Станимир

Това не е съвсем вярно. Знаеш нещо. Сутрин се събуждаш и явно осъзнаваш разликата между състоянието на сън и будното си съзнание. И с малко въображение можеш да си представиш, че можеш да се събудиш в още по-голяма степен; да станеш още по-осъзнат за живота, отколкото когато си буден. Да, представата ти ще е ограничена от моментната будност на съзнанието, но какво от това? Първото условие за успеха е вярата в неговата достижимост. Пробуждането съществува и е достижимо. Не е някаква отвлечена теория. Ние самите може да не го разбираме и представите ни за него да са ограничени, но то е достигнато от други хора и то не в резултат на случайност, а на целенасочен стремеж от тяхна страна.

Има един закон, според който за да бъде окончателно преодолян единият полюс, той трябва да се прояви с пълната си сила. Ако това не стане, то непроявеното ще остане спящо за да се прояви отново някога в бъдещето. В настоящето, когато много отрицателни прояви са в пика си, съществува реална опасност голяма част от хората трайно да се понесат по тяхното течение. И тук идват по-висшите същества от човека, които създават център на привличане свързан със светлите сили, към който хората при желание да могат да се хванат. Но хората все пак са свободни и ако унищожаването на злото на земята се отлага, то е заради самите хора.

Според мен малко бъркаш понятията. Страданията могат да са напълно безсмислени. Когато обаче човек следва определени стремежи и когато тези стремежи са в съгласие с принципите водещи всичко съществуващо към развитие, то тогава човек може да се чувства удовлетворен, без значение какви трудности и изпитания ще срещне по пътя си. Същото можеше да се каже и в темата за труда. Ето например в лекциите на П. Дънов той е поставен на едно високо равнище. При Толстой може би на още по-високо. Няма да търся цитати, а и си има отделна тема за труда. В манастирите - източни и западни, и в различните комуни също трудът е основно средство подпомагащо развитието, наред с молитвите и медитациите. Той дава една целеустременост и по-скоро тренира една настойчивост в следването на поставените цели. Той също така носи реални резултати от които хората реално се ползват. Той е един вид заземяване, за разлика от безсмисленото страдание. Христос на кръста изпълняваше мисия, Той следваше определени цели и свърши работа от плодовете на която се ползва цялото човечество. Това не бяха напразни страдания и мъки, и не те са му носели удовлетворение, а визията за бъдещето пред хората и надеждата, че то ще бъде малко по-добро в резултат от направената саможертва. Иначе радостта от страданията, откъсната от техния смисъл, лишаването на страданията от плодове, това си е мазохизъм. И когато по-горе написах, че лесно можем да си осигурим страдания, имах в предвид безсмислените страдания. И тях можем да си ги изстрадваме колкото си искаме, без това да има никаква полза нито за нас, нито за околните.

Аз поне в разсъжденията си имах предвид мъж и жена живеещи на семейни начала - с или без официален брак. Това е основата на всяко семейство, неговото начало. Оттам нататък с времето се създават всички останали семейни връзки.

Аха, системата преди всичко. Важно е да се работи - да, но по-важно е това, което правим да е изпълнено със смисъл и да е плодотворно; да знаем защо работим дадена работа. А това си е специална мотивация. Човек може да работи, защото чувства себе си полезен изпълняващ дадени функции отговарящи на уменията му - това също е специална мотивация и на мен лично би ми било все едно дали в този процес ще плащам данъци и осигуровки (аз лично в момента плащам такива, но не от загриженост за социалната ни система).

Човек може много лесно да си осигури страдания, мъка и несполуки.

Как човек разбира, че се е пробудил? Като осъзнае някаква част от действителността, която преди това не е осъзнавал. Сутрин се събуждаме и осъзнаваме много неща, които по време на сън не сме осъзнавали. Това което осъзнаваме разбира се далеч не е цялата действителност и ние можем да се пробудим още повече осъзнавайки я в един или друг нов неин аспект.

Тъй като животните нямат нужда от семейство и при много видове смяната на партньорите става ежегодно, то можем да кажем, че не съществува някаква биологическа необходимост от семейството. От друга страна нашето съзнание е надраснало това при животните, ние притежаваме индивидуалност, индивидуално отношение към проблемите и индивидуални предпочитания. В този смисъл необходимостта от семейство се определя изцяло субективно от човека. Индивидуалните предпочитания на някого може да са за семейството, докато на други - не. Т.е. човек е този, който определя какво му е необходимо индивидуално във всеки отделен случай. Няма някаква по-висша необходимост която трябва да следваме.

Тук става въпрос за потенциал, който може да бъде развит в даденото прераждане. Това, което е посято от духа в човешкото съзнание може да даде плодове, т.е. то може да бъде развивано от човека. Някои неща не могат да бъдат развиване в конкретното въплъщение ако това не е заложено от духа при въплъщението. Но всъщност в този случай самият човек просто няма да се интересува от тези неща, които не са заложени като семена в съзнанието му.

Мисля си, че човек трудно може да осъзнае какво е да си пробуден, нито пък да разпознае другите пробудени, докато самият той не се пробуди. И за да станат нещата още по-сложни мога да добавя, че според мен пробуждането има множество степени. И ако за някои хора можем да кажем, че са с по-будно съзнание от другите, то съществуват същества спрямо които такъв пробуден човек си е напълно заспал. Ако търсим някаква абсолютна будност на съзнанието, това би означавало да поставим граница пред еволюцията. Ние се движим по пътека, която се губи далеч извън обхвата на погледа ни в бъдещето и никой няма да извърви тази пътека вместо нас. Ако искаме да виждаме повече и по-надалеч, то трябва да се изкачим по пътеката на по-голяма височина.

Много мнения не ми харесват, но там акцентът не се прехвърля от контекста върху участващите във форума.

Подобно на темата за Украйна, тук отново се предявяват обвинения относно това кой как е реагирал (или не е реагирал) по даден проблем. От горното мнение, още от първото изречение излиза, че участниците във форума не реагират адекватно на живота около тях. Също нотка на обвинение относно участниците във форума прозвуча още в мнение 27. Сякаш сме длъжни да сме разтърсени от новината за убийството. Ами аз лично не съм. Разбира се предпочитам това да не се е случило, но то вече се е случило. Изпитвам известна тъга, не толкова поради смъртта, колкото поради човешката глупост проявила се преди и по време на инцидента. По отношение на бащата случилото се вероятно е заслужено, по отношение на убитото дете - вероятно не. Има все още твърде много неизвестни за да мога да кажа нещо по-категорично, но и да можех, нямаше да го направя. Случилото се има шанс да пробуди някого, но може и да не успее. Нека обаче да не искаме другите да виждат и да интерпретират видяното така, както ние го правим.

Първо, вменяваш ми лъжливи твърдения. Никъде не съм говорил за контрол - ти го правиш. Моето твърдение се отнася до съзнателността на действията ни и в частност възможността съзнателно да се движим по еволюционната пътека. Всъщност твърдението ми е, че вече това движение може да става само съзнателно и по никакъв друг начин. Ако волята на човек не е насочена към това да се развива духовно, той няма как да се развива духовно. Можело е до определен етап, който си мисля, че вече е преминат. Примерът с храненето трябваше да ти покаже, че съзнателното отношение към даден процес не е задължително да има отрицателни резултати. Що се отнася до морала, то пробуждането е пряко свързано с познаване и почитане на принципите управляващи битието, които са единственото мерило за моралност и неморалност.

Да де, ама и ти си купуваш храната от магазина и си я готвиш, а не я пасеш от ливадата.

Факт: нерядко по време на сън съм се осъзнавал, че сънувам и съм се събуждал, защото нещо в съня ми е било неприятно или пък съм оставал в съня си и всичко това по мое желание. Никой не е ръководил процеса отвън, нито съм чакал той да приключи естествено. За едно по-развито съзнание няма да е проблем да контролира аналогичните на съня процеси на по-високо равнище. Нека всъщност да проследим човешката еволюция. Ние не обикаляме цял ден като животните в търсене на храна и прекарвайки останалото време в сън. Правим и други неща, които ако се движехме само по течението и чакахме природата да ни ръководи, не би трябвало да правим. Ние вече сами си отглеждаме храната, след като сме запознати с начина по който можем да направим това, а не разчитаме на това, което расте в гората или в необработенише поля. Т.е. контролираме един процес, който уж не би трябвало да контролираме. И този процес на отглеждане и приготвяне на храната в следствие на човешката намеса е станал много по-различен и носи съвсем различни резултати отколкото ако не го контролирахме съзнателно.

Осъзнаване на какво? Ето, ти изказваш твърдението, че нищо от това, което знаем, не води до осъзнаване. Но съгласно самото твърдение, то няма да доведе до осъзнаване на това, което то твърди. Защо тогава изказваш това твърдение?

Добре е да се научим да разграничаваме това, което е под прага на съзнанието от това, което е над прага на съзнанието. Много от нещата, които извършваме са автоматизирани в резултат от многократното им повторение в миналото. Те са под прага на съзнанието ни. Отивайки някъде, не е необходимо да мислим за това как да поставим десния крак след левия, на какво разстояние да го поставим, колко бързо да го направим и т.н. докато ходим. Но все пак посоката в която се движим се определя съзнателно и това е достатъчно. Когато говорим не е необходимо да се замисляме над произнасянето на всеки отделен звук, но все пак това, което казваме определяме съзнателно (поне би трябвало). Това, което е под прага на съзнанието, не е необходимо да привикваме на съзнателно равнище. Но това, че вече сме го автоматизирали, подпомага и улеснява съзнателните ни действия. Това, което сега извършваме несъзнателно, някога е било част от нашето будно съзнание, когато еволюционната необходимост го е изисквала. С напредване на еволюцията всяко същество взема своето развитие във все по-голяма степен съзнателно в своите ръце. Нека не смесваме различните етапи. Хората вече могат да експериментират и ако следват някои основополагащи принципи, фатални грешки са изключени.

Огромната част от знанието е не-осъзната и осъзнаването й става в будно състояние на съзнанието. Можем ли съзнателно да привлечем нещо, което не познаваме? - Да. Човекът с неговото съзнание е като магнит. Той привлича от света около себе си неща сходни със своята настройка. В началото човекът може и да не знае какво точно ще привлече към себе си, но то ще отговаря на настройката на съзнанието му, а след като вече го е привлякъл няколко пъти, той вече може да го изучи и да го опознае. Както е казано: каквото посееш, това и ще пожънеш. Сеенето е за предпочитане да става в будност на съзнанието.

Май да. За човека не е нормално будното състояние да се свързва с несъзнателност. Ако говорехме за камъни или за растения, тогава можеше да кажем друго. При човека степента на будност е пропорционална на степента на осъзнатост. Всъщност съзнанието е това, което е будно. Затова говорим за будност на съзнанието.

Ако не осъзнаваме нещо, можем ли да твърдим, че сме пробудени? п.п. Тарото беше много важно да се спомене

Наистина много от начините по които се самоопределяме са временни и не се отнасят за духа на човека, но те все пак са верни по отношение на средата и условията в които сме се родили. Всеки може да каже: всички сме хора, или дори: всички сме живи същества. Но това пак са относителни определения, целящи или обединяване, или разделяне по даден признак. Т.е. самото класифициране на някого в дадена група може да има за цел както разделение, така и обединяване, като в единия случай ще се наблегне на разликите, докато в другия на общите неща. А и самият факт, че търсим обединяване, говори за разделение или по-скоро за отделност. И наистина всеки човек си е отделна индивидуалност с отделно съзнание, отделна еволюция и отделен живот, които колкото и да са взаимосвързани и взаимозависими с тези на другите хора, все пак си остават отделни. И ако търсим някаква хармония, синхрон във всичко съществуващо, то пак е невъзможно без отделността. От еднакви тонове мелодия не може да се получи, нито от еднакви цветове - картина. Нациите в света представят различни условия в които хората биват възпитавани. Това дава възможност на духа да стимулира развитието на определени свои качества, въплъщавайки се в една или друга нация, или в един или друг етнос. Ако го нямаше това различие в условията за живот между различните етноси и семейства, ако го нямаше разделението на по-бедни, по-богати, семейства с по-добро възпитание и образование и т.н., то и за духа нямаше да има възможност да влияе на развитието си въплъщавайки се в нужната за това среда. Нямаше да има и как законът за кармата да възстанови нарушеното равновесие.

Проблемът с управляващите, които уж избираме, не е лесен за разрешаване. Реално човек не може да влезе в политиката, ако не премине през някоя от вече съществуващите и утвърдени партийни структури. Просто, каквито и качества да притежава, той трудно ще бъде избран от гласоподавателите. Тук възниква първата зависимост. С всяко отклоняване от партийните интереси, отклонилият се не само, че вече не получава подкрепата на партията, но си създава нов враг. За една утвърдена политически личност все пак е възможно да се откъсне от партията и да отстоява нечии други, а не партийните интереси, най-често създавайки си нова партия. Ако приемем, че това е един желаещ положителна промяна човек, и знаещ как да я постигне, той би следвало да си намери сподвижници, защото сам няма как да успее, които да са достатъчно можещи и лоялни към идеята. Всяка идея и всяка промяна обаче, за да се утвърдят срещат яростно съпротивление от средата и силите, които поддържат старото статукво. Тук могат да се очакват протести от страна на хората, противодействие от страна на бизнеса и др. Политиката е в изключително висока степен зависима от бизнеса. Ако прибавим и международната зависимост, която би поставила всяка неудобна държава в изолация, то нещата не изглеждат много оптимистично. Трета зависимост са практиките на коалиране на партии с не особено сходни интереси, с цел вземането на властта. Това води до сериозни компромиси, които участващите в коалицията партии следва да правят. Обединения са допустими само когато посоката, която се следва е една. Друг проблем е, че гласоподавателят няма особени възможности да санкционира избраните от него политици, ако те вече не отговарят на очакванията му. Да, на следващите избори ще гласува за други, но това не е решение. Някой вероятно ще попита, защо тогава едни държави успяват да осигурят един по-висок стандарт на живот за гражданите си, докато други - не. Всъщност факт е, че класовото разделение в световен мащаб се увеличава, като групата на богатите разбира се не е особено голяма. Покупателната способност на населението пада навсякъде, а това предизвиква затруднения в бизнеса. С цел да намалят себестойността на продукцията си много производители изнесоха производството си в страни с по-нисък стандарт на живот. Целта естествено е да се запази доколкото е възможно равнището на потребление. И тук може би някой ще забележи, че страните с висок стандарт имат нужда от колкото се може повече държави с нисък стандарт на живот, защото в противен случай големите международни компании няма как да произвеждат продукти с достатъчно ниска себестойност. За България е минус и числеността на населението. В държави като Индонезия, Индия, Пакистан и т.н. е много по-удобно да се правят инвестиции. Но по-важното е, че при този изначално нисък стандарт на живот, от който тръгваме, е почти невъзможно той да се увеличи съществено. Първо, това би ограничило възможностите ни за износ, защото по-високите заплати при равни други условия водят до увеличена себестойност. Мащабите в които произвеждаме няма как да ни осигурят печалба от тези мащаби. Нямаме такъв потенциал. В браншове като туризма, високият стандарт на живот също ще доведе до преориентиране на голяма част от туристите към други дестинации.

Аха, отново Путин е виновен. Западът естествено отново са добрите. Не мислиш ли, че си твърде пристрастна? Не разбрах какво е отношението ти към проблема в Турция. Или може би там няма проблем?

Хайде сега да изкоментираме Турция, където студентите бяха смачкани не без мълчаливото съгласие на САЩ и Европа. Защо в Турция не се получи това, което се случи в Украйна? Защото някой на запад не го пожела. Турските студенти са без значение, техните права не са потъпкани. За Сирия няма да говорим. Само думи и нищо повече, и естествено защото отново западът няма интерес. Масите е лесно да се манипулират и всеки глупак разбиращ малко от психология може да предизвика революция в абсолютно всяка държава по света. Стига да държи определени лостове под свой контрол. Западът има нужда от Турция която да произвежда евтина продукция, а това могат да правят и тъпите фанатици. Не са нужни чак толкова много студенти. А колко лесно беше да се направи преврат... Ама те студентите и на НАТО не са им нужни. Тъпите фанатици отново са по-удобни. А сирийските бежанци вероятно ще нанесат такъв удар върху икономиките на някои близко-източни държави, каквито евреите и американските им братя не биха могли да постигнат и с десет войни.

Днес Обама открито предложи първо страните от НАТО да отделят повече средства за въоръжение и модернизиране на армиите си (естествено не с руски оръжия). Правеха се намеци, че Русия едва ли не ще започне да напада всички съседни държави, но САЩ е готов да се противопостави. Това е често срещана манипулация да се създава несъществуващ проблем, чието решаване да изисква удобни за САЩ действия. САЩ и ЕС заплашиха Русия със санкции, ако нападне Украйна. Това няма нищо друго за цел освен да покаже на света колко коварни и гадни са руснаците, а че американците са добрите, които естествено ще ги защитят. И глупаците разбира се им се вързват. Разбира се след като Русия не нападне Украйна, добрите американци ще кажат, че това е резултат от техните смешни заплахи и ще се изкарат победители в конфликта. Обама предложи на Европа и американски шистов газ, който естествено ще е прекалено скъп заради разходите по транспортирането, но пък американските компании вече са готови да разработват залежи и в Европа. Сега остава някои правителства да покажат в достатъчно голяма степен идиотизъм и да позволят подобни проекти на своя територия. Най-вероятно такива ще са Украйна и Полша. Случайно ли е активизирането на Обама? Не, идването му в Европа е част от една добре планирана война с Русия от която обаче Русия няма полза. Ползите от тази война е за САЩ и някои американски компании, което трябва да подскаже на мислещите хора, кой стои зад разпалването на конфликта.