Станимир

Целта на темата, поне така както аз я разбрах, не е някой да направи предсказание и да ангажира всички останали с нея и те да продължат живота си едва ли не сякаш предсказанието неминуемо ще се сбъдне. Всеки може да се опита да проникне в дадено бъдещо събитие или група от събития според възможностите си и при настъпването на това събитие да се види, доколко е успял.

Прочетох доста мнения в темата изразяващи негативно отношение към предсказанията. Според мене това, което не бива да се допуска е използването на изкуствени методи за развиване на ясновидски способности, астрално виждане и др. под. без съответсващото духовно развитие. Такива методи има много, свързани с приемането на опиати, дихателни упражнения, танци и музика с определен ритъм. Целта на темата разбира се не е тяхното коментиране и описване. Ние обаче не бива да се ограничаваме до тези вредни практики. Това е форум с духовна насоченост, а духовното развитие е съпътствано с развиване на интуицията; проницателността; нарастващо разбиране за процесите от заобикалящия ни свят и принципите, които ги пораждат и регулират; повишена чувствителност и изтънчване на сетивата, а това са все фактори позволяващи да се открехне завесата на бъдещето. Всъщност това, което виждат ясновидците, оракулите и гадателите е изцяло в настоящето, но на по-фини планове от физическия (по-фини не означава задължително по-духовни, а просто че съставящата ги материя е по-разредена от познатата ни). Като говорим за пророчества, то ние разбира се не бива да ги приемаме като нещо фатално, непоправимо (особено ако чертаят някаква мрачна картина за бъдещето) и да се плашим от тях. Пророчествата могат до голяма степен да се окажат верни за заобикалящия ни свят, но за всеки от значение е неговата собствена реакция, неговия собствен живот в този свят, отношението му към него, а именно това предсказанията няма как да определят. Тук вече действа волята, а не кармата или някаква предопределеност.

Идеята не е лоша. Също могат да се зададе някаква тема, касаеща бъдещето развитие на някои важни въпроси засягащи по-големи групи от хора (икономическа криза, развитие на технологиите, културата, социалния живот и др.) и всеки да упражни проницателността си, пророческите и ясновидските си умения, и интуицията си в зададената посока. Това би било полезно поради не една причина и биха могли да се зародят реални решения за справяне с коментираните проблеми.

Истината ще ни направи свободни... Това което оцветих в синьо не освобождава, а заробва, следователно не е истината. Суха логика, но зад нея се крие нещо повече и може би отговора на зададения въпрос. Истината никак не е тежка. Тежка е лъжата - тя е излишния товар, който ни пречи да полетим, товар приковаваш мислите и съзнанието ни към земята. Говоря в преносен смисъл. Лъжата е нашата изкривена интерпретация на истината. Т.е. тя също се основава на истината, а не на нещо друго.

С тези цифри няма да стигнем до никъде. Какво се има предвид под начало: появата на първата коренна раса, на третата, на петата, началото на настоящия планетарен кръг, началото на първия или началото на слънчевата манвантара. Става въпрос за множество цикли големи и по-малки, които ги изграждат. Самата продължителност на циклите може да варира според много фактори. Продължителността на първата раса е много по-голяма от третата примерно, що се отнася до човешкото царство (за другите царства нещата не стоят така). Важно е да се разбере механизма на циклите, техните основни принципи, смисъла им, а подробностите тъй или иначе не могат да бъдат съобщени на, нито да бъдат разбрани от други, освен от висшите посветени. Малко интересни мисли за размисъл: Да просветнат Ако се родите изново *** Любов и вяра към Бога, вяра към себе си

Мисъл на деня – 16 юли, 2009 г. Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното си богатство и добродетели. Те са съществени неща. Всичко, което сте придобили от Бога, трябва да се пази. Божественото трябва да остане у вас, а човешкото и животинското трябва да си отидат там, отдето са дошли. Ако не си отидат, Божественото трябва да ги подчини, да им стане господар, а те – слуги. Човешкото и животинското имат отношение само към Земята. Из Коприненият конец, УБ, 15 декември 1935 г. Молитвен наряд за Четвъртък: Той иде – песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Тука не става въпрос за ограничаване. Може да се раздели едно цяло на три, четири, пет и повече части, но то при всички случаи си остава едно и също. Всъщност измеренията са условни. Имаме пространственост на телата, а как ще изразим тази пространственост е без значение. Когато се говори за астрален, ментален и т.н. светове често се използват понятия като четвърто и пето измерение, но те не се отнасят до пространството, а до по-финото състояние (нарастващата духовност) на изграждащата ги материя. Всичко може да се раздели на 3, 7 и 12. Въпросът е какъв смисъл се влага в това разделяне.

Как така има десет измерения, а ние сме в третото? Човек или е във всичките налични измерения, или не съществува. Всъщност ние говорим за дву- и едноизмерно пространство, равнини, линии и т.н. но такива неща в действителност не съществуват. Елементарна математика: ако се приеме че третото измерение на една равнина е 0, то колкото и равнини да наредим една до друга (ако мога да използвам подобен израз), то резултатът пак ще е 0, т.е. няма да се получи триизмерно тяло. Двуизмерното тяло не може да прерастне в триизмерно. Факт е съществуването на триизмерно пространство, останалото са спекулации и опити да се обяснят някои неразбираеми за хората явления по прост, но ограничаващ истината начин.

Мисъл на деня – 12 юли, 2009 Това се казва и в Библията, но какво ще разберете? Казва се, за пример: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога." Под думата „начало" вие разбирате времето преди хиляди години. Не, началото е днес, а не в миналото. Там е всичкото заблуждение на хората. Днес е началото! Моментът, в който аз говоря, е началото... Началото подразбира времето, когато гроздето е зряло. Из Новата любов, НБ, 30 януари 1938г.

Май по-скоро искаш не толкова да е силен, властен и с характер, а просто да създава такова впечатление.

С това доста се спекулира, както и с твърдения от рода, че не човек трябва да действа, а Бог чрез него. Те са верни, но само от определена гледна точка. Ако аз започна да строя къща, ще използвам за строежа различните ресурси, които природата ми предоставя. Аз не съм създател на тези ресурси, но с тяхна помощ построявам своята къща. Никой не би твърдял, че къщата е дело на природата, а че аз съм я направил. Същото е и с мислите. Елементите, които стоят в основата на мисловния процес не са създадени от човека, но той ги използва и сам е отговорен за и творец на резултата, т.е. своята мисъл. "Умният човек се проявява в повече области, а разумният – само в известни посоки." Т.е. според необходимостта, а не повече. Това, че можеш да направиш нещо, не означава, че трябва да го направиш. Умните хора често изпитват необходимостта да демонстрират своя ум и това води до излишно хабене на време и енергия. Посоката говори за цел, затова и разумността се свързва с посока, а не с област, както умността. Областта говори за завоювана територия, за статичност вместо за движение.

Медиум буквално означава посредник. Понеже думата медиум е навлязла в окултната терминология във връзка със спиритистите в смисъл на човек който прави връзка между нашия и отвъдния свят, т.е. се предполага, че говори с духовете на мъртвите, то най-добре е думата да продължи да се употребява в този тесен смисъл, а за по-широкия смисъл да се използва българската дума посредник.

Да и отпечатъкът продължава да си съществува, но върху него се наслагват други. Представи си прокопаването на канал. Учителят прокопава канала и пуска водата по него. Когато в резултат на свободната си воля учениците замърсят водата в канала и изменят посоката на течението му, учителят не изгражда същия канал наново, а друг. Целите на учителя не са свързани с някое точно определено учение, а с човечеството като цяло и от тази гледна точка дори и учението да престане да съществува, учителят не отклонява вниманието си, любовта и усилията си от човечеството, но им придава нова форма, канализира ги по нов начин. Всъщност учениците които следват старото учение рядко са същите, които са го следвали в началото.

Да, и това става във всеки един момент, с всяко едно наше действие. Мъдрецът е винаги разумен, иначе не би бил мъдрец. Добрият човек е разумен в по-голямата част от действията си.

Аналогията е неуместна. Първо ние не създаваме децата, а само физическата им форма и то пак не е точно да се каже, че я създаваме ние, а природните закони. Ние не създаваме децата изпълнявайки някаква точно определена духовна цел, както едно учение. Създаването на деца, въпреки думата която използваме в настоящето е жертва, а не творчески процес. Може да се употребят някои методи за формиране характера на детето в преднаталния период, но истинското създаване на деца със силата на мисълта ще дойде след може би милиони години. Предполагам, че учителя остава свързан със своето учение и след като престане да го поддържа насочвайки своето благотворно влияние върху него, но вече в кармичен смисъл.

Или с разбиране.

Различните учения се създават с определени цели. Учителят поддържа духовно дадено учение докато то може да служи за изпълнение на своята първоначална цел (за която последователите са едва повърхностно наясно в какво се изразява). Когато учениято престана да изпълняват целта за която е било създадено, учителят прекъсва нишката с която го подхранва духовно и от този момент учението продължава да живее единствено благодарение на последователите.

Нямах намерение да пиша това преди изборите, но ще го направя. Първо агитации от типа: „гласувайте“, „не гласувайте“, „гласувайте за партии, имащи шанс да влязат в парламента“ и др. под. са манипулация и то твърде груба. Гласувайки (негласувайки) човек изразява позиция. Продажбата на гласа си също е вид позиция и от тази гледна точка следва да се уважава правото на човека да я изрази, колкото и погрешна да е подобна практика. Това е позицията на една определена част от избирателите (лично мое мнение е, че тази част е доста по-малка отколкото се представя от политиците и медиите), позиция показателна за обществото ни, от което въпросните избиратели са част. Всъщност целия проблем с купуването на гласове, някои политици използват като лост за набиране на гласове, разпалвайки антагонизъм на социална и етническа основа. Лозунги с подтекст „глупаците ще гласуват под строй за х, затова вие умните (разбира се всеки поставя себе си в тази категория) трябва да отидете и да гласувате (по подразбиране не за х)“ разпалват фалшиво чувство за отговорност и патриотизъм, ненавист към „другите“, фалшива увереност в здравия разум на гласуването по този начин и с подобни мотиви. В крайна сметка всичко това е просто една манипулация. Няма значение дали човек ще гласува или няма да гласува, както и по какъв начин ще гласува – нормално, продавайки гласа си или пускайки невалидна бюлетина, но е важно да знае защо гласува по този начин. В крайна сметка всяко наше действие си има своите кармични последствия. Гласувайки човек носи отговорност за управлението на избраните от него политици – правилно или погрешно. Негласуването също не освобождава от отговорност.

Може ли молитвата да ни предпази от магии и кога? Само ако не ни е страх от магията, ако сме готови да преживеем ударите й, ако сме се смирили (не пред магията, а пред справедливостта във вселената). Молитвата не трябва да се превръща в бягство. Когато се молим за богатство, е нужно да сме готови да живеем в най-голямата бедност; когато се молим за здраве, е нужно да сме готови да преживеем всякакви болести и всичко с вяра в справедливостта. По същия начин, когато желаем да не ни засегне дадена магия, то ние не трябва да се страхуваме, а да сме готови да я преживеем. Тук мнозина биха възразили, че това би било примиренчество и наистина разликата между това за което говоря и примиренчеството е доста тънка, но тя съществува. При примиренчеството човек се отказва от собствените си стремежи и цели, а тук те си остават, но просто търпеливо се отстраняват препятствията за постигането им. Освен това силното желание често е пречка. Молейки се за освобождаване от дадена магия със силно желание, ние отслабваме положителната сила на нашата молитва и мисъл, но молитвата ни е на място, когато сме готови да приемем удара на магията, когато е насочена към възтържествуване на справедливостта, каквито и последствия да има това за нас самите (а хората обикновено не могат да знаят дали правещия магия неволно не помага за възстановяване на нарушено в миналото от нас самите равновесие или пък с действията го нарушава).

Всичко е позволено. Алкохолът и цигарите могат да се уподобят на товар който носиш, примерно от 100 кг. Ако можеш да се движиш с него, няма никакви проблеми да си го носиш. Щом го смяташ за ценен и не искаш да го оставиш – носи си го. По принцип цигарите си мисля, че не влияят особено на духовното развитие в началните етапи. Все пак когато се говори за духовно развитие в по-високите степени, това предполага изкореняване на всякакъв вид зависимости без изключение, за някои от които вероятно дори и не подозираме. Алкохолът е вреден най-вече защото влияе директно върху съзнанието. Все пак ако не се прекрачва границата при която съзнанието бива замъглено от алкохола, последният няма да окаже чак толкова негативно въздействие върху духовното развитие на даден човек (пак с уговорката, че става въпрос за началните етапи от духовното развитие).

Медитацията е състояние, примерно като щастието. Какво прави човек за да бъде щастлив? Ако е тъжен, просто се абстрахира от причините за тъгата си и се концентрира върху някоя идея носеща му щастие, нещо свързано с духовния живот и порядък, безпределността на живота и красотата на мирозданието. В ежедневния си живот обикновено човек е откъснат от себе си, от своята духовна същност. Цялото му внимание е насочено към външния материален свят. По време на медитация човек се насочва към вътрешността на нещата, към същността на всичко видимо, към управляващите ги принципи и закономерности. Той открива вечното зад преходното; забелязвайки промените, човек забелязва и неизменното стоящо зад тях и започва да разкрива смисъла на всичко това. В основата на медитацията стои спокойствието и равновесието. Затова е необходима удобна поза и бавно и хармонично дишане. Концентрацията върху определени мантри, образи или идеи се използва обикновено за да се успокоят и хармонизират ума и емоциите, да се насочат в една посока. При медитация човек е необходимо да постигне хармония и равновесие в цялото си същество - тяло, ум и емоции. Той трябва да възприема всяко движение (физическо, умствено или емоционално) като нещо външно, различно от своята същност, незасягащо го, а той самия да бъде само наблюдател. Та простото нещо от което можеш да започнеш е: приведи тялото си в максимално възможно състояние на спокойствие и равновесие. После емоциите и накрая ума си. Опитвай се да се концентрираш върху определени духовни или светски въпроси или образи и да вникнеш в същността им като не се поддаваш на емоционалните и умствените си предразсъдъци и съждения по отношение на тях. Например използвай като тема за медитация любовта, братството, Христос, красотата, богатството и др. Не е зле да отделяш време и за самовнушение. Човек в същността си е безграничен и няма нещо което да не може да прояви. Човек може да обича повече от Христос, да бъде по-състрадателен от Буда, да бъде по-мъдър от Хермес, по-справедлив от Темида...

Линкът е сгрешен. Трябва да е: http://www.spiralata.net/kn_bul/karma_egregor.zip

И към кого трябва да се обърне един будист преди медитация, след като за будистите няма Бог? А и смисълът който се влага в думата от другите учения на изток е съвсем различна от приетия смисъл от християнството. Защо е нужно да се смесват различните методи? Темата е за медитацията. Катарзисът на мистика може да доведе до всичко друго, но не и до дълбока медитация.

Щастието може да се отнесе към хората, а към семействата единствено доколкото те са съставени от хора. Освен това дали човек е щастлив или не до голяма степен е въпрос на самооценка. Не е важно дали другите те считат за щастлив, а дали ти самият считаш себе си за щастлив. Щастлив е единствено човек, който се счита за такъв, като обстоятелствата при които живее са без значение. Така, що се отнася до семейството, то щастливо семейство ще бъде това, чийто членове се чувстват щастливи. Нещата тук също са относителни, защото е възможно един член на семейството да се чувства щастлив и по този начин да смята семейството си за щастливо, а друг – не. Оценката, която страничните наблюдатели ще дадат за щастието на това семейство няма никакво значение, защото техните критерии за щастие в случая са невалидни; те важат единствено за тях самите. Очевидно е, че доколкото критериите за щастие на различните хора са твърде различни, то не може да се търси и общ критерии за щастието и на едно семейство. Съществува ли щастливо семейство? Разбира се.

Аз си представям нещата така: Сътворяването (в смисъла от предходния пост) всъщност е диференциране. Цялото се разделя на части, всяка представляваща сама по себе си отделна съзнателна същност, чрез които части цялото се проявява. Всяка част от своя страна е съставена от животи от още по-ниска еволюция и така до безкрайност.