Станимир

Нищо божествено не може да бъде създадено и никога не е било създавано дори и от Бог. Божественото е вечносъществуващо.

http://www.selenabg.com/index.php/2008-07-...-29-45/464.html Туй подчертаното доста се съмнявам да е казвано някога от Б. Дуно. По-скоро авторът на статията го е добавил от себе си.

Всичко е божественно, но за да можем да еволюираме то ни създава препятствия. Дървото е божествено, но не и масата направена от него. Човек може да създава от вечно-съществуващите божествени по своята същност елементи всякакви комбинации – красиви или ужасяващи. С това същността на тези елементи не се променя и те си остават божествени, но комбинациите са си чисто човешко творение.

Цялото това разнообразие от НЛО-та просто не е необходимо. Познатата ни инертна грубо-физическа материя, във по-висшите планове е пластична и изцяло подчинена на ума. Т.е. в астралния и менталния светове примерно, придвижването се извършва със силата на мисълта. Освен това никакви средства не могат да помогнат на човек (или нечовек) да попадне в сфера надхвърляща нивото на съзнанието му и да остане в будно състояние. Колкото до придвижването на чисто физически план, трябва да се има предвид, че животът в другите галактики дотолкова се различава от познатия ни, че дори и да придвижим телата си до там, това няма да ни свърши работа. Необходимо е човек да се облече с тяло подходящо за условията в другите светове. Това може да стане като се роди по естествения начин за съответстващата еволюция или ако е високо-напреднала духовна същност, освободена от необходимостта за прераждане, да си създаде тяло за проявление посредством крияшакти. Всяка планета, система, галактика или галактически куп следва да се разглеждат като различни сфери, като различни живи същности, между които съществуват определени граници и строго определени отношения с които хората няма как да не се съобразят и да преодолеят по-изкуствен начин. Представете си примерно един атом в човешкото тяло. Какъв е шансът да напусне тялото по своя собствена воля? Той е ограничен в определена сфера. Дадена му е съответната свобода, но докато не надхвърли състоянието си на атом, не може да напусне тази сфера по своя собствена воля.

От това естествено възниква нелесният въпрос: Какво представлява тъмната ни страна? Интересно ще ми е да чуя отговорите на повече хора.

Това донякъде е вярно. И все пак поставяш ограничение пред начина по който един „знаещ“ човек би се изявил. Христос не е проповядвал единствено на учениците си. Също така, от начина по който си формулирал изречението, човек може да си направи заключението, че поставяш участниците във форума в категорията на „излишната публика“, т.е. на незаслужаващи вниманието на „знаещите“. Всъщност в цялото мнение виждам предимно желанието да се покаже невежеството“ на пишещите и да ги отличи от „знаещите“. Аз лично предпочитам да не категоризирам хората на знаещи и незнаещи. Знанието е многоаспектно, с различен обхват и разбирането му от хората е относително. Знаещият в една област не винаги е знаещ в друга. Също така, това че знанието на духовните учители надхвърля многократно знанията на всички земни учени взети заедно, не омаловажава постигнатото от последните, нито постиженията на последните омаловажават наученото от някой самоук астроном примерно. Когато един човек каже нещо, тези които са на една вълна с казаното ще го разберат. „Знаещият“ не избира кои ще привлече към себе си. Тази работа върши законът на привличането. Може да привлече както почитатели, така и противници.

Под „да познаваме себе си“ разбирам, до познаваме божественото в себе си, нашата истинска същност. Всички тела (умствено, емоционално и др.) служат за това, божественото в нас да се прояви и проявявайки се да го опознаем. Значи човек познава (божественото в) себе си, като го прояви. Преди това то съществува в зародиш, в непроявено, спящо и непознаваемо състояние. За да познаеш себе си, не е достатъчно да знаеш че притежаваш всичко, което и Бог притежава, че имаш безкраен потенциал за развитие, а да го приложиш, да изявяваш все повече и повече божествената си същност и да я живееш. Всъщност човек не може да познае себе си, може единствено все повече е повече да се опознава.

Има закон за кармата. Във вселената няма собственост, а отговорност. Но това е нещо съвсем различно и не отговаря на въпроса ми. Или аз не разбирам връзката... обясни, моля. Ще се опитам да го кажа по друг начин. Авторското право регулира интелектуалната собственост и собствеността върху творчеството. То си е човешки закон. В космоса няма собственост. Това, което сътворяваме е свързано с нас, ние сме отговорни за него (за всяко наше действие, дума, чувство или мисъл), с него ние влияем на творението и го моделираме. Един ден хората ще създават цели планетни системи по начина по който в настоящето формулират своите мисли. Зад всяка планета, зад всяка звезда, зад всяка галактика стои по едно разумно същество, което я обуславя и поддържа, и човек в далечното бъдеще, в някоя от следващите маха-манвантари ще достигне такава степен на развитие. Човек и сега е сътворец, във всеки един момент, но не можем да го осъзнаем, а мащабите на човешкото творчество ни изглеждат незначителни. За човека това, което прави е нещо обичайно. В бъдеще също толкова обичайно ще е създаването и поддържането на цели светове. Разбира се тогава хората ще се преодолели съществуващата в момента безотговорност по отношение на това, което правят (мислят).

Има закон за кармата. Във вселената няма собственост, а отговорност.

Има два стимула – страхът и любовта. Болката не е стимул, а желанието да избягаш от нея, т.е. страхът от нея. Другият стимул е любовта. Тогава можеш да приемеш болката, но не заради самата болка, а заради нещо друго. Кое е то, оставям всеки да си отговори. Браман, това което наричаш „вина“, всъщност е човешката съвест, чувството за отговорност, за съпричастност към другите. При вината човек не толкова го боли, колкото се чувства омърсен. Добре известен е изразът „чиста съвест“. Докато истинското чувство за вина е дреха, с която сме се облекли и в която не можем да се понасяме, но не можем да съблечем, то фалшивата вина и дреха която тайничко харесваме.

Дали точно този избор: да бъдем или да не бъдем творци, е в наличност? Аз по-скоро смятам, че творчеството е едно от нещата, от които на можем да избягаме. Остава ни единствено да го овладеем. Може би за всеки ще е полезно да се опита да се постави на мястото на Бог и да поразсъждава върху проблема с творчеството (сътворчеството) от тази гледна точка. Без значение колко жалък ще е подобен опит, мисля че той ще се окаже полезен.

Вината не е нужна на никого. Тя не е нещо присъщо на божествената ни природа, а обвивка с която се обграждаме. Атмосфера която сами си създаваме и с която се обгръщаме. Тя е наше собствено творение, което ще влачим със себе си (подобно на всички останали нисши чувства) докато продължаваме да го подхранваме. Човек има нужда само от това, което е присъщо на божествената му същност. Вината не е от тази неща. Липсата на чувство за вина не е липса на съвест или на чувство за отговорност. Последните две имат основа в човешкия дух. Те не изискват човек непременно да сгреши за да се проявят, а за да се прояви вината се изисква точно това – погрешка от страна на човека.

Фармацевтиката е нещо с което се злоупотребява, но това не я прави ненужна. При убийствата, кражбите, насилието и др. под. от друга страна не става въпрос за злоупотреба с нещо от което хората имат нужда, а за нещо което принципно е недопустимо. Като се сравнява вредата от хуманитарните и вредата от престъпните групировки, това за кой план се отнася? Едва ли надхвърля физическия. А каква е разликата в другите планове? Може ли да се сравнят мотивите на един сводник и на един хуманитарен работник? Кои планове (физически, астрален, умствен, духовен) обхваща вредата нанесена от безскрупулността на единия и кои планове обхваща вредата породена от невежеството на другия? И двамата могат да нанесат вреда на невинни хора, но разликата в нанесените вреди е огромна.

Човек притежава само това, което може да задържи при всякакви обстоятелства и завинаги. Какво има човек всъщност? При всички случаи – нищо материално.

Да, възможно е някой да е опитал да ти направи магия. Как мислиш: това че си разбрала за магията обезсилва ли я или я прави по-силна?

Причините за повечето болести са емоционални. А справянето с даден физически недостатък може да се окаже непосилно в рамките на настоящата физическа инкарнация. Но животът не се заключава в рамките на едно въплъщение.

Защо да нямаш право? Какво значи „не е много правилно“? Правилно е, но не бива да разчиташ само на молитвата, а наред с нея да водиш чист и хармоничен мисловен, емоционален и физически живот.

Бог съществува както във, така и извън човека. Съществуването на духовна йерархия е факт. Връзката с нея дава възможност на човек да постигне повече от това, което му позволява да постигне индивидуално на собственото си ниво на развитие. Това наистина се прави в съответствие със степента в която човек е разкрил своите вътрешни сили, но в случая се явява помощ отвън. Това не е някаква помощ „наготово“, нещо незаслужено, а реакция от страна на по-висши същества спрямо действията на човека, мислите му и стремежите му.

Условията в затворите в другите държави може и да са по-добри (поне в някои), но това, което се получава на практика е, че затворниците се изолират единствено от обществото, а липсва тази изолация, която им е необходима за да предизвика някаква положителна промяна в тях. Вместо това попаднал в затвора човек влиза в съприкосновение точно с това, което би следвало да промени в себе си.

Връзката на човека с Бога, дава на човека една дългосрочност на неговите мисли и стремежи. Дава му възможност да излезе от ограничението на едничкия си настоящ земен живот. Един атеист не би могъл да си прави планове надхвърлящи рамките на физическото му въплъщение. Не че другите го правят, но поне вярата в надземното съществуване им го позволява. Донче, това за моделите тип вдъхновение, прозрение и умиротворяване не го разбрах. Връзката с духовното ти носи и трите (или може би без последното, което може да се замени с равновесие). Казано е: Помогни си сам за да ти помогне и Господ. Необходимо е просто човешката воля да не нарушава божествената, не и да бъде заменена от последната.

Престъпниците е необходимо да се изолират. Но не както това става сега в затворите. В самота и уединение на човек не му остава друг избор освен да се обърне навътре в себе си. В затворите както са организирани в настоящето, това не може да стане. Престъпника не трябва да има съприкосновение с нищо отрицателно, подхранващо егоистичното му мислене. Малка, задължително единична стаичка с достатъчно светлина, легло, масичка, подходящи книги, осигурена трудова активност няколко часа дневно и достатъчно свободно време за размишление. Може да се осигурят и консултации с психолог веднъж седмично примерно, лекции, курсове, консултации в определени области. Въобще има доста какво да се подобри по отношение на затворите.

Ами така се прави. Това гарантира, че докато си в школата и си плащаш таксите, дуелите ти със смъртта ще преминават безпроблемно. Ако решиш да напуснеш...

Можем да си открием школи за уроци по бой с коси и за косене. Да видим кое ще потръгне повече. Аз скромно и смирено се предлагам за шеф. Смъртта ще си я назначим за главен инструктор. Търсят се доброволци за помощник-инструктори.

„Съвременните хора, религиозни и светски, говорят за Бога, описват Го, но описанията и понятията им са съвършено различни. Никой човек няма ясна представа за Бога. Те казват, че човек е създаден по образ и подобие Божие, но какво всъщност е Бог, не знаят. Те не могат да Му дадат никакъв образ. Други казват, че познават Бога дотолкова, доколкото се проявява в човека. Трети пък си представят Бога такъв, какъвто Мойсей Го описал. Мойсей се е разговарял с Бога, слушал е гласът Му, но никога не Го виждал. При това Мойсей беше един от великите посветени. Той познавал законите на светлината, на електричеството и на магнетизма, на биологията. Като се явил пред фараона, Мойсей извършил големи чудеса, които почивали на известни закони. Велико е било учението на Мойсея, но след смъртта му неговите ученици го изопачили. Разбиранията на учениците му били ограничени, вследствие на което те несъзнателно изопачили учението на Мойсея и създали особено учение – мойсеизъм. Така постъпиха и учениците на Христа с учението на своя Учител. Първите ученици и последователи на Христа предавали Христовото учение точно, но ония, които дошли след тях, като нямали тяхната светлина, постепенно го изопачили.“ Из „Две лепти“, 19 януари, 1930 г. Дали Новият Завет след хиляда години няма да заприлича на Стария Завет? Въобще ние говорим и правим изводи на базата на текстове, за които всички знаем, че не само са дълбоко символични, но и са многократно променяни.

Аз тези точки и двете не ги одобрявам. Първата защото подтиква човека да прави добро заради страха от наказание. Втората няма въобще да я коментирам. Въобще ученията в стил „око за око, зъб за зъб“ са си чисто човешки измислици и нямат нищо общо с библейските личности (Мойсей и др.) на които се приписват.