Станимир

Да, душата. Но при всички случаи не става въпрос за нефеш.

Как може човек да пребивава в някоя чакра? По пътя се движи автомобил. Стрелката на скоростомера показва скорост от 50 км/ч. Автомобилът започва да се движи по-бързо, а стрелката се придвижва на 60-70-80 км/ч. Кое е по правилно: да приемем, че стрелката се придвижва, понеже скоростта на колата се увеличава, или да приемем, че скоростта на колата се увеличава, защото стрелката се придвижва в посока отчитаща по-висока скорост? Ако разсъждаваме в още по-голяма дълбочина можем да стигнем до шофьора, който реално решава с каква скорост да се движи автомобила. Чакрите са свързани с физическото тяло – грубо и етерно. Новораждането се извършва в будхи – седалището на Христовото съзнание на човека. На това тяло отговаря четвъртата чакра – сърдечната, но това в случая няма никакво значение. Тази чакра само отразява състоянието на будхичното тяло и в никакъв случай не му влияе.

Нефеш е животинската душа. Тя е жизнената енергия, прана. Също низшето аз, т.е. личността. За душата в смисъл на висшето аз на човека, неговата индивидуалност се използват руах, нешама и йехида, като понякога под йехида се разбира обединението на низшето и висшето аз на човека.

Обикновено предпочитам да разсъждавам от гледна точка на това, че човекът е душата. В случая обаче мисля, че е добре да се поставим на мястото на майката, която първо трябва да износи детето, да да се грижи и бди над него внимателно докато то се развива в нея самата, преди да го роди. В момента ние сме майката, а не детето. Използвайте примера, който природата ни предоставя. Новото се поражда от старото. Всъщност в процеса на износване преди раждането много ясно се вижда, как ролята на божественото и на човека са незаменими за раждането на детето. Б. Дуно също неведнъж е споменавал, че майката не трябва просто пасивно да чака детето да се развива в нея, а активно да подпомага развитието му с мислите и чувствата си. Така и хората не обръщайки внимание на чистотата на своите мисли и чувства, извършват своето духовно развитие бавно и несъзнателно, а детето в утробата им получава твърде малко от необходимите условия за своето развитие. Кой друг ако не ние, може да създаде и постоянно да поддържа необходимите условия за раждането? Бог ще свърши всичко останало, но ние трябва да осигурим условията.

Добър –> до-бер, бера, беритба. Щастието, това са плодовете, които събираме. Доброто е отглеждането на тези плодове. Не можем да събираме, без да сме посели. Само добрият човек може да бъде истински щастлив. Тук не говоря за единични прояви на доброта, които могат да донесат единствено краткотрайно и преходно щастие. За да изпитваме истинското щастие, добротата в нас, никога не трябва да угасва.

Новораждането се отнася до раждането на Христовото съзнание в човека. То още е в зародиш в нас хорта и поддържайки добри мисли и чувства в ума и сърцето си, ние създаваме условия това съзнание да расте и да се развива. Почвата, утробата, това са нашите сегашни ум и сърце – нещо, което е много важно да се осъзнае! В наша власт е да създаваме благоприятни условия за растежа на божественото в нас. Ние не можем да накараме семенцето да порасне насила, но растежът му все пак зависи от нас, защото законите, които осигуряват растежа му са неизменни. Различни са само условията, т.е. ние или по-скоро нашите мисли и чувства. После родителите умират и се раждат в децата си, но не преди последните да са готови за това...

Мисъл за деня – 28 октомври Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. Не го туряйте в затвор, но му платете дълга. Кредиторът иска парите си от длъжника; той не иска да го затвори и нищо да не получи. Степени на любовта Молитван наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за сряда: Песен на светлия път - текст + инструментал №98 Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Що е това бес? – Бесовете са противоположното на съвестта. Бесовете са много и разнопосочни; съвестта следва една посока – към Бога. Бесовете идват отвън; съвестта – отвътре. Бесовете се опитват да се наложат и да подчинят човека; съвестта го оставя свободен, без да се натрапва. Бесовете идват, вземат каквото им е нужно и си отиват; съвестта остава с нас завинаги и нищо не иска от нас, а само дава. Имате ли опитност с това? – Че кой няма? Какви са начините за справяне с бесовете? – Да ги познаваш. Да познаваш прийомите им на действие. Да различаваш случаите, когато се опитват да те подведат и да ти се наложат...

Ами има – мъжа Майката не може да приеме, че друга жена може да се грижи достатъчно добре за сина й. Съпругата му пък приема всичко това за ненужно и като прекалено голяма намеса в семейния им живот. Ако се разгледат психологическата нагласа на майката и на съпругата по отношение на сина/съпруга, общо взето, съвсем нормално е да се стига до конфликти.

Още нещо, което не споменах вчера: Много често хората смятат, че нямат подходящите условия – външни или вътрешни, за духовно развитие. Условията винаги са подходящи. Когато става въпрос за постигане на някаква конкретна цел, то условията и времето разбира се имат от огромно значение. Духовното развитие обаче е комплексно и всеобхватно. Ако нямаме условия да развиваме един аспект от себе си, то със сигурност условията са подходящи за развиването на друг(и) аспект(и). Недооценяване важността на малките неща. Някой казва: „Аз излъгах за съвсем дребно нещо“. Фактът е, че е излъгал. Често съществени неща ни се струват незначителни и обратно. Щом човек желае да бъде искрен, винаги трябва да бъде такъв. Ако е непостоянен в искреността си, значи я употребява според личния си интерес и изгода. Искреността в случая е само един примери за необръщането на достатъчно внимание на малките неща. В тази посока могат да се дадат още множество примери.

Това, че огромната част от хората не обръщат внимание на духовното си развитие.

Иска ми се да изброя някои грешки, които мисля, че се допускат често. Разбира се, не претендирам за изчерпателност, нито за непогрешимост в оценката си, но това са нещата, както ги виждам аз. Често срещана заблуда е, че знаем по-малко отколкото заслужаваме. По-краен вариант на тази заблуда е, когато си мислим, че „истината“ умишлено се крие от нас (индивидуално или от човечеството като цяло). Истината е, че на човек се дава толкова, колкото е способен да възприеме. Всичко казано по никакъв начин не означава, че човек не трябва да се стреми към знание и да чака знанието само да дойде при него. Всичко казано за знанието важи също за властта и свободата да вземаме решения. Духовното развитие не трябва да е едностранчиво. Силата на веригата се определя от най-слабото й звено. Именно там, подложена на изпитание, веригата ще се скъса. Често хората полагат усилия и постигат добри резултати в няколко ограничени области на живота, най-често в тези, които на тях им е удобно. Получаващият се по този начин дисбаланс обаче, много скоро ще се превърне в сериозна пречка. Илюзия, че нещо би могло да бъде постигнато по друг начин, освен чрез индивидуални усилия. Илюзия, че можем да постигнем нещо единствено с помощта на самостоятелни индивидуални усилия, без да поддържаме целостта на връзката си с вселенската йерархия и източника на всичко съществуващо. Като грешка бих определил и чувството, че духовното развитие е нещо необичайно. Всъщност необичайно е сегашното състояние на хората. Заблуда, че духовното развитие има някаква крайна цел. Животът не може да има крайна цел, а живеенето му е един непрекъснат процес.

Простащината може да е израз на безпомощност. В каква област е безпомощността зависи от конкретния случай; Простащината може да е израз на вътрешна неуравновесеност и липса на спокойствие; Простащината може да е израз на желанието да нараниш, много често възникнало в резултат на усещането, че самият ти си наранен; Простащината може да е израз на желанието да се надсмееш над условията на живот, един вид бунт срещу всичко външно, което ни ограничава и потиска, забравяйки обаче, че истинските ограничения са в нас самите; Простащината може да е просто опит да направиш впечатление – добро или лошо, според случая.

Хората не са стока. Ако мислиш обратното и Господ не може да ти помогне. Тялото, предвидено за новото въплъщение не е рециклирано, а съвсем ново. Това е една от целите на прераждането. В изречението ти няма нищо доказано, както твърдиш, що се касае до човешките превъплъщения. Много от окултистите и мистиците съвсем явно ценят човека, вместо да го принизяват с още по-явно антихуманни спекулации. Говоря за един псевдокабалистичен сайт, ако не си се сетил.

Всъщност самият страх е силно егоистично и отрицателно чувство, както и безпокойството. В тези случаи отрицателната личностна природа в човека се подхранва съвсем директно. Освен това когато говорим за заместване на една отрицателна мисъл с положителна, то се има предвид нейната противоположност, а не каква да е положителна мисъл. Безпокойството следва да бъде заменено от спокойствие, страхът – от безстрашие, желанието да избягаш от злото – от готовността да го посрещнеш и изпиташ цялата му негативна сила върху себе си.

От гледна точка на психологията може и да си прав. Но все пак в психологията нерядко за позитивни се приемат съвсем егоистични мисли. Егоистичните позитивни и егоистичните негативни мисли наистина имат един и същ корен. Например личностната любов (привързаност) и омраза. Обаче съществува и надличностна любов, чието подхранване на води до несъзнателно подхранване на омразата. Омразата и егоистичната любов (привързаността) съществуват единствено в рамките на психиката на личността; корените и са там, докато надличностната любов се корени в душата. Така и съответните мисли, които тези чувства пораждат ще бъдат с различен източник. Колкото до разделението между „доброто“ и „злото“ и приемането на злото, то трябва да се водим от правилото нисшето винаги да е подчинено на висшето. Т.е. ако разглеждаме личността, отрицателните мисли и чувства следва да са подчинени на положителните. Ако разглеждаме цялостния човек, личностните (егоистични) чувства и мисли следва да са подчинени на тези произтичащи от човешката душа. Това, което е дадено на човека му е дадено за да го използва, а не да го отхвърля. Така и с личностните чувства и мисли. Използването обаче трябва да е по предназначение определено от човешката душа, а не от низшето аз.

Аз си представям две растения. Ако поливаме едното и не поливаме другото, то първото ще расте и ще се развива, а второто ще увяхне и умре. Така е и с мислите. Допускайки негативни мисли в съзнанието си ние ги поливаме. Идеята на положителното мислене е да подхранваме добрите мисли постоянно. Отдадем ли се на някоя отрицателна мисъл, ние отново я поим с нашето внимание и тя бързо възстановява своята сила. Дори и слабото внимание, което обръщаме на негативната мисъл я поддържа жива, макар и съвсем слаба, подобно на растение на което даваме по няколко капки вода. За да умре растението е необходимо да намалим това количество още повече. При мислите обаче, за разлика от растенията, водата не може да остане неизползвана. Това означава, че ние трябва да я употребим за подхранване на добрите мисли в съзнанието си. В противен случай ние отново ще подхраним отрицателните мисли.

Не, под „духовен“ нямах предвид жизнената енергия, биоенергията, праната и др. Може би не трябваше да използвам съчетанието „духовна енергия“, което е подвеждащо. Всъщност, не става въпрос точно за енергия или може би пак енергия но от най-висшо естество. Духовното лечение разбирам това, което започва от причинното тяло на човека, а не от етерното, емоционалното или умственото. Разбира се въздействието върху по-финото тяло се отразява чувствително на по-грубото, докато обратното влияние е далеч по-слабо. Не знам защо реши, че противопоставям материалното на духовното. Все пак обаче правя разлика между двете, без при това да отричам общото им начало.

Честно казано ми се струва, че от едната крайност прескачаш в другата.

Предполагам че влагаш някакво различно значение в думите „духовна енергия“ щом задаваш подобен въпрос, а и не съм съвсем сигурен, че разбирам правилно въпроса ти. Това, което имах предвид е, че ако човек се пореже, достатъчно е да се промие и превърже раната, въпреки че един духовен лечител би могъл да възстанови състоянието от преди нараняването мигновено.

Не знам каква полза имаш постоянно да усложняваш нещата. Дадох прост пример, но ти пак правиш всичко възможно за да не го разбереш. Задаваш съвсем ненужни въпроси и тръгваш да разсъждаваш върху подробности, които в случая са без значение. Просто перфектна демонстрация на това как умът пречи на интуицията.

Духовната енергия/умения не трябва да се използва безразборно за материални цели. Това разбира се преди всичко поставя въпроса кога трябва и кога не трябва да се използват. В повечето случаи съществува и друг вариант, а използването на духовна енергия/умения не е реално необходимо.

Представи си водната повърхност по време на буря и същата повърхност, когато липсва всякакъв полъх на вятъра. Къде е ограничението? В кой от двата случая имаме насилие?

Защото същността на нещата е на открито – подобно на Слънцето, а хората потънали в човешкото ежедневие са като затворени в къща на която са боядисали всичките прозорци и това, което е отвън въобще не ги интересува. Да, не бива да се бяга от земния живот, но когато прозорците на къщата са почистени е по-различно. Тогава човекът осъзнава, че това, което се намира в къщата е само една нищожна част от всичко. Откъде знаеш, кои определям като мъдреци? За изумяване, хора като тези за които пишеш в последното изречение, не са ме изумявали, но са ми правили силно впечатление. Тези хора обаче винаги са били просто себе си. Не са се определяли като притежаващи интуиция, или далновидност, или проницателност. За тези качества претендират хора, които ги смесват с ясновидството, предчувствието, телепатията и др. способности, намиращи се на по-ниско ниво (с това съвсем не ги обявявам за ненужни). Добре, но всичко това не е интуиция.

Изключваш възможности просто защото не са ти удобни. Задаваш си въпроси и докато не си отговориш по някакъв конкретен начин на тях, който да ти изглежда правилен, не можеш да се успокоиш. Вариантът, който предлагаш, (че ясновидските способности са плод на кармата,) е възможен, но както казах съвсем не е единствен. Но ти се хващаш за него за да си направиш логическите генерализации, изключвайки другите възможности, за много от които ти и аз просто няма как да се сетим. Аз също търся отговори на много въпроси, но съм приел, че не на всеки от тях мога да получа бърз и изчерпателен отговор. За някои отговори това е възможно, за други са нужни години, за трети – хилядолетия. Прибързаността води до грешки, които се изправят още по-трудно. Иначе оценявам стремежа ти към познание. Спирам дотук, защото рискувам да затъна в ролята на поучаващ, която не ми е особено приятна. Сега за изпитанията: Какъв е смисълът от изпитанието, ако знаеш, че си подложен на изпитание и какво се очаква да направиш? Това ли ще бъде истинското ти „аз“? По-вероятно е това да направи изпитанието ти много по-трудно, защото в желанието си да преминеш изпитанието, изкушението да бъдеш това, което се очаква, вместо да бъдеш себе си, е изключително голямо. Но ти ще бъдеш това, което се очаква само докато премине изпитанието, което е равносилно да излъжеш (или изхитруваш, ако трябва да използвам по-мек израз). Изпитващите обаче няма как да се заблудят. Ако не знаеш за изпитанието всички тези възможности отпадат. Тогава ще си преминеш изпитанието, просто когато си готов и докато не го направиш може въобще да не разбереш, че си бил подложен на него.