Станимир

Станимире, нещата са много прости - ти не говориш за спорът. Със същият успех можеш да говориш на неодушевената стена и да си въобразяваш, че си прав, защото си единственият със доводи. спор <> кавга <> монолог Не случайно казах, че спорът е изкуство. Той изисква определени умения, а когато водещият го не ги притежава, тогава не борави със спорът. С ноти може да се запише и мелодия и какафония. И двете са от ноти, но съдържанието е различно по предназначението си. Такава е действителността. Как би могло да бъде... Отделно от това, дори и да имаш желание да разбереш някого, това все още не означава способност да го разбереш. Последното качество е още по-рядко срещано сред хората. Приемайки думите на другия, ние ги интерпретираме, прокарваме ги през собствените си разбирания – това прави умът в низшите си аспекти. Висшият ум може да избегне личната интерпретация, може също така да схване съдържанието отвъд думите и идеята на „опонента“ ще достигне до нас така, както съществува в неговия ум. Тук има и немалко доза телепатия... Разширяваш съзнанието си докато обхванеш гледната точка на другия, влизаш в нея, вземаш каквото ти е необходимо... защо ти е да спориш? Като растенията, вземащи от земята соковете необходими за растежа им. Ако другия може да направи същото с твоята гледна точка, всичко ще е наред (не че иначе няма да бъде). Той и без това ще разбере от нея толкова, колкото са му способностите – не повече. Думите са само за да насочат. С тях се принася и част от съдържанието, но най-повърхностната. Същинската част не може.

Явно държиш на точността в изказа. Но пък в случая би могъл да разбереш какво иска да ти каже Диана, въпреки неточността от нейна страна. Въпрос на желание. Всъщност става въпрос за истиността на доводите. Спорещите рядко (да не кажа никога не) се интересуват от това, което опонента им се опитва да каже. Тях повече ги интересува какво е казал. Е, за първото се изисква и известна интуиция, а не само логика. В спора интуицията няма място и това сериозно ограничава полезността му.

Могат ли великите да избегнат последствията от действията си?

Всъщност с тези правила „спорът“ се свежда до споделяне. При спора винаги има противопоставяне. Аз по принцип приемам противопоставянето в редица случаи за нещо полезно, но пък не всяко противопоставяне е спор. А какво реално е спора? Дали не е едно желание, което се опитва да се реализира за сметка на друго едно желание?

Всички играят по правилата. Великите го правят съзнателно, а другите само си мислят, че не играят по правилата.

Аха

Какво е неграмотност? Лечението: 1) да се ограмотиш или 2) да не се дразниш, или най-добре 3) да се ограмотиш + да не се дразниш. Това е едната възможност. Другата се състои в това, че не ти харесва когато се дразниш. При нея здравето ти е влошено не защото желаеш да бъдеш по-добър, а защото се опитваш да избягаш от неприятното чувство, което изпитваш.

Значи, когато си сред хора, в ситуации когато обикновено всички тези симптоми за които говориш се проявяват, опитай се да се фокусираш единствено върху спокойствието си. Недей мисли как изглеждаш, какво ще кажеш, как ще звучиш. Най-добре е нищо да не казваш преди да се успокоиш. Равновесието е основният проблем в случая. Всички други проблеми идват от отсъствието му. Няма смисъл да мислиш за тях и да се опитваш да ги решиш, защото те са следствие. Загубата на спокойствие и равновесие е резултат от една определена нагласа на съзнанието ти, която сама си си изградила. Това е добре, защото означава, че можеш да я промениш. Можеш да използваш самовнушение. Хипнозата също би трябвало да работи. Мисли единствено за вътрешното си равновесие. Реално то не зависи от външни фактори, но първо трябва да убедиш сама себе си в това. Също така сама себе си трябва да убедиш, че можеш да останеш спокойна в ситуациите които описваш. Опитвай се основната мисъл в главата ти да бъде за спокойствието ти. Неспокойствието е като вълна – то изведнъж те връхлита и ако се бориш с него може да те помете. Но ако го оставиш, то винаги отминава. Изчаквай го да отмине и тогава започвай разговор или някакво друго действие. С практика можеш да се научиш да се освобождаваш от него изключително бързо – за секунди. Просто го изучи как действа. Наблюдавай се докато си неспокойна, без да оценяваш дали това е правилно, как изглеждаш, че не трябва да е така, че трябва да е така, че имаш основателни причини да си неспокойна и др. под. Просто се наблюдавай и ще видиш колко бързо неспокойствието отминава.

Страхът в определени моменти може да е от полза, ако съдържа елементи на разумност, но още по-добре е ако се замени изцяло от разума.

Цитатът би могъл да се приеме за верен при определени условия: 1) „Стъпил здраво на земята“ да се разбира в смисъл на материално-ориентиран човек, отдалечен от духовността; 2) „Да градят въздушни кули“ да се разбира като да си правят планове ненадхвърлящи материалния земен живот. За въпросните хора разбира се техните планове ще изглеждат съвсем практични, конкретни и реални, но от гледна точка на душата те са именно въздушни кули.

Това е така, въпреки че при нивото на култура и предвид манталитета на по-голямата част от населението в България, много хора буквално ще се закопаят. Не знам как стои в момента въпросът със здравното осигуряване за децата, но единствено при него не трябва да има избор.

Е как да не говориш за моята позиция, след като в прав текст я обявяваш за "излишно губене на време". Не си губи повече времето с мен, защото от споделянето ти единствено се вижда, че имаш теза изтъкана от противоречия. Това са спекулации. Ето ти с мненията се демонстрираш най-отрицателната страна на спора. Мненията ти са изцяло безсмислени и провокативни. Както казах в едно предходно мнение всичко е въпрос на изкуство да водиш полемика, а не на това дали тезата, която защитаваш е вярна. Това, че се опитваш да ме въвлечеш в спор въпреки нежеланието ми е най-малкото некоректно. И други неща е, но няма да ги спомена.

Да приемем, че съм спорил, въпреки че не съм казал нито думичка относно твоята позиция, а единствено съм изразил своята. И какво от това? Случвало ми се е немалко пъти да споря и тук във форума, и извън него. Това не променя мнението ми, че споренето е излишно губене на време. И на мен обаче, като повечето хора, често ми се случва да изразходвам времето си неразумно и глупаво.

И за какво им е да го казват тогава??? Това е чист абсурд. Човекът е съшит със съмнения и цял живот се лута търсейки. През всичкото това време той е в спор със самият себе си - "правилно ли постъпвам, защо постъпих така, защо се промених/отрекох/приех еди какъв си светоглед". Пак ще се повторя, че всяка мисъл е спор, защото е отричане на противоположното. Дали ще го заявиш във форум или не, това не промня факта, че е спор. Защо намесваш и фактора време? Разбира се, че в течение на времето е възможно да променя позицията си по определен въпрос и е абсолютно сигурно, че ще я разширя, т.е. ще надскоча моментната си позиция. Но към момента в който публикувам дадено мнение във форума, позицията ми е нещо определено. „И за какво им е да го казват тогава???“ За да споделят гледната си точка. Не, аз нямам какво да загубя от това, че аз или някой друг е публикувал мнение във форума. Когато човек посади едно семенце, той ще положи усилия да осигури подходящи условия и да го предпази от нежелателни външни въздействия. Е няма да стои и през цялото време да го наблюдава – природните закони ще си свършат работата и без да прави това, – но все пак в известна степен и човекът може да окаже разумно съдействие. А целта винаги е една и съща: семенцето да даде възможно най-добри плодове.

Това е вярно, но не всяко знание задушава същностната чистота, не всяка посока е погрешна. Пак можем да говорим за съответствие, защото има знание, посока, вяра и надежда, които съответстват на същностната чистота и посредством които се приближаваме до последната. Аз гледам на света като на проявление на Бога, а не като негово отрицание. Ти може би гледаш по втория начин. По творенията може да се съди за твореца. Ако аз нарисувам една картина, тя ще ме изразява в една немалка степен. Все пак в случая с вселената въпросът е „малко“ по-сложен, защото хората също имат свободна воля и също творят, ... а и не само хората. Да се различи създаденото от Бог, създаденото от висшите духовни същества, създаденото от съществата с по-ниско развитие и създаденото от съществата на мрака не е лесно. Но именно умението ни за такова различаване (което може да се развие, разбира се с цената и на грешки, и преминаване през последствията им) ни помага да открием истинското знание, посока, вяра и надежда. Не е лесно да отделиш плявата от сеното. Не е разумно да събираш и двете, както не е разумно да изгориш и едното, и другото. Обаче е възможно, а това поне за мен е достатъчно.

Във втория цитат думата „спор“ като че ли е взета в малко по-различен и по-широк смисъл. Там се обхващат всички въпроси на които нямаме отговор, т.е. за нас са спорни. Наистина човек който знае и е разрешил всичко няма необходимост да се преражда на Земята.

Дрехите не се ли събличат една по една? Поне аз така знам. Опитай: облечи се добре, вкл. панталон (дънки), пуловер, палто, обувки и т.н. и се опитай да свалиш всичко изведнъж. Няма да успееш. Всичко което става в света е опосредствано. Има и последователност. Не може да прескочиш от А до Б без да изминеш последователно всички точки от пътя между тях.

Ами участниците казват каквото имат да казват и спират. В другия случай обикновено темата се пълни с безсмислени и повтарящи се мнения. Реално участващите във форума не знаят чак толкова много по различните въпроси, че да могат да напишат трактат по някой от тях и да поддържат темата за дълго време с мнения съдържащи нещо ново и ненаписано от никой друг до момента. Ето, да вземем най-пресния пример с темата Заблуди и грешки в духовния път. Там в момента просто се води една дискусия в която мненията нямат нищо общо с първоначалната идея на темата. Да има раздвижване на темата, но има ли развитие? Всъщност говорим за споделяне като алтернатива на спора, но всъщност в много случаи не умеем дори и да споделяме. „Аз не вярвам в ...“; „Мисля, че това не е вярно“; „Сигурен съм, че това не е вярно“ – това са част от възможно най-меките варианти, във форума се срещат и далеч в по-остра форма. Сега, много хора ще приемат подобни изказвания за споделяне, но те не са. Това са отрицателни твърдения, които не носят реално никаква полза. Това не е споделяне, а отхвърляне, замаскирано като споделяне. Аз съм за споделянето с положителни твърдения, изразяващо това в което вярваме и това което знаем, а не това в което не вярваме и което не знаем. Дори и твърдо да сме убедени, че нещо не е вярно, положителното споделяне предполага да споделим това, което смятаме за вярно.

Основният проблем при спорът е че се противопоставят не толкова различни гледни точки, колкото способността на спорещите да изразят тези гледни точки. Умението да водиш полемика е решаващо, а не толкова верността на позицията, която устояваш. Отделно нещата се усложняват от неспособността (често придружена с нежелание) на страните да вникнат в чуждата позиция. Акцентът при спора не е във вникването в чуждата позиция. Ами възможно е. Случвало ми се е реално. Проблемът в много случаи е, че хората не искат просто да приемеш нещо от мнението им, а всичко или поне по-голямата част. Аз предпочитам да споделям само отделни идеи, т.е. не цялата си позиция, а само част от нея. Отделна идея може да бъде разбрана и приета далеч по-лесно отколкото цялостна позиция.

Вярвам в Бог, защото не само аз съм Негово проявление, но и всичко останало. Вярата в себе си обуславя моите индивидуални действия, моя индивидуален живот. Вярата в Бог се отнася до живота на всичко съществуващо – до цялото към което и аз индивидуално принадлежа.

Мисля, че бях пределно ясен. Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си? В когото вярваш- на него служи Не можеш да имаш два центъра на вяра, защото това означава да служиш на двама господари. Извода е, че единия ще остане прецакан. Чакай сега, да вярваш в себе си и да служиш на себе си (т.е. да се водиш предимно от личната изгода в действията си) са съвсем различни неща.

Много се извинявам, но това са големи глупости. Ако Христос, Буда и т.н. са някакви напредналчета и ние си играем на гоненица с тях - значи сме по-загубени дори отколкото аз си мисля. Не става въпрос за игра на гоненица, а за цел, посока, която ние хората да следваме. В мнението ми, което цитираш, вероятно си забелязал, че веднъж говоря за близост на човека до Христос, а в края говоря за отдалеченост. Значи, тук противоречието е само привидно, защото става въпрос за две различни неща. Близостта в първия случай не се отнася до нивото на духовно развитие а човека и на Христос. Това за подсилването на отделността е абсолютно изопачаване на всичко, което някога съм писал.

Мисля, че бях пределно ясен. Аз за две вери ли писах или за двата аспекта на една вяра: в Бога и в себе си?

Сигурен ли си? Такова разсъждение ми се струва малко егоистично. Но дори и от чисто егоистична гледна точка имаш полза от това, че някой друг се е възнесъл, защото той (възнеслият се) със 100% сигурност ще положи реални усилия да помогне и на останалите невъзнесли се да се възнесат и колкото повече хора в течение на времето успеят да се възнесат, толкова по-лесно ще става за останалите да направят същото.