Станимир

Може би. При повечето хора духът и без това се проявява частично и често връзката е отслабена за сметка на интерес към други неща. Докато хората не станат в истинския смисъл на думата едно с духа си, си мисля, че подобни въздействия ще са възможни. Тук въпросът може да се разгледа от две гледни точки - тази отнасяща се до момента на раждането, от който момент зависи с каква комбинация от качества, предразположения, психични модели и наклонности ще влезе човекът в новия живот, кои негови черти ще са подсилени и кои отслабени... Този момент знаем, че не е случаен и тук намесата от въпросните висши същества е очевидна. Но наред с това според мен е възможно, и временно затъмнение на определени качества и във всеки останал момент. Подчертавам, че говоря за качества, защото ако става въпрос за затъмнение на мисълта и съзнанието, то това със сигурност е възможно. Например ако кармата на някой човек изисква той да катастрофира, то съзнанието му може да бъде затъмнено в момент в който шофира с висока скорост и той ва катастрофира без да има реално никаква възможност да избегне начертаното събитие. И това се случва често. Качествата обаче са малко по-различни по природа и тук мнението ми, че и те могат да бъдат затъмнени е само предположение.

Все пак в един форум е нормално само да говорим за медитацията. Интересно какво очакваш от темата и как така не виждаш в нея "абсолютно нищо общо с медитацията". Може би имаш в предвид някаква конкретна медитация. Споменаваш дзен, но темата не е за дзен. Поне не е само за дзен. А пък и думите дзен и чан прозлизат от дхяна. Думата не може да бъде лесно преведена. Най-често срещаният превод е ... медитация - т.е. отново нямаме нищо определено от типа съзерцание, вглъбяване, мислене, съсредоточаване и др. под., въпреки че съм срещал всяко от тях като превод. На въпроса какво е медитация, аз бих отговорил: Практика, чието правилно прилагане води до Самадхи. Сега, който е постигнал Самадхи, има пълното основание да се похвали, че медитира правилно Ако оставим Самадхи настрана, то аз в опитите си съм успявал просто да разбера дадени събития в по-голяма дълбочина, да открия някои закономерности и причини довели до възникването им, да си отговоря на някои въпроси, да видя нещата от по-различни гледни точки... Т.е. прилагам нещата чисто практически, като се опитвам да осветля конкретни въпроси с които съм се сблъскал в живота си. Тези въпроси разбира се понякога могат да бъдат абстрактни и отвлечени, но не винаги са такива. За някои това не е мадитация, но и аз не твърдя, че е. За мен е важно всеки път да успея да добавя нещо ново към разбиранията си по даден проблем, да разкрия една по-голяма част от истината. Ако това стане, считам , че практиката си е заслужавала.

Използваният най-често термин е Дхяна. В йога сутрите на Патанджали в различни преводи може да се намери терминът преведен като продължителна концентрация, т.е. по-дълбока степен на Дхарана (Дхарана е концентрация). Но в нета има много преводи и на не всички може да се разчита. Ето откъс от въпросния текст в превод от Вивекананда (на руски): 1. Дхарана есть удержание мысли на каком-нибудь предмете. 2. Непрерывное течение познавания этого предмета есть Дхьяна. 3. Когда оно, отвергая все образы, отражает только смысл. Это называется Самадхи.

Единството и разнообразието - не бих отдал предпочитание нито на едното, нито на другото. Ние не сме съвършени. Това, което е в основата на нашата същност е съвършено. Принципите обуславящи всичко съществуващо са съвършени. Аз може да съм равновесие, но не съм покой. Аз съм вечен стремеж, вечно движение към съвършенството. Ако някога стана съвършен, ако някога достигна края, тогава ще умра. Тогава няма да ми остане нищо към което да се движа и което да желая. Хората сме създадени несъвършени, а не мъртви и слава Богу. А и смисълът на безпределността е в това тя никога да не бъде напълно обхваната. Обхванем ли я, тя вече престава да бъде безпределна, а нашият път се прекъсва. Да, нашата същност в своята основа е съвършена и е добре да се устремим и здраво да се хванем за нея, защото тя няма да го направи вместо нас. Така с нейна помощ можем да се издигнем нагоре, но инициативата няма да е нейна. Тя няма да се хване за нищо материално.

Държа палеца и показалеца допрени. По-лесно се вглъбявам така, но иначе не му отдавам особено значение. Чел съм, че така се намалява загубата на енергия, т.е. затваря се в кръг, но не го правя заради това. Мудрите като цяло са само помощни средства, чийто значение и смисъл лесно може да бъде открит (поне на по-известните).

Всяко сетиво съществува на всички равнища - умствено, астрално, етерно и т.н. Затова че ясновидството не е шесто сетиво, а както споменаваш - просто еквивалент на зрението, но на по-фино равнище. Доколкото съм чел, шестото и седмото сетиво все още не са развити в хората (и скоро няма да бъдат развити) и те са различни от познатите ни пет.

Понеже този форум е с духовна насоченост, то отливът е двуаспектен - имаме отлив от форумите като цяло и отделно от това тенденция на понижен интерес към духовното развитие. Но в крайна сметка количеството не е мярка за качество. Тук трябва да отбележа, че под качество разбирам не някакви възвишени знания, а по-скоро истинско желание за развитие със съответстващата готовност да се положат необходимите усилия за това. Защото знанията са дадени, но липсва желанието те да бъдат следвани докрай. Единствено така може да се стигне до разбирането им на едно ново по-дълбоко ниво. Една част от хората пишещи по форуми търсят отговори. Но те най-често дори не знаят какви въпроси да зададат, а наред с това очакват удобни за тях отговори. Те с времето получавайки едни и същи нежелани от тях отговори се отказват. Друга част пишат за да покажат това, което вече знаят, дори за да поучават другите, а не толкова защото търсят някакви отговори. И те не получават това, което желаят, но все пак за тях е по-вероятно да останат да се изявяват по форумите. Трета част пишат по навик и често повтарят едни и същи неща по хиляди пъти. За тях е най-вероятно, че няма да напуснат един или друг форум. Пиша това не за да започнем да се определяме кой към коя група спада - има и други възможности, степени, както и комбинации от посочените. Спад в писането и четенето по форумите има. Така, както имаше спад и в четенето на книги. Е, интересът към футбола и към киното няма да намалее, също предполагам и към фейсбук, защото интересът в световен мащаб всъщност се генерира изкуствено и това се прави с цел печалба на определени компании. Форумите обаче не са особено доходоносни и като цяло в световен мащаб е нормален техния упадък, тъй като те не представляват интерес за тези, които контролират паричните потоци.

Жаждата може да доведе до необичайно състояние на съзнанието, (въпреки че е по вероятно да доведе до припадък и загуба на съзнание). Доколко то ще се изрази във видения, опитност извън тялото или нещо друго, трудно може да се каже. При всички случаи подобно изживяване не може да се нарече духовно.

Парите са временно явление. Като всяко друго нещо, те трябва да се използват разумно и по предназначение. Да даваш пари просто заради принципа, че трябва да се плати - по-скоро съм против. Ако човекът отсреща заслужава да ги получи, добре. Иначе ако не се ограничаваме в разсъжденията си само до паричните средства, то всичко се плаща. Това е част от закона за причините и следствията. Всяко действие си има своето следствие и изисква съответните усилия за да бъде извършено - т.е. плаща се съответната цена.

Да, доколкото има интерес към областта, част от която са използваните термини. Но то ако има интерес, интересуващият се сам ще търси възможност да се запознае със съответната терминология. Но, ето например, ако в разговор с мен, някой употреби даден, да кажем, литературен термин, то аз въобще няма да си направя труда да потърся значението му. Просто интересът от моя страна липсва. Има области в които човек желае един по-прост и повърхностен разговор и други области, които засяга с интерес в дълбочина. И когато се получи един по-задълбочен разговор по тема, в която човек не иска да се задълбочава, той просто се изключва от разговора (поне аз така правя). Тук не става въпрос толкова за възможности, колкото за желание.

Да, някои термини в някои ситуации не могат да бъдат избегнати. Но пък има хора, които са си харесали някои термини и ги употребяват без оглед на ситуацията и аудиторията. Освен това има термини, които са заменими. Т.е. нещата могат да бъдат изказани и без тяхната употреба. Термините са полезни, когато трябва да се изрази с тях някакво специализирано съдържание, но от друга страна те са абсолютно безполезни, ако човекът отсреща не е запознат с тях и не ги разбира. И в този последен случай използването на термини е по-скоро неоправдано. Аз поне, когато казвам нещо, го правя с основната цел да бъда разбран и ако не съм сигурен в това, че човекът отсреща ме разбира, бих потърсил обратна връзка, т.е. бих го попитал (пряко или косвено) дали е наясно с това, което му говоря. В противен случай целият ни разговор може да се окаже безсмислен.

Мненията в темата "Прокрастинация" си стоят. Но все пак там темата е друга. А това, че тук контекстът е разширен, мисля, е съвсем нормално.

Имаме лек казуистичен проблем, ако се върнем в началото на създаването на науката психология, особено към Вунт. Защо казвам това? Терминологията предопределя границите на познаваемото, което е част от лингвистиката, която пък почти всички съвременни когнитивни психолози припознават още от 17 век насам. Т.е. без това не може. Друг е въпросът на кого се говори като когнитивна структура - на клиент или на колеги психолози. Разликата е значима. И именно тук определението, че термините са безсмислени, предопределя и когнитивната несъдържателност на всяко едно систематизирано обобщение на факти или на клинична практика. Мисля, че преди да даваме опрделения за безсмислено или смислено, е добре да определим смисъла на когницията. Не съм го измислила аз, а стожерите на когнитивната психология, която от 60-те години на 20 век е завладяла така света. П.С. Която аз никак не одобрявам. ..... Терминологията предопределя границите на познаваемото, което е част от лингвистиката..... Ами не е така. Тоест, ако кажем, че определя, то наистина определя едни [b]много по-тесни[/b] граници от това, което е наистина познаваемо. Нормална грешка за терминологията. Всички смятат, че езикът на човека (оттам думите и терминологията) са възникнали от звуците, които издават първобитните хора. Не е така. Езикът е възникнал от отношенията между хората, от съпоставянето им, йерархичните връзки, емоционалните връзки и т.н. Една майка много лесно може да усети и познае състоянието на бебето си, нищо че то не е в състояние да й го [u]обясни[/u] с подходящи термини хе хе. П.С. Учителя например казва, че висшите идеи идват в човека през чувствата......не през термини. Внасянето на терминология може и да върши работа в малки затворени групи, но изкривява естествения смисъл на езика и намалява възможностите за познаваемост, т.е. да бъде разбран. Не мисля, че не-разбирането на технически текстове се дължи на непознаване на термините, а се дължи на това, че термините внасят известно безмислие в езика, т.е. по същество са безсмислени за широка употреба.

Тази тема е следствие от последното развитие в темата "Прокрастинаця", където в няколко мнения бе засегнат въпроса за и против използването на определена терминология.

Да, така пише в някои беседи, и някой път човек се събужда преди тялото да е готово за това. А що се отнася до частта където жената има чувството, че някой я отделя от тялото и пак я връща, то е много трудно да се разграничи съня, т.е. илюзията на съзнанието от действителността. Реално може всичко да е само сън, т.е. игра на въображението на сънуващия, а може и да е някакъв отглас от случващото се с душата извън тялото. Това тук можем само да гадаем. Но като цяло подобни случаи не са рядкост.

Първо виж тази тема. Обездвижването на тялото по време на сън е нормално с цел да се предпази спящия от резки движения. Затова и много от случаите на преждевременно събуждане са свързани с неприятното усещане, че човек не може да се движи. Всичко е резултат от действието на определени ензими. А иначе не е необходимо някой друг да ти взема душата и да я изкарва от тялото, човек сам съвсем естествено по време на сън отделя по-фините си тела от физическото. Просто съзнанието обикновено не осъзнава това. Нищо мистериозно няма тука. И на мен ми се е случвало, както и на мнозина други.

Няма верни отговори. В разговорът с психологът към центъра за работа с деца явно нещо не се е получило, но какво от това. Успехите невинаги идват лесно и от първия път. Може би е търсил някакъв несъществуващ проблем. Но проблем според мен няма - нито със сина ви, нито с връстниците му. Това са нормални детски взаимоотношения, с които обаче синът ви не се е научил да се справя. Просто трябва да се научи. За да се научи трябва да реагира на това, което не му харесва във взаимоотношенията с останалите. Ако не се съпротивлява останалите ще продължат да злоупотребяват с това. Уважението трябва да се заслужи - няма друг начин. Това не означава да прави нещо специално за да го уважават, но от една страна да постави някакви граници, които да не позволява да се пристъпват с лекота. От друга страна да открие и разкрие това, което му се отдава като умения, хоби и др. под.

Ще бъда кратък. Бокс - лоша идея. Нужда от мъж, който да се заеме с възпитанието - не е задължително. Една взискателна майка ще свърши същата работа. Когато се търси решение, трябва да се отчете темперамента на детето. Като цяло му е необходима повече активност, според това, което прочетох. Много неща според мен му се дават наготово, без никакви насрещни усилия. Така общо обаче не може да се говори, без да се познава ситуацията в семейството в детайли и да се дадат конкретни съвети за различните ситуации от ежедневието. Т.е. консултирайте се с психотерапевт - вие, без негово участие. Защото решенията трябва да са конкретни и те касаят създаването на семейна среда, която да провокира малкия към промяна, отчитайки характера, силите и възможностите му да се справи.

Малките деца във възрастта в която започват да използват компютъра, ходят и на училище. Там искат-не искат комуникират с другите деца. Освен това 99% от децата предпочитат игрите с други деца пред компютъра. Зависимостта към компютъра, ако се създаде се създава след 13-14 години според мен и даже по-късно. Но това е свързано и с характера, и типа темперамент на детето. И преди е имало необщителни деца, които разбира се вместо да играят на компютър, по цял ден са гледали телевизия, видео или са чели книги, а игрите и разговорите с останалите не са им били приоритет.

Бракът е преди всичко един ритуал и като такъв е свързан с поемането на определени задължения. За разлика от някои други ритуали обаче като кръщенето (където обикновено кръщавания изобщо не знае какво става) или пък военната клетва (която реално никой не те питаше дали искаш да положиш), то бракът в общия случай се сключва доброволно. Ритуали има при завършване на средното и висше образование, би трябвало да има при постъпване на нова работа или при напускане, при пенсиониране и при редица други случаи бележещи нов етап в живота на човека. Еквивалент на изброените в духовен план е посвещението, бележещо всеки нов етап в развитието на духа. И това няма как да не е свързано с поемане на определени нови отговорности. Ритуалите и церемониите по споменатите поводи от своя страна увеличават тържествеността на момента и с това спомагат за по-доброто осъзнаване на прехода от един етап към следващ, който се извършва.

Странно как нещо подобно може да се появи четири пъти във форума. Последните три са съвсем отскоро... И те все още стоят неизтрити... засега. А текстът е от няколко десетилетия и хората продължават да го разпространяват по един или друг начин. Ако си имахме едно виртуално фонтанче във форума, сигурно нямаше да може да се види дъното от стотинки.

Съзнателен живот най-общо означава човек да знае какво прави и защо го прави. И може би един лесен начин да разберем съзнателността е да разберем какво включва нейната противоположност. Защото тя (противоположността) никак не е рядко срещана. Много неща в ежедневието си ние хората правим полусъзнателно, автоматизирано, шаблонно, без да им обръщаме почти никакво внимание. Това само по себе си не е лошо, защото много неща наистина трябва да останат под прага на нашето съзнание. Когато обаче липсва съзнанието, което да зададе посоката и начина на действие, да предвиди резултатите и да ги съпостави с желаните цели, тогава колата е поставена пред коня. И тук съзнателността не трябва задължително да включва някакви духовно-извисени и чисти стремежи. Мотивите могат да бъдат и най-егоистични и въпреки това човек да преследва желанията си с едно по-будно съзнание от обичайното. Разбира се на едно последващо ниво на осъзнатост, човекът ще забележи, че в дългосрочен план егоистичните мотиви не предизвикват желаните последствия. Но в настоящия момент липсата на съзнание се изразява най-вече в сляпото следване на наложени от средата модели на поведение и стереотипи, в необуздано следване на желанията, в необмисленост и импулсивност на действията... Сигурно може да се добави и още. Но идеята е, че човек може да ни изглежда напълно буден действайки например импулсивно, но това не е съзнателно действие, а точно обратното. Вдъхновението, въодушевлението, екстаза и др. под. могат да бъдат използвани като движеща сила, но ако търсим съзнателност, не можем да следваме нищо сляпо, автоматично и импулсивно, без разбиране на причините и последствията (поне частично). Хората навсякъде действат шаблонно. Това не е характерна особеност на изтока или на запада, нито пък някоя отделна раса, нация или етнос може да се посочи като изключение.

Т.е. всичките тези числа си ги сънувал в различни дни? Ако е така интересно как си успял да сънуваш по едно число от числата на Фибоначи в няколко поредни дни. Проблемът е, че нумерологията няма как да ти помогне в случая. Това не са числа съответстващи на имена, на дати или нещо друго свързано с теб или с определени събития. Можеш да си отговориш евентуално на въпроса: защо сънуваш числа; какво значение имат те за теб в реалния живот и в сънищата ти? Иначе с малко математика някои числа могат да се преобразуват в по-рационален вид (например №21 е 27400625225993807811/50505050000000000), но това нищо не променя. Това не са числа на основата на които може да се направи нумерологичен анализ.

Абе, как си ги запомнил всичките тези числа? Как си с математиката? Има включени комплексни числа, с които нумерологията май много не се занимава. Последният сбор (№23) доколкото можах да изчисля на компютъра е 2*sqrt(2)+2 или 4,828427... Нищо не ми говори. От 5 до 11 са част от сериите на Фибоначи. №16 е ясно какво е за тези, които четат фантастика. Ако наистина сънуваш подобни неща, май заниманията ти с математика ти идват в повече.

Какво ме интересува, кое е важно за нея?! Ами каква певица е тогава, ако поставя музиката на втори план, след посланието си? И аз какво, трябва да съм доволен, че в един конкурс за песен, песента бива изместена от нещо съвсем странично. Това ли е представата ни за изкуство?! За мен това е подигравка с изкуството, не заради самото послание, а защото то измества същественото в един подобен конкурс. И понеже по-рано в темата се спомена Чайковски, ето тук може да се види голямата разлика. Чайковски казва всичко, което има да каже с музиката си. Той няма нужда да провокира публиката с неща нямащи нищо общо с изкуството. Той е композитор и казва това, което има да каже чрез произведенията си. Чрез тях внушава идеите, които иска да внуши. А какво прави тази австрийска певица. Как внушава идеите си? С песните си ли? Ако не, каква певица е? Ами да стане фотомодел.