Станимир

Как можеш да стигнеш до същността на нещата несъзнателно? Светът се основава на най-висша разумност. Как можеш да достигнеш до същността на нещата и едновременно с това да продължаваш да си затънал в преходността на човешкото ежедневие, в човешките желания и проблеми? Интуицията е неразделна от мъдростта. Мъдрецът винаги знае какво прави. Той използва интуицията съзнателно. То няма и как по друг начин да я използваш. Не, тъкмо напротив. Интуицията доста се принизява. Принизява се до най-обикновено астрално предчувствие. Но така пък мнозина могат гордо да заявят: Аз притежавам силно развита интуиция. Откровението и просветлението стоят още по-високо от интуицията. Не мисля, че можем да кажем много повече за тях, нито да ги обясним с думи.

Законът на кармата винаги има как да се изпълни. Ако преградиш една река, тя ще потърси друг път. Казваш, че само по себе си ясновидството няма смисъл, ако не се използва. Това не е съвсем така. Смисълът може да е точно в неизползването, което е много по-голямо изпитание от използването му. Дава ти се власт, за да се провери дали си зависим от нея, можеш ли да я използваш целесъобразно, можеш ли да се справиш без нея, въпреки че я притежаваш. Има и множество други възможности.

Разсъжденията ти са базирани на позицията, че ясновидецът се опитва да се наложи това, което вижда; да докаже, че е прав и с това да си намери последователи или клиенти, които да му вярват. Но човек може да има ясновидски способности и никой друг да не разбере за тях. Къде е тогава насилието?

Обнорская О. Б. – Сад Учителя /за книгата/ /линк за сваляне/ Неизвестен – Дух нерожденных/Дети света /линк за сваляне/ „Книга представляет собой перевод с английского языка двух анонимных текстов, записанных двумя сотрудниками Теософского Общества в изменённом состоянии сознания в первой половине нашего века. Авторитетное мнение Е.И.Рерих возводит инициативу создания этих текстов к одному из Великих Учителей. Эти произведения посвящены вопросам духовной подготовки родителей, детского воспитания, а также самовоспитания человека «благородного образа».“

Не виждам много общо между примера с кучето, който даваш и интуицията. Инстинкта и интуицията в много отношения са противоположни. Инстинкта е усещане или действие, което в резултат на многократно повтаряне е станало автоматично, преминало е под нивото на съзнанието. При интуицията натрупания опит също оказва своето влияние, но липсва този автоматизъм, решението на ситуацията в която се намираме, давано от интуицията, е уникално, а не стереотипно както при инстинкта. Интуицията е над нивото на осъзнаване на човека или в областта на това, което се нарича свръхсъзнание. Това е много различно от подсъзнанието. Инстинктите, проявявайки се винаги се опитват да заглушат ума, да го въвлекат в течението си. Те действат стихийно. Интуицията никога не може да се наложи над ума, ако човек съзнателно не избере това. Значи при интуицията свободата на избора се запазва, за разлика от инстинктите, при които реакцията е автоматична.

Кой ти говори за ограничаване на ума. Нещо не си ме разбрал. Просто временно умът е необходимо да бъде доведен до пасивно състояние. Само временно. Аз поне хармонията между интуицията и ума си я представям в редуването им. Не може едновременно и двете да заемат водеща роля в съзнанието ни. Едното е необходимо да е пасивно, спрямо другото. Сега няколко думи за задаването на въпроси. Човек знае само една нищожна част в сравнение с това, което не знае. Ако отговорът на зададения въпрос увеличава нашето знание, той в същото време би трябвало да увеличи и осъзнаването за това, което не знаем. Това на практика означава, че в нас ще се породи нов въпрос. Когато знанието ни се увеличава, се появяват нови въпроси. Освен това е извън моментните способности на човека да отговаря на всички въпроси, които задава. Винаги ще има въпроси, за отговорите на които човекът все още не е готов. И точно тук хората обикновено започват да гадаят, да правят предположения и дори да си фантазират в желанието си да отговорят на зададените въпроси, вместо да си признаят, че нещо е извън способностите им и може дълго време да остане неизвестно за тях. (Това последното не го приемай лично – говоря по принцип.) Интуицията означава вникване в същността на нещата. Тя се отнася до общото, което присъства неизменно, независимо от конкретния случай. Въпросите не винаги, но най-често се отнасят до външното проявление на нещата.

Всичко в сънищата ти и начина по който си написала мнението си говорят само за едно: не можеш да се примириш с мисълта, че приятелката ти е починала. Привързаността ти към нея е прекалено силна и отказваш да приемеш, че приятелката ти не е до тебе. Просто приеми нещата каквито са. Пак можеш да я сънуваш, но не по този начин търсейки я, гонейки я, плачейки и др. под. Не мисли за причините за смъртта й. Дали са я бутнали или сама е паднала – отговорът няма да промени нищо. Не търси възмездие. Този живот на приятелката ти е приключил, а това дали има виновни или не, засяга евентуално единствено тях самите.

Така се получава, когато се разглеждат частни случаи с множество условности, в които се описва кое не е духовен живот, вместо кое е духовен. Основата винаги следва да е положителното знание. Когато сме запознати с основите, няма да е проблем да се ориентираме и в отделни специфични случаи. Тогава просто ще разполагаме с мярка за сравнение. Иначе личностното ни его е способно да ни вкара в множество капани и заблуди, убеждавайки ни, че дадено действие или поведение е духовно. Едва ли ще сме в състояние да опишем всички такива възможни капани. А разликата между духовното и светското основно е в мотивацията. Отстрани поведението на един духовен и поведението на един светски човек може никак да не се различават. Елф много точно каза, че духовния човек никога не забравя Бога. Всяко едно действие, всяко едно чувство, всяка една мисъл следва да са достойни за Бога, който неизменно присъства във всеки един миг от живота на духовния човек. Духовното и светското не могат да си противоречат. Яви ли се противоречие, значи сме в светското. Извън светското няма противоречия. Духовното обхваща светското и примирява всички противоречия. Това са принципни положения, които дори и да изглеждат отвлечени, могат да послужат за ориентир.

Преди всичко се опитай да ме цитираш коректно. „А смисълът на ясновидството е по-пълна осведоменост.“ Къде в изречението казвам или дори намеквам, че ясновидството води или има за цел да доведе до пълна осведоменост? Ти обаче на два пъти ми приписваш подобно отношение към ясновидството. По тази логика да гледаш или да слушаш също е насилие. Насилствен, изкуствен и преждевременен може да е процеса на развиване на ясновидството, но не и самото ясновидство. Смисълът си е смисъл, възможността – възможност. По-рано в темата ставаше въпрос за това дали може да се развие ясновидство, ако не го притежаваш по рождение. Ти разбира се си направил заключението, че въпросът е безсмислен, но всъщност според мене далеч не е така. Има значение дали една дарба (каквато и да е тя) се придобива с цената на усилия, търпение и постоянство или ти пада ей така като „дар от Бога“. Ако се отрече на човека способността сам, със собствени усилия да развие ясновидски способности, то му се отрича и способността да развие даден музикален талант, дадена добродетел и много други неща. А иначе ясновидството е просто едно допълнително сетиво, което в бъдеще ще притежават всички хора. Смисълът на ясновидството е да можеш да „виждаш“ неща, които не си в състояние да виждаш с физическите си очи. В духовните школи не се развива ясновидство, защото развитието на ясновидството си идва естествено с духовното развитие на човека и върви ръка за ръка със способността на последния да го използва разумно, а не защото е ненужно.

Възможно е докато пресичаме улицата да ни блъсне кола. Това значи ли, че не трябва да пресичаме? Означава единствено, че трябва да внимаваме. Когато съветваме някого е достатъчно да го оставим свободен да приеме или да не приеме съвета, без да му го налагаме. В това да посичиш на другия по-различна гледна точка от неговата собствена, която считаш, че ще му бъде от полза, няма нищо нередно. Но само да му я посочиш. А грешки навсякъде се допускат. Сега по темата. Не ми е ясно защо се намесва думата „магия“, чийто смисъл е доста мъглив и различен за различните хора, а границата между черната и бялата магия в някои случаи е толкова тънка, че едва ли обикновеният човек може да я различи. Иначе на въпросите: Отговорът е един и същ: заради човешкия егоизъм.

Тук подчертаното май го могат само Светците на Земята, ей там в гората като отшелници. По кръстословиците ги наричат "инок". А какво да правим ние които не сме монаси, иноци тук в обществото, тези които имаме дом, семейство, жени, деца??? Не се оправдавай. Това да не допускаш случайни и нечисти мисли в съзнанието си няма нищо общо с отшелничеството. Вярно е, че е трудно, но все пак пълния контрол е един идеал, който следва да бъде постигнат постепенно. Най-важното е да има желание. Човек винаги, при всяка ситуация може да поддържа връзка със своята душа.

Мисъл за деня – 19 октомври Ще ви кажа една велика истина: към всяка душа Бог проявява любовта си по специален начин. Любовта на Бога към всяка душа е специфична. Любовта на Единния Молитвен наряд за всеки ден: [Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - текст + инструментал №6 Молитва на царството Псалом 143

Прекалено много се опитваш да разсъждаваш, да конкретизираш. Прекалено много въпроси. Мисълта ти просто ще се изгуби в едновременното осмисляне на всички отговори на зададените от теб въпроси. Темата е за интуицията, затова се опитай да достигнеш до отговорите чрез нея. Като начало се опитай да не задаваш толкова въпроси. Насочването на вниманието ти изцяло към това, което не знаеш, ти пречи да оцениш и осмислиш в дълбочина това, което знаеш.

Не разбирам много от астрология, но в хороскопа ти забелязах няколко интересни неща. Юпитер, Сатурн и Луната са ти в интересна и доста точна конфигурация. Към тях може да се добави и Асцендента, въпреки че аспектите с него не са толкова точни. Ако добавим и зодиакалните знаци в които се намират тези планети може да се разсъждава много. Мисля че това е най-същественото в хороскопа ти. Ще оставя тълкуванията на астролозите. Повече интуитивно, отколкото на база на хороскопа ти имам чувството, че притежаваш творчески потенциал, който или потискаш, или не развиваш достатъчно. Какво е отношението ти към изкуството и чувстваш ли привличане към някоя негова област? Иначе за външния вид, аз поне смятам, че влияние оказват по-скоро планетите управляващи зодията и асцендента, отколкото самите съзвездия. Освен това си роден в четвъртък от което може да произтече известно влияние на Юпитер. Иначе Близнаци – Меркурий; Риби – Юпитер. Можеш да поразсъждаваш върху външния си вид от тази гледна точка. И все пак не забравяй, че растеш и външният ти вид все още се дооформя.

Аз предлагам, щом имаш нужда от доказателства и примери, да си ги потърсиш сам. Мисля, че така е редно. Какво общо има това, че ясновидството може да се научи и усъвършенства с въпроса, който задаваш? Иначе въпросът е доста важен. А смисълът на ясновидството е по-пълна осведоменост. Освен информация с ясновидството нищо друго не може да се добие. От значение са въпроси като: дали правилно възприемаме информацията; дали не я изкривяваме; дали не смесваме информация от различни източници; можем ли да различим източника; съзнателно ли получаваме информацията или виденията просто ни се случват? Това, което няма нищо общо с ясновидството е: способни ли сме да понесем и разберем информацията; как я интерпретираме; как я използваме?

Да развием гъвкавост на мисълта и въображение. Едно от проявленията на гъвкавостта на мисълта е да умеем да оставим всяка мисъл, която е обзела съзнанието ни и да я заменим с друга. Въображението е пряко свързано с умението да се допуска новото и необичайното.

Добре си описал моментното си състояние. А от камъните по-добре да започнеш да се освобождаваш още от сега, защото там няма да можеш. Не само това, ами и по теб ще ги хвърлят – всичките до един. И после пак ще ти сложат пълния кош на гърба, да си го носиш в следващия живот. И така докато не поставиш всеки един камък на мястото му.

Егоизмът е когато харесваме маската си повече от себе си. Всичко е възможно, но не познавам всеки за да мога да потвърдя или да отхвърля твърдението ти със сигурност.

„Биологична машина“ е интересен израз. Да, хората все още не могат да функционират съзнателно като единен жив организъм. Как можем да се чувстваме добре при такова положение? Според мен като имаме визия за бъдещето, за това как трябва да стоят нещата. Визията може да не е пълна, а да обхваща отделни детайли, но важното е не просто да знаем какво не харесваме, но и какво харесваме, за да знаем към какво да се стремим и така да го постигнем. Ние сме тези, които ще превърнат машината в жив организъм. Другият път е пътят на разделението, на откъсването от нежеланото цяло, т.е. пътят на самодостатъчността. Това желание за изолиране обаче много често се променя в желание за експлоатация на цялото от страна на отделния индивид.

Това би могъл да е пак същия страх от неизвестното. Страхът може да е породен от липсата на сигурност. Страхът може да говори за промяна в условията на живот, която не искаме да приемем. Общо взето никаква разлика със страха от смъртта.

Защо виждаш проблем някой да е отговорил по определен начин на въпросите от теста? Доколкото помня въпросите и възможните отговори, каквито и отговори да е давал някой, те по никакъв начин не предполагат проблеми (освен може би някои съвсем дребни, но пак зависи на конкретен въпрос, точно какъв отговор е бил даден, т.е. е необходимо да се разгледа не общия резултат, а самите отговори). п.п. Аз имам 340

Дърветата много рядко цъфтят през януари, а какъв е шансът да дадат плод? В нужното време обаче и това ще стане. Човек е център единствено на своя микрокосмос. Да се мисли за нещо повече е илюзия и най-често води до нарушаване на личното пространство и свободата на други хора. Да не желаеш нещо на другите, което не желаеш да се случи на тебе самия не е егоизъм. Тъкмо напротив. Освен това да не желаеш да страдаш е съвсем различно от това да се страхуваш от страданията и да не желаеш да ги посрещнеш, когато те застигнат. При саможертвата обикновено доброволно се подлагаме на страдания в името на постигането на определена цел. Самото милосърдие и състрадание в най-чистия си вид са присъщи на човешкия дух. Ние обаче не сме в състояние да ги разберем и осъзнаем в тяхната първоначална съвършена форма. Поради тази причина и не можем да ги приложим в този им вид. Прилагайки ги, ние ги пречупваме през несъвършеното си съзнание. Ако последното е оцветено от егоизъм, то и проявлението на милосърдието и състраданието ще е егоистично. Но чистото милосърдие и състрадание съществуват и са част от самата наша същност, от нашия дух. Нищо не произтича от егоизма, а просто бива оцветявано от него. Азът е съзнанието. Наистина то не може да осъзнае цялата безкрайност и съвършенство на човешкия дух, а прави това частично, неточно и с изкривявания според развитието си. Постепенно обаче способността на съзнанието да осъзнава и на човека да проявява в живота си това, което изначално съществува в неговия дух, нараства. Така съзнанието се приближава до духа, а човек все повече започва да прилича на него (на духа) в проявите си.

Всъщност и двете. Каквото посееш, това ще пожънеш. Това, което оставяме след себе си, нашите мисли, действия, стремежи, чувства са семената, които неизбежно ще дадат плод. И тука не говоря само за кармата, а за това, че чрез нашите действия ние оказваме влияние върху самите себе си, развиваме определени качества, способност и добродетели, които именно остава с нас след смъртта.

Има още една тема, ако не си я видяла тук. Аз също мисля, че Его и егоизъм далеч не са тъждествени. Да се чувстваш индивидуален и притежаващ своя собствена специфика на мисли, чувства, качества и др. е едно, а да се поставяш (съзнателно или не) в центъра на вселената е съвсем друго.