Станимир

Бройката е символична. Реалната бройка хората сами ще определят. Всеки сам определя дали ще е сред „спасените“ (всъщност оставащите на Земята). Защото новите лъчи просто ще са непоносими за една част от хората, в които тъмнината е изключително силна и те ще бъдат отделени и ще се развиват при други условия. Космическата еволюция си тече в своя ход и няма да бъде забавена заради хората на Земята. Тези, които не отговарят на новите условия ще трябва да изчакат нова възможност в бъдещето.

Бог се проявява чрез живите същества (всъщност всичко заобикалящо ни е живо). Но от друга страна ние трябва да осъзнаем, че Животът и Бог са едно и също. Трябва да се научим да разпознаваме Бог във всяко едно същество.

Не знам защо всички теми трябва да се подстрекават в една и съща посока. Жалко е. Нека да разгледаме една пустиня. Почвата и е общо-взето неспособна да роди живот. Нека да разгледаме и една плодородна почва. Бог е такава плодородна почва. По какво се различава тази почва от пустинната? Тя има потенциал в себе си. Бог е един безкраен потенциал. Но може ли почвата да даде плодове без растения? По какво би се различавала плодородната почва от пустинната, ако нямаше растения? Единствено чрез растенията почвата може да реализира потенциала си, т.е. да даде плодове. Растенията са мириадите живи същества изпълващи Космоса. Растението откъснато от земята умира, но и земята не може да даде плодове без растението. Как можем да твърдим, че растението не разполага с потенциала на земята, след като той тече през него, дава му живот?

Свободата в приведения цитат се отнася не до волята, а до последствията. Един престъпник е свободен да извърши престъпление, но ще си понесе последствията, при което задължително ще бъде ограничен. Волята му е била свободна в решението си да извърши ли престъплението или не, но не е свободна да избяга от последствията на взетото решение. Когато въпросните последствия настъпят, волята отново е свободна да ги приеме (защото тя самата ги е породила) или да ги отхвърли (не да избяга от тях, а да се противопостави на случващото се и да не приеме, че тези следствия са нейно дело) и с това отново ще породи нови последствия. В случая с престъпника, след като влезе в затвора, той може да не иска да се примири с условията там, да буйства, да се противопоставя на реда в затвора, но от това престоят му там няма да стане по-лек, а ще бъде допълнително ограничен. Разбира се кармата не се заключава само в отрицателни, ограничаващи човека последствия. Волята е тази, чрез която човек може да отхвърли ограниченията си или да се ограничи още повече. Изборът винаги е в нас самите. Все пак става въпрос за нашата воля. Може да имаме едно желание (недобронамерено; добронамерено, но егоистично; добронамерено и неегоистично) и да подчиним волята си на това желание. Можем да подчиним волята си на някакъв навик. Можем да подчиним волята си на чужда воля. Истинска свобода може да има само в духовните стремежи. Всичко друго ни ограничава по някакъв начин, докато самото духовно развитие е разширяване и отхвърляне на ограниченията. Волята за правене на зло, означава, че сме подчинили волята си на нещо по-нисше от самата нея (егоистично желание, страст, зависимост, чужда злонамерена воля). Токовете са сменени: най-висшата част в човека (атма), вместо да е водеща, е поставена в подчинено положение.

Може ли нашият микрокосмос да е независим от космоса на Творението и нашата воля да не се съобразява с волята на Твореца?

Връзката с Бог или Учителя е нещо, което трябва да се поддържа непрекъснато. Това не е автоматичен, а съзнателен процес. Ако не поддържаш тази връзка постоянно съзнателно, все едно си я изгубил.

Искаш нещо, което според правилата на форума е забранено и най-вероятно за потребителят който ти отговори на молбата ще последва бан. Затварям темата.

И на мен ми се струва по-естествено дясната ръка. Въпреки че, ако трябва да сме стриктни: лявата ръка приема, а дясната отдава. Така че ако желаем да приемем енергиите от Слънцето, лявата е по-подходяща. Но от друга страна, за да приемеш, трябва и да отдаваш. Ако си в бодро, свежо настроение, изпълнен с енергия, само да приемаш допълнително енергия не е съвсем добре. Вземаш от Слънцето и я отдаваш едновременно към света, към природата около себе си.

Да, можеш да даваш такива команди. По-добре е да визуализираш себе си здрав и да насочиш волята си в тази посока. Мислено можеш да насочиш лечебна енергия към съответната област в тялото ти, просто като си представиш процеса. Директното даване на заповеди към клетките не е желателно. Всъщност в случая заповедта не е към клетките, а към определени елементали и стихии, от които клетките са част и може да получиш доста неприятен обратен удар.

Това е така и... не е така. Въпросът, който задаваш може да се погледне от няколко гледни точки. Ако аз съм силно пристрастен към хазарта, желанието да играя хазарт няма нищо общо с волята ми. Но в същото време волята ми е тази, която го допуска. Повечето хора в действията се водят от личните си желания, от навиците и зависимостите си. Те са роби на тези неща. Това не е волята. От тази гледна точка наистина твърде малка част от действията идват от тяхната свободна воля, но пак не стават съвсем без участието й. Всъщност истинската свобода не е в това човек да определя това, което му се случва, защото това, което се случва е резултат от взаимодействието на много воли, често противоположни. Истинската свобода е в това да си независим от случващото се. Това, което става в нас самите, в нашия микрокосмос, това е, което трябва да е изцяло в наша власт. Не какво ще се случи, а какво ще е отношението ни към случващото се, как ще го възприемем, как ще ни се отрази – това зависи изцяло от нас самите и от никой друг. От това отношение в най-голяма степен се определя нашата карма. То е същинската причина за това, което ще ни се случи в бъдеще. Така ние определяме бъдещето: не толкова като управляваме събитията, колкото отношението си към тях.

156. Хочу рассказать сказку: «Некогда жил человек. Всем был хорош, только не было у него воли. Однажды пришел к нему друг и говорит: "Помоги мне, надо зарезать поросенка". Безвольный помог, хотя не любил крови, помог против своего желания, ибо был слаб. Пришел вновь его друг и говорит: "Помоги мне надо зарезать корову". Безвольный помог, хотя и лю­бил животных, но не смог отказаться. Пришел друг в третий раз. Говорит: "Помоги, надо зарезать соседа. Уж очень он мне насолил". Безвольный помог, ибо не мог отказать по слабости воли, и (таким образом) стал сообщником убийцы и убийцей. Потом был готов помогать уже всем. Но люди были злые, и темные были желания у них, и были они темными, и стал человек, воли лишенный, ярым помощником тьмы». Часто наше низшее «я», астрал наш, в нас чего-то желает и хочет вопреки нашей воле. Исполняя желание его, идущее против решения нашего, становимся людьми, лишенными воли, и игрушкой в руках другой воли, более сильной, но уже не нашей, а чужой. Безволие – самое великое несчастье, которое может постичь человека. (Грани Агни Йоги, 1957 г.)

Какво е „клетъчен разум“?

Ами, думата „борба“ единствено ти я споменаваш. Защо свързваш владеенето на себе си с това да си подчинен на предразсъдъците си? Аз мога да използвам интелекта си, мога и да не го използвам. Нямам никакви претенции към интелекта си. Използвам го според възможностите му и необходимостта. Да, полагам усилия да го развия, но без да налагам претенции, колко ще го развия. Именно това означава да владееш интелекта си – да го използваш когато е необходимо и да не си зависим от него. Свободата в този случай не е нарушена по никакъв начин.

Що пишеш глупости? Себе си ако не владееш, какво? Освен това алтернативата е единствено, че ако не владееш себе си, някой друг ще те владее. И този някой няма да е Бог.

Зависи ти ли владееш интелекта или той тебе. Ама то с всичко е така.

Желанията и страховете. Но последните пак са свързани с нежелание. И все пак говоря за външна промяна. Вътрешната промяна идва отвътре.

Сигурно за да си вземе изпита по латински (или някой друг език)

Не, Учителя не знам да е казал нещо за това. Доста йога-автори споменават, че човек може да се научи да разбира и да говори на всички съществуващи езици. Ако си решил да търсиш техники как става това, трябва да потърсиш в йога-ученията (най-вече Раджа Йога). По принцип такива техники ги няма описани в книги, а се преподават под ръководството на учител (гуру). Ще трябва обаче да поемеш риска, че е твърде вероятно да не попаднеш на истински учител.

Знанията не преминават от едно човешко въплъщение в следващото. Преминават способността за разсъждение, за различаване, мисловните способности, качествата на човека (напр. твърдост, решителност, равновесие, спокойствие, добронамереност, състрадание, загриженост...), наклонностите му, различни предразположения. Част от изброените са свързани с развитието на душата, а друга част с кармата и именно те въвличат човека в ново въплъщение. Това за различните езици, за което споменаваш, въобще не е задължително човекът да е знаел тези езици в предходен живот. Да говориш на непознати езици може съзнателно или несъзнателно. В първия случай става въпрос за умение свързано с гърления център. Езикът е нещо, от което човешката душа, която трупа опитност в различните прераждания, реално няма нужда. Езикът е от значение единствено тук на Земята, за личността. Той има значение единствено за отделното въплъщение. Душата няма полза да пази знанието си свързано с различните земни езици в себе си. Затова и всеки път когато се въплъти на Земята, тя започва да учи съответния език наново. Спомените от минали прераждания, до които хората често достигат (в хипноза или не) се взимат от акаша. И не винаги са техни спомени.

Понеже този тест за интелигентност го споменаваш вече няколко пъти, ще си позволя няколко коментара. Първо интелигентността е доста общо и неопределени понятие. Какво точно измерва въпросния тест? Очевидно слабия резултат означава, не че имаш ниска интелигентност, а че има област в която сериозно трябва да работиш. Дали не предпочиташ готовите решения, защото не желаеш да положиш необходимите усилия да достигнеш до свои собствени? Освен това много се съмнявам, че решавайки теста си го приел насериозно. Творчеството и въображението също си мисля, че не ги приемаш насериозно, въпреки че от време на време ги проявяваш във форума, но в окарикатурен вид под формата на хумор. Последното ме води на мисълта, че се опитваш да избягаш от действителността. Себе си също не приемаш насериозно. Това, което изброих са все неща, които биха занижили резултата ти в един тест за интелигентност, без да означават нисък интелект. Означава, че развиваш едни аспекти на психиката си за сметка на други.

Не. Това, което е неизменно и вечно не може да се нарече земно.

Диана, спорът се различава от караницата вероятно само по едно - употребата на аргументи. Етиката изисква когато заявиш позиция да я защитиш. ... Ами, не мисля така. Да, можеш да изложиш защитаващи позицията си аргументи, да я разясниш, да я приведеш във вид разбираем за човека отсреща, но защитата не е нужна, особено когато става въпрос за въпроси свързани с духовното развитие (ориентацията на форума все пак е такава, а не към философията ). Кой духовен учител, а и въобще автор, някога е защитавал думите си? Посочват се примери, дават се обяснения, но всичко прочетено, четящите сами проверяват в живота си. По този начин учениците сами намират доказателства за или против. Учителят не ги дава.

Съпричастност е нужна когато споделяш с някой конкретен човек. Тогава ако видиш, че другия не те слуша просто спираш да споделяш. Но примерно тук във форума не можеш да знаеш кой те слуша и кой не. Просто споделяш и се надяваш някой да бъде привлечен от това, което споделяш. Кога ще стане това и кой ще е този човек не може да знаеш със сигурност.

Вече написах доста неща за споделянето в темата за спора... Засега няма да ги повтарям. Двете не са точно противоположни. Споделянето е даване. При това обаче не е задължително някой да приеме, това което споделяме. Колко на брой хора ще приемат споделеното, кои ще са – това са неща без значение. Споделящият оставя споделеното само да намери пътя си до подходящите съзнания. Тук действат закони, които са трудни за разбиране (поне за мен са такива). Искам да обърна внимание на опасността от даването (споделянето) на всичко. Даването трябва да е непрекъснат процес. Ако ние сме прекалено открити, ако споделим всичко, което притежаваме (материално и немателиално) в един момент ще се окажем неспособни да дадем повече. Ще бъдем изчерпани. Мисля си, че не малко връзки се разрушават поради тази причина. Винаги трябва да пазим нещо за себе си, в тайна. Трябва да даваме разумно. Трябва да споделяме разумно. Мислим си, че когато споделяме знание нищо не губим, и това е така, но пак можем да стигнем до изчерпване (в смисъл че няма да разполагаме с нищо ново, което да предложим на другия). Това, че не споделяме всичко, не означава, че не сме искрени и откровени. Означава, че сме разумни. Да споделиш точно това и точно толкова, от което другия (другите) има(т) нужда, е изкуство.