Станимир

Да, а биополетата на всички хора са част от едно общо биополе на Земята. Взаимодействие и получаване на информация между хората може да се осъществи и без те да са близо един до друг. В твоя случай, вероятно близостта ти помага за да осъществиш връзката, но това може да стане примерно и само ако помислиш за човек на далечно разстояние. Това създава канал за връзка между тебе и него. Ако се съмняваш, че това е възможно, разбира се ще създадеш преграда между себе си и другия човек. Това, което е нежелано в телевизионните сеанси е, че в действителност ясновидеца, екстрасенса или там каквито умения притежава използва медията заради масовостта. Ако искаш да помогнеш на някого не е необходимо да го правиш по телевизията за да демонстрираш умения пред аудиторията и така да си генерираш известност, клиентела и доходи. Такова желание да се помогне и такава духовност разбира се са фалшиви.

Според мене, за да се справим с една тежка болест ни е необходима по-скоро вяра, отколкото надежда. Последната е някак си пасивна; ние очакваме нещо, но без да вземаме активно участие в постигането му. Вярата пък от своя страна съчетава смирението и настойчивостта. Смирението, че болестта (в случая) може да се окаже от полза за израстването ни, и настойчивост, защото именно борейки се с нея, ние растем. Значи ние трябва едновременно и да я приемем, и да я излекуваме. Надежда винаги има, обаче не е толкова важно това, което се стремиш да постигнеш, а начина по който го правиш. Ние ще израснем не защото сме преживели ужасната болест, а защото примерно сме мобилизирали силите си, направили сме преоценка на живота и ценностите си, докато сме били болни. Това, че имаме надежда за нещо, не означава, че ще го постигнем. Това дали ще го постигнем или не, също не е най-важното. Всъщност, човек нищо свое не може да загуби. Надеждата е по-скоро насочена към външни неща, към реализирането на наши желания, независещи само от нас. Надеждата е да съзрем една възможност, но за да я постигнем се изисква вяра, а и други неща.

Ако в духовния път (а и в какъвто и да било друг път) няма грешки, това означава, че няма значение какви решения вземаме. Настина в крайна сметка човек ще достигне до целта (в случая имам предвид по-високо ниво на съзнание, чистота и духовност), но докато все още не сме го направили от нас се иска да вървим към въпросната цел, а не в някаква друга посока. В случая излишното лутане за никого не е от полза, още повече като се има предвид, че с действията си влияем и върху други хора. Колкото до оценката за това, кои хора са духовни и кои не, то следва да се търси чистота, добронамереност, искреност, честност, справедливост и ред други качества, но задължително съчетани с развита мисъл и воля (а това почти сигурно означава и знания). Забележете къде поставям знанието в предходното изречение. То е следствие на развитието на различните аспекти в човека. Показатели за духовност са способността са разбиране, за различаване, за вникване в същността на това, което знаем, но самото знание е нещо съпътстващо духовността и не бива да се бърка с нея.

Библията не е писана за учениците на Христос. Много неща не пише в Библията, но това не означава, че Христос не ги е знаел и не е говорил за част (само за част) от тях на учениците си. Все пак обикновеното човешко съзнание трудно може да обхване един период от стотици хиляди и дори милиони години, да си прави планове и да разсъждава в тези измерения.

Според мене всичко е просто страх от неизвестното. Но неизвестното е такова, само докато не се срещнеш с него. Май не обичаш промените, а смъртта е именно една промяна, едно излизане от обичайното всекидневие на което си свикнала. Страхуваш ли се от отиването си в София? И дали подсъзнателно не правиш паралел със смъртта (тъй като и двете представляват една промяна в начина на живота който ти е познат)? Е, твърдяла си че си преодоляла страха си и изпитанието не е закъсняло. Въпросите които си задала на себе си в този момент считам, че са неправилни. Самата ти гледна точка при задаването им изключва възможността за правилен отговор. Самите ти въпроси предполагат отговора, че смъртта е една жестока несправедливост. А това не е така. Пишеш, че не се боиш от смъртта, но това също не е вярно. Твърдиш, че искаш да живееш и това е причината за страховете ти, но всъщност се боиш от смъртта, защото в представите ти тя ти отнема възможността да живееш. За да се справиш с един страх е необходимо да признаеш пред себе си съществуването му. Освен това бягството не е решение. Потърси и се запознай с различни гледни точки за смъртта. Проучи възгледите по въпроса според различни източници от различни религии и времена. Разсъждавай над събраната информация, намери общото и същественото и може би ще престанеш да се страхуваш.

С първото изречение не мога да се съглася. Точно езотериката поставя всичко под проверка и не допуска сляпата вяра в каквато и да е форма. Нещо, което не знаем можем да приемем защото е логично, защото е в хармония с други наши възгледи, защото интуитивно усещаме възможността за съществуването му и дори необходимостта от неговото съществуване. А вярата е съвсем различно нещо (има тема за това) и не знам защо трябва да я противопоставяме на знанието. Аз вярвам в съществуването на една вечна, неунищожима, безкрайна и съвършена като потенциал същност (можете да я наречем божествена или духовна, но това няма особено значение) в основата на всеки човек, която в действителност е самия той. Това не е просто вяра, но не е и нещо което може да бъде доказано, в което можеш да накараш другите да вярват, нито пък ще тръгна да защитавам това си убеждение. Казвам това, защото съществуването на това начало в човека обезсмисля според мене всякакво друго безсмъртие. Това което прочитам в книгите може да влияе на възгледите ми, но също така е вярно, че в една огромна част от случаите в тях просто се препотвърждават мои предположения и възгледи, които съм си съставил в резултат на изучаването на определени въпроси, размисъл върху тях, житейски опит и интуиция. Ти сега обаче можеш да кажеш, че се заблуждавам или пък, че приемам избирателно само тази част от прочетеното, която съответства на моите възгледи и я тълкувам така, че да съответства на моите възгледи, но това няма да е нищо повече от едно предположение и следва да го приемаш за такова за такова за да не попаднеш в „капана на вярата“, който се опитваш да обясниш в мнението си. С последното изречение също не съм съгласен. Мисля че отрицателните последствия от един по-дълъг физически живот на хората ще са много повече и по-съществени, отколкото положителните. Това е като едно платно върху което непрестанно рисуваме, добавяме нови детайли или нанасяме корекции върху старите и в един момент то става прекалено претрупано и хаотично. Новото раждане от своя страна ще ни даде възможност да започнем картината си наново, като разбира се нашите способности на художници ще са си същите изградени от практиката от предходните опити за рисуване. Т.е. ние ще влезем в новия живот притежаващи определени качества и наклонности, резултат от миналите ни прераждания. Разбира се много духовни системи се стремят към изчистване на рисунката на настоящия ни живот от претрупаността и ненужните детайли. С това се занимава частично и психотерапията, но неин голям недостатък е, че не може да предложи идея как да нарисуваме картината още по-добре, не може да ни вдъхнови, не може да ни накара да надскочим себе си, да излезем над материалните си и егоистични възгледи. Тук най-доброто, което един психотерапевт може да направи е да насочи към дадено духовно учение. Т.е. тя ще изчисти ненужните детайли, но ние ще ги нарисуваме отново или подобни като качество на тях; ще се освободим от даден проблем, който ни задушава но пак ще си останем на същото ниво на което сме податливи към този проблем. В крайна сметка никой не може да се научи да рисува без учител по рисуване. Последният може да не е точно определен човек, който да ни обучава индивидуално, а примерно художник от който се вдъхновяваме и черпим идеи от творчеството му, или пък автор на книга, където са описани различни техники, или пък друго. Значи един по-дълъг физически живот може да е от полза (въпреки че пак има негативни последствия) за един развиващ се духовно човек, т.е. водещ живот спомагащ духовното му развитие, без значение дали осъзнава това и го прави целенасочено или не. Във всички останали случаи такъв живот би бил изключително в ущърб на човека.

Преятелю би ли ми дал точна формулировка на (положителна посока) или коя е (положителната посока)???? Ха-хах, излизаме извън темата. Положителната посока всеки сам си я определя според разбиранията си, дори и с риска в последствие да се окаже не чак дотам положителна. Разбира се за избора си всеки си понася последствията – желани или нежелани, но все пак така се учим.

Ами то какво безсмъртие на Земята, след като самата физическа форма на Земята един ден ще бъде разрушена, а заедно с това и възможността ни да си създаваме тела от съставящата я материя. Аз под безсмъртие разбирам непрекъснатост на съзнанието. Мисля че съм писал по въпроса по-рано в темата. Дори и да се освободим от прераждането във физическо тяло, ние пак не можем да се освободим от унищожаването на всякаква диференцираност по време на пралая (космичната нощ), когато всичко съществуващо се възвръща в своето единно състояние. Разбира се през новата манвантара (космически ден) ние ще се породим отново и ще продължим точно оттам, докъдето сме достигнали в предходния космичен период, но условието за безсмъртност ще е нарушено. Може би има същества, които да запазват будността на съзнанието си и през нощите на Брахма – не зная, въпреки че предполагам съществуването им. Та за запазването на будността на съзнанието и след смъртта: то е възможно, ако още приживе сме се самоосъзнали като души, а тялото, ума и емоциите ни единствено като средства за проявление. Тогава разбира се няма да държим толкова на физическото си тяло, превъплъщението няма да бъде необходимост и вероятно ще можем да създаваме физическо тяло само със силата на волята си, когато пожелаем. Последното го могат немалко йоги, дори и без все още да са преодолели необходимостта да се прераждат.

Човек няма как да бъде сам, дори и да се заблуждава в противното. В някои постове по-горе като че ли се противопоставиха индивидуалните усилия на човека с това да му бъде оказано съдействие от други хора (или нехора). Човек всичко постига с индивидуални усилия, но това не означава, че човекът е сам. Тук имам предвид тези неща, които са действително от значение за развитието на човека, които водят до негова вътрешна промяна и трансформация в една положителна посока.

Благодаря ви на всички, от сърце!!!

Много хора дават с радост и с видимо удовлетворение, но колко хора запазват това си състояние и когато им отнемат непредвидено същото нещо, което така благосклонно раздават? Ако човек остане радостен не само когато дава примерно пари, но и когато му ги вземат (отнемайки му по този начин възможността да ги дари), тогава можем да кажем, че той не е привързан към парите, нито е привързан към своята щедрост (доста често срещан вид „духовна“ гордост) и че не само е щедър, но е и смирен. Комбинацията от щедрост и смирение всъщност май е доста трудно постижима.

И аз мисля, че не трябва да поставяме всичко под общ знаменател. Сигурно има както баячки използващи груби текстове, така и такива, чиито думи се изпълнени с духовност. Иначе баенето си е чиста магия. Наистина силно е застъпен елемента на внушението, усилван от ритуалността и създаването на чувство, че нещо се прави по проблема на човека на който се бае, но това не означава, че липсва енергийно въздействие. То разбира се може да е както подходящо, така и неподходящо, според индивидуалните качества и духовността на баячката и метода, който използва. Баба ми лее куршум. Това не знам дали е точно баене. Не зная също дали използва някакви думи докато лее оловото. Тя обаче в никакъв случай не е човек, който би произнесъл дума с грубо и безнравствено съдържание. Определено е силна и борбена личност и си мисля, че не изпитва страх от нищо. Това го казвам, защото тя лее куршум в случаи, когато в резултат от изживяването на някакво стресиращо събитие или опасност, хората са преживели силен страх и и целта е освобождаването от него. Глупаво е да ходиш да се освобождаваш от страховете си при човек, който не се е освободил от своите. Сега за въпроса, доколко трябва да използваме подобни методи. Имам усещането, че баенето, както и други магически практики са опит да се прескочи даден проблем, вместо да се разреши; да се заобиколи. Също така можем да имаме желание да се постигне някаква цел „по лесния начин“, без полагане на необходимите усилия и създаване на подходящите условия за това. Детето ни е болно и ние искаме то да оздравее, без разбира се да мислим заслужено ли ще е това или не. В това няма нищо лошо. Въпросът обаче е какво средство ще използваме за целта. Ние трябва да сме наясно за метода, който използва баячката. Тук вече могат да се породят доста проблеми и сериозен конфликт на интереси. Баячките в повечето случаи не знаят какво точно правят, а всичко извършват механично. Необходимо е да обърнем внимание и на самата баячка – на нейната духовност (това не бива да се разбира като притежаване на езотерични знания, а като искреност, честност, почтеност, добронамереност, прямота), култура (пак не е задължително да се покрива с общоприетия етикет), излъчване. Трябва да сме наясно и че баенето няма да реши проблема окончателно. Това може да направи единствено засегнатия.

Вероятно може. Все пак обаче, човек не е сам на този свят, като другите влияят както в отрицателна, така и в положителна посока върху психиката му. Когато човек може да получи реална помощ, не е разумно да я отхвърля, така както вероятно не е успял да отхвърли влиянието на външната среда спомогнало за зараждането на проблема. Когато става въпрос за духовно развитие и достигане на вътрешна психическа хармония и равновесие, външната помощ не може да замени индивидуалните усилия, а следва да е насочена към стимулирането и насочването им. Доколкото съм запознат „химията“ има доста нежелани странични ефекти, затова следва да се избягва, освен в краен случай. А и тя не влияе на самата психика, а на нервната система (вкл. мозъка), която е проводник на психиката на физически план.

Мисъл на деня - 4 септември 2009г. "Мойсей написа заповедите си на две плочи – на едната написа Божиите закони, дадени в положителна форма, на другата написа човешките закони. Той написа в положителна форма следните заповеди: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си; да почиташ баща си и майка си.” Тези са най-хубавите заповеди, които трябва да се изпълняват. Те са вечни и се отнасят до всички времена и епохи, до всички хора." Из Героите, УС, 3 ноември 1935г. Наряд за Петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Мисъл на деня - 3 септември 2009г. "Има два метода, по които нещата стават: по метода на Мойсея и по метода на Христа. Понякога човек прилага Мойсеевия закон и работите му се нареждат добре. Понякога той прилага Христовия закон, но работите му не се нарежда... Защо? Защото не знае кога и как да приложи Христовия закон. Значи не е само в прилагането на законите, но и в разбирането им." Наряд за Четвъртък: Той иде - песен (само текст) Плодовете на духа - молитва Псалом 112

Цветът на аурата не е нещо фиксирано. Той всъщност може да се раздели на две: едната част изразява моментното мисловно, емоционално и физическо състояние на човека; мислите и желанията, които изпитва в момента. Другата част изразява преобладаващите наклонности в неговия характер, това, което човек е отвъд моментните си настроения. Тази втора част също подлежи на промяна, но в по-дългосрочен план и това изисква повече усилия. Всъщност цвета на аурата не е толкова важен, колкото неговата яснота и чистота. Наличието на който и да е цвят в аурата, може да бъде както положително, така и отрицателно явление – зависи от самия нюанс. Колкото до Шамбала, това не е място, където човек отива да придобива знания. Никой човек свързан с Шамбала по някакъв начин няма да го заяви публично с цел по този начин да придаде повече тежест на своите думи.

Няма никакъв смисъл да приемаш сериозно възможността текста да ти повлияе. Самият текст няма как да ти повлияе. Можеш да опиташ да си повториш умишлено текста няколко пъти, но с мисловната нагласа, че това е просто текст, който е глупаво да смяташ, че ще те засегне. Просто се опитай да разделиш текста от силата, която му приписваш и то съвсем неоснователно.

Човек няма право да възмездява. По отношение на престъпниците: те следва да бъдат ограничавани във възможността да извършват зло, но мотивът не бива да е възмездие. Възмездява единствено законът на кармата. Хората могат да се опитват да трансформират злото в добро, да създават условия за подобна трансформация и от тази позиция да подхождат към грешките на другите хора, а не търсейки отмъщение или възмездие.

Ани, хубав цитат, но се чудя дали думата отмъсти в отмъсти му с любов не трябва да е в кавички. Нямам в предвид, как е в текста, а как според мене трябва да я разбираме.

Ако детето вече е здраво, не виждам причина да му се обръща някакво по-специално внимание, освен това, което се очаква от всяка майка към своето дете. Няма нужда от насилване на събитията и от прекалена загриженост от странични хора. Сигурен съм, че родителите и сами могат да се справят достатъчно добре с грижите за детето. Те най-добре могат да определят кога имат нужда от помощ и от кого. Какво имаш предвид с думите, че събитията са променили детето? Та то, според думите ти, е само на две-три години. На каква база правиш подобни заключения?

Отмъстителността е ненужна. Знаем, че всеки рано или късно събира плодовете на отрицателните си действия. Защо тогава да отмъщаваме. Да вярваме/разчитаме, че закона на кармата ще отмъсти вместо нас и ще възвърне нарушеното равновесие обаче, също е вид отмъстителност и то от много по-фин вид. Отмъстителността може да се преодолее със спокойствие, „намиране на центъра в себе си“ и признаване на правото на другия да греши. Ако някой постъпи глупаво, няма нищо лошо в това, че го смятаме за глупак, но желанието да му навредим е нещо съвсем различно. Глупакът може да се промени и да стане по-добър от нас, а ние можем да започнем да постъпваме глупаво – от нас си зависи. Отмъщението няма нищо общо със справедливостта, а е единствено желание да причиниш вреда. Справедливостта в случая служи единствено като оправдание. Желанието за отмъщение винаги върви ръка за ръка с омразата. Човек винаги изпитва омраза към този на когото желае да отмъсти. Значи, решаването на проблема с отмъстителността минава през решаването на проблема с омразата. Ние трябва да се научим навсякъде да различаваме Божественото. Дори и в погрешките на хората ние следва да съзираме Божественото, което не успява да се прояви, да си пробие път до съзнанието на сгрешилия. Отмъстителността предполага, че се чувстваме наранени, засегнати. Значи нашето равновесие и самообладание са нарушени. В такова състояние действията (мислите, желанията) на човек съвсем естествено са силно отрицателни. Първо следва да се погрижим за собственото си психологично състояние и да възстановим вътрешната си хармония. Ако го направим едва ли повече ще мислим за отмъщение.

Това пък за случайността откъде ти хрумна? И от кого е била избрана десетичната система?

Сигурно е имало доста хора, на които шума от хеликоптера не е повлиял върху концентрацията им. Но все пак не може да се очаква всички присъствали да са на желаното от теб „високо“ духовно ниво и да запазят вътрешното си равновесие и хармония. Говорим все пак за обикновени хора и последователи, а не за напреднали ученици. Шумът пречи на концентрацията, дори и ако не си настроен негативно към организаторите на снимките. Освен това все пак трябва да чуваш музиката, а не само да си представяш, че я чуваш. Наистина не е от значение дали някой ще се извини, ще излезе виновен и т.н., по-важно е да се намерят начини и да се предотвратят възможностите това да се повтори отново.

Мисъл на деня - 21 Август 2009 г. „Когато хората питат какво нещо е свещеният огън, казвам: свещеният огън представлява същината на живота. Той подразбира живот без страдание, без противоречие, без смърт. Много обяснения се дадоха за свещения огън, но той трябва да се опита.” Из Свещеният огън, УС, 10 ноември 1935 г., София, Изгрев. Наряд за Петък: Фир-фюр-фен - песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

За свръхсетивните способности го зная. Колкото до възможността човек да се заблуди в оценката си за себе си, то също така съществува възможността и другите да го заблудят, и тя е много по-голяма. По-важно е към какво се стреми човек, какъв иска да стане, а не какъв е в момента.