Станимир

Обръщението беше до всички участници във форума, не само към теб. Сега по темата: Аз самият не съм много съгласен (и съм изразявал тази си позиция във форума) с класифицирането на децата като индигови, кристални и т.н. Никой Учител, никога не е правил подобна класификация. А и ако се приеме идеята за прераждането, то душите, които се смята, че идват като деца индиго, са всъщност същите души, които са се въплъщавали и досега. Темата обаче намирам за полезна, защото дава насоки за едно по-модерно и по-целесъобразно от духовна гледна точка разбиране, възпитаване и отглеждане на децата като цяло, отвъд всякакви разделения и класификации.

Отговорът ми е „да“, но сериозно ще настоявам генетичния баща на детето да се откаже писмено от претенции за бащинство и ще му издействам забрана да се вижда с детето. В противен случай рискувам детето да изпадне в доста тежка ситуация. Всичко това обаче е валидно само при условие, че с приятелката ми успеем да запазим хармонични взаимоотношения след изневярата й, а това все пак не зависи само от мене, и вземем твърдо решение да не допускаме повторно да се стига до такива ситуации. По принцип в случая няма никакъв проблем свързан с детето, а с нея и с мене.

В крайна сметка важното е как живеем тук и сега. Разбира се с мисъл за бъдещето. Но да правим предположения за неща, които тъй или иначе в огромна степен зависят от това какво мислим, какво чувстваме, към какво се стремим и как действаме в момента е глупаво. По-важно е да си зададем въпроса: как живеем сега? А как бихме живели ако попаднем в рая? А в ада? А ако се въплътим в някакви различни условия? Ние сме си все същите, без значение на условията в които ще попаднем и това е най-важното. Нещата не са точно така. Всъщност как реално стоят нещата можем да разберем, едва когато успеем да развием съзнанието си до степен, че да се отъждествим с висшия аз. Дотогава каквото и да си говорим ще са предположения и спекулации. Човек винаги ще бъде себе си. Човекът е подвластен на илюзията, но това не означава, че самият той е илюзия. Илюзия е това, че се отъждествяваш с нещо временно и преходно, като мислите си, телата си, чувствата ти. Но самосъзнанието ти е истинско. То никога няма да изчезне, а може само да се развие.

Не, трябва да се родят в условия където консуматорското общество е максимално проявено, за да може егото да докаже, че не е обременено с консуматорски желания. Колкото до гениалността, тя много рядко е полезна за самия гений. Човек идва на Земята да се развива в множество направления. Основно внимание следва да отделяме на слабите си страни, а не да доразвиваме едностранчиво силните. Ролята на гениите е по-скоро във вдъхновяването на тези около тях. Да определят някакъв идеал за другите. Обикновено гениите идват с точно определена мисия и в това, че тяхната гениалност не може да бъде достигната в следващите години и дори векове, няма нищо необичайно.

Змията (и драконът) е двойствен символ, т.е. значението му може да бъде и положително, и отрицателно. Тя може да символизира както нисшата стихийна и астрална природа, така и висшата мъдрост.

Зависимостта може да се срещне и при жените. Не знам дали може съвсем точно да се определи влияние върху духовното развитие на човека. Първо тя води до поддържането на доста предразсъдъци, свързани с това какво трябва и какво не трябва да прави мъжът. Тя води до несигурност, когато наблизо няма жена, която да свърши въпросните „женски“ задължения. Създава се чувство за слабост и неувереност, което често се прехвърля и в други области. Това в повечето случаи е неосъзнато, тъй като мъжът държи на самочувствието си и трудно би признал подобна слабост.

Фатално за обществото ли? Нали говорим за мъжете? И пак не, че има нещо фатално, но просто е една зависимост (една от многото), която за да бъде човек самостоятелен и независим трябва да преодолее. Не става въпрос кой готви, чисти и т.н., но мъжът трябва да може да го прави.

Не само сексуално. Мъжете не се възпитават в достатъчна степен на самостоятелност. Вече беше писано доста за това в темата. Нека обърнем внимание и на още един въпрос. В обществото е прието за нормално определен вид дейности да се извършват от жените – готвене, пране, почистване, шиене и т.н. Това си има своите исторически корени и в миналото е било необходимост. Обаче в случая става въпрос за зависимост, която се счита за нормална и нито мъжете, нито жените (най-вече майките) правят необходимото за да прекъснат. За мъжете е много удобно, че жените „са длъжни“ да извършват тези дейности, защото като цяло на мъжете им е трудно да признаят, че имат нужда от помощ, да поискат помощ, а също така и по-трудно я получават, защото те са „силния пол“, а никой не помага на силните. А мъжете в случая имат нужда от помощ, просто защото не са научени да изпълняват тези неща сами и, нещо повече: изпълняването им в голяма степен се счита от тях и от обществото за срамно.

Извинявай, ти за Бог ли говориш? Или за мъжът - като обитател на тази планета, равнопоставен на жената и детето? Защото за мен той е точно такъв. Някакси понятия като "отговорен за чужди грешки (ако въобще имаме право да съдим някого)", "управление" и "поверени неща" - ми звучат доста атавистично.. и обидно спрямо въпросните "поверени неща". Извинявай, аз в качеството си на такова едно "поверено Нищо" искам да попитам все пак какво имаш предвид и нужна ли е подобна класификация Принципът си е валиден, дори и отнесен към семейството на пръв поглед да изглежда малко грубо. Равнопоставеността си е налице. Все пак още в началото на поста си споменах, че управлението трябва да се приема като пълна отдаденост на цялото и липса на егоизъм. Освен това половете реално не съществуват и душата в инкарнациите си сменя мъжки с женски въплъщения. Колкото до отговорността за чуждите грешки, освен индивидуална има семейна и групова карма.

Значи решението и в двата случая е преодоляването на егоизма, преодоляването на личностните желания и пристрастия. Мъжкото начало е активното и ръководещото. Но от ръководство до ръководство разликата може да е огромна. И мъжете, и жените е необходимо да се научат да различават собствените си желания, от това, което е от полза за цялото (в най-масовия случай – семейството). Това и двата пола не го умеят в еднаква степен. Като цяло мъжете трябва от малки да се учат да бъдат уверени, да опитват, да им се дава свобода да грешат, но и да носят последствията от своите грешки. Много често обаче възрастните им отнемат необходимите опитности или не по-малко лошото – нехаят за това, което децата им правят, като в този случай грешките им остават без последствие. Така детето бива приучено на безотговорно поведение. Мъжът на първо време трябва да е отговорен – за себе си и за тези около него (семейството). Мъжът трябва да бъде отговорен и за грешките на жена си, и за грешките на децата си. Това е принцип в управлението: управляващия носи отговорност за всичко, което му е поверено. И в същото време не трябва да нарушава свободата им. Сами разбирате колко трудно е това. За съжаление съвременното общество възпитава отговорността най-често чрез страха от наказание, а не чрез осмислянето на последствията от собствените действия на човека върху другите. Така се подсилва егоизма и се губи чувството за принадлежност към цялото. Разбира се мъжеството е съпътствано от много други качества и едва ли има човек, който да ги е развил в достатъчна степен всичките. Тук вече от значение е и нивото на развитие и хората не могат да се поставят под общ знаменател.

Мъжът може да е мъж само когато жената доброволно приеме да е жена. Жените обаче имат не по-малко желание да управляват и да държат нещата под свой контрол отколкото мъжете. Мъжът е от „силния пол“ и той „трябва“ постоянно да оправдава женските очаквания. Преди 100 години примерно, женските очаквания не са имали особена тежест. С увеличаването на правата на жените през годините обаче неминуемо идва и злоупотребата със създалото се положение от тяхна страна. Това е нормален процес, въпреки че не е съвсем желан. Този процес мисля, че все още далеч не е достигнал своята кулминация. Пред мъжете все по-често стои дилемата или да изпълняват желанията на жената до себе си, да се съгласяват с нея за да не я наранят и да поддържат хармонични отношения или да наложат себе си, често стигайки до грубост. На практика докато съществува егоизъм и мъжете, и жените ще се стремят да експлоатират противоположния пол. Съвременното общество открито и масово заклеймява грубата сила, но не възпитава хората как могат да проявят мъжкото си начало по друг начин. Така мъжете следва или да проявяват грубост, или да приемат доброволно пасивна роля. И мъжете и жените са в изключителна степен зависими едни от други, но жените психически чувстват тази зависимост в много по-малка степен, отколкото мъжете се чувстват психически зависими от жените и това дава сериозно преимущество на жените в борбата им за ръководната роля в техните взаимоотношения. Тук говоря за реално ръководство, а не за случаи когато единия открито признава ръководството на другия, но всъщност тайно му дърпа конците. За мъжа все пак си остава „предимството“ на физическата сила и за жалост това води до широкото разпространение на домашното насилие по целия свят. Тези мъже пък, които са достатъчно съзнателни за да не направят това, нерядко доброволно влизат в подчинената роля, въпреки че виждат манипулацията (често несъзнателна) и егоизма от отсрещната страна.

Малко е странно, че използваш мнението ми за да зададеш въпроси с които то няма особена връзка. Разбира се, можем да разширим обхвата на понятието изневяра и да започнем да разсъждаваме по темата на едно по-различно ниво. Тогава обаче мисля, че е задължително да направим ясно (доколкото е възможно) разграничение между повърхностната и вътрешната, дълбока изневяра. Изневярата е повърхностна, когато е свързана с желанията, с личните амбиции на хората. Истинската изневяра и предателство разкъсват връзка създадена дълбоко в нас. Исус никога не е имал връзка с религията на юдеите. Той никога не е принадлежал на тази религия (нито на християнството междувпрочем). Това е принадлежност наложена му от традицията, от средата в която се е родил, повърхностна и фалшива. Исус е бил толкова последовател на юдейската религия, колкото аз съм християнин. Да кръстен съм, ходя на църква, вярвам дълбоко в Христос, но това не ме обвързва по никакъв начин с християнската религия. Не отъждествявам своята вяра с нейната, моите цели с нейните, нито съм поел някакви задължения и обещания пред нея. Ако аз приема някаква друга религия, това в никакъв случай няма да бъде изневяра към християнството. За да говорим за изневяра трябва да имаме някаква обвързаност. Например в религията: някой става християнин, воден от страха да не попадне в рая и да си осигури вечно щастие в задгробния живот. Излишно е да казвам, че подобна мотивация е изцяло егоистична и всъщност става въпрос за удовлетворяване на желания, а не за вяра и някакво дълбоко чувство на принадлежност към християнството. Същото, за съжаление, нерядко се случва и в „приятелството“, и в „любовта“. Във всички тези случаи изневярата отговаря точно на желанията, които са създали връзката, която изневярата нарушава – те са несъществени и илюзорни. Ако въпросният християнин се откаже от християнството, той няма да загуби почти нищо. Ако се откажем от приятели, които са ни били такива, само защото сме имали лична изгода от това, няма да загубим нищо. В живота разбира се има и истински неща и изневярата свързана с тях, аз поне предпочитам да наричам предателство.

Всеки кръговрат може да бъде скучен. Дори и в рамките на отделния човешки живот имаме смяна на деня и нощта, и ако дните ни преминават еднообразно, монотонно, автоматично, в полу-спящо състояние, без осъзнатост, по навик, по задължение, без да имаме своя цел, която да ги осмисля, да, такъв кръговрат е скучен. Но дните на човек може да са най-различни, изпълнени с разнообразие и всеки, носещ нещо уникално и неповторимо в себе си. Всичко зависи от нашето отношение, от нашето съзнание, от това с какви очи гледаме. По същия начин и отделните ни прераждания. За едни те може да са скучни и еднообразни, за други – уникални, неповторими и плодородни. Всяка смърт едновременно с това е и раждане. Можем да се раждаме всяка сутрин, всеки час, всяка секунда. Може ли да скучае новороденото, което вижда света, лишено от натрупани пристрастия и предразсъдъци? Виждащо в света новото и непознатото, а не някаква своя илюзорна представа – сянка от миналото? Във всеки миг можем да поставяме едно ново начало, защото в два последователни момента нищо във вселената не е едно и също. Самите ние не сме едни и същи. Но здраво вкопчили се в представите си за себе си и за света, в навиците и мисловните си модели, в страха и съмнението, ние живеем в нашето минало, което е неизменно и ограничено, не носещо нищо ново и, рано или късно ставащо скучно. Човек може да бъде щастлив навсякъде, във всякакви условия, защото това е нещо зависещо единствено от самия човек. Ако не можем да бъдем щастливи тук и сега, никъде не можем да бъдем щастливи. Ако можем да сме щастливи днес, ще можем да сме щастливи и утре. Ако можем да сме щастливи през този си живот, ще можем да сме щастливи и през следващия. И това не е краят. Така както минутите съставят часовете, часовете – дните, дните – годините, годините – човешкия живот, човешките животи – живота на душата, така и живота на душата съставя нещо още по-велико, излизащо извън възможностите на въображението ни. Но за да сме щастливи в голямото, трябва да се научим да сме щастливи в малкото; да го ценим и използваме. Само когато се научим да ценим и използваме живота си като хора, можем да започнем да водим съзнателно живота си като души.

А защо не си представиш душевното равновесие, като хармонична сплав от всички качества присъщи на човека ?

Грешките са си грешки, независимо кой ги допуска. Чуждите грешки най-често не са толкова чужди, колкото ни изглеждат. Първо, защото всичко е едно. После, защото най-често виждаме в другите грешки, които самите ние не сме преодолели. От чуждата грешка можеш да се поучиш, когато признаеш, че и ти можеш да я допуснеш. Не е задължително да я допускаш. Можем да се учим без да страдаме, но преди това трябва да се научим да не се страхуваме от страданията, а това става чрез страдания. Когато се научим да не се страхуваме от страданията, целият въпрос се обезсмисля, защото ще ни бъде безразлично, дали страдаме или не. От значение ще е единствено целта към която се стремим.

За това, което пишеш най-точната дума е „носталгия“, когато привързаността към миналото все още е силна, а всичко, което ти е останало е споменът. Аз обаче намирам всякакъв вид тъга свързан с привързаност от наша страна за разрушителен. Тъгата трябва да дава импулс за промяна към по-добро, иначе се превръща в окови.

Автоматичната реакция може да се премахне само с будност на съзнанието. Значи, трябва да се научим да забелязваме тези неща, които служат като спусък, задействащ съответната автоматична реакция от наша страна. Да не допускаме съзнанието ни да бъде приспано и подсъзнанието да поема контрола върху психиката ни вместо него. Подсъзнанието не е способно на нищо повече от това да възпроизвежда това, което е записано върху него. Ако се оставим в негова власт то ще възпроизвежда винаги едни и същи записи при наличието на определени стимули от околната среда. Истината е, че хората в преобладаващата част от деня действат автоматично. Необходимо е сериозно постоянно, честно, безпристрастно самонаблюдение. Необходима е силна воля за промяна, търпение, постоянство, упоритост. Всичко това означава, че трябва сериозно да развием психиката си, интуицията и умствените възможности. Без изброените, най-доброто което можем да направим е да заменим една автоматична реакция с друга автоматична реакция – подсъзнанието просто не е способно на нищо друго.

Състраданието и съжалението май са не по-малко лоши неща....или поне така казват. Съжалението е различно нещо от съчувствието и състраданието. То наистина е вредно, затова и не съм го споменал в поста си. Съжалението винаги обвързва човека с миналото – с това, което вече е извън неговите възможности за промяна. То носи само отчаяние, вина и обвинения. Състраданието на пръв поглед е доста подобно, но в същото време в него няма отчаяние; фокусът е в настоящето, откъдето може да се извърши промяна и да се повлияе на бъдещето, а не в миналото. И не само това, но не успявам да намеря подходящи думи за да формулирам различията.

Зодиакалният ти знак и асцендентът благоприятстват заниманията с бойни спортове и военно дело. Марс и десети дом обаче не са подходящо разположени. Всичко зависи каква цел си поставяш. Например при бойните спортове, каква е целта ти: 1) в самото им упражняване, в това, че ти дават възможност да работиш над себе си, в духовната им страна или 2) в състезателната им страна и постиженията? Бих те посъветвал да заложиш на първото, а постиженията да оставиш за бъдещето, въпреки че амбициите ти в тази посока май са доста сериозни. Интересна е позицията на Юпитер в Лъв (третия огнен знак, първите два са Стрелец, в който ти е асцендентът и Овен – където ти е Слънцето). Може би той идва да ти подскаже, че ключът към успеха е в проявата на благородство (и всичко друго присъщо на Юпитер в положителен смисъл) и във вътрешната ти сила и устременост(подсилвани от целия огнен тригон), а не в противоборството, външните, видими прояви и търсенето на лични успехи (залязващ Марс в неподходящ дом и знак и липса на планети в десети дом).

144. (Май 19). ... Да разгледаме Венера, като най-близката и по-развита от Земята. Хората там живеят на една еволюционна степен по-високо. Начело стои Нашата Йерархия, Наши Братя, Управници от Нашата степен. Разликата между нейната Йерархия и хората е почти толкова голяма, както и на Земята. Но човечеството там се е предвижило много по-напред. Там тъмно братство няма. Зло в земната му форма и борба със Светлината не съществува. Има несъвършенство характерно за нивото на еволюция, което се утвърждава и отзвуците от старото. Води се яростна борба между двете: това, което трябва да настъпи и това, което е било; между миналото и бъдещето. По-съвършеното бъдеще, което трябва да бъде, се бори с несъвършенството на настоящето и миналото, но без намесата на черното братство. Това е еволюционна степен която ще бъде много близка до една от бъдещите раси на Земята. Човечеството на всяка планета се развива различно и независимо от човечествата в цялата наша Слънчева Система, но все пак остава свързано и хармонично с останалите, като единно цяло. Хората на Земята преминават тези степени на еволюция, които на Венера са преминати по-рано. Разликата е единствено в това, че тъмните сили там не задържат нейното течение. Енергийните центрове са отворени и в много хора функционират. Ясновидството, ясночуването и четенето на мисли е достъпно почти за всички, но в различна степен. И двата свята, невидимият и видимият, са отворени за съзнанието. Хората на Венера знаят какво се случва на Земята и помагат според силите си. Класово разделение не съществува. Има различие според светлосянката. Раси не съществуват. Расата е една. Народности също няма – само една. Държави няма. Държавата или по-точно, човечеството, представлява едно семейство. Красотата се явява форма за изражение на целия живот. Красиви са и хората, и къщите, и предметите, и вещите за всекидневна употреба. Всеки дом е като малък музей за предмети на изкуството. Висшата материя и енергиите са на разположение на населението. Непознати са недостигът, гладът, природните бедствия, болестите, сушата, неплодородието, и т.н. Чистотата и красотата са във всичко. Няма писани закони: личният морален кодекс на всеки дава възможност да се мине без полиция, затвори и наказателни мерки. Тъй като не всички са съвършени, обаче, са възможни и рецидиви. Тези индивиди, поддаващи се на астрала, живеят отделно в области, където те са събрани по съзвучие и родство. Вътрешното неблагополучие веднага се отразява и на тялото, тъй като материята е подчинена на духа в значителна степен и за допуснатото неравновесие се заплаща бързо. Принуждаване няма в нищо. Здрави са всички, които не нарушават хармонията на духа. Животните не биват убивани заради тяхното месо. Храна съдържаща кръв не се употребява. Дрехите са с позитивни цветове. Цветовете на разложението и смъртта се изключени. Никой не носи нищо в черен цвят. В микрокосмосите на хората и макрокосмоса на планетата, тези разрушителни цветове отсъстват напълно. Астралното тяло на планетата е чисто и сияе в прекрасни цветове. Самата атмосфера, видима и невидима, е очистена от флуидите на разложението. Умрелите се подлагат на изгаряне. Огнища на зараза и разложение подобни на гробищата не съществуват. Има една религия. По-точно не е религия, а Учение за Живота, единно за целия Космос, но съответстващо на степента на планетарната еволюция. Цветята, растителността и формите в природата са прекрасни. Много от нейните процеси се регулират от волята на човека. Машините не са толкова много, тъй като преди всичко се използва апаратът на човека, неговият организъм, овладяването на енергиите на който позволява да се извършват т. нар чудеса, които всъщност са действие на по-висши закони. Дъждът и другите феномени в природата също се предизвикват чрез човешката воля. Развито е колективното прилагане на енергиите на човешкия организъм, и то в много широк мащаб. Молитвата има по-скоро техническо или психо-механическо, отколкото религиозно значение, и представлява способ за прилагане на могъщите психични сили на човека. Хората летят. Наличието на огнената енергия дава възможност да се извършват множество феномени, които на Земята се смятат за необичайни и чудни, но там са съвсем обичайни, както и необикновеният им начин на живот. Мисълта се владее до съвършенство. Няма нито телеграф, нито телефон, нито радио, нито телевизия. Всичко това е заменено от човешкия апарат, който съдържа в себе си всичко. Управлението е йерархическо. На особена почит стоят науката и изкуството. Изключително са развити химията и естествените науки, само че формата им на приложение е съвсем различна, отколкото на Земята. Растителните и животински видове се определят от човека и се намират под неговия пълен контрол. Установени са връзки с други планети, съзнанието на чиито жители позволяват това. Хората не пушат, не пият, не употребяват наркотици, не се тровят със злоба и ненавист, не крадат, не прилагат насилие, не лъжат и не нарушават волята на другите. Свободната воля на човека е свещена. Пари не съществуват. Има изобилие от всичко. Алчност също не съществува: всеки взима толкова, колкото му е необходимо – не повече. Казано с други думи: в сравнение с вашата Земя, Венера е рай. Но даже и този рай е далече от това съвършенство (разбира се, също относително), което съществува на още по високите планети. ... ГАЙ – 1956 г.

Абе вие в тоя йога-курс да не се състезавате, кой ще развие най-много психични умения? Защото с такова впечатление оставам. Колкото до мислите ни, трябва да привикнем към мисълта, че всеки невъплътен човек може да ги види, т.е. всяка наша мисъл е видима от достатъчно много хора.

Да благодариш за нещата, които не ти харесват и да бъдеш искрен означава, че трябва да започнеш да виждаш нещо добро в тях. Именно за това доброто, което откриваш ще са отправени и благодарностите ти. Ако нещо е преобладаващо лошо и не ти харесва, ти ще различиш доброто в него и именно за доброто ще благодариш, т.е. за тази част от нещото, която ти харесва.

За можене – можем. Въпросът е, дали ще сме искрени.

Това, което предполагаш, че знаят за теб, засяга ли ги пряко? Ако ги засяга в негативен план, тогава е добре да направиш всичко възможно това да не продължава и да предприемеш действия в противоположната посока. Конкретно нищо повече не мога да ти кажа. Мисля си обаче, че проблемът не е толкова сериозен и нерешим, колкото ти се струва, и е във възможностите ти, сам да се справиш с него.

От кармична гледна точка има няколко момента: 1) Желанието да отмъстиш, като откраднеш в отговор на извършената срещу тебе кражба. Това желание носи последствия дори и да остане неосъществено; 2) Извършването на кражба в отговор на извършената срещу тебе кражба. Това е най-маловажното от трите неща от кармическа гледна точка, но извършването му почти сигурно е съпътствано й от другите две. Самото физическо действие няма да утежни много кармата ти. Ако те хванат полицаите обаче ще трябва да си понесеш и последствията според наказателното право, които може и да нямат много общо с кармическите, но могат да ти объркат достатъчно много живота; 3) Фактът, че допускаш мисълта за откраднатото още да те тревожи. Това говори, че отдаваш прекалено голямо внимание на несъществени от духовна гледна точка неща. Говори за привързаност към откраднатото, която не бива да съществува. Освен това говори, че изпитваш чувство за накърнени честолюбие и гордост (също неоправдано) – честолюбието, достойнството и психическото ти равновесие не бива да зависят от материални неща, а единствено от собствените ти качества и способности. Та, от кармична гледна точка, вероятно вече си натрупал карма според два от показателите. Това обаче не бива да те тревожи. Важното е да промениш модела си на мислене. Тежките кармични последствия не се създават от едно действие, а от многократното му повтаряне. Важното е да не си създаваме лоши навици, а това ще се случи ако допускаме компромиси с моралните и духовните си принципи.