Станимир

„Един японски принц се заинтересувал от живота на американците и силно пожелал в себе си да го изучи отблизо. Как ще му се отдаде такъв случай, не знаел, защото между американците и японците не съществували приятелски отношения. Най-после той се натъкнал на мисълта да стане слуга в някое американско семейство, за което Провидението му помогнало. И наистина, той станал слуга в едно американско семейство, където изпълнявал работата си отлично: каквото му заповядвала госпожата, или другите членове от семейството, той всичко изпълнявал точно, на време и безукорно. В свободното си време той отварял Евангелието и четял. Госпожата забелязвала това и казвала на домашните си: Нашият слуга често отваря една малка книжка и чете от нея, но нищо от това, защото като работник, като слуга той е незаменим. В края на месеца госпожата пожелала да му плати, обаче той й казал: Много Ви благодаря, аз не искам пари. Това, което научих тук, ми е достатъчно възнаграждение. Едва сега госпожата разбрала, че техният слуга е човек от високо произхождение, дошъл между тях с цел да придобие известна опитност. С това искал да каже: Аз не се нуждая от пари; те са само за дребнави хора, за хора без убеждения. Някой става министър, или учител, или чиновник, за да му платят. Царският син, обаче, като душа, която съзнава единството си с Бога, не се нуждае от пари. Това се отнася до идейните хора, а обикновените хора нека работят, както разбират. Аз не говоря за буквата на нещата. Когато извършиш някаква работа, или някаква услуга идейно, и ти платят затова, ти можеш да вземеш парите, но важното е, като вършиш тази работа, да нямаш нито в душата си, нито в ума или в сърцето си някаква мисъл или някакво желание да ти платят. Върши всичко идейно, безкористно, та и когато ти плащат, или когато не ти плащат, да си готов, да не се смути духът ти.“ Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

„Под думата „живот” се разбират самостоятелните, благоприятните условия, при които душата може да се развива; под „смърт” се разбира лишаване на душата от тия условия. Ако човек може да умре в затвора от глад, или ако могат да отнемат живота му, както соколът отнема живота на някоя птичка, или вълкът на някоя овца, какъв човек може да се нарече той? Обаче, трябва да се знае, че човек още не живее в реалността. Ако една негова мисъл или едно негово чувство се проявява и изгубва, той не живее в полето на реалността. В реалния живот не стават такива резки промени. Този живот е живот на единство, живот на безсмъртие. Единството е раят за човешката душа.“ „Да намерите себе си, това е свещен момент в живота на човека. Да се види човек, това е епохален момент в живота му. Външното, което виждате, не сте вие. Вие се оглеждате в огледало, гледате очите, носа, лицето си, но това не сте вие; това не е истинският човек. Някога очите ви са тъмни; това зависи от разположението на стомаха ви. Някога очите ви са светли; това пък зависи от състоянието на вашия мозък. Това са илюзии. Само един свещен момент има в живота на човека, когато той може да види душата си, когато той може да види себе си. За този момент, именно, ви говоря аз, като велика реалност в живота. И в Писанието е казано: „Човек трябва да потърси себе си и да се намери.” Някой път ви отслабне ръката или крака, но не се безпокойте, това не сте вие. Търсете себе си и като се намерите, направете връзка с Първичната Причина, която ви е пратила на земята и ще видите, че между Бога и вас никакъв клин не може да влезе. Всеки човек представлява звено, брънка от великата верига на живота. Съзнаете ли това вие ще се освободите от кошмарното, от сънното състояние, в което се намирате. Сега вие се чувствате като отделени от майка си и от баща си. Това са илюзии на живота. Казвам: Съзнанието на човека трябва да се пробуди, за да намери себе си, своята душа. Само по този начин той ще се проникне от онова велико чувство на любов към Бога. Само по този начин той ще прояви любов и към своите ближни и ще започне правилен живот, а не живот на нови драми и трагедии. В новия живот няма драми и трагедии. Трагедията е резултат на греха; драмата – избавяне от греха, а комедията е смешната страна в живота на онези хора, които наново грешат. Последните са „санчо-пансовците” в света.“ Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

„Съвременната наука казва, че светлината се образува от трептенията на етера и образува известен брой трептения в секундата. Казвам: Светлината не се образува сега, тя вечно съществува; това, което наричат трептения на етера, то не е нищо друго, освен отражение на самата светлина. Казва се в Писанието, че Бог живее във вечна, непристъпна светлина. Тъй щото, светлината и топлината съществуват вечно. Това, което считат трептения, вибрации на светлината и топлината, те са техни отражения. Вибрации съществуват само в отраженията на телата и на предметите. Каквито са познанията на съвременните хора за светлината и топлината, такива са и за Любовта. Вследствие на това някой казва: Аз не мога да любя всякога. – Че ти никога не си любил и не можеш да любиш. Човек, сам по себе си, не може да люби. Люби ли той, това се дължи на вътрешното единство, което съществува в този момент, както в него самия, така и между всички хора. Когато дойдем до това вътрешно единение, само тогава ние ще почувстваме, какво нещо е Любовта. Това, което днес хората наричат любов, то е сянка, отражение на Любовта. Ама слънцето ни грее! Там, където ви грее това слънце, то е място на страдания. Някой казва: Горя от любов! – Щом гориш от любов, ти не живееш в Божията Любов.“ „Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? – Ние, жадните, ще отидем при извора. Достатъчно е само да ни покажат мястото на този извор. – Ние ли ще отидем при хляба, или той ще дойде пои нас? – Ако сте гладни, вие ще отидете при хляба. – Ние ли ще отидем при светлината, или тя ще дойде при нас? – Ако сте слепи, вие ще отидете при светлината. Слепият има нужда от светлина. Следователно, ние, разумните хора, трябва да отидем при Любовта, а не тя да дойде при нас. Не чакайте Господ да дойде при вас, но вие идете при Него.“ Из „Едно стадо“ – НБ, 23 януари 1927 г.

„За да напредва човек, той трябва да следва идеала на своята душа. Докато българката сама тъчеше платната си, в нея имаше идеал; откак престана сама да тъче платната си и започна да носи черни дрехи, и нейният идеал изчезна. Като наблюдавам дрехите и цветовете на дрехите, с които съвременните хора се обличат, намирам, че те не допринасят нищо хубаво. На някои хора, например не е позволено да носят черни дрехи. На други не е позволено да носят червени дрехи. Всеки трябва да знае, какви дрехи може да носи. Казвате, че има мода на дрехите, възприета от Париж, и вие ще се обличате според тази мода. Обаче, парижката мода не е меродавна и за природата. При сегашното развитие на човечеството, най-добре е хората да се обличат с дрехи, които имат меки, приятни цветове, за да се смекчават чувствата им. Цветовете на дрехите трябва да бъдат такива, че да задоволяват и самия човек. Мнозина носят връзки или дрехи с ярки, неподходящи за тях цветове, които се отразяват вредно върху тяхната нервна система. Носят ли дрехи с такива цветове, от тези хора не могат да излязат нито художници, нито музиканти, нито учени. Религиозните хора се обличат с черни дрехи, но работите им не вървят добре. Всеки цвят има свое предназначение, което учените хора знаят. Например, зеленият цвят е материалистически; червеният цвят е активен, той е цвят повече на животните; портокаленият цвят е на крайния индивидуализъм. Единствените цветове, които съответстват на сегашното развитие на хората са ясно-синия и ясно-жълтия. И затова, когато човек се чувства недоволен, нека обърне погледа си нагоре, към небето. Синият цвят на небето действа успокоително. Възприеме ли този цвят в себе си, той ще се домогне до онези вибрации, които носят в себе си живот. Тъй щото, аз говоря за цветовете не само като носители на известни вибрации, но и като носители на живот. Синият цвят внася в човека Истината. Тя пък тонира умовете на хората и ги прави свободни. Законът на свободата отваря сърцата на хората, разширява ги и дава простор на човешката воля. Истината дава тон на живота. Значи, между всички явление в живота има неразривна връзка.“ Из „Няма тайно“ – НБ, 17 март 1927 г.

Има оптимисти, които виждат това, което искат и поне отчасти пътя до него, знаят как и кога могат да го постигнат и полагат подходящи усилия за това; има и такива, които единствено мечтаят и се надяват. И двата неща (мечтите и надеждите) са хубави, но сами по себе си не са достатъчни за да бъдат реализирани. Общо взето и песимистите и оптимистите са привързани към резултата (реализирането или нереализирането му). По принцип песимизма привлича неуспехите, а оптимизма – успехите. Винаги е по-добре да си оптимист, пък било то и съвсем безоснователно (т.е. единствено да „хвърчиш из въздуха“). Самото състояние на оптимизъм поддържа едни по-високи вибрации в човека, дава му увереност и чувство за щастие и свобода.

Вулкан съществува, но е съставена от етерна материя. Това е причината и поради която е била видима през периода когато силуетът и е преминал през слънчевия диск. Всъщност видима е била сянката, която е хвърлила етерната материя в резултат от силната осветеност от слънчевите лъчи. Извън тези специални условия тази планета няма как да бъде видяна и съвсем естествено всички последвали търсения са се оказали безуспешни. Иначе в различни източници като бройка на планетите в слънчевата система се посочват между 50 и 70, от които седем са свещени и с най-силно астрологическо влияние върху земята и още пет също с немалко влияние. За съответствията между числата и планетите има няколко подхода. Ако всяка планета се разглежда като сфера, може да се ползва съответствието от кабалата със съответните сефири: 3. Сатурн - Бина; 4. Юпитер - Хесед; 5. Марс - Гебура; 6. Слънце - Тиферет; 7. Венера - Нецах; 8. Меркурий - Ход; 9. Луна - Йесод. Едно и две са непроявени и не може да им се търси аналог в планетите от слънчевата система. После може имаме числата и съответните планети, изразяващи съответстващите на числата качества от ведическа нумерология: 1. Слънце; 2. Луна; 3. Юпитер; 4. Раху; 5. Меркурий; 6. Венера; 7. Кету; 8. Сатурн; 9. Марс. Раху и Кету не са планети, а точки от лунната орбита. Западната система не я помня точно (не ми се и търси), но тя също започва със Слънцето и Луната. Но от митологическа гледна точка по-подходящи за едно и две са Уран и Гея. Колкото до числовите стойности на буквите от азбуката, винаги съм смятал, че от значение е вибрацията на самия звук, а не това под кой номер е буквата (звука) в съответната азбука. Един и същ звук е нормално да има една и съща числова стойност без значение на кое място и в коя азбука се намира. Затова съм по-склонен да приема халдейската система.

Най-важното нещо като общуваш с песимисти според мене е да не допуснеш да ти повлияят на настроението, да те разстроят и депресират. Иначе самото общуване си е като всяко друго. Самите песимисти определят светогледа си на базата на своята собствена психика и специфичен личен опит, но този опит винаги, колкото и да е богат е ограничен и частичен, както и човешката психика междувпрочем. Изходът от песимизма може да се търси в преживяването на опит, който да покаже на песимиста и другата страна на живота, както и осъзнаване от негова страна на преходността на състоянията на щастие, страдание, сигурност и човешките представи за тях, преходността на човешките желания и др. под. Но последното е въпрос на индивидуално развитие и човек сам трябва да достигне до него.

Аз правя разлика между развит интелектуално човек и учен човек. Интелектът няма сърце, той сам по себе си е хладна логика, абсолютен егоизъм. Ако имаш високо мнение за брат си и го уважаваш само заради интелектуалните му особености или заради това което е постигнал в живота, очевидно си в сериозна грешка. Не знам какво е било отношението на баща ти към него, но очевидно е бил доволен от интелектуалните му успехи и се е радвал на липсата на чувства в него. Туй последното е само предположение въз основа на това, което казваш. Те са си приличали, ти си бил различен. Ако се беше родил в друго семейство, нещата нямаше да стоят така, но за всичко си има причини, които не винаги е добре да се търсят. Аз на твое място бих прекъснал всякакъв контакт с тези хора, ако не завинаги, то поне за няколко години. Само така можеш да помогнеш и на себе си и на тях. Ако те обичат поне малко ще го разберат именно като те изгубят. С това имам предвид да започнеш независим живот, далеч от баща си и нищо друго. Съдбата повтаря уроците си, докато човек не ги вземе успешно. Затова ще трябва да се постараеш. На никого не се дават задачи с които не може да се справи. Смисълът и целта на всичко ще разбереш след като преминеш през поставените ти трудности, не преди това. Най-грубата грешка, която можеш да допуснеш е да сметнеш, че другите са прави в жестокостта си и да се опиташ да станеш като тях. Не трябва и да ги мразиш. Те са глупави, нищо повече. Виждат само това, което им е удобно да виждат и са слепи за всичко останало. Те ще научат своите уроци с времето, по-важно е ти да научиш твоите. Мисли за доброто, каквото и да виждаш около себе си. Злото е ненужен товар и ако го срещаш в живота си най-добре е да го заобикаляш и да стоиш далеч от него – и в живота си, и в мислите си. И защо правиш генерални обобщения на базата единствено на собствения ти житейски опит? Все още родителите, които обичат децата си са доста повече от тези, които не ги обичат. С такива твърдения само подсилваш негативното в живота. „Кое е по добре: да те обидят, или ти да обидиш? – За предпочитане е да те обидят, отколкото ти да обидиш. Така те предпазват от възможността ти да обиждаш. Обидата спира до тебе. Ти си последният, когото обиждат по този начин. Невъзможно с една грешка или престъпление да се повтори два пъти по един и същ начин. Христос пострада, но в тази форма злото се върза. След Него това зло не се повтори в същата форма. Праведен беше Христос, затова злото се върза. Следователно, ако някой ти направи зло, и това зло се върже, ти си праведен; ако злото се върже заради тебе, господар си; ако не се върже, слуга и роб си.“ Когато някой се отнесе несправедливо към тебе, както баща ти, ти си в позицията да прекъснеш една верига от несправедливости. Баща ти вече те е обидил, не е нужно да те обижда постоянно, сега просто ти тръгни по своя път, а той да си продължава по неговия. Така ще решиш урока си. Няма нужда от обвинения, нито от съжаляване. Докато си в сянката на баща си, никога няма да можеш да бъдеш себе си, никога няма да можеш да постъпваш правилно; докато мислиш за това, което ти е причинил също.

Човек е това за което се мисли. Той може да бъде всякакъв, защото в същността си е безкраен, но сам решава какво, колко и как точно да прояви. Хората не могат да бъдат лоши в същността си, но могат да бъдат лоши външно. Ти май и външно не можеш да бъдеш лош. Е, добротата не е от качествата, които са на особена почит в настоящите дни, но това не е причина да изменяш на природата си. Щом искаш да бъдеш добър, значи си добър и не е нужно да се променяш, само защото някои от обкръжението ти не те приемат такъв какъвто си. Липсва ти увереност да бъдеш себе си. Демон не можеш да бъдеш, дори и да го искаш. Като гледам, вече е късно за това. Демоните в същността си също са чисти, но във външното си проявление са се отдалечили на светлинни години от нея. А ти си се докоснал до своята същност и е странно, че я отхвърляш като част от себе си, заменяйки я с фалшива. Другите хора с нищо не са по-добри от теб, повярвай ми. Ти поне си загрижен, че нещата не се получават, така както си ги запланувал; загрижен си ако неволно нараниш някого и това ти причинява болка и мъка, а на по-голямата част от хората въобще не им пука, те просто предпочитат да не гледат. Хубаво правиш, че не ги обвиняваш – това е качество, което малцина притежават. Обаче недей обвинявай себе си. Едно малко пламъче не може да освети и да стопли една голяма стая, но ако и това пламъче го няма, стаята ще остане съвсем тъмна. Е някой път пламъчето в желанието си да засвети по-силно може да подпали нещо дето не трябва – и това се случва. Дори може да стане голям пожар, обаче това не означава, че пламъчето е лошо (какво би бил света без топлина и светлина), а просто, че то трябва да се научи кое може и кое не може да запали, да използва силата си разумно, да дарява светлина и топлина, а не да руши. А същността му и в единия и в другия случай си е все същата. Човекът с нищо не се различава от пламъчето.

Молитвен наряд за начало: Господнята молитва – молитва Благата песен – песен Ще се уча и ще Ти служа – формула Беседа: Доведете го - НБ, 30.06.1918 г. Молитвен наряд за край: Съвършенството на Любовта ще бъде смисълът на моя живот – формула „Христос влезе в Ерусалим, възседнал ослица. Ерусалим представлява граница, предел между два свята. За да живее на физическия свят, човек трябва да има здраво тяло, с което да си служи. Когато майката ражда, детето влиза във физическия свят, да се учи. То се облича в плът, която го носи навсякъде, както ослицата носеше Христа на гърба си. Интелигентно е човешкото тяло, защото и клетките, от които е съставено, са интелигентни. То се управлява от специални закони. Човешкото тяло се разглежда като единица и като колективитет. Понеже то представлява ослицата, която Христос възседнал, затова трябва да бъде свободно, а не вързано. Радвайте се, ако Христос изпрати учениците си да развържат вашата ослица, за да я възседне Той. Щастлив е онзи, чиято ослица възседне Христос и влезе с нея в Ерусалим. Оселът символизира човешкото тяло, учениците на Христа – човешката душа, а Христос – човешкия Дух. Духът казва на душата: слез от мястото, на което седиш, и иди между хората, да намериш един осел, с който да отидеш в Ерусалим, да свършиш известна мисия. Най-добър проповедник на Христовото учение е оселът, т.е. човешкото тяло. То е инструментът, чрез който се проявяват душата и Духът.“ „"Доведете го." – казва Христос. Кого да доведат? Осела. Желая всички да бъдете в храната си скромни като осела, да се задоволявате с малко, но с чиста храна, и да не бъдете много взискателни към нея.“ „Нека оселът остане в умовете ви като предмет за разсъждение. Защо, именно, оселът, а не друго някое животно? Защото вие сте обезценили осела и сте го направили за посмешище. Всяко нещо – камък, растение и животно има свой скрит смисъл и предназначение, но много от тях сте обезценили. Това обезценяване се забелязва не само към растенията и животните, но и към хората. Едни за други те са станали за посмешище, изгубили са първичното си значение и смисъл. Днес хората се кичат с различни епитети, с което сами се подценяват. Да цапаш хората, това не е наука, нито изкуство; обаче, да ги чистиш, това е велика наука.“ Из Доведете го – НБ, 30 юни 1918 г.

Да, повтаряме го, защото явно са го забравили. Можем и ще продължаваме да го повтаряме. Ако по стъклото на една лампа е полепнал толкова много прах, че светлината от тази лампа да остава незабележима, проблемът не е в лампата. Тя може да бъде почистена от прахта. Замърсяването е по-повърхността, в психиката, мислите, емоциите с които хората обвиват и ограничават светлината на душите си. Самата душа винаги е чиста и сияйна. Гадно е да това, което хората са направили със света. И на мен ми е гадно, а предполагам и на много други хора, обаче друг свят няма как да ни бъде даден и ще трябва да се погрижим за този. Наясно си, че сам човек едва ли може да направи много за света, но пък може да направи много за себе си, а чрез личния си пример и за определен кръг от хора около себе си, и всеки трябва да започне именно от това. Злото ще намалее едва когато достатъчен брой хора почистят прахта покрила душите им. Може би една пробудена душа на хиляда ще бъдат достатъчни, може би една на сто – не зная точно. После нещата ще тръгнат в геометрична прогресия. Затова и всяка душа е ценна. И за да дойде времето, когато цялата красота на милиардите човешките души ще бъде изявена в живота на хората, всякакви усилия си заслужават. Прахта на злото, заблужденията и безразсъдството никой няма да помни.

Не е ли учудващо, как хората не умеят да ценят това, което имат. Винаги търсят нещо повече и повече, което другите имат, и си мислят, че постигането му ще ги направи по-щастливи, и че без това не могат. А има стотици милиони хора по земята, които стократно биха предпочели твоя живот пред техния... В последното изречение няма никакво преувеличение. Мислиш си, че знаеш какво е жестокост; мислиш си, че знаеш какво е страдание, че ги познаваш... питай тези хора и ще разбереш, колко малко знаеш. Искаш проблеми да не съществуват, но те съществуват и няма абсолютно никакъв начин да ги преодолееш, докато бягаш от тях... дори и в смъртта. Смъртта и съня си приличат, помисли над това. Каквото сънуваш, това те очаква и отвъд. Не го казвам за да те плаша, просто някои неща трябва да се решат тук и сега, и те ще се повтарят, и ще се повтарят, и в будното ти състояние, и в съня, и в смъртта, докато не ги срещнеш лице в лице – няма как да избягаш от тях. Не е и нужно да бягаш, защото като ги посрещнеш открито ще разбереш, че те всъщност не са чак толкова страшни и неприятни.

Човек винаги трябва да прощава. Често хората мислят, че щом постъпката на някого е несправедлива, то с прошката си те по някакъв начин ще оправдаят тази несправедливост. Всъщност, прошката няма отношение към справедливостта, нито пък ще освободи извършителя на несправедливостта от последствията и. Ние не можем да опростим постъпката на другия, ние му прощаваме заради него самия, разбирайки че постъпката е само едно негово преходно проявление. Смятам също така, че човек не бива да иска прошка, няма право на това. Ако е разбрал, че е извършил нещо несправедливо, че съзнателно или неволно е наранил някого, то нормално е да му се извини, да му каже, че съжалява за постъпката си, но не и да му иска прошка. С това той задължава, поставя тежест върху човека спрямо който е постъпил погрешно.

„Днес човечеството не се нуждае от религии, то не се нуждае и от храмове. Ако е въпрос за храм, по-хубав храм от небето няма. Дигни очите си нагоре към небето, погледни звездите и кажи: Господи, благодаря Ти за всичко, което Си създал! Ако и след това искаш нещо хубаво, обърни внимание на буболечиците, на птичките, на растенията, на чистите кристални извори и нека в тебе се зароди велико вътрешно желание да се позанимаеш с тях, да научиш, защо са създадени те. От всичко това ти трябва да изпиташ красив трепет на своята душа.“ „Казано е: „Роденото от плътта, плът е; роденото от Духа, дух е.“ Ако живеем по плът, ще умрем; ако живеем по дух ще придобием Вечния Живот. Вечният Живот, новият живот включва всичко в себе си. Всички религии водят до вратата на космическото съзнание. Всички вярвания, с които досега сме били облечени, ще останат настрана. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, на ще се изменим.“ Това подразбира, че като влезем в космическото съзнание, ще се облечем с нови дрехи, ще се изменим. Новите дрехи представляват новите разбирания, новите вярвания, с които нашето сърце, нашият ум и нашият дух ще се облекат.“ Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

„Сегашните хора се намират при особени условия на живота, когато цялото човечеството е подложено на големи изпитания, на специална матура. Всъщност, човешкото сърце минава в нова фаза – във фаза на служене. Много хора имат криво разбиране. Те считат, че с ума си човек служи на Бога, а със сърцето си се учи. Там е грешката. Със сърцето си ще служат, с ума си ще учат. – Защо страдаме? – От сърцето си. Не служите правилно. Значи, грешките и страданията идат от неправилното служене на сърцето, а не от неправилното учене. Не служиш правилно със сърцето си, а държиш отговорен ума си. Не дръж отговорно сърцето си за грешките на ума. Прави разлика, кога греши сърцето и кога – умът. Само така може да се самовъзпитавате. Ако смесвате дейността на сърцето и на ума, няма да постигнете добри резултати. Имаш желание да направиш едно добро, но не знаеш, как да го направиш. Разбираш, че имаш грешка в учението си, но не знаеш, как да я поправиш. Чувстваш, че имаш грешка в служенето, но не знаеш, как да я изправиш.“ „Научете се да отличавате своите мисли и чувства от Божествените. Където е Божественото, там грешките са изключени. Ако мислиш, че и Бог греши, трябва да се намери друг, по-силен от Него, за да оправи работите.“ Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г. „Човек не може да роди една възвишена идея ако той сам се занимава с дребнавостите на живота. Хората сами създават възвишените идеи; те сами създават и обикновените идеи. Да служим на Бога, това е велика Божествена идея. Да служим на хората със своя ум, със своето сърце и със своята воля, и това са Божествени идеи. Обаче, да продадем на хората своя ум, своето сърце и своята воля, това вече не е Божествено.“ Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

„Някой те обича, но ти не си доволен. Обичаш някого, пак си недоволен. Защо си недоволен? – Намираш, че си прекалил в любовта си. Всъщност, недоволството се дължи на това, че не оценявате любовта. Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях. Любовта не е тяхна. Благодари за нея. Ако не те обичат, пак благодари. Казваш, че тези хора са изопачили нещо, искаш да се освободиш от тях. И на мене са казвали, че хората, които ме обикалят, са много опакави. – Как ги търпиш! — Това е за мене изпитание, което трябва да реша правилно. Ако ги съдя, значи Господа съдя. – Каква е тази тяхна любов към тебе? – Да ме обичат, това е тяхна задача. Дали мене обичат, или другиго, има причина за това.“ Из „Малките неща“ – УС, 26 декември 1937 г. „Казваш: Едно време се обичахме с жената. – Вашата любов е била търговска сделка. Любов, при която хората се карат, е търговска сделка. Когато хората се обичат, те никога не се карат. Да обичаш някого и да му се караш, това не е любов. За мене това е правило. Невъзможно е да се караш на този, когото обичаш. За да се наруши законът на любовта, трябва да има сила, по-голяма от нея. Ако наистина се намери такава сила, тя не е вече любов. Опитайте се да хванете тази сила и вижте, може ли тя да оправи света. Всъщност, никаква външна сила не може да се противопостави на любовта. Ако намираш, че една работа не е направена както трябва, причина е безлюбието.“ „Да воюваш, това значи, да имаш знание. Сърцето трябва да е свършило учението си, да знае как да служи. Ще воюваш според закона на любовта. Под „любов“ не разбирам размекналите човешки чувства, нито материални интереси. Казваш, че обичаш някого, а зад твоята любов се крие нещо материално. Любовта изключва материалните интереси, защото те заблуждават човека. Без материални блага не може, но те не трябва да влияят на любовта. Ще кажете, че това е противоречие. Всъщност, противоречията са в човека. Любовта изключва всички противоречия. Разсъждавайте правилно. Колко хора са ми казвали, че няма любов в света. – Ако това е истина, тогава и мъдрост няма, и истина няма. Те вървят заедно. Дето няма любов, мъдрост и истина, въпросите не се разрешават правилно.“ Из „Учение и служене“ – УС, 30 януари 1938 г. „Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш? Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Първо ти ще обичаш хората, а после те ще те обичат. Ако живееш в човешката любов, хората ще дохождат при тебе. Следователно, ако чакаш хората да те обичат, ти живееш в човешката любов; ако живееш в Божествената любов, ти обичаш хората. Казваш, че обичаш някого, а пък му туряш юлар на врата. Това е човешката любов.“ Какво нещо е любовта? – Наука за музиката. Сама по себе си, любовта е неуловима. Тя се чувства и възприема само чрез душата. Само музикалният може да разбере любовта. Дето влезе любовта, всичко преобразява: нечистото става чисто, а старото обновява. При това, тя никого не съди, а на всички дава: въздух, вода, светлина, храна. Ако някой се нуждае от книги, и книги дава. Тя дава всички условия за развиване на човека. Любовта не търпи никакви оплаквания. Не разказвай за патилата си, но се учи. От всички твои изпитания трябва да остане само думата „търпение“. Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г.

„Обаче, може да мислите, какво представя гладът и страданието. Вие само ги чувствате, но не знаете, какво са те. Казваш: Много страдам. – Ти мислиш, че страдаш. Всъщност, има страдания, които не могат да се теглят. Например, ти тежиш 70 – 80 кг. Щом се натъкнеш на голямо страдание, изгубваш 20 – 30 кг. Казваш, че страданието те е стопило, олекнал си 30 кг. Значи, страданието отнема нещо от човека. Ако кажеш, че си страдал много, а нищо не си изгубил от теглото си, можеш ли да кажеш, че си страдал? Ти предполагаш, че си страдал. Твоето страдание е въображаемо. Друг е въпросът, ако си изгубил няколко килограма от теглото си. В радостта е обратно, тя придава нещо на човека, теглото му се увеличава. Радостта работи върху човека по един начин, а страданието – по друг начин.“ Из „Сърцето и умът“ – УС, 17 октомври 1937 г. „И тъй, човек трябва да пречисти мислите и чувствата си, да придобие вътрешна чистота. Не можеш да бъдеш здрав и силен, нито да развиеш една добродетел в себе си, ако не си вътрешно чист. Чистотата е необходимост за всички. Без чистота не се постига никакво знание. Нечистият всякога ще си остане невежа. – Защо страдаме? – Дето е нечистотата, там е страданието. Не можеш да бъдеш нечист, и да не страдаш. Всички възвишени същества живеят в абсолютна чистота. – Как да се освободим от страданията? – Чрез чистотата. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Казано е още: „Бъдете чисти!“ – Защо? – Чрез чистотата ще придобиете нужната светлина, за да не се спъвате в живота си.“ Из „Първата песен“ – УС, 14 ноември 1937 г. „Това, което измъчва съвременните хора, са онези наследени качества от деди и прадеди, които прекарали един неестествен живот. Този живот се пробужда сега и в съвременните хора, като неестествени желания, копнежи и чувства, които не носят нищо добро за тях. Щом се породи едно от тези желания в някой съзнателен човек, той започва да се критикува, да се самоосъжда защото не знае, отде произтича това. Невидимият свят, обаче, постоянно регулира тези неестествени прояви в хората, като им изпраща ред страдания. Чрез страданията разумните същества от невидимия свят казват на хората: Не е този пътят, по който трябва да вървите. Някой казва: Не знам, какво да правя. Станал съм много чувствителен, много нетърпелив, подозрителен. Кой каквото направи, аз мисля, че е насочено против мен. Как да се избавя от това кошмарно състояние? Казвам: Тези състояния се дължат на незадоволени човешки желания. Има желания у човека, които с нищо не могат да се задоволят. Мислите ли, че виното може да задоволи жаждата на пияницата? Мислите ли, че соленото ядене ще задоволи жаждата му за вино? Колкото вино и да пие, жаждата за пиене все повече ще се увеличава.“ Из „Влизане“ – НБ, 2 януари 1927 г.

Играещите паневритмия са пасивни, възприемащи по отношение на Божествения свят, те са възприемащи по отношение на духовното, получават духовните енергии. Ако въртенето е отляво-надясно (по часовниковата стрелка) това показва активна позиция, да ръководиш. Така не можеш да се свържеш с Божествения свят. Човек не бива да поставя материалното над Божественото. Движението обратно на часовниковата стрелка символизира подчинението на материалното, земното пред небесното, Божественото. В центъра е Бог, който е положителен, той поддържа всичко съществуващо и е извор на всички енергии оживотворяващи вселената. Цялото творение обикаля около него и е отрицателно, животът течащ в него произлиза от Бог, а не от самото творение. Затова движението при паневритмията е такова, също на небесните тела. Това е изразено например в символизма на свастиката и на още много други места.

Ами дай да станем главни готвачи тогава или В мнението на Eshavt все пак ставаше въпрос за духовно-напреднали и знаещи хора. Свободата нараства пропорционално на тези неща.

Част от това, което ще се случи в бъдеще вече съществува във висшите светове, т.е. за тях може да се каже че то е настояще, само дето още не се е проявило на материален план. Кармата е настояще; тя ще се реализира в бъдещето, но вече съществува, може да бъде видяна. Но бъдещето не се изразява единствено с кармата, имаме и свободна воля. Ако бъдещето е едно ядене, ние можем да добавяме зеленчуци, сол, оцет – каквото си пожелаем. Някои неща вече сме ги сложили – това е кармата, други предстои да сложим.

Така е! Със сигурност нивото на Учителя не е позволявало да коментира теми като тази, било в беседите си, било в частни разговори. Той обикновено е говорил какво е доброто, как да се живее, постъпва и тнт, а не какво е зло, как да не се живее и постъпва. Ако трябва да се търси отговор в Словото Му, то той по-скоро трябва да е косвен. Затова и в предния ми пост цитирах че за да се ожените трябва да имате една допирна точка на физическия свят, една допирна точка в духовния свят и една допирна точка в причинния (Божествения) свят. Каква допирна точка може да имат двама мъже или две жени във физическия свят? Със сигурност има и други места откъдето може да се търси отговор Проблемът със секса е много дълбок и си мисля, че хората съвсем не са готови за решаването му. Освен това пряката борба никак не е подходящо решение. Човек трябва да развие любовта, истинската любов, за да може енергиите му да се канализират и да тръгнат в правилна посока. Един човек без морал, без силно развита воля, всеотдайност, загриженост към другите, справедливост, доброта, разум, знание, вяра, не може да обича истински и ще се окаже безсилен да преодолее низшите си наклонности. Затова и вниманието на Учителя е насочено не към тези наклонности, а към духовното – това с което следва да ги заменим. Но за целта духовното първо трябва да бъде отгледано в нас, да порасне и да добие сила.

При всички случаи трябва да опита да приеме себе си. Не всякога е по възможностите на човек да промени себе си в това отношение. И никога не бива да се самонасилва. Това са специални условия дадени за растене на душата. По-скоро да благодари за условията и да се опита да извлече максимална полза за вътрешното си развитие. Да размишлява, да изучава себе си, но да да не се самоотрича и да се бори срещу природата си. С това подчертаното не съм съгласен. Човек сам си създава тези условия чрез своите мисли, желания и действия, които е имал в своите прераждания. Напълно подкрепям това, че човек трябва да се приеме такъв какъвто е, но да не оправдава наклонностите си със съдбата, с Божествения промисъл или друго подобно. Когато човек проявява нещо различно от Божествената си същност, това показва, че човек се е отклонил от плановете начертани за развитието му и в никакъв случай отклонението не е част от тези планове. Учителя казва, че болестта е благословия, защото дава условия за растене. Това припомням в случай, че вярвате, че е болест. Да, но въпреки всичко, човек трябва да се стреми към здраве, а не остава в болно състояние. Болестта показва, че хармонията в организма по някакъв начин е нарушена. Тя е един вид предупреждение в което трябва да се вслушаме и да възстановим хармонията си. Душата няма пол. Добре е хората да се отърсят от предразсъдъците и да не правят разделение между мъжете и жените извън чисто физиологическите и някои психологически особености. Високо развитите души са тези, които не се оплитат в материята и страстите без значение какви. На едно по-ниско ниво от тях и малко над средното за човечеството може би наистина съществува група хора в които творческата енергия и потенциал са силно изявени и по този начин сексуалните желания биват силно стимулирани. За такива хора, за да се удовлетворят тези желания обикновения секс се оказва недостатъчен, те имат нужда от повече, по-силни изживявания, които се изявяват в най-различни сексуални отклонения (не само хомосексуализъм), особено ако са съпътствани с богато въображение, прекомерна освободеност от задръжки и силен егоцентризъм. При всички тези случаи става въпрос за сексуално желание от което човек е зависим, не за любов. При любовта обичаш хора и от двата пола и по-скоро обичаш без значение на пола, но това не бива да се смесва със секса.

Човек може да неутрализира влиянието на звездите, планетите и числата. Може да промени и това, което е натрупал в себе си като наклонности, навици, мисли, предразположения, желания в течение на своите животи. Астрологията и нумерологията показват наследството (главно психологично и кармично) на човека с което той встъпва в новия живот, нищо повече.

Туй синьото не се ли чете „Нешама“? Иначе Руах (дъх и оттам Дух) и Нешама (душата) се покриват в доста голяма част. Като тяхно съответствие в други системи е будхи-манас. Нефеш е жизнения принцип, прана и доколкото той ръководи живота на животните е и животинската душа. И Нефеш и Нешама сами по себе си са безполови.

Май изборът е според съзнанието. Колкото по-развито е съзнанието и възможността за избор е по-голяма. То едва ли има много желаещи да се въплътят примерно в семейство на алкохолици, наркомани или в някоя слаборазвита страна, сред болести, глад и мизерия. В повечето случаи кармата е тази, която определя условията на въплъщението. Самата душа доколкото знам обикновено предпочита да си остане във висшите светове и да не влиза в затвора на физическото тяло, но такова оставане във висшите светове не може да продължи вечно и в крайна сметка душата трябва да се въплъти.