Станимир

Ха-хах. Лошото е, че при такъв дуел смъртта няма какво да загуби. Иначе щеше да е супер интересно.

Че твърде много мислиш за политика и политически лидери напоследък

Хайде от мен да мине, нещо на български „ ...Йогите казват, че ако концентрираме ума си върху върха на носа, след няколко дни ще започнем да усещаме прекрасни благоухания. Ако се концентрираме върху корена на езика, ще започнем да чуваме звуци. При концентрация върху върха на езика ще усещаме чудесни вкусове, а ако се концентрираме върху средата на езика, ще се чувстваме сякаш влизаме в контакт с нещо. При концентрация върху небцето човек започва да вижда странни неща. ... “ Раджа Йога - Свами Вивекананда В текста не се споменава конкретно какво точно трябва да се види, чуе, усети, затова че ако някой види (чуе, усети) нещо дето не иска, сори.

Най-добре е щом ни сполети някакво страдание да не се опитваме да го свързваме с точно определен наш недостатък или действие в миналото. Всеки човек има много несъвършенства и следва да работи за изправянето им, независимо дали му носят страдание или не. А самите страдания се преодоляват чрез тяхната противоположност. Човек няма нужда да страда в каквито и трудности да е поставен. Страданието е нашата собствена реакция на външните условия и от нас зависи да го заменим с радост. Да, понякога е трудно и се изисква огромно самообладание, цялостно вътрешно равновесие и сила на волята, но не е невъзможно за каквито и трудности да става въпрос. Това за страданието. За прошката, най-добре е въобще да не се обидим или да обвиняваме другия за действията му, които са ни причинили страдания. Можем безпристрастно да преценим правилността на неговите действия, да се потопим в неговата гледна точка, но ако изпитаме някакво отрицателно чувство и страдание, то причината е в самите нас.

Това е леко изменена версия на третата част от йога сутрите на Патанджали отнасяща се за сидхите. Текста с коментари към него го има тук. Предполагам, това че текста е на английски, няма да се окаже препятствие за тебе. Все пак ако си упорит в желанието си да развиеш сидхи, не би се спрял дори и ако текста беше на санскрит. Приятно четене и упражняване! 1. Concentration is the fixing of the chitta (mind stuff) upon a particular object. This is dharana. 2. Sustained concentration (dharana) is meditation (dhyana). 3. When the chitta becomes absorbed in that which is the reality (or idea embodied in the form), and is unaware of separateness or the personal self, this is contemplation or samadhi. 4. When concentration, meditation and contemplation form one sequential act, then is sanyama achieved. 5. As a result of sanyama comes the shining forth of the light. 6. This illumination is gradual; it is developed stage by stage. 7. These last three means of yoga have a more intimate subjective effect than the previous means. 8. Even these three, however, are external to the true seedless meditation (or samadhi) which is not based on an object. It is free from the effects of the discriminative nature of the chitta (or mind stuff). 9. The sequence of mental states is as follows: the mind reacts to that which is seen; then follows the moment of mind control. Then ensues a moment wherein the chitta (mind stuff) responds to both these factors. Finally these pass away, and the perceiving consciousness has full sway. 10. Through the cultivation of this habit of mind there will eventuate a steadiness of spiritual perception. 11. The establishing of this habit, and the restraining of the mind from its thought-form-making tendency, results eventually in the constant power to contemplate. 12. When mind control and the controlling factor are equally balanced, then comes the condition of one-pointedness. 13. Through this process the aspects of every object are known, their characteristics (or form), their symbolic nature, and their specific use in time-conditions (stage of development) are known and realized. 14. The characteristics of every object are acquired, manifesting or latent. 15. The stage of development is responsible for the various modifications of the versatile psychic nature and of the thinking principle. 16. Through concentrated meditation upon the triple nature of every form, comes the revelation of that which has been and of that which will be. 17. The Sound (or word), that which it denotes (the object) and the embodied spiritual essence (or idea) are usually confused in the mind of the perceiver.. By concentrated meditation on these three aspects comes an (intuitive) comprehension of the sound uttered by all forms of life. 18. Knowledge of previous incarnations becomes available when the power to see thought-images is acquired. 19. Through concentrated meditation, the thought images in the minds of other people become apparent. 20. As, however, the object of those thoughts is not apparent to the perceiver, he sees only the thought and not the object. His meditation excludes the tangible. 21. By concentrated meditation upon the distinction between form and body, those properties of the body which make it visible to the human eye are negated (or withdrawn) and the yogi can render himself invisible. 22. Karma (or effects) are of two kinds: immediate karma or future karma. By perfectly concentrated meditation on these, the yogi knows the term of his experience in the three worlds. This knowledge comes also from signs. 23. Union with others is to be gained through one-pointed meditation upon the three states of feeling-compassion, tenderness and dispassion. 24. Meditation, one-pointedly centered upon the power of the elephant, will awaken that force or light. 25. Perfectly concentrated meditation upon the awakened light will produce the consciousness of that which is subtle, hidden or remote. 26. Through meditation, one-pointedly fixed upon the sun, will come a consciousness (or knowledge) of the seven worlds. 27. A knowledge of all lunar forms arises through one-pointed meditation upon the moon. 28. Concentration upon the Pole-Star will give knowledge of the orbits of the planets and the stars. 29. By concentrated attention upon the center called the solar plexus, comes perfected knowledge as to the condition of the body. 30. By fixing the attention upon the throat center, the cessation of hunger and thirst will ensue. 31. By fixing the attention upon the tube or nerve below the throat center, equilibrium is achieved. 32. Those who have attained self-mastery can be seen and contacted through focusing the light in the head. This power is developed in one-pointed meditation. 33. All things can be known in the vivid light of the intuition. 34. Understanding of the mind-consciousness comes from one-pointed meditation upon the heart center. 35. Experience (of the pairs of opposites) comes from the inability of the soul to distinguish between the personal self and the purusha (or spirit). The objective forms exist for the use (and experience) of the spiritual man. By meditation upon this, arises the intuitive perception of the spiritual nature (the purusha). 36. As the result of this experience and meditation, the higher hearing, touch, sight, taste and smell are developed, producing intuitional knowledge. 37. These powers are obstacles to the highest spiritual realization, but serve as magical powers in the objective worlds. 38. By liberation from the causes of bondage through their weakening and by an understanding of the mode of transference (withdrawal or entrance), the mind stuff (or chitta) can enter another body. 39. By subjugation of the upward life (the udana) there is liberation from water, the thorny path, and mire, and the power of ascension is gained. 40. Through subjugation of the samana, the spark becomes the flame. 41. By the means of one-pointed meditation upon the relationship between the akasha and sound, an organ for spiritual hearing will be developed. 42. By one-pointed meditation upon the relationship existing between the body and the akasha, ascension out of matter (the three worlds) and power to travel in space is gained. 43. When that which veils the light is done away with, then comes the state of being called discarnate (or disembodied), freed from the modification of the thinking principle. This is the state of illumination. 44. One-pointed meditation upon the five forms which every element takes, produces mastery over every element. These five forms are the gross nature, the elemental form, the quality, the pervasiveness and the basic purpose. 45. Through this mastery, minuteness and the other siddhis (or powers) are attained, likewise bodily perfection and freedom from all hindrances. 46. Symmetry of form, beauty of color, strength and the compactness of the diamond, constitute bodily perfection. 47. Mastery over the senses is brought about through concentrated meditation upon their nature, peculiar attributes, egoism, pervasiveness and useful purpose. 48. As a result of this perfection, there comes rapidity of action like that of mind, perception independent of the organs, and mastery over root substance. 49. The man who can discriminate between the soul and the spirit achieves supremacy over all conditions and becomes omniscient. 50. By a passionless attitude towards this attainment and towards all soul-powers, the one who is free from the seeds of bondage, attains the condition of isolated unity. 51. There should be entire rejection of all allurements from all forms of being, even the celestial, for the recurrence of evil contacts remains possible. 52. Intuitive knowledge is developed through the use of the discriminative faculty when there is one-pointed concentration upon moments and their continuous succession. 53. From this intuitive knowledge is born the capacity to distinguish (between all beings) and to cognize their genus, qualities and position in space. 54. This intuitive knowledge, which is the great Deliverer, is omnipresent and omniscient and includes the past, the present and the future in the Eternal Now. 55. When the objective forms and the soul have reached a condition of equal purity, then is At-one-ment achieved and liberation results.

С кое точно не си съгласен? С това че хората имат собствено магнитно поле или с това че магнитното поле на земята не може да се прекъсне? Всичко живо има магнитно поле. Като се прекъсне полето, това означава смърт на тялото. Може да стане промяна на магнитните полюси на земята, но не и прекъсване на магнитното и поле.

Хората си имат собствени магнитни полета. А магнитното поле на земята няма как да спре.

Не можем да знаем всичко. Това което знаем обаче е основа за нашата вяра. Например, човек познава закона за причините и следствията, и знае, че добрите му дела ще дадат съответните плодове в бъдещето. Той не знае как точно ще се проявят тези плодове в живота му, но знае, че те неизменно ще се проявят. Тука имаме съчетание на вяра и знание за законите. Вярата и знанието не могат да си противоречат. Ако си противоречат, то едно от двете не е истинско. В човек не можеш да вярваш, но можем да му имаме доверие. Вярва се в това, което е неизменно. Човекът може да взема различни решения в едни и същи ситуации – правилни или погрешни от гледна точка на духовните закони.

Откр.3:14 И на ангела на лаодикийската църква напиши: тъй казва Амин, верният и истински свидетел, началото на Божието създание: Откр.3:15 зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Откр.3:16 Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. Откр.3:17 Защото казваш: богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол, - Откр.3:18 съветвам те да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотите на твоята голота, и с очна мас намажи очите си, за да виждаш. Откр.3:19 Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай. Посвещението на Уран...но в текста няма място за понятия добро и зло... На фона на всеобщата жега, индивидуалната студенина сама по себе си е нещо добро, тъй както в условия на всеобщ студ индивидуалната топлина е нещо добро... Как да няма място за добро и зло? Точно това са горещото и студеното. Грешките винаги са за предпочитане пред бездействието. От грешките човек може да се поучи, може да натрупа сили, а от бездействието, от липсата на воля, резултатите задължително ще са негативни.

С едно растение може да става. А дали е възможно в големи мащаби? Каква сила на мисълта трябва да притежава йогът? Иначе по един портокал на 15 минути, прави 96 на ден, около 36000 годишно и то ако не прави нищо друго, което реално не е по силите дори и на най-напредналите. Не се знае каква е хранителната полза от тези портокали. И всичко това осъществявано в големи мащаби е сериозно нарушаване на растителната еволюция. Как става номера не знам, но вероятно е чрез управление на елементалните еволюции. Доста рисковано занимание, защото използването на тези сили дори и с най-малкия мателиален мотив носи сериозни негативни последствия.

Според мене не точно на Хитлер, а на човек с определени качества. Хитлер просто се е оказал подходящ. Ако не беше Хитлер, кармата вероятно щеше да привлече някой друг човек с подобни качества на неговата позиция. От всичко това не бива да се правят изводите, че действията на Хитлер са кармично оправдани. Кармата не може да задължи никого да постъпи по точно определен начин. Ако Хитлер бе преодолял нисшата си природа и фанатизма си, то той би постигнал сериозен успех в духовното си развитие, а кармата щеше да намери начин да се прояви по друг път. Шансовете това да се случи обаче вероятно са били минимални.

По-скоро е имало възможност Хитлер въобще да не заеме властта, а неговото място да заеме някоя лидер, който би следвал различна политика. Но това би станало ако мисленето, не само на германците, но и на населението от останалите „цивилизовани и развити“ страни по това време, е било по-различно.

Мисъл на деня – 11 юни 2009 г. Казвате: „Духът ще ни открие истината.” – Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според областта, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята; астрални – които се отнасят до сърцето, до света на желанията и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Из Малкият повод, ООК, 23 март 1927 г. Молитвен наряд за четвъртък: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Той иде - песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Чита е нашето Внимание. Това може да се приеме за вярно от определена гледна точка, но далеч не изразява напълно това, което читта е. Ще дам няколко определения от различни автори и школи. ЕРИМ: Индуизъм: Инстанция във Вътрешния орган (Антахкарана), която се определя като духо-материя и поражда възприятието и мисленето. Будизъм: 1. Като синоним на манас (мислещия дух) и виджняна (съзнанието) читта означава съвкупността от духовните процеси и явления и се отъждествява с мислещия, различаващ дух. 2. В Абхидхарма читта се схваща като нещо отделно от духовните фактори (Четасика), т.е. като вид духовна субстанция, което води до субстанциалното разбиране на феномените. 3. В терминологията на Йогачара читта се отъждествява със съзнанието-склад (Алая-виджняна), източник на всички духовни дейности. Според този възглед вселената не е нищо друго освен читта, „чисто съзнание“. Тук тази дума се употребява като синоним на „Последната действителност“ или Татхата, т.е. на понятията за абсолюта. ЕР на Блаватска: Читта (санскр.) Основа на съзнанието; субстанция на ума, главна субстанция на менталното съзнание.

Не бих искал да заемам ничия страна в този диалог. Но моята сила е в иронията. С други думи мъничко да засиля "боите" , за да изпъкнат образно казано ... "небивалиците" в разсъжденията на "кармистите" - почитателите на учението за Карма. ... Учението за карма, за съжаление се опростява прекалено много и също така се изопачава с цел по-лесното му разбиране. Не е лесно да се определи кое обхваща законът и кое – не. Ако аз утре изляза с автомат на улицата и застрелям 15 души, това няма да е тяхната карма или поне не на всичките. Законът ще се прояви след това и ще компенсира всички замесени страни според начина по който реагират на ситуацията. Аз имам свободна воля и мога да се намеся в съдбата на другите. Не мога да се намеся във вътрешния им, духовен живот, но мога да се намеся във външния. Кармата определя следствията, но причините се определят от хората. Хората живеят във взаимна зависимост и няма как изборът на един да не влияе, положително или негативно върху останалите. Има и групова карма, която често се забравя. Несъвършенствата на всеки човек се отразяват и върху всички останали, защото ако една единица в дадена система е несъвършена, то цялата система е несъвършена. Доста се говори за помагането. „Трябва ли да помагаме?“ „Не трябва ли да помагаме?“ „Ще нарушим ли закона за кармата?“ Ще се опитам да опростя нещата. В каквато и ситуация да попадне човек, той предприема някакви действия. Дали помага или наврежда, не винаги е лесно да се определи, но той задължително предприема действия. Мисълта; отношението му към ситуацията; чувствата, които тя предизвиква у него; въздържането от физически действия също са действия. Човек не може да остане безучастен. Значи, не е въпросът дали ще направим нещо, а какво. Кое ще предизвика по-лека карма и кое ще я утежни си зависи от конкретната ситуация. Може да е действието, може да е бездействието, като и в двата случая нашата мисъл ще предизвика много по-сериозни кармични последствия (положителни или отрицателни) от физическите ни действия.

Църквата не случайно използва тамяна за енергийно прочистване. Смолата от иглолистни дървета също е подходяща и най-вече кедровата.

Защо трябва да се отнася всичко в едната крайност и то отрицателната? Молитвата не е нито лицемерие, нито невежество, нито егоизъм – това са човешки качества. А дори и в лицемерната молитва има нещо истинско, ценно, но първо трябва да се научим да го забелязваме. Един диамант и в калта, и посред обикновените камъни пак си остава диамант. Така във всяка молитва има нещо чисто и именно то е от значение. Останалото лесно може да бъде отстранено.

Къде е справедливостта и мъдростта ли? Очевидно не е в изборите който огромната част от хората правят. Очевидно не е в господстващия модел на мислене. Това е нашата планета – на хората (не само на хората, но в случая това е без значение). Божията любов, мъдрост и справедливост ни поставя в условията на свобода, която е съобразена с нашето развитие. Как ще използваме тази свобода си е наша работа – и в индивидуален и в колективен план. Щом съществуват престъпници сред обществото, значи нещо ги е привлякло към съответното обкръжение. На хората се дават възможности и нищо повече от това. Божията любов, мъдрост и справедливост дава възможностите, а човек развивайки собствената си любов и мъдрост ги оползотворява. В случая с човечеството налице са само любовта и мъдростта от страна на Бога.

Мисъл на деня – 8 юни 2009 г. Най-близкото същество, което ние познаваме, то е Бог вътре в нас, затова Той е първият, Когото трябва да обичаме. Няма някой друг по-пръв от Него. Вторият по място, който иде – ближния го наричат, то е Духът. Третият – то сме ние. Да обичаш себе си, то е Синът. Из Всичките народи, 28-ма НБ, 24-ти април, 1938 г.

Злото е зло и доброто е добро само по отношение на извършителят му, в зависимост от неговата мотивация. Ако някой ни открадне примерно много пари може да определим неговото действие като зло, но не и това, че са ни били откраднати парите. Затова и кармата ще „санкционира“ извършителя на кражбата, но няма да „компенсира“ нашата загуба. Често търсим доброто и злото в следствията, но те с в причините. За нас това че са ни откраднали пари е следствие. Причините са там където се прави избор.

Дали е правилно да разглеждаме доброто и злото като полюси? Ако си представим една безкрайна права линия и себе си като точка лежаща на тази линия, то доброто ще бъде всичко надясно от тази точка, а злото – всичко наляво. Мислейки за това, което е надясно от нас, насочвайки вниманието си към него, ние се придвижваме в съответната посока. Не е без значение в коя посока ще се движиш, затова доброто и злото не могат да бъдат приравнени. Ние самите можем да изберем както едното, така и другото. От тази гледна точка ние сме отвъд доброто и злото. Изборът ни предопределя това какво ще сътворим – добро или зло, но самите ние оставаме неизменни, освен ако не се отъждествяваме с телата, мислите и действията си. Мракът е отсъствие на светлина и нещо повече – мрак не съществува. Всичко е светлина – навсякъде, без изключение. Може да е с различна интензивност, с различна скорост на вибрация и сила, но всичко, навсякъде е светлина. Ние виждаме разбира се само едно ограничено късче от целия безкраен спектър на светлината. Ние възприемаме само това, което са способни да доловят сетивата и ума ни. За грубите енергии сетивата ни са станали прекалено фини, а за висшите енергии, сетивата ни са все още прекалено груби.

Какви означава да бъде човек добър и може ли да дадем определение за абсолютна доброта? Като добър човек можем да определим този, живеещ според Божествените/Космичните закони. Тогава ще имаме един критерии за оценка извън самия човек. Проблемът с непознаването на тези закони или с недостатъчното им познаване обаче си остава. Т.е ние ще можем да оценим доколко един човек е добър в абсолютен смисъл, доколкото самите ние познаваме законите движещи битието и доколко сме в състояние да видим последствията от действията на въпросният човек в момента на извършването им. Когато говорим за отделния човек, на доброто не трябва да се гледа като на нещо статично. Равновесието е в постоянното усъвършенстване. Статичността е зло. Статичното равновесие е невъзможно. Силата, която неминуемо нарушава всяка статичност е добро. Космичните закони изискват от човека движение, защото самият живот е движение. Движението прави човека жив. Като добър човек може да определим този, които е в хармония със своята душа, с Божественото в себе си, както и с Божественото във всичко останало. Той е в хармония с еволюцията, с целите и развитието на цялото от което е част. В случая визирам човечеството и близките до човечеството еволюции с които човечеството има по-близки отношения. Останалите еволюции са твърде далечни от нас за да можем да ги разберем и да почувстваме връзката и целостта си с тях. Добър е човек, който с действията, мислите и думите си не наранява пряко или косвено нито едно живо същество. На доброто винаги следна да гледаме като на един идеал. Ние можем да сме добри в отделни случаи, в които действаме според този идеал, но винаги трябва да се стремим да постъпваме според него. Ние трябва да държим доброто над нас, като нещо към което се стремим, а не като нещо, което сме. Това не означава, че трябва да се определяме като лоши. Не, важно е самото движение. Важно е дали с действията си се приближаваме или отдалечаваме от идеала си за добро. От това произтича и собствената ни представа за това доколко сме добри. Всъщност по-точно е да се каже: от това произтича собствената ни представа доколко действията ни се правилни. Ако ще се дава оценка, тя трябва да е на всяко едно действие и мисъл. Човекът не е нито едното, нито другото.

Кой е казал подобно нещо? Питаш и ти отговориха, а какво трябва и какво не трябва си е твой проблем.

Не, не можеш да накараш насила другите да те харесват. Но първо си отговори на въпросът: сигурен ли си, че действително не те харесват или просто си го внушаваш? И сигурен ли си, че причината за да не те харесват е тази, че си по-напред от тях или може би прекалено много държиш да им го демонстрираш?

Не, практически не е възможно. Не виждам как физик може да твърди подобни неща. Вместо да четеш статии какво е казал Васил Манев, потърси информация (в интернет вероятно има предостатъчно) за живота на звездите, какво представлява фазата на червен гигант, кога и защо настъпва и други подобни неща.