Станимир

„Изцяло“ е крайност, както и „никак“. Хороскопа показва определени условия и влияния в момента на раждане. Хороскопът в никакъв случай не отменя човешката свободно воля, а и изборът за това под какви астрологични влияния ще се роди човека не е случаен.

Човек действа според моментните си възможности. Познаването на божествения план и въобще на божествените закони определя възможността на човека да бъде добър. Това, че познанията ни са ограничени не бива да ни отчайва – те могат да се развиват. Важното е да действаме според най-доброто на което сме способни в момента.

Иска ми се отново да се върна в разсъжденията си върху Бог. Много се спекулира с твърдения от типа, че Бог е отвъд доброто и злото. Да, отвъд е, но единствено отвъд човешките представи за доброто и злото – непълни, ограничаващи и, бих казал, егоистични. Бог има цел. Зад творението стои цел. Бог има план за осъществяването й. Опитайте се да съотнесете доброто до действията хармонични с реализирането на този план. Той ще бъде реализиран. Промяна може да съществува единствено в начина по който ще се осъществи това. Злото е преходно и влиянието му може да засегне единствено пътя и усилията нужни за осъществяването на божествения план, но не и резултата. Резултатът е предопределен, защото той е пълно разкриване на самата същност на всичко съществуващ, а тя е вечна и неизменна.

Защо разделяш астрологията от битието. Пространството е един огромен жив организъм, а планетите, звездите, съзвездията и човекът са различни енергийни центрове в този организъм – едните с относително по-голямо значение за живота на организма от другите. Както жизнената енергия протичаща в организма е подвластна на определена организация и закони, така е и с енергията оживотворяваща организма-пространство. Освен това, между различните енергийни центрове съществува съответствие и функционално съответствие. Всеки център е свързан с енергията, която осъществява строго-определен набор от функции, по подобие на човешкото тяло. Сърцето е органа на кръвообращението, мозъкът – на нервната система и мисленето на физически план, стомахът – на храносмилането и т.н., като зад всеки орган стои една жлеза с вътрешна секреция, а зад последната една енергийна чакра. Ако Космосът се възприеме като жив организъм, първата стъпка към осмислянето на астрологическите влияния ще бъде направена.

На мен поне ми върши страхотна работа. Допуснатите грешки излизат подчертани с червено. Е, по някой път подчертава и верни думи ама... За съжаление не може да открива грешките в пунктуацията

Ще го кажа по друг начин: злото оставено само на себе си, рано или късно се саморазрушава. Нищо трайно не може да бъде създадено, ако се използва за основа злото. Защо?

http://www.youtube.com/watch?v=4bbRhywmFCI

За днес – Hammerfall http://www.youtube.com/watch?v=3ras-FYkAas

Нека първо да уточним какво разбираме под „лицемерие“. Аз под „лицемерен човек“ разбирам противоположното на „искрен човек“. Това включва две неща: 1) да казва истината и 2) да е открит. Значи лицемерите са прикрити. Те използват маски за да ни покажат едно фалшиво лице и да прикрият истинските си намерения. Като се замисля, почти всички хора си поставят маски – съзнателно или не, водени преди всичко от различни комплекси и страхове. Повечето не го правят с лоши намерения. Просто им е трудно да са открити. Но това какви са мотивите на човека няма никакво отношение към това дали е искрен или е лицемер. Човек може да е с разрушителни намерения и пак да е открит и да казва истината по отношение на тях. Може да е с добри намерения, но да заблуждава околните по отношение на своите намерения, поради притеснение от това, как ще го възприемат. Кой от двата случая е за предпочитане?

Докато има „аз“ ще има разделение на вътрешно и външно. Предпочитам да не се правя на съвършен, а и не подкрепям концепцията за анатман така, както широко се проповядва от будистите. Човек винаги ще притежава индивидуалност – уникална и неповторима, която да го отличава от всичко останало, въпреки че в същото време е едно с него.

Нека пак да обърна специално внимание: човекът създава злото, но злото не е част от самия човек. То не е и нещо, което съществува самостоятелно извън човека. Злото няма собствена същност. Същността във всичко съществуващо, без изключение е божествена. Аз мога да изработя една статуя от глина, но това си е мое творение, без душа. Сами по себе си космическите сили са неутрални. Волята е тази, която определя как и за какво ще бъдат използвани. Злото е следствие от нашия избор. Ако няма избор, няма и зло. Нека да не бъркаме причините и следствията. Това, което ни заобикаля са следствия. Злото в света е преходно. То не може да съществува без воля, която непрекъснато да го поражда и поддържа. А доколкото хората се развиват и надживяват старите си наклонности и предразположения, то и злото неизбежно ще изчезне от нашия живот. Някой може да ми въздейства отрицателно. Това е резултат от неговия избор. Аз също имам възможност за избор да се поддам на това въздействие или не и доколко. За едни хора ще е по-лесно да не се поддадат, за други – по-трудно. Въпрос на лични качества и достигнато ниво на съзнателност. Но възможността е имат и дори и да изглежда невъзможно за момента да се устои на някои влияния, то пак ни остава възможността да усилим волята си, така че в крайна сметка нашата воля да надделее. Избор винаги има. За споменатите по-горе висши йерархии, които доброволно са приели да играят определена отрицателна роля в човешката еволюция, не съм съвсем съгласен, че нещата стоят точно така. Освен това, дори и да приемем казаното от Щайнер за вярно, то пак не може да се говори за зло, тъй като мотивите и последствията в крайна сметка се оказват положителни, независимо че много хора не са в състояние да осъзнаят това.

А как човек може да достигне до просветление и освобождение без да се роди?

Според мен не трябва да говорим за зло в света. Злото е в хората, в техния избор. Извън тях няма зло. Да премахнем злото, означава да ограничим нечий избор и свобода. Наистина, това може да стане при определени условия (например различните съдебни наказания за престъпниците или пък ограничения от страна на родителите към техните деца), но това е само ограничаване на външната проява, а основната част от проблема е в човешките мисли. Имаме ли право да се намесваме в човешкото съзнание? Всеки прави грешки, а решението дали да приемем един човек за приятел въпреки грешките му или да прекратим приятелските си взаимоотношения с него е строго индивидуално и зависи от конкретния случай. Освен това, в действителност то много рядко бива продиктувано от логиката и с право, защото има много фактори оказващи влияние върху привличането между двама души, които са невидими за хората. Има една мисъл: не прави на другите това, което не искаш те да ти направят. Това разбира се е чудесно правило, но в него има и нещо подвеждащо, а именно, че обратното твърдение не е вярно. Ако нещо ти харесва, това не означава, че и на приятеля ти ще му хареса. Ако ти считаш нещо за правилно, това не означава, че и приятелят ти ще го счете за правилно. Несъзнателно много хора приемат нещата единствено от своята гледна точка. Приятелството обаче предполага да се съобразиш и с другия. Някой постъпва лошо. От чия позиция правим това заключение? От позицията на собствения си егоизъм или от една надличностна позиция? Защо той постъпва така? Поради невнимание, поради заслепение, поради незнание; умишлено или с добри намерения; воден от желание за лична изгода или не? И всъщност, дори и да си отговорим на всичките тези въпроси, то ние не трябва да съдим. Въпросите са просто за да натрупаме повече разбиране, а не за да съдим, променяме или наказваме някого. Един човек винаги може да окаже положително въздействие на приятелите си и без да нарушава тяхната свобода. Наистина, това изисква търпение и резултатите често остават незабелязани или ни изглеждат малки и недостатъчни, но те са истински. Когато човек е обграден от красота, тя ще събуди усета му към красивото. Никакви думи, хвалебствия, увещания, молби или заплахи не могат да заменят това. Подобното привлича подобното. Божественото може да бъде докоснато само от божественото. Тъмната страна в приятелите ни... Какво всъщност виждаме? Не е ли това просто една обвивка, едно було зад което е истинският ни приятел? Той сам е създал тази обвивка поради незнанието и неразбирането си, и сега е пленник на собственото си творение. Ако виждаме тъмната страна, като част от него, това означава, че самите ние все още сме твърде подвластни на тъмнината в себе си.

По-рано обещах нещо и... Започвам Accept, просто защото започват с „А“ Amamos la vida Seawinds Can't Stand The Night

Напомни ми за това Dust. Трябва да открием тема само за балади, ама ще видим.

Ще си позволя малко разсъждения относно това, какво всъщност е злото. Ако аз си построя една къща и тя се срути, като по този начин причини вреда на хората, които са вътре, можем да говорим за зло, появило се като резултат от моето незнание и неумение. Причината за злото, тъй или иначе ще бъде в мене самия. Нека да обърнем внимание и на Бог. Каква е ролята на Бог в случая. Той е създал камъните, дърветата и всички други материали с които да си построя къщата. Той не определя дали аз със тези материали ще построя здрава и надеждна къща или такава, която във всеки момент може да се срути. Често чета и слушам, как някои хора си задават въпроса: защо Бог е допуснал злото в света? Злото можем да свържем с действията и мислите на хората, но не с Бог. Бог ни предоставя определени условия в които да живеем и да се развиваме, но ние решаваме как ще ги използваме. Дали ще е за добро или за лошо зависи от човека. Когато разглеждаме Бог, можем да говорим за едно абсолютно добро, за един идеален архетип на човешкото добро. Именно това абсолютно добро е в същността на човека и то е което си пробива път в човешкото съзнание през безчетните години на човешката еволюция в желанието си да бъде реализирано. В същността на човешката природа се крие стремежът за себепроявление, т.е. за проявление на божественото, на абсолютното добро.

Кой, Донка, генерира лошите мисли и чувства? По какви критерии определяме хората дали са добри или лоши?Как разбираш какво чистиш, че и това нещо те е подчинило,когато изключваш, че няма лоши хора? Един и същ човек може днес да допусне едни мисли и чувства в съзнанието си, а утре – съвсем различни. Днес може да направи добра постъпка, а утре да навреди с действията си. Как тогава можем да оценяваме човека като добър или лош? Мислите, думите и действията ни обаче, веднъж извършени, повече не могат да се променят. Ние можем да предприемем други действия и мисли, но не можем да върнем старите. В тази връзка оценка може да се дава само на действията и мислите на човека. Самият човек притежава възможността да избира между добрите и вредните (според собствените си представи за тях) мисли и действия и според това да привлича съответните последствия в живота си, но той не е добър или лош. Да кажа, че човек е добър, за мен означава да отрека възможността да извърши лоша постъпка. Да кажа, че човек е лош, за мен означава да отрека възможността му да извърши добро.

Да, а към вътрешната сила мисля, че може да добавим спокойствие и равновесие, които въпреки болката от несправедливостта не се нарушават. Затова понякога духовните хора могат да изглеждат студени и безчувствени, но това всъщност не е така.

Човек сам си преценя и в двата случая, които споменаваш.

Значи трябва да сме безчувствени роботяги ли ? Не, просто в случая вероятно става въпрос за преходните емоции породени от удовлетворяването или неудовлетворяването на човешките желания.Те идват и отминават, сменят се едно с друго, без човек да е способен да ги задържи. Има обаче и надличностни чувства.

Ако тръгнем да разсъждаваме за анунаките ще се получи пълен хаос. Могат да се разгледат образите на асурите, даитите, йотуните, нифелимите, титаните, като не се забравя, че в различни периоди всяка от тези групи същества е имала различно значение, както положително, така и отрицателно, а освен това много неща не са споменати открито в религиите и в окултните учения. Нещата освен това могат да се разглеждат по отношение на отминалите земни раси и по отношение на съществата отговорни за човешката еволюция.

Това за непрекъснатостта на текста е така. Към това може да се добави че в еврейския липсват и гласните, което прави въобще самото тълкуване изключително трудно. Но пък самите букви имат собствено числово значение, което дава достатъчно широко поле за занимания с гематрия (аз лично не съм чак толкова голям привърженик на цифровото тълкуване на Библията).

Амин на еврейски се пише алеф, мем и нун (AMN), което прави 91. Е-то (хе) в еврейския език, така или иначе има числова стойност пет. 91 наистина е много интересно число. Сборът на числата от едно до тринадесет е 91, както и сборът на квадратите на числата от едно до шест. Освен това 91 дни са три месеца или един годишен сезон. Може да се направи аналогия и със стихиите. Интересно е също, че корана е изграден на базата на едно друго число – 19 изразяващо началото и края, алфата и омегата. Това според мене са два вида движение. Чрез думата Амин, човек се връща към божественото, имаме движение от деветката към единицата. При деветнадесет имаме за начало Бога (Аллах) и резултат на физически план.