Станимир

Вземането е реакция. Някой трябва да даде, за да вземем. Вземайки не трябва да задържаме. Ако този от когото вземаме дава доброволно и разумно, то това ще има дългосрочен положителен ефект. Ако в този от когото вземаме няма желание да даде; ако е привързан към това, което дава; ако дава с користни мотиви то даването дори и с известен положителен ефект ще засегне само нисшите области на съществуването, но не и духовното. От който план произхожда импулсът пораждащ даването до този план ще бъдат ограничени и последствията. Приведените в действие духовни сили се реализират на духовен план, астралните не надхвърлят астралния, умствените – умствения.

Алкохолът може да има положително влияние, но то се ограничава до човешката физика. Това, което действително има значение в човешкия живот са неговите мисли, неговото съзнание и точно в тази най-важна област следва да се разсъждава за ползата или вредата от алкохола. Другото е илюзия. Колкото и благотворно влияние да има едно нещо върху материалното, ако то оказва отрицателно духовно влияние, това нещо следва да не се употребява. В случая с алкохола е допустима употребата му като лекарство, за кратък период от време и в дози ненадхвърлящи необходимото. Беше казано на няколко места в темата, че алкохола премахва някои бариери в психиката и поведението. Това разбира се може да има положителна и отрицателна страна в зависимост от случая, от това за какви точно бариери става въпрос и това дали се стига до крайности или сме умерени при прекрачването им. Но при всички случаи това прекрачване е временно, механично, не е истинско. Нещо повече то води до зависимост от алкохола, защото без последния ние нямаме силата да прекрачим тези граници и всеки път се нуждаем от алкохола за да ги прекрачим отново. Границите следва да преодоляваме съзнателно, без външни средства Ние сме именно съзнанието. Когато правим нещо в състояние на затъмнено съзнание, там винаги присъства някой друг действащ чрез нас; някой, когото сме допуснали да се намесва в свободата на волята ни.

Мисъл на деня – 19 май 2009 г. Че съществува злото, ние не го отричаме, но то е привидно зло. Хората със своето невежество са станали проводници на злото. Из Който не носи кръстта си, 30-та НБ, 8 май 1938 г.

Всъщност, помощта не е ли като даването? Даже: не е ли просто негово положително следствие? Ние даваме, и в зависимост от резултата – положителен или отрицателно, можем да кажем, че сме помогнали или навредили. Даването също трябва да бъде разумно, безкористно... много сме говорили за даването и ако се преразгледа помощта не като помощ, а като даване, мисля че ще е от полза.

Да, мисълта може да не съответства на думите, но при всички случаи оратора дори и лъжейки, владее доста добре мисловния си поток и е постигнал известна степен на спокойствие и равновесие. Той използва речта си много умело, както и своите мисли, но проблемът в случая са мотивите и целта. Освен това човек и когато не лъже, думите пак изразяват само малка част от неговите мисли.

Езикът е по-лесно да се обуздае от мисълта. Всъщност кое замърсява повече астралното/духовното пространство? Лошата дума или лошата мисъл? В основата на всяка дума стои мисъл.

Говорим конкретно за обуздаване на речта, т.е. за въздържание от безсмислената и употреба. Речта няма нужда от преодоляване, тъй като тя разбира се е необходима, а от разумно използване. Разбирането без съмнение е необходимо в случая, но не виждам защо го противопоставяш на обуздаването, още повече, че очевидно влагаш в думата „обуздаване“ различен смисъл от използвания в предходните мнения.

„323.(7 декември). Мълчанието създава най-добри условия за натрупване на духовни сили. Всяка дума, насочена към друг човек ни поставя в зависимост от него и задължава с нещо, насочвайки цялото мислене в определен канал. След първата дума непременно следва втора, след нея трета и така нататък. Мълчанието не задължава с нищо. Мълчащият е свободен в избора на своите мисли. Тази зависимост се проявява особено силно когато се налага да се изслушват цели потоци от чужди словоизлияния, ненужни и скучни. Получава се изтощаване на духа. Крадящите чуждото време и сили с бъбрене представляват освен това и пространствени вредители, тъй като замърсяват пространството с мислена слуз. Може да се приеме правилото да се говори само тогава, когато е нужно и само това, което е нужно, като се избягват излишните приказки. Културата на речта изисква точност и краткост на изразяването, а следователно и определеност на мисленето. Умението ясно, точно и кратко да се изрази своята мисъл ще бъде показател за дисциплинираност на мисленето. По думите на човека може лесно да се съди за това доколко е дисциплинирана неговата мисъл. Хората обикновено не разбират, че речта е явление от огнен порядък и поради това се нуждае от строг контрол на волята. Често астралният палячо се изявява в ненужно и ярко емоционално словоизвержение. Ако не е обуздан езикът, не може да се постигне нито равновесие, нито сдържаност, нито самообладание. Език мой, враг мой, когато го управлява палячото. Колко съжаления за казаната не на място дума, колко разногласия, кавги и раздразнение заради несдържани думи. Тази сфера на човешката огнена активност трябва да се приведе в порядък с разбирането на това, че говорещият е отговорен за всяка своя дума пред себе си и пространството. Думите могат да се оприличат на документи, непредпазливо разпръскани навсякъде, всеки от които може да бъде предявен на този, който го е издал. Думата не изчезва, а остава в пространството като огнен знак, свързан чрез нишка със своя създател. Празните дума са подобни на боклук. Колкото са повече, толкова повече е боклукът, с който човек се огражда и в обкръжението на който живее. Собствената аура може да бъде проголена не само от безпорядъчни движения, но и от подобни на тях думи. Много несъобразности има в поведението на човека. Ненапразно народната мъдрост счита мълчанието за злато. Много неща трябва да се преразгледат в баналното ежедневие и много да се променят коренно. Някои разбират колко наситено и многозначително може да бъде мълчанието. Разговорът без думи, мълчаливото общуване ще бъде преддверие към общуването в Тънкия свят. Наситеното огнено мълчание е признак на голяма култура на духа.“ Б. Абрамов – ГАЙ, 1960 г.

Това са само проявления на гордостта и едва ли са изброени всички варианти. Зад всички тях стои гордостта и именно нея следва да забележим и изкореним. Изброяването служи по-скоро за да бъде разбрана самата гордост, да бъде схваната същността й зад многобройните й проявления. Изброяват се примери за гордост, за да можем да се научим да забелязваме гордостта в себе си зад всички маски, с които се опитваме да я прикрием. Веднъж разкрити, изнесени на светло, отрицателните страни от характера на човека значително отслабват.

Молитвен наряд за начало: Добрата молитва – молитва В зорите на живота – песен Господи, да възрасне в мен Божественото – формула Беседа: Да Го посрещнат Молитвен наряд за край: Грее, грее – песен „Излязоха да Го посрещнат”. В човешкия живот посрещането представлява цяла епоха. В математиката, обаче, посрещането е изключение. Под изключение разбираме неща, които се случват рядко. Това не значи, че те са неестествени неща. В живота посрещането е явление, което се извършва често. Например, посрещаме деня, месеца, годината, светлите празници, велики и знаменити хора, братя и сестри, майки и бащи, приятели – все приятни за нас хора и неща. Не можете да посрещате човек, когото не обичате. Това е изключено от вашия живот. И Христа посрещнаха с финикови вейки в ръце. „Чуха, че иде Исус в Ерусалим”. Думата Исус не означава обикновен човек, които се е родил само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновеният човек е кукла в живота, а Исус е човек с велико предназначение. Исус подразбира принцип, който носи в себе си условия да спасява, да освобождава, да оплодява нещата и да възкресява мъртвите. Следователно, за да мине през тези процеси, човешката душа очаква слизането на този принцип, на този Исус, на този Христос. Когато истинският човек се прояви във вас, сърцето и умът ви ще се разширят и повдигнат. Той ще внесе във вас онова, от което се нуждаете. Всяко друго разбиране на принципа Исус е празна, мъртва буква на живота. Казва се в Писанието, че народът излезе да посрещне Исуса – първият принцип на Живота, първата буква на азбуката. Който се е осъзнал като човек и се е отдал в служене на Бога, той е започнал вече с първата буква. Някой казва, че е християнин. Ако си започнал с първата буква и я прилагаш в Живота си, християнин си; ако не си още започнал с тази буква, никакъв християнин не си. Съвременните религиозни очакват Христа да дойде на земята и да ги вземе със себе си. Като отидат на Небето, те мислят, че ще бъдат посрещнати с музики и песни. На Небето посрещат само такива хора, които са свършили земната наука и знаят добре да свирят и да пеят. Там не приемат учащи се. Човек се учи, докато е на земята. Като изучава Доброто и злото, човек придобива Божествената музика. Всеки правилен и чист тон е Добро; всеки неправилен, фалшив тон е зло. „Излязоха да Го посрещнат”. Исус е вече при вас и вътре във вас. Нищо друго не ви остава, освен да работите. Учението, което днес ви проповядвам, не е ново. Проверявайте го и прилагайте думите ми. Народът, който излезе да посрещне Исуса, представлява вашите мисли, чувства и действия, които трябва да се обединят и единодушно да приемат вашия Исус и да кажат: „Осана, благословен е този Исус, Който влезе в моя Ерусалим!“ Радвайте се, ако вашият Исус е дошъл вече. Ако се задава от планината, там ще спре временно, докато утихне негодуването на вашите книжници и фарисеи. Онзи, който е посрещнал своя Исус, той е цар на себе си, и неговите поданици му се подчиняват доброволно. Онзи, който не е посрещнал своя Исус, само говори за Него и Го оплаква, че едно време евреите Го разпнали. Той плаче за външния Исус, а не за своя Исус, Когото всеки ден разпъва на кръст. Бъдете будни в мислите, в чувствата и в действията си, сами да не се осакатявате. Всеки народ, който излезе да посрещне Исуса и Го приеме в себе си, ще бъде избран и велик. Който Го пренебрегне и прикове на кръста, ще бъде разпръснат по четирите краища на света. Това е казано преди две хиляди години. Това е казано в рая преди осем хиляди години. Казано е в Писанието: „В който ден ядеш от забранения плод, ще умреш, т.е. ще излезеш от рая и ще бъдеш пръснат по целия свят.“ Желая ви да посрещнете вашия Исус, да Му дадете добър прием и да станете здрав народ, силен, крепък по ум, по сърце, по Дух и по душа.

Според мене трябва да се отнасяме с еднакво уважение и отговорност, независимо с кого разговаряме. Начина на изразяване обаче мисля, че е нормално да бъде различен според това дали примерно ще разговаряме с едно петгодишно дете, тийнейджър, възрастен човек, познат, непознат, човек с висока култура или такъв с по-свободно държание. Може би в текста се имат предвид конкретно тези случаи когато с един обикновен човек се отнасяме с пренебрежение, само защото го определяме за обикновен, а с някой богат човек се отнасяме с уважение, само заради парите му. Или пък се държим неестествено учтиво в присъствието на някоя музикална или кинозвезда примерно, или друга известна личност, само заради имиджа който те са си изградили.

Пак от Йога сутрите с част от коментара на Вивекананда: „2. Йога е възпиране на умственото вещество (читта) от приемане на различни форми (вритти). ... Вълните на мисълта в читта се наричат вритти (буквално водовъртеж“). Какво е мисълта? Мисълта е сила, каквито са и гравитацията, и отблъскването. Инструментът, наречен читта, черпи от безкрайния запас от сила в природата, абсорбира я и я излъчва като мисъл. Ние получаваме сила от храната. Благодарение на храната тялото добива сила да се движи и т.н. Останалите, по-фините сили той изхвърля под формата на това, което наричаме мисъл. Така виждаме, че умът не е интелигентен и въпреки това изглежда, че е такъв. Защо? Защото зад него се крие интелигентната душа. Вие сте единственото осъзнаващо същество, а умът е само инструментът, чрез който долавяте външния свят. ... Не можем да видим дъното на езерото, защото повърхността му е покрита с вълнички. Само ако вълните утихнат и водата се успокои е възможно да зърнем дъното. Ако водата е мътна или развълнувана, дъното няма да се вижда. Ако тя е бистра и няма вълни, ще можем да го видим. Дъното на езерото е нашето истинско аз, езерото е читта, а вълните са вритти. Отново ще кажа, че умът има три състояния. Едното е тъмнина и се нарича тамас – като при жестоките и при малоумните хора. В това състояние умът действа единствено, за да наранява другите. В него не възниква никаква друга идея. Следва активното състояние на ума, раджас, чиито главни мотиви са властта и забавлението. „Ще бъда могъщ и ще управлявам другите.“ След това е състоянието наречено саттва – мир, спокойствие – в което вълните утихват и водата в езерото на ума се избистря. То не е неактивно, а е по-скоро силно активно. Това е най-великото проявление на силата да бъдем спокойни. Лесно е да бъдем активни. Ако отпуснем юздите, конете ще ни понесат на гърба си. Всеки може да направи това, но само силният човек може да спре полетелите напред коне. Кое изисква по-голяма сила – да тласнеш напред или да възпреш? Спокойният човек не е отегчен човек. Не бива да бъркате саттва с отегчението и леността. Спокойният човек е този, който контролира вълните на ума. Активността е проявление на нисша сила, а спокойствието – на висша. Читта непрекъснато се опитва да се върне към естественото си чисто състояние, но органите я притеглят навън. Да я възпрем и да попречим на тенденцията да се насочи навън, да поставим началото на завръщането й към същността на интелигентността, това е първата стъпка в йога, защото само по този начин читта може да поеме по истинския си път. Във всяко животно, от най-нисшето до най-висшето, има читта, но само у човека тя съществува като интелект. Докато умственото вещество не приеме формата на интелект, не е възможно то да се върне през всички стъпки и да освободи душата. Въпреки че имат умове, кравата и кучето не могат да постигнат незабавно спасение, защото тяхната читта все още не може да приеме формата, която наричаме интелект. ...“ Раджа Йога – Свами Вивекананда. Колкото до модификациите на ума, пак там: „5. Има пет вида модификации – (някои са) болезнени, а (други) не са болезнени. 6. (Те са) правилно познание, неразграничаване, словесна заблуда, сън и памет. 7. Директното възприятие, умозаключението и надеждното свидетелство са доказателствата.“ Нещата и в коментарите на Вивекананда, а и в самата Йога сутра на Патанджали са доразвити и обяснени, но който има интерес ще трябва да се запознае със самите трудове. Има интересни коментари на Йога сутрите и от Дж. Кхул, които за съжаление не са издавани на български.

За интелигентността сигурно има много определения. Това, което аз лично разбирам е умението ни да си взаимодействаме с нашето обкръжение – както живите същества, така и неодушевените предмети. Духовната интелигентност, емоционалната интелигентност, интелекта (под това аз разбирам интелигентността на умствено равнище) представляват просто различни нива, различни области в които осъществяваме взаимодействие с обкръжаващата среда. В случая духовната интелигентност включва всички наши качества и умения с които можем да взаимодействаме и общуваме на духовно равнище, да оказваме духовно влияние върху хората около нас и да бъдем възприемчиви към всичко духовно, което ни заобикаля. Разбира се самото понятие „духовен“ е твърде неопределено, но предполагам, че в случая не е необходимо да уточняваме обхвата му.

Човек след като загуби едно сетиво, обикновено това се компенсира с усилването на някое от другите. Трябва ли по същия начин да се опитваме осакатявайки ума си да засилим сърцето си или пък интуицията си? Ако искаш да развиеш слуха си е необходимо да слушаш, а не да ослепяваш. Развива се това, което се използва. Какво ни е виновен умът, че не използваме духовността си? Който иска да се отърве от ума, трябва да спре да мисли. Това е като да не искаш да виждаш и да живееш със затворени очи. Но какъв слух ще развием само, даже можем да си повярваме, че нямаме нужда да гледаме.

Интонацията е един от най-важните компоненти на вербалното въздействие-това е безспорен факт наистина!Дори и най-голямата истина,изречена без любов,осъжда(обрича) теб и събеседника ти на разруха,колкото и невероятно да звучи това. Друг е въпросът защо се смесва интонация и любов. Не е невъзможно човек да трябва да изрече нещо от любов без определена интонация. В края на краищата, има моменти, когато трябва да се мисли върху интонацията, а в други не това е смисълът - по-важно е да се мисли истината. Освен това, човек не може да знае винаги каква реакция ще произведе интонацията му. За мен лично, той трябва да мисли за това какво говори и дали наистина иска да го каже и защо, от там нататък интонацията идва. Интонацията трябва да е искрена и като такава няма защо да се доискосурява. Ако ние променим вътрешно себе си и мислите си, ако ние променим отношението си към това, което говорим, интонацията ще бъде правилна - в това няма защо да се съмняваме. Мога и по-сериозно да се обоснова защо е така. Значи, нека поясня, че разбирам интонация в по-широк смисъл. Това е всичко това, чрез което изразяваме отношението си към казаното, нашите чувства и емоции. Ако ограничим интонацията само до изразяването и чрез гласа, то има хора, които могат да придадат звучене на думите си, което не отговарят на действителното си отношение към казаното. Но интонацията не се заключава само с звуковите характеристики на речта. Зад тях стоят действителните чувства и емоции на говорещия, които представляват съвсем реални и доловими енергии и които не могат да бъдат фалшифицирани. Имаме въздействие по линията на ума и по линията на сърцето. Смисълът обличаме в мисли, които придаваме с думи. Думите могат да не се покриват с мислите ни и тогава имаме лъжа. По същия начин нашето индивидуално отношение към смисъла, който искаме да предадем представлява едно чувство или емоция, което на физически план проявяваме посредством интонацията. При добър контрол над себе си и гласа си интонацията може да не съответства на действителното ни отношение към това, което говорим. При написаното слово е същото, само че там звуковата интонацията няма как да се предаде и за да усетим чувствата на автора е необходимо да усетим директно емоционалния отпечатък, който е оставил в материята на астралния свят при писането на текста. Пак повтарям, че вземайки думата „интонация“ в по-широк смисъл, включвам в обхвата й въпросния енергиен отпечатък, тъй като изразява емоцията, отношението на човека към това, което говори (пише) само че не на физическо ниво, а на астрално (или будхично при надличностните чувства, като любовта). Колкото до това, доколко трябва да контролираме интонацията си, то по-важни са самите чувства. Ако сме възпитали и пречистили чувствата си, правилната интонацията ще си дойде естествено. Но ние ще разполагаме с нещо повече от нея: цялото ни излъчване ще събужда чувство на доверие и искреност в слушателя (читателя) не само на физическо, но и на по-фино равнище.

Прав си, но думите могат да бъдат и написани ... Ами тогава интонацията (в случая настроението, отношението на пишещия) доста трудно може да бъде уловена, но не е невъзможно. Пишещият остава енергиен отпечатък върху текста точно отразяващ психо-емоционалното му състояние. Все пак това се отнася до оригиналния текст. Не знам какви са възможностите този отпечатък да се разпространява при масово тиражиране на текста или пък при разпространението му по интернет, но може би и това се случва. Тъй или иначе четящият даден текст, може да се свърже с оригиналния енергиен отпечатък и да почувства настроението на автора, такова каквото е било в момента на писането на текста. Тука разбира се навлизаме в областта на свръхсетивното възприятие.

Следва ли от това, че всеки човек е Бог бидейки "оборудван" с божествен ум? И ... кой дирижира мелодията в такъв случай? Нима човекът се свежда до ниво приемник без собствена воля? Защо човек да е приемник без собствена воля? Ние създаваме мелодията. Божественото е основата, съставящите мелодията тонове. А ние от тези тонове творим мелодията на живота си. Ние имаме свободата да създадем от Божествените тонове такава мелодия, каквато ние пожелаем.

това май е по темата.

Да, истината си е истина. Въпросът е, че чрез интонацията ние предаваме нещо от себе си, нашето вътрешно отношение. Интонацията може да докосне човека отсреща по начин позволяващ той да поиска да възприеме казаното от нас. Интонацията може и да го отблъсне, и тогава този човек въобще няма да не вникне в думите ни. Те просто ще отминат покрай ушите му и истината заедно с тях.

Направо съм сигурна, че има и друг начин за изява на Божествения ум. Щом си сигурна, приложи го.

Такава е същността на плевела. Това е потенциалът който на този етап от развитието си разкрива. Това също е част от Божествената му същност, която в бъдеще ще продължи да се разкрива под нови, по-прекрасни форми. От гледна точка на физическият живот на плевела, нещата изглеждат като завършен процес, но от гледна точка на живота на Божествената му същност, това е само едно частично проявление, проявление което с хода на времето ще става все по-пълно и по-пълно.

Опитай се да разбереш това, което ти казах, без да намесваш собствените си представи за това, което предполагаш, че съм ти казал. Когато мислим за един реален, съществуващ обект, ние се свързваме с него. Ние не го създаваме. Той става наше обкръжение, независимо от физическото разстояние. Ние не създаваме копие на обекта което да държим в аурата си. Говоря за връзка със самият обект, който е съществувал и преди да започнем да мислим за него. Не си представяй физическа близост. Тука говоря за връзка със живи същности, т.е. такива, които не са били сътворени, няма и да престанат да съществуват и въобще нямам предвид материални форми. Материалните форми можем да си ги създаваме от менталната материя и те ще продължат да съществуват, докато вниманието ни поддържа целостта им и това с право може да се нарече привързаност. Но когато става въпрос за привличане към живота на дадена форма или живота във всички форми, това вече е любов и е творчество от най-чист вид, защото създаваме връзки и отношения между вечни, живи и непреходни елементи, а не просто да съединяваме атоми ментална материя.

Вселената е ментална – факт. И тези, които цитираха въпросния закон, не са казали и думичка за човешки ум. Други го направиха, панически бързайки да разграничат Божественото от човешкото. И защо тези последните предполагат, че първите свързват цитата с човешкия ум, не знам. Нека да гледаме непредубедено на нещата. Много обичаме да принизяваме човешкото. Сякаш забравяме, че мъдрецът ще съзре в живота на обикновения човек проява на Божественото: красота, целесъобразност и възможности. Обикновеният човек дори и в живота на светията ще открие посредственост, безсмисленост и монотонност.

Семенцето съдържа растението в себе си, но има нужда от време, условия и усилия за да стане растение. Човек всъщност си няма представа в какво трябва да се превърне, и се опитва да бъде какво ли не. Не, пътят не е предвижване от точка А до точка В. Пътят е изучаване на себе си, проникване в собствената същност и така научавайки какво съдържа семенцето в себе си, ние можем да го претворим в живота си, да дадем възможност на цветето да поникне и... Всъщност пътят никога не свършва. Ако човек мисли грешно никой не е виновен. Просто още не се е научил. Защо умът и сърцето са разделени? По-скоро трябва да се запитаме защо не са в хармония. Имаме говор, състоящ се от думи и интонация. Думите изразяват нещата по един начин, интонацията по друг, като двете би следвало да се допълват. Няма как с думи да се изрази напълно това, което може да се изрази с интонацията, нито с интонацията това, което може да се изрази чрез думите. Необходима е хармония.

Има обективни и субективни светове. В случая говоря за обективните. Това с което се обграждаме в мисловния свят е видимо и за останалите хора на това ниво и е много по-реално от обкръжаващите ни грубо-материални обекти. Нека не съдим за висшите светове по земното ни обкръжение. Разсъждавайки по темата в съзнанието ми изникна въпросът: би ли могъл човешкият ум да съществува ако го нямаше Божествения? Може ли мелодията да съществува без звуци? Може ли капката да съществува без вода? Съществуващите тонове дават възможност да бъдат създадени всякакви мелодии: прекрасни и отегчаващи. От глина могат да се сътворят най-разнообразни фигури: чудовищни и вдъхновяващи. Човешкият ум е начинът по който прилагаме Божествения ум, а не нещо различно от него. Божественият ум е свобода: и в красивото, и в грубото. Чрез него ние изразяваме нашата индивидуалност и характер, превръщайки го по този начин в човешки ум. В какво ще превърнем ума: в криле или окови, зависи единствено от нас.