нищо не си носят, учат се да минават без обяд. Искат да ядат по два пъти на ден: сутрин и вечер. Едното момче си отиде, останаха само двете. От града дойдоха четири сестри – станахме всичко девет души. Започнахме да се храним. С нас заедно седнаха и децата, взеха участие в молитвата. Дадохме им по три ябълки и по една филия хляб. Така прекараха и те целия ден с нас. Казвам: Добре е и вие да имате характера на тия деца. Без да ги каним, те тръгнаха с нас. Те никога не са присъствали на молитва. Ние се обърнахме на изток, и те се обърнаха, свалиха шапките си и застанаха прави с всичкото си благоговение. Като свършихме молитвата, те се сбогуваха и слязоха надолу радостни. Казвам и на вас: Без да ви канят, тръгнете сами нагоре, в Божествения път. Не чакайте да ви канят. Като видите, че някой тръгва в Божествения път, тръгнете и вие след него. Чакате да ви канят по няколко пъти. Вижте, как постъпиха децата от Симеоново. Братът на няколко пъти им каза да се върнат, но те вървяха след нас. ... Пак ви казвам: Тръгнете в Божествения път, без да чакате покана. Когато светлите духове тръгват напред, върви и ти след тях. Върви без страх. По пътя ще намериш съчки за огъня. Добрите постъпки са съчките, които ще поставиш на Божествения огън, за да принесеш своята жертва. Огнище без огън не съществува. Огънят е мястото, дето животът се проявява. Влезте в Божествения живот, дето нещата горят, без да изгарят. Влезте в безопасния път, в пътя на любовта.“ Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.

„Какво представя молитвата? – Общение с Бога. Някой сега се учи да се моли. Рече ли човек сега да се учи да се моли, неговата работа е пропаднала. Човек се ражда готов. Той знае, как да се моли. Рече ли човек сега да се учи да мисли, нищо няма да придобие. Правата мисъл е вродена в човека. Той е в положението на добрия цигулар – взима цигулката си и свири. Той не мисли, как се нареждат пръстите, как се тегли лъка. Той свири, хората го слушат с разположение, и парите вървят след него. Дали ще му плащат, или не, той не мисли за това. Добрият цигулар не мисли за пари, а те дрънкат след него, сами го търсят. Лошият цигулар търси парите, а те го избягват. И на вас казвам: Вървете вие напред, а парите след вас. Така можете да направите всичко, каквото желаете. Ако парите вървят пред вас, а вие след тях, нищо няма да постигнете. Докато хората вървят след вас, всичко ще постигнете; ако вие вървите подир хората, нищо няма да постигнете. С други думи казано: Докато вие следвате Бога, всичко може да направите. Очаквате ли Бог да върви след вас, нищо няма да постигнете.“ Из „Безопасното място“ – ООК, 22 декември 1943 г.