Станимир

Не знам, според мен обявяването на перфекционизма за изцяло отрицателен не е съвсем правилно. Всяка крайност е вредна. Човек в духа си е съвършен и желанието това съвършенство да бъде проявено е изначално присъщо при всички живи същества. Ако се разглежда човек в един отделен момент от времето, то той няма как да се проявява по съвършен начин. Човекът обаче е процес и от тази гледна точка, стремежът към съвършенство е оправдан. Разбира се този стремеж трябва да е съчетан с нужното разбиране, с търпение, с отчитане на моментните ни възможности. Ако последните не ни позволяват да реализираме идеала си за съвършенство, то следва последователно, упорито и търпеливо да работим над себе си и да се научим да действаме според идеала си. Ако не успяваме в желанието си да даваме максималното от себе си, не бива да се отчайваме и да изпадаме в депресии, а твърдо и уверено да се борим за реализирането на този ни стремеж. Проблемът не е в самия перфекционизъм, а в това как приемаме неспособността си да бъдем перфектни в настоящия момент. Така се получава разминаване между стремежа ни за съвършенство (чиято основа, пак повтарям, е в духа) и способността ни да реализираме този стремеж. Тази способност е нещо, което се развива през цялата еволюция. Ако се стремим към нещо, ние трябва да положим съответните усилия да го постигнем, да бъдем търпеливи и настоятелни, да не се отчайваме от трудностите при постигането. Необходимо е да пренасочим съзнанието си от настоящето към бъдещето и към вечността. Тогава желанието ни, да бъдем съвършени в живота си, добива един съвсем различен смисъл. Това е същото желание да опознаем себе си, своята божествена същност и да я проявим.

Какво разбираш под „търсачка за теми“, защото аз не виждам разликата с това да намериш дадена тема по заглавието й?

Наистина си заслужава всеки да се замисли върху написаното по-горе и да го приложи. Прекалено много са нещата (особено свързаните с духовното ни развитие), които приемаме на доверие, без истински да се замислим върху тях. Дори и верни, те често са повърхностни и непълни. Нерядко стигаме дотам, че да отхвърляме самата мисъл. И защо не? По-лесно е отколкото да се научиш да мислиш в дълбочина (надявам се да не съм обидил някого с написаното). Много „езотерици“ всъщност твърдят именно това: че мисълта е пречка за духовното развитие и единствен критерий за духовността ни е любовта. Пречката обаче е неспособността ни да мислим. Ако аз не умея да шофирам, нужен ли ще ми е автомобил? Да се замислим обаче какво е любовта без мисъл. Ако от прозореца на третия етаж аз видя, че бият някого на улицата, водейки се само от любовта, би трябвало да скоча от прозореца, за да му помогна по-бързо. Ако се водя само от ума си, сигурно ще започна да разсъждавам, как случващото се е резултат от кармата му и няма нужда да правя каквото и да било. Е аз няма да се опитвам да определя, коя от двете възможности е по-малко нежелана. Идеята е, че мисълта трябва да бъде развивана, задълбочавана, разширявана. Ние можем да вместим всичко в себе си: чрез мисълта – това, което разбираме, а чрез любовта – дори и това, което не разбираме. Но разбирането, светлината идват от мисълта. Тя осветява пътя ни и ни предоставя възможността да вървим свободно по него, избирайки своята посока.

Дали щеше да си на същото мнение, ако българският участник се беше класирал за финала? Все пак да не забравяме, че победителят се определя с гласуване от зрителите. Колкото до нашето представяне – да, песента с която участвахме не беше лоша, но и липсваше оригиналност (както винаги досега, с едно изключение).

Може би на друга планета. Кога ще стане това обаче и какви ще са критериите, за това кои ще останат на Земята и кои не... Еволюцията на планетата си има своя ход и който не може да го следва, съвсем естествено отпада. Ако уподобим лошите хора на камъни, а условията на планетата ни в бъдеще на море, то очевидно е, че камъните могат единствено да потънат. Те имат нужда от твърда почва, т.е. по-голяма материалност на света, който обитават, и ако Земята не им предоставя такива условия, те ще трябва да ги намерят другаде (често в тази връзка се споменава Сатурн, но това е просто възможност).

Т.е. да спрем да мислим? Ако не различаваме доброто от злото, това автоматично ни отнема и свободата на избора, защото как можем да сме свободни избирайки нещо, чиито последствия не знаем? Да, наистина, хората често избират злото пред доброто, но възможността за обратния избор не им е отнета. Как може да се приравнява дадената ни възможност да бъдем свободни със злото? Да, неправилното използване на дадената ни възможност, т.е. неразбирането на доброто и злото, първоначално ще ни ограничи, но когато хората култивират това разбиране в себе си, те ще бъдат свободни. Наистина ли някой мисли, че Бог се е провалил, допускайки Адам и Ева да бъдат изкушени? Още повече, че последните, непознавайки доброто и злото, е нямало как да преценят правилността на действията си.

Не съм убеден, че е по-лесно. Като отидеш на разширено търсене почти най-отгоре има опция за търсене само в заглавията на темите.

Реално ние само създаваме предпоставки за това хората да се променят. Строго погледнато промяната винаги се извършва от самия човек. Човек сам определя кои влияния ще допусне и кои ще отхвърли. Действителността естествено не е толкова проста. Ако примерно в средата в която живее човек негативните влияния преобладават пред положителните, то за средния човек ще е изключително трудно да се абстрахира от негативните влияния. Така че може да се каже, че средата му е повлияла, въпреки че никой не му е отнел възможността да се противопостави на влиянието й, и отговорността си е изцяло негова. Нивото на човечеството е важно затова, защото хората сме със слаба воля и способности за преценка. Ние за много неща предпочитаме да се носим по течението. В този случай общото ниво на развитие на човечеството наистина се оказва важно, защото то определя средата в която живеем (т.е. въпросното течение).

Да, това е така. Но аз зададох въпроса за да отбележа едно чисто логическо противоречие.

И как така човек може да направи хората около себе си добри, ако добротата е единствено вродена и не се постига с(ъс) (само)възпитание?

Притчата наистина е написана красиво и емоционално въздействащо, но... в нея има нещо, което намирам за изключително погрешно. Никой не определя предварително това човек да се въплъти в ролята на престъпник. Дори и кармата. Човек може да се роди с определени предразположения, в семейна среда, която да провокира отрицателните му качества, но дали ще извърши някакво зло дело решава самия човек и то не предварително преди да се роди, а на земята, в условията в които живее. Твърдения от типа: Х. е жесток към хората, защото така е избрал преди да се въплъти на земята и всъщност се жертва за да постави У. на изпитание са нелепи. Подобно нещо могат да направят само изключително високи духове (такива, които вече не могат да се нарекат хора), като при това през цялото време напълно осъзнават това, което вършат и възможните последствия, а не да им се изтрива паметта, както пише в притчата. Но тези духове се стремят към и постигат благотворни резултати и затова действията им не могат да се нарекат „зло“. Действията на обикновените хора обаче, дори и да подпомогнат с действията си други хора, на които са изкали да навредят, не могат да се нарекат „добро“, защото целта е била да навредят. Изборът е тук на земята и не бива да бягаме от отговорност като се оправдаваме с някакво решение, което душата ни била взела преди да се въплъти. Душите се въплъщават с единствената цел индивидуално и групово развитие, т.е. съзнателно проявление на божествената си същност. А такива договорени „изпитания“, при които освен всичко друго изпитващите забравят, че са изпитващи, само биха спънали развитието и на двете страни. Как може изпитващият да ръководи изпитанието, ако самият той не е наясно със ситуацията? Същността на всеки човек наистина е божествена и именно това е целта: тази същност да се прояви. Не бива обаче да се бъркат случаите в които проявлението на тази същност е ограничено от невежество, егоистични желания и зависимости, съпътствани с навреждащи действия и случаите, когато тази същност се проявява оказваща благотворно влияние върху живота на земята.

Всъщност възможните решения от твоя страна не са много. Напиши си ги на едно листче и после ги развий едно по едно напред във времето, като се опиташ да обхванеш по-дълъг период. Направи по два-три сценария за всяко решение: най-лош, среден и най-добър. Опитай се при разработването на сценариите да влезеш в положението и на останалите (деца, мъже и др.). Ти познаваш въпросните хора по-добре отколкото участниците във форума, които са писали или ще пишат досега в темата, затова единствено ти можеш да прецениш как би ги засегнала при различните варианти на избор, който имаш.

Ако душите можеха да правят подобни договорки, т.е. съзнателно да действат по правилния начин продиктуван от духовната им същност, защо въобще им е да се превъплъщават?

Да, сам си стигнал до отговора, че прехвърлянето става чрез психичната енергия, която се е натрупала върху предмета от предишния собственик. Всъщност болестите не могат да се прехвърлят. Всяка болест обаче си има причина и най-често тя е в емоционалното тяло. Например, ако предишният собственик е имал склонност към депресия, то и предметът, който е бил в съприкосновение с него, ще ни провокира към депресивно състояние. В резултат от нарушеното ни емоционално равновесие е възможно да се разболеем и физически от същата или сходна болест. Разбира се наслоената върху вещта психична енергия ще ни окаже влияние дотолкова, доколкото ние самите допуснем това, но всъщност на сегашния етап на развитие на хората можем да приемем, че задължително ще окаже влияние. Да нашата собствена психична енергия може да противодейства на натрупаната върху вещта психична енергия, но колко хора могат да поддържат висота и будност на съзнанието си непрекъснато? Енергията е била наслоявана от предишния собственик на предмета продължително време. Бил е задействан закона за ритъма. Противодействието може да дойде само чрез ритмично наслояване на нова енергия върху старата и то за продължителен период от време. При това е важно да се знае, че старата енергия няма да се изтрие, а ще остане под новата. Така ще се получи, че предметът всъщност няма да се освободи съвсем от негативното си влияние и ако новият собственик е предразположен към това негативно влияние ще се повлияе от него. Най-добре е вещите с отрицателно влияние да се изгарят.

Защо търсиш доказателства отвън? Опитай се самата ти да намериш доказателсвата. Опитай се сама да го видиш. Ако някой математик напише сложна формула доказваща някакво взаимоотношение, колко хора ще разберат написаното? Последното ще е разбираемо само за математиците. Ако един художник се опита да изрази някакво чувство в своята картина, колко хора ще го забележат? Ще го забележат само тези, които са развили в себе си съответното усещане. Ти не искаш просто доказателства за Бог, но ти искаш някой да ти ги предостави в такава форма, че да можеш да ги разбереш и ще отхвърлиш всичко останало. Само че Бог е нещо безкрайно и съвършено, а човешката способност за разбиране е ограничена. Всеки може да разбере съвършенството дотолкова, доколкото му позволява собственото съзнание. Чуждото разбиране не ти върши работа. Та дори и да зададеш въпроса: какво е Бог, ще получиш хиляди различни отговора. Когато търсиш доказателства за нещо, трябва да можеш да определиш това, което искаш да докажеш. Значи трябва да си наясно какво разбираш под „Бог“.

Хареса ми! Примерът на Божидар Зим за 20 000 долара ме навежда на мисълта за огромното изкривяване на обществото по отношение мястото на парите. Защо като стане въпрос за желания, веднага изниква думата "пари". Вероятно човекът е искал не просто да си ги зашие в юргана да му топлят, а да си купи нещо с тях. Тогава най-нормално е да си пожелае направо предмета - например червено ферари ... може някоя леля да му го подари, без да е нужен дори един пробит долар. Това също се обяснява в книгата .... в книгите изобщо. ... Всъщност хората искат свобода. Повечето хора свързват парите със свободата. Те може да искат „Ферари“, но това е по-ограничаващо от това да имаш пари, т.е. сам да избереш и да си го купиш. Хората свързват свободата с възможността да удовлетворяват своите желания, несъзнавайки, че именно желанията ги държат в плен. За удовлетворяването на желанията обаче са нужни пари. Също така хората подсъзнателно усещат, че желанията не могат да бъдат задоволени, а могат да бъдат единствено задоволявани. Получилият „Ферари“, скоро ще привикне към него, но желанието му ще остане. Богатите любители на автомобилите често разполагат с десетки луксозни коли, които държат просто като колекция.

Всъщност не знам дали „ентусиазъм“ е точната дума. Да, може да има и ентусиазъм, но всъщност стремежа към проявление е нещо изначално присъщо на божествената ни същност. А за да може божественото да се прояви в несъвършени форми, то тези форми трябва да се развиват. Стремежа за развитие идва от самата божествена същност в човека (която всъщност е една за всичко съществуващо). Значи липсата на стремеж за развитие идва от материята, от пасивния принцип в природата. Тя е причината за инертността. Последната е необходима за поддържането на цялостта на различните форми чрез които духът се проявява. Но за да имаме развитие, инертността следва да бъде преодоляна. И тук може да се направи връзка с другата тема, където споменах за положителните и отрицателните полюси. В колкото по-голяма степен се проявява духа, толкова по-голямо е съпротивлението от страна на материята. За да се преодолее това съпротивление, степента в която духът се проявява трябва да нараства непрекъснато. Съпротивлението също нараства, и именно в това съпротивление духа натрупва сила и способност за проявление. Това всъщност е еволюцията. Не знам доколко се изразих правилно, но не намирам друг начин. Накратко: това, което потушава стремежа за развитие е приемането на илюзорните и временни форми чрез които духът се проявява за истински. Ние ставаме зависими от желанията си свързани с тези форми. Ние сме привързани към начина на живот, който водим в момента и това е основната причина да не желаем да се развиваме. Но това всичко е илюзия. В крайна сметка ако се оставиш във властта на материята, тя ще те доведе до деградация. Застоят води до деградация. Това ми е трудно да обясня, но действителността тъй или иначе го потвърждава и всеки може да го забележи около себе си.

„Ако всички хора станат положителни...“ Положителни спрямо какво? За да имаме нещо положително, трябва да имаме и нещо отрицателно. Не може всички хора да са на едно ниво на развитие. Всъщност ако ще разсъждаваме толкова отвлечено трябва да обхванем не само хората но всички същества във вселената. Значи, не може всички същества във вселената да са на едно ниво на развитие. В такъв случай по-еволюиралите (т.е. тези, което са разкрили и са се научили да проявяват божественото в по-голяма степен) винаги ще са положителни спрямо по-малко напредналите същества. За да говорим за някакво равенство, то абсолютно всяко същество във вселената трябва да е съвършено, т.е. да проявява божествената си същност в цялата и пълнота. Това означава и липса на форми, защото няма форма, която да изрази безкрайността. Формата сама по себе си е ограничение, а такова не можем да поставяме по отношение на безпределността и съвършенството. Без форми обаче не можем да говорим за проявление. Всичко съществуващо би било недиференцирано, т.е. едно неделимо цяло. Нещата и в момента са си едно цяло в своята същност, но не и в проявление. А само в проявения свят можем да говорим за съзнание, за живот, да сравняваме и т.н.

А, за по-фините светове не знам. Колкото и да се опитваме да си представим съзнанието на по-развитите духовно същества, няма как да успеем. Какви са целите и стремежите им, как се чувстват, как възприемат света, страдат ли... ? Просто няма как от сегашната си позиция да разберем това. Но един ден ще станем като тях и ще разберем от собствен опит. Колкото до това, какъв е стимулът да еволюираме, след като имаме пред себе си цяла вечност за да го направим... Ами, нека да сравним съзнанието на растението и това на човека. Разликата е колосална. Разумно ли е да искаме да останем хора, след като божествения потенциал, който всеки един човек притежава предоставя такива неограничени възможности? Ние не можем да си представим съзнанието на следващото еволюционно стъпало, но то със сигурност ще е много по-обхватно от сегашното. А това, че разполагаме с неограничено време е вярно, но във вселената всичко е взаимосвързано. Всичко си има своя ход на развитие и различните еволюции са строго синхронизирани. Всяко изоставане си има своите тежки кармични последствия, защото всъщност изоставането означава откъсване от общия космичен ритъм. Никой не ни кара насила да се развиваме духовно, но и никой няма да ни чака. Ако не искаме да се качим на влака, влакът няма да чака, докато решим да се качим, а просто в определения момент ще тръгне по своето направление, а ние ще трябва да чакаме следващия. ... Сега ако разглеждаме еволюцията простираща се във вечността, нещата изглеждат доста абстрактни и неопределени. Но ние като хора си имаме съвсем конкретни цели пред себе си, а постигането (и само постигането) им ще ни даде възможност да съзрем и да разберем следващия етап от своето развитие.

Изглежда пропусна нещо в мнението ми от сутринта. Ако аз проявя в определена степен положителния полюс в живота си, отрицателния също ще бъда извикан към проявление със съответстваща сила. Това не означава обаче, че всички хора около мене ще станат проводници на този отрицателен полюс, а само определени хора, които са с най-голяма склонност да му се поддадат. Ща има много хора върху които въздействието ще е положително, но това не изключва факта, че действията ми ще имат своето противодействие. Цялото противодействие може да е концентрирано и само в един човек. Често великите хора са били предавани, но това в крайна сметка само е утвърждавало тяхното величие. Значи противодействието не е нещо лошо за този, който се опитва да утвърди доброто. Даже спомага за израстването му. За тези обаче, които несъзнателно или (особено) съзнателно стават проводници на отрицателния полюс последствията все пак ще са тежки. Колкото до това, дали другите ще те смачкат, ако станеш голям добряк, то зависи дали ще им позволиш да те смачкат. Добряк не означава глупак. Ако аз например видя, че някой злоупотребява с добрината ми, ще преустановя всякакви опити да му помагам, дори и въпросният човек да настоява за това (а той е много вероятно да настоява). Помощта е до определен момент. Когато отсрещната страна обаче разчита само на тебе, без да влага нищо от себе си, това вече не е помощ. Ситуации всякакви. Така обобщено е трудна да се говори. Това какво е удачно и какво не е зависи от всеки конкретен случай.

Да. Но има и някои разлики. Злото е краткотрайно. Оставено само на себе си, то се изчерпва и самоунищожава. Доброто ще се прояви наред със злото, но формата му на проявление може да е доста необичайна за обикновеното човешко мислене. Примерно: проява на търпение, докато злото достигне до задънена улица, изчерпвайки се. Това може да бъде проява на доброто, въпреки че повечето хора ще го определят като бездействие.

Това, което пиша съм приложил по отношение на себе си. Няма как обаче да го приложа по отношение на други хора – всеки сам трябва да го направи. Когато си мислиш, че си нещастна, просто си представи колко по-нещастна би могла да бъдеш. Методът е даван от много хора, вкл. Б. Дуно. Радвай се, че си спала в топла стая вместо на улицата; радвай се, че не си в положението да гладуваш по няколко дни; радвай се, че не си тежко болна; радвай се, че можеш да четеш, а не си неграмотна... За да си щастлива трябва да се научиш да цениш това, което имаш. В противен случай все ще преследваш нещо, а то никога няма да ти донася удовлетворение. Когато мислиш прекалено за това, което ти липсва, е нормално да се чувстваш нещастна. Да, хубаво е да имаш желания и стремежи, но къща се гради върху стабилна основа. А основата е това, което притежаваш (това което си) в момента. Недей го отричай и омаловажавай.

<br /><br /><br /> Промяната в мисленето сама по себе си не е достатъчна за да се окаже сериозно влияние върху хората около нас. От съществено значение са вътрешната ни сила и равновесие, увереността, вярата. Също така това как другите ще реагират на една промяна в нашето мислене е доста несигурно. Някои ще се повлияят в положителна посока, докато други ще се опитат да ни окажат яростно съпротивление. Изявяването на положителния полюс от наша страна, задължително ще доведе до засилено проявление на отрицателния около нас. Могат да се променят само тези, които са готови да се променят. Ние всъщност с положителното си мислене само стимулираме същото мислене и в околните, но изборът си остава техен.

Хармонията и спокойствието няма да дойдат отвън. „Не знам какво да направя“, „не знам как ще дойде момента в който да съм наясно със себе си“, „толкова съм объркана“, „никаква светлинка няма в тази дупка в която съм изпаднала“ – това са все извинения, отказ да приемеш спокойно случващото се в (положително или отрицателно). Задавам си и въпроса: дали не влагаш повече енергия и желание в нещата, отколкото е необходимо? Крайностите са еднакво вредни. Дали в стремежа си да постигнеш хармония не прекаляваш с усилията си? Насилието никога не може да доведе до хармония. Това, че „не можеш да мълчиш“ всъщност не е ли същото желание да направиш нещо. Имаш енергия, но не успяваш да я канализираш. Оттам идва и цялото неудовлетворение, чувството за липса на реализация. Търсиш да постигнеш някакви видими резултати и се самозалъгваш, че те биха могли да осигурят хармонията и щастието ти. Задаваш си въпроса: „какво трябва да направя за да бъда щастлива?“, но всъщност каквото и да направиш, то няма да ти донесе щастието. Опитай се ясно да осъзнаеш разликата между: „когато правя ... се чувствам щастлива“ и „правя ... за да се чувствам щастлива“. Във втория случай щастие няма да намериш. Прави нещата не за да бъдеш щастлива, а защото си щастлива. Щастието е наш избор, както и нещастието. Глупаво е да се търси причина, поради която да бъдем щастливи.

Всъщност времето ще докаже несъстоятелността на „доклада“. В прогнозата има една сериозна слабост. Как точно ще се извърши това разделение 60% от хората с „турско самосъзнание“ да заживеят в Кърджали и Разград? Ами те трябва да са малоумни за да го направят. Няма как да се получи такова разделение. Преобладаващата част от хората, без значение на етническа и религиозна принадлежност ще предпочетат да живеят в по-добре устроените градове, където освен това има повече и по-перспективни работни места (няма да ги изброявам). Ромите пък в ролята, която им се приписва, хич не ги виждам. Прави се някакъв жалък опит да бъдат уподобени на кюрдите, ама различията между ромите и кюрдите са колосални.