Станимир

Да, за съжаление . Иначе има много хубави български балади, но не са точно в категорията рок и метъл. Чуждите за сметка на това, никак не са малко .

Ирина, Клаудия, Вал, благодаря ви за разясненията. Май схванах в общи линии за какво точно става въпрос. Да, Венци, прав си, че нещата са доста материално ориентирани, но просто хората са такива. С филма „Тайната“, например нещата не бяха много по-различни, но проблемът не е в метода, а в това, за как и за какво го прилагат хората.

Самсара – а този свят, ... можеше да бъде друг? „Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте Аз победих света. “ Какво означава „да победиш света“? Това е да се научим да контролираме отношението си към събитията. Забележете, не задължително самите събития, а отношението си към тях. Това винаги е било във възможностите на човешката воля. Тогава дали ще бъдем радостни или ще страдаме, би зависило единствено от нашето собствено решение, а не от това, къде, какво става по света. Само така можем да се освободиш от оковите на света и да бъдем свободни. Разбира се във възможностите ни е да окажем известно влияние и върху самите събития, но не е това, което ще ни освободи и ще ни направи независими. Не ни харесва някой човек – това е защото, така сме си внушили. Не ни харесва да готвим – така сме си внушили. Ние сами сме изградили въпросното отношение към човека или готвенето и сме роби на собствените си ограничени представи, съпътстващи ни в някои случаи от далечното минало. Човек може да променя отношението си към нещата по своя воля. „Ходенето на фитнес ми доставя удоволствие“ – това е една програма. „Ходенето на фитнес е безсмислено и уморително“ – това също е една програма. Разликата между хората обичащи да ходят на фитнес и не обичащи да ходят на фитнес е илюзорна. Тя съществува единствено в техните съзнания; в отношението, което имат към ходенето на фитнес. Реалното събитие „ходене на фитнес“ е нещо независимо от начина по който хората ще го оценят, а самите хора са свободни да го оценяват както си поискат. Въпросът е: оценяваме ли възможностите на предоставената ни свобода и как можем да се възползваме от нея? Нужно е единствено осъзнаване на реалността и малко практика за да се научим да наложим волята си над моделите, които сме изградили в съзнанието си.

Ако ще и хиляда страници да напиша по темата, няма да успея да кажа нищо повече от написаното по-горе.

„Учитель – это будущее ваше, воплощенное в конкретном Облике.“ (Учителят – това е вашето бъдеще, въплътено в конкретен Образ.)

Според мен нещата са излишно усложнени, но имам и още един въпрос: занимаващият се с транссърфинг създава ли различните реалности (участва в създаването им) или просто прави избор измежду няколко вече съществуващи възможни варианта?

От написаното досега, все още не мога да схвана ясно, какво точно представлява транссърфингът. За пренос на съзнанието в пространството ли става въпрос, за пренос на съзнанието във времето, за пренос на съзнанието от физическия план в по-фините планове или за нещо друго?

При болшинството от хората, постъпленията дори и да са регулярни, се получават през един месец (една седмица в някои страни). Що се отнася до жизнената енергия, добре е да се обърне внимание и на факта, че хората прекарват в сън доста голяма част от денонощието.

Аз да съм написал нещо за натрупване на застояла енергия? Просто внесох едно, мисля, необходимо доуточнение на написаното от теб.

Ами, добре. Изхарчи целенасочено всичките си пари и виж резултата. Да, след време най-вероятно пак ще спечелиш пари, но докато това стане ще усетиш много точно какво имах предвид. Да вземем например един шофьор. Той няма да изразходи целия наличен бензин в автомобила си, а предвидливо ще зареди малко преди бензинът да свърши. Ако допусне бензинът да бъде изразходен до край, работата на двигателя ще бъде принудително прекъсната. Това е застой. Застой разбира се имаме и ако колата е с пълен резервоар, но не се кара.

Божидар, ти така ли постъпваш с жизнената си енергия, примерно? Изразходваш я „до дупка“? Според мен, винаги трябва да поддържаме някакъв разумен запас.

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах ). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо? И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим? Този Христос, Който каза "Милост искам, а не жертви" ? Кристияне, всеки може да спекулира с думите. Никой обаче няма полза от това. Нима трябва да приравняваме безкористната саможертва с коленето на агнета за курбан?

„Там, где сокровище ваше, там и сердце ваше“

Искреността и откровеността свързвам с истинността (от гледна точка на споделящия) на това, което се споделя, а не с количеството му. Да, за много хора теорията изглежда някак неприложима. Но дали всъщност това не е така, защото прилагането на теорията не може да стане 1:1, а е нужна известна съобразителност, адаптивност, доброто и познаване, творчество, въображение, извършване на избор, известен риск... По-лесно е, ако някой ти сподели вече готовото решение, до което е успял да достигне... Иначе за различията между това, за което човек се представя във форум и това, което е в реалния живот..., ами разбираемо е. За себе си не мога да кажа, че има различие в поведението ми, но примерно извън форума почти не водя разговори свързани с духовното. Няма как да се получи при липса на взаимен интерес. Форумът е далеч по-подходящ, тъй като никого не убеждавам и нищо не доказвам. Просто споделям това, което аз реша. В личен разговор е трудно да отговориш, когато ти се поиска някакво допълнително разяснение или ти се зададе въпрос, засягащ нещо, което не желаеш или ти е трудно да споделиш. И много са малко хората, което биха те разбрали правилно, ако им кажеш, че не желаеш да им отговориш, че не желаеш да доказваш правотата си или да им разясняваш наготово неща, които самите те не полагат никакви усилия да осмислят самостоятелно.

Пред Теб стоя аз онемял, смирено коленичещ, окрилен, изпълнен с обич, възхитен, пламтящ, копнеещ, благодарен и обнадежден. Пред Теб единствено намирам сили да застана без маски, дрехи, гримове и суета. На Теб сърцето си аз посвещавам, защото друго ценно нямам на света.

Вчера всъщност доста разсъждавах за посвещението (даже и стихче написах ). Не са ли посвещението и жертвата едно и също нещо? И малко ли са примерите, доказващи неотделимостта на жертвата от любовта? Дори Христос ли ще забравим?

Чудесно си обяснила И аз смятам така. А и много родители ще ни разберат, като се позамислят за отношението си към децата си - там се забелязва много ясно. За една и съща жертва ли говорим? Жертващият се не държи в съзнанието си идеята „аз се жертвам“. Жертвата е нещо надхвърлящо възможностите на личността. При жертвата не може да има лични амбиции. Помисли ли си човек „аз се жертвам“, това вече е просто още една сделка на личността. Истинската жертва е да отдадеш себе си на нещо над самия тебе.

Всъщност, жертвата и любовта имат много общо помежду си. Не можеш да се пожертваш, без да обичаш, нито да обичаш, без да се пожертваш. Ако очакваш нещо в замяна, това вече не е жертва, нито любов. Ако се пожертваш или обичаш, защото предварително си получил нещо – също.

Ако обичаш някого, който нищо не е пожертвал за теб – това е жертва. Все някой първи трябва да се пожертва, нали така? Иначе никой никого нямаше да обича.

Просто в единия случай има взаимност, двупосочност. А и в другия случай липсват благодарността и признателността (и от двете страни – поне на мен ми се струва така).

Воля, чувство, мисъл, емоция, енергия – всяко си действа на съответния план. Причините за различните болести могат да бъдат на различно ниво. Обикновено повечето причини са на астрален план, т.е. този на личните чувства и емоции, и по-рядко на умствен или етерен (физически) план. Проблемът в един план може да се реши от плановете над него. Емоционалните причини се лекуват от мисълта, от духовните чувства и от волята. Последните две лекуват съответно самата мисъл. Волята задвижва и насочва психичната енергия. Чувствата свързват енергията с целта (съответно по-висшите чувства ще мобилизират по-висшите енергии). Мисълта визуализира резултата, т.е. придава на целта конкретно изражение.

Даже си мисля, че ми помага.

„Учителю, кажи ни!“ – награда по-голяма от питащите ученици няма. Щом знанието търсят, учителят не го стаява – на всеки с радост отговаря. „Учителю, дали е вярно...?“ – той истината няма да прикрие, на търсещите знание, навярно, най-чудни тайни ще разкрие. Ще им отвори приказните порти към нови светове незнайни – „Учителю, благодарим ви, за даровете ви безкрайни!“