Станимир

Не мисля, че Мулдашев е прав за регресивния фактор. Расите започват да се израждат, когато душите, които са се въплъщавали в тях вече нямат какво да получат от съответните тела и започват да се въплъщават в тела от следващата раса. В старата раса започват да се въплъщават души, които са по-слабо развити. В резултат се наблюдава външен упадък на расата, но в действителност еволюцията на душите не е в регрес. Подобно на човека и расите растат, достигат зрялост, вървят към упадък и умират. Щом една раса достигне зрялост, расата която я е породила започва упадък. В действителност напредналите души от старата раса се прехвърлят в новата. Аборигените и други народи може да са имали своето време на разцвет преди хиляди години, но тогава душите които са били въплътени в тях са били други. Други раси тепърва започват да се развиват и в тях също за момента се въплъщават предимно по-слабо развити души.

А какво е обещанието? Просто едно решение, което вземаме, само че заявено пред свидетел. В случая когато даваме обещание пред Бог, това не е по-различно от всяко едно решение, което твърдо смятаме да изпълним. А Бог присъства винаги и навсякъде. Той е свидетел на всичко, случващо се в живота ни.

Мисъл за деня – 18 декември. Трябва да се знае, че добрите, възвишените мисли имат по-голям брой трептения, отколкото лошите, нисшите мисли. Именно този закон ще използвате. Имаш едно отрицателно състояние. Повиши трептенията си и ще се освободиш от него, защото по-силните трептения на възвишените мисли ще надделеят и отстранят отрицателните състояния. Закони на материалния и духовния живот Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Гневът ми се струва излишен. Той внася дисонанс в мислите и чувствата ни, и е съпътстван от груби и разрушителни вибрации. От друга страна е вярно, че ако съзнанията са ни прекалено спящи, гневът може да ги разбуди, да внесе импулс за действие. Но пък ако вътрешният устрем в човека може да се разбуди по друг начин, би било далеч по-добре, защото хаотичния и разрушителен устрем на гнева може да донесе до множество нежелани последствия. Градивния устрем е това, което се изисква от човек, а това е далеч от гнева и далеч по-трудно.

Защо го наричаш „глас на разума“? Душата не е ли разумна? Колкото до различаването, не мисля, че винаги е толкова трудно да ги объркаш. Иначе хората щяха да са светци.

Да,но преди всичко да се научи да я различава от други гласове ,други чувства и усещания,които нямат нищо общо с нея! Аз не знам да има други гласове освен вътрешния глас(интуицията)!Ще обясниш ли за какво става въпрос? Има два гласа – този на душата и този на личността. Последният е свързан с егоистичните ни желания и стремежи. Когато видим луксозна кола или къща и поискаме да я притежаваме, това е гласът на личността. Когато ни е студено навън и искаме да се приберем вкъщи на топло, това е гласът на личността. Когато някой ни обиди и ние желаем той да си плати за това, това е гласът на личността. Могат да се дадат безброй примери. Интуицията... Винаги ли това, което наричаме интуиция идва от нашата душа? Дали понякога не идва от личността – от нашите страхове, желания и очаквания? Например, трябва да вземем важно решение. Дали подсъзнателно не вземаме решение, което да се покрива с желанията ни, вместо такова, което действително е най-добро за нас, отвъд всякакви пристрастия? В крайна сметка ние вземаме някакво решение, то може да се окаже правилно, но ние в повечето случаи не знаем какво би се случило ако бяхме взели друго решение. Дали пък не е можело последствията да бъдат още по-добри?

По-скоро да, но... може би в по-голяма степен изкупуването зависи от това, доколко въпросният човек е разбирал и осъзнавал всички последствия от своето деяние, когато го е извършвал (а и след това).

Ами според мен преди всичко е важен темпераментът на човека. Кафето няма чак такава тежест, че да промени темперамента.

Всъщност, като цяло по-лесно се забелязват чуждите грешки. Това обаче още не означава, че ще успеем да си вземем поука от тях. Необходимо е да успеем да забележим същите грешки и в себе си, когато ние ги допускаме. Необходимо е да си признаем, че ги притежаваме. В това отношение егоизмът ни пречи да погледнем безпристрастно към себе си – към своите действия, мисли и желания. Ние виждаме грешките на другия, но отричайки съществуването им в нас самите, ние само подхранваме гордостта и себелюбието си. За да се поучим от чуждите грешки е необходимо известно излизане от собствената си черупка. Необходимо е да се видим отстрани. Тук е добре да обърнем внимание, че за да говорим за поучаване от чуждите грешки, това означава, че слабите места, които съзираме в някой друг човек, присъстват и в нас самите. Иначе няма да има какво да научим. Това от своя страна означава, че чуждите грешки са чужди само привидно. Същите слабости са и наши, без значение дали го забелязваме или не.

Повечето неща в линка, мисля че са верни. Въпросът е че много неща има добавени от авторите, което ги приравнява до същото равнище на тези срещу които пишат. Въобще антиконспираторите са най-доброто оръжие на конспираторите.

57. Вярата и надеждата имат значение не сами по себе си, а поради състоянието на духа, което предизвикват. Не е толкова важно за какво се надява човек, колкото бодрото, светло и радостно състояние на духа, породено от надеждата и вярата. Затова можем да приветстваме всичко, което събужда светлите огньове в човека, дори и надеждата ни да не се оправдае. Човек по правило, като цяло живее в един въображаем свят от илюзии, които имат малко общо с действителността. Нашите надежди за по-добро имат съграждащ и извисяващ характер. А дали ще се изпълнят или не, не е толкова важно ако изиграят своята въздигаща роля. Призраците на отчаянието, безизходността, безпокойството и тъгата също обгръщат човек, като затъмняват съзнанието му. Те също са нереални. По-добре в света на илюзиите да живеем с вяра и надежда за нещо светло и радостно, дори и то да не се реализира, отколкото да водим безцелен и безсмислен живот в мрака на безнадежността. Затова давайте на хората надежда, поддържайте я и утвърждавайте в човешките съзнания очаквания за по-добро бъдеще. Нека това светло очакване да бъде водещо в техния живот. Всеки иска нещо и ако това „нещо“ не е лошо, нека да го утвърдим, пък дори и да знаем за невъзможността на неговото реализиране. Позволете на радостта от надеждата свързана с неосъществимата мечта да освети навреме мъгливия път на човека. Малко са радостите в света. Затова Учителят разпалва в сърцата на учениците пламъците на надеждата и очакванията, че те ще се реализират в по-добри времена. Знаейки напрегнатостта на Великия План и знаейки, че неговото материализиране на Земята ще дойде не чрез личностните стремежи и надежди на знаещите за него, Учителят въпреки това поддържа личния ентусиазъм на всеки, без да разрушава неговите илюзии. Защото от малкото разбиране човек достига до голямото, когато личните илюзии изгорят в суровата Светлина на действителността. Но да разрушиш преждевременно това скеле на бъдещето може единствено с изключителна предпазливост, за да не изгасиш огньовете на устремеността. И ако нещо на някого носи радост, пък била тя и нереална, но извисяваща съзнанието му, ние няма да я убием, въпреки че знаем за нейната несъстоятелност. Апостолите са преминавали през страдания в очакване на близкото Пришествие. Ако са знаели, че то няма да дойде нито в техния живот, нито в следващия, нито дори в цялото време до наши дни, кой от тях щеше да издържи пред изпитанията и да изпълни своята мисия? Но надеждата е била за тях велика движеща сила, вдъхновяваща подвизите им. Не унищожавайте огньовете на ентусиазма, дори да са съградени от неосъществими надежди. Бъдещето ще се осъществи, но не според мерките на човешките очаквания. Тези мерки се обуславят от съзнанието и степента на неговото развитие и вместимост. Не бива да прекършвате съзнанието, налагайки му прекалено висока и недостъпна за него степен на разбиране. Малките трябва да се щадят. Единствено много извисеното и силно съзнание може без трепет да погледне в очите на действителността. Истината не е по силите на всички. Щадете по-малките. ГАЙ 1956г.

Да, и аз мисля така. Според мене думите на Христос означават по-скоро, че той самия не вини хората за стореното от тях, че ги разбира и им съчувства, че е загрижен за тях. По този начин Христос остава незасегнат от делата им, но не и безразличен към извършителите.

Ами това за опознаването и надрастването е закон във вселената. Формата на гъсеницата е необходима в началото на живота й, но тя трябва да бъде сменена с формата на пеперуда. По същия начин ние постоянно променяме представата за себе си. Егото също е форма – и низшето и висшето (душата). Когато една форма започне да ограничава развитието на човека, тя е необходимо да бъде сменена с нова, по-подходяща. Това е валидно навсякъде. Но замяната не трябва да е прибързана и ненавременна, защото новата форма ще се окаже все още недостатъчно развита и жизнеспособна. Например за да се освободим от личностния си егоизъм и от въплъщенията в груба земна обвивка не е достатъчно само желанието, но и развитие на надличностните ни качества и будхичното тяло (христовото съзнание) като техен носител, благодарение на което ще можем да водим пълноценен живот във висшите светове. Ще дойде ден, когато хората ще живеят в тези светове, както живеят на Земята. Ще дойде време, когато и тези светове ще започнат да ограничават човека и той ще стане способен да различи тяхното несъвършенство (нещо, което в момента дори няма как да си представим). И тогава погледът му ще се обърне към още по-високи хоризонти...

Какво разбираш под „духовно его“? Ако човек се мисли за много духовен, мъдър, знаещ, добродетелен и че това го прави нещо повече от останалите, то говорим за най-обикновено личностно его. Душата (висшето аз, индивидуалността) се самовъзприема винаги като част от цялото, без което собственото й съществуване е немислимо. Духовната гордост е част от въплътената личност. Ако под „духовно его“ имаш предвид илюзията за аз, за отделност според будистката традиция например (доктрината за анатман), то нещата стават твъде сложни за коментиране. На практика това означава да направим сравнителен анализ между индуизма и будизма, защото това мисля, че е основната разлика между двете (разбира се привидна).

Според мене, ние можем да пренесем върху себе си болестта на друг човек, към когото изпитваме силно съчувствие, когато сме се слели до голяма степен с него, с неговото състояние. При някои енергийни лечители се получава нещо подобно, когато те приемат в себе си отрицателната енергия на болния. Тук, за разлика от горния случай може да няма емоционална свързаност (емпатия), т.е. единия да преживява емоциите на другия като свои.

Абе, другия път като срещнете някой с отрицателни вибрации извикайте някой физик с оборудване, да направи лабораторно изследване, че не просто ще има "бум", ами направо ще потънат всички естествознателни науки... Стан, добре познавам усещането в слънчевия сплит, за което говориш. То индикира някои от най-големите напрежения в егото. Когато вкараш достатъчно емоционално напрежение в астралното тяло, то един вид се стяга, дори е възможно да се поизмести, а там е центърът му на свързване с физическото, та се усеща едно неприятно напрежение. Е, който иска нека нарича това преживяване "духовно", ама няма да казвам какво постига така... Иначе, да, дължи се на чувствителността на личността, която е покултивирала себе си. Може би говориш за същото усещане, за което говоря и аз. Не знам. Щом си преценил, че е същото... Щом си преценил, че някой го нарича духовно... За отрицателните вибрации нямам думи. Трябва да си по-съсредоточен докато четеш.

28. (Фев. 24). Сегодня будет Запись о сроках. Сроки неизбежны. Сроки ткут узор кармы планетной и человеческой. Когда приходит срок, явление наступит. Ничто уже не может остановить или задержать утверждения его в жизни. Так приходит время рождения, расцвета и упадка стран, народов, цивилизаций, рас, городов и всего, что существует под Солнцем. Цикл года обуславливает срок жизни многих растений, трав и цветов. Но цикл проявлений не ограничивается годами или десятком лет. Показатель времени точно связан со светилами, ибо звезды рисуют узоры жизни всего, что живет на Земле. И металлы, и все элементы тесно связаны со звездами внутренней неразрывной жизнью. Каждый соответствует своему Светилу. Сочетание звездных лучей в человеке определяет комбинацию, наличие элементов в данном организме. Астротерапия не фантазия и вымысел досужих умов, но ярая возможность, которую знание может представить в распоряжение человечества. Астровоздействие звездных лучей на организм человека происходит не прямо, но через сущность химических элементов, его составляющих. Звездные сочетания определяют взаимоотношения и количество тех или иных металлов в каждом данном организме и их полезность при лечении заболеваний. Звездная карта рождения указывает, в основном, на эти взаимоотношения и определяет слабые места. Тело человека есть поле встречи и взаимодействия звездных лучей и лучей светил, и сроки обуславливаются тем или иным их сочетанием на данный момент. Смерть человека или опасный для него момент запечатлен в звездах, а также и любые события планетного порядка. История Земли, история человека, история каждой человеческой жизни запечатлена на небе и определяется звездами. Грани Агни Йоги – 1956 г.

Да, може би върши същата работа на физическо и енергийно ниво, но истинския център на човека е духовната му същност. Много е важно мисля, да се осъзнае съответствието между вътрешното и външното. Ако ние (психиката и телата ни) сме изградени от елементи с високо качество, то само тогава ще можем да се свържем със съответните елементи извън нас. Управляването на собствения ни микрокосмос е ключът към много възможности на външен план. На грубите вибрации от обкръжаващата среда откликваме чрез грубите елементи в телата и психиката си. Ако те отсъстват и ние ще останем незасегнати. За да се свържем с фините енергии от космоса, от друга страна, ние трябва да сме привлекли съответстващите им елементи в себе си, чрез възпитание на мислите и чувствата. Това е и ключът към висшите „свръхестествени“ способности и чувствителност. Има ли висок процент хаотична, неорганизирана материя в телата ни, то ние ще сме невъзприемчиви към духовните реалности. Всяко възвишено желание и всяка възвишена мисъл организират материята изграждаща телата ни и я правят по-фина. Всички груби и егоистични мисли и желания, прибавят груби и тежки елементи към телата ни. С какво друго могат да се свържат тези елементи, освен със същите елементи от заобикалящия ни свят?

Хубаво е човек да има идеал, но да не замесва насила други хора в него. Ако го направи, това означава, че им отнема свободата, че се опитва да наложи представите и очакванията си, че се опитва да ги направи зависими от възгледите си. Друг е въпросът ако хора със същите интереси се появят в живота му. Тогава те могат доброволно да работят съвместно и да си сътрудничат в общите неща.

Кармата се изкупува със съзнателни действия, т.е. знаейки какво вършиш. Невъзможно е да изкупиш карма със случайни действия. Ако имаш лоши намерения и постигнеш добър резултат, задължително ще натрупаш отрицателна карма, пък ако ще да спасиш и целия свят. За божията воля отговаря Бог; човек отговаря за своята си. Ако Бог е пожелал нещо и го е реализирал, заслугата и последствията са за него, а човекът станал проводник на волята му отговаря според съзнателното си отношение към случващото се.

Кога пресъхват сълзите на човека? Може би когато са резултат от едно временно емоционално състояние. Нещо се е случило, което ни е разстроило. Например гледаме някакъв тъжен филм. Ние се идентифицираме със случващото се във филма, обвързваме се с него, а то е илюзорно, несъществуващо. Когато филмът свърши, ние вече не плачем, защото вече не сме потопени в събитията, които той представя. Ние трябва да можем да различаваме, кога причината за сълзите ни е дребна, несъществена и плод на нашето лично отношение и кога е съществена и реална. Как да канализираме сълзите си? Труден въпрос. Може би когато преместим фокуса на съзнанието извън себе си. Да не гледаме от позицията „аз плача“ или „аз съм тъжен“, а да трансформираме мъката си в съчувствие, загриженост, любов и състрадание към хората...

Затвори очи и си представи последователно всички действия, които трябва да изпълниш – слагане на колана, палене на двигателя, включване на фаровете, даване на мигач и т.н. После мислено си се представяй в различни ситуации и действията, които предприемаш – кръстовища, паркиране, сфетофари... Повтори всички ситуации наум по няколко пъти, докато последователността от действията ти се запечата в съзнанието. Това първото с потеглянето на автомобила го направи повече пъти.

Любовта на дело... Любовта е нещо, което ако го има съпътства всяко наше действие. Тя е нагласа, отношение. Не мога да си задам въпроса: Какво правя за да проявя любовта си? Тя просто присъства в отношението ми към света, към случващото се около мене. Няма нещо конкретно, което щом го правиш значи изпитваш любов, а ако не го правиш, значи не изпитваш любов.

29 е доста интересно число, като се замисля. Двойката, заедно с 4 и 8 е материята, пасивността, страданията, ограниченията, но двойката е и любовта, за разлика от 4 и 8, където любовта е придобила по-материална форма (желания и страсти – наши и на други хора), която е причина за страданието и ограниченията в тези числа. Страданието и ограничението при двойката е наистина кармично, а не резултат от човешките ни желания. Пасивността на числото две, за разлика от единицата, тройката, петицата и седмицата например, показва, че нещата не са под наш контрол. Деветката показва завършек. Оттам и комбинацията 29, означава приключване със вече създадена от нас карма. Единственото, което можем да направим е да приемем нещата такива, каквито са, за да не създаваме нова карма. Сборът на 2 и 9 е 11. Също интересно число. Тук обаче имаме единица, като символ на волята, на аза и десетка, като символ на Бог и волята му. Противопоставянето на двете воли води до натрупване на нова карма и страдание (двойка). Изходът е ние да станем двойка (любов, пасивност по отношение на божията воля, приемането на натрупаната от нас карма и страданието, което тя носи). Така се получава едно от най-хармоничните числа 12, което редуцирано до три дава разумността, разумното отношение към Вселената. Значи 29 дава изплащане на карма. Това, обаче, което 29 не показва е тежестта на кармата. 29 показва, че имаме да изплащаме карма и липсата на възможност да го избегнем, но това далеч не означава, че натрупаната карма е „свръхтежка“ и „непосилна“, а просто, че е неизбежна. Каква е тежестта на кармата не можем да знаем. Освен това с отношението си ние често утежняваме нещата, докато е възможно да ги облекчим.

Умирането от глад е твърде бавен и несигурен процес. Никога не можеш да знаеш кога е настъпил момента, когато кражбата на хляб за да нахраниш гладуващия е неизбежна. Разбира се, когато видиш, че някой умира от глад, трябва да направиш всичко по силите си за да му помогнеш.