Станимир

Любовта си има степени. Животните са неспособни на тази любов на която са способни хората и която се проповядва от различните религиозни и духовни учения. При животните имаме привързаност. Тази любов към всички и всичко за животните е невъзможна, докато не станат хора. Животното може да се пожертва за стопанина си, да направи за него много повече отколкото човек би направил. Някои животни могат да се пожертват и за своите деца. Но тази универсална, всеобхващаща любов, която може да прояви човекът, дори и към престъпниците, животните не могат да проявят. Не че хората я проявяват, но поне имат възможността, развитието им го позволява.

Въпреки това, написаното от мен в предния ми пост си остава. Ако започнеш да мислиш прекалено интензивно за увеличаване на височината ти, рискуваш това да се превърне в мания и привързаност. А интензивната мисъл е необходима за постигане на резултат. Освен това в какви срокове очакваш резултати? Година, десет, следващото прераждане? Само после да не поискаш да бъдеш по-нисък. Съдбата често си прави подобни шеги за да осъзнаем безсмислеността на някои от желанията ни.

Ако считаш, че височината ти е проблем, така е много вероятно да го задълбочиш. Възможно е, но първо трябва да приемеш височината, която имаш в момента, а не да си зависим от нея и от това дали с утвърждаванията ще станеш по-висок или не.

Не, концентрацията не е задънена улица. Тя е просто етап. Без нея не можеш да достигнеш състоянията на медитация и самадхи. Всяко равновесие има нужда от център около който да се хармонизират енергиите. Разпиляността в която и да е област от живота е вредна и не води до никъде. Доста оптимистичен процент. Може би ако добавиш 2-3 деветки след десетичната запетая ще е по-точно.

Мисленето, както и всяко друго средство ни дават определено специфично разбиране за Бог. За пълно разбиране на Бог е необходимо да се съчетаят всички средства, включително и мисленето. Да се отхвърли всичко от нашето съзнание... Съзнанието на камъните е далеч по-празно от нашето, но камъните нямат разбиране за Бога. В йога като се говори за отиване отвъд мисълта се предполага, че преди това е постигнат пълен контрол над мисълта. Затова се започва с концентрация. Всяко нова способност на човека започва от предходната, има я за основа, а не я отхвърля.

Човечността може да се обобщи с едно правило: Не прави на другите това, което не искаш да сторят на тебе самия. Също източното правило за ненавреждане (ахимса) – пряко или косвено, с мисъл, желание, думи или действия. Човечността може да се отличи с едно качество – съчувствие (и в радостта, и в страданията) към всяко живо същество и най-вече душата, която се стреми да се прояви чрез него.

Темата е доста сложна. Ще опитам да насоча вниманието в определена посока с една доста абстрактна аналогия, която за мнозина може да се стори не по темата. Представете си примерно червения цвят с една част от неговите нюанси. Да предположим, че това е животинското съзнание. Сега си представете, че добавим и жълт цвят. Тогава освен възможните червени нюанси добавяме нови, както и всички възможни комбинации между двете на които животните като цяло са неспособни. Може да се направи аналогия между грубите нюанси на червеното и астралния план (по-фините нюанси на червеното ще се открият на будхичния план или този на духовните чувства), както и между жълтото и висшия ум, който е част от човешката душа. Зеленото може да се уподоби на нисшия ум или на нисшето его, където чистия ум и астрала не могат да бъдат разделени. Сега не искам да правите извода, че животните нямат душа, но тя не може да действа директно тъй като менталното тяло при животните отсъства или го има, но е слаборазвито при най-висшите бозайници, и продължава да се развива през цялата продължителност на човешката еволюция. Цветовете съм ги подбрал случайно. Може да се добави и трети цвят изразяващ духовната воля.

Несъмнено. Ти обаче отиваш доста отвъд това. Освен това добавяш доста неща от себе си към това, което четеш и после ги представяш все едно аз съм ги казал или съм ги мислел. Понякога, когато човек се вгледа зад думите, разбира какво има предвид другия. Ако искаме, можем да виждаме зад понятията. Но дори и в рамките на понятията, всичко е енергия, желанието също. Ен-ергео - "въздействам, пораждам", буквално значи "работя/действам във вътрешността, вътре". Енергия - "въздействие, дейност" (действие във вътрешността, вътре). Къде е противоречието между желанието и енергията? Между това нещата да не са едно и също и това да си противоречат отново виждам разлика. Енергията е посредник между волята, стремежа, желанието, намерението или амбицията от една страна и тяхното реализиране. Тя е средство. Сексуалната енергия е посредникът чрез който може да се реализира едно сексуално желание. Но всъщност чрез сексуалната енергия се реализират не само сексуалните ни желания, но и много повече от това. Тя е енергията посредством която реализираме своето творчество от какъвто и да е вид.

За мене желание и енергия не са едно и също.

Достатъчно ясно посочих две възможности за изход от зависимостта от порнография и мастурбация: 1) Да се премине към общоприетите нормални сексуални отношения; 2) Да се използва творческата енергия единствено за творчество. Никога не съм натрапвал избора на втората възможност. Иначе в сексуалното желание има нещо нежелателно и т.н., но съм далеч от мисълта да проповядвам и агитирам за целомъдрие, нито пък самият аз го спазвам. Нека все пак сме наясно, че използването на секса за забавление е една временна прищявка на човечеството, която няма бъдеще от духовна гледна точка. Никога не съм отричал сексуалната енергия, въпреки че предпочитам да я наричам творческа, и никога не съм я смятал за нещо нисше и незаслужаващо внимание. Енергията следва да се използва разумно; да не се пилее, нито да се потиска. Нека всеки разбере и реши задачата от последното изречение според собствените си сили и стремежи. Едва ли съм писал нещо подобно. Всъщност много точно помня какво съм писал, и че в изречението споменах, че става въпрос за зависимите от сексуалните си фантазии или от порнография хора. Явно ме познаваш по-добре отколкото аз самия се познавам. Ако не ти харесва това което четеш в мненията ми, не ги чети. Аз нося отговорност за това, което пиша; ти носиш отговорност за това, което четеш – просто е. Кое ще го има и преди, и след мене?

Нека да кажа няколко думички за тантра, и не само за нея. Кой пушач е отказал цигарите пушейки цигари? Кой наркозависим е отказал наркотиците, приемайки наркотици? Кой алкохолик се е отказал от алкохола, приемайки алкохол? Говори се за пренасищане, но в действителност се стига до задълбочаване и ако количественото задълбочаване не върши работа се извършва качествено – примерно по-силни наркотици. Конкретно при сексуалното желание търсене на нови форми на удовлетворяване, в крайните случаи достигащи до изнасилвания, изтезания и убийства съпътстващи този процес. Повечето хора не стигат дотам, понеже имат известни задръжки в психиката си с които да се противопоставят на достигането до такива извращения, но опасността е съвсем реална и дали задръжките ще са достатъчни да спрат извратеното сексуално желание трудно може да се определи. Ако тръгнеш да пътуваш в една посока към дадена точка (едно отрицателно желание), с това ти се отдалечаваш от друга точка (положителния еквивалент на това желание). Колкото по-рано смениш посоката, толкова по-малко усилия и по-малък път ще изминеш за достигане до правилната цел. А като добавим, че тук може да става въпрос за хилядолетия, то да си мислиш за разумно първо да достигнеш точката на отрицателното желание и след това да се върнеш е... А ще имаш ли сили? Дали няма да останеш там изпълнен с отчаяние разбирайки, че си на дъното, че това което правиш е вредно, но същевременно не намиращ път за промяна? Дали единственото, което ще си в състояние да направиш няма да е, въпреки неудовлетворението което вече изпитваш от задоволяване на желанието, да продължаваш да го задоволяваш, просто защото да не го задоволиш ти носи още по-голяма болка? Повтаряйки едно действие, то образува все по-дълбока и по-дълбока бразда. Образува се нещо подобно на корито на река и веднъж установеното движение на водата трудно може да се промени и в никакъв случай това не може да стане ако продължаваме по стария начин. Нужно е да се прокопае нов канал, по-дълбок от предишния, който да отклони водата в желаната посока. Нека не създаваме черни магьосници, защото те всички са достигнали до това си състояние в резултат неразумно практикуване на тантра. Практикуване без учител е лудост

Иска ми се да разгранича зависимостта от порнография и тази от мастурбация. Според мен проблемът с порнографията е във въображението на зависимия. Порното стимулира и/или замества човешкото въображение. Човек с богато въображение, с развита способност за визуализация няма нужда да гледа порноснимки или порнофилми и все пак той е зависим по абсолютно същия начин. Но той вместо да гледа филми, просто си ги представя, и дори има много повече свобода във въображението си, отколкото това, което му предоставя порнографията, защото във въображението си човек не е подвластен на ограниченията на сценария на снимката или филма. Значи при хората които са зависими от порнографията причината също е във въображението, но просто при тях то е по-пасивно и слаборазвито. И в двата случая зависимият си е изградил една неправилна представа за нещата. В представите си човек може да си въобразява, че ако го блъсне автомобил няма да го боли много, но действителността е различна. По същия начин в порнофантазиите си човек може да си представи всичко. Нещата не са по-различни и при порнофилмите: това което се втълпява, обикновено не отразява вярно действителността. Значи зависимият е необходимо да вникне отвъд илюзорният образ който му се показва (или който сам си създава); да усети действителността зад маската. Всъщност под това човек да се излекува от зависимостта от порнография и мастурбация може да се имат в предвид две различни неща. Първото е човек да спре с тези практики и да мине към сексуални отношения с реални хора (ще добавя и неплатени). Другото е човек да реши изцяло проблема със сексуалните си желания, което на практика означава пълен контрол над собствените мисли и желания. Ако зависимият допусне в съзнанието си мисъл за секс, тя нараства лавинообразно и малко след това става почти невъзможно да и устои (и в този момент сравнението с хероина като че ли е уместно). Възможно е, но 1000 пъти по-трудно отколкото ако подобна мисъл се пресече още в зародиш. Очевидно е, че на зависимият са необходими силна воля, будност на съзнанието и доста други качества. Всъщност за възбуденият вече сексуално човек, е по-добре да завърши с мастурбация (тук разбира се става въпрос за случаите когато липсва партньор). Ще спра дотук, оставяйки нещата на които обърнах внимание непълни и незавършени.

Смисълът на живота не е във физическото тяло и здраве. Освен това мисля, че е по правилно да разглеждаме последното като следствие. Така и хармонията на физическото тяло е само следствие, резултат.

Мисъл на деня – 25 май 2009 г. По естество човек е разумен, но понякога не прилага разумността си. Щом не я прилага, страданията естествено го следват. И Христос страдаше за хората, за това, че не приложиха своята разумност. Учителите страдат по същата причина. Те преподават на учениците си, напътват ги, наставляват ги, но повечето от тях не прилагат това, което им се преподава. Който не прилага Любовта, разумността, добродетелта и Истината, неизбежно страда. Който ги прилага, е щастлив. Из Причини за страданията, УС, 29 декември 1935 г.

Ха-хах Между небето и земята. Или с други думи твърде духовен за хората и недостатъчно духовен за боговете. Дали някой може да избегне този етап по пътя?

Не мисля, че прочитането на словото може да замени директния контакт с Учителя. И все пак може да бъде зададен въпросът: Какво ни пречи четейки учението, и не само четейки, но във всеки един миг от живота да бъдем в жива връзка с Учителя? Християнството вече допусна грешката да се прекланя пред разпънатия Христос вместо да следва живия. Всъщност и по времето когато Беинса Дуно е живял на физическия земен план, и сега, от значение е това ученикът да носи образа на Учителя в сърцето си във всеки един миг, и всяко едно негово действие, желание или мисъл да съответстват на чистотата и да носят достойнствата на избрания образ. Ние трябва да носим светлината в себе си, а не да разчитаме на чуждата светлина. Докато Учителят е край нас, то ние можем да се възползваме от неговата светлина, но когато той си замине, какво ще ни остане? Не са малко случаите когато светци са въздействали в положителна посока на цели територии и хиляди хора около тях. Същото е правил и Беинса Дуно. В полето на действие на неговата светлина мнозина са можели да виждат по-далече и по-ясно от тези, които са били далеч от него; те са били повлиявани от магнетизма на неговото излъчване. Но колко са тези, които могат да запазят високата си вибрация и далеч от Учителя? Нещо аналогично, но в по-малък мащаб се случва и с много от четящите беседите. Докато четат, те са в едно възвишено състояние, но в повечето случаи малко след това бързо се връщат към ежедневието си, забравят за духовността и я заменят с материалните си привички.

Като говорим за острови: Двама мореплаватели претърпели корабокрушение и били изхвърлени на пустинен остров. И двамата едва не загинали от глад и ужас, защото смятали, че завинаги са откъснати от света. Подбрал ги кораб. И на острова бил построен здрав фар. Същите мореплаватели останали при фара, за да служат за спасението на загиващите. Сега настроението им се изменило. Те били щастливи, давайки спасителна светлина и без да се чувстват откъснати от света. Значи съзнанието за общуването със света и ползата за другите напълно преобразява хората. Общото дело е залог за успех.

И Беинса Дуно, и други учители позволяват употребата на алкохол единствено с лечебна цел. Мнозина обаче злоупотребяват с тези наставления и смятат, че едва ли не въпросните учители разрешават употребата на алкохол. Да изпиваш по една чашка вино на ден или по 50 грама ракия, или нещо подобно не може да бъде наречено „с лечебна цел“. Колкото до Библията, нека да не забравяме, че там нещата най-често са казани чрез символи и буквалното тълкуване може да разкрие едва една минимална част от вложения смисъл. За Павел съм чел мнения, че е допуснал известни грешки и донякъде изопачаване на християнското учение в отделни моменти, но това е неволно. Подобни грешки са допускани от повечето от последователите на което и да е световно учение.

Има хора, които обичат да са сред много хора и други, които се чувстват некомфортно в така обстановка. Обикновено вторите са по-чувствителни, отношението на другите към тях в много случаи им влияе силно. Затова и такива хора обикновено ограничават взаимодействието си с обкръжението като се затварят в себе си. За тях е най-добре да се движат в малки компании, с положително настроени приятели. Такива хора развиват страх да не направят нещо неправилно и затова често решават въобще да не го правят. Всичко това не е проблем освен ако не се е достигнало до крайност. Опитите да се накара такъв човек да „се отвори“ е малко вероятно да имат положителен резултат. Проблемът не е в това, че той не общува, когато е сред много хора, а в страха от грешки, който е другата крайност на безотговорността (като и двете са нежелани състояния). Също липсата на увереност в себе си, неспособността да управлява чувствителността си, която сама по себе си не е нещо лошо. Ако такива хора бъдат насила вкарани в големи компании, то е много вероятно самочувствието им още повече да пострада. Когато добият увереност в себе си, проблемът с големите групи от хора ще бъде решен. Големите групи от хора пак може да не им харесват, тези хора пак могат да не обичат да вземат често думата, но причината няма да е в страха да не се издънят и да не оставят лошо впечатление, а просто нежеланието да влизат в ненужно съприкосновение с енергиите на много хора, липса на интерес към темите на разговор и др. неща, които са индивидуални и не трябва да се налагат над другия.

Защо? Непрекъснатостта на съзнанието означава, то да бъде издигнато до плана на духовната триада. Единствено тя не прекъсва съществуването си през времето на продължителност на космическия ден, докато останалите тела се изменят, раждат и умират.

Емоционалното и (нисшето) умственото тяло реално не могат да съществуват по отделно. Ако едното е в хармония, то задължително и другото ще е в такава. Аз по-скоро съм склонен да гледам на хармонията като външна и вътрешна. Човек е всичките си тела или по-точно, това което ги управлява и използва. Последователността винаги следва да е отгоре-надолу. Ако тръгнем от физическото тяло, хармонията ще бъде временна и ще обхваща само физическото. Ако тръгнем от духа, хармонията ще обхване всички планове. Разбира се обикновения човек не може да се осъзнае на нивото на духа, затова трябва да започне от своята душа, от мислите си или емоциите/желанията – според своето развитие. По-висшето тяло може да се хармонизира независимо от по-нисшето, тъй като по отношение на висшето тяло, нисшето е само груба обвивка и в известен смисъл нещо външно. Аз бих разделил телата на три: физическо и етерно; емоционално и (нисше) умствено; духовна триада (атма, будхи, манас).

Ако се научиш да умираш по собствена воля, ще се научиш и да отлагаш смъртта си. Ограничение не съществува. Докато съществува планетата Земя, предоставяща необходимите условия за съществуването на физическото тяло, човек може да го поддържа живо. На другите планети човек трябва да си създаде тела подходящи за съществуващите там условия. По важното безсмъртие е това на непрекъснатостта на съзнанието. Т.е. по време на сън, след смъртта на физическото тяло, на емоционалното и менталното тяло да оставаш в пълно съзнание, будно и незамъглявано от нищо, непрекъсвано дори и от илюзорния Девачан. И така до края на Манвантарата, т.е. до настъпването на Космическата нощ или Пралайя. Колкото до висшите йоги, те могат да поддържат живо физическото си тяло и го правят според необходимостта. Те имат достатъчна власт над жизнения си поток за да могат да се въплъщават (раждат) и освобождават (умират) по свое желание. Но за да осъществяват това при всички случаи е необходимо първо да са постигнали непрекъснатост на съзнанието си. Възможно е също така, адепта да се прояви на физически план посредством нирманакая. Това е създадено със силата на волята (крияшакти) тяло, което замества физическото. За достигналите тази способност физическото безсмъртие се превръща в нещо съвсем излишно, тъй като те могат да си създадат тяло и да се освободят от него без необходимостта да минават през етапите на земния живот на обикновения човек.

Именно това е високомерие. И разбира се, най-опасното високомерие е това, което е "свободно" от егоизъм. Добре, да си представим, че е зима. Улицата е заледена. Пред мен върви човек, който се подхлъзва и пада. Аз му помагам да се изправи, просто защото съм най-близо. В случая мога да помогна и го правя. Какво му е лошото на това, че можеш да помогнеш? Къде е високомерието и егоизма? Нека да избягваме всички крайности, а не само някои от тях.

Няма непълно същество. Който търси намира. Необходимо е просто да потърсим в себе си. Между самотата и липсата има разлика. За нищите духом: нищ означава именно търсещ (оттам просещ, и съвсем неправилно беден).

Ако искаме да помогнем на някого е високомерие. Но ако искаме на този човек да му бъде помогнато, и виждаме възможност ние да осъществим тази помощ и го направим просто защото можем, без мисълта за награда, то тогава егоистичният елемент отсъства. Тогава фокусът не е върху това ние да помогнем, а върху самата помощ. Пак съществува възможност помощта да се окаже неуместна, но мотива за извършването няма да е удовлетворяването на егоистичното желание да се покажем. Помощта в този случай е просто една възможност, която сме оползотворили. Разбира се пак ще почувстваме удовлетворение от оказаната помощ (защото тя е нещо добро и красиво, а пред това не можем да останем безразлични), но не от това, че ние сме я оказали. Всъщност, за реализирането на помощта участие вземат много видими и невидими фактори и същества, и какъв дял има нашето участие, едва ли можем да преценим. В случая важен е резултатът, и ако той е положителен, ние следва да му се радваме, без значение степента на нашето участие в постигането му. Мотивацията също е важна, но тя се отнася само до индивидуалните ни развитие и карма.