Станимир

Понякога именно споменатата добра воля може да липсва, т.е. вярвали сме, че човека ще я прояви, но той не го е направил. Разбира се не трябва да обвиняваме, но пък доверието няма как да се запази същото, особено ако с него се злоупотребява системно. В последния случай няма нищо по-разумно от свеждане на взаимоотношенията до възможния минимум.

Тези неща са строго индивидуални; така мисля... Ако горната фраза означава, че е по-добре да подходиш с недоверие към един честен човек, отколкото да се довериш на нечестен - то аз категорично не споделям това... По-добре е да ме излъже някой, на когото съм повярвала, отколкото аз да не повярвам на човек, който е бил искрен с мен... Между крайностите има безброй много степени. Аз мога да се доверя на някой човек за едни неща и да не се доверя за други. На непознатия ще доверя малко, а с течение на времето може би повече, но това ще зависи от него самия, а не от отношението ми към него. Някой човек може да е много добър, искрен, честен и почтен, но ако примерно е със слаба воля, как можеш да му се довериш в ситуация за която знаеш, че силата на волята му ще е поставена на сериозно изпитание? Всяка преценка се извършва според конкретните обстоятелства. Когато става въпрос за общуване с непознати, то и доверието се ограничава на едно по-повърхностно ниво. Например, ако аз съм в чужд град и питам за пътя до някой хотел, аз разбира се ще се доверя на този, когото питам. Но дори и да ме е излъгал, това е съвсем незначително нещо. Ще попитам друг, втори, трети докато намеря хотела. Тук доверието е съвсем повърхностно. Но има случаи когато от това на кого и колко се доверяваме могат да зависят животите на хиляди хора. Трябва ли в тези случаи да се доверяваме на всеки?

Ти вероятно схващаш доверието само като своего рода доверяване другиму на някакви наши лични интимни тайни... Да и така също, но не само така. Освен това доверието е двустранно. Имаме доверие и когато ние се доверяваме примерно на казаното от някого. При доверието винаги имаме точно определен субект към когото е насочено то. Имаме конкретно взаимоотношение. Няма такова нещо като доверие по принцип или доверие към всички хора. Последствията от неразумното доверяване обикновено завършват с лъжи и измяна. Широко-известната фраза: „по-добре да не напълниш, отколкото да препълниш“, се отнася в голяма степен до доверието.

Така мислим само за тези хора, които не обичаме... А тези същества, които обичаме - се ползват с нашето пълно доверие... Въпрос на лично израстване е - кръгът на хората, които обичаме - да се разширява... Не мисля, че трябва да поставяме любовта и доверието в толкова пряка зависимост едно от друго. Истинската любов е безусловна, докато истинското доверие е нещо, което трябва да е преминало множество изпитания. Можем да обичаме всекиго, но този на когото се доверяваме трябва да притежава определени качества.Тук не става въпрос за съмнение. Доверявайки се на някого трябва да внимаваме да не го натоварим с товар, който той няма да е в състояние да носи.

Да, точно обратното е. Интересно твърдение. Ще се радвам ако го обосновеш. Както вече споменах редът и хаосът са по-скоро в проявлението, т.е. във взаимодействието между духа и материята. Значи според твърдението ти, колкото по-голямо е влиянието от страна на духа върху материята, толкова по-хаотична би следвало да се проявява тя. Стремежът на хората в такъв случай би следвало да е към дисхармония, анархия и унищожение на сътвореното. Изкуството, науката и образованието биха се оказали несъвместими с духовното развитие. Тогава за висши добродетели трябва да смятаме недоволството, раздразнението, гнева, омразата и страха... „Всякога едно недоволство, то е неорганизирано. Радостта е организирана. Вярата е организирана, безверието е неорганизирано. Любовта е нещо организирано, безлюбието е неорганизирано. Следователно, затуй се различават постиженията. Знанието е организирано, невежеството е неорганизирано. Следователно, вие, като говорите за невежество, вие събуждате във вас неорганизирана материя. Като говорите за невежество, вие, без да искате, подигате във вас прах, неорганизиран прах. За да изправите едно състояние, вие трябва да знаете, на какво се дължи състоянието на човека. Едно състояние на човека се дължи или на неговата организирана материя, или на неговата неорганизирана материя. Има организирана сила и има и неорганизирана сила. Има организирани мисли, има и неорганизирани мисли. Има организирани чувства, има и неорганизирани чувства. Има организирани постъпки, има и неорганизирани постъпки. Постарайте се да спазвате законите, по които стават процесите вътре в живота. Неразположен си. Тази материя е неорганизирана.“ „Материални работи ни трябват, но организирани, не неорганизирани. Всичкото зло в материята седи в неорганизирането. Организираната материя е едно благо. Всяка материя, която е добре организирана, е едно благо. Всяка материя, която не е добре организирана, е едно зло. Всяка неорганизирана материя е зло, всяка организирана материя е добро. Всяко неорганизирано желание е зло, всяко организирано желание е добро. Всяка неорганизирана мисъл е зло; всяка организирана мисъл е добро. Затуй човек трябва да работи да се организира или да си създаде работа. Каквато и да е работа, създайте си една приятна работа или на ума, или на сърцето – най-малката работа.“ „Всинца страдате все от такива неорганизирани работи. То е неорганизирано състояние. Човек не е господар на своята мисъл, не е господар на своите чувства, не е господар на своите постъпки. Все ще се случи нещо неприятно. Трябва да се организирате. И змията като върви, се увива. Защо се увива? Заставена, крака няма, ръце няма, заставена е да се увива. Ако имаше ръце и крака, съвсем другояче щеше да върви. Та най-първо учете се да благодарите. Турете вашите очи на работа. Турете вашите уши на работа. Турете вашия нос на работа. Турете вашата уста на работа. Турете ръцете, краката на работа. Да не остане някой без работа, всички на работа турете, за да не остане някоя работа неорганизирана. Ако едно чувство го лишите от една правилна форма, то става разлато, съдържанието не може да се изяви. Ако има красива форма, пък няма съдържание, ще бъде празна кратуна, която шум дига. Ако има съдържание и форма, благо ще бъде.“ „Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци, как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, качества има вече. А пък щом страдате, значи вече сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието значи трябва да се превърне в радост. Работа ви дават.“ „Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да размърдаш този прах, да се раздвижи. В чувствата кал има. Тая кал трябва да я размиеш. На постъпките тази груба материя се наслоила, тези, тежките камъни трябва да ги отхвърлиш, да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази великата идея. Външният организиран свят показва онази любов, която провидението или Бог има към нас. Вие седите и казвате: „Какво е моето предназначение?“ Да мислиш, значи да организираш нещата. Най-първо иди намери един човек, който мисли. Учи се от него. Иди при един добър човек, той носи един организиран свят. Да се учиш от него. Казва: „Как стана добър?“ Ти, който не си добър, си неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, да се научиш от тях. Та казвам: Правата мисъл е закон за организиране на всички наши мисли. Мислите ни трябва да се организират. Едно чувство като тон трябва да е турено, като извикаш, да му чуеш тона.“ „Казвам: Вярвайте в онова, което организира. Вярвайте в Божественото. Има нещо, което организира. Нашата радост, нашата надежда има нещо, което ги организира. Има нещо, което организира нашата надежда; има нещо, което организира нашата вяра. Има нещо, което организира нашата любов. Новите фази на любовта, не старата любов. Има нещо ново, което сега организира. То е подмладяването. Подмладяването е закон за организиране. Остаряването е закон на детонирането. Нещата са нагласени. Старите са разгласени, пък трябва да се нагласят. Казва: „Остарях“, други казват: „Остарях“. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са имали хубави условия. Онези, които казват: „Остарях“, значи не са мислили. Едните са остарели, защото не са имали хубави условия, а другите са остарели, защото не са мислили. Но и едните, и другите са остарели, дали е с „о“, или е с „у“, само причините са различни. В едните външните условия са липсвали, другите не са мислили.“ Организиран и неорганизиран живот Също може да се прочете и беседата Организиране.

Нищо не противопоставям. По-голямата материалност предполага по-голяма хаотичност. Това не означава, че материята е хаос. Колкото по-груба е материята, толкова по-трудно е взаимодействието й с духа (с който дори и да са в същността си еднакви, са диференцирани в проявения свят). Темата е в този форум и ще остане още известно време тука, докато се поизясни (според мненията, които ще се публикуват) къде ще е най-удачно да се постави.

Едва ли причината е точно тази. Тяхното водачество е огромна саможертва, от която не получават лична изгода. Техните стремежи по нищо не приличат на човешките желания за власт основана на експлоатацията, материална обезпеченост, живот в лукс и др.

Всичко е съставено от елементи, комбинациите между които могат да се променят. Да, живеем в рамките на своите навици. Веднъж извършено едно действие оставя следа в пространството и следващото му извършване е по-лесно, защото се ползва въпросната следа. Повторено многократно, действието се превръща в навик от който трудно се излиза. Ние сами създаваме своите навици, а ако под „тунел на реалността“ разбираш съвкупността от всички навици, които сме си създали – тях също. Промяната може да дойде с осъзнаването на ограничаващите ни рамки, а посоката на промяната може да се открие в духовната литература, в следването на духовните идеали дадени на човечеството, прилагайки духовните принципи в своя живот. От духа идват принципите, които могат да се проявят по безброй много разнообразни начини. Навиците са от материята.

И аз съм чел, че периодично се извършва смяна на ръководителя на Йерархията. А точното място на различните посветени в тази Йерархия е тайна, която съм склонен да вярвам, че никой никога не е разкривал (освен пред приетите ученици на въпросните посветени, които пак според това, което самите те казват са единици).

Самоцитирам се, защото си спомних нещо много интересно, което отваря още едно безкрайно поле за разсъждения: Стивън Хокинг и колегата му от Европейския център за ядрени изследвания (CERN) Томас Хертог твърдят, че вселената няма ясно дефинирано начало. Вместо това едновременно са възникнали безкраен брой паралелни вселени – „всички, които можем да си представим, а също и тези, които не можем”. Според авторите това е единственият възможен извод, ако приложеният теоретичен модел, включващ суперструнната теория (неин автор е именно Хокинг), е коректен. „Квантовата механика забранява съществуването само на една единствена вселена” смята Хертог. Според физици, работещи в полето, вероятно предстои да бъде открито някакво ограничение, което силно да редуцира броя на възможните вселени. Ще си позволя няколко коментара по въпросните теории. С това, че вселената няма ясно дефинирано начало съм съгласен. Все пак не разбирам защо при положение, че няма ясно дефинирано начало се говори за възникване, пък било то и на неопределен брой едновременно (също несъвместима с безначалието дума) възникнали вселени. Всяко начало е относително. Според мен разделянето на времето на калпи и еони в древността е много по-вярно отколкото възгледите от по-горе. А колкото до съществуването на множество вселени, то и сега това е факт от гледна точка на факта, че всяка частица от вселената е нейно отражение и съдържа целия й потенциал. Т.е. всяка част от вселената е сама по себе си вселена. Интересно ми е дали С. Хокинг и Т. Хертог допускат някаква връзка между вселените или те са абсолютно независими. Във втория случай съществуването на други вселени е недоказуемо, докато в първия реално тези вселени ще представляват едно цяло и разделението им ще е само относително. Реално учените на знаят нищо за черните дупки, а само въздействието, което последните оказват на околната среда. Видимото поведение на черните дупки е всичко друго, но не и хаотично. Може да се очаква същото и вътре в системата. Всъщност както намекнах по-рано в цялата тази тема за ентропията се разглежда единствено физическата материя, а тя поради отдалечеността си от духа е преобладаващо хаотична. Еволюцията може да се разглежда и като процес на организиране и изтънчване на въпросната материя. Общото движение винаги е в посока обратна на хаоса. Но разбира се ако една изключително материална система бъде оставена сама на себе си, без външно влияние (и все пак ми е чудно как ще избяга от влиянието на природните закони, на които материята така или иначе се подчинява сляпо и в тази връзка никога няма да бъде съвсем неорганизирана), то хаотичния характер на елементите в системата ще се прояви и външно във взаимодействието им. Същото може да се отнесе и до хората. Без водещото духовно начало, единственото което може да се очаква е хаос и анархия.

Общо взето освен в уикипедия (на англ.) и то не цялата статия (препоръчвам единствено първите три части от линка, който съм дал надолу), не намерих нищо заслужаващо доверие що се отнася до Санат Кумара. Блаватска и теософите след нея са писали малко по въпроса. Другото (изключвам древните санскритски текстове) е предимно заблуждаващо. Нещата с Махатма М. са по-ясни, но и там повечето неща в нета не отговарят на истината. Почти сигурно е, че той е продиктувал Тайната Доктрина на Е. Блаватска, Агни Йога и продължението й на Е. Рьорих и Б. Аврамович, както и вероятно някои други кратки текстове чрез други автори. Може да се предположи, че е един от Кумарите.

Не съм много навътре във физиката, но ще споделя някои разсъждения (не от гледна точка на физиката). Всяко действие е съпътствано с противодействие. Значи, колкото е по-организирано и разумно едно действие, в толкова по-голяма степен ще нараства противодействието от страна на хаоса (не самият хаос). Това го виждам като част от Закона за Равновесието. Въпросното противодействие спомага за израстването на хората. Ако него го нямаше, енергията необходима за осъществяване на духовното развитие би била постоянна като големина и качество, а това вече няма да е развитие. Хаосът е несъвършенство и разбира се само по себе си несъвършенството не може да се усъвършенства. Материята сама по себе си не може да се изтънчи и да придобие духовност. Така че за физиците, които наблюдават единствено материалната страна на нещата и то за ограничен според космическите мащаби период, е нормално да изглежда, че хаосът нараства. Хаосът си е неизбежен, както и свободата. Между двете обаче зависимостта е обратнопропорционална. Свободата изисква ред и закони, които да обуславят причинно-следствените връзки. За свободен избор можем да говорим дотолкова, доколкото можем да преценим какви ще са неговите последствия. В условията на преобладаващ хаос това е невъзможно.

Мисъл за деня – 16 юли 2010 г. Та най-първо вие сега трябва да имате едно чувство на благодарност. Бог, Който ви пратил в света, да Му благодарите, че ви изпратил в едно училище да учите. Вие преждевременно искате да станете професори. Вие искате преждевременно богати да станете. Вие преждевременно искате силни да станете. Младост и старост Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на триединния Бог Псалом 44

Държавите са факт. В началото те са се образували на расова и етническа основа, а в момента това не е съвсем така, но държавите все пак си остават преди всичко друго инструмент, чрез който определени управляващи кръгове експлоатират населението, преобладаващо за своя лична изгода. Колкото до това, дали е все едно дали ще се родиш като японец, българин, пакистанец или някой друг, ами не е все едно, но това е тема, която няма да коментирам. Възможности за развитие винаги има, но все пак телата, в които духът се въплъщава, трябва да съответстват в своите особености на нивото му на съзнание. Та, държавите са факт. Дори и временно, за едно прераждане (но често хората се прераждат последователно няколко пъти в една и съща държава или етнос, защото там намират подходящите специфични възможности за развитие и изплащане на кармата), човек принадлежи към държавата и е част от нея. В тази връзка той трябва да се стреми към развитието й. А границите между държавите ще паднат в далечното бъдеще съвсем естествено, когато човешкото съзнание се издигне на по-високо ниво и когато това намери отражение първо в самите държави, в тяхната култура, образование, здравеопазване, политика, икономика, духовност и др.

Това мисля, че е сигурно. Тук съм цитирал нещо, което е свързано с въпроса ти.

Представата за свят, в който няма развитие е наистина една лентяйска представа. Но тя си е ... на лентяите. Какво развитие е възможно , ако "развиващият се " е отделен от фундаменталните закони, от фундаменталното Познание? Всъщност - виждаме какво. Мислим си, че е развитие. А то ... Самсара. Самсара също е поле за развитие.

Думите „Божие царство“ служат единствено за да се представи по близък за християнското мислене начин по-висшите в духовно отношение сфери от познатите ни. Божието царство не е като човешкото, но и там противоположностите са налице. Например всичко в тия светове може да изглежда добро и дори съвършено от нашата гледна точка, но от една още по-висша гледна точка нещата няма да стоят така. Всъщност представянето на Божието царство като един абсолютен и съвършен свят, който няма накъде повече да се развива е ограничение. Свободата е в развитието, в откриването на все по-нови, по-красиви и по-фини сфери на развитие.

Масите и столовете разбира се не са живи. Живи се атомите на материята, която ги изгражда (и то не формата на тези атоми, а монадите около които са построени техните форми, по същия начин както и човешкото тяло само по себе си не е живо, а същността/монадата, която го оживотворява). Масите и столовете обаче са създадени от човека и нямат самостоятелна божествена същност. Лошо е, че дава лош пример на детето. Да, но заслугата си е изцяло в човека и психичната енергия, която отделя.

Мисля, че и преди съм задавал този въпрос, но дори и да е така, пак ще го задам: Защо е необходимо висшия аз да се въплъщава на Земята, ако вече е в състояние да взема съзнателни решения? Също така мисля, че не обръщаш достатъчно внимание на кармата. Човешките несъвършенства водят до натрупване на негативна карма. Законът за кармата е този, който осигурява условия тази карма да бъде отработена, т.е. да работим над съответните си несъвършенства. Наистина има и разумно участие при решаването в какви конкретно условия ще се роди човек (от т.нар. господари на кармата). Самият висш аз взема участие в това решение според степента на духовното си развитие, а при хората мисля, че то е крайно недостатъчно.

Защо разделяш световете един от друг. Противоположностите са навсякъде в проявения свят. В света на относителността противоположностите са неизбежни. Опитай се да погледнеш на противоположностите като движение, т.е. живот.

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично... Емоцията ми я вменяваш ти. Споделих мнение, което можех да обоснова, но темата беше друга. Щях да приема това твърдение ако ме познаваше извън форума. Ти обаче не ме познаваш, така че думите ти са просто едно предположение без значение вярно или невярно. Е, аз никъде не съм оспорил това, че изказваш лична позиция. На мен „новото“ ми убягва. Но проблема явно е в неспособността ми да го забележа. Нямам проблем с обиждането. Обиждането отново ми го вменяваш ти. Просто обърнах внимание на това, че прекаляваш с подчертаването и различните шрифтове в цитатите си (и така те престават да бъдат цитати). Е аз предпочитам да изразявам индивидуалното си становище по въпросите във форума (което не изключва чуждо влияние – духовно или не, при формирането му. В мненията си просто изказвам индивидуална позиция и това го споменавам доста често наред с твърденията си. Също винаги изрично споменавам, когато не съм сигурен в нещо, което пиша. Това не е изказване от последна инстанция. Това, че ми е неприятно от това, че прекалено често манипулираш цитатите с подчертавания и смяна на шрифта, въобще не е проблем за мене. Просто е факт, който споделих. Думичката „и“ в „Ще ти доверя нещо - и аз не те чета...“ е неуместна. Отново ми вменяваш разни неща. Чета всяко мнение във форума. На мене ми е все едно дали на хората им е приятно да ме четат. Пиша това, което смятам за вярно, до което съм достигнал в търсенията си; споделям светогледа си, според възможностите си, такъв какъвто е и дотолкова доколкото смятам за удачно. Нито раздавам сладки бонбончета, нито горчиви хапове (защото не си правя илюзията, че лекувам някого). п.п. Направи ли ти впечатление как няколко мои думи предизвикаха такъв дълъг отговор от твоя страна? Помисли над това. Сега ще дообясня твърдението си. На няколко места в скоби „[]“ ти включваш в цитатите свои добавки, без никъде да споменаваш това. Наистина, тези скоби са общоприет символ за бележки на редактора или някой друг, но винаги това се отбелязва по някакъв начин. Ти никъде не отбелязваш, че текста в скобите е твой. Също така в тези скоби не се поставя лична позиция, а се дава някакво разясняване неизразяващо такава. Но това не е основния проблем. Проблемът е, че ти предлагаш позицията си директно в думите, които цитираш, като така пречиш на непредубеденото им възприемане. Всички лични позиции се изразяват под цитатите, така е прието и то не случайно. Наблягайки на определени думи и замаскирвайки други (чрез прекалено ситния, трудно-четим шрифт) изменяш цитата. По принцип не съм против подчертаването на едно или две изречения, но повече от това става прекалено.

Тука трябва много точно да се дефинира какво се разбира под Бог. В източните учения съществува термина свабхава, който не е от най-лесните за разбиране. Вероятно твърдението на Кубрат Томов идва от него. Чрез вселената Бог изразява собствената си същност. Аз също смятам, че това е единствения начин да я опознае, т.е. да опознае себе си. За това, че познанието с помощта на творчеството се изживява от т.нар. Бог като екстаз, не мога да се съглася. Още повече с твърдението, че Бог се намира в перманентен екстаз. Екстаза винаги е резултат от нещо, което на този етап надхвърля възможностите ни са възприятие и разбиране, от нещо с идващо отгоре, с по-висока вибрация. Как може творението (вселената) да е с по-високи вибрации от твореца.

Интересно, интересно. Еволюцията на човечеството определено има цел. За това говорят всички посветени. Щом еволюцията на човечеството има цел, то логично е да се помисли, че еволюцията на отделния човек има цел. Иначе без еволюцията на отделните хора как ще еволюира човечеството?! А сега чудя дали конкретното прераждане за отделния човек има някаква цел. Логично е да има. Да допуснем, че няма. Е, какво прави тогава човека в това прераждане за собствената си еволюция?! Върти празен цикъл от 80-90 години?! Вижда се, че такова допускане е лековато. Всяко прераждане на човека има някаква цел в еволюционния му път. Въплъщаващата се душа (висш аз) си следва общата еволюционна цел за хората за съответния космически цикъл. Въплъщенията са средство за постигане на тази цел. Част от целта всъщност е човек да надхвърли своята земна личност в представите си и да се отъждестви с душата. Всъщност на кого се поставят целите отнасящи се до отделното въплъщение? Личността умира в края на всяко от тях. Остава единствено душата и кармата. Разбира се душата, това сме ние самите, без значение дали го осъзнаваме или не. Наистина от кого е поставена? Човек сам си поставя целите. Еволюцията си следва своя ход независимо от това дали човек ще е в съгласие или в несъгласие с нея. Последното обаче не е поставяне на цел. Никой не може да поставя цели на други същества. Нека не забравяме, че преди настоящето човечество, същата еволюция вече са изминали неизброим брой същества на неизброим брой планети. Разбира се условията никога не са еднакви, но действието на общите принципи е неотменимо. Това, което наричаш цел, всъщност е естествения ход на еволюцията. Има план за осъществяването й, и той е изготвен от тези, които са се жертвали и са поели отговорността за постигането на тази цел от хората, т.е. за човешката еволюция. Разбира се това са същества, които вече са преминали през тази еволюция (не много отдавна според космическите мащаби и колосална според земните, защото прекалената дистанция в съзнанията би се оказала пречка, а и липса на сиразмерност).

(Нисшето) его е навик, а не мисъл. Наистина, ограничавайки се с едни и същи мисловни модели, можем да превърнем в навик и мисленето, но същото може да стане и с чувствата, а и със стремежите ни.

Хората са несъвършени. Всяко несъвършенство е една задача. Условията на живот дават различни възможности за преодоляване на нашите слабости и несъвършенства, но дали ще работим над тях (слабостите си) и над кои точно си зависи от нас самите. Задачи има предостатъчно и за един милион години напред, как и в каква последователност ще си ги решаваме обаче си е наш проблем.