Станимир

Самото заглавие на темата е доста двузначно формулирано. Ако нещо, което правим е наистина добро, то ще има положителни последствия. Ако само си мислим, че е добро, тогава последствията могат да са както положителни, така и отрицателни. Човек действайки трябва да мисли за последствията, а не за това, дали върши добро или зло. Със съжаление отбелязвам, че за болшинството от пишещите, да отправиш положителна мисъл към някой човек, не се приема като помощ. Молитвата, даването на съвети и напътствия, донякъде се приема в по-голяма степен за помощ, но пак основната част свеждат помощта до физически действия. В последния случай, наистина, най-често помощ, без желанието на получателя й, не трябва да се оказва. Но при всички останали случаи възможността да помогнем, без дори този, на когото помагаме да разбере за това, е налице, и такава помощ няма да засегне личната му свобода и избор.

Това, че те мразят сериозно ли е. Йогите не мразят. А ако се срамуваш от нещо, то причината не е в това, че някой се е раздрънкал. Потърси я в себе си. Не съм наясно с въпросния курс по йога, но имам чувството, че липсва достатъчна откритост в отношенията ти с останалите. Имате ли си инструктор? Какво мислиш за него? Как точно преминават занятията?

Е да де, ама така се получава, че ако аз извърша насилие над някое животно ще нося отговорност, а ако някое животно ме нападне на улицата, никой не носи отговорност. Малко извън темата, но ми е неприятно и от това, че се използват манипулативни методи за агитиране (имам предвид снимката). Иначе подкрепям инициативата за промени в закона , но считам че е половинчата и не защитава еднакво двете страни.

Аз бих подкрепил петиция в която освен посоченото, се настоява стопаните на животни да носят отговорност за действията им, все едно те са ги извършили. За безстопанствените животни в населените места и в радиус от 2 км. около тях отговорността да се поема от съответните общини. И да има солени обезщетения: за нахапване и други наранявания минимума да е поне 5 000 лева, а при смъртен случай 500 хил. Петиция в която се защитават едностранно само правата на животните няма да подпиша.

Не виждам специално при ясновидството, какво вмешателство в личната свобода на другите може да има. Можем да виждаме тяхната аура; да виждаме техните мисли ; можем да виждаме събития от живота на даден човек от предмети, които са били в обкръжението му, когато събитията са се случвали; можем да четем миналото от хрониките на акаша; можем да виждаме възможни бъдещи събития; можем да пренесем съзнанието си на отдалечени места и да получаваме информация от там, без физически да присъстваме и др. Няма нищо нередно в тези неща. Въпросът е как ще се използва информацията.

Човешкият мозък често забавя и осуетява обработването на информацията. Докато са въплътени във физически тела, хората го използват при мисловния си процес, но в действителност мисълта не се нуждае от посредничеството на мозъка, а такава е нагласата на човешкото съзнание.

Според това, което си написал, не виждам сериозна причина за отношението ти към баща ти. Опитай се да погледнеш на случващото се през неговите очи и да разбереш неговата позиция. Казваш, че възгледите му са остарели, но от написаното не мога да разбера в какво се изразява това. Все пак да не забравяме, че е нормално да съществува известна разлика във възгледите на отделните поколения. По-голямата ти доведена сестра от баща ти ли е или не? Можеш да не отговаряш на последния въпрос, тъй като е доста личен, но според мене единствено в случай, че отговорът е положителен, имаш някакви по-сериозни основания да обвиняваш баща си. Но дори и така да е, пак се постарай да влезеш в неговото положение, да го разбереш и да му простиш. Ситуацията, която се е създала, е била трудна за всички и никой не е виновен за това, че се е стигнало до нея. Грешки може да е имало като неадекватна реакция в резултат на създалата се ситуация, но едва ли има човек, който да реагира безгрешно на такива тежки условия. Хората не са съвършени. В тази връзка, се опитай да разбереш и дядо си. Нямам предвид да приемеш отношението му към майка ти за правилно, защото съм почти сигурен, че не е. Но той според мене просто не може да се примири с това, че очакванията му за това как ще се развие животът на сина му (твоят баща) не са се сбъднали. Трудно му е да приеме, че няма виновни и съвсем очаквано е (което не означава че е правилно) да хвърли обвиненията върху майка ти, а не върху своя син (баща ти). Отношението на дядо ти към майка ти е плод на разочарование и на разбити надежди, на безсилие от негова страна пред действителността. Той вижда единствено възможността да обвини някого (майка ти) за да освободи натрупаната в него отрицателна енергия и да получи временно някаква вътрешна утеха. Съмнявам се, че можеш да направиш нещо за да промениш отношението му, но не го обвинявай. Просто приеми това, че е на погрешна позиция като факт без да се затормозяваш с мисли от типа: не е справедливо; какво му дава право да мисли така за майка ми; не може ли да промени отношението си и др. под. Като сме тръгнали с „обвиненията“ спри да обвиняваш и себе си. Тук имам в предвид пряко въпроса, поради който си открил темата. Реакцията на организма ти не е според твоите очаквания и вече си готов на неоснователни самообвинения и страхове. Защо няма нищо ненормално в това да не се възбуждаш всеки път, когато си до хубаво момиче, Орлин вече ти обясни. Правенето на погрешни предположения, води до нереализиране на очакванията и до евентуални самообвинения. Опитай се да наблюдаваш събитията, реакциите на организма ти, мислите и чувствата си без да се опитваш непременно да ги контролираш. Когато се опитваш да осъществиш някакъв контрол и не успееш, това отново е едно несбъднато очакване и отново може да доведе до самообвинение. А всъщност хората контролират толкова нищожна част от мислите, чувствата и действията си. Опитай се да преценяваш точно кое е в твоите възможности и кое не е; кое е съществено и кое не е; кое е необходимо и кое не е. Опитай се да определиш кои са ценните за тебе неща в живота, какво искаш да постигнеш. Постави си някаква цел, идеал, към който да се стремиш, вместо да поддържаш в съзнанието си някакъв нежелан от тебе образ (например образа на хомосексуалиста), от който да се страхуваш и бягаш.

Не се преражда човек, който се е освободил от необходимостта да се преражда. Т.е. той е осъществил развитието, което може да бъде осъществено чрез прераждане и повече няма какво да научи на трите плана на човешката еволюция (физически, астрален и ментален). Такъв човек осъзнава себе си като душа и дори и да се въплъти (което вече става само по негово желание, за осъществяването на конкретна задача) и после да напусне физическото си тяло, то това става без прекъсване на съзнанието. Не се преражда и човек, който е достигнал дъното. Т.е. той е прекъснал всякаква връзка с духовната си същност и за него не съществува никаква възможност да продължи развитието си през настоящия космически период. Такъв човек обаче ще трябва да започне отначало развитието си като човек в някой от бъдещите космически цикли, когато отново ще трябва да се преражда. А дотогава ще прекара в състояние за което единственото, което знам е, че е езотерична тайна, която не може да бъде разкрита на всеослушание.

Малко се отклоняваме от темата, но за кармичните корекции и унищожаването на егрегори: Човек един вид привлича кармата към себе си като магнит. Евентуално е възможно един Духовен Учител да приеме върху себе си част от чужда карма, но подчертавам: приема я върху себе си. Иначе всички други начини за отработването и могат да се осъществят единствено от човека, който я е натрупал. Кога Духовният Учител би предприел действия за отработването на чужда карма? Когато става въпрос за негов ученик, който вече е на такова ниво, че не създава нова карма. Единствено става въпрос за отработване на вече създадената. Безсмислено е да се отработва кармата на човек, който чрез действията си ще натрупа нова. Егрегорите не могат да бъдат унищожени, докато има хора, които ги подхранват енергийно чрез мислите си. За да престане да съществува един егрегор, то неговата енергия трябва да се изчерпи. Човек може да освободи себе си от влиянието на даден егрегор, но не и да го унищожи, докато други хора го зареждат енергийно.

Аз все още не съм гласувал, но ще се опитам да обоснова подобна позиция. Ще повторя част от предходния си пост: „Конкуренция имаме, когато съществува недостиг в някакво отношение. При конкуренцията желанията надвишават възможността за тяхното удовлетворяване.“ При духовното развитие възможността за осъществяването му е неограничена. Всеки може да се развива духовно и ничие духовно развитие не е за сметка на духовното развитие на някой друг. Точно обратното: индивидуалното развитие е обвързано с развитието на групата (в случая човечеството). Конкуренцията е имала своята роля за духовното развитие при индивидуализацията. Наблюдаваме я в животинското царство (въпреки че го няма този ярко изразен личностен елемент, както при хората; нямаме желание, а инстинкт, предразположение). Там тя има особено важна роля (ако приемем да наричаме тази форма на борба лишена от егоизъм „конкуренция“). Човечеството е на етап обаче, когато конкуренцията следва да се преобразува в сътрудничество. Хората са самосъзнателни и за тях не съществува еволюционна необходимост да отстояват личностните си желания. Конкуренцията е вид борба и в този смисъл дори и сега може да се окаже полезна за развитие на определени волеви качества. Но това е борба в името на егоизма, а не в името на духовното развитие, въпреки че тези волеви качества в бъдеще ще му послужат. Все пак обаче е за предпочитане човек да развие въпросните качества следвайки по-висши стремежи, а не дребните си личностни амбиции.

Конкуренция имаме, когато съществува недостиг в някакво отношение. При конкуренцията желанията надвишават възможността за тяхното удовлетворяване. В случая с боксьорите: двамата боксьора желаят да спечелят мача, но наличната възможност е само единият да спечели. В резултат се появява конкуренция. Решението е елементарно: поне единият от двамата да преодолее желанието си да спечели мача (т.е. той въобще не би участвал в него). По-сложен е въпросът когато имаме недостатъчна възможност за удовлетворяването, не на човешките желания, а на неща, които са от жизнена необходимост. Но всъщност като се замисля, нещата принципно са същите.

Така е само ако се самоотъждествяваш със своята форма, със своето проявление. По-правилна ми изглежда позицията, не да развивам себе си, а да развивам способността да проявявам „своята“ същност.

Нека погледнем нещата от друга гледна точка. Човек е вечен, неизменен, съвършен, безпределен. Той не може да се промени, нито да се развива, а единствено може да разгърне това, което вече присъства в него. Може ли безкрайната, вечна и неизменна природа „на човека“ да се прояви чрез преходните, ограничени и крайни форми? Отговорът е: частично – да, но не и напълно. Проявеният свят става все по-съвършен и по-съвършен с течение на времето, но никога няма да стане напълно съвършен. Непроявеното е съвършено, но то няма как да бъде осъзнато, докато не се прояви...

Не мисля, че е необходимо ако евентуално променим позицията си по даден въпрос, да правим някакво публично оповестяване. Просто ако сметнем за необходимо в подходящ момент и на подходящото място можем да изложим новата си позиция и да се аргументираме защо я поддържаме. Това, че сме променили позицията си, не прави новата позиция по-вярна от предходната, а означава единствено, че сме си променили позицията. Аз например когато пиша постове, излагам собственото си мнение и всеки е свободен да го приеме или да го отхвърли. Пишейки не давам никакви гаранции за вярност. Разбира се пак си нося отговорност за написаното, но не нося отговорността за това, че някой го е приел за истина.

Спомена се за правилността на действието и за това как това, което „искаме“ може да се окаже много неправилно. Но нека да припомним, че това, което „трябва“ да направим може да се окаже също толкова неправилно. Дали ще правим нещо защото „искаме“ или „трябва“, няма гаранция за правилност и в двата случая. Всъщност когато правим нещо, защото така „трябва“, това също е наше решение и ние си носим отговорността за избора. Разликата е, че това остава някак си неосъзнато. Ние оставаме пасивни и по отношение на вземането на решение, и по отношение на отговорността. Но всъщност пак ние избираме да следваме чуждото решение, а от отговорността няма как да избягаме.

Станимире, това е много добре. Но сигурен ли си, че всеки човек може да различи обикновените желания на егото от идеала, който си е наложил. Думата наложил ми е малко странна, но просто – целта на душата, духа, висшето Аз (тук с терминологията съм малко зле ). Колко хора имат свободна, непривързана, безпристрастна воля? Колко хора са успели да преминат от кентавър към ездачас лък. Да не говорим за преминаване само към лък? Сравнението ти със Стрелеца ми хареса. Не мисля, че трябва да отнасяме темата до всички хора. Колко хора влагат някаква съзнателност в духовното си развитие и са го превърнали във водеща цел в живота? Тези, които го правят при всички случаи са способни да започнат самонаблюдение над себе си, мотивите, мислите и действията си, да забелязват кога се отклоняват от духовния път и да се коригират. Целият процес разбира се е труден и продължителен и разбира се е съпроводен и от грешки, но важното е, човек да подхожда осъзнато и отговорно към тях. Волята не бива да изпреварва развитието на мисълта и духовните чувства, но като че ли по-често се среща вариантът при духовно търсещите, когато волята сериозно изостава. Това пречи на човека да осъществи желаната от самия него трансформация. Наистина не винаги могат да се различат личностните от надличностните стремежи. Може да се подходи към въпроса от следната гледна точка: Духовните стремежи веднъж постигнати нямат нужда да бъдат постигани отново. Това, което придобиваме е придобито завинаги. Нисшите желания могат да бъдат удовлетворени само за кратко, след което отново възникват. Всъщност при егоизма основния проблем е когато се опитваш да наложиш стремежите си над другите, когато със своите стремежи им причиняваш вреда. Това не означава да нямаш стремежи. (Само)налагането на ограничения трябва да очертае кръг в който човек действа свободно и самостоятелно, а не да потушава индивидуалната инициатива.

Да правим това, което искаме е много добър съвет ако бъде правилно разбран. Но думите най-често заблуждават. Това означава просто човек да следва желанията си, да се стреми да ги постигне. Да не се оставя да бъде погълнат от течението на общоприетите стремежи, задължения, очаквания, привички. Да живееш както ти се иска не означава някакъв егоизъм и своеволие, а означава да следваш идеала, който си си наложил. Човек не бива да следва в живота си чужди, несподелени от самия него цели и идеали. Да живееш както ти се иска не е задължително егоизъм. Егоистът е роб на желанията си. Егоистът само се заблуждава, че живее както му се иска. За да крачи човек по духовния път, неговата воля трябва да е свободна, непривързана, безпристрастна и силна. Човек трябва да следва пътя твърдо, неотклонно и решително. По пътя се върви само доброволно. Това е свободен индивидуален избор и решение. Акцентът в цитираното изречение е върху вътрешната духовна сила на човека и способността му да я проявява в живота си. Без тази сила и най-богоугодната мечта ще остане нереализирана. Сещам се за нещо, което съм чел във връзка със зодиакалния знак Стрелец. Това е знакът, който според мене символично изразява цялата тема. Според нивото на развитие на човека, Стрелецът може да се представи по три начина: 1) Кентавър с лък – полу-човек (от кръста нагоре), полу-животно (кон, от кръста надолу). Това символизира самоидентифицирането с низшата природа; подчиненост на човека спрямо грубите и егоистични желания и стремежи. 2) Ездач с лък. Човекът и конят са отделени, като ездачът вече управлява коня. Т.е. душата е осъществила контрол над личността. Тя избира целта, която да порази, а конят и служи единствено като средство за придвижване. 3) Лък.

Много зависи от характера на детето, от това каква семейна среда му е създадена, от отношенията му към родителите... Някои деца биха приели тежко истината, че са осиновени без значение на каква възраст ще им я съобщиш (смятам 12-18 години за най-неподходяща). Важно е как ще им го кажеш, в какъв момент... При всички случаи не е лесно и могат да изникнат куп непредвидени последствия. Не е зле според мен още от началото родителите да споделят как се чувстват, да не крият че са притеснени, уплашени, че изпитват затруднения от това, че трябва да споделят истината и едва когато възникне здрава емоционална връзка между детето и тях, когато самото дете се почувства съпричастно, да му кажат истината. И двете страни трябва да са наясно, че случващото се не е леко нито за родителите нито за детето.

Според мен на осиновените деца трябва да им се каже по-рано, че са осиновени. Може би на около 8-10 годишна възраст. Преди това е много важно родителите да възпитат едно отношение в детето за значението и важността на любовта, загрижеността и топлотата и че именно според това се определят отношенията между хората (вкл. и родителските). Какво точно ще бъде казано за родителите които са изоставили детето, зависи според конкретния случай. При всички случаи е добре в детето да не се създават условия да изпитва отрицателни чувства към тях, а да се наблегне на това, че случилото се всъщност е довело до това, че има щастливо семейство с добри и любящи родители. Ако не бъде съобщено на детето в споменатата по-горе възраст, другия подходящ период мисля, че е около навършването на пълнолетие, но тогава може да се стигне до отчуждаване между човека и родителите му.

Така, както аз си представям нещата, това как се облича човек в отвъдното зависи единствено от неговото въображение; от представата, която има за себе си и за състоянието в което се намира; от степента в която познава условията на средата в която се намира. Там няма кой да прави дизайна на дрехите, да ги шие и т.н. Всичко се извършва от мисълта на самия човек, от степента в която той може да си представи своите дрехи. За съжаление хората в тези светове много често не осъзнават това, а и нямат развита мисловна дисциплина. Те си представят себе си и условията по подобие на земните. Те най-често са облечени с тези дрехи с които се помнят от живота си на физически план или тези, които са им харесвали най-много. Дали има мода във висшите светове? Може би зависи от това в каква точно сфера си попаднал. Там човек попада в такава среда, съответстваща на мислите му. В някои сфери животът е много подобен на познатия ни. Там хората може би поддържат модните тенденции от времето, когато са били „живи“. В други сфери хората се обличат водени преди всичко от удобството и целесъобразността.

Концентрацията развива будността на вниманието. Концентрацията развива способността за мислене, контрол на мисленето и съсредоточаване на мислите в една точка. Визуализацията развива контролираното творческо въображение, а не това при което сме само пасивни приемници. Самото изпълняване на дадено упражнение редовно засилва волята, постоянството, търпението...

Много е важно с какви мисли заспиваш. Опитай се да мислиш за нещо положително преди да заспиш. Забрави за ежедневните си страхове и проблеми и насочи вниманието си към нещо по-красиво и възвишено, дори и да не е реално, а свързано с твои желания или мечти. Освен това си повтаряй наум няколко пъти преди да заспиш, че сам определяш сънищата си и че ще сънуваш само положителни сънища. Молитвата преди сън също може да ти помогне, но всичко зависи как възприемаш молитвите по принцип. Мисля, че няма да зле да опиташ някакви упражнения за концентрация. Например можеш да си избереш някакъв предмет, да го наблюдаваш, като се опиташ да запомниш възможно най-точно и детайлно формата му. После затвори очи и се опитай да пресъздадеш предмета в мисълта си, като поддържаш вниманието си неотклонно върху образа за няколко минути (3-5 мисля, че са достатъчни).

Когато поема отговорност за отглеждането и възпитаването на едно дете, трябва да съм напълно сигурен, че никой освен мене и приятелката ми (може да не му е генетична майка), няма да се грижи за възпитанието му от позицията на родител. С духовните учения всъщност е същото до определен етап от развитието на човека, когато още не може да се ориентира напълно в тях. После човек излиза извън рамките на духовните учения. По същия начин и детето има нужда от едни родители (баща и майка), които да го възпитават до момента в който родители вече не са му нужни, или по-скоро пак са му нужни, но не по същия начин както е било преди това, когато детето още не е било способно на самостоятелност.

Двойствеността е навсякъде в проявения живот. Например можем да вземем змията като символ на човешката воля. Тя може да бъде изцяло подчинена на астрала, на личностните егоистични желания и стремежи, на стихиите, и тогава тя е хаотична и разрушителна. Човешката воля обаче може да бъде и духовна – това, което на изток наричат атма. Тя е отвъд личните пристрастия и амбиции, и е изцяло посветена на духовния живот, на живота на цялото.

Ще гледам да остана извън конфликта в емоционален план. Аз си имам собствени цели и възгледи, и за мен конфликтът е важен само според това, как ще се отрази на постигането им. Победата или загубата в самия конфликт са от второстепенно значение (или дори може да нямат такова) в сравнение с моите цели. Безскрупулните и лъжещи хора обикновено правят сериозни грешки и сами се провалят, когато „плячката“ им не реагира според техните очаквания; когато запази своето емоционално равновесие и самообладание. Главна цел в тактиката на манипулатора е нарушаването на последното. Той се стреми да изкара човека от неговата линия на поведения и да го вкара в линия на поведение, която манипулаторът контролира (т.е. може да предвиди).