Станимир

Един човек посетил дзендо и попитал настоятеля на храма: – Какво е дзен? Настоятелят на храма долепил пръст до устните си и прошепнал: – Ние не говорим в стаята за медитации. Когато последвал настоятеля в библиотеката, той се опитал отново да му зададе същия въпрос. Но настоятелят долепил палец до устните си и казал: – Тук четем книги в тишина. Когато отишли в кухнята, настоятелят не дал възможност на посетителя да зададе въпроса си и казал: – Тук готвим мълчаливо и ядем без разговори. Когато настоятелят отварял вратата на посетителя и му стискал ръката, той задъхан попитал: – Така че какво е дзен?

Това определение за критика може да е вярно, но повечето от писалите дотук в темата не се водят по него, а по общоприетия, разговорен смисъл на думата. Затова и аз ще използвам думата в по-широк смисъл.

Акашови записи идва от Акаша, което е санскритска дума за пространството, за всепроникващото. Акаша е най-фината форма на проявената материя. В по-разговорен смисъл акаша е най-фината форма на физическата материя, етера. Акашовите записи представляват паметта на природата, отпечатана в самата материя. Те нямат определена пространствена локация, а са навсякъде. Човешката памет действа на същия принцип, както акашовата, но човека запаметява само събитията случили се около него, така както той субективно ги приема, а акашовата съдържа всичко, което някога се е случило, без ограничение във времето и пространството. Бъдещето при всички случаи съществува като посети семена във висшите духовни сфери. Оттам то се проявява постепенно в по-грубите сфери. На кой план ще бъде прочетено зависи от четящия.

Мисъл за деня – 30 март 2010 г. Влагане и събиране трябва. Не можеш да събираш, ако не си вложил. Най-първо може да вложите нещо в умствения свят, трябва да вложите нещо в духовния свят, трябва да вложите нещо във физическия свят. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите нещо. И във волята си, и в нея трябва да вложите нещо. Работа трябва да вложите във волята. Ценност, съдържание и форма Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя – песен Пътят на живота – молитва Псалом 27

Точно така. Не е задължително отношението да е от страна на този, който разбира. Неграмотен може да критикува правопис и простият да критикува изкуство. Да, подобна критика най-вероятно би била смешна и безпочвена, но възможността е налице.

Критиката към другите може да бъде проява на самокритичност. Освен това, в тези случаи тя често е неосъзната. Примерно, аз изисквам нещо от някого, защото го изисквам и от себе си (например да е учтив в разговорите си с другите хора). Тогава имаме критика и самокритичност. Но аз мога да изисквам нещо от някого, просто защото така е прието или защото считам, че така е прието (примерно жената да пере). Ако жена ми (не че съм женен) някой път не изпере дрехите и ако аз проявя критичност за това, то критичността няма да е съпътствана от самокритичност.

За човека е по-добре, вместо да бъде критикуван, да развие критичност към себе си (не свръх-критичност разбира се). Така импулсът за промяна ще бъде вътрешен, а не външен. Затова, вместо да критикуваме, е добре да се опитаме да насочим човека в тази посока. Такъв човек в последствие ще е по-склонен да обръща внимание и на чуждата критика, а не автоматично да я отхвърля.

Съмнявам се, че е необходимо, т.е. че това по някакъв начин ще подпомогне животинската еволюция. Животните се учат изключително от собствените си преживявания. Те не могат да следват чужд пример, не могат да следват идеал. Могат да копират това, което човекът примерно прави, но само външно – механически, без разбиране.

При животните липсва понятие за бъдещето. Те например не могат да си правят планове и да си поставят цели. Те живеят единствено в настоящето и то в тази ограничена част, която е видима за тях и им въздейства по някакъв начин. Всичко което правят е да реагират на външната среда, на астралните си нужди и на инстинктивни импулси. Факт е също така, че едно дете, отгледано от животни (има такива случаи) след връщането си при хората само за кратко време може да бъде научено и възпитано като човек. Едно животно обаче, ако ще и хиляда години да бъде възпитавано от най-добрите специалисти, няма да постигне нищо повече от животинското си съзнание. Единствено може да бъде дресирано, но в това няма нищо човешко. Разликата в съзнанията е милиони години и тя не може да бъде преодоляна изкуствено по никакъв начин.

Човек, който е в едно хармонично и уравновесено състояние, винаги е смирен. Липсата на смирение е следствие от влиянието на външните и вътрешните противоречия, които изпитва човек. Ако разгледаме и гордостта, която не е точно противоположност на смирението, ще забележим, че ако тя е съчетана със стремеж за доминация и превъзходство, последното само по себе си създава противоборство между нас и останалите, и така равновесието ни бива нарушено. Ако имаме самочувствие, но без това сравняване и желание да сме по-добри спрямо останалите хора, нашето вътрешно равновесие не се губи и смирението си идва естествено и то съчетано с вътрешна духовна сила. Значи, смирението е нещо, което може да дойде като следствие с развиването на други духовни качества в човека, но при отсъствието на тези качества е невъзможно да бъде постигнато, без значение на желанието и усилията от наша страна. Вече споменах за спокойствието, вътрешната хармония и равновесието. Също така важни са познанието и разбирането на принципите и закономерностите управляващи вселената, защото те не могат да бъдат променени по никакъв начин и човек трябва да се съобразява с тях; разбиране на ползата и благотворността на тези принципи. Важно е освобождаването от егоизма и от желанията, които го съпътстват.

Човек е такъв, какъвто сам се е изградил. Да приемеш означава преди всичко да не отричаш проявената вече действителност, а тя така или иначе постоянно се променя, затова е по-добре това да става с нашето съзнателно участие, особено що се отнася до промяната в нас самите.

Вероятно щяха да продължат да поддържат добри взаимоотношения. Това обаче не е достатъчно за да се определи едно познанство като приятелство. Може би така е станало по-добре. Колко дълбоко е било това, което ги обединява? Ако е било наистина дълбоко, то различните финансови възможности (които много често променят интересите и стремежите на човека) нямаше да ги разделят. Значи, дори и да е имало приятелство, то е било повърхностно, основано на нещо нетрайно и външно, продиктувано по-скоро от определено случайно стечение на обстоятелствата.

Учителят много лесно разбира, че е учител (по отношение на земното човечество). Той е част от Йерархията на Светлината и знае точно на коя степен е. При преминаването във всяка степен има и посветителен ритуал, която се извършва от неговите учители. От приетия ученик нагоре, всеки член на йерархията би трябвало да знае своето ниво на развитие и мястото си в йерархията. И преди това душата на човека вероятно го знае, но той, като въплътена на Земята личност – не.

се вижда, че ти сам си определяш пътя и нямаш нужда от помощ. Но не със всички е така. Който не си определя сам целите и ценностите в живота си, трябва да се научи да го прави. За това не е нужен духовен учител. Към последния се привличат хора с някаква степен на вече изградени ценности в резултат на възпитание, насоки то други хора в средата в която човек живее (но те трябва да са осъзнати от приемащия ги, а не просто автоматично копирани), индивидуално търсене. Учителят ще доразвие ценностната система на човека, ще му посочи евентуални слабости и погрешки, но той трябва да види известна основа в ученика (и то сходна с това на което учи) с която да работи.

Знаеш ли кога са възникнали изкуствата? Когато човек се е уредил достатъчно за да не е зает физически и ментално в търсене на храна. Човек иска това което няма. Колко от вас чувстват блаженство от това, че имат питейна вода под ръка или, че не са боси или, че имат меко легло? Всичко което имаме става просто статистика, става обичайно, тривиално и незабелижимо. Нормално е в такъв момент човек да погледне към други цели. Гладна мечка хоро не играе, гладен човек за поезия не мисли. По принцип се смята, че материалната задоволеност (особено пък презадоволеността) пречи на духовното развитие. Защо е така? Заради зависимостта в която попада човек от материалните блага. За духовното развитие не е задължително да нямаш материални блага, но в никакъв случай не трябва да си зависим от тях. Човек винаги има условия за духовно развитие. Всичко, което е станало тривиално и незабележимо, в един момент се превръща в пречка, защото започваме да се отнасяме към него без достатъчна съзнателност и будност на вниманието. Човек трябва да е съзнателен и свободен от зависимости. Освобождаването от всички зависимости е част от духовното развитие. Кой тогава е в по изгодна позиция: този, който може да си осигури в изобилие всичко което пожелае или този, който който живее с ограничени средства? Не че реално можем да говорим за по-изгодна позиция на единия спрямо другия, но изкушението пред бедния е по-малко. Изкуство има и сред аборигените. Това не е заради охолния живот който водят, а защото не познават много от нещата (при това излишни) с които цивилизованите хора си запълват времето. Колко от хората в България ще предпочитат да се научат да свирят на даден музикален инструмент вместо да гледат Биг Брадър или някой сериал примерно? По-голямата част от хората разполагат с нужното време, но не избират изкуството.

Най-голямата глупост от всичко е да се смята, че след като едно дете е индигово, то не трябва да понася последствията от своите действия. Всъщност разбирането и приемането на тези последствия, както и отговорността за собствените си постъпки е част от духовното развитие на човека и никой не може да претендира за някаква специалност. Това, което се пише за децата индиго е изключително изпълнено с противоречия. Едно дете индиго, което би трябвало да означава, че душата проявяваща се през него е относително по-напреднала от средното ниво, би трябвало да е с дълбоко-вкоренено вътрешно чувство за справедливост. То дори и да не признава човешките закони и да се бунтува срещу тях, няма да пристъпи божествените, част от които е ненавреждането на други същества.

Хората не могат да преценят адекватно ситуациите от ежедневния си живот, как тогава да очакваме нещо по-различно и при намирането на учител? Всеки ще приеме такъв учител, който е в съзвучие с него. Другите учители, дори и да са много по-напреднали духовно, ще си останат глас в пустиня. Преди всичко човек трябва да знае какво търси, какво иска да постигне в живота си, а не някой друг да му казва какво трябва да постигне. Последното е намеса в свободната воля. Ако има сходство в целите, които си поставя човек, с това на което учителят може да го научи, единствено тогава учителят може да приеме въпросния човек за свой ученик (и то след дълъг период на наблюдение и невидимо насочване в които ученикът не знае, че учителят го наблюдава). Единствено при такова сходство и човек може да приеме някого като свой учител. Ако искам да се науча да левитирам, ще потърся съответния учител. Докато преследвам тази си личностна амбиция, аз сам се изолирам от истинските учители и от духовното си развитие. Аз трябва да реша за себе си, какви са ми целите и мотивацията.

Ръка, протегната към утрото усмихнато. Искрица, неудавена във времето. Дочут глас в самотата от стонове и викове. И глътка въздух потушаваща съмнението. За миг поспри и погледни простора от лъчи, над руслото водовъртежно криволичещо. Ръка подай и смело полети с вятъра в пътуване магическо. Повярвай и с пръсти докосни ликът на слънцето в небето – сред звездите. Към царството космическо се устреми в което неизменно сбъдват се мечтите.

Не, не грешиш Всъщност тялото е което притежава инстинкт за самосъхранение. Самият човек е безсмъртен. Но инстинктът за самосъхранение действа подобно на всеки друг страх и е необходим единствено когато още не сме в състояние сами да преценяваме опасностите (за тялото) в живота ни.

Трябва много да бяга и да се крие, а бягането и криенето докато те гонят е доста мъчително занимание. Освен това накрая все ще се умори или ще стигне до задънена улица и пак ще я хванат.

Единствената твърда цел е духовното развитие – индивидуално и групово. Всъщност, еволюцията е горе-долу същото.Проблемът на духовно развитие поставено като цел е това, че е малко неопределено, но в същност то е единствената цел. Както казах, нужно е да се разбие на подцели, етапи и елементи.

Sugar: The Bitter Truth / Захарта: Горчивата истина В колибка тук (субтитри)

Като не се фокусираш, получава ли се? Нека да погледнем тези, които са успели. Те винаги са имали далечни цели, надхвърлящи материалния живот и личностните амбиции. Съвсем естествено е обаче да има други фактори, които влияят на успеха, а не само това, какви цели си поставяме. Освен това формулирането на „духовно развитие“ като цел е малко неточно. Духовното развитие е комплекс от множество елементи. Един да се пропусне и балансът се нарушава. Това е вечен процес, една вечна цел, която за да бъде реализирана, трябва да бъде разделена на етапи, на направления по елементи/качества (всеки от които трябва да е развит, за да се получи балансиран растеж). Близките цели са полезни, само когато са част от далечните. Аз мога да извършвам някаква обичайна дейност и да я използвам за да развия постоянството, търпението, будността на съзнанието си, способността за концентрация, гъвкавостта на съзнанието си, съобразителността си и ред други качества. Така превръщам ежедневието си в част от далечната цел „духовно развитие“. Мога обаче да работя просто за да спечеля пари с които да задоволя желанието си да пуша, да се храня обилно с вкусни ястия, да живея в хубава къща и т.н. Отивайки на театър, мога да отида с нагласата, че по този начин възпитавам усета си към изкуството и към красивото; мога да отида и просто защото приятелката ми иска, а аз трябва да й угодя за да продължим да бъдем заедно, защото чрез нея задоволявам сексуалните си нужди. Отново в единия случай близката цел е част от една по-далечна. Във втория случай става въпрос за две взаимосвързани близки цели.

Пълна липса на страх Последствията ще са съвсем различни при различните хора. Общо взето, когато човек е в състояние да преодолее страховете си, той е в състояние и сам да преценя правилно ситуациите.